Решение по дело №797/2020 на Районен съд - Велинград

Номер на акта: 260059
Дата: 16 март 2021 г. (в сила от 7 юни 2021 г.)
Съдия: Валентина Драгиева Иванова
Дело: 20205210100797
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № . . . .

гр. Велинград, 15.03.2021 година

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

     

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

                                                            Секретар: Цветана Коцева

при участието на прокурор ПАЛАВЕЕВ

 

като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 797 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство по чл.19 от Закона за гражданската регистрация.

 

Постъпила е искова молба от малолетната А.С.С. с ЕГН: **********, чрез нейната майка и законен представител С.Н.С.-М., ЕГН: ********** ***, чрез адв.Румен Апостолов със съдебен адрес ***,  против  Община Велинград,  гр.Велинград, представлявана от кмета К.К..

Молителите твърдят, че майката С.Н.С. и Г.М.М. са живели заедно на съпружески начала около 28 години. Тъй като не можели да си имат собствено дете решили да си осиновят и предприели необходимите законови действия по процедура по чл. 86 и чл. 94 от СК, като през 2010 година след изпълнена изцяло законовата процедура инициирали производство по реда на чл. 100, във вр. с чл. 101 от СК пред Окръжен съд Пазарджик.

С влязло в сила Решение № 87 от 23.02.2010 година по гр.д. № 156 / 2010 год. Окръжен съд Пазарджик допуснал пълно осиновяване на детето А.С.С., като постановил място на раждане да се посочи гр. Велинград. Със същото  Решението на Окръжен съд Пазарджик било разпоредено да се състави нов Акт за раждане № 130/15.03.2010 г. и издадено Удостоверение за раждане серия УС-0 № 728427/15.03.2010 г., в който фигурирал само С.Н.С., като майка и законен представител, тъй като съпругът й бил безработен и тя получавал майчинството. На 25.09.2020 година двамата  сключили граждански брак, като след брака С.Н.С. приела фамилното име на съпруга си - М..

Настоява се на това, че по традиция фамилното име на всяко лице е фамилното име на неговия баща. Името представлява постоянно словесно обозначение на физическото лице, което служи за неговата индивидуализация, идентификация и отличаване от останалите физически лица, поради което законът допускал да бъде променяно само при наличие на важни обстоятелства. В тази връзка била налице и съдебна практика, а именно - Решение № 507/22.10.201 Ог. по гр.д. № 227/201 Ог. на ВКС, на 3-то гр.о.; Решение № 680/11.01.2011г. по гр.д. № 1164/2009г. на ВКС, 4-то гр.о. и други; в които е посочено, че тъй като законът не дава отговор на въпроса, кои точно обстоятелства се определят като важни, те трябва да се преценяват в контекста на всеки отделен случай.

Предвид основните принципи на гражданското право и обществения морал, важни по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР са такива лични и обществени обстоятелства, които правят носенето на името лично и обществено неудобно или неподходящо.

В конкретния случай следвало да се има предвид, че детето е осиновено и за в бъдеще ще му създава изключителни неудобства заради различните имена с неговите родители. Поради което счита, че бащиното име на детето А. трябва да бъде записано „ Г.“ - на нейния баща, а фамилното й име „М.“ за което той дава изричното си съгласие. Искат за в бъдеще дъщеря им да бъде с тези имена и фамилията М., която майка на детето и негово законен представител, е приела след сключване на гражданския брак.

Въз основа на така очертаната обстановка се иска съдът да постанови решени с което на осн. чл.19 от ЗГР да допусне промяна на бащиното име на А.С.С. от „ С. ” на „ Г. ” и на фамилното име от „ С. „ на „ М.“.

Процедурата по чл. 131, ал.1 от Гражданския процесуален кодекс е изпълнена, като в едномесечния срок за отговор, който е изтекъл и не постъпил  такъв от Община Велинград и Районна прокуратура -  Велинград.

В открито съдебно заседание молителя, чрез пълномощника си адв.Апосторов, поддържа молбата.

Прокуратурата, чрез прокурор Палавеев от Районна прокуратура - Велинград, не оспорва молбата.

Община Велинград, редовно уведомена не изпраща представител.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, които прецени по свое убеждение, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

От удостоверение за раждане от ***г, издадено въз основа на Акт за раждане № 30/15.03.2010г. се установява, че молителката А.С.С., ЕГН ********** е родена на ***г***, а нейна  майка е С.Н.С., ЕГН: **********.

От представеното съдебно Решение №87/23.02.2010г. постановено по гр.д.№ 156/2010г. на ОС Пазарджик, влязло в сила на 09.03.2020г., се установява, че него е допуснато пълно осиновяване на детето Евелина Фанкова Девева, родена на ***г.  от С.Н.С., ЕГН: **********, като е разпоредено издавена на нов акт за раждане на детето, в който да се впишат имената А.С.С..

Представен е и Акт за раждане № 130/15.03.2010г. издаден на А.С.С., ЕГН **********, според който е родена от родители: майка С.Н.С., ЕГН: **********, а баща не посочен. В графа –документи удостоверяващи раждането е вписано Решение №87/23.02.2010г. по гр.д.№ 156/2010г. на ОС Пазарджик.

