Мотиви към присъда №
260021/27.10.2020 г. на Пловдивския окръжен съд, постановена по ВНОХД № 174 по
описа на съда за 2020 г.
Производството е по реда на Глава ХХІ-ва от НПК.
С присъда № 273/ 29.10.2019 г. на Районен съд-
Пловдив подсъдимият К.Ф. е бил признат за
невинен и оправдан по повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по чл. 211, вр. чл. 210, ал. 1, т. 2,вр. чл. 209, ал. 1,вр. чл. 26,
ал. 1 от НК, а подсъдимият П. К.Ф. е бил признат за невинен и оправдан
по възведените му обвинения за две извършени престъпления, съответно
по чл.210, ал.1, т.5,вр.
чл.209, ал.1,вр. чл.26, ал.1 от от НК и по чл. 211,вр. чл.210, ал.1, т.2,вр. чл.209, ал.1 вр.
чл.26, ал.1 от НК
Изяло е
бил отхвърлен предявеният от „***“ ЕООД спрямо подс. П.Ф.
граждански иск в размер на 176 008,64
лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното
издължаване сумата, претендирана обезвреда за причинени на дружеството
имуществени вреди. Отхвърлен е бил и предявеният солидарно спрямо двамата подсъдими от „***“ ЕООД гр.
София граждански иск за сумата от 160
000 лева, ведно със законната лихва от
датата на увреждането до окончателното издължаване сумата- претендирано
обезщетение за претърпени имуществени вреди, както и предявеният от „***“ ЕООД
гр.София солидарно спрямо подсъдимите граждански иск за сумата от 616 000 лева,
ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното издължаване
сумата- претендирано обезщетение за
претърпени имуществени вреди. Съдът е разпоредил на основание чл. 190 ал. 1 от НПК разноските по делото да останат за сметка на Държавата.
Срещу присъдата е депозиран
протест на Районна прокуратура- Пловдив със заявено оплакване, че присъдата е неправилна,
необоснована и постановена в противоречие с доказателствата. Иска се отмята й и постановяване на нова,
осъдителна присъда, като подсъдимите
бъдат признати за виновни по възведеното им обвинение и бъде ангажирана
наказателната им отговорност. В
допълнителния протест се твърди, че мотивите към присъдата са объркани, непоследователни и неясни, липсват
цялостен анализ на доказателствата по делото и дължимите съобразно тях фактически и правни изводи.
Поддържа се първоначално заявеното искане.
Пред Пловдивският окръжен
съд протестът и допълнението към него се поддържат от представителя на
Пловдивската окръжна прокуратура- със същите оплаквания и същото искане.
Присъдата се обжалва и от
процесуалния представител на гр. ищец „***“ ЕООД, с оплакване за процесуална и материална незаконосъобразност в
гражданската част. В допълнението към
въззивната жалба се твърди липса на
мотиви относно кредитираните от съда доказателства и фактическите обстоятелства, които те установяват, както и
превратно тълкуване на доказателствата. Иска се отмяна на присъдата в частта
относно претендирания гр. иск и присъждането му в полза на гр. ищец в пълен
размер.
Оплакване за неправилност е
заявил във възивните си жалби и процесуалният представител на „***“ ЕООД гр. София и „***“ ЕООД гр.София, който иска отмяна на
присъдата в гражданско- осъдителната част и осъждане на подсъдимите да заплатят
претендираните имуществени обезвреди на двете търговски дружества.
Пред въззивната интанция жалбите на
гражданските ищци се поддържат изцяло от процесуалните им представители.
Подсъдимите лично и чрез защитата си
изразяват становище за неоснователност на протеста и жалбите. Считат, че
първоинстаноционната присъда е обоснована и законосъобразна и следва да бъде
потвърдена. Адв.А.- защитник и на двамата
подсъдими заявява, че обвинението не е доказано от обективна и субективна
страна. Намира за компроментиран твърдяният
от прокурора мотив за престъплението-да е с цел осигуряване на средства за строежа от подс. К.Ф. на къща. Счита, че не са
събрА.Доказателства относно платени суми от свидетелите Г., С.Ш., С.Ш.. Иска да
се постанови решение, потвърждаващо присъдата на ПдРС.
Защитникът на подс. П.Ф.- адв.Т.,
също счита, че мотивът за извършена измама, сочен от обвинението, е опроверган, тъй като с Решения на
ОС-Пловдив, АС-Пловдив и ВКС са отхвърлени искове на КОНПИ /Комисия за отнемане
на незаконно придобито имущество-старо наименование/ с предмет на делото
незаконно придобито имущество -именно средствата за построяване на къщата на
подс. Кр. Ф. ***. Твърди, че не са доказани по никакъв начин каквито и да е
измамливи действия от страна на подсъдимите.Моли съда да постанови решение,
потвърждаващо оправдателната присъда и за двамата подсъдими и отхвърлянето на предявените граждански искове.
Пловдивският
окръжен съд, като анализира доказателствата по делото по отделно и в тяхната
съвкупност, направеното възражение в протеста,
допълнението към него, жалбите на гражданските ищци, изразеното от страните пред настоящата
инстанция и след като провери атакувания съдебен акт изцяло, съобразно
правомощията и задълженията си по чл. 313 и 314 от НПК, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Протестът и
жалбите са допустими. Депозирани са от страна в процеса, която има процесуално
призната възможност да атакува постановения съдебен акт. Подадени са в срока за
обжалването му.
Рагледани по
същество, същите са основателни.
Следва да се констатира, че настоящето
произнасяне на Пловдивския окръжен съд по съществото на делото е второ
поред.
С Решение № 231 от 14.10.2015 г., постановено
по ВНОХД № 1329/2015 г. на Окръжен съд Пловдив, е била отменена присъда по НОХД № 6890/2013 г. на Районен
съд-Пловдив от 28.04.2015 г., а делото е върнато на Районна прокуратура-Пловдив за отстраняване на съществени,
отстраними процесуални нарушения, довели до ограничаване процесуалните права на
подсъдимите и техните защитници. Съдебното производство пред първостепенния съд
по НОХД № 6890/2013 г. на Районен съд-Пловдив се е развило по обвинителен акт
на Районна прокуратура- Пловдив, с който
е било повдигнато обвинение спрямо всеки един от двамата подсъдими К.Ф.Ф. и П.К.Ф.
за престъпление по по чл.211 вр. чл.210,
ал.1, т.2 вр. чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, извършено чрез възбуждане и
поддържане на заблуждение, както следва
: у С.С.Ш. и причинена с това на 02.10.2007 г. имотна вреда на „***“ ЕООД гр. София в размер на 300 000лева; у
Г.Д.Г. и причинена с това имотна вреда на
08.01.2008 г. на „***“ ЕООД гр. София в
размер на 200 000лева; у Г.Д.Г. и причинена с това на 08.01.2008 г. имотна вреда на „***“ ЕООД гр. София в размер
на 416 000 лева; у Г.Д.Г. и причинина
с това имотна вреда на 15.02.2008
г. на „***“ ЕООД гр. София в размер на
160 000 лева, или общ размер на причинените вреди 1 076 000
лева, като според ОА измамата е извършена от две лица, сговорили се
предварително за нейното извършване и е в особено големи размери,
представляваща особено тежък случай. С цитираната по- горе отменена присъда по
НОХД № 6890/2013 г. на Районен съд-Пловдив от 28.04.2015 г., двамата подсъдими
са били признати за невинни и оправдА.по възведените им обвинения, като подсъдимият П.К.Ф. е бил признат за виновен в
извършването на престъпление по чл. 309, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК, на основание чл.78А, ал.1, вр. с чл.2, ал.2
от НК е бил освободен от наказателна отговорност, като му е било наложено
административно наказание глоба в размер на
1000 лева. Предявените граждански
искове от „***“ ЕООД и „***“ ЕООД са били отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани.
Въззивното производство по ВНОХД № 1329/2015 г. на Окръжен съд Пловдив се
е развило по протест и жалби от всички страни в процеса, без подс. Кр. Ф.. Районна
прокуратура – гр.Пловдив е протестирала изцяло присъдата в наказателната
част, с искане да се отмени и да се
постанови нова, осъдителна присъда, с която да се осъдят оправданите подсъдими
по първоначално повдигнатите им с ОА обвинения. В гражданската част, с която
първостепеният съд е отхвърлил предявените спрямо подсъдимите гр. искове за
причинени имуществени вреди, присъдата е била обжалвана от процесуалните
представители на гр. ищци- „***” ЕООД и „***” ЕООД, с искане за отмяна и уважаване
в пълен размер на предявените срещу подсъдимите граждански искове.
Съдебният акт е бил обжалван в осъдителната част и от адв. А. - защитник на
подсъдимия П.Ф., с искане той да бъде
изцяло оправдан.
С оглед констатираните в решението по ВНОХД № 1329/2015 г. на Окръжен съд
Пловдив процесуални нарушения, след извършено допълнително разследване от
органите на досъдебното производство, с извършено и ново привличане на обвиняемите лица, след двукратна
последваща констатация на съда ( по НОХД
№ 1209/2017 г. и по НОХД № 2787/2018 г. по описа на РС-Пловдив) за обвинителен
акт, неотговарящ на критериите на чл. 246 от НПК, е бил внесен обвинителният
акт, по който е образувано НОХД № 5960/2018 г. по описа на ПдРС. В рамките на
цитираното съдебно производство е постановена обжалваната пред настоящия съд
присъда. Обвинението е било прецизирано съобразно констатираните при
предходните съдебни произносяния недостатъци. Извън констатираното от съда е било прието от обвинителната власт и наличието
на още едно престъпление- по чл. 210 ал. 1 т. 5
вр. с чл. 209 ал. 1 вр. с чл. 26 ал. 1 от НК, извършено спрямо несочено
в предходното производство ощетено юридическо лице „***“ ЕООД, реализирано самостоятелно от
подс. П.Ф..
Като граждански ищци под делото отново са били конституирани „***” ЕООД гр. София и „***” ЕООД гр. София. Размерите
и основанието на предявените солидарно спрямо двамата подсъдими граждански
искове са били идентични с предявените по
НОХД № 6890/2013 г. по описа на ПдРС. За пръв път по делото е бил
предявен и граждански иск за причинени имуществени вреди в размер на 176 008,06лв. от
процесуалния представител на „***“ ЕООД. Гражданските искове са били приети
за съвместно разглеждане в наказателното производство, а „***” ЕООД гр. София и „***” ЕООД и„***“
ЕООД са били конституирани като граждански ищци .
На
08.07.2019 г., в хода на съдебното следствие, представителят на Пловдивската районна
прокуратура е изменил по реда на чл. 287 ал. 1 от НПК обвинението спрямо
двамата подсъдими. Изменени са били обстоятелствата, при които (според
прокурора) е осъществено включеното в продължаваното престъпление деяние с
пострадал „***“ЕООД- гр. София за сумата от 616 000 лв. При внимателната
съпоставка на обвинението преди и след изменението му се констатира, че
последното касае местоизвършването на едно от деянията, включени в обвинението
за извършеното от двамата подсъдими престъпление. Според обв. акт акт
възбуждането и поддържането на заблуждението за това деяние е било реализирано
в гр. Пловдив. Обвинението е изменено относно местоизвършването на възбуждането
на невярна представа- и в с. Б., обл. Пловдивска. Съдът е приел изменението на
обвинението, дал е възможност на подсъдимите да организират защитата си,
съобразно измененото обвинение е и постановената по делото оправдателна присъда.
Наведените в допълнителния протест и допълнението към въззивната жалба на
„***“ ЕООД и поддържани пред настоящия съд оплаквания срещу мотивите на
обжалваната присъда са основателни. Възражението, че същите са „объркани“, „непоследователни
и неясни“ и не позволяват да се разбере действителната воля на съда, намира
подкрепа в действителното съдържание на мотивите на проверяваната присъда. Според настоящия съдебен състав в случая е налице христоматиен пример за
липса на мотиви- съществено процесуално нарушение съобр. чл. 348 ал. 3 т. 2 от НПК. Съобразно чл. 305 ал. 3 от НПК съдът е задължен в мотивите си да посочи „
установените обстоятелства“, т.е. да изложи виждането си за възприетата от него
фактическа обстановка по начин, позволяващ да се разбере и проследи формирането
на волята му. Първостепенният съд напълно е игнорирал това си задължение. Преди да изложи фактическите обстоятелства,
възприета от него, по недопустим начин е направил препращане към фактическата
обстановка, възприета от предходния съдебен състав в отменената присъда по НОХД
№ 6890/2013 г. на Пловдивския районен съд- „ Поначало преди всичко съда следва
да отбележи, че приема почти идентична фактическа обстановка, както и при
първото разглеждане на делото....» .
След това недопустимо препращане и е
възпроизвел в мотивите си
преждевъзприетите от друг състав на съда
факти:
„Подс.К.Ф.
заемал длъжността *** на „***“ АД Пловдив, като същевременно бил ****. До средата на м.11.2006г. офисът
на дружеството се помещавал в гр.П. на бул.****, а след това на ул.*** в същия
град. Съответно там било работното място на подсъдимия. На 02.09.2008г.
дружеството било преименувано на „Холсим кариерни материали Пловдив“АД, а
подс.Кр.Ф. изпълнявал същата длъжност.През 2007 – 2008г. **** в дружеството
била свид.С.Д., *** била свид.А. Д., а ***, и по съвместителство „***“ била
свид.Л.И.. Дружеството използвало общо 5 бр. печати, като самия подс.Кр.Ф.
разполагал с личен такъв, който бил по-малък по размер от останалите. Синът му
– подс.П.Ф., от своя страна от време на време посещавал баща си в офиса, а
понякога го изчаквал там.Около началото на 2006г. К.Ф. започнал строеж на
къща в с.Б. и до средата на 2007г. фирмата на която бил възложен строежа
„Сиенит“ АД го изпълнила до груб
строеж.Именно строежа на тази къща е бил предмет на граждански дела заведени от
„КОНПИ“-София за отнемане на незаконно придобито имущество, предвид полученото
уведомление от прокуратурата за извършеното от К.Ф. престъпление по чл.211 от НК.Съда изцяло отхвърлил исковете на комисията и с решения на ПОС, ПАС и
определение ВКС се приело, че цялото имущество на К.Ф. има законен източник за
придобиването му.
П.Ф. имал интерес към спортни автомобили и след сватбата си се сдобил с
автомобил Лексус ГС 300, който обаче искал да замени с друг. Така по обява в интернет
през 2006г. попаднал на автокъща в гр.София, където имал бизнес лицето С.Ш..
Постепенно двамата се сближили, а автомобила Лексус бил заменен от подс.П. Ф. с
джип Мерцедес от автокъщата на Ш.. Същият бил взет на лизинг като подс.П.Ф.
следвало да плаща на Ш. ежемесечни суми, макар да нямал погасителен план. Така
и не се стигнало до закупуване на Мерцедеса, макар подсъдимия да внасял
различни суми според възможностите си, който на свой ред бил заменен с друг
автомобил от подобен клас. Междувременно подс.П.Ф. пак на автокъщата се
запознал със свид.Г.П. – приятел на С.Ш.. Тримата решили да задвижат строителен
бизнес в гр.София, но така и не се стигнало до покупка на парцел. Самите
„съдружници“ не разполагали и с парични средства, за да строят. Междувремено
подс.П.Ф. и С.Ш. обсъждали вариант да се придобие на изгодна цена от последния
недвижим имот в гр.Пловдив, който да се продаде по-скъпо в последствие.
Свидетел на това станал и свид.Г.П. Дори Ш. издал на подс.П.Ф. пълномощно да го
представлява чрез фирмата му „***“ЕООД. На 02.10.2007г. в гр.Пловдив подс.П.Ф.
представил на Ш. предварителен договор от същата дата за покупко-продажба на
недвижим имот, в който продавач бил „*** „АД представлявано от подс.Кр.Ф., а
купувач било дружеството на Ш. „***“ЕООД, за което вместо управителя подпис бил
положен от подс.П.Ф. като пълномощник. Договорът касаел продажбата на две
празни дворни места – едното 4065 м2, а другото от 12 дка. Сумата по договора
била 300 000лв. Освен това подс.П.Ф. предал на Ш. и квитанция към ПКО № **** за
сумата от 300 000лв издадена уж от дружеството продавач, като подписа на
главен счетоводител бил преправен от неизвестно по делото лице. Печата на „***“АД поставен на квитанцията
пък бил един от действително използваните от тази фирма. Тези документи били в
два плика, всеки от които подпечатан с друг печат на дружеството, който също
действително бил използван от него по това време. Впоследствие П.Ф. предал на
свидетеля и нотариален акт №**** за същите имоти. На същия бил даден вид, че е
заверен от нотариус М.С. и вписан в службата по вписванията, което не
отговаряло на истината. В този нотариален акт подс.П.Ф. ръкописно бил изписал
„Б.В.“ за съдия по вписванията.Няма данни обаче С.Ш. да е предал на П.Ф.
сумата от 300 000лева за покупка на тези
имоти. През 2008г. обаче отношенията
между подс.П.Ф. и С.Ш. се влошили. От една страна Ш. имал претенции за дължими
суми от страна на подс.П.Ф., включително по посочения нотариален акт, а от
друга подс.П.Ф. бил недоволен от това, че дава пари за лизинг на различни
автомобили, а не могъл да стане собственик на нито един от тях. Дори се
стигнало до там, че подс. П.Ф. се тъжил в СГП, че бил заплашван с оръжие от Сл.Ш.
и принуден да подпише договор за заем и запис на заповед за сумата от 500
000лв. На 02.12.2008г. С.Ш. прехвърлил фирмата „***“ЕООД на свид.С.Д.В. като
всъщност последният получил 100 лв за това.
Докато П.Ф. и С.Ш. били в
добри отношения, С. запознал Ф. с баща си С.Ш..В един момент през 2007г. П.Ф.
разбрал, че С.Ш. строи фабрика и му предложил панели да си завърши покрива.С.Ш.
се съгласи и превел 50 000лева на „***“, която била дружество в което П.Ф.
бил съдружник.В течение на времето до края на 2007г. подс.Ф. не изпълнил
поръчката, макар че св.С.Ш. бил заплатил исканата сума.Така сключената сделка
станала и повод за данъчна ревизия на фирмата на С.Ш..
Междувременно
през 2007г. свид.Ч., чийто брат работел за свид.Г.Г. се свързал с подс.П.Ф.
като му посочил, че Г. разполага с много камиони, за които евентуално
подсъдимия би могъл да намери работа. Това той сторил по молба на брат си, тъй
като се познавал с подсъдимия, а и знаел, че баща му е *** в *** АД.Подс. П.Ф.
не се ангажирал с конкретен отговор, но след време свидетелят Ч. се видял със
свид.Г. и последния му споделил, че има благоприятно развитие като П.Ф. се бил
свързал с него по този въпрос.Между П.Ф. и Г.Г. възникнали
приятелски отношения и често обикаляли като една компания барове и
ресторанти.Без да са установени причини за това в един момент П.Ф. предал св.Г. квитанция към приходен
касов ордер № **** на „***” АД гр.Пловдив, квитанция към приходен касов ордер №
*** на „***” АД, квитанция към приходен касов ордер № *** на „***” АД гр.
Пловдив, които всъщност били изготвени от него самия. Първата сочела, че свид.Г.
като управител на „***“ЕООД бил заплатил на *** АД сумата от 200 000лв. по
договор за покупка на етаж и парцел, втората че същото дружество пак чрез свид.Г.
заплатило сумата от 416 000лв по договор за покупка на три броя парцели, а
третата , че „***“ЕООД чрез свид.Г. заплатила на *** АД сумата от 160 000лв за
придобиването на булдозер „Катерпилер“. Всъщност основанието за издаването на
тези документи били предварителни по своя характер договори със същия предмет.
Тези договори обаче не били подписани от подс.Кр.Ф. и представлявали неистински
документи. Свид.Г. обаче решил да получи от *** АД имотите, поради което и
завел от името на представляваните от него фирми гражданки дела, които обаче
загубил. Сумите, които фигурирали като платени по квитанции, също не могъл да
получи, тъй като фактически никога не ги е и предавал на П.Ф.. Действително
това се твърди в обвинителния акт, но съда не установи доказателства, чрез
които да кредитира за този факт“.
В подчертаната част настоящият съдебен
състав констатира пълна идентичност на
мотивите на проверяваната в настоящето производство присъда с мотивите,
възприети в отменената присъда по НОХД № 6890/2013 г. на Районен съд- Пловдив. Нанесените
промени от ПдРС са незначителни, не касаят фактите, включени в предмета на
делото, с изключение на новодобавеното за св. Св. Ш.. За тези факти е налице почти
пълно съвпадение - изразно, пунктуационно, с буквално възпроизведени правописни
и пунктуационни грешки. Използваният
похват за излагане на фактическата установеност на извършеното е „ копи- пейст“
и единственият възможен извод е, че липсват дължимите съобр. чл. 305 ал. 3 от НПК мотиви относно „
установените обстоятелства“ от съда.
Идентичен подход е използван от
първостепенния съд при излагане на
дължимите съобразно същата процесуална норма мотиви въз основа на кои доказателствени материали са
възприети фактическите констатации. Събраните в хода на съдебното следствие по
делото доказателства не са обсъдени съобр. изискването на чл. 107 ал. 5 от НПК,
в преобладаващата си част същите са напълно игнорирани чрез необсъждане. Те
съдържат буквално възпроизвеждане на изготвените и приети по делото експертизи,
без каквито и да е изводи тези експертни становища извеждат ли, подкрепят ли или оборват факти, включени в предмета на
доказване, налице ли е някакво съответствие между тях и изводимото от свидетелските
показания, писмените и веществени доказателства. Правните изводи на съда основателно са оценени
от част от страните като объркани и непоследователни. Те са изградени чрез фрагментарно цитирани обяснения
на подсъдимите, показания на свидетели и
обсъдени повърхностно, изолирано от останалите доказателствени източници и
превратно тълкувани. Налице е отново липса
на мотиви по смисъла на чл. 348 ал. 3 т. 2 от НПК.
Мотивирането на съдебния акт, освен че прави
видима волята на съда по фактите и по правото, обективира процеса на формиране
на вътрешното му убеждение, като също така дава възможност на страните в
процеса да разберат фактическите и правни основания за взетото решение и
съответно на това да упражнят процесуалните си права. Спазването на
процесуалните правила за формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд и
съответността на правните му изводи на установената фактология са предмет на проверка
при въззивния контрол, но той може да бъде реализиран само при наличие на
обективирани изводи на съда по същество по въпросите, посочени в чл.
305, ал. 3 от НПК. Липсата на мотиви на съдебния акт е предвидено от закона
като абсолютно процесуално нарушение, обуславящо отмяна на постановения съдебен
акт. В посочения смисъл е и трайно
установената съдебна практика.
Въззивният съд, постановил решението по ВНОХД №
1329/2015 г. по описа на ПдРС, е отменил на осн. чл. 334 т. 1 ( в
редакцията до изм.с ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от
5.11.2017 г.) вр. с чл. 335
ал. 1 т. 1 от НПК постановената по НОХД
№ 6890/2013 г. на ПдРС присъда и е върнал делото в предходната фаза на процеса.
С оглед установена в чл. 335 ал 3 от НПК забрана, настоящият съдебен състав
намира, че въпреки констатираното по- горе процесално нарушение, от категорията
на „ абсолютните“, не може да върне делото повторно на ПдРС и го реши по
същество.
Пловдивският окръжен съд приема за установена по непораждащ
съмнения начин следната фактическа обстановка на извършеното:
Подсъдимият К.Ф.Ф.
е баща на подсъдимия П.К.Ф.. От 1997 г., включително и по време на инкриминираните по делото събития през 2007г-2008 г., подс. К.Ф. бил **** на „***” АД гр. Пловдив. С
решение на Окръжен съд гр. Пловдив от 16.11.2006 г. била извършена промяна на
адреса на управление на дружеството от бул. „**** на ул. „**** в гр. П. На
първия посочен адрес останал надписът „***“
АД. Съобразно решение от 29.05.2007 г. на Окръжен съд гр. Пловдив в Съвета на
директорите на дружеството влизали лицата Т.К., А.Ч., Т.Г. /Франция/, Ф.Т./Гърция/
и подс. К.Ф., който представлявал „***” АД гр. Пловдив. След инкриминирания период, на
02.09.2008 г., било вписано ново наименование на дружеството- „***” АД гр. П.
След тази промяна били сменени и ползваните преди нея печати на търговеца.
Към датата на процесните
събития подс. П.Ф. бил *** и *** на „****“ ЕООД, с адрес на управление също в
гр. П., бул. „***.
Към инкриминирания период през
2007 г. - м. февруари 2008 г., свид. С.Д. била *** на дружество „***“ АД. На
нейно подчинение била касата на дружеството. Вички парични средства постъпващи
и излизащи от касата се одобрявали с нейния подпис, а след това и с подписа на ****
- подс. К.Ф.. Печати на дружеството имало при ***- св. А.Д., св. Л.И. (***), която съхранявала и
протоколите от общите събрания, в отдел „Личен състав“ . У подс. Кр. Ф. имало кръгъл
печат с по-малки размери от използваните още 4
с такава форма. Неговият печат бил сгъваем, за да го ползва когато извън
офиса.
Новият офис на „***” АД се помещавал на целия трети етаж на
ул. „**** в гр. П., като отвън сградата имала стъклен асансьор. Подс. П.Ф.
много често посещавал офиса на баща си – подс. К.Ф.. Всички служители в офиса на „***” АД го познавали и се държали
почтително с него, поради качеството му на син на ****. Той имал свободен достъп до сградата, често я
посещавал, влизал и в кабинета на подс. К.Ф. дори когато последният не бил там.
Подс. П.Ф. имал
слабост към скъпи коли . През пролетта на 2007 г. подс. П.Ф. се запознал със свид. С.Ш. ***. Той чрез интернет установил,че фирма, в която участвал и св. С.Ш.,
се занимава с продажба на лизинг и отдаване под наем на скъпи коли. Предлагала
се и услуга връщане на стар автомобил като първоначална вноска и вземане на нов
на лизинг. Подс. П. Ф., който имал слабост към скъпи возила, заменил своя „Лексус ГС-300” за джип„Мерцедес
Г-500”. Покрай колите успял да създаде приятелски отношения със свид. Сл. Ш., с
когото често общувал във връзка с нови замени. В разговорите не пропускал да
спомене и баща си, подчертавайки, че той е *** на „***” АД. Така съзнателно
създал впечатление у свид. С.Ш., че той и баща му са сериозни бизнесмени, с
големи възможности. Двамата / подс. П. Ф. и св. Сл. Ш./ станали семейни
приятели, често се срещали, понякога се събирали и на лични празници. Свид. С.Ш.
въодушевено споделил с баща си - свид. С.Ш., за новия си приятел и баща му.
През .август 2007 г. той решил да
запознае подс. П.Ф. с баща си. По това време свид. С.Ш. бил собственик и
управител на „***“ ЕООД. За нуждите на дружеството строял фабрика. в гр. Б., обл. ***. Свид. С.Ш.
завел подс. П.Ф. във фабриката. В разговора с Ш.- баща станало ясно, че търговецът- „***“ ЕООД, има нужда от арматурно желязо и
термо панели за този строеж. Подс. П.Ф. (без да съгласува действията си с баща
си) веднага решил да се възползва от ситуацията, като съзрял възможност чрез
измама да си набави големи парични средства. Той предложил на свид. С.Ш. да му
достави термо панели на изгодни цени от Турция, макар да нямал намерение да
изпълни ангажимента. Заявил, че с баща му са много близки с лица от една фабрика
за такава продукция. Поел ангажимент да достави и арматурно желязо. И двете
сделки щели да се осъществят чрез неговата фирма -„***“ ЕООД гр. Пловдив, за
сметка на „С.Ш. ***. Подсъдимият обещал, че за седмица може да достави желязото
и панелите, защото фирмата му се
занимава с тази дейност. Свид. С.Ш. повярвал на лоялността на подс. П.Ф. и му
възложил доставката. Последният поискал да получи парите за арматурното желязо
и панелите в брой. Тъй като имал кредитна линия и можел да плати единствено по
банков път, но не и кеш, свид. С.Ш. отказал. Поискал плащането да е по банков
път, както и от името на „***“ ЕООД да му бъде издадена фактура за средствата,
които трябва да плати.
На 10.09.2007 г. подс. П.Ф. съставил и изпратил по факса на
свид. С.Ш. фактура № *** за арматурно желязо, издадена от „***“ ЕООД за сумата
от 56 008.64 лв. ( заверено копие от която е приложено в том VIII, л. 90 дос.
произв). В последващ разговор по телефона подс. П.Ф. обещал да извърши
доставката според уговорките. Още същият ден свид. С.Ш. наредил плащане от
сметката на своята фирма към сметката на „***“ ЕООД в „Райфайзенбанк“ клон П. (
заверено копие от преводното нареждане е
приложено в том VIII, л. 89 дос. произв). Сметката на „***“ ЕООД била открита на 03.04.2007 г. и в
нея за цялата година са регистрирани само три постъпления, две от които от
фирмата на С.Ш. (том VII, л. 35-37 дос. произв.). Сумата още същия ден била
изтеглена от подс. П.Ф. *** . Той нямал каквито и да било намерения да изпълни обещаното
от него.
На 18.09.2007 г. подс. П.Ф. съставил и
изпратил на свид. С.Ш. втора фактура под № 3, издадена от името на „***“ ЕООД
на „С.Ш. - С“ ЕООД ( заверено копие на която е приложено в том VIII, л. 87 дос.
произв.)- авансово плащане на термо панели за сумата от 120 000 лв. Още в същия
ден свид. С.Ш. наредил плащане за 120 000 лв. от сметката на фирмата си към
фирмата на подс. П.Ф. - „***“ ЕООД в „Райфайзенбанк“ клон П. ( заверено копие
от преводното нареждане е приложено в том VIII, л. 88). Тази сума също е била
изтеглена веднага от сметката на фирмата- получател.
И двете фактури добросъвестно били осчетоводени във фирмата
на свид. С.Ш. - „С.Ш. - С“ ЕООД ( за което спрямо св. Св. Ш. до 11.12 2015 г. е водено дос.
произв. № 5315/2011 г. по описа на СГП за престъпление по чл. 255 ал. 3 от НК). Доставката се забавила. Св. С.Ш.
инициирал множество телефонни разговори с подс. П. Ф., но той измислял различни
оправдания за това. В един от разговорите дори заявил, че панелите са
пристигнали в склад на „***“ АД гр. П. Свид. Св. Ш. помолил сина си- свид. С.Ш.
да провери какво става,тъй като той го бил запознал „ с този човек“. Междувременно самият Сл. Ш. вече
бил заплатил сумата за сключената и от него „ изгодна сделка“. Около датата,
когато му бил предаден нотариалния акт за нея, отишъл при баща си и му казал, че е проверил на място, но там няма
такива панели. „***“ ЕООД така и не получило заплатените стоки. Свид. С.Ш. на
21.10.2010 г. подал жалба, по която било образувано посоченото дело срещу самия
него по чл. 255 ал. 3 вр. с ал. 1 от НК, тъй като се оказало, че подс. П.Ф. не
е осчетоводил фактурите в „***“ ЕООД . Заверено копие от постановлението за
прекратяване на дозн. № 5315/2011 г. по описа на СДВР, пр. пр. 8105/2011 г. на
СГП е приложено в том VIII, л. 83-86 от дос. производство, както и на л.
238-242 т. 1 ВНОХД 174 от ПдОС. От
съдържанието на постановлението се установяват както предмета на воденото
спрямо С.Ш. наказателно производство, така и факта, че двете посочени по- горе
фактури и платежните нареждания в оригинал са били приложени именно по дозн. №
5315/2011 г. по описа на СДВР.
В
началото на инкримирания по делото период на задружна за двамата подсъдими
престъпна дейност- края на м. септември 2007 г. , подсъдимите П. и К. Ф. взели общо решение да се сдобият с парични средства по
измамлив начин. По това време имало „бум“ в строителството и било налице голямо
търсене на имоти и парцели. Двамата решили да използват този факт и измислили
измамна схема, с която да се облагодетелстват. Идеята им била да създадат
доверителни отношения с крупни бизнесмени, готови да инвестират в имоти, както
и да се възползват от вече създадени такива отношения ( към онзи момент
близостта на подс. П. Ф. със св. С.Ш. вече била факт), да им предложат такива
имоти за закупуване на атрактивни цени, като ги представят за собственост на „***“
АД гр. П.. Това щели да са имоти и строителна техника, несъществуващи в
патримониума на дружеството. Двамата подсъдими решили да се възползват от заеманата длъжност
на подс. К.Ф. - **** „***“ АД гр. П., което само по себе си би вдъхнало доверие
и сигурност у бъдещи купувачи.
На неустановена по делото дата преди края на м. септември
2007 г. двамата подсъдими П. и К. Ф. решили да въведат познати им бизнесмени- бъдещи
купувачи в заблуждение, че за имоти, които са собственост на „***“ АД, е взето
решение на Съвета на директорите да бъдат продадени на изключително изгодни
цени и при препродажбата им може да се постигне много добра печалба. Подс. К.Ф.,
в качеството си на *** „***“ АД гр. Пловдив, знаел поименно лицата участващи в
Съвета на директорите на предприятието, имал достъп до техните имена и лични
данни. Той имал достъп и до печатите на дружеството, ползвани по повод
дейността му, съхранявани от различни лица в дружеството. Всичко това
позволявало двамата подсъдими да организират изготвянето на фалшиви протоколи
от заседания на Съвета на директорите, които да бъдат използвани за въвеждането в заблуждение на бъдещи „купувачи“
относно възможност за реализирането на
„сделките“. Подс. П.Ф. следвало да избере подходящи жертви – лица с достатъчно пари и желание за инвестиции. Той следвало да покани бъдещите „купувачи“ в
кабинета на баща си, там двамата подсъдими да обсъдят с „ клиента“ параметрите
на сделката и изгодността й, за да повярват те, че двамата са сериозни и лоялни
бизнесмени, а предлаганата сделка- изгодна за купувачите, но и юридически
издържана.
В този период вече подс. П. Ф. бил получил и изтеглил преведените му от св. С.Ш. пари за доставки, в провежданите
телефонни разговори свидетелят изразявал притесненията си за неполучените
стоки, вероятността той да разбере, че е
измамен, била реална.
Двамата подсъдими решили бързо да действат по замислената схема за измама
с имоти, които да предложат на сина- св. С.Ш.. Като **** „***“ АД подс. К.Ф. имал достъп до
протоколите от заседания на съвета на директорите на „***“ АД гр. Пловдив,
знаел данните за лицата, участващи в него - произход, рождена дата, ЕГН за
българските членове. Използвайки тези данни и дългогодишния му опит на
ръководител, в края на месец септември 2007 г. двамата подсъдими съставили
неистински (с фалшиви подписи и с невярно съдържание) документ -Протокол от заседание на Съвета на
директорите на „***“ АД гр. П. от 27.09.2007 г. , за да го използват за
създаване на невярна представа у свид. С.Ш. и да го мотивират и с документа да
извърши имуществено разпореждане. В протокола фигурирали подписи на четири лица
от Съвета на директорите, поставени били и кръгли „сини мокри печати“ на „***“ АД гр. П.
В същия било упоменато, че е взето решение за продажба на две дворни места -
общо 16 065 кв.м., находящи се до стария и новия офис на фирмата, за цена не
по-малка от 280 000 лв. Двамата подсъдими умишлено посочили изгодна и атрактивна цена,
за да може свид. С.Ш. по-лесно да бъде убеден да сключи предложената му сделка.
Подс. К.Ф. и подс. П.Ф. се разбрали за по-голяма тежест срещата със свид. С.Ш.
да се проведе в кабинета на подс. К.Ф.. След като бил съставен описаният
по-горе документ, в края на месец септември 2007 г. подс. П.Ф. се обадил по
телефона на свид. С.Ш. и го извикал на среща в гр. Пловдив. Двамата се срещнали
и подс. П.Ф. поканил свид. С.Ш. в кабинета на баща си. Подс. К.Ф. по това време
не бил там, но свид. С.Ш. забелязал, че подс. П.Ф. има свободен достъп до
сградата и кабинета, а всички служители се държат много любезно с него. Това затвърлило още повече доверието, което свид. С.Ш.
имал към подс. П.Ф. и баща му. Подс. П.Ф. предложил на свид. С.Ш. да закупи на
много изгодна цена два „апетитни“ имота, уж собственост на фирма „***” АД,
които впоследствие заедно да препродадат и тримата /и с баща му/ да си разделят
печалбата. Обяснил, че има взето решение от Съвета на директорите на „***” АД,
съгласно което имотите трябва да бъдат продадени за не по-малко от 280 000
лева, но пазарната им оценка била 4-5 пъти по-голяма. За да е по-убедителен, му
представил копие от протокола от заседание на Съвета на директорите на„***” АД
гр. П.от 27 септември 2007 г. /том I, л. 49 дос. произв./, подписано от
четирима от директорите и подпечатано с кръгъл печат на „***” АД. Според
съдържанието на протокола било взето решение за продажба на две празни дворни
места, собственост на дружеството. Показал му и единия от имотите, който твърдял,
че е виждащият се от прозореца на офиса.
Свид. С.Ш. не отишъл да види другия парцел. Цената, на която се продавали
имотите, била 300 000 лв. Показаните документи, а и съзнателно граденото
доверие до момента, накарало свид. С.Ш. да повярва в истинността на
сделката. Консултирал се и с баща си С.Ш..
Решил, че сделката е изгодна и се
съгласил с предложението. Той искал да закупи имотите от името и за сметка на
фирма „***“ ЕООД гр.София, чийто едноличен собственик и управител бил. Подс. П.Ф.
предложил на свид. С.Ш. последният да му
даде пълномощно и данните на фирмата си, за да не се разкарва непрекъснато от
София за подписването на документи. Обяснил, че първо ще се сключи
предварителен договор и ще се платят парите по сделката, а след като това се
докладва на Съвета на директорите ще се премине към изготвяне на нотариален
акт. Вярвайки на подсъдимия, свид. С.Ш. се съгласил и му предоставил пълномощно,
което било изготвено на място, а също данните и печата на фирма „***“ ЕООД. Подс. П.Ф.
му казал, че в деня на подписване на договора трябва да заплати сумата от 300
000 лв. - цената, на която се продават имотите.
На 02.10.2007 г. двамата подсъдими П.Ф. и К.Ф. били подготвили предварителен договор от същата
дата за покупко-продажба на недвижими имоти, в който като продавач фигурирал
подс. К.Ф., с ЕГН, в качеството му на ***
„***” АД гр. П. (с цитиран № на фирмено дело, седалище и адрес на управление),
а като купувач фигурирал свид. С.Ш., чрез
подс. П.Ф., действащ като
пълномощник на „***” ЕООД гр. София. Договорът бил подписан и подпечатан на
всяка страница и за двете страни /продавач и купувач/ и касаел два недвижими
имота - празно дворно място от 4065 кв.м., находящо се на бул. „*** и празно дворно място от 12 дка., граничещо с
новопостроена сграда на „***” АД. Договорът в оригинал е приложен в том I, л.
47-48 от дос. произв. След това подс. П.Ф. се обадил по телефона на свид. С.Ш.,
за да донесе парите в гр. Пловдив, като
му съобщил, че договорът за продажба на
имотите вече бил готов.
Още в същия ден свид. С.Ш. пристигнал в административната
сграда на „***“ АД в гр.П., като носел уговорената сума със себе си. Отново бил
въдведен в кабинета на подс. К.Ф.. Този път и той присъствал, срещата се
провела между тримата - двамата подсъдими и свид. С.Ш.. Подс. К.Ф. разяснил
накратко ситуацията и потвърдил, кано знаел, че не е вярно, че това са имоти на
„***“ АД гр.П., за които Съветът на директорите е взел решение да се продадат.
Тази информация свид. С.Ш. вече знаел от подс. П.Ф. и представеният му протокол
от заседание на Съвета на директорите с дата от 27.09.2007 г.. По този начин те
създали у свид. С.Ш. допълнителната увереност, че има реална възможност търговското
му предприятие да стане собственик на имотите при посочените условия, от което
в бъдеще да спечели. Подсъдимите К. и П.
Ф. представили на свид. С.Ш. подготвения предварителен договор. Той видял, че
документът има всички изискуеми реквизити и клаузи, че е подписан и подпечатан
на всяка страница от името на „***“ АД като продавач и на „***“ ЕООД като
купувач. Според договореното, свид. С.Ш. платил на подсъдимите П.Ф. и К.Ф. сумата от 300 000 лева, но и поискал документ за платеното. Подс. П.Ф.
заявил, че отива до счетоводството, за да
внесе парите в касата. След малко се върнал и подал на свид. Ш.
подпечатана квитанция към приходен касов ордер № 128/02.10.2007 г. (том I, л.
50 дос.произв.), в която било написано неговото име като вносител, сумата от
300 000 лева, както и основанието „Покупка на недв. имот в П-в”, а така също и
протокола от заседанието на съвета на директорите. Подсъдимите К.Ф. и П.Ф.
продължили активните си действия по убеждаването на свид. С.Ш., че ще стане
собственик на имотите и след като вече били получили очакваната облага от 300
000 лв. В периода между 02.10.2007 г. и 30.10.2007 г. двамата подготвили бланка
на нотариален акт от 30.10.2007 г. за „продадените“ имоти. В него били вписани
всички данни за продавача „***“ АД гр.П., като номер на фирмено дело в ПОС с
посочен том, страница и партиден номер, БУЛСТАТ и адрес на управление, единен
граждански номер на самия изпълнителен директор, което не би могло да стане без
активното участие на подс. К.Ф.. Тази
бланка подс. П.Ф. представил за подпис на свид. С.Ш.. Нотариалният акт останал
у подсъдимия П.Ф., за да бъде „подписан” и от баща му - подс. К.Ф.. Обяснил, че
с пълномощното, което има той, ще го представлява пред нотариуса за изповядване
на сделката, като го уверил, че „***“ АД работи с точно определен,
„корпоранивен“ нотариус, който обслужва това огромно предприятие, сам ходи в
офиса на търговеца и няма проблем нотариусът да го подпише после, в отсъствието
на Ш..
Във вече отразяващия „изповяданата“ сделка пред нотариус
нотариален акт, подс. П.Ф. собственоръчно бил попълнил ръкописните текстове в
карето за нотариуса и съдията по вписванията. Подс. К.Ф. пък бил положил печат на
длужеството срещу своето име, там бил имитиран и подписът му. След известно време подс. П.Ф. отново извикал свид. Ш. в гр. Пловдив
и му ламиниран нотариален акт с № **** (за вече цитираните два имота), заверен
от нотариус с per. № ***, регион Районен съд гр. П.
- М.С. и вписан в службата по вписванията /приложен в оригинал в том I, л. 46
от дос. производство/.
Свид. С.Ш. видял, че нотариалният акт съдържа всички
реквизити и сметнал, че собственик на имотите е притежаваното еднолично от него
търговско дружество. Въодушевен, почерпил баща си за сделката. Подс. П.Ф.
