№ 2937
гр. Варна, 02.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20223110100497 по описа за 2022 година
Предявен е иск от Н. Х. И. срещу „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище гр.
София с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищцата сумата от 1690,05 лв., дадена при изначална липса на основание по недействителен
Договор за потребителски кредит № **********/29.08.2017 г.
Ищцата твърди, че на датата 29.08.2017г. е сключила с ответника Договор за
потребителски кредит Профи кредит Стандарт № **********. По силата на договора й е
предадена сумата от 3750лв., като тя се е задължила да погаси заема за 36 месеца при ГПР от
49,89 % и ГЛП от 41,17 %. Договорено е, че тя избира и закупува пакет от допълнителни
услуги срещу цена от 3 721,32лв. Счита, че Договор № ********** е нищожен поради
противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД/ и поради неравноправност на
клаузата уреждаща размера на дължимата годишно лихва, което е довело до значителна
нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на
интересите на потребителя на финансовите услуги на ответника с цел извличане на
собствена изгода на кредитора. В договорът не е посочен реалният размер на ГПР по чл. 19,
ал. 1 от ЗПК, тъй като чрез договореното възнаграждение за допълнителен пакет от услуги
кредиторът получава неследваща му се облага - печалба, която представлява скрита
възнаградителна лихва. Договорът се явява нищожен и като сключен при неспазване на
нормите на чл. 11, т. 9, т. 10 и т. 11 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК, с произтичащите от това
последици по чл.23 от ЗПК, а именно потребителят дължи връщане само на чистата
стойност на паричния заем, но не дължи лихва и други разходи по заема.
Ищцата твърди, че в изпълнение на договора е заплатила 17 вноски, като е погасила
общо сумата от 5440, 05лв. С изплатената сума от 5440,05лв. счита, че е погасила изцяло
получената от нея главница от 3750лв. Твърди се, че с оглед нищожността на кредитната
сделка, погасените от ищцата суми над главничния дълг от 3750лв. до сумата от 5440, 05лв.
е недължимо платена, съгласно чл. 23 от ЗПК.
Предвид на което, ищцата счита, че има вземане в размер на 1690,05лв. и
съставляваща разликата над главничния дълг от 3750лв. до погасените от нея 5440, 05лв.
1
Излага съображенията за изначалната недействителност на процесния договор за кредит:
Възнаграждението за пакета за допълнителни услуги следва да бъдат включени в обхвата на
ГПР, тъй като представляват общ разход по кредита, тъй като са свързани - пряко или
косвено с кредитното правоотношение и затова следва да се разглеждат заедно. Сочи, че
възнаграждението за допълнителния пакет от услуги е безспорно разход по кредита и не
съставлява възмездяване на незадължителни и на допълнителни услуги по смисъла на пар. 1,
т. 1 от ДР на ЗПК, регламентиращ понятието „общи разходи по кредита", които разходи
съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК служат за изчислението на ГПР. Счита, че кредиторът е
заблудил потребителят какъв е действителният размер на приложимият в правоотношението
ГПР, тъй като не е включил в неговият обхват вземанията си по споразумението за пакет
допълнителни услуги, на което основание клаузата за ГПР е неравноправна. Излага, че
клаузата за ГПР е нищожна и на още едно основание - по силата на чл. 21 ЗПК, тъй като с
нея са заобиколени изискванията на чл. 10, ал. 1 във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 във вр. с чл. 19,
ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, съгласно които кредиторът е длъжен да обяви в договора за
потребителски кредит ясно и разбираемо ГПР, изчислен съобразно алгоритъмът на
унифицирана математическа формула.
Сочи, че клаузата за ГПР е недействителна и на още едно основание, като кредиторът
не е включил и посочения в съдържанието на договора ГПР от 49.89 % други прозрачно
формулирани при спазване на изискванията на чл. 10 а от ЗПК и реално извършвани от него
разходи. Твърди се, че в процесният договор липсва ясно разписана методика на формиране
на годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и
как се формира посочения в договора ГПР от 49.89 %/, което от своя страна е нарушение на
основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин /чл. 10, ал.1 ЗПК/.
Излага аргументи, че клаузата за възнаградителна лихва е нищожен: Договорения
лихвен процент от 41,17 % се нарушават добрите нрави и принципите за прозрачност,
обективност и балансираност на интересите на търговците и потребителите, поради което е
налице нищожност на уговореното възнаграждение в размер на 6 558, 60 лв., формирано от
договорната лихва и от скритата лихва под формата на цена на допълнителния пакет от
услуги. Възнаградителната лихва съставлява цена за предоставеното ползване на заетата
сума. Когато е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената
цена, се нарушава принципът на добросъвестност при участие в облигационните отношения.
Трайно се приема, че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща
възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а за обезпечени
кредити -двукратния размер на законната лихва. Твърди се нищожност на уговорената
възнаградителна лихва по чл. 21 ЗПК, като посоченият в договора фиксиран лихвен процент
в размер на 40, 17 % не отговаря на действително приложения в заемното правоотношение
лихвен процент, тъй като уговореното възнаграждение за пакет от допълнителни услуги
представлява добавък към договорната лихва - скрита лихва и в нарушение на чл. 11, ал. 1,
т. 9 във вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗПК, кредиторът не е оповестил на потребителя действителната
цена на кредитния ресурс. Възнаградителната лихва е уговорена неравноправно по смисъла
на чл. 143 ЗЗП.
Ищцата счита, че независимо, че кредиторът не е именувал престацията за
овъзмездяване на допълнителния пакет от услуги изрично като „такса", на основание на
обстоятелството, че съгласно условията на споразумението за допълнителния пакет от
услуги и на чл. 15 от ОУ дължимото възнаграждение се събира за оказване на услуги, то
това вземане по своето икономическо съдържание и правно основание съставлява такса. На
това основание то следва да отговаря на законовите условия за начисляването и за
събирането на такси, регламентирани в чл. 10,ал. 2 и чл.10 а, ал. 2 и ал. 4 ЗПК. Поради което
ищцата счита, че е заплатила без правно основание претендираната сума от 1690,05 лв. по
Договор № **********. Претендира съдебно-деловодни разноски.
2
В едномесечния срок за отговор ответникът не изразява становище.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е
сключен договор за потребителски кредит № **********/29.08.2017 г., ведно със
споразумение за предоставен пакет за допълнителни услуги, както и че ищцата е получила
сумата по договора в размер на 3750 лв.
От заключението на назначената и приета от съда и неоспорена от страните ССЕ се
установява, че погасените задължения в общ размер на 5750,85лв. са следните: Главница от
3319,68 лв., Договорна лихва -2267,21лв., Лихва за забава - 63,96 лв. и Такси - 100,00 лв.
Непогасена главница/ лв. (3750,00 - 3319,68), 430,32,Непогасена договорна лихва/ лв.
(2837,28 - 2267,21)-570,07,Непогасена законна лихва към 26.08.2021 г.(чл.410)/ лв.-5,73 и
Непогасена законна лихва към датата на изготвяне на заключението/ 68,09.лв. Въз
основа на така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
На съда е служебно известно, че с решение по гр.д.№16760/21г. по описа на ВРС,
потвърдено с решение на ВОС са отхвърлени предявените от „П.К.Б.” ЕООД, срещу Н. Х.
И., искове за приемане на установено в отношенията между страните съществуване на
вземане в полза на „П.К.Б." ЕООД срещу длъжника Н. Х. И., сумата от 2352,49 лева,
представляваща остатъчна предсрочно изискуема главница по Договор за потребителски
кредит № **********/29.08.2017 г., ведно със законната лихва считано от подаване на
заявлението – 26.08.2021г. до окончателното погасяване на вземането; сумата 590,73 лева,
представляваща непогасено падежирало договорно възнаграждение за периода 31.07.2019г.
до 31.07.2019г.; сумата 223,47 лв., представляваща законна лихва, дължима от 31.07.2019 г. –
датата на предсрочна изискуемост до 26.08.2021 г. , за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 12546/2021г. по описа на ВРС.; предявените от „П.К.Б.” ЕООД
срещу Н. Х. И. искове с правно основание чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за заплащане на
сумата от 1844,47 лева непогасено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни ,
175,21 лв. лихва за забава върху вземането за услуги в размер на 1844,47 лева, дължима за
периода от 31.07.2019 г. – датата на предсрочна изискуемост до 26.08.2021 г., сумата от
56,12 лв. лихва за забава върху вземането за договорно възнаграждение в размер на 590,73
лв. за периода от 31.07.2019 г. до 26.08.2021 г.
