Р Е Ш Е Н И Е
№ 12
гр. Русе, 20 април 2022 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, в публичното
заседание на 21 март 2022 г. в състав:
Съдия: ДИАН ВАСИЛЕВ
при секретаря …… Бисерка Василева………и в присъствието на прокурора …….….. като
разгледа докладваното от ………
съдията ……… административно дело №729…… по описа за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.172, ал.5 ЗДвП(Закон за движение по
пътищата) във вр. с
чл.145 и сл. по глава X от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Делото е образувано след постъпила жалба от Й.С.И. ***К.,***, срещу заповед
№ 21-1085-000760 от 13.10.2021г., издадена от началник група в Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР Русе. Със заповедта на жалбоподателя е наложена
ПАМ(принудителна административна мярка) по реда на чл.171, т.1, б. „а“ от Закон
за движение по пътищата (ЗДвП) „ временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач, за когото видимо се установи,
че не отговаря на медицинските или психологическите изисквания - до отпадане на
основанието за това“.
Изложени са съображения за незаконосъобразност на административния акт,
като се твърди, че той е издаден при съществено нарушение на административно-производствените
правила /липса на мотиви/, в противоречие с материално-правните разпоредби и
целта на закона – основания за оспорване съгласно чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК.
Иска се обжалваната заповед да бъде отменена. Претендират се разноски по
представен списък.
Ответникът по жалбата, чрез процесуален представител, в съдебно заседание оспорва
жалбата и моли съдът да я отхвърли като неоснователна, претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение, в размер на 240 лева, на основание Наредбата за плащането на правната
помощ.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, които обсъди в тяхната съвкупност, след преценка на заключението
на вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза и направената
проверка за законосъобразност, съгласно чл. 168, ал.1 от АПК, намира
жалбата за процесуално допустима.
Оспорването е направено от процесуално легитимирано лице - адресат на акта,
имащ право и интерес от обжалването, в законоустановения 14-дневен срок по
чл.149, ал.1 от АПК.
От фактическа страна съдът прие за установено следното:
Със заповед №
21-1085-000760 от 13.10.2021г. началникът на група в Сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР Русе е наложил принудителна административна мярка на Й.С.И., в
качеството й на водач на МПС, изразяваща се във „временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, за когото
видимо се установи, че не отговаря на медицинските или психологическите
изисквания - до отпадане на основанието за това“. Правното основание за
издаването й, административният орган намерил в разпоредбата на чл.171, т.1, б.
„а“ от Закон за движение по пътищата.
За да стигне до
налагането на тази мярка, решаващият орган е съобразил следното:
Й.С.И. е
придобила качеството на водач на МПС, категории „В“, „М“, след издържан изпит
на 28.07.2021г. и издадено на 19.08.2021г. СУ МПС под №********* (л.10 от адм.
преписка).
На 06.10.2021г.,
било изготвено писмо (л.3 от адм. преписка) от началник на 01 РУ Стара Загора,
изпратено до Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Русе ведно с копие на
Постановление №5047/20.08.2021г. на Районна прокуратура Стара Загора. В него е посочено,
че лицето Й. И. е диагностирана с медицинска диагноза „параноидна шизофрения“,
съгласно решение на ТЕЛК от 2013г.
Във връзка с
писмото и приложеното постановление на РП - Стара Загора, началникът на група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР Русе издал оспорената в настоящото съдебно производство заповед №
21-1085-000760 от 13.10.2021г., с която наложил на Й.С.И. ПАМ по чл.171, т.1,
б. „а“ от Закон за движение по пътищата
: „ временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство на водач, за когото видимо се установи, че не отговаря на
медицинските или психологическите изисквания - до отпадане на основанието за
това“,
приемайки, че тези писмени доказателства сочат имено на
това основание.
Недоволна от
заповедта, Й. И. я оспорва с жалба, с която сезира Административен съд Русе.
С оглед изясняване на въпроси, имащи пряко отношение към
законосъобразността на административния акт, по делото бе назначена съдебно –
медицинска експертиза, със специалист психолог,
при която вещото лице да отговори на следните въпроси :
1. Какво е било медицинското - психологично състояние на Й.С.И., съобразно
медицинската документация, налична по делото и в съответните медицински
учреждения, както и след преглед на лицето, към момента на издаване на
заповедта? 2. Какво е състоянието му към настоящия момент/към датата на
прегледа/и как може да бъде определено това състояние-физическата
му/психологична/ годност, съобразно изискванията на Наредба № 3 от 11.05.2011
г. за изискванията за физическа годност към водачите на моторни превозни
средства и условията и реда за извършване на медицинските прегледи за
установяване на физическата годност за водачите от различните категории предвид
категориите, които има за правоспособност Й. И.- кат. В, М? 3. Ако е налице –
към датата на издаване на заповед № 21-1085-000760 от 13.10.2021г. психично
заболяване, то може ли да бъде определено като „Тежко психично разстройство“ и
какво е определението за психичното състояние на И. към настоящия момент?
По делото бе изискана информация от ТОЛЕК - гр. Горна Оряховица. От отговора
е видно, че Й.С.И. не се е явявала за освидетелстване пред комисията за
установяване дали отговаря на физическата годност за водач на МПС и няма
издадена карта на физическата годност на водач за управление на МПС.
При така установените релевантни за правния спор факти, като провери изцяло
законосъобразността на обжалвания акт и съобрази наведените оплаквания в
жалбата, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Съгласно чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, б „а“, се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Определянето на тези служби е в правомощията на министъра на вътрешните
работи с оглед разпоредбата на чл. 165, ал. 1 от Закона за движение по
пътищата.
На съдът са служебно известни заповед №336з-1120/23.06.2017г., с която са
очертани правомощията на длъжностните лица, включително и това на началникът на
Сектор „ПП“ и тези на районни управления да налагат ПАМ по ЗДвП, както и
заповед №336з-571/2018г. за изменение на цитираната от 2017г. и заповед
№336з-334/2020г. Те са представени и по делото(л.30-32).
Оспореният административен акт - заповед № 21-1085-000760 от 13.10.2021г. е
издадена от началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Русе, т.е. от
компетентен орган, в рамките на неговите правомощия.
От гледна точка на процесуалните правила и норми:
Съдът приема, че е спазена установената от закона форма - чл. 172, ал.1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК. Фактическите основания за издаване на заповедта се
съдържат и в останалите материали по преписката, които изрично са цитирани в
обстоятелствената част на административния акт - сред тях и Постановление
№5047/20.08.2021г. на Районна прокуратура Стара Загора. В производството по
издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила, налице са мотиви, които АО е свързал с посочените в
диспозитива на заповедта прани норми.
С оглед на това възражението за немотивираност на заповедта за налагане на
ПАМ се явяват неоснователни не следва да се вземат предвид.
За съответствието и спазване на
материално-правните норми:
Административният акт е в съответствие с материалния закон и целта на
закона.
В преценката на
материалната законосъобразност, съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 171
от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни
мерки, като една от тези мерки според т.1 , б. "а" е процесната : " временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, за когото
видимо се установи, че не отговаря на медицинските или психологическите
изисквания - до отпадане на основанието за това“.
За да е приложима цитираната норма, е необходимо да са налице в своята
съвкупност следните предпоставки : лицето да е правоспособен водач, и да бъде
установено, че видимо не отговаря на медицинските или психологическите
изисквания.
Доказателствата, събрани в проведеното административно производство, сочат
точно на наличието на условията, при които следва да бъде наложена такава ПАМ
спрямо жалбоподателя Й.С.И.. Вярно е, че състоянието й е преценено само от
материалите, събрани в административното производство. Това обаче не е пречка
за компетентния орган да издаде и наложи със заповед ПАМ по този ред - чл.171, т.1, б „а“ от ЗДвП. Законодателят е дал
правомощия на компетентните органи при "видимо" установяване на
несъответствие с медицинските или психологически изисквания да отнемат временно
свидетелство за управление на МПС. В хода на производството по налагане на ПАМ
административният орган е разполагал с достатъчно доказателства, обосноваващи
извода му за наличие на предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 171, т.
1 б. "а" ЗДвП за налагане на ПАМ и не е необходимо, както сочи в
жалбата си адресата на мярката, това да е установено открито, чрез пряк
контакт. Достатъчно е да са налице безспорни доказателства за такова състояние
на водача, в случая – писмени и не е необходимо добиване на пряко впечатление и контакт относно
състоянието на водача на МПС.
Установява се от приложеното по делото ЕР на ТЕЛК, общи заболявания първи
състав при УМБАЛ – Русе (л.13), че лицето Й. И. страда от глухота, свързана с
нарушение на провеждането на звука и невросензорна загуба на слуха. Или както е
казано в ЕР – загуба на слуха до степен на практическа глухота. Отделно от
това, към материалите, изпратени от РП-Стара Загора е налице и Епикриза, за
наличие на друга диагноза – параноидна шизофрения, дадена от УМБАЛ „Света
Марина“ – гр. Варна.
Както посочихме и по-горе, за прилагането на принудителната административна
мярка по чл. 171, т. 1, б. "а" от ЗДвП е достатъчно „видимо“
установяване на медицинска негодност от лице без специални знания, което е и в
съответствие с целта на закона - да се осигури безопасността на движението на
всички участници.
Безспорно установените белези на несъответствие с медицинските изисквания -
параноидна шизофрения, е било достатъчно основание на административния орган да
предприеме действия, възложени му от цитираната разпоредба на закона. Тук не
става въпрос за преценка дали водачът в действителност е годен да управлява
автомобил - това е въпрос, на който могат да дадат отговор само
специализираните медицински органи. Видимите белези на липса на такава годност
оправомощава, а и задължава съответния компетентен административен орган да
приложи принудителната административна мярка. Нейният временен характер,
отразен и в издадената заповед, при осигурена от закона възможност годността
или негодността на лицето да бъде водач на МПС да се установи от специалисти,
гарантират правото му на защита, но тъй като общественият интерес следва да
бъде охранен в по-голяма степен, налагането на ПАМ предхожда тази процедура.
