№ 249
гр. С., 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мартин Цв. Сандулов
Членове:М. Ян. Блецова Калцова
Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Илка Й. Илиева
като разгледа докладваното от М. Ян. Блецова Калцова Въззивно гражданско
дело № 20242200500585 по описа за 2024 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Депозирана е въззивна жалба от Н. Т. Д., ЕГН ********** против
решение № 917/11.10.2024 г. по гр.д. № 2510/2024г. на РС – С., с което са били
отхвърлени предявените против Община – С. искове с правно основание
чл.71, ал.1, т.1 и 3 от ЗЗДискриминация за осъждане да му заплати
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000.00лв. поради
причинени вреди по признаци „етническа принадлежност“ и „увреждане“. С
обжалваното решение жалбоподателят е бил осъден да заплати деловодни
разноски на ответната страна в размер на 480.00лв. – адвокатско
възнаграждение. В жалбата на ищеца се посочва, че обжалваното решение е
незаконосъобразно, тъй като в него не било посочено името на адвоката, който
според съда е осъществил предоставената му правна помощ. Преди делото
никой не се бил свързал с него за да чуе мнението и позицията му по
предявения иск, както и да изясни правата му. По този начин били нарушени
конституционните му права.
1
Моли се обжалваното решение да бъде отменено и делото да бъде
върнато за ново разглеждане като му бъде осигурена правна помощ и
служебен адвокат, който да го представлява и защити правата му.
В срока по чл.263 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от
адв.Д., пълномощник на Община С., с който въззивната жалба е оспорена като
неоснователна. Страната посочва, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно, както и че същото е постановено при съобразяване с
материално-правните и процесуални правила. В хода на първоинстанционното
производство не били допуснати сочените от жалбоподателя процесуални
нарушения. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират
се деловодни разноски – адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция.
Страните не са направили нови доказателствени искания.
В с.з. въззивникът Н. Д., редовно призован по реда на чл.44, ал.2 от ГПК
не се явява. Представлява се от адв.М. Маринова, назначена за процесуален
представител по реда на Закона за правната помощ, която заявява, че
поддържа депозираната въззивна жалба и моли същата да бъде уважена. Иска
да бъде постановено решение, с което изцяло да се уважат предявените от
жалбоподателя искове. Моли искането на насрещната страна за присъждане на
деловодни разноски да не бъде уважено. В случай на неуважаване на
предявените искове, прави възражение за прекомерност на търсеното от
насрещната страна адвокатско възнаграждение.
В с.з. въззиваемата страна редовно призована не се представлява.
Процесуалният и представител адв.Д., в писмено становище заявява, че
оспорва въззивната жалба, поддържа депозирания по нея отговор, моли да се
потвърди обжалваното решение и претендира деловодни разноски.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
Установената и възприета от РС – С. фактическа обстановка изцяло
кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е изчерпателно и
подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на
основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с оглед
процесуална икономия препраща към него.
Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния
акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
2
Пред РС – С. е бил предявен иск с правно основание чл. 71, ал.1 т.1 и 3
от Закона за защита от дискриминация. В исковата молба е било изложено
твърдение, че ищецът е дискриминиран от Община - С. на основание два
признака – етническа принадлежност и увреждане. Дискриминационните
действия се изразявали в поставяне на уведомителна бележка върху ползван
от ищеца/жалбоподател гараж, че същият ще бъде принудително премахнат,
което довело до влошаване на здравословното му състояние и завишаване на
медикаментите, които ползва. Търсено е било обезщетение в размер на
100000.00лв. за причинените му неимуществени вреди – притеснения,
психически тормоз.
Във въззивната жалба се съдържа оплакване по отношение
постановеното от РС решение за това, че в него не е било посочено името на
адвоката, който е осъществявал процесуално представителство на Д..
Жалбоподателят счита, че е възможно въобще да не е бил представляван
въпреки, че е поискал да му бъде предоставена правна помощ.
Правните рамки, в които следва да разгледа обжалваното решение
въззивният съд са посочени в разпоредбата на чл. 269 от ГПК, според която
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
При извършване на проверката за валидност и допустимост на
обжалваното решение съдът не установи никакви нарушения, които да са
извършени от РС. Според разпоредбата на чл.236, ал.1, т.4 от ГПК, при
постановяване на решение в него следва да се посочат имената и адресът на
страните, които участват по делото. Това е сторено в обжалваното решение.
Законодателят не е предвидил задължение в решението си съдът да посочва
имената на процесуалните представители на страните. Това може и да бъде
направено, но не е законово изискване за законосъобразността на
постановявания акт. Имената на процесуалните представители на страните се
отразяват в протоколите от съдебни заседания, каквото е изискването на
чл.150 от ГПК. В протокола от проведеното на 04.10.2024г. съдебно заседание
е отразено, че ищецът, въпреки редовното си призоваване не се явява в
съдебно заседание, но се представлява от адв.М. Маринова от АК – С.,
назначена за процесуален представител по реда на ЗПП с определение от
3
03.10.2024г. Жалбоподателят е имал възможност да се яви лично в съдебно
заседание, където да се запознае с процесуалния си представител и да
предприеме исканите от него действия. В кориците на първоинстанционното
дело се съдържат всички необходими документи относно назначаването на
адв.Маринова за процесуален представител на жалбоподателя и той има
възможност да се запознае с тях.
С оглед изложените мотиви, съдът намира че не са налице процесуални
нарушения извършени от РС постановил обжалваното решение, които да
водят до неговата невалидност или недопустимост.
Следва да се отбележи, че по отношение неправилността на обжалвания
съдебен акт, във въззивната жалба не са изложени никакви аргументи, поради
което съдът не може да вземе становище по същество на спора, предвид
ограничението наложено с разпоредбата на чл.269 от ГПК. Все пак може да се
отчете фактът, че по делото не са приложени никакви доказателства, от които
да се направи обоснован извод, че Община С. е предприела действия по
премахване на гаража ползван от ищеца водейки се от дискриминационни
съображения основани на етническата му принадлежност и на уврежданията
му. Не е доказана причинно – следствена връзка между увеличената доза на
медикаментите, които ползва въззивника и поведението на служителите на
Община С., което обосновава недоказаност на предявените искове.
Тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По правилата на процеса на въззиваемата страна следва да се присъдят
деловодни разноски за въззивна инстанция. Такива са претендирани
1320.00лв. – адвокатско възнаграждение. Процесуалният представител на
въззивника, адв.Маринова е направила своевременно възражение за
прекомерност на търсеното адвокатско възнаграждение. Същият размер на
адвокатско възнаграждение е бил претендиран и пред РС, на е бил уважен
единствено до 480.00лв. Настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите
на РС – С. за намаляне на адв.възнаграждение. Делото не представлява нито
правна, нито фактическа сложност. Процесуалният представител на
въззиваемата страна е представил аргументиран отговор на въззивната жалба
и становище за с.з., но търсеното възнаграждение е прекомерно (въпреки, че е
много под полагащия се размер по НМРАВ), предвид практиката на СЕС (Р от
4
25.01.2024г. по дело С-438/22). На въззиваемата страна следва да се присъди
адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 480.00лв. с
ДДС.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 917/11.10.2024 г. по гр.д. № 2510/2024г.
на Районен съд – С..
ОСЪЖДА Н. Т. Д., ЕГН ********** да заплати на Община – С., със
седалище и адрес на управление гр.С., бул. „Цар освободител“, № сумата от
480.00лв. – разноски за адвокат във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването
му на страните пред ВКС на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5