уверил свид. С.Ш., че документът е изключително ценен и дори го накарал да наеме
трезор в банка, в който да съхранява така ценния договор. Свид. С.Ш. наел трезора и започнал да настоява
да получи документи от сделката, за да бъдат осчетоводени във фирмата му. Тъй
като подс. П.Ф. непрекъснато отлагал във времето, той изпратил свой приятел
адвокат да извърши проверка в гр. П. Така разбрал, че нотариалният акт, получен
от подс. П.Ф., е фалшив. Въпреки това, докато реши как да действа, през
следващите няколко месеца свид. С.Ш. продължил да общува с подс. П.Ф.. На 03.03.2008 г. свид. С.Ш. бил поканен на
рожден ден на сина на подс. П.Ф., който се провел в ресторанта на х-л „***”. На
този празник, както и при предходни срещи, подс.К.Ф. отново лично уверил св.Ш.,
че сделката върви според уговорките и всичко ще бъде наред.
Междувременно двамата подсъдими приложили същата схема и
спрямо свид. Г.Г.. Той също развивал бизнес. Имал
предприятие в с. Б., обл. П., отдавал под наем строителна техника. По този
повод често пътувал до селото, където двамата подсъдими ходели, тъй като подс. Ф.
и съпругата му строяли къща. През
есента на 2007 г., чрез брат свой работник- свид. И.Ч., свид. Г.Г. се запознал
с подс. П.Ф.. След това уредил среща
между свидетеля и баща си – подс. К.Ф., която се състояла в кабинета на
последния в административната сграда на „***“ АД гр.Пловдив. Луксозният офис, с
външен стъклен асансьор, респектирал и свид. Г.Г.. Той останал с впечатление, че подсъдимите са сериозни и отговорни мъже. На тази първа
среща подс. К.Ф. показал заинтересованост към бизнес- начинанията на Г., който пък предложил да им отдава техника под наем.
Станало ясно за подсъдимите, че разполага със значителни парични суми, които е готов да
инвестира, за да увеличава доходите си. Подс. П.Ф. и подс. К.Ф. веднага преценили,
че свид. Г.Г. е много подходяща жертва за намислената от тях схема за измама с
недвижими имоти, представяни за собственост на „***“ АД гр.Пловдив. Още на тази среща подс. К.Ф. уверил
свид. Г., че за всички бизнес отношения спокойно може да се обръща към подс. П.Ф.,
като само за по- сложните такива да държи и бащата в течение / кредитирани от
съда присъединени от дос. произв. показания на св. Г.- т. 5 л. 8 дос. произв./
Именно след запознанството с подс. К.Ф., след проведени срещи в присъствието и
на двамата подсъдими, при които
разговорите все се завъртали и от двамата подсъдими около
предварителните предложения на подс. П. Ф. за закупуване на машини и недвижими
имоти, собственост на „***“ АД, св. Г.
започнал да възприема с доверие направените му от двамата предложения ( присъединените
и кредитирани показания на свидетеля от дос. произв.- т. 4, л. 145 ).
Освен с разговорите, за да създадат у
свид. Г. неверни представи, че „***“ АД гр.П. притежава имоти, за които е взето
решение да се продадат и да го мотивират да се разпореди със средства, двамата подсъдими
се заели, както и при свид. С.Ш., да подготвят неистински и с невярно
съдържание протоколи от заседания на съвета на директорите на „***“ АД гр.П.
Съставили подписани и подпечатани с печата на дружеството два протокола -
единият с дата от 29.06.2007 г., като на заседанието на СД уж било взето
решение да се продаде целия първи етаж от старата административна сграда на
бул. „***, гр.П., както и празно дворно място пред административната сграда на
същия адрес, цялото от 4065 кв.м. (приложен в оригинал в т.V, л.63от дос. произв.) за не
по-малко от 180 000 лв. и друг - от дата 16.11.2007 г., като на заседанието уж
било взето решение за продажба на три броя празни парцели съответно от 3846
кв.м., 4160 кв.м. и 3990 кв.м. в Южна индустриална зона, за не по-малко от 250
000 лева. Двамата подсъдими съзнавали, че цената за имотите е изключително ниска
и лесно ще убеди свид. Г. да извърши имуществено разпореждане. От своя страна
нямали нито възможност, нито желание да се ангажират с изпълнение на бъдещите
сделки. Целта им била единствено да се облагодетелстват по измамлив начин.
В изпълнение на замисленото, през месец
декември 2007 г., , при една от срещите в с. Б., където св. Г. имал цех, подс. П. Ф. му предложил да закупи на много
изгодна цена имоти, собственост на дружеството на баща му. Показал му и
протокола от заседанието на СД от дата 29.06.2007 г. Дори завел подс. Г. до
старата административна сграда на „***“ АД гр.П. /където стоял надписът на
дружеството/, за да му покаже етажа и дворното място, които уж се продават. Във
връзка със сделката подс. П.Ф. закарал свид. Г. и при баща си - подс. К.Ф., в
служебния му кабинет. Последният потвърдил, че имотите действително се продават
на тази цена. Тогава двамата подсъдими му показали и протокола с дата
16.11.2007 г. Уверили го, че реалната
стойност на всички имоти е многократно по-висока и ще може да се спечели от
последващата им продажба. Свид. Г. преценил, че имотите са на добро място и на
добра цена и решил да ги закупи. И на него подсъдимите обяснили, че при
предаването на парите ще се сключат предварителни договори, които заедно с
документите за плащане се предоставят за одобрение на заседание на Съвета на
директорите на дружеството, а след като се одобрят се подписва окончателен
договор. Обяснили на свидетеля, че
сумата трябвало да се плати в брой, защото сметките на „***” АД били блокирани.
Свид. Г. решил да закупи недвижимите имоти от името и за сметка на дружеството си „***” ЕООД гр.С., за което предоставил
данните му за подготвяне на договора. Не пожелал да предостави пълномощно на
подс. П.Ф., тъй като искал лично да участва в сделките.
На 08.01.2008 г., по предварителна уговорка с подсъдимите, свид.
Г. пристигнал в гр.Пловдив. Отделно от него, с двама придружители, от София
пътувала кам Пловдив и свид. С.Х.- **** на дружеството. Тя носела
цялата необходимата сума. Св. Г. се срещнал с подс.Петьр Ф. и подс.К.Ф. в
кабинета на последния. Там подс. Кр. Ф. изказал задоволството си, че синът му
познава такъв коректен човек, тъй като имало много случаи на измами. Това допълнително затвърдило вече изграденото
у свидетеля становище, че има насреща си коректни и сериозни партньори (
присъединените показания от дос. произв. – л. 8 т. 5). Междувременно свид. Х.
пристигнала пред офис- сградата. По пътя била напътствана по телефона от Г.
накъде да се движат. Той и подс. П. Ф. я
посрещнали пред входа. Тримата се качили в офис, в който всеки от двамата ( Г.
и П.Ф.) преброил носените в пликове пари от Х.. Подс. Ф. излязъл с тях, върнал
се с предварително подписани за „***“ АД предварителни договори за покупко-
продажба на недвижими имоти – 2 бр. и 2 бр. квитанции към ПКО за платени от Г. Г.
конкретно посочени суми- 416 000 и
200 000 лв. Св. Х. взела документите и ги занесла в С., където ги предала
на счетоводителя на дружеството. Несъответствие в датите и сумите не били
констатирани. Оригиналите на цитираните документи са приложени на л. 58-62 т. 5
от дос. производство. Двата предварителни договора са с дата от 08.01.2008 г.,
между „***” АД гр.П., представлявано от подс.Кр. Ф. и „***” ЕООД гр.София,
представлявано от свид. Г.. Във всеки е описан имотът, предмет на договора. Единият
касае първия етаж от старата административна сграда и двора пред нея, а другият
- три броя празни парцели. Свид. Г. подписал договорите след предаването на парите.
За дадените пари подс. П. Ф. донесъл и предал на св. Х. квитанция към приходен
касов ордер № *** за сумата от 200 000 лева с основание „по договор за покупка
на етаж и парцел (т.V, л.61 дос. произв.-
оригинал) и квитанция към приходен касов ордер № *** са сумата 416 000 лева с
основание „По договор за покупка на три броя парцели (т.V, л.58 от дос. призводство-
оригинал). Св.Г. бил в очакване на
финализиране на сделките, което по договор следвало да стане до 07.02.2008 г.
Нещата се проточили. Свидетелят многократно питал за финализиране на
сделката. На 14.02.2008 г., на път към морето, св.Г. минал през
гр.Пловдив и отишъл до офиса на „***“ АД гр.П., където се срещнал с подс.Кр.Ф..
Искал да разбере какво става с финализирането на упоменатите сделки. Подс.Кр.Ф.
измислил оправдание, но и предложил нова „изгодна” сделка на св.Г.- да закупи булдозер „Катерпилер”
за сумата от 160 000 лева. Предложил му схема - машината да си остане при тях,
за да я ползват, а да плащат на св.Г. наем. Подс. К.Ф. извикал подс. П.Ф. и го
накарал да заведе св. Г. до с.Б., за да му покаже „булдозера“, който се продава
от „***“ АД гр.П. Подс. П.Ф. закарал св. Г. до място в с. Б., където имало
много машини. Свидетелят и не разбрал кой точно е булдозерът, предлаган му от
подсъдимите. Но тъй като сделката била
изгодна- той щял да го купи, а „***“ АД да
продължат да работят с него и да му плащат наем, свидетелят Г. решил да закупи
булдозера от името и за сметка на „***” ЕООД гр.С. После се обадил на св.С.Х.
на следващият ден да вземе пари от касата на фирмата и съпроводена от С.С.,
който извикал и свид. П.В.да донесат парите до гр. П.
На 15.02.2008 г. св.
Г. пристигнал в гр. П. Пред офиса на
„***” АД в гр.П. се срещнал с подс. П.Ф.. Скоро пристигнала и св.С.Х..
Тримата се качили до кабинета на подс.К.Ф.. Св.Х. предала парите и помолила св.Г.
и подс. П. Ф. да ги преброят пред нея. Подс.П.Ф. потвърдил, че сумата е точна,
след което подал на Г. предварително подготвен, подписан и подпечатан за „***”
АД договор за продажба на машини от същата дата с предмет булдозер „Катерпилер
№ 132i. Св.Г. подписал и положил печат на фирма „***” ЕООД (т.IV, л.196 дос. произв.).
Наред с екземпляр от договора,св. Г. получил и квитанция към приходен касов
ордер № *** за сумата от 160 000 лева (т.IV, л.270 от дос. произв.- оригинал) с издател „***” АД и
посочено основание „Покупка на булдозер Катерпилер”. Св. Х. отново взела
документите /договор и квитанция към ПКО/ и потеглила към гр.София.
В един по-късен момент св.Г. получил от подс.П.Ф. за
платения булдозер и фактура с № ***, ведно с фискален бон към нея, с издател „*** АД гр.П. ( приложени в оригинал в т.IV,
л.270 от дос. произв).
Фактурата била осчетоводена като разход от „***” ЕООД гр.С. за м.април 2008 г.
(т.Ш, л.21 от дос. произв.).
Минал още месец, през който св.Г. многократно се чувал и
виждал с подс.П.Ф., питал за финализиране на сделките с недвижимите имоти, но
последният не получавал удовлетворяващ го отговор.
До месец май 2008 г. сделките не били финализирани и св.Г.
започнал да си иска парите обратно. Тогава подс.П.Ф. му казал, че парите, които са получени от него, са
предадени на св.С.Ш. *** и последният не ги връща.
Свидетелят Г. решил да се срещне със св.Ш. и един ден,
яростен и агресивен, посетил офиса му в
гр. С. В разговора станало ясно, че и двамата са закупили от „***” АД гр.П.
недвижими имоти, а единият от имотите- празното дворно място от 4065 кв.м.
находящо се пред старата административна сграда на ул. „***, е продаден и на
двамата. За момента св. Г. счел, че проблемът е само с този имот. Всеки от тях
решил самостоятелно да действа в свой интерес.
Свидетелят Г. завел от името на представляваните от него
търговски дружества граждански дела за обявяване на предварителните договори за
окончателни, като платил и държавните такси за това. Изгубил делата, тъй като
подписите, положени за подс.Кр.Ф. в качеството на „****“ не били изпълнени от него, а „***” АД не
притежавало нито описания булдозер, нито описаните недвижими имоти. Единствено
ет.1 от адм. сграда на ул. „*** била реална собственост на „***” АД, като
описанието му в техния нотариален акт е идентично с описанието на имота, който
фигурира в предварителния договор с купувач св.Г..
Св.С.Ш. бил разбрал вече, че е измамен. В присъствието на
св.Г. П. се срещнал с подс.П.Ф.. Той признал за измамата, като обяснил, че имал
нужда от пари. Обещал в кратки
срокове да възстанови сумата, като се съгласил и писмено да признае
задължението си. На 19.05.2008 г. пред нотариус подписал договор за паричен
заем и запис на заповед в полза на свид. С.Ш. за сумата от 500 000 лв., която
включвала вредата, настъпила от измамливите действия, както за предприятието на
свид. С.Ш., така и за това на баща му - свид. С.Ш. /том V, л. 105, 106 дос.
произв./.
Подсъдимите не
върнали парите, а депозирали жалби срещу
Ш. и Г.. Това мотивирало последните също да сезират прокуратурата.
На 02.12.2008 г. св.С.Ш. прехвърлил собственото си търговско
дружество „***” ЕООД гр.С., с всички права и задължения, на св.С.Д.В..
На 06.02.2009 г. подс.Кр.Ф. предал доброволно за нуждите на
разследването 12 бр. печати на „***” АД гр.П. /4-ри големи кръгли, 1 малък
кръгъл, 2 правоъгълни за прослужено време и др. - III, л.23 дос. произв./.
Пловдивският окръжен
съд не възприема изложената в обвинителния акт теза, че парите, получени от измамливите действия на подсъдимите, са
били предназначени и са послужили за
строежа на къщата на подс. Кр. Ф..
Доказателства за това не са налице. По делото не е изяснено за какво са
похарчени инкриминираните суми. Съдебната практика е единна във виждането си,
че от значение за съставомерните признаци на престъплението „измама“ е
разпореждането с имуществото, извършено
от заблуденото лице, но е без значение
какво е последващото разпореждане със същата вещ от извършителя на престъплението
или от трето, ползващо се от облагите лице.
По доказателствата:
Пловдивският окръжен съд възприема като несъмнено
установена описаната по- горе фактическа обстановка въз основа на следните
доказателства, които кредитира:
Отчасти- от обясненията на подсъдимите.
Неправилно ПдРС е кредитирал изцяло обясненията на
подс. К.Ф.. Същите са депозирани след измененото по реда на чл. 287 ал. 1 от НПК обвинение и са допустим източник на доказателства. Те имат двояко
процесуално предназначение- източник на преки доказателства, но и основен
източник за реализиране на правото на защита. Подлежат на възприемане в частта,
в която подс. Кр. Ф. сочи да е бил продължително време *** „***“ АД гр. П., вкл.
и през инкриминирания период; да е имал собствен офис там, като след 2004 г.
офисът се е намирал в сграда, ситуирана зад
хипермаркет „***“ в гр. П., с изграден външен стъклен асансьор, водещ към
офисите на „***“ АД; че протоколите от събранията на Съвета на директорите са съхранявани от касиерката на дружеството;
че има луксозна къща с голям парцел и
фитнес- зала в с. Б., П. обл., която е строил съвместно със съпругата си. В
останалата част обясненията му имат ярко изразен защитен характер,
противоречат на останалите кредитирани
от съда доказателства и не могат да се ценят. Такива са твърденията му, че режимът
на достъп до сградата е бил ограничен, като следва да се констатира, че самият
обвиняем не сочи кога е станало това; че синът му е ходил в офиса на баща си
„изключително рядко“ и то само в негово присъствие; че никога не е помагал
финансово на сина си, че не е познавал изобщо св. Г. до момента, в който той самият е бил извикан
в прокуратурата в гр. София за поставяне в очна ставка с него; че св. С.Ш. е видял единствено на рожден ден на внука си
в парк- хотел „***“, където му бил представен; че за претенциите на св. Г. по
повод сделките е разбрал едва след образуваните граждански дела; че в кабинета
му никога не са извършвани плащания.
Обясненията на подс. П.Ф., депозирани след упражненото
от прокурора правомощие по чл. 287 ал. 1 от НПК, същото са допустим източник на
доказателства, но следва да бъдат анализирани с оглед вече сочената им двояка
процесуална функция. Те подлежат на кредитиране в частта относно това, че се е
запознал със св. С.Ш. след сватбата си, по повод извършена от подсъдимия замяна
в автосалон на свидетеля в гр. София на
л.а. „Лексус“ с друг; че последвали
„топли отношения“, а по късно се е запознал и с бащата- св. С.Ш.; че е изпращал
фактури на последния, срещу което са били преведени пари на името на фирмата му „***“; че се е запознал със св. Г.
посредством св. Ч.. В останалата част- че парите, преведени му от св. ***а били
с цел подс. П.Ф. да ги изтегли и предаде на св. С.Ш., за да бъдат заобиколени
наложени запори на последния от съдебни изпълнители, което той и сторил;
че е присъствал на размяна на пари между С.Ш. и св. Г.; че никога не е поемал спрямо някой от тях
ангажимент за доставка на нещо; че Г. и С.Ш. са му предлагали общ бизнес, но
той не е имал средства и поради това не е искал да работи с тях; че е бил обект
на заплахи от Г. и Ш. обясненията му имат
ярко изразен защитен характер, противоречат на останалите кредитирани от съда
доказателства и не могат да бъдат ценени.
Обобщено следва да се констатира, че освен за факта на
получени от „***“ ЕООД пари ( установени несъмнено с приложените по делото
банкови извлечения) и двамата подсъдими в обясненията си не сочат нито един
факт, с който да обясняват участието си в инкриминираните по делото събития.
Последните, всъщност, изцяло отричат.
Съдът кредитира изцяло показанията на св. С.Ш.,
депозирани пред въззивната инстанция, като за присъединените показания на този
свидетел от досъдебното производство възприема последните, като заявени в
момент, по- близък до събитията и потвърдени от свидетеля след прочитането им
по надлежния процесуален ред. От тях се установява, че поводът за
запознанството му с подс. П.Ф. било влечението на последния към автомобилите и
притежаваният и от св. Ш. такъв бизнес; честата смяна на луксозни автомобили от
подс. П. Ф.; създадената между двамата близост; афиширането от Ф. на добро
благосъстояние и на „неограничен ресурс от пари“; обяснявани
от него със заеманата длъжност на баща
му инициирана по телефона среща в П. за „ нещо интересно и изгодно“, при което
в сграда в индустриалната зона, почти в края на града, която имала външен
стъклен асансьор ( съвпадащо с описаният
такъв от подс. Кр. Ф. и от свидетели за сградата, в която се помещавали офисите на „***“ АД, в близост до хипермаркет „***“);
посещение на свидетеля в офиса на Ф.- баща, в който се влизало през стаята на
секретарката му, при което след поднесени от нея кафета подс. П. Ф. му
предложил сделка с имот, собственост на „***“ АД, който му показал и през
прозореца на офиса; че при тази среща
подс. П.Ф. показал на свидетеля и решение на Съвета на директорите,
подписано от четирима, за продажба на
тези имоти за сумата от около 230
000-250 000 -300 000лв.; че обяснението на подс. П.Ф. било, че поради
заеманата от бащата длъжност Ф. не могат
да закупят имотите, но реалната им цена е над милион и триста лева; че свидетелят
предоставил данните си на този подсъдим и било изготвено веднага пълномощно, с
което от името на предприятието си- „***“
ЕООД следвало да осъществи сделката; че
няколко дни по- късно свидетелят донесъл в гр. Пловдив сумата от 300 000
лв., отново в кабинета на бащата, но вече и в негово присъствие, и в
присъствието на сина тя им била предадена. Свидетелят не е категоричен в
твърдението си, че след това парите били предадени на „ някаква служителка“, която му донесла и
квитанцията /към ПКО/, издадена на негово име от „***“ АД, с печат на
дружеството. Установено е по делото, че ръкописният текст в ПКО е на подс. П.Ф.,
не се установява участието на конкретно друго лице и съдът намира, че поради
изтеклия продължителен период от време това точно твърдение (за участие на
някаква служителка в предаването на ПКО) е недоказано. То е и нелогично. По
делото се установява, че двамата подсъдими са положили усилия за
инкриминираната дейност да не остават следи в документите на „***“ АД, тази им
дейност не е била забелязана и от разпитаните по делото множество други
служители на същото дружество. Твърдението
за присъствие на такова лице при предаването на сумата противоречи и на присъединените по надлежния
процесуален ред показания на свидетеля Сл. Ш. за това обстоятелство от
досъдебното производство, в които сочи при плащането на парите да са присъствали само баща и син
Фотеви. От показанията на свид. Ш. се установява, че две – три седмици след
това подс. П.Ф. отново извикал свидетеля в същия офис, предоставил му
неподписан нот акт, с попълнени данни на недвижим имот, уверил го, че имат
собствен, „ корпоративен“ ( в смисъл
обслужващ „***“ АД) нотариус, който ще удостовери подписването, макар и да не и
извършено пред него. Свидетелят го
подписал, а след още няколко дни нотариалният акт му бил връчен от подс. П.Ф. окончателно
оформен - с реквизитите на такъв документ- подписи,печати, име на нотариус и
др., ламиниран; свидетелят Сл. Ш.,
уверен от подс. П.Ф. относно изключителната ценност на документа и по негов
съвет, го съхранявал в специално нает банков трезор. Подканянията към подс. П.Ф. да му предаде
цялата документация за сделката, били безрезултатни. Необходимостта същата да
бъда отразена счетоводно в дружеството- купувач мотивирала свидетеля да изпрати
адвокат за проверка в Агенцията по вписванията- П. След направената там справка
се оказало, че такава сделка не е вписана. От показанията на същия свидетел се
установява и хронологията на отношенията между св. С.Ш. и подс. П. Ф.. След
създадените „топли“ отношения помежду им, св. С.Ш. завел подс. П.Ф. в строящата
се фабрика за бойлери на баща си.Там подсъдимият предложил съдействието си за
доставка на желязо и панели от Турция,
където твърдял, че баща му / подс. Кр. Ф./ имал контакт. Ш. – баща превел
парите, но не получил обещаното.
От показанията на св. Сл. Ш. се установява още, че
дори когато се усетил, че е измамен, на рожден ден на сина на П.Ф. в х-л „***“, подс. Кр. Ф., който също присъствал,
продължил да го уверява, че всичко ще се оправи; по- късно подс. П.Ф. му признал, че е измислил всичко това, защото му трябвали
пари, обещал да намери начин да ги върне, правили неуспешни опити за писмено документиране
на задължението, но подсъдимият сигнализирал
компетентните органи с оплаквания от незаконни действия на св. Сл. Ш. спрямо
него; че със св. Г. се запознал, когато
бил посетен от него в офиса му. Г. бил изнервен и агресивен. Там разбрал, че подс. П. Ф. обяснявал на Г., че получените
и от него по идентична схема пари е
инвестирал в бизнес на св. Сл. Ш.. И двамата свидетели разбрали един от друг ,
че са измамени по идентичен начин- с обещания за продажби на имоти от „***“ АД
на представляваните от всеки от свидетелите търговски дружества. При оценка на
изводимото от показанията на този свидетел съдът взе предвид евентуалната му
заинтересованост от изхода на делото. Към момента на настоящето производство
той не е собственик на ощетеното юридическо лице. Последното не е било
конституирано като гр. ищец по делото.
Показанията му съответстват и на
обективно установени факти по делото- документите за извършено плащане,
документите, послужили за въвеждането му в заблуждение, неистинският нотариален
акт, предоставен му от подс. П.Ф. са приложени по делото. Според заключенията
на изготвените графически експертизи те съдържат реквизити, пряко съотнасящи
към авторството им досежно подписи и ръкописни текстове подс. П. Ф., а
употребените печати при изготвянето им са на „***“ АД и достъп до тях би могъл
да има подс. Кр. Ф.. . С оглед последователността и непротиворечивостта им, съответствието
на показанията на свидетеля с обективно установеното от останалите
доказателствени източници, съдът ги възприема.
Относими към показанията на свидетеля Сл. Ш. и към фактите относно реализираната от него
„сделка“ са и показанията на свид. М.С., които съдът кредитира изцяло,
констатирайки, че същите са последователни, непротиворечиви, депозирани от
незаинтересовано от изхода на делото лице. Присъединените по надлежния
процесуален ред показания на свидетелката от предходното съдебно производство и
от досъдебното производство съдържат по- голяма конкретика. Те бяха потвърдени
от свидетелката след прочитането им. Изминалият продължителен период от време
логично сочи първоначалните показания да са по- подробни. Първостепенният
съд е прочел показанията на свид. „М.С.“,
каквато свидетелка не е разпитвана по
делото в нито един момент. Това наложи разпита й от въззивния съд. От
показанията на свид. С. се установява,
че приложеният по делото нотариален акт относно реализираната от подсъдимите и св. Сл. Ш.
покупко - продажба на недвижим имот, съдържащ подпис и печат на свидетелката, в
качеството й на нотариус, по никакъв начин не може да бъде съотнесен към
извършваната от нея дейност. Подписът и печатът не съответстват на полаганите
от нея, номерът на нотариалния акт не съответства на удостовереното под същия
номер в регистрите й като нотариус действие, фигуриращият в нот. акт съдия по
вписванията „Б.В.“ към посочената в акта дата, не е било лице, притежаващо това
качество.
На възприемане изцяло подлежат и показанията на свид.
Женя Шишкова / л. 200 гръб - 201 от първостепенното дело/. Свидетелката, в
качеството на съпруга на св. С.Ш., е виждала заедно сина му- св. С.Ш. и подс. П.Ф.
в офиса на мъжа си през 2007 г. Впоследствие присъствала и на телефенни
разговори, осъществени от съпруга й с подс.П.Ф. през есента и зимата на 2007
г., в които е обсъждана доставка на панели и желязо. В тази част показанията й
са източник на преки доказателства. Съдът възприема и твърденията й, че са били
преведени двукратно суми от съпруга й , от изтеглен от него кредит на подс. П. Ф.
за покупка на по- евтини панели и арматурно желязо, необходими за извършван
строеж на фабрика. За тези преводи са налице и писмени доказателства. Доставката на сочените материали следвало да е
от Турция. Не се осъществила, поради което
С.Ш. в продължение на около 6 месеца, през 10-ина дни, многократно
звънял и на самия П. Ф., и на баща му, когото не познавал, но чиито телефонен
номер му бил предоставен от сина му- С.Ш.. Преведените за сделките пари били и
осчетоводени. Нито били получени стоките, нито възстановено платеното.
Съдът кредитира в преобладаващата част и показанията
на свид. Г.Г., депозирани пред настоящия съд, както и присъединените показания
на същия свидетел дадени пред друг състав на съда и в хода на досъдебното
производство. Следва да се констатира, че свидетелят е разпитван многократно по
делото. Това, наред с изминалия изключително продължителен период от време, логично е рефлектирало върху спомените му за
събитията, за които депозира показания. За основните подлежащи на доказване
факти по делото не са налице противоречия между заявеното от него в различните
фази на процеса. За обстоятелствата, че се е запознал първоначално с подс. П.Ф.,
сближил се е с него, след това се е запознал с бащата- подс. Кр. Ф.; че е
посещавал многокротно „ 101 пъти“ офиса на „*** „ АД, намиращ се в
индустриалната зона в покрайнините на гр. П. / в близост до хипермаркет „***“/,
но веднъж е бил с подс. Ф. в друг офис, който същият подсъдими му обяснил , че
също е на „***“ АД; че е извършил лично плащанията за инкриминираните по
настоящето дело сделки и за тези плащания е получил квитанции към ПКО, предварително
подписани, дадени му от подс. П. Ф., показанията на свидетеля са последователни
и непротиворечиви.
От депозираните показания по делото- и пред настоящия,
и пред първостепенния съд, приобщените по надлежния процесуален ред показания
на свидетеля от досъдебното производство се установява, че познанството му с подс. П. Ф.
е било инициирано от последния, с посредничеството на свид. И.Ч., чиито брат е
работел при него, като подсъдимият демонстрирал висок стандарт на живот чрез
управление на „ скъпи, невиждА.До тогава коли“ и твърдял, че източник на
средствата му са ***, собственост на него и на баща му. Постепенно св. Г. и
подс. П. Ф. се сближили. Свидетелят се
запознал и с бащата- подс. Кр. Ф.. В
един момент синът Ф. предложил на свидетеля за покупка имоти. Свидетелят ги
заплатил, за което получил квитанция към ПКО, предварително подписани и дадени
му, както и предварителни договори, също подписани и подпечатани предварително
за продавача. По същия начин била оформена и инкриминираната покупка на булдозер.
За всяка от вещите, предмет на сделките, му било обяснено и от двамата
подсъдими, че е собственост на „***“ АД. Взел решението да сключи всяка от
сделките, страна по които били притежавани и управлявани от него две търговски
дружества- като купувачи и „ ***“ АД- като продовач. Именно уверенията на
последния го мотивирали да се съгласи с предложеното му първоначално от сина. Плащанията извършил след разговорите и с
бащата Ф..
За обстоятелствата кога точно се е запознал с всеки
един от двамата подсъдими, къде са се осъществили срещите, при които свидетелят
е дал пари за инкриминираните сделки, кои лица са присъствали при предаването
на парите, съдът възприема присъединените по надлежния процесуален ред
показания на св. Г. от досъдебното производство, като депозирани по-близо до
инкриминираните събития. Първоначалните показания са по- детайлни, без
съществени противоречия по основните подлежащи на доказване фости с
последващите. Последователно и непротиворечиво сочи включените в предмета на делото
факти- инициативата за запознанството е била на подс.П. Ф., то е станало чрез
свид. И.Ч., последвало е запознанство в офиса на „***“ АД с бащата, подс. П.Ф.
е предложил на свидетеля атрактивна продажба на земи, собственост на „***“ АД, както
и на булдозер, собственост на същото
предприятие. И за двете сделки в последващ разговор подс. К.Ф. е изразил
положителното си отношение за осъществяването им. Плащането на по- малката сума
/ за булдозера/ свидетелят е категоричен, че е извършено в офиса на „***“ АД,
находящ се в близост до Затвора- П. Всички документи- договори, квитанции към ПКО,
са били предавани на свид. Г. от подс. П. Ф. вече подписани и подпечатани за „***“
АД, налице е било съответствие между предадените суми и отразените в ПКО;
парите за плащанията са били носени от гр. С. до гр. П. от свид. С.Х.,
придрижавана от две лица, изпълняващи
функця на охрана. Съдът не кредитира
заявеното от свидетеля,че при предаването на парите в действителния офис на „***“
АД е присъствала и „ руса жена“, която той е възприел като служителка на
въпросното дружество. Самоличността на такава жена не е установена по делото.
Нелогично е двамата подсъдими, които предварително са били обмислили деятелността
си с цел да не бъдат установени действителните им намерения, вкл. чрез предварително подготвени документи за сделките
и плащанията, да са въвлекли и друго лице, евентулен служител на „***“ АД в
реализиране на намисленото. Св. С.Х. също не сочи при преброяването на парите
да е присъствала друга жена. В случая
по- важното е, че е несъмнено установено присъствието на двамата подсъдими при обсъждането
на бъдещите сделки в кабинета на *** на продавача- подс. Ф., който дейно
участвал в уверението за възможната действителна, изгодна продажба, тъй като
това е измежду основните подлежащи на доказване факти по делото. Несъмнено е
установено плащането по всяка една от сделките и предадените му документи,
съдържащи белези на участие при съставянето им и от двамата подсъдими. Показанията на свид. Г., чиито дружества са
конститурани и като гр. ищци по делото, бяха подложени на внимателен и
задълбочен анализ с оглед заинтересоваността на свидетеля от изхода на делото.
Същите бяха възприети поради последователността и непротиворечивостта им относно
основните подлежащи на доказване факти по делото. Показанията му са подкрепени
и от показанията на свид. Х., която сочи подробно двукратното й идване в гр. П. с оглед донасянето на парите за сделките.
Показанията на свид. Г. намират пълно
потвърждание и в прииложените по делото писмени доказателства, установяващи
предадените му от подсъдимите документи- решения на Съвета на директорите на „***“
АД за продажба на инкриминираните вещи, а от подс. П. Ф. -предварителни
договори, разписки към ПКО, фактура с касов бон. Като косвено доказателство,
подкрепящо заявеното и от Сл. Ш., и от Г.Г. съдът намира и съвпадението между начина, по
който двама подсъдими са подходили
спрямо напълно непознаващите се помежду си към онзи момент двама свидетели . Било
е създадено у свидетелите впечатлението за доброто материално положение на подсъдимите,
предложението за продажба на недвижимите имоти е изходило първоначално от подс.
П. Ф., но е потвърдено при последваща среща от бащата- подс. Кр. Ф., и двамата
свидетели са били водени в офиса на *** на „***“ АД, което е затвърдило убеждението
им, че се касае за сделки с имущество на търговското предпирятие. Използвани са
били Решения на Съвета на директорите / неистински/ за въвеждането в заблуждение- и при двамата; предавани им са
били вече подписани и подпечатА.Документи,
на които е бил придаден вид, че изхождат от цитираното търговско дружество, представлявано
от подс. Кр. Ф., а а свид. С.Ш., макар и впоследствие, е бил предаден и
неистински нотариален акт.
Съдът намира, че не следва да се кредитира
последователно заявеното от свидетеля, че заплащането на голямата сума / за
недвижимите имоти/ е станало в друг офис, за който св. Г. мислел, че също е на „***“ АД, тъй като
такова е било уверението на подс. П. Ф.. Между него и подс. П.Ф. е имало
множество срещи и в гр. Пловдив, и в гр. София, както и други търговски
отношения. Категоричността на свидетеля за това обстоятелство е в противоречие
със заявеното от свид.С.Х.- лицето, донесло парите за инкриминираните по делото
„сделки“. Тя твърди да е идвала два или три пъти / съдът приема два, тъй като
макар и три на брой, две от плащанията – на недвижимите имоти са станали на една дата/. Категорична е / показанията, депозирани при разпита й на
20.02.2019 г.- л. 122 гръб НОХД № 5960/2018 г. ПдРС/, че помни да е ходила само
в една сграда на „***“ АД.
Съдът кредитира показанията на свид. Л. И., депозирани
в хода на въззивното производство в частта, в която сочи заеманата от нея
длъжност към инкриминирания период- *** в „***“ АД, с работно място
непосредствено пред кабинета на „***“- подс. Кр. Ф.; описаното от нея помещение
- кабинет на ***; че тя е имала достъп до кръгъл печат, който не е съхранявала
на видно място, а самият подс. Кр. Ф. е имал собствен, различен, автоматичен
печат, който ползвал „ като ходел някъде“. На възприемане подлежат и показанията
й, депозирани пред първостепенния съд / л. 83 от НОХД 5960/ 2018 г. на ПдРС/, в
които сочи продължителността на работата й в „***“ АД, изпълняваната от нея
длъжност, работното й място- непосредствено пред кабинета на подс. Кр. Ф., при
което всеки влизащ при него е минавал през нея. На кредитиране подлежи и
твърдението й, че не е присъствала на предаване на парични средства. За
инкримнраните по делото плащания свид. Г. твърди да е присъствала на тях „ руса
жена“, но самият той при съдебните си разпити не я индивидуализира и в тази
част показанията му не бяха възприети. Твърдението на свидетелката, че не е
имало офис до „Тримонциум“ и до затвора се възприема изцяло в първата част. По
отношение на офиса, находящ се до хипермаркет „***“, мнозинството от разпитаните по делото
свидетели сочат, че възможен маршрут за отиване до там е покрай Затвора- П. Съдът не възприема депозираните във
въззивното производство показания на тази свидетелка, че подс. П. Ф. е
ходел в офиса на баща си рядко. За
интензитета на тези посещения, дали са били само когато бащата е бил там, поведението на подс. П. Ф. съдът кредитира
присъединените по надлежния процесуален ред показания на свидетелката от
досъдебното производство / т. 2, л. 243-244 и л. 88-90/.Същите, като депозирани
по- близко до инкриминираните събития, свидетелката потвърди след прочитането
им. От тях се установява, че подс. П. Ф.
е посещавал кабинета на баща си
един- два пъти седмично, понякога придружаван и от други хора, като се е
случвало и да си прави среща с други
лица там, в отсъствието на баща си. На
свидетелката било ясно, че той парадира с лаврите на баща си, демонстрирал
самочувствие без покритие, тя лично не вярвала „ на нито една“ негова дума.
Пловдивският
окръжен съд кредитира показанията на свид. А. Д., депозирани в хода на
въззивното съдебно следствие относно заеманата от нея длъжност съм
инкриминирания период- *** в „***“ АД- П., имаща достъъп до печатите на фирмата и ползваща включително и
кръгъл такъв. Установява се, че свидетелката е съхранявала прилежно ползваните
от нея печати. При излизане заключвала помещението. Същата изготвяла приходни
касови ордери, такива били изготвяни и в счетоводството. Кочаните били с „ обикновени бланки, такива, които се
купуват от книжарниците“ . По принцип ги държала в чекмедже / кочаните/, но се
случвало и да са отгоре. Категорична е, че в касата на дружеството не са
съхранявани пари, които да не са били на дружеството и че винаги при постъпили
или извършени плащания са се съставяли съответните ордери. Възможен маршрут за
придвижване до офиса на „***“ АД през инкриминирания период е бил покрай
Затвора- П., сградата е имала външен стъклен асансьор. За интензитета на
посещенията на подс. П. Ф. в офис- сградата съдът кредитира присъединените
показания на тази свидетелка от досъдебното производство, които свидетелката
потвърди след прочитането им и се позова на изминалия период от време за различно посоченото пред съда.
Съдът кредитира изцяло и показанията на свид. П.Т. /
л. 156 настоящето дело/, като за обстоятелствата, заявени различно в
присъединените му по надлежния процесуален ред показания от дос. производство (т.
8 л. 9 от дос. произв.) възприема последните, като поддържани от свидетеля след
прочтането им и депозирани по- близко до събитията, за които разказва.
Показанията му са източник на косвени доказателства относно включените в
предмета на доказване по делото факти. От тях се установява, че през 2007- 2008
г. свидетелят е дал в заем на подс. П.Ф. сумата от 240 000 лв., не е имал
представа за какво са му трябвали тези пари, познавал и бащата Кр. Ф. като *** на
„***“ АД. Личните впечатления на свидетеля били, че „ Тяхната фирма беше „***“
АД“- идентично с впечатлението, възпроизведено от свид. И.Ч. и подкрепящо
твърденията на свид. Ш. и свид. Г., че подс. П.Ф. е изграждал имиджа си на платежоспособен и богат човек въз основа на
соченото търговско предприятие. Св. Т. имал писмен договор с подс. П.Ф..
Последният не издължил заема в договорения срок. Това наложило свидетелят да
проведе разговор с бащата- подс. Кр. Ф.. Майката и бащата на длъжника му
предложили да учредят в полза на св. Т. ипотека върху свой имот, обезпечаваща
заема. Т. се съгласил. / от приложения по делото нот. акт се установява, че ипотеката е било
учредена на 28.04.2010 г./. Свидетелят е
категоричен, че към онзи момент парите вече са се явявали просрочен заем, даден
на П. Ф. през 2007-2008 г. Издължаването
на сумата и след обезпечението не било извършено. Тогава подс. Кр. Ф. предложил, а свидетелят се съгласил вместо
изплащане на кредита от сина да му бъде прехвърлен ипотекираният недвижим имот, собственост на майката и
бащата. Сделката била изповядана през 2015 г. От показанията на свидетеля се
установява, че през инкриминирания период подс. П. Ф. е взел от него в заем
голяма сума пари, която не върнал доста години, а това, години по- късно, сторили родителите му. Т.е. през
инкриминирания по делото период, или поне много близко до него, подс. П. Ф. е търсел финансов ресурс в
значителен обем, който не можел нито да осигури, нито да обезпечи, нито да
възстанови със собствени доходи. Взетата от този свидетел в заем сума се
равнява на 1091 МРЗ към 2008 г. Този заем, макар и косвено, обосновава житейски логичната възможност подс.
П. Ф. по същото време да е търсел и други подобни източници на финанси и да ги
е намерил в лицето на Ш.- баща и син, и Г..
Показанията на свидетеля оборват и обясненията на подс. Кр.Ф., че никога
не се е налагало до подкрепя финансово сина си. Продажбата на собствен имот от
родител за погасяване заем на детето му, според настоящият съд, винаги е
значима финансова подкрепа.
Изцяло на кредитиране подлежат и депозираните в хода
на въззивното производство показания на свид. И.Ч.. От тях се установява, че
той познавал и П.Ф., и св. Г. Г., тъй като вече починалият му брат работел в
предприятие на последния. Инициативата за запознанството между двамата изходила
от подс. П. Ф., св. Ч. попитал Г. дали да даде на П. Ф. телефонния му номер,
свидетелят се съгласил. Подс. Ф. бил много напорист към този момент- обадил се,
отишъл веднага при Ч.,който бил в паспортна служба с цел получаване на паспорт,
казал, че телефонът на Г. му трябва за ползване на машини и големи суми за
това. Самият свидетел- съсед на строящата се къща на Ф., не знаел с какво се
занимава П. Ф., но мислел, че Ф. са собственици на „кариерата“. Показанията на
свид. Ч., че след няколко месеца Г. го обвинил, че го е запознал с мошеник,
който го е завлякъл с пари- 660 000лв. за машини и имоти, че нему също П.Ф.
се представил за собственик на кариерата
,имат производен характер и съдът ги ползва за проверка на заявеното от свид. Г.
за посочените обстоятелства. Игнорирането на производните показания не би се
отразило на възприетите по делото факти. Идентични са показанията на свидетеля Ч.,
депозирани при разпита му пред първостепенния съд.
Съдът кредитира и депозираните по настоящето дело
показания на свид. С.Х., която към инкриминирания период заемала длъжност
оперативен счетоводител в търговските дружества на св. Г. „***“ ЕООД и „ ***“
ЕООД. Тя последователно твърди да е лицето, което на два или три пъти (съдът
приема два) е насило пари от гр. София в гр. Пловдив по повод извършени от св. Г.
плащания в полза на „***“ АД. Парите предавала на намиращия се в този момент в
Пловдив Г.Г., като сочи в този момент с
него да е бил подс. П. Ф., който пред нея ги получавал. Документите, предварително
подписани, за покупките и на имотите, и на булдозера, подс. П.Ф. ги предавал след плащането, в
присъствието на Г.. Тя не е установила разлика в датите относно предадените
суми, като още на мястото на предаването е прочитала предадените приходни
касови ордери, за което съдът кредитира заявеното пред настоящата инстанция. За
същото обстоятелство в разпита пред първостепенния съд свидетелката сочи, че не
е гледала датите, а само съответствието на сумите. Документите относно сделките
са били счетоводно отразени в дружествата- купувачи. Пред настоящия съд
свидетелката посочи, че за всяка от донесените суми е имало счетоводно
отразяване в предприятието, от което са били взети. Несъотвествие между получените
от съотвенто дружество суми и представените от нея докуметни след плащането
биха били повод за сигнал от счетоводителя, какъвто не помни да е имало. Налице
е едно привидно противоречие между показанията на свид. Г. и свид. Х. относно
присъствието на последната при предаването на парите и лицата, участвали в
действиието. Свид. Г. не сочи тя да е присъствала на преброяването и
предаването на парите, а само на донасянето им. Св. Х. не сочи подс. Кр. Ф. да
е бил там. Видно е от показанията на свид. Х., депозирани пред
първоинстанционния съд /л. 123 гръб/, че свидетелката е била посрещана на входа пред сградата в гр.
Пловдив от двамата - и свид. Г., и подс. П.Х.. Т.е. възможността срещата на
свид. Г. в офис- сградата в деня на предаването на парите да е по-
продължителна от престоя на свид. Х., е логична. Самата свидетелка подчертава,
че е присъствала само на преброяването между подс. П. Ф. и св. Г. на носените
от нея суми, предаването на предварително изготвени документи на нея лично и
отпътуването й с тези документи за гр. София. Не се твърди двамата заедно / тя и свид. Г./ заедно да са отишли в офиса
за плащането и заедно да са си тръгнали. Св. С. Х., подчертавайки, че не познава града /Пловдив/,
твърди да е посещавала само една сграда за извършените плащания/ Г. сочи две/,
не може да определи местоположението на сградата, но и не тя е шофирала
автомобила, с който е била докарана, описва офиса като „ луксозен кабинет със
стъклени стени и сиви бюра“. Следва да се констатира изключително дългия период
от време между събитията, възпроизведени от свидетелката и разпита й по
настоящето дело- над 12 години. Несъотвествията между нейните показания с тези
на роботодателя й, с чието доверие очевидно се е ползвала, сочат на добросъвестност
и на двамата свидетели и липса на действия за синхронизиране на тезата им, за
което са имали достатъчно време, но не са го сторили. Описаните от нея стъклени
прегради на помещенията в офис- сградата също не съответстват на заявеното от
свидетелите, работещи там. Но съдът намира, че изминалият продължителен период
от инкриминираните събития до разпита на свидетелката обяснимо очертава и невъзможност за описание в детайли
на обстановката, при която тя е предала носените от нея крупни суми.
На кредитиране подлежат и депозираните по делото
показания на свид. П.В. Той е едно от
лицата (по делото са налице данни, че другото е починало), съпровождало
свид. С.Х. при придвижването й със
значителна сума пари от С. до П., тъй като имал разрешително за носене на
оръжие. Свидетелят не може да опише / логично, тъй като не е от гр. П. и поради
изминалия изключително дълъг период/ местонахождението на сградата, пред която
останал, докато св. Х. влязла вътре. Сочи, че тя е била административна. В присъединените по надлежния процесуален ред показания на същия свидетел, заявени
пред друг съдебен състав / по НОХД №
6890/2013 г. на ПдРС, л.360-361/, свидетелят е дал много по- подробни
показания, които съдът възприема, като
депозирани по- скоро след събитията /на 21.10.2014 г./ и потвърдени от
свидетеля след прочитането им. От тях се установява неколкократното- два
или три пъти пътуване до Пловдив, за да
съпровожда заедно със С.С. св. Г. за носене на пари; че по време на пътуването
св. Х. е получавала по телефона указания от св. Г. къде точно в гр. Пловдив
следва да се отиде; там, пред някаква голяма сграда спрели, св. Х. излязла от
колата, св. Г. бил отпред пред сградата, св. Х. влязла заедно с Г., излязла сама
след неопределено време. В частта относно станалите му известни проблеми /
между Г.Г. и П. Ф./ показанията му имат
производен характер и съдът не ги ползва като източник на преки доказателства.
Съдът възприема изцяло и присъединените по надлежния
процесуален ред показания на свид. С.Ш. / л. 361- 362 НОХД № 6890/2013 г. на
ПдРС/. По настоящето дело той не е разпитван, тъй като междувременно е починал.
От тях се установява, че синът му- свид. С.Ш. бил близък приятел с подс. П. Ф.,
двамата се запознали покрай купувани от подсъдимия луксозни коли, които сменял,
реализирайки загуби от това. „С.“ го е
запознал с „***“- подс. П. Ф. на строежа на фабрика на св. Св. Ш.. Подс. П.Ф.
му предложил, ползвайки контакти на „***“ АД, създадени от баща му, да уреди евтини панели за строежа, св. Св. Ш.
се съгласил, превел сумата по банков път на негова фирма- „…“, „ изгорял“. В
тази част показанията му са източник на преки доказателства, депозирани са по
делото, по което дружеството на свидетеля не е имало качество на ощетено
юридическо лице, действията спрямо предприятието на св. ***а били извън
предмета на делото. В останалата част- за споделените от сина му впечатления
относно подс. П. Ф., сключената с „***“ АД изключително изгодна сделка с
недвижими имоти, за която св. Сл. Ш. се похвалил, показал на баща си документите,
почерпил го, а по- късно се оплакал, че е измамен, показанията на свид. Св.Ш.
имат производен характер, но съдът ги ползва за проверка на първичните такива и
ги кредитира.
На кредитиране подлежат и депозираните пред
първостепенния съд / л. 126/ показания на свид. А.Ч., от които се установява
начина на взимане на решенията на Съвета на Директорите на „***“ АД, че не
познава представителите на ощетените юридически лица, а за сделките с тях
разбрал по повод подправени подписи, вкл. и неговия.
На кредитиране подлежат и показанията на свид. С.Д.,
които не съдържат факти измежду основните подлежащи на доказване по делото. Той
описва работата си като системен администратор в „***“ АД от 2005 г, отрича да
познава управителите на ощетените юридически лица, описва местонахождението на
офиса на дружеството към инкриминирания период. Отрича да е виждал подс. Кр. Ф.
да брои пари / присъствието на този свидетел и никой от свидетелите Г., Сл. Ш.,
Х. не сочи/. Свидетелят твърди, че ограничен достъп до офисите на „***“ АД е
въведен след 2008 г., след направен опит за кражба на документи. Той лично
рядко е виждал в офисите на „***“ АД подс. П. Ф..
Следва да бъдат кредитирани и депозираните пред
първостепенния съд по настоящето дело показания на свид. И.И./ л. 83 гръб- л.
84/. Те също не съдържат факти, пряко съотносими към предмета на делото, с
изключение на твърдението му, че е виждал подс. П. Ф. в кабинета на баща му и
мястото, където се е помещавал този кабинет през инкриминирания период.
Изцяло на кредитиране подлежат и показанията на свид. Т.К.,
депозирани пред първостепнния съд / л. 158 гръб- 159/. От тях се установява
качеството на *** на „***“ АД ( правоприемник на „*** „АД) на подс. Кр. Ф.,
добрите впечатления от работата му; че след наложен запор на сметките на
дружеството за сделки, за които е ползвано Решение на Съвета на директорите с фалшифицирани
подписи, е разговарял с подс. Кр. Ф. и той е отрекъл да знае нещо за това.
Макар при присъединяването на показанията на свид. И.К.,
депозирани пред друг съдебен състав- по НОХД № 6890/2013 г. на ПдРС, да не са
изложени мотиви за това, съдът намира, че са били налице основанията на чл. 281
ал. 1 , т. 4 от НПК. Свидетелката е била нередовно призована, взето е
становището на страните, не са възразили ( съгласие не е било необходимо). От
тези показания (л. 482) се установява, че е заемала длъжност „****“ в „ ***“ АД
през инкриминирания период. Тя е съхранявала и всички документи относно
купувани, продавани сгради и недвижими имоти на соченото предприятие. Имала
опис на съответните документи, при предаването им това не е отбелязвано никъде,
но предаване на такива документи е било допустимо само за Изпълнителния директор,
Главния счетоводител, контролните органи. През „ последните 4- 5 години“ (
свидетелката е разпитана на 28.04.2015 г.) било монтирано видеонаблюдение в
офиса и след това в самата сграда не е било възможно влизането, без да се
използва чип за входната врата. Т.е. към инкримнирания период такъв ограничен
достъп не е имало. Свидетелката сочи и възможните лица, които са държали и
ползвали печати на дружеството-в личен състав, касиерите, секретарката на Изп.
директор Ф., той самият притежавал „ малък печат“. Подс. П.Ф. също посещавал офиса на фирмата.
По идентичен начин са били присъединени от ПдРС и
показанията на св. С.Д., депозирани по НОХД № 6890/2013 г. на ПдРС( л.
151,гръб-152 ) . При наличието на същите правни основания, те се явяват
допустим източник на доказателства. От тях се установява заеманата от нея
длъжност- Главен счетоводител в „***“ АД към инкриминирания период, начина на
осчетоводяване на постъпилите плащания и начина на съставяне на фактури и ПКО,
посещенията и на подс. П.Ф. в офиса на дружеството, отричането да е познавала свидетелите Г. и С.Ш. и да е
съставяла документи за платени от тях суми.
Пред първостепенният съд, без да са посочени
основанията за това, но при несъмненото наличие на основанията на чл. 281 ал. 1
т.4 от НПК са били присъединени показанията, депозирани пред друг съдебен
състав ( по НОХД № 6980/2013 г. на ПдРС)
на свидетелите С.Ч., Г.П., Х.П., А.Д., С.В., които не са намерили
отражение в в мотивите на проверяваната присъда, при дължим съобр. чл. 107 ал.
5 от НПК анализ на доказателствата /липсващ/. Свид. А.Д. беше разпитана в хода
на проведеното от настоящия съд съдебно следствие и показанията й бяха обсъдени
по- горе. Присъединени са били и показанията на неразпитвано лице- „ М. И.С.“.
Липсата на конкретизация от първостепенния съд къде са ситуирани по делото
показанията на съответния свидетел не позволи на настоящия съд да направи извод
за очевидна фактическа грешка досежно св. М.С.. Тя също беше разпитана от
въззивната инстанция и показанията й бяха обсъдени по- горе.
Относно елиминираните от първостепенния съд показания
на свидетелите настоящият съд прие, че:
Няма пречка да бъдат кредитирани показанията на свид.С.Ч.(
л. 143 НОХД 6890/2013 г. на ПдРС), които не установяват никакви факти от
включените в предмена на доказване по настоящето дело. В качеството си на ***
на „***“, през 2009 или 2010 г. му е станало известно наличието на фактури от „***“
АД към неговото дружество, които не отразявали действително осъществени сделки.
На фактура от 2007 г. установил поправен собствен подпис. За подс. Кр. Ф. сочи
да е формирал добри собствени впечатления относно ръководната му длъжност.
На кредитиране подлежат и показанията на св. С.В. (л.
144 НОХД 6890/2013 г. на ПдРС), от които се установява, че след инкриминираните
по настоящето дело събития нему св. С.Ш. е прехвърлил чрез продажба за
символична сума „***“ ЕООД, не са му предавани.Документи
за тази фирма, не е извършвал дейности с нея, при полицейска проверка е
разбрал, че има на негово име джип с автоматични скорости и Порше. Показанията
на този свидетел не съдържат каквито и да е факти относно инкриминираните по
делото деяния.
От показанията на свид. Г.П. ( л. 146 гръб- 147 НОХД
6890/2013 г. на ПдРС) се установява, че
дълго време преди разпита му пред съда, проведен на 13.05.2014 г., той е бил близък приятел със св. С.Ш., а
впоследствие- и с подс. П.Ф.. Тримата дори ходили заедно на почивка във
Велинград. При общите им контакти разбрал, че подс.П . Ф. щял да продава на св.
Сл. Ш. „ някакви имоти …. в Пловдив,… земя“. Те били собственост на фирма, на която
бащата на „П.“ ( подс. П.Ф.) бил шеф, „
голяма клечка в тази фирма“, по неясен негов спомен- „***“. Целта на Ш. била да реализира печалба
чрез препродажба. По- късно, в офиса на С.Ш. *** видял и нотариален акт за
това, не си спомня сумата, но счита, че е била над 100 000 лв., а още по-
късно разбрал, че нотариалният акт бил фалшив. Той и свид. Сл. Ш. посетили
подс. П. Ф. ***. П.Ф. обещал да върне парите, казал, че е имал нужда и за това изготвил фалшив
нотариален акт. Показанията на този свидетел са източник на преки доказателства
относно въвеждането в заблуждение на св. С.Ш. от подс. П. Ф., при разговорите, на които св.
Панов присъствал. За последиците от тях, както и относно направеното пред него признание
от подс. П. Ф., че е действал измамливо покозанията му имат производен
характер, но съдът ги ползва за проверка на първичните такива.
Показанията на свид. Х.П. ( л. 253 НОХД 6890/2013 г. на ПдРС) не съдържат
факти за събитията, включени в предмета на доказване. Те съдържат характерестични данни относно подс. П. Ф., когота тя
лично, неконкретизирано кога, назначила по трудов договор на работа в „ ***“, в
транспортния отдел, занимавал се с ремонт на машини. Невъзможността му да се
справи с по- сложни технически въпроси обусловила раздялата им. От приложената
на л. 113 т. 7 от дос. производство справка за регистрирани на този подсъдим
трудови договори се установява той да е имал такъв с „***“ от 29.01.2009 г. до
08.11.2009 г. .
В хода на досъдебното производство е била
назначена и изготвена(т.ІІ, л.184-196) , а в хода на съдебното
следствие приета тройна съдебно-графическа и
съдебно-техническа експертиза № 67. Според заключението й :
1. Подписът, положен за "купувач" в нотариален акт № ****, на нот. М.
С. ***, за покупко-продажба на недвижими имоти от "***" АД,
гр.П. на "***" ЕООД, гр.С.
/ламиниран нот. Акт/ е изпълнен от лицето С.С.Ш..
2.
Подписът, положен за "продавач" в нотариален акт № ***, на
нот. М. С. ***, за
покупко-продажба на недвижими
имоти от "***" АД, гр. П. на "***"
ЕООД, гр. С. не е изпълнен от К.Ф.Ф. и е несравним с подписите
на лицето П.К.Ф..
3.
Подписът, положен за "нотариус" и над печата на нотариуса, в
нотариален акт № ***., на нот. М.С. ***, за покупко-продажба на
недвижими имоти от "***" АД,
гр. П. на "***" ЕООД, гр. С. не
е изпълнен от лицето М.И.С., ЕГН **********.
4.
Ръкописният текст /цифри и текст
"Б. В./, разположен в двата квадрата, над надписа" "нотариален
акт", в нотариален акт № ***, на нот. М.С. ***, за покупко-продажба на
недвижими имоти от "***" АД, гр. П. на "***"
ЕООД, гр. С. е изпълнен от П.К.Ф..
5.
Отпечатъкът от кръгъл печат, положен
на мястото на "продавач" и над текста "За "***" АД -К.Ф.", в нотариален акт № ***,
на нот. М.С. ***, за покупко-продажба на недвижими имоти от "***" АД,
гр. П.на "***" ЕООД, гр. С. е идентичен с отпечатъка от печат именуван с № 2 от използваните до
м. септември 2008 год. от ***" АД гр- П.
печати.
6.
Отпечатъкът от кръгъл печат, положен на мястото на "нотариус", в
нотариален акт № ***, на нот. М.С. ***, за покупко-продажба на
недвижими имоти от "***" АД,
гр. П. на "***" ЕООД, гр. С. не
е идентичен с отпечатъка от кръглия печат на нотариус М.С. ***. Инкриминираният
отпечатък е сканиран и разпечатан на цветен принтер.
7.
Подписът, положен за "купувач"
в Предварителен договор от 02.10.2007 год. за покупко-продажба на недвижим
имот между "***" АД, гр. П.на "***"
ЕООД, гр. С. не е изпълнен от лицето К.Ф.Ф. и е изпълнен от лицето П.К.Ф..
8.
Подписът, положен за "продавач" в Предварителен договор от 02.10.2007
год. за покупко-продажба на недвижим имот между "***" АД, гр. П. на
"***" ЕООД, гр. С. не е
изпълнен от лицето К. Ф. Ф., ЕГН ********** и
е несравним с
подписите на лицето
П. К. Ф. .
9.
Подписите, положени върху отпечатъците от кръгли печати на "***" АД разположени отдолу на 1, 2 и 3 страници на Предварителен договор от
02.10.2007 год. за покупко-продажба
на недвижим имот от "***" АД,
гр. П. на "***" ЕООД, гр. С. не
са изпълнени от К.Ф.Ф. и са несравними с подписите на лицето П.К.Ф..
Подписите,
положени върху отпечатъците от кръгли печати на "***"
ЕООД, разположени отдолу на 1, 2 и 3 страници на Предварителен договор от
02.10.2007 год. за покупко-продажба на недвижим имот от "***" АД, гр.
П. на "***" ЕООД, гр. С. са
изпълнени от лицето П.К.Ф., и са несравними с подписите на лицето К.Ф.Ф.,
10.
Отпечатъците от кръгъл печат на "***"
АД, положени в Предварителен договор от 02.10.2007 год. за покупко-продажба
на недвижим имот между "***" АД, гр. П.на "***"
ЕООД, гр. С. са идентични с
отпечатъците от печат именуван № 3 от използваните до м. септември 2008 год. от
"***" АД, гр. П. печати.
11.
Подписът, положен над мокрия печат на "***" АД, на лицевата част на Протокол от 27.09.2007 год. от заседание на СД на "***" АД,
гр. П. /копие/ не е изпълнен от лицето К.Ф.Ф. и е несравним с подписите на
лицето П.К.Ф..
12.
Подписите, положени срещу имената на "Т.Д.К", "А.Н.Ч.", "Т.Г." и "К. Ф. Ф.", в Протокол от
27.09.2007 год. от заседание на СД на "***" АД, гр. П./копие/
не са изпълнени от съответните лица и са несравними с подписите на К.Ф. Ф.и П.К.Ф..
13.
Отпечатъците от кръгъл печат на "***" АД, положени срещу имената на "Т.Д.К", "А.Н.Ч.", "Т.Г."
и "К. Ф. Ф.", в Протокол от 27.09.2007 год. от заседание на СД на
"***" АД, гр. П. не могат за бъдат изследвани, защото са ксероксни
копия. След представяне на оригиналния документ ще могат да бъдат изследвани
отпечатъците.
14.
Ръкописният
текст /цифри и текст/, с който е попълнена квитанция към ПКО с № *** на
"***" АД, гр. П. е изпълнен от П.К.Ф..
15.
Подписът, положен за
"Гл.
счетоводител" в квитанция
към ПКО с № ***.
на "***" АД, гр. Пловдив е несравним с подписите на лицата П.К.Ф., С.И.Д. и А.Г.Д..
Подписът, положен за
"Счетоводител" в квитанция към ПКО с № *** на
"***" АД, гр. П. е изпълнен от П.К.Ф..
16.
Отпечатъците от кръгъл печат на "***"
АД, положени в квитанция към ПКО с №
*** на "***"
АД, гр. П. са идентични с отпечатъка
от печат именуван № 2 от използваните до м.
септември 2008 год. от "***" АД, гр. П.
печати.
17.
Подписите, положени върху отпечатъците от кръгъл печат на "***" АД, поставени на мястото на залепване на 2 бр. празни бели плика за писма
/голям и малък/ без надписи върху тях са несравними с подписите на лицата К.Ф.
Ф.и П.К.Ф..
18.
Отпечатъците от кръгъл печат на
"***" АД, поставени на мястото
на залепване на 2 бр. празни бели
плика за писма /голям и малък/ без надписи върху тях са идентични с отпечатъците от печат именуван
с № 3 от използваните до м. септември 2008 год. от "***" АД, гр.
П. печати.
ІІ.
1.
Подписът, положен за „продавач” в Предварителен договор от 08.01.2008 г. за
покупко-продажба на недвижим имот от „***” АД, гр.П. на
„***” ЕООД, гр.С. /копие/ не е изпълнен от лицето К.Ф. Ф.и е несравним с
подписите на лицето П.К.Ф..
2.
Отпечатъкът от кръгъл печат на „***” АД, положен на мястото на „продавач” в
Предварителен договор от 08.01.2008 г.
за покупко-продажба на недвижим имот от „***” АД, гр.П. на
„***” ЕООД, гр.С./копие/ не може да бъде изследван, защото е ксероксно копие. След
представяне на оригиналния документ ще могат да бъдат изследвани отпечатъците
/виж. т.5.1 на експертиза № 89/.
3.
Подписите, положени срещу имената на „Т.Д.К”, „А.Н.Ч”, „Т.Г” и „К.Ф.Ф.”, в Протокол от 29.06.2007 г. от заседание на СД на „***”
АД, гр.Пловдив са несравними с подписите на лицата К.Ф.Ф., П.К.Ф., Т.Д.К., А.Н.Ч. и Т.Г.
4.
Отпечатъкът от кръгъл печат на „***” АД, положен срещу имената на „Т.Д.К.” и „Т.Г.” в Протокол от 29.06.2007 г. от заседание на СД на „***” АД, гр.П. не
може да бъде изследван, защото е ксероксно копие. След представяне на оригиналния
документ ще могат да бъдат изследвани отпечатъците.
5.
Ръкописният
текст /цифри и текст/, с който е попълнена квитанция към ПКО с № *** на
„***” АД, гр.П. е изпълнен от П.К.Ф..
6.
Подписите, положени в местата за „Гл.счетоводител” и за „Счетоводител”, в
квитанция към ПКО с № *** на „***” АД, гр.П.са
несравними с подписите на лицето П.К.Ф..
7.
Отпечатъците от кръгъл печат на „***” АД, положени в квитанция към ПКО с № *** на
„***” АД, гр.П.не могат да бъдат изследвани, защото са ксероксни копия. След
представяне на оригиналния документ ще могат да бъдат изследвани отпечатъците.
Според заключението на техническа експертиза
№ 312, изготвена в хода на досъдебното
производство
(т.ІV, л.191-192) и приета от
съда, отпечатъкът
от кръгъл печат в договор за продажба на машини от 15.02.2008 г. сключен между „***” АД – Пловдив и „***” ЕООД – София е идентичен с отпечатъците от печат № 2 на
„***”АД.
Според заключението на изготвената в хода на
досъдебнто производство и приета от съда графологична експертиза № 316 (т.ІV, л.208-209), подписът за продавач в същия договор за продажба на машини от 15.02.2008 г.
сключен между „***” АД – П. и „***” ЕООД – С., не е изпълнен от
подс.К.Ф.Ф..
Според заключението на съдебно-графическата и
техническа експертиза
№ 64, изготвена в хода на досъдебното
производство (т.ІV, л.306-309)и приета от съда, ръкописният текст в квитанция към ПКО № *** на „***” АД – П. е изпълнен от подс.П.К.Ф..
Подписите в същата не са изпълнени от подс.К.Ф.Ф., като не може да се отговори
дали са изпълнени от подс.П.К.Ф.. Отпечатъците
от кръгъл печат в ПКО № *** са идентични с отпечатъците от печат № 3 на „***” АД – П.
Според изготвената в хода на
досъдебното производство и приета от съда графическа
експертиза № 89 (т.V, л.49-54):
1.Отпечатъкът от печат във фактура № ***., най-вероятно е идентичен с
отпечатъците от печат № 2 на „***” АД.
2.1.Подписът
във фактура № *** не е изпълнен от К.Ф.Ф..
2.2.Тъй
като инкриминираният подпис е опростен по строеж, а от друга страна се
различава по съдържание от така представените сравнителни образци от подписа на
П.К.Ф., при сравнителното им изследване не са установени
достатъчно идентификационни признаци за оформяне на обосновано мнение и не може
да се отговори, дали е изпълнен или не от това лице.
3.Ръкописните текстове в Квитанции към ПКО № *** на
„***” АД – Пловдив, са изпълнени от П.К.Ф..
4.1.Подписите
в същите две квитанции към ПКО не са изпълнени от К.Ф.Ф..
4.2.Същите подписи в квитанции към ПКО № ***,
както и подписът за „гл. (отг.) счетоводител” в квитанция към ПРО № *** на
„***” АД – П., са изпълнени от П.К.Ф..
5.1.Отпечатъците от печати в двете квитанции
към ПКО № ***. и № ***, както и в предварителен договор
за покупко-продажба на недвижим имот от 08.01.08 г. /2 листа/ и в предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 08.01.08 г. /1 лист/, са идентични с отпечатъците от печат № 3 на „***” АД.
5.2.Отпечатъците от печат в протокол от
заседание на Съвета на директорите на „***” АД – П. от
29.06.07 г. са идентични
с отпечатъците от печат № 4 на „***” АД.
6.Подписите, положени от името на К.Ф.Ф. в предварителен договор за покупко-продажба
на недвижим имот от 08.01.08 г. /2 листа/, в протокол от заседание на Съвета на директорите на „***” АД – П. от
29.06.07 г. и в предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот от 08.01.2008.
/1 лист/, са изпълнени от едно и също лице.
В хода на съдебното следствие пред настоящия съд беше назначена,
изготвена и приета допълнителна
комплексна тройна съдебно- почеркова и техническа експертиза- л. 418-421 ВНОХД
174/2020 г. на ПдОС. Според
заключението й, отпечатъците от печати в двете квитанции към ПКО №***. и №***.,
както и в предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от
08.01.08г./2 листа/и в предварителен договор за покупко- продажба на недвижим
имот от 08.01.08г./1 лист/, са идентични с отпечатъците от кръгъл печат №3 на „***”АД.
Отпечатъците от печат в протокол от заседание на Съвета на
директорите на „***” АД-П. от 29.06.07г. са идентични с отпечатъците от кръгъл
печат №4 на „***”АД.
Ръкописните
текстове в четирите квитанции към ПКО с номера №***, №***, №*** и №***, както и
в нотариален акт №***, са изпълнени от едно и също лице, което е П.К.Ф..
Подписите, положени от името на К.Ф.Ф. в
- предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот от 08.01.2008г./2 листа/,
-в протокол от заседание на Съвета на директорите на „***”АД-
П.от 29.06.2007г.
-и в предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 08.01.2008г./1 лист/,
-в нотариален акт №***,
- в предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 02.10.07г.
- в копие на протокол от заседание на Съвета на
директорите на „***“ АД-П. от 27.09.2007г.,
са изпълнени от
едно и също лице.
Съдът кредитира заключенията на обсъдените по- горе
експертизи, като добросъвестно и задълбочено изготвени от лица с необходимите
специални знания и опит, изследвали относими към предмета на делото
обстоятелства.
В хода на досъдебното производство е била назначена, а
в хода на съдебното следствие приета съдебно-
счетоводна екдспертиза / л. 10-14, т.
7 дос. произв./. Заключението на
вещото лице, което я е изготвило и е било изслушано от ПдРС / Р.К./ касае оценка на имотите, собственост на
обвиняемите П. и К. Ф. и подобренията върху тях в периода от 02.10.2007 г. до
15.02.2008 г, както и до 2015 г. включително. Оценени са били три недвижими
имота, не са били констатирани подобрения в тях през изследвания от вещото лице
период.
Това заключение
настоящият съд намира за напълно несъотносимо към включените в предмета на
доказване по настоящето дело факти.
Съдът кредитира приложените по делото писмени
доказателства, както и веществените такива.
При възприетата от настоящия съд фактическа
установеност на извършеното, Пловдивският окръжен съд приема за несъмнено
установено, че двамата подсъдими П.К.Ф. и К.Ф.Ф. са осъществили от обективна и
субективна страна престъпление чл. 210, ал. 1, т. 2, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1,
вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Двамата, след предварително сговаряне помежду си, с
цел всеки от тях да набави за себе си и
за другия имотна облага, при което
престъплението е реализирано в периода от края на месец септември 2007г. до
15.02.2008 г. - изцяло за подс. Кр. Ф. и отчасти в този период за подс. П.Ф. (
за когото началото на престъплението, включващо и самостоятелно реализираните
деяния спрямо св. С.Ш. и „ ***“ ЕООД е от м. август 2007 г), в с. Б., обл. П. и
в гр. П., при условията на продължавано престъпление заедно са осъществили
следните деяния:
В края на месец септември 2007г. в гр. Пловдив те
са възбудили и от края на месец
септември 2007г. до 02.10.2007г. в гр.
Пловдив са поддържали у С.С.Ш. ***, в качеството му на управител на „***“ ЕООД
гр. С.заблуждение, че ще придобие недвижими имоти, собственост на „***“ АД гр.
П., за които има решение на Съвета на Директорите на „***“ АД гр. П. да бъдат
продадени и с това на 02.10.2007г. в гр.
Пловдив са причинили имотна вреда на „***“ ЕООД гр. С.в размер на 300 000
лева;
През
месец декември 2007г. в с. Б., обл. П., са възбудили и от месец декември 2007г. до 08.01.2008г. в с. Б., обл. П. и в
гр. П.са поддържали у Г.Д.Г., в
качеството му на управител на „***“ ЕООД гр. С.заблуждение, че ще
придобие недвижими имоти, собственост на „***“ АД гр. П., за които има решение
на Съвета на Директорите на „***“ АД гр. П. да бъдат продадени и с това на 08.01.2008г.
в гр. Пловдив са причинили имотна вреда на „***“ ЕООД гр. С. в размер на 616 000 лева;
На
14.02.2008г. в гр. Пловдив са възбудили и до 15.02.2008г. в гр. Пловдив са
поддържали у Г.Д.Г., в качеството му на управител на „***“ ЕООД гр. С.
заблуждение, че ще придобие булдозер „Катерпилер“ с № 132i, собственост на „***“ АД гр. П., и с това са причинили имотна вреда на „***“ ЕООД гр. С. в
размер на 160 000 лева. Общият размер на съвместно причинената от двамата
подсъдими вреда е 1 076 000
лева, като това е целият
вредоносен резултат, причинен от подс. Кр. Ф. и част от вредоносния резултат, причинен от подс. П. Ф.. Причинената вреда е в големи размери- и за
двамата подсъдими, като размерът за
подс. П. Ф. е по- висок.
За
посоченото престъпление не се изисква специална правосубектност. Всеки един от
двамата подсъдими е годен субект на престъплението. С последователни,
координирани, взаимно допълващи се действия, при общност на умисъла и преследвайки
обща цел, те са реализирали
последователно изпълнителните деяния, включени в състава на единното,
продължавано престъпление.
Обективираното
поведение спрямо св. С.Ш. се е изразило в това, че в края на месец септември 2007г. в гр.
Пловдив, след предварително сговаряне помежду си, са възбудили и от края на
месец септември 2007г. до 02.10.2007г. в
гр. Пловдив са поддържали у С.С.Ш. ***, в качеството му на управител на „***“
ЕООД гр. С. заблуждение, че соченото търговско предпирятие ще придобие недвижими имоти, собственост на „***“
АД гр. П., за които има решение на Съвета на Директорите на „***“ АД гр. П. да
бъдат продадени и с това на 02.10.2007г.
в гр. Пловдив са причинили имотна вреда на „***“ ЕООД гр. С.в размер на
300 000 лева.
Познанството и другаруването на св. С.Ш. не се отрича
и от подс. П. Ф.. То е несъмнено установено и от показанията на свид. С.Ш., на
св. С.Ш., св. Ш., св. Г.П., които са източник на преки доказателства за това.
Св. С.Ш. е бил запознат от подс. П. Ф. с баща му- подс. Кр. Ш. и този факт се
установява от показанията на вече изброените свидетели, без свид. Ш., които
възпроизвеждат личните си впечатления за това. Обясненията на двамата
подсъдими, че подс. Кр. Ф. изобщо не е познавал свид. С.Ш. до срещата им на
рожден ден на внука му ( на 03.03.2008 г.), са оборени от наличните по делото
доказателства.Обстоятелството, че двамата подсъдими, и най- вече подс. П. Ф. са
демонстрирали висок стандарт на живот, създаващ впечатление, че „***“ АД е едва
ли не „ тяхна фирма“, е установено по делото както от показанията на свид. С.Ш., на св. С.Ш., св. Г.П., така също и от показанията на свид.
И. Ч., св. П.Т.. От показанията на свид. Ш.- баща и син, се установява, че
подс. П.Ф. е представял себе си и баща си като лица с крупни бизнес-
възможности. От кредитираните показания на свид. Сл. Ш. се установява, че
сделката с имотите му била предложена от подс. П. Ф. при среща мужду двамата в
кабинета на бащата, при която дори през прозореца му бил показан имот, с
твърдението, че е предмет на продажбата.
На тази среща било показано на свидетеля и Решение на Съвета на
директорите относно продажба на недвижимите имоти / каквото действително е налично
по делото- неистинско и с невярно съдържание/. Подсъдимият П. Ф. уверил, че
заеманата от бащата длъжност препятства участието на някой от двамата в
сделката, но постигнатата договорка била
след препродажба на имотите и реализиране на печалба, която следвало да
е около един милион ( според заявената
от свидетеля платена цена и съобщената му от П. Ф. реална такава) последната да
се подели между тримата. Съдът приема, че макар да не е присъствал лично на
тази средства, подс. Ф. е взел участие в създаването на невярна представа
относно реалността на сделката. На л. 49 т. 1 от дос. производство е приложено
заверено с печат на „***“ АД копие на Протокол от проведено на 27.09. 2007 г.
събрание на Съвета на директорите на „***“ АД, с който свид. Сл. Ш. е бил
убеден, че такива имоти цитираното дружество ще продаде. Според заключението на
обсъдената по- горе графическа експертиза № 89, отпечатъците
от печат в протокол от заседание на Съвета на директорите на „***” АД – П. от
29.06.2007 г. са идентични с отпечатъците от печат № 4 на „***” АД, приложен по делото. В него имената и
личните данни на членовете на Съвета на директорите на „***“ АД съответстват на
действителния състав на Съвета към инкриминирания период. Тези данни, наред с
положения истински печат, подс. П. Ф. не би могъл сам да осигури, без активното
съдействие на подс. Кр. Ф.. Липсата на действителен подпис на последния в
цитирания документ е логична- подсъдимите не са искали той да свърже пряко
подс. Кр. Ф. с документа, при разкриване на престъплението. Т.е. действията на двамата подсъдими при
въвеждането в заблуждение на св. Сл.Ш.
са били предварително обмислени, подготвени,координирани, синхронизирани. При така създадената невярна
представа у свид. СлШишков, той приел предложението на подс. П.Ф. да го
упълномощи / пълномощното не е било с нот. заверка на подписа/ за сключването
на предварителен договор за сделката. Приложеният предварителен договор ( л.
47-48 т. 1 от дос. произв.) е бил предаден на свид. Сл.Ш. в деня на плащане на
сумата от 300 000 лв. – на 02.10.2007 г.
Според заключението на обсъдената съдебно- техническа експертиза (т.
2 , л. 184-196 от дос. произв.), подписът, положен за
"купувач" в Предварителен договор от 02.10.2007 год. за
покупко-продажба на недвижим имот между "***" АД, гр. П. на
"***" ЕООД, гр. С. не е изпълнен от лицето К.Ф.Ф., но е изпълнен от лицето П.К.Ф.. Отпечатъците от кръгъл печат на "***"
АД, положени в Предварителен договор от 02.10.2007 год.
за покупко-продажба на недвижим имот между "***" АД, гр. П.на
"***" ЕООД, гр. С. са идентични с отпечатъците от печат именуван № 3
от използваните до м. септември 2008 год. от "***" АД, гр. П.печати. Т.е. прякото участие на
подс. П. Ф. в съставянето на този документ, също ползван за заблуждаване на
свидетеля Сл. Ш. е несъмнено установено от
наличния в този договор негов подпис. Съпричастността на подс. Кр. Ф.
към документа, използван за заблуждаването на свидетеля, се установява от
наличието на отпечатък от печат на управляваното от него дружество. Без
съдействието на подс. Кр. Ф. този печат, придаващ привидна истинност на
документа, не би могъл да е там. При представянето и на този документ, на
сочената в него дата, св. Сл. Ш. е предал сумата от 300 000 лв.- в присъствието
и на двамата подсъдими, при вербално изразеното от подс. Кр. Ф. мнение относно
изгодността на сделката. В този момент фактическият състав на измамата досежно
св. Ш. е бил изпълнен. Предоставена му е била квитанция към ПКО за платената
сума. Тя е приложена на л. 50 т. 1 от дос. производство в оригинал. Видно от
заключението на СТЕ ( л. 184-196 т. 2 дос. произв.) ръкописният
текст /цифри и текст/, с който е попълнена квитанция към ПКО с № *** на
"***" АД гр. П., е изпълнен от П.Ф.. Подписът, положен за
"Гл.
счетоводител" в квитанция
към ПКО с № *** на
"***" АД, по делото не е установено от
кого е положен. Но подписът,
положен за "Счетоводител" в същата квитанция е
изпълнен от П.Ф.. Отпечатъците от кръгъл печат на "***"
АД, положени в квитанция към ПКО с № *** на "***" АД, гр.
П. са идентични с отпечатъка от печат именуван № 2 от използваните до м.
септември 2008 год. от "***" АД гр. П. печати. Т.е. личното участие на
подс. П. Ф. в съставянето на обсъдения документ се установява от експертното
становище относно изписани от него текстове. Участието и на подс. Кр. Ф. се
установява във факта на използване на печат, принадлежащ на управляваното от
него дружество, което подкрепя и заявеното от свид. Ш., че той е присъствал при
предаването на парите от него, както и при предаването нему на документа за
извършеното плащане. Приложеният по делото акт
№ ***, на нот.
М. С. ***, за
покупко-продажба на недвижими
имоти от "***" АД, гр.П. на "***"
ЕООД, гр.С. /ламиниран / е предаден на свид. С.Ш. след изпълване на фактическия състав на
престъплението. Той има значение за преценка достоверността на заявеното от
свидителя, а също и на личната предходна деятелност на двамата подсъдими. От
него се установява последователността на усилията им, вкл. и да не бъде
разкрито веднага измамливото им поведение. Според заключението на вече
цитираната по- горе експертиза ( т. 2 л. 184-196 от дос. произв.), подписът, положен за "купувач" в същия нотариален
акт, е изпълнен от лицето С.С.Ш. (това напълно съответства на кредитираните показания
на свидетеля). Подписът, положен за "продавач" в
нотариалния акт не е изпълнен от К.Ф.Ф. и е несравним с подписите на лицето П.К.Ф.. Но ръкописният текст /цифри и текст "Б. В./, разположен в
двата квадрата, над надписа" "нотариален акт“ е
изпълнен от лицето П.К.Ф.. Отпечатъкът от кръгъл печат, положен на
мястото на "продавач" и над текста "За "***" АД -К.Ф.“ е
идентичен с отпечатъка от печат именуван с № 2 от използваните до м. септември
2008 год. от ***" АД гр- П. печати. Подписът, положен за "нотариус"
и над печата на нотариуса в нотариалния акт не е изпълнен от лицето М. И.С.. Отпечатъкът от кръгъл печат, положен на
мястото на "нотариус", не е идентичен с отпечатъка от кръглия печат
на нотариус М. С. ***. Инкриминираният отпечатък
е сканиран и разпечатан на цветен принтер. От съдържанието на този документ,
подкрепящо твърденията на св. Сл.Ш., се установява пряко участието на подс. П.Ф.
в изготвянето му, тъй като съдържа негов почерк, както и участието на подс. Кр.
Ф., тъй като са използвани не само личните му данни и данните на
представляваното от него дружество, но и печат на последното, достъп до който е
имал именно той, но не и подс. П.Ф..
Възражението за
недоказаност на обвинението, вкл. и в тази част, е неоснователно. Двамата
подсъдими не сочат каквато и да е логична причина, обясняваща и в минимална
степен личното им участие в съставянето на обсъдените по- горе писмени доказателства.
А то е несъмнено установено от кредитираните такива от съда, напълно
кореспондиращи и с изводимото от кредитираните
свидетелски показания, вкл. и на очевидците на въвеждането в
заблуждение- свид. Сл. Ш. и Г.П.. Плащането на сумата от 300 000 лв. на
двамта подсъдими е несъмнено установено, несъмнено установена е и причината за
това плащане- формираната и поддържана със съвместни усилия от двамата
подсъдими заблуда у свид. Сл. Ш., че притежаваното от него търговско
предприятие ще придобие собствеността на два „ апетитни“ имота, на много
изгодна покупна цена. Твърдението на свидетелите, работещи в „***“ АД- че не са
участвали в съставянето на такива документи, в предприятието не са постъпвали
такива суми, не са им известни подобни разговори и решения за продажба на
имотите, са логични. Нелогично би било двамата подсъдими да афишират
деятелността си, изразила се в създаване и поддържане на невярна представа у
свидетеля, че ще закупи, респ. плаща по
действителен договор продажна цена, за да придобие „***“ ЕООД собствеността на
имотите.
Несъмнено е
установено по делото и че през месец
декември 2007г. в с. Б., обл. Пловдивска, двамата подсъдими, след предварително
сговаряне, с координирани, последователни, взаимно допълващи се действия, при
общност на умисъла за това и
преследвайки облагодетелстването си са възбудили и от месец декември 2007г. до 08.01.2008г. в с. Б., обл. П. и в
гр. П. са поддържали у Г.Д.Г., в
качеството му на управител на „***“ ЕООД гр. С.заблуждение, че ще
придобие недвижими имоти, собственост на „***“ АД гр. П., за които има решение
на Съвета на Директорите на „***“ АД гр. П.да бъдат продадени и с това на
08.01.2008г. в гр. Пловдив са причинили имотна вреда на „***“ ЕООД гр. С. в
размер на 616 000 лева.
И двамата подсъдими в некредитираните
си обяснения отричат каквото и да е участие в осъществяването на това деяние. Пловдивският окръжен съд намира за установено
по несъмнен начин, че и двамата са участвали в създаването на невярна представа
на свидетеля относно взето решение на Съвета на директорите на „***“ АД за
продажба на имотите, предложени на Г. и възможността той да ги придобие чрез
представляваното от него търговско дружество. Инициативата за запознанство със
свидетеля е била на подс. П.Ф. Свид. Ч. описва внезапността и настоятелността
му да осъществи контакт. За обстоятелството, че първият разговор за продажба на
имотите се е състоял между подс. П. Ф. и свид. Г. ***, съдът възприема
заявеното в присъединените по надлежния процесуален ред показания на свидетеля,
депозирани по НОХД № 6890/2013 г. на
ПдРС / л.245/. Той създал у свидетеля впечатление, че е лице с иключително
големи финансови възможности и демонстриран охолен начин на живот. Скоро след
това, в кабинета на бащата, свидетелят бил отново убеден и от двамата подсъдими
за изгодната възможна продажба на недвижими имоти, собтвеност на „***“ АД. Показано му било и решение от Съвета на директорите на „***“ АД
относно продажбата на предлаганите му имоти. Протоколът е приложен на л. 63 т.
5 от дос. произв. Според заключението
на съдебно техническата и графическа
експертиза ( л.184-196 дос. произв.) подписът,
положен над мокрия печат на "***" АД, на лицевата част на Протокол от 27.09.2007 год. от заседание на СД на "***" АД,
гр. П. не е изпълнен от лицето К.Ф.Ф.
и е несравним с подписите на лицето П.К.Ф.. Подписите, положени срещу имената на "Т.Д.К.", "А.Н.Ч.", "Т.Г."
и "К. Ф. Ф." в същия протокол не са изпълнени от
съответните лица и са несравними с подписите на К.Ф.Ф. и П.К.Ф.. Според заключението на
приетата от съда графическа експертиза ( т. 5 л. 49-54 от дос. произв.) отпечатъците
от печат в протокол от заседание на Съвета на директорите на „***” АД – П. от
29.06.07 г. са идентични с отпечатъците от печат № 4 на „***” АД, приложен по делото. Обсъжданият
документ е част от средствата, използвани от двамата подсъдими за въвеждане в
заблуждение на св. Г. и поддържането на това заблуждение. Наличието на печат на
управляваното от подс. Кр. Ф. дружество пряко го свързва с този докумант, тъй
като достъп до печатите е имал той, а не синът му. Следва да се констатира и
съответствието на имената и данните в този протокол с действителните такива на
лицата, които са описани като взели решението. Това също е информация, до която
достъп е имал именно този подсъдим. След
разговорите и с бащата и предоставения
му документ свидетелят окончателно се
решил да извърши като купувач сделките, от името на търговското си дружество. На
08.01.2008 г. св. Г. отишъл в кабинета на подс. Кр. Ф., там били и двамата
подсъдими. Отново бил убеден в изгодността на сделката, подс. Кр. Ф. изразил и
личните си положителни впечатления от бизнес- поведението на свидетеля. След пристигането на св. С.Х., която била
посрещната на входа на сградата от св. Г. и подс. П. Ф., тримата се качили в
офис на предприятието. Там Г. и Ф. преброили носените пари. Подс. П. Ф. ги изнесъл и донесъл предварително подписаните
за „***“ АД два броя предварителни договора, както и два броя квитанци към ПКО- по един за продажната цена по всеки от договорите.
В присъствието на св. Г. предал документите на св. Х., която ги занесла в счетоводния отдел на „***“ София.
В хода на досъдебното производство свидетелят Г. предал за нуждите на производство посочените
документи. Според заключението на
експертизата, приложена в т. 2 л. 184-196 от дос. производство, ръкописният текст /цифри и текст/, с който е попълнена квитанция към ПКО с № *** на
„***” АД, гр.П. е изпълнен от лицето П.К.Ф.. Подписите, положени в местата за
„Гл.счетоводител” и за „Счетоводител”, в квитанция към ПКО с № *** на
„***” АД, гр.П. са несравними с подписите на лицето П.К.Ф.. Според заключението на
приложената на л. 49-54, т. 5 от дос. производство експертиза, ръкописните текстове в Квитанции към ПКО № *** и № *** на
„***” АД – Пловдив, са изпълнени от П.К.Ф.. Подписите
в същите две квитанции към ПКО не са изпълнени от К.Ф.Ф.. Същите подписи в квитанции към ПКО № *** и № ***,
както и подписът за „гл. (отг.) счетоводител” в квитанция към ПРО № ***на
„***” АД – П., са изпълнени от П.К.Ф.. Отпечатъците от печати в
двете квитанции към ПКО № *** и № ***, както и в предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот от 08.01.08 г. /2 листа/ и в
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 08.01.08 г. /1
лист/, са идентични с отпечатъците от печат № 3 на „***” АД, приложен с по делото. Обсъдените по-
горе документи и заключенията на вещите лица, които са ги изследвали
потвърждават заявеното от св. Г. и св. Х. относно извършеното плащане и
получените в същия момент документи- разписки към ПКО и предварителни договори.
Те сочат на личното участие на подс. П. Ф. при съставянето им, както и на
участието на подс.Кр. Ф. с оглед поставените печати, ползвани в управляваното
от него дружество от лица, пряко подчинени нему, поради което съдът намира, че
той самият е могъл в определени моменти да ги ползва. Следва да се констатира, че описанието на недв. имот в предв. договор от
08.01.2008 г., приложен на л. 62 т. 5 от дос. производство, съответства напълно
на описанието на същия имот в нотариалния акт, приложен във вид на заверено копие от „***“ АД / правоприемник на „*** „ АД/ на л.
162 т. 5 от дос. производство, отразяващ купуването през 1999 г. на недвижим
имот от това именно търговско дружество, чрез изпълнителния му директор- К.Ф.Ф..
Същият нотариален акт, но незаверен, е предоставен по делото от Агенция
по вписванията гр. П. / л. 105 т. 1 дос. произв./.От показанията на свид. И.К.
се установява, че с оглед заеманата от
нея към инкриминирания период длъжност в „***“ АД- П., тя е съхранявала всички
документи относно купувани, продавани
сгради и недвижими имоти на соченото предприятие. Имала опис на съответните
документи. Предаване на такива документи е било допустимо само за Изпълнителния
директор, Главния счетоводител, контролните органи. Регистър на кои лица и
кога са предавани такива документи не е
воден. Т.е. подс. Кр. Ф. е бил измежду малкото конкретно сочени от свидетелката
лица, които са имали достъп до цитирания нотариален акт за действително
реализирана от „***“ АД покупка на недвижимия имот, описан идентично и в предадения на свидетеля Г.
предварителен договор.
С
оглед на изложеното, Пловдивският окръжен съд намира за несъмнено установено
обвинението спрямо двамата подсъдими и в тази част. С общи, допълващи се и
координирани усилия, след предварително решение за това и преследвайки общата
си цел за неправомерно облагодетлстване те за възбудили, а след това и поддържали
заблуждение у свид. Г., че „***“ АД продава имотите, описани в предварителните
договори, при което свидетелят е действал със съзнанието, че притежаваното и
представлявано от него дружество „***“ ЕООД
ще ги придобие. В момента, в който е заплатил цената по всеки един от
предварителните договори, престъплението е било добършено, а вредоносният
резултат за ощетеното юридическо лице- настъпил.
И срещу това обвинение направеното възражение
за недоказаност е неоснователно. Обективно установени факти по делото са
положените печати на „***“ АД, до които
свидетелят не е имал никога никакъв достъп, какъвто, поради заеманата длъжност,
е имал подс. Кр. Ф.. В съставените документи на 08.01.2008 г.- 2 бр.
предварителни договори и разписките към ПКО, отразяващи платените суми,
съответно 416 000 и 200 000 лв.
по договори за покупки на недвижими имоти / съобразно описаното в
разписките към ПКО/ са обективирани съзнателните и целенасочени действия на
подс. П. Ф.- подписи, ръкописни текстове. Депозираните от подсъдимите обяснения
не съдържат никакво обяснение на обективно установените факти от съдържанието
на сочените документи за принос на всеки от тях при съставянето им. Житейски
нелогично е и съдът намира за невъзможно да са ги съставили по някаква неясна,
незаявена и от тях причина, а не водени от намерението да формират у Г.
представа за действителност на
договорите. И двамата подсъдими са се занимавали с бизнес. Подс. Кр. Ф.
е бил дългогодишен ръководител на „***“ АД, с установен от свидетелските
показания авторитет като такъв. Съпричастността им към изготвените и приложени
по делото документи за тези две сделки не би могла да намери никакво разумно
обяснение, извън възприетото от съда- да получат неследващи им се средства по
измамлив начин.
Несъмнено е установено по делото, че
след предварително взето решение, водени от обща цел, с координирани действия,
двамата подсъдими на 14.02.2008г. в гр. Пловдив са възбудили и до
15.02.2008г. в гр. Пловдив са поддържали у Г.Д.Г., в качеството му на управител
на „***“ ЕООД гр. С. заблуждение, че ще придобие булдозер „Катерпилер“ с № 132i, собственост на „***“ АД гр. П., и с това са причинили имотна вреда на „***“ ЕООД гр. С. в
размер на 160 000 лева.
Познанството на двамата подсъдими със св. Г. към този
момент е несъмнено установено.От показанията на св. Г. се установява, че на
14.02.2008 г. той е посетил подс. Кр.Ф. в кабинета му, за да попита за
финализирането на предходните два договора. Там подс. Ф. му предложил
закупуването на техника, собственост на „***“ АД. Възможността свидетелят да
закупи такава и да я отдава под наем на „***“ АД била обсъждана и в предходни
разговори. В този точно му бил предложен конкретният булдозер, подс. П. Ф. го
завел до мастото, където имало такива машини, обяснил на свидетеля, че една от
тях е предлаганата му. На следващият ден св. Г. отново посетил офиса на същата
фирма, и по- точно кабинета на Изп. директор Кр. Ф.. Отново от София
пристигнала свид. С. Х.. По същия начин тя, Г. и подс. Ф. влезли в сградата и в
офис- помещение били преброени и предадени парите за сделката- 160 000
лв. Подс. П. Ф. им дал предварително
подписаните и подпечатани за „***“ АД договор за продажба на машини / т. 4 л.
196-197 от дос. призв./ и квитанция към ПКО № … Свид. Х. *** и предала в счетоводството на
дружеството, с чиито пари били платени и в чиято полза била сключена сделката-
„***“ ЕООД. Според изготвената в хода на досъдебното
производство и приета от съда графическа експертиза № 89 (т.V, л.49-54) подписът в
квитанция към ПКО № *** на „***” АД – П., е
изпълнен от П.К.Ф.. Според заключението на съдебно-графическата и
техническа експертиза № 64, изготвена в хода на досъдебното производство (т.ІV,
л.306-309)и
приета от съда, ръкописният текст в квитанция към ПКО № *** на
„***” АД – П. също е изпълнен от подс.П.К.Ф.. Подписите в същата не са изпълнени от подс.К.Ф.Ф.,
като не може да се отговори дали са изпълнени от подс.П.К.Ф.. Отпечатъците от
кръгъл печат в ПКО № *** са идентични с отпечатъците от печат № 3 на
„***” АД – П. Според заключението на техническа експертиза
№ 312 (т.ІV, л.191-192 от дос. произв.), отпечатъкът
от кръгъл печат в договор за продажба на машини от 15.02.2008 г. между „***” АД
– П. и „***” ЕООД – С. е идентичен с отпечатъците от печат № 2 на „***”АД,
приложен по
делото. Според заключението на графологична
експертиза № 316 (т.ІV, л.208-209 дос. призв.), подписът за продавач в същия
договор за продажба на машини от 15.02.2008 г., сключен между „***”
АД – П.и „***” ЕООД гр.С., не е изпълнен от подс.К.Ф.. Сочените документи,
приложени като писмени доказателства по делото и заключенията на изготвените
експертизи подкрепят твърдението на св. Г., че е мислел, че купува движима вещ,
собственост на „***“ АД и тази негова представа
е била формирана въз основа на разговорите с двамата подсъдими и на
показания му от подс. П.Ф. булдозер, както и че е платил инкриминираната сума
като представляващ собственото си търговско предприятие именно с оглед
придобиването й. В момента на плащане на сумата фактическият състав на
престъплението досежно това деяние е бил довършен. Като последващи действия, извън
съставомерните такива, но потвърждаващи нежеланието на подсъдимите да бъдат разкрити скоро, са и приложената по делото фактура № *** и
касов бон за извършеното плащане/ л. 270 т. 4 от дос. произв./, дадени на свид.
Г. от подс. П.Ф. в по- късен момент. Тя била осчетоводена в счетоводстводната
документация на „***“ ЕООД ( т. 3 л. 21
от дос. произв), което сочи на действително формираното у свидетеля убеждение,
че е налице реална, данъчно- облагаема и подлежаща на счетоводно отразяване
сделка. Според заключението на графическата експертиза № 89 (т.V,
л.49-54 от
дос. произв.), отпечатъкът от печат във
фактура № ***, най-вероятно е идентичен с отпечатъците от печат № 2 на „***” АД,
приложен по делото, но подписът
във фактура № *** не е изпълнен от К.Ф.. Видно от приложеното по
делото заверено копие от фактура със същия номер, но от 25.04.2007 г., / л. 5
т. 3 от дос. произв. /, тя отразява
продадени от „***“ АД инертни материали на
„***“ АД- П. Достъп до действителната фактура, ползвана като номер и
издател, е имал именно подс. Кр. Ф.. Видно от приложената по делото справка от
НАП-Пловдив /л. 212-214 т. 4 дос. произв./, фискалното устройство, от което е
издадена квитанцията към фактурата, е било собственост на „***“ ЕААД- С. От приложеното на л. 215, т. 4 от дос.
производство писмо от представляващия соченото дружество се установява,че това
устройство е било ползвано в обект в гр. *** до 17.03.2008г. На тази дата е било бракувано от сервизната
фирма „***“ ООД, С. На л. 221 , т. 4 от
дос. производство е представена справка от ръководителя на съответния сервиз.
Според съдържанието й, след бракуването , фискалната памет се съхранява 5 години от „Датекс“ ООД, самото устройство
се връща на клиента. Сочи за невъзможно от това фискално устройство след 19.03.2018 г. да е издаван касов
бон. Факт е, че на л. 270 т.4 от дос.
производство е налице такъв бон, на който в горната част е изписано да е от „***“ АД и да касае плащане по фактура
**** Кога, как, от кого е бил съставен,
е извън предмета на делото. В своята съвкупност и фактурата, и касовият бон са
имали за цел да създадат у св. Г. усещане за финализиране на сделката и да
отдалечат времево разкриването на действително извършеното. Тъй като
предварителните уговорки са били „ ***“ АД да продължи да ползва вещта, като
плаща наем на „ новия“ собственик, св. Г. продължително време е считал, че
транслативният ефект на продажбата е постигнат. Допълнителен аргумент в
подкрепа на извода, че този свидетел е бил измамен и не е разбрал това до
момента, в който е загубил водените от него дела, като представляващ ощетените
две юридически лица, е самият факт на завеждането им. От наличните по делото
документи / л. 171- 181 ВНОХД 174/2020 г. ПдОС/ се установява, че св. Г. е
завел от името на „***“ ЕООД на 18.08.2008 г. гражданско дело с предмет незаконно обогатяване на „***“ АД, настъпило с плащането по
предварителен договор на три имота /по единия договор от 08.01.2008 г./, като
заплатил ДТ в размер на 16 640 лв. Образувано е било гр. д. 2475/2008 г.
по описа на ПдОС. На същата дата
депозирал в Пд ОС и искова молба от „***“ ЕООД, по която е образувано гр. дело
№ 2483/2008 г. на ПдОС, с искане за обявяване на предварителния договор за
окончателен- за имота, описан в другия
договор от 08.01.2008 г. Платената от ищеца ДТ
по това дело е била 8 000 лв. И двете дела, видно от приложените
съдебни решения, ищецът е загубил, при което е бил осъден да заплати и
допълнителни държавни такси. . Заявеното от свидетеля по настоящето дело,че ако
е знаел, че договорите не са сключени въз основа на валидно взети решения на
Съвета на директорите и не са подписани от „Изп. Директор“ на продавача не
би водил дела, за да не плаща разноски
за адвокат и държавни такси, е логично и споделяемо. И към момента на завеждане
на цитираните граждански дела св. Г. не е знаел, че е измамен.
Допълнителен аргумент в
подкрепа на обсъдените по- горе деяния, възприетата от настоящия съд фактическа
обстановка на извършването им и правната оценка е и установеното от
заключението на назначената от настоящия
съд допълнителна комплексна тройна съдебно- почеркова и техническа
експертиза /л. 418-421 ВНОХД 174/2020 г. на ПдОС/ . Според същото подписите, положени от името на
К.Ф.Ф. във всички документи, използвани за въвеждане в заблуждение на
свидетелите Г. и Ш.: предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот
от 08.01.2008г./2 листа/; протокол от заседание на Съвета на директорите на „***”АД-
П. от 29.06.2007г.; предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот
от 08.01.2008г./1 лист/; предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот от 02.10.07г. и в копие на протокол от заседание на Съвета на директорите
на „***“ АД-П.от 27.09.2007г., са изпълнени от едно и също лице. Т.Е. всички
документи , използвани за въвеждане в заблуждение и поддържането му, част от
които подписани в деня на плащанията, и
за св. С.Ш., и за свид. Г. са подписани за подс. Кр.Ф. от едно и също лице. А
те са обслужвали преследвани цели за облагодетелствуване спрямо различни две лица, използвани са
спрямо всяко от тях в инкриминирания
период. Заявенато несъпричастност на който и да е от двамата подсъдими,
изводима от депозираните им в настоящето
дело обяснения, не би могла да се обоснове житейски и логически. В отразяващите плащанията на суми от двамата свидетели
четири квитанции към ПКО с номера №***, №***, №*** и №***, както и в нотариален
акт №***, ръкописните текстове са изпълнени от едно и също лице, което е подс. П.Ф..
Печатите във всички тях за „***“ АД са използваните такива от това предприятие
към инкриминирания момент. Следва да се констатира, че „***“ АД е имало 4
идентични кръгли печати. От приложените по делото ВД, а и от описанието им при
доброволното предаване е видно, че останалите са с различна форма, а за печата
на подс. Кр.Ф. и големина. Три от тези печати, съответно с №№№2,3,4 са
използвани при съставянето на обсъдените документи. По делото не се установява използването за
нуждите на инкриминираните деяния само на един печат- на условно обозначения от
вещите лица с №1. Този факт на самостоятелно основание формира извод, че без да
се създаде подозрение у ползващите
печатите служители на „***“ АД достъп до тези печати би могъл да има
само подс. К.Ф..
Следва да се отбележи, че спрямо подсъдимите не е възведено
обвинение за документно престъпление. Настоящият състав на съда не формира
вътрешното си убеждение за инкриминираната по делото дейност и наказуемостта й
съобразно такова, невъзведено обвинение. Същевременно, тъй като обсъдените по-
горе документи са приложени като писмени доказателства по делото, върху тях е
материализирана информация относно начина на съставянето им, тази информация
няма как да не бъде обсъдена с оглед показанията на свидетелите за използването
на тези документи, а с оглед кредитирането й - и взета предвид при анализа на
доказателствата относно включените в предмена на доказване по делото
обстоятелства.
Двамата свидетели- Г.Г. и С.Ш., са се запознали след
инкриминираните по делото събития.След като подс. П. Ф. е уверил Г., че
получените от него пари е дал на свид. Ш. / факт, категорично оборен по
делото/, Г.- гневен и яростен, е посетил офиса на Сл. Ш.. Там и двамата са
разбрали, че са измамени по един и същ начин. Възражението за недоказаност на обвинението е оборено и от
невъзможността две непознати лица да притежават еднотипни неистински документи,
съставени по идентичен начин от други лица, които да бъдат използвани поради злонамереността на потърпевшите спрямо
подсъдимите, а не поради действителността на разказаните от свидетелите събития.
Подс. П. Ф. е осъществил
самостоятелно още едно деяние, за което
му е възведено обвинение и което
настоящият съд приема за несъмнено доказано. Преди да вземе общото решение с
баща си за задружна престъпна дейност, самостоятелно,
с цел да набави за себе си имотна облага, през м. август 2007г. в гр. Б., обл.
С. е възбудил и от м. август 2007г. до
18.09.2007г. в гр. Пловдив е поддържал у С. Г.Ш., в качеството му на управител
на „С.Ш. *** заблуждение, че ще му достави арматурно желязо и термопанели и с
това е причинил имотна вреда на „С.Ш. *** в общ размер на 176 008,64 лв.,
както следва: на 10.09.2007г. - 56 008,64 лв. и на 18.09.2007г. – 120 000
лв.
По делото е несъмнено доказано, че към този момент той
вече е познавал св. С.Ш.. От показанията на този свидетел и на баща му- св. ***е
установява, че представата, която бил създал за себе си била за много богат
човек, развиващ успещшен бизнес, с много бизнес-контакти, вкл. и основани на
заеманата от баща му длъжност. Несъмнено е установено, че през м. август 2007
г., при посещение в строящата се фабрика на „*** „ ЕООД в с. Б., където бил
заведен от Ш.– син, подс. Ф. предложил доставка на изгодни цени от Турция, с
използване на бизнес- контактите на баща му, на термопанели и желязо. Св. Ш.-
баща се съгласил. Подсъдимият искал предварително плащане, кеш. Св. Ш., който
ползвал кредитна линия за предприятието си, не се съгласил. Това наложило
плащането да е по банков път, на заявена от подс. Ф. сметка на негово търговско
предприятие. Провели множество телефонни разговори след срещата, за установяване на параметрите
на сделката, начина на плащане. Банковите бордера за извършените от „***“ ЕООД
плащания в полза на „***“ са представени по делото като заверени от С.Ш. копия
на л. 88 и 89 т. 8 от дос. производство. В първото / на л. 89/ е посочено, че касае плащане по фактура № ***,
а второто- на л. 88, че е „авансово плащане на термопанели“. Предадени за нуждите на настоящето дело от свидетеля са и
заверени копия на двете фактури, издадени от „ ***“ и е видно, че те касаят
същите доставки. Самите фактури подс. П.Ф.
изпратил на св. С.Ш.. Провеждането на
такива разговори се установява и от показанията на съпругата на св. С.Ш.- Ж.Ш..
Платените стоки не били доставени, парите не били върнати.
От приложените /след разкрита по надлежния ред
банкова тайна/в т. 7 л.41 от дос. произв. банкови документи се установява, че по сметка на „***“ ЕООД, открита на същото търговско дружество на 03.04.2007 г. / л. 132 т. 7 от дос. произв./ на 10.09.2007 г. са постъпили платени от „***“ 56 008, 64 лв, като още същия ден са били изтеглени 56 200 лв., а на 18.09.2007 г. от „***“
са били преведени 120 000 лв. и още
същия ден са изтеглени 119 462.00 лв.
За периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2008 г. общо постъпленията по
сметката са три, две от които от „***“. Заявеното от свидетелите Ш. за извършени спрямо търговското предприятие на подс. П. Ф.