Разпоредбата на чл. 171, ал. 1, б. "а" от ЗДвП се прилага във
всички случаи, когато има данни за поведение или състояние на водача,
неотговарящо на определения стандарт, независимо от техния източник. Водачите,
на които временно е отнето свидетелството за управление на МПС по този ред,
следва да преминат на преглед в специализирана болница, по реда на Наредба № 3/11.05.2011
г., и след установяване по този ред наличие на медицински изисквания за
правоспособност, наложената мярка отпада и свидетелството се връща на водача.
Съгласно т.6 в графа „Забележки“ към Приложение №1 към чл.4, ал.2 от НАРЕДБА
№ 3 от 11.05.2011 г. за изискванията за физическа годност към водачите на
моторни превозни средства и условията и реда за извършване на медицинските
прегледи за установяване на физическата годност за водачите от различните
категории „При вродено или придобито намаление на слуха и липса на реакция
на единия или двата лабиринта се дава право за управление на МПС от категория
"В" (вкл. на глухи лица) при компенсация на лабиринтната лезия от
централната нервна система.“ Но това може да се установи и приложи след
съответния преглед при специалист или в случая от ТОЛЕК. Защото, макар и да е
налице заключение по назначената по съдебно – медицинска експертиза, според
което към настоящия момент Й. И. е в ремисия на шизофренното й заболяване, към
датата на издаване на ПАМ, а и дори към датата на издаване на СУ на МПС спрямо лицето
Й.С.И. са били налице два медицински документа, сочещи на два вида заболявания.
И Макар единият да не е част от административната преписка, касаещ заболяване,
свързано със загуба на слуха до степен на практическа глухота, той е наличен по
делото и съдът няма как да не го вземе предвид. Съгласно разпоредбата на т.10 в
„При наличие на повече от едно заболяване, всяко от които изисква
индивидуална преценка, заключението за физическа годност се дава от ТОЛЕК.“
Пред АО са били налице предпоставките за налагане на ПАМ по реда на чл.171,
т.1, б „а“ от ЗДвП. Нормата на чл.142, ал.1 от АПК, според която „Съответствието на
административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването
му“, както и повишената обществена опасност, която създава един такъв водач
задължава настоящата инстанция да отхвърли жалбата и остави в сила наложената
ПАМ.
Разпоредбата на чл. 171, ал. 1, б. "а" от ЗДвП намира приложение
във всички случаи, когато има данни за поведение или състояние на водача,
неотговарящо на определения стандарт, независимо от техния източник.
Водачите, на които временно е отнето свидетелството за управление на МПС по
този ред, следва да преминат на преглед в специализирана болница, по реда на
Наредба № 3/11.05.2011 г., и след установяване по този ред наличие на
медицински изисквания за правоспособност, наложената мярка отпада и
свидетелството се връща на водача. За административния орган не съществува
задължение, преди прилагане на мярката да установи по категоричен начин
негодността на водача да управлява МПС. Мярката се прилага с цел да се
преустанови или предотврати посочено от законодателя противоправно поведение.
Нейният характер предполага бързина и незабавност при прилагането, поради което
е достатъчно установяване на относимите факти и подвеждането им към точното
правно основание.
Законодателят е дал правомощия на компетентния орган при "
видимо" установяване на несъответствие с медицинските или психологическите
изисквания да отнема свидетелството за управление на МПС, което, в съответствие
с материалния закон, и при липса на нарушения в процедурата е извършил
административният орган с издаване на оспорената заповед.
С налагането на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "а" ЗДвП временно
се ограничава правото на управление на моторни превозни средства, именно за да
бъде установено по предвидения в закона ред наличие на всички медицински или психологични
изисквания за правоспособността на водача.
При така изложеното по-горе, АС Русе приема, че не са налице основанията,
сочени в жалбата, с която бе сезиран. Заповед № 21-1085-000760 от 13.10.2021г.
се явява законосъобразен административен акт и не страда от пороци, водещи до
неговата отмяна.
С оглед изхода на спора, на основание чл.143, ал.3 от АПК жалбоподателят
дължи направените от административния орган и ответник по спора разноски в
съдебното производство за юрисконсултско възнаграждение.
Те са поискани в размер на 240 лева, съгласно списък на разноските, която сума
е и максималния такъв, разписан в чл.24 от Наредбата за плащането на правната
помощ. С оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото, следва да се
присъдят разноски в размер на 150 лева - възнаграждение, определено от съда по
реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка
с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Й.С.И., срещу заповед №
21-1085-000760 от 13.10.2021г., издадена от
началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Русе, с която й е
наложена принудителна административна мярка по реда на чл.171, т.1, б. „а“ от
Закон за движение по пътищата - „временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач, за когото видимо се установи,
че не отговаря на медицинските или психологическите изисквания - до отпадане на
основанието за това“.
Осъжда Й.С.И. ***, ЕГН да заплати на ОД на МВР Русе сумата от 150 (Сто и петдесет) лева разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
Съдия: