Решение по дело №295/2023 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 1221
Дата: 11 октомври 2023 г.
Съдия: Георги Георгиев
Дело: 20234110100295
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 януари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1221
гр. Велико Търново, 11.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20234110100295 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на А. П. И.“, О. п. у. – Велико
Търново против Застрахователна компания „Л. И.” АД, с която се иска осъждането на
ответника за сумата от 13 051.54 лева, представляваща остатък от обезщетение за
имуществени вреди, причинени от водача на товарен автомобил „Скания“, рег. № В
6490 ВТ вследствие на настъпило на 29.7.2018 г. пътно-транспортно произшествие на
републикански път I-4 „Севлиево - Велико Търново – Антоново“ км. 109 + 500, ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението, както и за сумата от 3 981.01 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 7.1.2020 г. до 7.1.2023 г.
Ищецът твърди, че на 29.7.2018 г. на републикански път I-4 /Севлиево-Велико
Търново-Антоново/ км. 109+500, водачът на т.а. „Скания“, рег. № В 6490 ВТ, поради
несъобразено скорост е загубил контрол над превозното средство, излязъл е от
платното за движение и се е блъснал в крайпътната мантинела /ограда/, увреждайки 60
броя звена и общо 240 метра от същата. Заявява, че гражданската отговорност на
товарния автомобил към този момент е била застрахована при ответника, който е
уведомен за настъпилото събитие и е заплатил като обезщетение сумата от 3746.70
лева. Сочи обаче, че стойността на щетата възлиза на 16798.24 лева, поради което
ответникът му дължи разликата от 13 051.54 лева, както и че мораторната лихва в
размер на 3 981.01 лева.
Ответникът оспорва исковете, като заявява, че дължимото обезщетение е
заплатено преди завеждане на делото в размер, равен на действителната стойност на
1
вредите, а именно 3746.70 лева. Сочи, че в тази връзка е съобразен процентът на
овехтяване на увреденото имущество, както и теглото на стоманения отпадък, от който
ищецът е могъл да реализира приход чрез продажба на вторични суровини. Оспорва и
механизма на настъпилото ПТП и прави евентуално възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат при твърдението, че една от водещите причини за инцидента е
липсата на видима маркировка, която да очертае зоната, в която автомобилите могат да
се движат безопасно.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата
молба и моли за уважаване на исковете. В о.с.з. от 15.5.2023 г. уточнява, че се е
наложила подмяната на 44 метра ограничителна система за пътища, от която 10 звена
по 4 метра и 2 броя преходни елементи, всички от които по 2 метра.
Процесуалният представител на ответника поддържа заявеното оспорване и моли
за отхвърляне на претенциите.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са осъдителни искове с правно основание по чл. 432 КЗ и по чл. 86 ЗЗД.
За възникване на регресното вземане по иска с правно основание чл. 432 КЗ в
тежест на ищеца е да докаже предпоставките включени във фактическия състав на
вземането, а именно: наличието на застрахователно правоотношение при ответната
страна по застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на застрахователното
събитие; наличието на застрахователно събитие; наличието на вреди по вид и размер,
както и наличието на причинна връзка между претърпените вреди и застрахователното
събитие.
При доказване на горепосочените обстоятелства ответникът следва да докаже
въведените с отговора на исковата молба правоизключващи възражения, включително
възражението за съпричиняване.
В случая по делото не е спорно, че към датата на ПТП ответникът е бил във
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“
по отношение на товарен автомобил /т. а./ „Скания“, рег. № В 6490 ВТ.
От представения по делото протокол за ПТП /л. 31/ се установява, че на 29.7.2018
г. водачът на т. а. „Скания“, рег. № В 6490 ВТ при движение по ПП I-4 по посока към
гр. София при км. 109+500 м. е загубил контрол над управляваното МПС, в резултат на
което е излязъл вдясно от платното за движение и е нанесъл увреждания на около 60
метра еластичната преграда /мантинелата/, част от инфраструктурата на пътя.
Вещото лице по допуснатата и приетата автотехническа експертиза посочва, че
уврежданията по крайпътното съоръжение /мантинела/ са във възможна причиннно-
следствена връзка с настъпилото пътнотранспортно произшествие.
2
Предвид на изложено, следва да се приеме, че процесното ПТП е реализирано
противоправно и виновно от застрахования при ответното дружество водач на МПС,
което обстоятелство се установява косвено и от извършеното от ответника заплащане
на сумата 3 746.70 лева, с което последният е направил извънсъдебно признание на
регресното вземане на ищеца.
Функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ от застрахованата отговорност на делинквента предполага
размерът на отговорността на застрахователя да е идентичен с размера на
отговорността на делинквента, ако не надхвърля застрахователната сума. На
увреденото лице се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от непозволеното увреждане, т.е. само за непосредствените
вреди, като в този смисъл е и разпоредбата на чл. 432, ал. 2 КЗ. В конкретния случай
уврежданията по еластичната преграда /мантинела/ и другите пътни детайли при
процесното застрахователно събитие несъмнено представляват такава непосредствена
вреда под формата на претърпяна загуба. И тъй като при деликтната отговорност се
обезщетява негативният интерес, то следва извод, че обезщетението има за цел да
постави увредения в имущественото състояние, в което той е бил преди деликта /т.е. да
се приведе увредената пътна принадлежност в предишното й техническо състояние/,
поради което обезщетението следва да бъде равно на паричната сума, необходима за
постигането на тази цел. Размерът на тази парична сума следва да се определи
съобразно пазарните цени за възстановяване на имущество от същия вид с присъщите
разходи за страната към деня на увреждането. В тази връзка съдът взема предвид
заключението на вещото лице по основната автотехническа експертиза, според което
към момента на настъпване на процесното ПТП за отстраняването на причинените
вреди на база средни пазарни цени са били необходими 3 692.51 лева. Тук следва да се
съобрази Постановление № 7/4.10.1978 г. на Пленума на ВС, в което е посочено, че за
вложените нови материали при отстраняване на повредите по застраховка „Гражданска
отговорност“ не се взема предвид изхабяването и то не се намалява от стойността на
обезщетението, макар повредената вещ да е имала по време на настъпване на
събитието известна амортизация. Доколкото обаче, вещото лице, така или иначе, не е
начислило процент на овехтяване при изчисляване на стойността на причинените
вреди, този въпрос не следва да бъде обсъждан допълнително. Съдът не възприема
становището на ищеца, че стойността на вредите следва да се изчисли съобразно
единичните цени, заложени в договор за възлагане на обществена поръчка, сключен
между АПИ и ДЗЗД „Безопасни пътища – Север“. Това е така, доколкото въпросният
договор е сключен една година след настъпване на застрахователното събитие, а както
вече беше посочено, размерът на обезщетението следва да се определи съобразно
пазарните цени за възстановяване на имущество от същия вид с присъщите разходи за
страната към деня на увреждането. Освен това, при предявяване на извънсъдебната си
3
претенцията /л. 32/ на 17.8.2018 г. ищецът е представил количествено-стойностна
сметка /л. 34/, в която е изчислил единичните цени за видовите работи, така като
същите са посочени в приложението, описващо видовите дейности за участие в открита
процедура за възлагане на обществена поръчка по обособени позиции /от 1 до 6/ с
предмет „Определяне на изпълнител за доставка и монтаж на ограничителни системи
за пътища по републиканските пътища на територията на страната, стопанисвани от
АПИ, съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата. Обстоятелството, че
уврежданията са отстранени при действието на договор за възлагане на обществена
поръчка, сключен между АПИ и ДЗЗД „Безопасни пътища – Север“ не променя горния
извод, имайки се предвид кой е релевантният момент за определяне на обезщетението,
а именно –денят на увреждането.
Следователно, съобразявайки извършеното от ответника на 6.1.2020 г. плащане на
сумата от 3 746.70 лева, която надхвърля сумата, необходима за отстраняване на
причинените вреди, съдът приема, че исковете се явяват неоснователни и следва да се
отхвърлят изцяло.
По разноските.
С оглед изхода на спора, право на присъждане на разноски за производството
възниква за ответника, който е доказал извършени такива в размер от 400.00 лева –
депозит за изготвяне на допуснатата автотехническа експертиза, към които следва да се
добави дължимото юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на
300.00 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на А. „П. и.”, с адрес: гр. София, бул. „Македония” № 3, О.
п. у. – Велико Търново против Застрахователна компания „Л. И.” АД, ЕИК *** за
осъждането на ответника за сумата от 13 051.54 лева, представляваща остатък от
обезщетение за имуществени вреди, причинени от водача на товарен автомобил
„Скания“, рег. № В 6490 ВТ вследствие настъпило на 29.7.2018 г. пътно-транспортно
произшествие на републикански път I-4 „Севлиево - Велико Търново – Антоново“ км.
109 + 500, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението, както и за сумата от 3 981.01 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 7.1.2020 г. до 7.1.2023 г.
ОСЪЖДА А. „П. и.”, с адрес: гр. София, бул. „Македония” № 3, О. п. у. – Велико
Търново да заплати Застрахователна компания „Л. И.” АД, ЕИК *** сумата от 700.00
/седемстотин/ лева – разноски за производството.

4
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5