Решение по дело №18983/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 3388
Дата: 23 юли 2020 г. (в сила от 21 октомври 2020 г.)
Съдия: Орлин Руменов Чаракчиев
Дело: 20193110118983
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е    

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                         

3388/23.07.2020 г.

гр. В.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

                              

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ

 

при участието на секретаря Ани Динкова,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 18983 по описа на съда за 2019 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството по делото е образувано по предявен от Ю.Н.В., ЕГН: **********, с адрес: ***, УПИ 3119, срещу „Е.П.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата 887,17 лв. - представляваща корекция на консумирана ел. енергия за периода 22.09.2018 г. до 20.12.2018 г. по отношение на обект в гр. В., м. „И.“, вилна зона, УПИ *, с клиентски № * и абонатен № **********, за която сума е издадена фактура * г.

Ищецът твърди в исковата молба, подадена чрез адв. Р. Ст., че е потребител на доставяната от ответното дружество ел. енергия в посочения недвижим имот. Сочи, че не дължи претендираната от ответника сума от 887.17 лв., тъй като е погасил текущите си задължения. Оспорва съдържанието на протокола от проверката извършена на процесното СТИ на 20.12.2018 г. от служители наЕн.-Пр.Мр.“ АД, както и че не са спазени правилата за извършване на проверката. Последната е направена в отсъствието на потребител, свидетели и полиция. Сочи, че ответникът не е изпълнил задължението си да поддържа СТИ в изправност. Оспорва законосъобразността на корекционната процедура, както и процесното количество ел. енергия да е реално доставено. Сочи, че към момента на проверка не са били налице валидни ПИКЕЕ. По изложените съображения моли за уважаване на предявения иск и присъждане на сторените по делото разноски..

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Е.П.” АД, ***, чрез процесуалния му представител – адв. Н. Б. Потвърждават се обстоятелствата, че ищецът е в договорни отношения с ответника за продажба на ел. енергия за посочения обект на потребление, че е извършена проверка на СТИ на потребителя, резултатите от която са обективирани в констативен протокол, че е извършено коригиране на количеството потребена електрическа енергия, за което е издадена съответна фактура за процесната сума от 887.17 лв. По съществото на спора поддържа становище за неоснователност на предявения иск. Твърди, че страните се намират в продажбено правоотношение относно продажбата на ел. енергия, като правата и задълженията им се уреждат от Закона за енергитиката, ПИКЕЕ, ОУ на ДПЕЕЕМ наЕн. С.“ АД и ОУ на ДПЕЕ на „Е.П.” АД. Поддържа, че е налице основание за възникване на вземането на ответното дружество за потребена ел. енергия. Посочва, че на 20.12.2018 г. е извършена техническа проверка на процесното СТИ, за което е съставен констативен протокол. При проверката електромерът е демонтиран, поставен в индивидуална опаковка и изпратен за експертиза в БИМ, където на 21.10.2019 г. е извършена метрологична експертиза, като при отваряне на електромера е установено добавянето на устройство за дистанционно въздействие, чуждо за схемата. „Енергоразпределение Север“ АД е съставило справка за корекция от 29.10.2019 г., въз основа на което ответникът е издал фактура № * г. за сумата 887.17 лв. Твърди, че на ищеца, чрез писма, надлежно са връчени протоколът за извършената проверка и процесната фактура. Поддържа, че начисленото количество ел.енергия се дължи на основание чл. 38, ал. 3, т. 1 от ОУ. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

В о.с.з. страните поддържат изразените позиции по спора чрез процесуалните си представители.

След преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Страните по делото не спорят, че ищецът е абонат на ответното дружество за обект находящ се на адрес: гр. В., м. „И.“, вилна зона, УПИ * с клиентски № * и абонатен № ******.

От представения по делото КП за техническа проверка № * г., се установява, че на тази дата, при проверка на СТИ с клиент Ю.Н.В., обслужващо обект с клиентски № * и абонатен № *****, находящ се в гр. В., м. „И.“, вилна зона, УПИ *, служители на „Ен. Пр. Мр.” АД са демонтирали СТИ с фабр. № * и са изпратили същото за експертиза в БИМ.

Съгласно Констативен протокол от метрологична експертиза от 21.10.2019 г. на БИМ, Регионален отдел - В. са установени механични дефекти на кутията, клемите и клемнния блок на електромера, както и да е осъществен достъпа до вътрешността на електромера. Посочено е, че електромерът отчита с грешка от – 69.97 % при максимално допустима от +-2 %. Отразено е, че е осъществен достъп до вътрешността на електромера – следи от отваряне на корпуса, както и че е добавено устройство за дистанционно въздействие чуждо за схемата. Посочено е, че електромерът не съответства на метрологичните характеристики, на изискванията за точност при измерване на електроенергия, нито пък съответства на техническите изисквания..

От справка № * за корекция при неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на електрическата енергия издадена на дата 29.10.2019 г. от „Ен. С.” АД се установява, че въз основа на протокола от експертизата в БИМ е коригирано количеството потребена енергия в процесния имот за минал период 22.09.2018 г. до 20.12.2018 г. с общо допълнително 4487,76 кВТч. Справката е одобрена от Началник отдел КЕК на 31.10.2020 г.

Въз основа на извършената корекция ответникът е издал фактура № * г. на стойност 887,17 лв. с получател Ю.Н.В., досежно корекцията на ел. енергия за периода 22.09.2018 г. до 20.12.2018 г.

С писмa от 31.10 и 01.11.2019 г., „Ен. С.” АД и ответника са уведомили ищеца за извършената проверка на СТИ и корекциионна процедура.

От заключението на вещото лице инж. Н.В. по допуснатата и приета от съда СТЕ, кредитирано като обективно и компетентно дадено се установява, че свързването на процестното СТИ към ел. мрежата е извършено на базата на одобрен проект и в съответствие с действителните нормативни уредби. Схемата на свързването е така проектирана и изпълнена, че цялата потребена ел. енергия от абоната, да може да бъде измервана за целия период на ползването, в т.ч. на процесния. Освен това и техническите параметри на присъединителната линия на абоната и съоръженията към нея позволяват консумираната енергия да бъде измерена и доставена до потребителя. С оглед обаче на констатираното вмешателство в схемата на СТИ с добавено устройство за дистанционно въздействие, същият не е могъл да измерва цялата потребена ел. енергия, в т.ч. и за периода на корекцията. Експертът е посочил, че целта на вмешателството, изразяващо се в монтиране на електронна платка, е консумираната ел. енергия да не се измерва от СТИ. Изложено е, че когато се задейства електронната платка част от преминалата от захранващия кабел към електроконсуматорите на абоната ел. енергия не се отчита.  Вещото лице е установило, че извършените математически изчисления по корекционната процедура са математически верни и са в съответствие с утвърдената методология. В заключението е посочено, че служебно начисленото количество енергия може да бъде реално доставено на абоната, с оглед пропускателната способност на комуационните проводници в таблото и тази на процесното СТИ с ток от 85А.

Съдът, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните правни изводи:

Допустимостта на предявеният отрицателен установителен иск е обусловена от правния интерес на ищеца да препятства прекъсването на подаваната електрическа енергия до фактически ползвания от него обект на потребление, чрез установяване спрямо ответника посредством силата на пресъдено нещо на обстоятелството, че не дължи в негова полза търсената сума по издадената фактура за потребена ел. енергия за минал период.

По делото не се спори, че ищецът е битов потребител на ел. енергия по смисъла на § 1, т.2а от ДР на Закона за енергетиката (ЗЕ), както и че имотът, който се обслужва от процесния електромер, е бил присъединен към ел. мрежа. Следователно страните по делото са страни и по договор за продажба на електрическа енергия, сключен при публично известни общи условия (чл. 98а от ЗЕ).

Спорно е обаче налице ли са предпоставките за възникване на договорното право на ответника служебно да коригира сметката на ищеца за ел. енергия за минал период, в частност на посоченото в отговора на исковата молба основание - чл. 38 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на Електроразпределение Север АД, одобрени от ДКЕВР с Решение ОУ-060/07.11.2007 г., изм. и доп. с Решение ОУ-004/06.04.2009 г. Провеждането на пълно и главно доказване по отношение на посочените спорни правнорелевантни факти е възложено в тежест на ответника, с оглед на обстоятелството, че срещу него е предявен отрицателен установителен иск.

Във връзка с горното съдът на първо място намира, че с разпоредбите на чл. 83, ал.1, т.6 и чл. 83, ал.2, изр.2 от ЗЕ (в редакцията след ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) законът за пръв път възлага на ДКЕВР правомощието да приеме подзаконов нормативен акт регламентиращ установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. В издадените въз основа на законовата промяна ПИКЕЕ, обн. ДВ. бр.98 от 12.11.2013 г., е уредено правомощие за корекция при липса на установено виновно поведение от страна на абоната, при липса на точен измерител на количеството електрическа енергия, както и при неяснота относно точния период на установената грешка при измерването и т.н. – т.е. с новите Правила са въведени хипотези на обективна отговорност за потребителите.

Поради съществено нарушение на процедурата по приемане с Решение № 1500/06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г. Правилата са отменени с изключение на чл. 48 - 51. Решението е обнародвано с ДВ бр. 15/14.02.2017 г. С Решение № 13691/08.11.2018 г. на петчленен състав по адм. дело № 4785/2018 г. на ВАС  е потвърдено Решение № 2315/21.02.2018 г. на тричленен състав на ВАС по адм.д. № 3879/2017 г., с което са отменени чл. 48., чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от ПИКЕЕ, обн. ДВ., бр. 98/12.11.2013 г. Към датата на корекцията Правилата са били окочнателно и в цялост отменени с решение № 13691/08.11.2018г. по адм. дело № 4785/2018г. на ВАС.

С оглед на горното и при наличието към датата на извършване на проверката на законовата разпоредба на чл. 83, ал.1, т.6 от ЗЕ, която изрично делегира правомощие на комисията за приемане на правила за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, то не съществува и законно основание такава санкция да се уговаря в Общите условия обвързващи страните в правоотношението по продажба на ел. енергия. Следователно въведената с чл. 38 от ОУ на ДПЕЕЕМ обективна отговорност за абоната е лишена от законово основание (съществува пряко закона), а уреждането ѝ посредством клаузи в договора създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от тези договори. Поради това посочената клауза е неравноправна по смисъла на чл. 143, т.6 и т.18 от Закона за защита на потребителя (ЗЗП) и нищожна на основание чл. 146, ал.1 от ЗЗП и чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Съответно тя не обвързва страните и не намира приложение в техните правоотношения. В този смисъл е и трайно установената съдебна практика на ВКС на РБ. В редица решения на касационната инстанция, постановени след допускане до касационно обжалване на въззивни решения именно по въпроса дали едностранната корекция на сметки е допустима и дали клаузите от ОУ, регламентиращи тази възможност са нищожни (напр. Решение № 79/11.05.2011г. на ВКС, постановено по т. д. № 582/2010 г., Решение № 189/11.04.2011г. на ВКС по т. д. № 39/2010г., Решение № 165/2009г. по г. д. № 103/2009г. на ВКС, Решение № 104/2010г. по т. д. № 885/2009г., Решение № 29/15.07.11г. по т. д. № 225/10 г. на ВКС, ІІ т.о.; Решение № 12/11.02.2013 год. по т. д. № 1080/2011 год. на ВКС на РБ, Второ т. о. и др.) е прието, че клаузите от ОУ, регламентиращи възможността доставчика едностранно да коригира сметките на абонатите за потребена ел. енергия за минал период са неравноправни, поради което са нищожни – чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите.

Горното обосновава извод за нищожност, съгласно чл. 146 от ЗЗП, на клаузите на чл. 38 от ОУ на ДПЕЕЕМ, въз основа на която служебно е начислено допълнително количество ел. енергия за минал период по партидата на абоната – ищец. Доколкото ответникът е въвел като основание за начисляване на процесната сума от 887,17 лв. нищожна договорна клауза, то съдът приема, че тя не се дължи. Респективно предявеният отрицателен установителен иск е основателен и следва да се уважи.

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските сторени от ищеца за заплатена държавна такса в размер на 57,00 лв. и адвокатско възнаграждение от 300,00 лв. Доколкото последното е на  минимума определен по реда на относимата към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие – 11.11.2019 г., редакция на чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът намира за неоснователно направеното от ответника възражение за прекомерност по чл. 78, ал.5 от ГПК.

 

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Ю.Н.В., ЕГН: **********, с адрес: ***, УПИ *, не дължи на “Е.П.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, сумата 887,17 лв. - представляваща корекция на консумирана ел. енергия за периода 22.09.2018 г. до 20.12.2018 г. по отношение на обект в гр. В., м. „И.“, вилна зона, УПИ *, с клиентски № * и абонатен № ******, за която сума е издадена фактура * г., на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

 

ОСЪЖДА “Е.П.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Ю.Н.В., ЕГН: **********, с адрес: ***, УПИ *, сумата 355,00 лв., представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                                                             

РАЙОНЕН СЪДИЯ: