Решение по дело №538/2018 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 223
Дата: 11 юни 2019 г. (в сила от 10 юли 2019 г.)
Съдия: Иво Василев Добрев
Дело: 20182100900538
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 12 октомври 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                             Р Е Ш Е Н И Е № 230

 

                                                      гр. Бургас, 11.06.2019г.

           

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                            

                                                                      Окръжен съдия : Иво Добрев

                                                                                                                                      

при секретаря Тодорка Стоянова

като разгледа докладваното от съдията Добрев т.д. № 538 по описа за 2018 година, съобрази следното:

 

 

Производството по делото е образувано по повод исковата молба на Д.В.Д., ЕГН **********, с която са предявени претенции срещу ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД за осъждане на ответника да заплати сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, настъпили като последица от причинените и телесни увреждания при пътно-транспортно произшествие, допуснато на 08.04.2018г. от водач на застрахован при горното дружество лек автомобил марка „П.“ с регистрационен номер **, ведно със законната лихва за забава върху присъдената сума, считано от деня на увреждането- 08.04.2018г. до окончателното изплащане, както и сумата от 1438.40 лева за причинените на Д. имуществени вреди, представляващи разходи, свързани с лечението и закупуване на медицински изделия, ведно със законната лихва за забава върху присъдената сума, считано от деня на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и направените по делото съдебни разноски, включително адвокатско възнаграждение.

              Заявява се в исковата молба, че на 08.04.2018г., около 21.20 часа, на път III-6009, км.24 възникнало пътно-транспортно произшествие с посоченото по-горе превозно средство, в резултат на което били причинени телесни увреждания на ищцата.

           По случая било образувано ДП №320-ЗМ-174 по описа на РУ гр.Поморие. Твърди се също така, че произшествието настъпило по изключителна вина на водача на лекия автомобил К. С., която нарушила правилата за движение по пътищата- чл.5 ал.1 т.1 и чл.20 ал.1 и 2 ЗДвП, като с поведението си създала опасност и пречки за движението и здравето на хората, поради това че не контролирала непрекъснато превозното средство, движейки се с несъобразена скорост с конкретната пътна обстановка. Сочи се освен това, че между поведението на водача и причинените на пострадалата вреди е налице причинно- следствена връзка. Ведната след настъпилото ПТП и преобръщането на автомобила ищцата била транспортирана по спешност до „УМБАЛ- Бургас“АД, където след извършена оперативна интервенция била настанена за лечение. Подробно са посочени травмите и уврежданията- счупване на други уточнени шийни прешлени, на гръбначен прешлен, рана на главата и мозъчно сътресение. След изписване от болничното заведение пострадалата продължила лечението си в домашни условия, като в продължение на 4 месеца била неработоспособна, изпитвала големи затруднения при придвижване и извършване на елементарни социални и битови дейности. Физическото неразположение продължавало и понастоящем. Преживяното довело до отрицателни изживявания в психологически и емоционален план, като след претърпения силен стрес ищцата се самоизолирала и отчаяла. Страдала от безсъние, чувство за безпокойство, тревожност и безнадежност. Лишена била от доходи, което я направило раздразнителна и асоциална. Спряла да спортува и се затворила в себе си, като започнала да изпитва и страх от автомобили.

             Освен претърпените неимуществени вреди ищцата понесла и имуществени такива в размер на 1438.40 лева, представляващи разходи, свързани с лечението и закупуване на медицински изделия. Представни са писмени доказателства.

            Предвид изложеното се претендира обезщетение в размер на 50 000 лева за претърпените неимуществени вреди и в размер на 1438.40 лева за нанесените имуществени вреди на Д. в резултат на пътно-транспортното произшествие.

Исковете са насочени срещу ответника- застраховател предвид обстоятелството, че моторното превозно средство е било застраховано със задължителна застраховка гражданска отговорност в ЗАДулстрад Виена Иншурънс Груп“ АД с полица валидна за времето от 05.08.2017г. до 04.08.2018г., което обстоятелство ангажирало отговорността на последното дружеството.

             Посочва се освен това, че предявените извънсъдебни претенции на Д. срещу застрахователя не били удовлетворени, което мотивирало ищцата да заяви настоящите такива.

             Ответното дружество, в депозирания отговор на исковата молба оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва представения с исковата молба констативен протокол за ПТП, тъй като в него не се съдържали данни относно мястото и обстоятелства, при които е настъпило произшествието. Твърди се, че липсват данни за валидно възникнало застрахователно правоотношение. Възразява се срещу посочения от ищцата механизъм на настъпване на инцидента, като се изразява становище за отсъствие на виновно поведение на сочения в молбата водач на превозното средство, което да е в причинна връзка с настъпилите увреждания. Излагат се и твърдения за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата.

            Направено е също така възражение за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, поради това, че същото не било съобразено с критерия справедливост по смисъла на ЗЗД. Твърди се че търсените имуществени вреди не касаели разходи, свързани с лечението по повод на получаните увреждания от пострадалата.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

На 08.04.2018г., около 21.20 часа лек автомобил марка „***“ с регистрационен номер ***, управляван от К. Ж. С.се движел по път 6006 в отсечката между  гр.Каблешково и гр.Ахелой в посока към второто населено място. На предната седалка в леката кола пътувала ответницата. Пътният участък бил прав, след ляв завой с лек наклон за спускане. Пътното платно било широко 7.20 метра, разделено на две ленти за движение, обозначено с единична непрекъсната линия. На около 70 метра след завоя моторното превозно средство навлязло в десния банкет. Водачката му се опитала да го върне обратно на пътя, завивайки волана рязко в ляво и натискайки спирачката, но не успяла да извърши успешно тази маневра, поради което и от възникналата центробежна сила лекият автомобил се завъртял наляво, около оста си и напуснал странично пътното платно през десния банкет. В момента на инцидента скоростта на леката кола била 77 км./ч., а опасната и зона за спиране 56 км./ч. До допускане на произшествието се стигнало в резултат на отклоняване вниманието на водачката на автомобила от пътното платно и загуба на управлението на превозното средство.

За установяване на тази фактическа обстановка по делото са приобщени множество писмени доказателства, включително заверени копия от материалите по досъдебно производство №320 ЗМ-174/18г. по описа на РУ гр.Поморие. Ангажирани са освен това медицински документи, свидетелстващи за състоянието на пострадалата, както и такива за направени от нея разходи във връзка с последващото и лечение.

Прието е заключението на допусната съдебно медиценска експертиза, според която в резултат на неколкократното преобръщане на автомобила ответницата е получила контузия на главата с разкъсно контузна рана в ляво фронтално и мозъчно сътресение, спондилолистеза /приплъзване между 5 и 6 шийни прешлени/ със счупване дъгата на 5 шиен прешлен, както и компресионно счупване на трети гръден прешлен. Пострадалата била хоспитализирана за времето от 09.04. до 24.04.2018г., оперирана, като и е поставена титаниева плака, като обездвижването с шийна яка продължило около 2.5 месеца. Травмите били свързани с продължителни болки и страдания, които постепенно затихвали с напредване на оздравителния процес. Към момента на прегледа на ответницата, от д-р П., все още се наблюдавали остатъчни оплаквания на ръцете, гръбначния стълб и врата. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че мястото, на което са поставени металните имплатни винаги ще бъде слабо място на Д., като има вероятност изтръпването на крайниците да продължи, тъй като е бил счупен трети гръден прешлен, от който излизат нервите за крайниците. Медицинският експерт квалифицира травматичните увреждания, като такива, които са довели до трайно затруднение движението на снагата, предвид множеството получени средни телесни повреди, а механизмът на настъпването им съответстващ на получаването им, след поставен предпазен колан.

В заключението на вещото лице, изготвило съдебната автотехническа експертиза, след внимателно обсъждане на всички приети по делото доказателства, се посочва начинът на настъпване на пътно-транспортното произшествие и причините довели до инцидента, които според експерта са изцяло субективни и се дължат на отклоняване на погледа и вниманието на водача от пътното платно, след което при рязко предприето завъртане на волана и натискане на спирачките се е стигнало до излизането на превозното средство от пътното платно и преобръщането му в дясно от банкета.        

Съдът възприема изцяло и без резерви изводите на вещите лица, кредитирайки напълно заключенията им, като счита, че са изготвили мотивирани и обосновани становища и са отговорили изчерпателно на всички, поставени въпроси.

По делото е разпитана в качеството на свидетел и К. С.. Последната  е разказала подробно всичко, което си спомня по случая. Описала е детайлно състоянието на ответницата, веднага след инцидента и по време на болничния престой, както и след изписването и от медицинското заведение. Споделила е подробности за продължителния период на възстановяване и грижите, които са полагани за Д., след проведеното оперативно лечение. Посочва в тази връзка, че се наложило ответницата да приема обезболяващи лекарства, а в резултат на получените травми и наранявания последната имала белег на шията, който я притеснявал и се стараела да го прикрива с шал или ръка. Твърди освен това, че Д. и в момента не се чувствала конфортно, като се оплаквала от болки в гърба и изтръпване на ръцете. Това и пречило да работи. Знаела също така, че и била правена рехабилитация. 

Настоящият състав приема с доверие и кредитира напълно казаното от свидетелката, която е изложила добросъвестно и без пристрастия възприятията и спомените си за случилото се и състоянието на пострадалата, след инцидента.

    За да се ангажира отговорността на застрахователя по иск по чл.432 ал.1 КЗ, е необходимо към датата на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение по договор за задължителната застраховка "Гражданска отговорност" между собственика на застрахования автомобил и застрахователя. Отделно от това, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, за да възникне отговорност на прекия причинител- застрахован, съответно застрахователя спрямо увредения, за обезщетяване на причинените вреди.

  От събраните в хода на производството доказателства несъмнено се установява, че към датата на увреждането между дружеството- ответник и собственика на лек автомобил марка „П.“ с регистрационен номер ** са налице договорни отношения, произтичащи от договор за застраховка "Гражданска отговорност" със застрахователна полица № *****. Установено е също така, че моторното превозно средство е управлявано от водача К. С., а извод за наличие на  нейно виновно и противоправно поведение се извежда без колебания от всички, приобщени по делото доказателства, включително приети експертни заключения. Няма как да бъдат споделени възраженията и оспорванията на ответната страна, че липсвали доказателства за наличие на застрахователно правоотношение, както и че не било установено мястото на настъпване на произшествието, механизма на същото и причинната връзка между деликта и претърпените увреждания от ответницата. Такова успешно доказване безспорно е проведено по делото, като детайлно е изяснен начина на настъпване на инцидента, поведението на водача на лекия автомобил, което е било в разрез с предписанията на чл.20 ал.1 и 2 ЗДвП, получените увреждания от пострадалата в резултат на произшествието и причинната връзка между претърпените вреди и поведението на делинквента.  

    Неоснователно и недоказано е останало и твърдението за съпричиняване на противоправния резултат от страна на пострадалата, като в тази връзка вещото лице- медицински експерт е застъпило категорична позиция, че травмите и нараняванията на Д. са получени при ползване на обезопасителен колан. Други данни за действия на пострадалата, които да са в причинна връзка с настъпилото произшествие не са налични по делото.

           От казаното следва, че извършеното виновно и противоправно деяние, изразяващо се в нарушаване правилата за движение по пътищата, предвиждащи задължение на водачите „да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, както и да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“ се намира в пряка причинна връзка с настъпилите  противоправни последици. 

Застрахователят в изпълнение на поетите задължения по застраховката „гражданска отговорност” дължи на ищеца обезщетение за причинените му неимуществени вреди, което се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД  не е абстрактно такова и е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва се имат предвид при определяне размера на полагащото се  обезщетение. Такива са характерът на увреждането, начинът на извършването му, условията, при които е извършено, настъпилият вредоносен резултат, възрастта на увредения /т. 11 на Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС/. Обезщетението за неимуществени вреди, предвидено в чл.52 ЗЗД, възмездява главно болките, страданията, психичните преживявания понесени от увредения вследствие на увреждането. Правилното прилагане на закона изисква за неимуществени вреди да бъде обезщетяван пострадалият, след като се установи, че действително е претърпял такава вреда, което с оглед на изложеното по горе, се установи недвусмислено по делото.

В настоящия казус и по изложените съображения съдът приема, че на ищцата са причинени неимуществени вреди, изразяващи се в душевни и физически болки и страдания от причинените и травми, претърпените операции, както и от продължаващия и понастоящем физически дискомфорт и неразположение. В резултат на силните болки и били предписани болкоуспокояващи, наложило се шията да бъде имобилизирана с шина, като и бил поставен включително и гръден корсет за ограничаване на движенията. Това довело до значителни затруднения в ежедневието на Д., до степен последната да не може да се обслужва и грижи за себе си сама. Несъмнено вследствие на претърпяното ПТП ищцата е преживяла силен стрес, който е нямало как да не се отрази на качеството и на живот, включително и на комуникацията и с околните.

