РЕШЕНИЕ
гр.
Кюстендил, 23.03.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
КЮСТЕНДИЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
в открито заседание от девети
март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
КАЛИН
ВАСИЛЕВ-мл. съдия
При участието на секретаря С. Цикова, като разгледа докладваното от младши съдия Василев
в. гр. д. №15/2021 г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 268, вр. с чл.317 от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалбa с вх. №262013/21.10.2020 г. от „*************“
ЕООД, ЕИК:*************, със седалище и адрес на управление: гр. С., район Л.,
бул. „*****“ №****, представлявано от Р.Й., чрез адв.
И. Г., против решение №260031 от 06.10.2020г. постановено по гр. д. №790/2020г.
по описа на Районен съд – Дупница.
С атакувания първоинстанционен
акт е отменена заповед на въззивника, с която на
основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ е прекратено трудовото правоотношение на Л.Г.,
същият е възстановен на заемана преди
уволнението длъжност „********“, „*************“ ЕООД е осъдено да плати
обезщетение за времето през което Г. е останал без работа поради незаконното
уволнение за периода 23.03.2020г. до 23.09.2020г. в размер на **** лв., както и
за разноски по делото.
Жалбоподателят намира съдебния акт за
неправилен и постановен в разрез с процесуалния закон, иска се неговата отмяна и постановяване на друго
решение, с което се отхвърлят предявените искове. В нарушение на разпоредбата
на чл.146, ал.2 от ГПК с изготвения доклад по делото съдът не бил указал на
ответника в първата инстанция да посочи доказателства за намаляването обема на
работа. Намира, че поради това процесуално нарушение за въззивника
не била настъпила преклузия да прави доказателствени
искания. Отделно не било спорно наличието на трудово правоотношение с въззиваемия, което било прекратено на 23.03.2020г. от
работодателя. Подборът обхващал действия представляващи оценка на работата на
всеки работник. Преценката на показателите по чл.329, ал.1 от Кодекса на труда
/КТ/ не била субективна и когато тя била оформена в писмен документ, този
документ бил писмено доказателство и при оспорване от уволнения работник
истинността на обстоятелствата в него подлежали на пълно доказване от
работодателя чрез разпит на свидетели и други доказателствени средства с цел
установяване действителните качества на участвалите в подбора. В съответствие с
това изискване въззивникът бил провел подбора и
преценил притежаваните от работниците квалификации и професионални качества. С
ТР №3/2011г. по ТД №3/2011г. на ОСГК на ВКС било посочено, че при спор за
законосъобразност на уволнението, съдът упражнявал съдебен контрол за точното
прилагане на закона, който не се изчерпвал само с констатация за формално
прилагане на критериите по чл.329, ал.1 от КТ, а обхващал проверка на приетите
от работодателя и оспорени от работника оценки по критериите. В настоящия
случай работникът твърдял, че процедура по подбор изобщо не била прилагана, но
не се оспорвало чрез доказателства от въззиваемия
законосъобразното приложение на критериите, установени в разпоредбата на
чл.329, ал.1 от КТ, не се оспорвала и оценката
на работодателя. На тази база се иска отмяна на първоинстанционния
акт, претендират се разноски пред въззивната
инстанция.
Препис от въззивната
жалба е изпратен на въззиваемия, който в двуседмичния
срок е представил отговор. Иска се потвърждаване на първоинстанционното
решение. Неоснователни били доводите на въззивника.
Не бил извършен законосъобразен подбор.
Била издадена заповед №5/03.02.2020г. с която била назначена комисия по подбор
и в нея основанието било „******“ в дружеството. И в отговора към исковата
молба и в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение било посочено,
че основанието е намаляване на обема на работа. Протоколът за подбор бил
съставен фиктивно, не бил мотивиран и същият не бил посочен в заповедта за
прекратяването на трудовия договор. Въззиваемият допуска,
че този протокол може да е съставен само за целите на делото, т.е. след
неговото образуване. Доказателствената тежест да
докаже законосъобразно провеждане на подбора била върху работодателя.
