Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 589 06.11.2019 година гр. С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
Нa 09 октомври две хиляди и деветнадесета
година
В открито заседание в
следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС
АТАНАСОВ
СЕКРЕТАР:
като разгледа докладваното
от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
в. гр. д. № 1364по описа за
2019 г., за да се произнесе съобрази:
Производството
е образувано по въззивната жалба на П.П.С., подадена чрез адв. С.П. от СфАК,
против решение № 601 от 13.05.2019 г., постановено по гр.дело № 5734/2018 г. по
описа на С. районен съд.
Въззивникът счита, че решението на
първоинстанционния съд е незаконосъобразно и постановено при непълнота на
доказателствата. Намира, че гледането на делото в негово отсъствие, както и на
адвоката му по уважителни причини, е грубо нарушение на материалния закон, и
това създавало усещането за пристрастност, прибързаност и непълнота на
решението. Останал е с чувството, че решението е изцяло в полза на ищцата И.А.П..
Счита, че съдебният състав неправилно изцяло се е доверил на обясненията на
лицето Д.Д., като казаното от него е възприето като абсолютна истина и дословно
е цитирано в решението. Намира, че решението – да бъде издаден паспорт на името
на дъщеря ме за срок от пет години да пътува в страните на ЕС и Т.,
придружавано от майка си или упълномощено от нея лице, е незаконосъобразно. Моли, съдът да отмени решението на
първоинстанционния съд, като декларира, че е съгласен дъщеря му да ходи със
своите съученици на екскурзии, летни лагери, занимални и др. и никога не е
забранил това.
Въззиваемата И.А.П., чрез адв. Е.Е., изразява съображения, че въззивната жалба е
допустима като подадена в срок и от лице с наличие на правен интерес, но
разгледана по същество е изцяло неоснователна, а решението на
първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, постановено при съвкупната
преценка на приобщения по делото доказателствен материал. Намира, че същото е
мотивирано и обосновано, постановено в пълно съответствие със съдебната
практика. Счита, че не са налице твърдяните в жалбата нарушения на материалния
и процесуалния закон. Моли съдът да остави без уважение въззивната жалба и да
постанови решение, с което да потвърди в цялост решението на първоинстанционния
съд, както и да й присъди направените по делото разноски.
Съдът, като обсъди направените в жалбите
оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата
на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото,
намери за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл.
127а, ал. 2 СК.
Ищцата
И.А.П. твърди в исковата си молба, че с ответника били бивши съпрузи. От брака
си имали едно малолетно дете Н.П.С.. Бракът им окончателно бил прекратен с
решение № ІІІ-80-240/16.12.2011 г. по гр.д. № 9929/2011 г. на СРС, с което ѝ
били предоставени за упражняване родителските права върху това им дете и
определено то да живеело при нея в гр. С.З., ул. ****, където живеели и към
момента. На ответникът бил определен посочения в исковата молба режим на лични
отношения с детето и бил осъден да му заплаща 70 лева месечна издръжка. След
развода ответникът прекъснал всякакви връзки с тях. Първите десет месеца не плащал
определената му издръжка, което наложило образуване на изпълнително дело и
възбрана върху апартамента му. Спрял да се интересува от детето. Не го търсел и
не се възползвал от предоставения му режим на лични отношения. Не помагал за
отглеждането, възпитанието и образованието му. Не изпращал подаръци и не се
обаждал за рождения му ден. От май 2011 г. само тя се грижела за него и
осигурявала всичко необходимо за отглеждането му с помощта на майка си и
нейният съжител. През този период бил виждал дъщеря им само през посочените в
исковата молба три пъти. През останалото време се обаждал единствено, за да
предупреди, че щял да забави минималната й издръжка. За посочения период след
развода, с дъщеря им създали своя среда и приятелски кръг. Създала собствен салон
за красота, където работела с майка си. Детето било вече ученик и имало свои
желания и потребности. Сред приятелския му кръг и в училището се предлагали
оферти за различни екскурзии в чужбина. Приятелски семейства ежегодно почивали
в Г. и Т., където имало много изгодни оферти. Често пазарували по пазарите в О.
и И.. Организирали си кратки почивки и екскурзии в Северна Г.. Посещавали
коледните базари, културни и спортни прояви в Западна Европа. Запознавали
децата си с други култури. Обогатявали мирогледа и социалните им контакти.
Желанието ѝ и това на детето било те също да имали възможност да се
запознаят с нови и места и култури, да почиват заедно с приятели в Европа и Т.,
да пазаруват и посещават културни и спортни мероприятия в чужбина. Многократно
молила ответника да даде съгласие за издаване на паспорт и разреши пътуването
на детето им с нея или упълномощено лице в чужбина с цел почивка и туризъм, но
той категорично отказвал. В разговорите им заявявал, че щял да даде съгласието си
само, ако се откажела от изпълнителното дело и вдигнела възбраната върху
апартамента му. С това си бездействие нарушавал правата на детето им за
свободно предвижване, които били гарантирани от чл. 35 КРБ и чл. 10 КПД.
Ограничавал възможността му да се запознавало с нови места и култури, и
нормалното му образователно, емоционално, интелектуално и социално развитие.
Възможността му за пълноценна почивка с неговите приятели и съученици. Карал го
да се чувства нещастно и по-различно от останалите. Искането е да се даде
заместващо съгласието на ответника разрешение за издаване и подновяване на
паспорт за и пътуване в чужбина на малолетното на страните дете краткосрочно,
без промяна на местоживеенето му, до навършване на пълнолетието му,
придружавано от ищцата, като негова майка или друго упълномощено от нея лице,
на територията на Европа и Т., с цел почивка, туризъм, обучение и посещение на
културни и спортни прояви, до 45 дни годишно, без ограничение в броя на
пътуванията, при спазване определения по съдебен ред режим на лични отношения
на същото дете с ответника. Претендира разноски.
Ответникът
П.П.С. оспорва предявения иск, като моли съда да го отхвърли, като
неоснователен, с възражения и доводи, изложени подробно в подаден съвместно с
пълномощника му писмен отговор (неправилно озаглавен „възражение“), а в съдебно
заседание, редовно призован при условията на чл. 51, ал. 1, във вр. с чл. 54 ГПК, не се явява, не изпраща представител и не взема становище по иска.
Дирекция
„Социално подпомагане” С.З. представя социален доклад, с който взема писмено
становище по закрила правата и интересите на малолетното дете в настоящото
производство.
Страните не спорят, че са бивши съпрузи,
като бракът им е бил прекратен с развод по взаимно съгласие с влязлото в сила
на 16.12.2011 г. решение по приложеното гр.д. № 9929/2011 г. на СРС. С
утвърденото с това решение споразумение, са предоставени на ищцата за
упражняване родителските права върху роденото от брака им малолетно дете Н.П.С.
и определено при нея местоживеенето му в С.З., на ул. ****, а на ответника е
определен режим на лични отношения с това дете в С.З., в присъствието на
ищцата. От доказателствата събрани по делото се установява, че ответникът не
спазвал този режим (св. Т.). От развода до момента бил виждал детето си само
три пъти (св. Т. и Д.), не го търсел и по телефона и интернет (св. Т. и Д.). В
телефонен разговор с ищцата, отказал да даде и съгласието си за издаване на
паспорт на това им детето, докато ищцата не поиска вдигане на възбраната на
жилището му, която била наложена по нейно искане в образуваното за изплащане на
присъдената издръжка на детето
изпълнително дело (св. Т. и Д.). След развода ответникът останал да живее в
същото жилище София със своята майка, която, видно от представеното с отговора
ЕР на ТЕЛК, е с призната пожизнено 100 % трайно намалена работоспособност с
чужда помощ, в което жилище ответникът, който, видно от представеното с
отговора му ЕР на ТЕЛК, също има призната за срок от три години 72 % трайно
намалена работоспособност, живее със своята майка и понастоящем (св. Т.). След
развода ищцата продължила да живее с детето в съсобствената с майка й и сестра
й къща в С.З., на ул. ****, в която заживяла с него още преди развода, и в
която живее и понастоящем детето, своята майка и нейният съжител (св. Т.).
Понастоящем ответникът работел като шофьор във фирмата на своя брат, а ищцата
работела със своята майка в собствен салон за красота, на който била и
управител (св. Т.). От година и три месеца същата имала връзка със свидетеля Д.,
в чието жилище те се събирали да живеят с детето през почивните и празнични дни
(св. Т. и Д.). Ищцата нямала приятел грък, нито имала намерение да живее в
чужбина, защото тук имала собствен бизнес, а приятелят й, свидетелят Д., имал
добре платена работа (св. Т. и Д.). Двамата искали да пътуват в чужбина с
детето само с цел туризъм и почиват лятото на море в Г. и Т., но не можели да
го направят, защото детето трябвало да остане тук (св. Т. и Д.). То много се
разстройвало, когато негови приятели от класа и семейни такива му споделяли
къде били на почивка в чужбина, защото и на тях обяснявало, че не може да
отиде, поради липсата на паспорт (св. Т.). Първоинстанционният съд е кредитирал
показанията на свидетелите Т. (майка на ищцата) и Д. (съжител на ищеца), тъй
като същите са непосредствени, последователни и логични, и не противоречат на
останалите доказателства.
По делото е представен и социален доклад,
изготвен от Отдел „Закрила на детето“ в ДСП-С.З..
От социалния доклад, показанията на
свидетелите Т. и Д., и представения в съдебно заседание от пълномощника на
ищцата сертификат и писмо, е видно, че малолетното дете на страните е
понастоящем ученик във втори клас на Начално училище „***“ в С.З.. Същото е
много любознателно, а през октомври 2018 г. е спечелило и второ място в
проведения в С.З. международен турнир „Математика без граници“, поради което му
е предложено да се включи и в подготовката за участия в състезания през 2019 г.
в чужбина. Пред изготвилите доклада социални работници детето е споделило, че
като своята приятелка Дария, също желае с майка си да ходи на почивка в Г. и Т..
От социалния доклад е видно също така, че
пред изготвилите го социални работници ищцата е споделила, че основният мотив
да заведе настоящото дело бил желанието им с детето да пътуват на екскурзии в
чужбина с цел обогатяване на културата и познанията им за света.
С отговора ответникът изразява
категоричното си несъгласие това му дете да пътува с ищцата в чужбина, защото
тя възнамерявала завинаги да се установи с него в Г. при своя приятел грък и го
лиши от детето му, което много обичал.
При тези установени по делото
обстоятелства, въззивният съд намира, че предявеният иск по чл. 127а, ал. 2 СК
е доказан напълно в своето основание, поради което правилно С. районен съд го е
уважил.
Основателни
се явяват и двете искания направени от ищцата, а именно – разрешение за
снабдяване на малолетното дете на страните с паспорт и разрешение да напуска
пределите на Република България и пътува до страните от Европа само със
съгласието на ищцата. И за двете искания законът изисква съгласието на двамата
родители (чл. 45 и чл. 76, т. 9 ЗБЛД). При разногласие, когато те не могат да
вземат решение, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес
на детето по реда на чл. 127а СК (чл. 76, т. 9 ЗБЛД). В това производство съдът извършва преценка в
интерес ли е на детето да напусне пределите на страната, изхождайки от
обстоятелствата на конкретния случай.
По делото е безспорно установено, че
искането е направено с цел детето да може да обогатява мирогледа и общата си
култура, за което би допринесла екскурзия в чужбина с посещения на исторически
забележителности, концерти, представления и прочие културни изяви, провеждани в
чужда държава. Установено е желанието и естествената нужда на детето да отиде в
чужбина със своята майка на почивка и туризъм. А това означава, че напускането
на пределите на страната е в интерес, а не във вреда на детето, независимо на
чии разноски ще се финансира същото. При тези факти отказа на ответника да даде
съгласие да пътува в чужбина детето му,
съдът намира, че е лишен от основание. С това си поведение ответника ограничава
правата на детето на свободно придвижване и напускане на страната, гарантирано
от чл. 10, ал. 2 от Конвенцията за правата на детето (КПД), което не е в
интерес детето. По разума на чл. 10, ал. 2 КПД, всяко дете има право да
напуска, която и да е страна, включително и собствената си, и да се връща в
нея, което негово право подлежи само на тези ограничения, които са съвместими с
другите му права и са предписани от закона, като необходими за защита на
националната сигурност, общественият ред, общественото здраве или морал, или
правата и свободите на други лица. В конкретния
случай по делото липсват данни за наличие на каквито и да било ограничения
предписани в закона (чл. 33, ал. 3 ЗБЛД) и съвместими с посоченото право на
детето страните на свободно придвижване и напускане на страната, признато в чл.
10, ал. 2 КПД. Поради това отказа на ответника да даде съгласие за издаване на
паспорт и пътуване на детето в чужбина, ограничава без основание това му право.
С оглед на гореизложеното въззивният съд
намира, че правилно С.т районен съд е приел, че следва да разреши издаването на
паспорт на малолетното на страните дете само със съгласието на ищцата, както и
да му разреши за срок от пет години от влизане в сила на настоящото решение, да
напуска пределите на Република България и пътува на екскурзия, обучение или
почивка до държавите-членки на Европейския съюз и Република Т., и обратно,
придружено от ищцата, като негова майка и законен представител, без съгласието
на ответника, извън определения му с бракоразводното решение режим на лични
отношения с това дете.
Съдът е
изложил изключително подробни мотиви за това, които настоящата инстанция
споделя напълно и намира, че не следва да преповтаря, поради което и на осн.
чл.272 от ГПК препраща към тях.
При така събраните по
делото доказателства, въззивният съд намира, че решението на С. районен съд е
правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. При постановяването му не са допуснати
нарушения на материалния и процесуалния закони.
С оглед изхода на делото пред настоящата
инстанция-неоснователност на въззивната жалба, следва да бъдат присъдени на
въззиваемата по делото направените разноски пред въззивната инстанция, които са
в размер на 300 лв., видно от представения по делото договор за правна защита и
съдействие. Останалите разноски, посочени в списъка на разноски, представен
пред ОС-С.З. са ѝ присъдени с
обжалваното решение, поради което не следва да се присъждат отново.
Водим от горните
мотиви, С. Окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 601 от 13.05.2019 г.,
постановено по гр.дело № 5734/2018 г. по описа на С. районен съд.
ОСЪЖДА П.П.С. с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на И.А.П. с ЕГН **********, с
адрес *** ***, сумата 300 лева /триста лева/, представляваща направените разноски по делото пред въззивната
инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: