ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ІІ - 2169 07.11.2018 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори
въззивен граждански състав
На: седми ноември две хиляди и осемнадесета година
в закрито съдебно
заседание на основание чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Р. ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
Секретар
Прокурор
разгледа въззивно
гражданско дело номер 1629 по описа за 2018 година.
На основание чл.268 ГПК, съдията – докладчик Е.
КРАЛЕВА
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на „Мегабилдинг
инженеринг“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Копривщица“ № 4, представлявано
от управителя Кирил Дражев Папаринов, против
решение № 1506/11.07.2018 г., постановено по гр.д.№ 9414/2017 г. по описа
на РС-Бургас, с което на основание чл.422 ГПК е прието за установено спрямо ответника
„Мегабилдинг инженеринг“ ООД, ЕИК *********, че в полза на ищеца „Фарм
технолоджи” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес управление: гр. Стара
Загора, бул.“България“ № 123, представляван от Евгени Попов и Христо Гъчев,
съществува вземането по ч.гр.д.№ 7546/2017 г. по описа на БРС, за което е
издадена заповед № 4473 от 09.10.2017 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК, а именно за сумата от 644.40
лв. – представляваща непогасена продажна цена по договор за търговска
продажба на селскостопански стоки и изделия: кофа за телета – 2 бр.; доилен гюм
30 л.; шише за телета 2 л. – 3 бр.; гюм – 1 бр.; капак гюм – 1 бр.; пулсатор –
1 бр.; четка – 2 бр. и гумен капак – 1 бр., за която доставка е издадена
данъчна фактура № ********** от 31.03.2016 г.,
като „Мегабилдинг инженеринг“ ООД, ЕИК ********* е осъдено да заплати на
„Фарм технолоджи” ООД, ЕИК *********, сумата от 645 лв. за съдебни разноски по
гр.д.№ 9414/2017 г. и сумата от 325 лв. за разноски по ч.гр.д.№ 7546/2017 г. по
описа на БРС.
Въззивникът изразява недоволство от
постановеното решение, като счита същото за неправилно и необосновано. Счита се
за неправилен извода на съда за наличието на валидна търговска сделка между
страните и непротивопоставяне от ответника-търговец на извършените действия без
представителна власт. В тази връзка се посочва, че съдът необосновано и при
превратно тълкуване на доказателствата е приел от фактическа страна за
установено, че с действията си ответникът недвусмислено е бил признал договорно
правоотношение между страните. Съдът неправилно се е позовал на показанията св.Велизарова,
която освен че е абсолютно заинтересована, дава и неверни данни за проведени
между нея и управителя на ответното дружество разговори, като изнесеното от нея
не е годно като доказателство, за да се приеме за установено узнаването от търговеца
и неговото непротивопоставяне, съответно да се приложи чл.301 ТЗ. Посочва се
също, че издадената от ищеца фактура не е приета от ответното дружество, няма
никакви данни, че лицето Димова е действала от името и за сметка на ответника,
тъй като същата няма никакво качество на негов служител, което да й позволява
да действа от името на дружеството. В тази връзка, извършвайки собствен анализ
на събраните по делото доказателства, въззивникът излага подробни съображения
за неоснователност на исковата претенция. Моли въззивния съд да отмени първоинстанционното
решение изцяло и вместо него да постанови друго по същество, с което да
отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Не са направени нови
доказателствени искания.
При
проверката, извършена на основание чл.267, ал.1 ГПК се установи следното: Препис от първоинстанционното решение е връчен на
въззивника на 15.08.2018 г., като въззивната жалба е подадена по пощата на 29.08.2018
г. С оглед на това, съдът намира въззивната жалба за допустима, тъй като е
депозирана в законоустановения двуседмичен срок по чл.259 ГПК и от легитимирано
лице, което има правен интерес от обжалването.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна „Фарм
технолоджи“ ООД, подаден чрез пълномощник адв.А., в който са изложени
съображения за неоснователност на въззивната жалба и потвърждаване на
първоинстанционното решение като правилно и обосновано. Посочва, че направените
от съда фактически и правни изводи напълно съответстват на събрания и приет по
делото доказателствен материал, като от страна на ответника не е са ангажирани
доказателства, изключващи или погасяващи договорната му обвързаност с ищцовото
дружество, липсва и оборване на законовата презумпция по чл.301 ТЗ чрез
провеждане на пълно обратно доказване от негова страна. Ответникът не е оспорил
обстоятелството, че част от селскостопанските стоки е получило чрез доставка от
съконтрагент на ищеца и ползва същите в собствената си кравеферма, като не е
представил и доказателства да върнал тези стоки обратно на изпращача. Оспорват
се и възраженията във въззивната жалба досежно кредитираните от съда
свидетелски показания, като се счита че последните кореспондират на
доказателствата по делото и доводите на въззивника в този смисъл са безпочвени и
неправилни. По отношение неосчетоводяването на фактурата от ответника се счита,
че това представлява умишлено поведение на недобросъвестен търговец, което има
за цел да препятства събирането на цената за получените стоки по съдебен ред. Моли
съда да остави без уважение въззивната жалба като неоснователна и да потвърди
решението на БРС като правилно и обосновано. Не са направени доказателствени
искания. Претендират се направените по делото съдебни разноски.
Бургаският окръжен съд, след проверка допустимостта
на подадената въззивна жалба и отговора, намира, че делото следва да бъде разгледано
в съдебно заседание, поради което и на основание
чл.267, ал.1 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА на страните по възз.гр.д.№ 1629/2018
г. по описа на БОС постъпилата въззивна жалба от ответника „Мегабилдинг
инженеринг“ ООД и постъпилия отговор от въззиваемия-ищец „Фарм технолоджи“ ООД.
На всяка от страните да се връчи
препис от настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.