От удостоверение за сключен граждански брак се установява, че майката на малолетната А.- С.Н.С. е сключила на 25.09.2020г. граждански брак с Г.М.М., ЕГН **********, за което е съставен Акт за гр.брак № 003/25.09.2020г. 

По делото е представена лична карта № *********, издадена на 21.09.2011г. на С.Н.С. с ЕГН: **********, в която същата се идентифицирана с тези имена. Както и лична карта № *********, издадена на 16.07.2018г. на Г.М.М., ЕГН **********.

От показанията на св.Фатима Мандраджиева, се установява да познава детето А. и майка му С.,***, като познава А. от 11 години, от както била при С..  Познавала това дете като Ати М., с която фамилия считала да я знае от бебе и че така е била записана. Свидетелката твърди, че тя наричала детето с имената Ати М., тъй като по принцип се обръщала и с фамилните имена дори към своите деца. с което име му се представила, когато се запознали. Според свидетелката всички знаели детето Ати М., а се обръщали към нея с името Ати. Всички в селото я знаели с тези имена, а и дори във Фейсбук навсякъде, тя се пишела като А.М..  

По делото е приет и социален доклад, изготвен от ДСП-Велинград, в който неизвестно по каква причина, като баща на детето А. е посочен Г.М.М., ЕГН **********, и на тази база е направен извод, че е в интерес на детето да му се променят имената.

Изслушана по реда на чл.15 от ЗЗДет., в присъствието на социален работник, малолетното дете А., заявява, че желае да се казва  А.Г.М.. На на въпроса защо иска да се казва така –не отговаря.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира следното: Безспорно се установява по делото, че личното и бащиното име по документи за самоличност на молителката е именно А.С.С., тоест още от осиновяването на детето, то е записано  бащино име С. и фамилно име С.. Установява се също, че имена на бащата на малолетната молителка  няма вписани и до момента.

Обстоятелството, че 10 години след издавена на акта за раждане на детето А.С.С., нейната майка С.С. е сключила граждански брак, по никакъв начин не се отразява на имената на детето, тъй като съгласно чл.16, ал.2 от ЗГР „името на дете, произходът на което е установен по съдебен ред, се определя от съда по реда на този закон“.  А съгласно чл.18 от ЗГР „при пълно осиновяване бащиното и фамилното име се определят според името на осиновителя“. Точно така е постъпено в случая.

Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация,  промяната на собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това. В закона не са посочени примерно какви обстоятелства трябва да се преценяват като важни, за да са основание за промяна на името. Изхождайки обаче от основните принципи на гражданското право и обществения морал, важни обстоятелства по смисъла на чл.19 ЗГР ще са такива обстоятелства, които са направили лично, обществено неудобно  и неподходящо за молителя носенето на името в частта, в която се иска промяна. В конкретния случай, съдът приема, че се касае за последната предпоставка, визирана в закона: наличие на важни обстоятелства, до колкото по никакъв начин не може да става въпрос, че имената определени от съда  са осмиващи, опозоряващи или обществено неприемливо. Действително правото да се промени личното си име е субективно лично право и в настоящото съдебно производство по реализацията на това право, съдът следва да съобрази наред с обективните основания и личните, субективни основания на лицето, неговото желание за промяна на името. В случая обаче не се иска промяна на личното име, а на бащиното и фамилното име на молителя, пи това като се заменят с имената на лице, което не родител. Не на последно място следва да се има предвид и обстоятелството, че съгласно ЗГР бащиното име се образува с наставка ов или ев, но не и само с лично име, каквото е искането в случая.

Съдът намира, че не се налице основания по смисъла на  чл. 19, ал. 1 от ЗГР за промяна на бащиното и фамилното име на малолетния молител. Формирането на тези имена е уредено с императивни правила от Закона – закрепените в чл.13 –  чл.18 от ЗГР и в случая те са изпълнени по отношение имената на молителя. Бащиното и фамилно име са формирани от собственото и фамилно име на майката/осиновител по правилата на чл. 13, чл.15, ал. 1 и  чл.18, ал. 2 от ЗГР – от собственото и фамилно име на майката /осиновител с наставка –ов/ев. Желанието на молителя да носи бащино и фамилно име различни от вписаните в акта му за раждане не намира основание в Закона и противоречи на императивни правни норми.

Ето защо, съдът намира, че искането на молителя за допускане на промяна на бащиното и фамилното му име се явява неоснователно и недоказано и като такова следва да се остави без уважение.

По горните съображения и на основание  чл.19 от ЗГР, съдът

                                              Р        Е        Ш      И : 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на малолетната А.С.С. с ЕГН: **********, действаща чрез нейната майка и законен представител С.Н.С.-М., ЕГН: ********** *** - за промяна на бащиното й име от „ С. ” на „ Г. ” и на фамилното име от „ С. „ на „ М.“, като неоснователна и недоказана.

 

Решението  подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пазарджик в  двуседмичен срок от молителя и заинтересованите страни.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................................

                      ( Валентина Иванова)