РЕШЕНИЕ
№ 247
гр. Плевен, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Христо Ст. Томов
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело №
20224430105611 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Настоящото гражданско дело е образувано по искова молба от „***“
ЕООД *** против *** АД ***. В молбата се твърди, че ищцовото дружество
се занимава с покупко-продажба на леки автомобили. Твърди се, че в средата
на месец *** год. един от автомобилите на дружеството- *** с рама № ***,
***, с дата на производство през *** год., е бил договорен с купувача ***.
Твърди се, че преди да бъде извършено плащането и сделката да бъде
финализирана купувачът е поискал да бъде направен преглед и диагностика
на автомобила. Твърди се, че на *** год. автомобилът е бил закаран в
автосервиз на фирма „***“ ЕООД, находящ се в ***. Твърди се, че тъй като
услугата, поради ангажираност на персонала, не е могла да бъде извършена
веднага, автомобилът е бил оставен на паркинга и страните са се уговорили
на другия ден автомобилът да бъде взет. Твърди се, че сутринта на *** год. в
*** часа /според видеозаписа направен от охранителна камера на сервиза/,
покрай лекия автомобил е преминал товарен автомобил „***“ с рег. № ***, с
водач В. В., който при предприемане на лек завой надясно и поради
1
неспазване на необходимата дистанция ударил предната броня на автомобила,
която паднала на земята. Твърди се, че водачът на товарния автомобил
веднага е спрял и оказал съдействие при установяване на щетите. Твърди се,
че тъй като механизма на причиненото ПТП е бил явен и безспорен, след
пристигане на представител на фирма „***“ ЕООД и *** на място е бил
съставен двустранен констативен протокол. Твърди се, че в последния
подробно са били описани видимите щети по удареното МПС, установената
вина на водача на товарния автомобил, както и номерата на застрахователните
полици по действащите застраховки „***“ на товарния автомобил „***“ с рег.
№ ***. Твърди се, че на следващия ден собственикът на лекия автомобил ***,
все още фирма „***“ ЕООД, е уведомила *** „***“ АД за настъпилата щета
по застрахователна полица №***, след което е образувана ликвидационна
преписка по щета с № *** год. Твърди се, че за оглед и установяване на
щетите застрахователят е изпратил свой представител, който е направил
снимки на нанесените щети, както и направил подробен опис на същите.
Твърди се, че съгласно описа на техническата експертиза по щета № *** за
подмяна са: ляв фар; ПВЦ подкалник преден ляв; охладител /интеркулер/ ляв;
държач ляв предна броня; броня предна облицовка; кора предна под двигател;
халоген ляв преден; рамка радиатори; дифузьор интеркулер; решетка алоген
ляв; решетка на мигач преден ляв. Твърди се, че въпреки извършените
действия с писмо изх. № *** год. *** АД е уведомило собственика на
увредения автомобил, че отказва изплащане на застрахователно обезщетение,
тъй като щетите по детайлите на автомобила не кореспондират със заявеното
в уведомлението за щета, не са свързани помежду си и не са от едно събитие.
Твърди се, че ответното застрахователно дружество неоснователно е отказало
да плати на ищеца застрахователно обезщетение. В заключение ищецът моли
съда да осъди ответното дружество да му заплати сумата от 3 000 лв.,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение за материални щети
по лек автомобил ***, рег. № ***, с рама № ***, причинени при възникнало
на *** год. в *** пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва
до окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждане на
направените деловодни разноски.
С определение от 21. 02. 2023 год. е допуснато изменение на
предявения иск, като размерът на същия е намален от 3 000 лв. на 2 215, 40
лв.
2
Ответникът ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата
на чл. 432 ал. 1 от КЗ, която предвижда, че увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от
застрахователя по застраховка „***“ при спазване изискванията на чл. 380 от
КЗ. Следователно фактическият състав, от който възниква имуществената
отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение
на увреденото лице обхваща следните кумулативни елементи: 1)
застрахованият виновно да е увредил пострадалото лице, като му е причинил
имуществени или неимуществени вреди, които да са в пряка причинно-
следствена връзка с противоправното деяние на застрахования; 2) наличие на
застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка
„***“ между делинквента и ответника- застраховател; 3) отправяне към
застрахователя на писмена застрахователна претенция от увредения, ведно с
предоставяне на пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се
извършат плащанията от страна на застрахователя, освен в случаите на
възстановяване в натура. Предпоставка за допустимост на прекия иск срещу
застрахователя е застрахователят да не е платил в срока по чл. 469, да е
отказал да плати обезщетение или увреденото лице да не е съгласно с размера
на определеното или изплатеното обезщетение по арг. от чл. 498 ал. 3 от КЗ.
Разпоредбата на чл. 498 ал. 3 от КЗ обвързва допустимостта на прекия иск
по чл. 432 от КЗ от наличието на започната процедура за доброволно
уреждане на отношенията между увреденото лице и застрахователя по
задължителна застраховка „***“ и изтичането на тримесечен срок от
предявяване на претенцията пред застрахователя или пред негов представител
/чл. 496 от КЗ/. В конкретния случай всички посочени по- горе условия са
налице.
Безспорно по делото е, че на *** год. в *** в автосервиз на фирма „***“
ЕООД, находящ се в ***, е станало ПТП с участието на процесния лек
автомобил ***, рег. № ***, с рама № ***, собственост на ищцовото
дружество, и товарен автомобил „***“ с рег. № ***. Показанията на
3
разпитаните свидетели ***, *** и В. В., както и заключението на вещото лице
инж. В. А. установяват по безспорен начин механизма на настъпилото ПТП:
при неправилно изпълнена от водача на товарния автомобил маневра
завиване на дясно и при неосигуряване на необходимата и безопасна
странична дистанция между двата автомобила се стига до съприкосновение
между същите и нанасяне на определени материални щети.
Безспорно по делото е, че към момента на процесното ПТП товарният
автомобил „***“ с рег. № *** е имал валидно сключена застраховка „***“ при
ответното дружество.
Безспорно по делото е, че във връзка с настъпилото ПТП при ответника
е била образувана щета № ***.
Безспорно е, също така, че с писмо изх. № *** год. ответникът е отказал
да изплати застрахователно обезщетение на ищеца с мотива, че щетите по
детайлите на автомобила не кореспондират със заявеното в уведомлението за
щета, не са свързани помежду си и не са от едно събитие, а уврежданията по
лек автомобил ***, рег. № ***, са от друго събитие.
Така постановеният отказ е явно необоснован. Видно от заключението
на назначената съдебно- автотехническа експертиза, а и от събраните по
делото гласни доказателства, че щетите по процесния лек автомобил напълно
съответстват на установения по делото механизъм на ПТП. Съгласно
заключението реалната стойност на средствата, необходими за
възстановяване на автомобила на ищеца, е 2 215, 40 лв.
При тези обстоятелства съдът приема, че ответникът като застраховател
виновно не е изпълнил задължението си да заплати при настъпване на
застрахователното събитие застрахователно обезщетение на увреденото лице,
което е в размер на действително претърпените вреди към деня на настъпване
на събитието. В този смисъл предявеният осъдителен иск следва да бъде
уважен изцяло за претендираната сума, ведно със законната лихва, която
следва да се присъди считано от датата на подаване на исковата молба, а не
както е посочено от ищеца /от *** год./, доколкото липсва отделно предявен
иск за присъждане на законна лихва за минал период.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски в
4
размер на 1 042, 07 лв. Възнаграждението на процесуалния представител на
ищеца е в минималния размер, предвиден в чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1 от
09. 07. 2004 год., поради което няма основания за неговото намаляване
поради прекомерност.
По така изложените съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА *** „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, ***, представлявано от *** и ***, да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от ***, сумата
от 2 215, 40 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение за
материални щети по лек автомобил ***, рег. № ***, с рама № ***, причинени
при възникнало на *** год. в *** пътнотранспортно произшествие, ведно със
законната лихва, считано от 26. 10. 2022 год. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА *** „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, ***, представлявано от *** и ***, да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от ***, сумата
от 1 042, 07 лв., представляваща направени деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14-
дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5