Съдът намира, че тъй като "П.К.Б." ЕООД, като финансова институция отпуска заеми
със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства, това означава, че същото може да бъде определено като кредитор по
смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Срокът на Договор за потребителски кредит № **********/29.08.2017 г. е бил 36
месеца, като с анекс е уговорена последна дата за плащане 22.02.21г.
Съгласно чл. 11 от ЗПК задължителен реквизит от всеки договор за потребителски
кредит е ГПР и ГЛП. По процесния договор ГПР е в размер на 49,89%, а ГЛП е в размер на
41,17 %. а след сключването на Анекс № 1/11.01.2018 г. – в размер на 46,48%, а ГЛП е в
размер на 41, 17 %, след сключване на анекс №2 ГПР става 39,26%, ГЛП се запазва и при
Анекс №3 от 29.01.2019г. ГПР е 37,81% и същия ГЛП от 41,17%. Към датата на сключване
на процесния договор са приети разпоредбите на ал. 4 и ал. 5 на чл. 19 от ЗПК, в сила от
23.07.2014 г., според които годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, а клаузите в договори,
надвишаващи този размер, се считат нищожни.
Договорения между страните ГПР от 49,89% до 37,81%, не надхвърля петкратно
размерa на законния такъв за времето на сключване на договора от 10,01%, при определения
3
от БНБ основен лихвен процент /0,01%/ и 10 пункта надбавка.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в
писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък
от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Разпоредбата на чл. 11,
ал. 1, т. 1-т. 27 от ЗПК определя необходимото съдържание на договора за потребителски
кредит.
В конкретния договор формално са съобразени изискванията на закона, като е
посочен годишен процент на разходите, който е съобразен с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на
посочените в нормата разпоредби, сред които е и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен. По смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът
за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита
/ГПР/, както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора. Процесният договор за кредит формално отговаря на изискванията на чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото е налице посочване на ГПР и обща сума, дължима от
потребителя. Размерите на тези величини, посочени в договора, обаче не съответстват на
действителните такива съобразно поетите от потребителя задължения. Съгласно
разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит.
В противовес на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, в ГПР по договора не са
включени допълнителни разходи, регламентирани в чл. VІ от договора в размер на 3721,32
лева, които са прикрити под формата на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги.
Съдът счита, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Разпоредбата
сочи, че договорът трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин. В контекста на дадената дефиниция в
чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. В конкретния случай, закупен пакет от допълнителни услуги има за предназначение
да улесни взаимоотношенията между кредитор и потребител и да помогнат на кредитора да
управлява по-добре договора и изплащането на сумите по него. Доколкото се касае за
възнаграждения по усвояването и управлението на кредита, с тях реално се заобикаля
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. С това допълнително плащане се покриват разходи,
които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер би надхвърлил
законовото ограничение. Така, с тази сума, реално се увеличава печалбата на кредитора,
защото при плащането на всички задължения се получава едно допълнително
4
възнаграждение. Поради което, посоченият в договора годишен процент на разходите от
41,17 %. а след сключването на Анекс № 1/11.01.2018 г. – в размер на 46,48%, след
сключване на анекс №2 ГПР става 39,26% и при Анекс №3 от 29.01.2019г. ГПР е 37,81% не
отговаря на действителния такъв. ГПР следва да включва всички разходи на финансовата
институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се
изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на
потребителя, как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора.
Клаузата за дължимост на възнаградителна лихва по заема е нищожна, поради
противоречие с добрите нрави. При формиране размера на лихвата по заема, обективен
критерий може да бъде размерът на законната лихва, без обаче тя да може да се приеме като
максимален. В съдебната практика е прието, че максималният размер, до който
съглашението за плащане на възнаградителната лихва е действително, е, ако тя не
надвишава с повече от три пъти законната такава. В конкретния случай договорената между
страните лихва - в размер на 41,17 % годишно, както и годишен процент на разходите от
49,89 %, впоследствие изменен, надхвърлят законната, което представлява нарушение на
добрите нрави /критерии за норми на поведение, установени в обществото/, тъй като
надхвърлят трикратния размер на законната лихва, като същевременно предвиждат и повече
от едно възнаграждение при ползване на финансовия ресурс. Клаузата на договора,
установяваща размера на договорната лихва, накърнява договорното равноправие между
страните, противоречи на добрите нрави и е в разрез с принципа на добросъвестността при
договарянето, поради което се явява нищожна. Поради това, че нищожните уговорки не
произвеждат никакво действие, следва да се приеме, че лихва не е уговорена и такова
задължение не е възникнало за ищеца. Наложен е окончателен извод, че процесният договор
е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
Допуснато е и нарушение при посочването на общата дължима сума от потребителя,
тъй като в договора е записана обща сума по кредита от 6587,28 лв., която не кореспондира
с посоченото общо задължение по кредита с включен пакет за допълнителни услуги и
задълженията по изготвения погасителен план, тъй като в последния е включен и пакет за
допълнителни услуги, с която общата дължима сума възлиза на 10 308,60 лева. Налице е
нарушение на разпоредбата в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, която е насочена както към
осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване
на потребителски кредит, така и за стимулиране на добросъвестност и отговорност в
действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити, по начин, че да
бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна,
разбираема и недвусмислена информация в договора по см. на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК не
дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на
договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. С
посочването в договора за заем на ГПР, който не е формиран при спазването на чл. 19, ал. 1
от ЗПК, а така и отразява по - нисък от действителния ГПР, както и на дължимата обща сума
в по-малък размер от действителния, се създава заблуждение у потребителя за финансовата
тежест на кредита. Достига се до противоречие с Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити, в
която е установен принципът за информираност на потребителя, на който следва да бъде
осигурена възможност да познава своите права и задължения по договора за кредит, поради
което договорът следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин,
за да може потребителят да получи адекватна информация относно условията и стойността
на кредита и относно своето задължения, преди да сключи договора за кредит.
Необходимостта от предоставянето на ясна информация за финансовата тежест на кредита е
и с цел извършването на информиран избор от потребителя относно договора, който да
сключи. В противен случай потребителят би бил препятстван да сключи договора за кредит
при най-благоприятните за него условия.
5
С оглед на изложеното, предвид констатираното нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК, договорът за потребителски кредит се явява недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК.
Доколкото при констатирана недействителността на целия договор на осн. чл. 22 от ГПК,
съдът не изследва въпроса за недействителността на отделни клаузи от него.
Доколкото договорът за кредит се намира за недействителен на основание чл. 11, ал.
1, т. 9 и т. 10 вр. чл. 22 ЗПК, то по силата на чл. 23 ЗПК кредитополучателя дължи връщане
само на чистата стойност на кредита, но не и на начислените лихви, такси и неустойки.
Както бе посочено по-горе ответникът дължи връщане единствено на това, което е
платено в негова полза извън размера на дължимата прехвърлена главница.
Видно от заключението на в.л. по ССЕ, не оспорено от страните, то ответницата е
заплатила сума в размер на 5750,85 лв.
Следователно претедираната сума се явява недължимо платена за сумата от 2000,85
лв. (5750,85-3750) и на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД и подлежи на връщане.
С оглед на горното искът е основателен за сумата в предявения размер от 1690,05 лв.
По разноските: На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане на ищеца
следва да се присъдят разноски, за заплетен депозит по ССЕ в размер на 160 лв.-л.82 от
делото.
Предвид обстоятелството, че адв. Д. Л. Ф., вписана в САК е предоставил безплатна
правна помощ на ответника на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 и т.3 от Закона за адвокатурата,
на същата следва да се присъди минималния адвокатски хонорар в размер на 348,30 лева,
по предявения иск по чл.55 от ЗЗД, определен по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 2004 г.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ******** да заплати на Н. Х. И., ЕГН **********
сумата от 1690,05 лв. (хиляда шестстотин и деветдесет лева и пет стотинки),
представляваща платена без основание сума, на осн. чл. 55, ал.1, предл. първо от ЗЗД по
Договор за потребителски кредит № **********/29.08.2017 г. , както и сумата от 160 лв.
(сто и шестдесет лева), разноски на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ******** да заплати на адвокат адв. Д. Л. Ф. от
САК сумата в размер на 348,30 лева (триста четиридесет и осем лева и тридесет
стотинки), възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ на основание чл.38,
ал.1, т.2 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6