 Действително претърпените от ищцата физически увреждания имат характер на множество средни телесни повреди, като травмите  са свързани с продължителни болки и страдания, които не са отшумели и до настоящия момент. Тези наранявания трябва да се разглеждат в тяхната съвкупност и общия причинен от тях вредоносен, противоправен резултат, който е довел до сериозно обездвижване на тялото, а в продължителния период на възстановяване ищцата несъмнено е търпяла противно на волята и изолация и лишения. Констатиран е и естетически дефект, предвид останалия белег в областта на шията, който няма как да не причинява значителен дискомфорт на пострадалата, което обстоятелство също следва да бъде отчетено.

При определянето размера на претърпените неимуществени вреди съдът изхожда от продължителността на ефективно претърпените болки и възстановителен процес- около 4 месеца, според показанията на свидетелката и значително ограничения обем от движения в периода на възстановяване. Голяма част от тези нарушения и свързаните с тях страдания ищцата продължава да търпи и понастоящем като същите намаляват нейната работоспособност, при продължително натоварване с физическа работа.

На тази база обезщетението, следващо се на пострадалата, за претърпените в резултат на престъплението неимуществени вреди трябва да се определи в размер на 45 000лв., които съда намира за достатъчни за възмездяването и. Над този размер искът е неоснователен и недоказан, поради което и следва да се отхвърли.

Основателна и доказана е претенцията за репариране на причинените в резултат на инцидента на Д. имуществени вреди в предявения по делото размер. Всички представени по делото писмени доказателства- фактури за закупуване на медицински изделия и касови бележки удостоверяват направени разходи във връзка с лечението и възстановяването на ищцата, поради което съдът ги цени без резерви, както счита, че в в същите документи обективно и достоверно са отразени факти по закупуване на посочените в тях материали и извършени услуги. Тези направени разходи се потвърждават от събраните по делото гласни доказателства, изготвени експертни заключения и приложени писмени доказателства, свидетелстващи за здравословното състояние на ищцата- епикриза. По изложените съображения съдът намира претенцията за доказана  в размера, предявен по делото, а именно 1438.40 лева.

Относно претенциите за лихви трябва да се посочи, че поначало отговорността на застрахователя е обусловена от тази на прекия причинител на ПТП. Безспорно е също, че по общите правила за деликта и съгласно чл.84 ал.3 ЗЗД делинквентът се счита в забава от деня на непозволеното увреждане. Съгласно изричната уредба обаче дадена в чл.429 от новия КЗ относно съдържанието на договорните задължения по договора за "Гражданска отговорност" следва да се приеме, че по силата на законово установеното ограничение дължимата от застрахователя в полза на увреденото лице законна лихва, се начислява от момента, посочен в ал.3 на чл.429 КЗ. С други думи, отговорността на прекия причинител за лихви, считано от датата на непозволеното увреждане съществува, но същата (по силата на самия кодекс) се поема от застрахователя от един по-късен момент, в който му е станало известно настъпването на застрахователното събитие. Не е налице следователно законова възможност в тежест на застрахователя да се възложат и лихвите за времето от увреждането до уведомяването му за това. Именно в този смисъл е нормата на чл.429 ал.2 т.2 КЗ, според която в застрахователното обезщетение се включват само лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал.3. В ал. 3 са посочени две условия, ограничаващи размера на претенцията за лихви – първото е тя да не надхвърля рамките на застрахователната сума (лимити на отговорността) и второто условие е да се начисли от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430 ал.1 т.2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.

 Посочените по-горе норми се съдържат в глава 41 "Застраховане на гражданска отговорност", общи положения. Практиката е възприела теоретичната постановка, че при искове за обезщетяване на вреди във връзка с отговорност на застрахователя възникнала по силата на задължителна застраховка "Гражданска отговорност" следва да се прилагат специалните норми в глава 47 "Задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите". В същата се съдържа нормата на чл.497 КЗ, според което застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати- от изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106 ал.3 КЗ или изтичането на тримесечния срок по чл.496 ал.1 КЗ, освен когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.106 ал.3 КЗ. В случая доколкото не са релевирани от страна на ответника твърдения относно непредставяне на доказателства във връзка със застрахователното събитие по смисъла на чл.106 ал.3 КЗ следва да се приеме, че ответникът е изпаднал в забава и лихвата за неимуществени вреди трябва да се присъди, считано от изтичане на три месеца от датата на заявлението- т. е. от 16.08.2018 г. , а не както е поискано от ищцата от датата на деликта-08.04.2018г.

С оглед изхода на делото, направеното в тази насока искане и на основание чл.78 ал.1 ГПК на ищцовата страна следва да бъде присъдена сумата от 557.26 лв., представляваща направени от нея съдебно-деловодни разноски, съразмерно на уважената част от иска.

    Ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответното дружество на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 19.44лв., за направени разноски /юрисконсултско възнаграждение-150 лева, определено по реда на Наредба за заплащането на правната полощ и депозит за експертиза-50 лева/, съразмерно на отхвърлената част от иска.

В тежест на ответника- застраховател следва да се постави и дължимата за производството държавна такса, намалена със сумата от 150 лева, внесена от ищцата или 1650 лв., съобразно с уважената част от иска.

Ответникът трябва да бъде осъден да заплати възнаграждението на адвокат П.В. от БАК в размер на 2210.68 лева. Ангажирани са доказателства за предоставена безплатна адвокатска помощ на основание сключен договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че основанието за предоставяне на безплатна помощ е чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата. С оглед на това е налице предвиденото в чл.38 ал.1 ЗАдв. основание за присъждане на адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат за осъщественото в настоящото производство процесуално представителство. За да упражни правото си на присъждане на адвокатско възнаграждение, е достатъчно адвокатът да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че такава се предоставя безплатно на някое от основанията по чл.38 ал.2 ЗАдв., като наличието на конкретно посоченото основание не се нуждае от доказване. В този случай, съгласно чл.38 ал.2 от ЗАдв. ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36 ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати./В тази връзка определение №70/ 08.02.2017г. на ВКС по ч.т.д.№2445/16г. второ т.о. и определение №41/25.01. 2017г. на ВКС по ч.т.д.№2127/16г. първо т.о. /

Мотивиран от изложеното Бургаският окръжен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА улстрад Виена Иншурънс Груп“ АД ,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл.“Позитано“ №5 да заплати на Д.В.Д., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, със съдебен адрес ***, офис 6 сумата от 45 000 /четиридесет и пет хиляди/лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили като последица от причинените и телесни увреждания при пътно-транспортно произшествие, допуснато на 08.04.2018г. от водач на застрахован при горното дружество лек автомобил марка „П.“ с регистрационен номер **, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 16.08.2018г. до окончателното изплащане, както и сумата от 1438.40лв. /хиляда четиристотин тридесет и осем лева и четиридесет стотинки/ за причинените на Д. имуществени вреди, представляващи разходи, свързани с лечението и закупуване на медицински изделия, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди в размер над присъдения до претендирания от 50 000 /петдесет хиляди/ лева и за присъждане на лихва за времето от 08.04.2018г./деня на увреждането/ до 15.08.2018г., като неоснователен.

ОСЪЖДА улстрад Виена Иншурънс Груп“ АД ,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл.“Позитано“ №5 да заплати по сметка на Бургаския окръжен съд държавна такса за производството в размер на 1650 лв./хиляда шестстотин и петдесет лева/.

 ОСЪЖДА улстрад Виена Иншурънс Груп“ АД ,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл.“Позитано“ №5 да заплати на Д.В.Д., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, със съдебен адрес ***, офис 6 сумата от 557.26 лв./ петстотин петдесет и седем лева и двадесет и шест стотинки/ разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА улстрад Виена Иншурънс Груп“ АД ,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл.“Позитано“ №5 да заплати на адвокат П. Йовчев В., ЕГН ********** сумата от 2210.68 лв./две хиляди двеста и десет лева и шестдесет и осем стотинки/ адвокатско възнаграждение за осъщественото в настоящото производство процесуално представителство.

 

ОСЪЖДА Д.В.Д., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, със съдебен адрес ***, офис 6 да заплати на Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД ,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл.“Позитано“ №5 сумата от 19.44 лв./деветнадесет лева и четиридесет и четири стотинки/ разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска.

 

Решението може да бъде обжалвано от страните пред БАС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването.

 

 

Съдия :