Р Е Ш Е Н И Е
№2367
гр. Пловдив, 1 декември 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на двадесет и пети ноември, две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря Недялка Петкова, като разгледа административно дело №2625 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
С.Б.А., ЕГН **********,***, представляван от адвокат В.М.- пълномощник, обжалва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) с №21-0441-000112 от 07.09.2021г., издадена от началник на сектор в Четвърто районно управление (IV-то РУ) при Областна дирекция на МВР (ОД на МВР), гр. Пловдив, с която, на основание чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) “прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство (ППС), представляващо лек автомобил “ФОРД ГАЛАКСИ”, с Рег.№***, собственост на жалбоподателя, за срок от 6 месеца”.
Претендира се отмяна на заповедта поради незаконосъобразност, ведно с последиците от това.
Ответникът- Е.И.К.- началник на сектор в IV-то РУ при ОД на МВР- Пловдив, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се представлява и не изразява становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:
Съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП, обжалването на заповед, с която се прилага ПАМ от вида на оспорената по делото (чл.171, т.2а, б.”б” от ЗДвП), се извършва по реда на АПК, като кодексът дава възможност за оспорване на индивидуалните административни актове относно тяхната законосъобразност, както по административен, така и по съдебен ред. В случая, оспорената заповед (лист 4, 17) е връчена на жалбоподателя А. на 23.09.2021г., видно от нарочна разписка, обективирана в заповедта (лист 4). От своя страна, жалбата (лист 2) постъпва в съда на 01.10.2021г., или в рамките на законоустановения срок. Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Въз основа на приетите по делото доказателства, настоящият състав на съда намира за установено от фактическа страна следното:
На 07.09.2021г., около 22:00ч., е извършена проверка на място в гр. Пловдив, на бул. “Княгиня Мария Луиза“, в подлеза на Централна поща, от служители на IV-то РУ при ОД на МВР- Пловдив. В рамките на проверката е прието за установено, че жалбоподателят А. *** лек автомобил, марка “ФОРД ГАЛАКСИ“, с Рег.№***, лична собственост, според приетото по делото заверено копие на Свидетелство за регистрация (малък талон), Част ІI (листи 18-19), с №*********, както и според приетото по делото заверено копие на Свидетелство за регистрация (голям талон), Част I (лист 31), с №********* от 13.05.2021г.
Жалбоподателят е поканен да бъде проверен за евентуална употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство, представляващо “DRUGTEST 5000”, с фабричен №ARMF-0086, на което той отказва.
От С.И.Н.- К.О. (командир на отделение) в IV-то РУ при ОД на МВР- Пловдив е попълнен Талон за изследване с №122351 (лист 15), представляващ Приложение №1 към чл.4, ал.3 (понастоящем Приложение №1 към чл.3, ал.2) от Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредба №1).
Видно от съдържанието на посочения талон за изследване, в същия е отразено “отказва проба с Drugtest 5000 №ARMF-0086“, като е положен подпис на провереното лице (А.). Според отразеното в талона за изследване, А. е уведомен, че в срок до 45 мин от връчването на талона следва да се яви за медицинско изследване в УМБАЛ “Св. Георги“- Пловдив. Пак според съдържанието на талона, същият е връчен на жалбоподателя А. на 07.09.2021г. в 22:15ч. По делото не са ангажирани доказателства жалбоподателят А. да се е подложил на медицинско изследване за установяване на евентуална употреба от негова страна на наркотични вещества или техни аналози, нито пък дори се твърди такова нещо.
Също така, по делото е прието писмо с Вх.№20352 от 15.11.2021г. (лист 37) от ответника, с което писмо уведомява съда, че в IV-то РУ при ОД на МВР- Пловдив няма постъпил протокол по смисъла на чл.24, ал.2 от Наредба №1, удостоверяващ обстоятелството, че А. се е подложил на химическото или химико-токсикологичното лабораторно изследване за установяване на евентуална употреба от негова страна на наркотични вещества или техни аналози.
Освен посоченото, С.И.Н. съставя акт за установяване на административно нарушение (АУАН), Серия АА, бл.№800827 от 07.09.2021г. (лист 13), с който деянието на А., изразяващо се в отказ да му бъде извършена проверка за евентуална употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство, представляващо “DRUGTEST 5000”, с фабричен №ARMF-0086, се квалифицира като административно нарушение по смисъла на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Според процесния АУАН, при съставянето му от жалбоподателя А. са иззети СУМПС (свидетелство за управление на моторно превозно средство) №*********; контролен талон (КТ) с №5166860 (лист 23), свидетелство за регистрация на моторно превозно средство (СРМПС), част ІІ-ра (малък талон) №********* (листи 18-19), както и два броя регистрационни табели с №***.
Видно от съдържанието на процесния АУАН, същият е подписан от жалбоподателя А., от когото като възражение е записано “НЕ“. Също така, в съставения АУАН е отразено обстоятелството, че на А. е издаден Талон за изследване с №122351.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда намира производството за проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, по отношение на което обстоятелство в жалбата няма направено възражение.
Според разпоредбата на чл.172, ал.1, пр.1 от ЗДвП, ПАМ по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква “а”, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Като доказателство по делото е прието заверено копие на Заповед №8121з-1524 от 09.12.2016г. (лист 29) на министъра на вътрешните работи, с която заповед са определени служби (основни структури на МВР) за контрол по ЗДвП, между които и Областните дирекции на МВР (точка 3. от заповедта). Прието е заверено копие на Заповед №317з-391 от 06.02.2017г. (лист 27) на директора на ОД на МВР- Пловдив, с която заповед началниците на сектори/групи Охранителна полиция в РУ на МВР са оправомощени да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5, б”а” и т.6 от ЗДвП (точка І.6. от заповедта). Прието е заверено копие на Заповед №8121к-6988 от 18.03.2021г. (лист 28) на министъра на вътрешните работи, с която заповед Е.И.К., издал оспорената по делото заповед, е временно преназначен на длъжността “НАЧАЛНИК НА СЕКТОР “Охранителна полиция“ към Четвърто районно управление – Пловдив при Областна дирекция на МВР – Пловдив“, считано от датата на встъпване в длъжност. Според нарочно отбелязване в последно посочената заповед, Костов е запознат със същата на 04.06.2021г., респективно встъпил е в длъжността на 04.06.2021г.
Така посочените определяне на служби за контрол по ЗДвП от страна на министъра на вътрешните работи, както и оправомощаването на ответника в производството от страна на ръководител на служба за контрол, настоящият състав на съда намира за надлежно направени, поради което оспорената заповед се явява издадена от компетентен орган, по отношение на което обстоятелство и между страните липсва формиран спор.
Според посочената като правно основание за прилагане на процесната ПАМ разпоредба на чл.171, т.2а, б.”б” от ЗДвП, за срок от 6 месеца до една година се прекратява регистрацията на ППС на собственик, който управлява моторно превозно средство (МПС) с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Освен това, с разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП е предвидено, че редовно съставените актове (АУАН) по закона се ползват с доказателствена сила до доказване на противното. Макар последно посочената разпоредба да урежда отношения, свързани с реализирането на административнонаказателната отговорност спрямо лица, извършили административни нарушения по смисъла на ЗДвП, то същата е приложима и по отношение на ПАМ, предвид незадоволителната уредба на материята в чл.22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Следователно, опровергаването на отразените в АУАН констатации е в тежест за жалбоподателя.
В случая, обстоятелствата, че жалбоподателят А. отказва да му бъде извършена проверка за евентуална употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство, представляващо “DRUGTEST 5000”, с фабричен №ARMF-0086, както и че не изпълнява предписанието за медицинско изследване за употребата на наркотични вещества или техни аналози, за което е издаден Талон за изследване №122351, се явяват установени по делото и не са спорни между страните.
Съответно, налице е фактическото основание за издаване на оспорената по делото заповед, а именно отказ на водач да му бъде извършена проверка за употребата на наркотични вещества или техни аналози с “DRUGTEST 5000”, с фабричен №ARMF-0086.
Собственият на жалбоподателя А. лек автомобил “ФОРД ГАЛАКСИ“, с Рег.№***, се явява обект на оспорената по делото ПАМ по смисъла на ЗДвП, тъй като именно този автомобил е управляван от жалбоподателя А., съгласно установеното в рамките на извършената на 07.09.2021г. проверка.
А субект на ПАМ по смисъла на чл.171, т.2а от ЗДвП е собственикът на ППС, какъвто в случая несъмнено е жалбоподателят.
При това положение, настоящият състав на съда намира оспорената заповед за издадена без противоречие с относимите материалноправни разпоредби.
Настоящият състав на съда намира оспорената заповед за издадена и в съответствие с изискванията за форма на административния акт по смисъла на чл.59, ал.2 от АПК, предвид направеното посочване в същата на фактическите и правните основания, послужили за издаването ѝ, както и редът за нейното обжалване.
Посочи се по-горе, че ПАМ от вида на оспорената по делото се прилага за срок от 6 месеца до 1 година, като органът, прилагащ мярката, действа при условията на обвързана компетентност.
От своя страна, принципът за съразмерност, нормативен израз на който са нормите на чл.6 от АПК, установява следното: (1) административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо; (2) административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.
Оспорената по делото ПАМ е наложена за минимално предвидения от закона срок, поради което следва да се приеме за установено, че разглежданата ПАМ е наложена при спазване на принципа за съразмерност.
Най-сетне, настоящият състав на съда намира оспорената по делото заповед за издадена и в съответствие с целта на закона, а именно да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустановят административните нарушения.
Ето защо, като издадена от компетентен орган, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на изискванията за форма на акта, без противоречие с материалноправни разпоредби и в съответствие с целта на закона, оспорената по делото заповед е валиден и законосъобразен административен акт, жалбата против който акт е неоснователна и като такава не следва да бъде уважена.
По делото няма конкретно направени искания за присъждане на разноски, поради което такива не следва да се присъждат на страните.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Б.А., ЕГН **********,***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка с №21-0441-000112 от 07.09.2021г., издадена от началник на сектор в Четвърто районно управление при Областна дирекция на МВР- Пловдив, с която, на основание чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, е наложена ПАМ- “прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство, представляващо лек автомобил “ФОРД ГАЛАКСИ”, с Рег.№***, собственост на жалбоподателя, за срок от 6 месеца”.
Решението не подлежи на обжалване.
Адм. съдия:.........................
/Н.Бекиров/