Въпросният протокол бил означен „******“ и не ставало ясно за кое щатно
разписание. В първата инстанция били оспорени относимостта
и доказателствената тежест на заповед №5/03.02.2020 г.,
с която е назначена комисия по подбора и заповед №6/03.02.2020 г. – също за
назначаване комисия по подбора. Във формулярите за оценка на Е.Д.и Л. Г. не
било отразено, че са неразделна част от протокола за извършен подбор, за тях
липсвали реквизити и изходящ номер. Липсвали доказателства, че е извършен
подбор измежду всички лица, заемащи същата длъжност, нито се установявало колко
били щатните бройки за длъжността. Нямало по делото доказателства за
длъжностните характеристики за съответните длъжности, за да се установил фактът
за съкращаване на трудовите функции на заеманата от въззиваемия
длъжност. Нямало протокол по обективни критерии за квалификация и ниво на
изпълнение на работата с отразени резултати. Съгласно текста на чл. 329 от КТ право да останат на работа имали
работниците с по-висока квалификация и които работели по-добре. В случая не
ставало ясно между кого и по какви критерии е извършван подбора, липсвали данни
да е извършвана преценка кой работел по-добре. Липсвали оценки на останали
служители на същата длъжност и това водело до невъзможност за преценка въз
основа на какви критерии е направена съпоставката между въззиваемия
и останалите работници. Работодателят следвало да докаже, че квалификацията и
уменията на останалите работници е по-висока от тези на ищеца. липсата на
доказателства за методиката по извършване на подбор, обуславял
незаконосъобразността на последния, респективно и на уволнението. Липсвали
доказателства за намален обем от работа в дружеството, подборът не бил извършен
измежду всички лица на същата длъжност като въззиваемия.
Неоснователно било оплакването за процесуално нарушение свързано с изпълнението
на нормата на чл.146, ал.1 от ГПК. На тази база се иска потвърждаване на първоинстанционния акт, претендират се разноски за две
съдебни инстанции.
В
съдебно заседание, проведено на 09.03.2021 г., страните, редовно призовани,
явява се процесуален представител на въззиваемия – адв. Е. Атанасов, преупълномощен
от адв. Р. А.. Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноски, за
което се представя списък за разноски по чл. 80 от ГПК.
Въззивният съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и
след проверка на данните по делото, съдът установи от фактическа страна
следното:
Съгласно Трудов договор №*****/19.05.2006
г. Л.Г. бил назначен на длъжност „********“ в „*************“ ЕООД. Договорът е
сключен за неопределено време. Трудовият договор бил изменен с
допълнително споразумение №****/31.08.2006
г., като Г. запазил заеманата длъжност, но било увеличено месечното му
възнаграждение. Били сключени няколко допълнителни споразумения – с №*****/30.05.2007г.;
№****/27.09.2007г.; №****/01.01.2008г.; №****/01.01.2012г.; №***/01.08.2013г.;№****/18.09.2015г.№****/01.12.2015г.;№****/01.06.2016г.;№****/01.07.2016г.;№***/01.01.2017г.;
№***/01.05.2017г.; №****/01.02.2018г., като и от 01.11.2019г. към трудовия
договор, с които се променяло трудовото възнаграждение на Г. в дружеството, а
длъжността е запазена. Със заповед №***/03.02.2020г. на Р.Й. – управител на „*************“
ЕООД е утвърдено ново щатно разписание в дружеството, съкратена е една щатна
бройка „********“ и е определен съставът на комисия по подбор за провеждане на
процедура по чл.329 от Кодекса на труда.
Видно от заповед №6/03.02.2020г. на Й. е наредено съставът на комисията да бъде
Й., Т. и П., а подборът да се извърши на 16.02.2020г., а резултатът от него да
бъде оформен в протокол до 23.02.2020г. представени са по делото тежест на показатели, включени в критериите
за оценка на служителите в процедурата по подбор – образование, продължителност
на трудовия стаж, количествено и качествено изпълнение на работата и лоялност –
л. 21 от гр. д. №****0/2020г. по описа на ДРС. Видно от формулярите за оценка в
подбора за длъжността „********“ са участвали Е.Д.и Л.Г., а по по-ниска обща
оценка е поставена на Г.. Въз основа на процедурата комисията чрез решение от
23.02.2020г. е предложила да бъде прекратен трудовият договор на Г., заемащ
длъжност ******** в дружеството. Същото предложение се съдържа и в протокол от
23.02.2020г. на комисията по провеждане на подбора. На 21.02.2020 г. на Г. е
връчено предизвестие за прекратяване на
трудовия му договор на основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ, считано от 23.03.2020
г. Със заповед №****/23.03.2020г. от „*************“ ЕООД е прекратен трудовият
договор на Г. и е наредено да се изплатят обезщетения по чл.224 от КТ. Видно от
служебна бележка с изх. №/29.04.2020г. от Агенция по заетостта Г. е регистриран
като безработен в дирекция „Бюро по труда“ – гр. Дупница.
По
делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза, изпълнена от вещото
лице Надежда Шалдупова. От същата се констатира, че
последното брутно възнаграждение на Г. преди прекратяване на трудовото му
правоотношение е в размер на ***** лв.,
а сумата от трудови възнаграждения за шестмесечен период - 23.03.2020 г. до 23.09.2020 г. е в размер
на **** лв.
От правна
страна съдът установи следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна
страна, процесуално допустима е, поради което съдът пристъпи към разглеждане на
нейната основателност. Атакуваното решение е валидно и допустимо.
Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната жалба. По правилността
на първоинстанционното решение, въззивният
съд е ограничен от посоченото във въззивната жалба, с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма или следи за защита интереса на
определени частноправни субекти.
По оплакването за неправилно
разпределяне на доказателствената тежест с доклада на
районния съд:
С разпореждане
от 31.08.2020 г. по гр. д. №790/2020 г. по описа на ДРС е изготвен проектът за
доклад. Видно от същия е разпределена доказателствена
тежест и за ответника, сега въззивник, в делото – „В
тежест на ответника е да докаже правомерността на извършеното от него
уволнение, което включва установяване наличието на посоченото основание за прекратяване на трудовото правоотношение
и доказване на провеждането на подбор по чл. 329, ал. 1 от КТ“. Съгласно
посоченото е неоснователно оплакването, че на въззивника
не било указано да докаже намаляването на обема от работа, тъй като към този
момент /на изготвяне на проекта за доклад/ работодателят с писмения отговор, а
и със самата заповед за прекратяване на трудовия договор е посочил на какво
основание е реализирано прекратяването, т.е. указано му е било да докаже именно
намаляване на обема на работа. Т.е. доколкото липсват процесуални нарушения в
първата инстанция довели незаконосъобразно до осуетяване възможността за
събиране на доказателства и при липса на предпоставките по чл. 266 от ГПК, е
било оставено без уважение, като преклудирано,
искането на въззивника за събиране на доказателства
във въззивната инстанция.
Намаляването на
обема от работа е фактическо състояние обективен факт, за доказването на който
са допустими всички доказателствени средства – Решение № 1853 от 14.12.2004 г.
на ВКС по гр. д. № 2884/2002 г., III г. о. В настоящия случай липсват каквито и
да било доказателства, че обемът работа, който следва да се извършва от лицата
заемащи длъжност „********“ или такава с аналогични функции в дружеството
работодател е намаляла, а това е било в тежест на същия. Намаленият обем от
работа следва да се отнася именно към дейността на уволнения служител, а не
изобщо в предприятието - Решение № 29/ 08.02.2011 г. по гр. д. № *****/2010 г.
IV г.о. Фактът, че със заповед №5/03.02.2020 г. на управителя на „*************“
ЕООД е утвърдено ново щатно разписание и предприета процедура по подбор по реда
на чл. 329 от КТ за работниците, заемащи длъжност „********“ и „общ работник“
не изпълва задължението на работодателя да докаже, че обективно обемът от
работа, изпълняван от Г. и останалите лица с идентични на неговите работни
задължения е намалял, като за това са били възможни всички допустими
доказателствени средства. Доколкото това не е сторено е верен крайният извод на
първоинстанционния съд да отмени заповедта, с която е
прекратено трудовото му правоотношение и последващите
от това възстановяване на заеманата преди уволнението работа от Г. и осъждането
на дружеството да му плати обезщетение за времето, през което е останал без
работа, но за срок не по-голям от шест месеца, ведно със законната лихва от
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
По
оплакването, че подборът бил извършен законосъобразно:
Безпредметно е анализирането на процедурата
по подбора, доколкото основанието за уважаване на исковата молба е липсата на
доказателства за намаляване обема от работа, касаеща
дейността на служителя. Изводът дали е законосъобразно проведен подборът или
не, не би променил крайният резултат на съдебния акт.
На база изложеното, настоящият съдебен
състав ще потвърди атакуваното решение №260031 от 06.10.2020 г., постановено по гр. д. №790/2020г. по
описа на Районен съд – Дупница като правилно.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на чл. 78 от ГПК възззивният съд следва да присъди разноски в полза на въззиваемия, които са поискани и са представени
доказателства да са направени. В случая присъждането на разноски в полза на въззиваемия е поискано в откритото съдебно заседание,
проведено на 09.03.2021 г. от процесуалния му представител, като е представен
списък за разноски по чл.80 от ГПК и е представен договор за правна защита и
съдействие, имащ характер на разписка за посочената в нея сума в размер на ***
лв. за адвокатско възнаграждение. Въззивникът ще бъде
осъден да плати тази сума на въззиваемия.
По обжалваемостта:
С
оглед нормата на чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК, то настоящото решение подлежи на
обжалване в едномесечен срок чрез Окръжен съд – Кюстендил пред Върховния касационен
съд при спазване на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и чл. 284 от ГПК.
Водим
от горното, настоящият съдебен състав на Окръжен съд – Кюстендил,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№260031 от 06.10.2020 г., постановено по гр. д. №790/2020г. по описа на Районен
съд – Дупница.
ОСЪЖДА
„*************“ ЕООД, ЕИК:*************, със седалище и адрес на управление:
гр. С. 1407, район „Л.“, бул. „*****“ №****, представлявано от управителя Р.Д.Й.,
да плати на Л.И.Г., ЕГН:**********,
адрес: ***, сума в размер на ****** лв.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок чрез Окръжен
съд – Кюстендил пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.