плащания, както и основанията за тях, намират подкрепа изцяло и в приложените
от Райфайзенбанк документи. От обективно
установените факти по делото, както и изводимото от тях относно субективните
възприятия на дееца, извършеното спрямо свид. С.Ш. и последващата имуществена вреда за
представляваното от него дружество се установяват две изпълнителни деяния,
реализирани с въвеждането на забуждение за всеки един от строителните
материали, съответно- с настъпили в различен момент имуществени вреди за
търговеца. В момента на заплащане на
всяка една от сумите, предназначена за различни родово определени вещи, е бил
изпълнен фактическият състав на престъплението измама. Т.е. несъмнено е установено по делото, че извършеното от
свид. С.Ш. двукратно плащане е осъществено спрямо посочен от подс. П.Ф.
адресат, всяко от плащанията е касаело доставки на материали, като подсъдимият
П.Ф. измамливо е накарал свидетелят да счита, че е за доставка на арматурно
желязо и панели, която ще се осъществи на по- изгодни цени от Турция, чрез
използване на лични контакти на бащата на подсъдимия там. Платените вещи не
били доставени. Не са били и предприемани от подсъдимия никакви действия за
това, тъй като изначално той не е действал като добросъвестен съконтрахент, а
като лице, което иска по измамлив начин да се сдобие с парични суми. Тъй като свид. Св. Ш. не е
разбрал веднага, че е измамен, в по- късен момент той изпратил и нотариална покана до „***“ ЕООД, чрез
управителя – П.Ф., за доставка на платените вещи.
Общият
размер на причинените от подс. П. Ф. имуществени вреди с инкриминираните по
делото негови деяния, за които съдът го
намери за виновен, е 1 252 008,64 лв.
Налице са обективните признаци на престъплението- всеки
един от двамата свидетели Г. Г. и Сл. Ш., представляващи управлявани /
и еднолично притежавани/ от тях три ощетени юридически лица, е бил въведен в
заблуждение, което след това е и поддържано
с координирани, взаимнодопълващи се думи и действия от двамата подсъдими
, а за свид. св. С.Ш., в качеството му на представляващ „***“ЕООД- само от подс. П.Ф., за да
осъществи правно значимо поведение –да
плати като купувач по договор от името на представляваното от него търговско
дружество. Всеки от представляващите юридическите лица трима свидетели е извършил съответното плащане, за да стане дружеството
му собственик на вещ, предложена му от
подсъдимите, за св. Св.Ш.- само от подс. П.Ф.. За св.
Сл. Ш. невярната представа е била, че дружеството „***“ ЕООД ще придобие
недвижими имоти в гр. Пловдив. За св. Г.Г. тази представа е била, че „***“ ЕООД
ще придобие също недвижими имоти в гр. Пловдив, а „***“ ЕООД ще придобие собствеността върху булдозер.
Очакванията на свид. ***са били, че представляваното
от него дружество „***“ ЕООД ще придобие необходимите му термопанели и желязо. Всеки един от тях е извършил установените по
делото разпоредителни действия за
плащане по съответната сделка. В момента
на плащането всеки търговец, от когото е била извършена, вече е бил ощетен,
подсъдимите облагодетелствани имуществено- за св. Сл. Ш. и св. Г.Г. съвместно,
за св. С.Ш. подс. П. Ф. еднолично. Признаците на престъплението са били изпълнени.
Налице е изискуемата пряка причинно- следствена връзка между заблуждаването на
всеки един от сочените трима свидетели, неговото поведение и настъпването на
имуществената щета за представляваните от тях търговци. Целта на подсъдимите е
била да се облагодетелстват имуществено.
Двамата подсъдими са извършили и двете алтернативно предвидени форми на
изпълнителното деяние по чл. 209, ал.1 НК, към
който основен състав препраща нормата на чл. 210 от НК-възбуждане на
заблуждение и поддържане на заблуждение. Утвърдено е виждането в съдебната
практика, че под възбуждане на заблуждение се има предвид създаване за първи
път в съзнанието на заблуденото лице на невярна, неправилна представа за
конкретни факти от действителността, като по този начин то бива мотивирано да
извърши акт на имуществено разпореждане, чрез който се причинява нему или на
друго лице имотна вреда. При възбуждането на заблуждение до момента на неправомерното
психическо въздействие от страна на дееца неверни представи в съзнанието на
заблуденото лице не съществуват. И това
е налице за всеки един от свидетелите- Г., Ш.- баща и син.
Под поддържане на заблуждение пък се разбира утвърждаването
на една вече съществуващата невярна, неправилна представа за конкретни факти от
действителността у заблуденото лице. В разглеждания случай двамата подсъдими съвместно спрямо св. Г.Г. и
Сл.Ш., а подс. П. Ф. самостоятелно спрямо св. С.Ш., са поддържали първоначално формираното у
всеки у свидетелите заблуждение, че представляваното от тях търговско
предприятие ще придобие вещи / недвижими и движими/, които са собственост на
представляваното от подс. Кр. Ф. дружество „***“ АД- за св. Сл. Ш. и Г.Г., а за
св. Св.Ш., които ще бъдат доставени , чрез използване на бизнес- контактите на
Фотеви от Турция, на изгодни цени. И след причинената на всяко от ощетените
юридически лица вреда, при което обективните признаци на съответното деяние са
били реализирани, и двамата подсъдими/
за св. Г. и Сл. Ш.- дружно, а за св. Св.Ш. подс. П.Ф. самостоятелно/ са продължили да поддържат формираната невярна представа, с което са
осуетили възможността за измамата им заблудените лица да разберат веднага. Съдебната практика е
категорична, че няма пречка двете форми на изпълнителното деяние да се
извършват от едно и също лице, което първоначално създава невярната представа
за действителността в съзнанието на заблуденото лице /възбужда/, а с последващи
действия затвърждава тази вече създадена представа /поддържа заблуждение/. За
съставомерността на формата на изпълнително деяние поддържане е без значение
кой е създал първоначалната неправилна представа в съзнанието на заблуденото лице.
Това може да е бил самия деец и тогава той върши както възбуждане, така и
поддържане на заблуждение. Престъплението е довършено с акта на имущественото
разпореждане- Решение № 26 от 21.03.2013 г. по нак. д. № 2154/2012 г. на
Върховен касационен съд. Доколкото изпълнителното деяние на престъплението
следва да предшества довършването на същото / в случая настъпването на
обществено опасния резултат-вредата за ощетените юридически лица/,то
релевантните към възбуждането и поддържането на заблуждението са само тези
действия на подсъдимите, които предшестват имущественото разпореждане на съответното
заблудено лице / Решение №253/03.04.2018 по дело №853/2017 на ВКС, Решение №
292 от 18.06.2010 г. по н.д. № 193/2010 г. на ВКС, Решение № 39 от 14.03.2017
г. по н. д. № 1331 / 2016 г. на ВКС/.
Налице е едно единно,
продължавано престъпление, реализирано с отделни изпълнителни деяния- и за
двамата подсъдими. Това е относимо и за правната квалификация на извършеното от
подс. П. Ф., обвинението спрямо когото е за две самостоятелно осъществени
престъпления- квалифицирана измама. В
съдебната практика последователно се възприема, че единството на продължаваното
престъпление не се разкъсва и в случаите когато деецът е извършил част от
деянието самостоятелно, а другата част - в съучастие с трети лица. Дали едно
престъпление е продължавано по смисъла на чл. 26, ал. 1 НК, или не, се решава в
зависимост от това налице ли са предпоставките, произтичащи от разпоредбата на
закона: да се касае до две или повече деяния, осъществяващи поотделно един или
различни състави на едно и също престъпление, да са извършени през
непродължителни периоди от време при една и съща обстановка и еднородност на
вината, при което всяко последващо деяние се явява от обективна и субективна
страна продължение на предшествуващите. Ето защо Пловдивският окръжен съд прие,
че следва да ангажира отговорността и на подс. П.Ф. за едно престъпление,
осъществено при условята на чл. 26 от НК, а не за две отделни продължавани
престъпления.
Налице е по- тежко квалифициращият признак на
престъплението по чл. 210 ал. 1 т. 2 от НК. Спрямо свидетелите Г. и С.Ш. и
понесените от търговските им предприятия вреди престъплението е извършено от две лица, сговорили се предварително за неговото
осъществяване. Извършването на престъплението от две или повече лица е
дефинирано в чл. 93, т. 12 НК – когато в самото изпълнение са участвали
най-малко две лица. По делото е несъмнено установено, че са извършени от
двамата подсъдими поредица от координирани, често и съвместни действия за въвеждане в заблуждение на тези
свидетели и поддържането на това заблуждение. Част от срещите, при които
свидетелите Сл. Ш. и Г. Г. са били въведени в заблуждение, респ. такова е било
поддържано, са извършени с участието и на двамата подсъдими.
Въвеждането в заблуждение относно продажбата на имотите е извършено и чрез
представяне на Решение на Съвета на директорите на „***“ АД за продажбата им. Реквизитите на тези решения,
обсъдени по- горе, сочат на съвместен принос и на двамата подсъдими за
съставянето им, което несъмнено е преследвало общата им цел да заблудят
свидетеля. Описаните от двамата свидетели действия за поддържане на
първоначално формираната невярна представа също очертават активното участие и
на двамата подсъдими. От това следва извод за предварително планувана от двамата дейност,
при предварително взето общо решение, реализирана с координирани общи действия. Всеки от двама
е реализирал деянията със съзнанието, че е активно подпомаган от другия, при
общото съзнание за това. Преследвали са и обща цел- всеки да се обогати лично,
но да се обогати и другият.
Налице е и още
един по- тежко квалифициращ престъплението признак-по чл. 210 ал. 1 т. 5 от НК,
тъй като причинената вреда е в големи размери. По отношение на този
квалифициращ признак е необходимо да бъде осъществена преценка, че
равностойността на предмета на престъпление надхвърля 70 – кратния размер на
МРЗ за страната към момента на деянието (ТР. 1-98-ОСНК). Минималната работна
заплата за страната през 2007 г., установена с ПМС №324/06.12.2006 г. е била 180 лв. Минималната работна заплата за
страната през 2008 г., установена с ПМС
№1/11.01.2008 г е била 220 лв. Причинената вреда от подс. Кр. Ф. е в общ
размер 1 076 000 лв.
Съотнесена към МРЗ за 2008 г., когато престъплението е довършено, вредата се
явява 4 891 МРЗ. За подс. П.Ф. общият размер на причинената вреда е
1 252 008,64 лв., което се равнява на 5 691 МРЗ за 2008 г. Всяка от причинените с отделните изпълнителни
деяния имотна вреда за съответното търговско дружество също е над 70 МРЗ.
Воден от изложените съображения, Пловдивският
окръжен съд прие, че правната квалификация на извършените от всеки един от
двамата подсъдими деяния е по чл. 210,
ал. 1, т. 2, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което ги
призна за виновни.
По предявеното спрямо всеки от двамата
подсъдими обвинение за престъпление по чл. 211 от НК- измамата да е в особено големи размери, представляваща особено тежък
случай, съдът ги намери за невиновни и ги оправда. Особено големите размери на
престъплението / над 140 МРЗ/ са налице. В чл. 93 т. 8 от НК е дадена дефиниция на „особено
тежък случай“. Законодателят е предвидил, че тази правна квалификация се
обосновава кумулативно от настъпилите вредни последици и други отегчаващи обстоятелства, които
разкриват изключително висока обществена опасност на деянието и дееца. В случая и двамата
подсъдими са с добри характеристични данни- с чисто съдебно минало, трудово ангажирани, семейно ангажирани; за
подс. Кр. Ф. се установява и изграден от него висок професионален авторитет,
вследствие на дългогодишната му работа. Не може да се направи извод за
изключително висока обществена опасност за дейците.
По вида и размера на наказанията:
За престъплението по чл. 210,
ал. 1, т. 2, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК се предвижда наказание
от една до осем години лишаване от свобода, а съобр. чл. 210 ал. 2 от НК
съдът може да наложи и наказание конфискация на част от имуществото.
Като смекчаващи отговорността на подс. К.Ф.
обстоятелства съдът прие чистото му съдебно минало, трудовата и семейна
ангажираност, високият авторитет и доверие, с които се е ползвал не само сред
подчинените си, но и сред останалите разпитани по делото членове на Съвета на
директорите и ръководители на търговски партньори. Като отегчаващи
отговорността обстоятелства съдът намери, че за заблуждението на свидетелите е
използвана заеманата от подсъдимия длъжност, а
действия за това са извършвани в кабинета му, намиращ се в офис-
сградата на предприятие, ползващо се с бизнес- авторитет, но не негово. Като
такива следва да се имат предвид извършването на престъплението при усложнената
престъпна форма на продължавано престъпление, както и натрупването на по- тежко
квалифициращи обстоятелства. Като отегчаващо отговорността на дееца
обстоятелство съдът намира и изключително високият размер на причинените
имуществени вреди, надвишаващи 70 пъти
възприетият от съдебната практика критерий за правната квалификация по чл. 210
ал. 1 т. 5 от НК. Индивидуализиращите отговорността на дееца обстоятелства
очертават превес на отегчаващите, от което следва определяне на наказание над
средния размер на предвиденото за престъплението.
В конкретния случай съдът констатира неразумната продължителност на наказателното производство
и решаването му в неразумен срок по смисъла на чл. 6 § 1 от ЕКПЧ. Действително, делото е с
фактическа и правна сложност. Деянията, за които подсъдимият Кр. Ф. е привлечен
към наказателна отговорност, са било извършени в периода от края на м.
септември 2007 г. до 15.02. 2008 г. г. Досъдебното производство е било
образувано само срещу подс. П.Ф. на 30.01.2009 г. Първото им привличане като
обвиняеми е от 10.04.2013 г., а обвинителният акт, въз основа на който е
образувано настоящето съдебно производство е внесен в съда на 19.09.2018 г.,
като към настоящия момент са изминали над 12 години от довършването на
престъплението. Подобна продължителност на наказателно производство, при липса
на доказателства същата да се дължи на виновно поведение на подсъдимите, е
винаги съществено обстоятелство, налагащо преценка за смекчаване на
наказанието. Такъв подход е изцяло в съгласие с практиката на Европейския съд по
правата на човека относно чл. 6, т. 1 от ЕКПЧ в аспекта на разумната
продължителност на наказателното производство и необходимостта от прилагане на
компенсаторен механизъм при неспазването й, с цел да се гарантира
справедливостта на процеса, а държавата – да изпълни задълженията си,
произтичащи от чл.
13 от ЕКПЧ. Ето защо съдът прие, че наказанието на подсъдимия К.Ф. следва
да бъде определено по реда на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК- под предвидения за престъплението минимум, в размер на шест месеца лишаване от
свобода. За постигане целите на наказанието и за
компенсиране на подсъдимия относно неразумния срок на наказателно преследване
съдът намира, че не следва да бъде налагано алтернативно кумулативно
предвиденото наказание конфискация до ½ от имуществото на подсъдимия.
Налице са формалните изисквания
на чл. 66 ал. 1 от НК- подсъдимият К.Ф. не е осъждан, наложеното наказание
е в предвидените за приложението на
сочения текст граници. Данните за личността му- семейно и трудово ангажиран,
преценени и с оглед установеното по делото, че е налице христоматиен пример за
закъсняло правосъдие и неразумна продължителност на наказателното преследване налагат извод, че целите на наказанието- и
специалната , и генералната могат да бъдат постигнати и без изолиране на
подсъдимия Кр. Ф. от естествената му среда. По тези съображения настоящият съд
отложи изпълнението на наказанието от шест месеца лишаване от свобода с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в
сила.
Като смекчаващи отговорността на подс. П.Ф. обстоятелства съдът прие чистото му съдебно
минало, трудовата и семейна ангажираност. Като отегчаващи такива следва да се
имат предвид извършването на престъплението при усложнената престъпна форма на
продължавано престъпление, наличието на две по- тежко квалифициращи
обстоятелства, изключително високият размер на причинените имуществени
вреди, надвишаващи 81 пъти възприетите
от съдебната практика за 70 МРЗ за правната
квалификация по чл. 210 ал. 1 т. 5 от НК. Индивидуализиращите отговорността на
дееца обстоятелства очертават превес на отегчаващите, а това рефлектира пряко върху
размера на наказанието и обосновава то да е
над средния предвиден за престъплението. И за този подсъдим съдът
намира, че е налице неразумна продължителност на наказателното
производство и решаването му в неразумен срок по смисъла на чл. 6 § 1 от ЕКПЧ, която не може да се
обоснове само с фактическа и правна
сложност. . Деянието, за което подсъдимият П. Ф. е привлечен към наказателна
отговорност, е било извършено в периода от края на м. август 2007 г. до 15.02.
2008 г.. Досъдебното производство е било образувано само срещу подс. П.Ф. на
30.01.2009 г. Първото му привличане като
обвиняем е от 10.04.2013 г., а обвинителният акт, въз основа на който е
образувано настоящето съдебно производство, е внесен в съда на 19.09.2018 г.,
като към настоящия момент са изминали над 12 години от довършването на
престъплението. При липса на доказателства продължителността на наказателно
производство да се дължи на виновно поведение на подсъдимите, тя е съществено обстоятелство, налагащо преценка за
смекчаване на наказанието. В съгласие с практиката на Европейския съд по
правата на човека относно чл. 6, т. 1 от ЕКПЧ в аспекта на разумната
продължителност на наказателното производство и необходимостта от прилагане на
компенсаторен механизъм при неспазването й, с цел да се гарантира
справедливостта на процеса, а държавата – да изпълни задълженията си,
произтичащи от чл.
13 от ЕКПЧ съдът прие, че наказанието на подсъдимия П.Ф. следва да бъде определено по реда на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК- под предвидения за престъплението
минимум, в размер на единадесет месеца лишаване от свобода. За постигане целите на наказанието и за компенсиране на подсъдимия П. Ф.
относно неразумния срок на наказателно преследване съдът намира, че не следва
да бъде налагано алтернативно кумулативно предвиденото наказание конфискация до
½ от имуществото на подсъдимия.
Налице са формалните изисквания
на чл. 66 ал. 1 от НК- подсъдимият П.Ф. не е осъждан, наложеното наказание е под
допустимия за приложението на сочения текст максимум. Данните за личността на
обвиняемия- семейно и трудово ангажиран, преценени наред с вече изложеното, че
е налице закъсняло правосъдие и неразумна продължителност на наказателно
преследване, налагат извод, че целите на наказанието- и специалната , и
генералната могат да бъдат постигнати и без изолиране на подсъдимия П. Ф. от обществото.
По тези съображения настоящият съд отложи изпълнението на наказанието от единадесет
месеца
лишаване от свобода с изпитателен срок
от три години и единадесет месеца,
считано от влизане на присъдата в сила.
По вида и размера на гражданските искове:
В настоящето съдебно производство
са предявени три граждански иска за причинени имуществени вреди, както следва:
Гражданският ищец „С.Ш.
***, представляван от управителя Ж.А.Ш.,
е предявил спрямо подсъдимия П.К.Ф. граждански иск в размер на
176 008,06 лв.- обезщетение за причинени от престъплението имуществени
вреди, ведно със законната лихва върху посочената сума от 18.09.2007 г. до
окончателното й изплащане, като се претендира и възстановяване на направените
по делото разноски за адвокатско представителство в размер на 6 600 лв.
Гражданският ищец „***“ ЕООД, гр. С., представляван от
управителя Г.Д.Г., е предявил солидарно спрямо двамата подсъдими П.К.Ф. и К.Ф.Ф.
граждански иск в размер на
616 000лв.- обезщетение за причинени от престъплението имуществени
вреди, ведно със законната лихва върху посочената сума от 08.01.2008 г. до окончателното й изплащане, както и направените
по делото разноски за адвокатско представителство в размер на 10 600 лв.
Гражданският ищец „***“ ЕООД гр. С. представляван от управителя
Г.Д.Г., е предявил солидарно спрямо двамата подсъдими П.Ф. и К.Ф.,
граждански иск в размер на
160 000лв.- обезщетение за причинени от престъплението имуществени
вреди, ведно със законната лихва върху посочената сума от 15.02.2008 г. до
окончателното й изплащане, като се
претендират и направените по делото разноски за адвокатско представителство в
размер на 7 400 лв.
Всеки един от
предявените граждански искове настоящият състав на съда намери за допустим, тъй
като е с правно основание чл. 45 и сл.
от ЗЗД. Отговорността за непозволено
увреждане по чл. 45 ЗЗД се поражда при
наличността на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на
дееца и настъпилите вреди. Причинната връзка трябва да бъде доказана във всеки
конкретен случай. По делото е несъмнено установено, че всеки един от
гражданските искове, предявен от процесуалния представител на съответното
ощетено юридическо лице е за вреди, които то е претърпяло в резултат на
действията на подсъдимите. За гр. ищец „С.Ш.“ ЕООД- от действията на подс. П. Ф.,
за гражданските ищци „***“ ЕООД и „ ***“ ЕООД- от задружната дейност на двамата
подсъдими. Несъмнено е установена и пряката причинно- следствена връзка между
действията на подсъдимите и причинената на съответния търговец имуществена
вреда. Претендираните суми са идентични с
тези, за които съдът намери, че следва да бъде ангажирана наказателната
отговорност на подсъдимите и съответстват на установените по делото имуществени
вреди за всяко от претендиращите ги дружества. Предявените граждански искове следва да бъдат
уважени в пълния им предявен размер, тъй като са и основателни. От деня на
увреждането подсъдимите са изпаднали в забава и следва да бъдат осъдени да
заплатят и претендираните от всеки един от гражданските ищци лихви. В тежест на
подсъдимите следва да бъдат възложени и направените от всеки от гражданските
ищци разноски за адвокатско представителство, каквито са заявени от
гражданските ищци още в молбата за предявяване на гражданските искове. За
направените разноски по делото са представени адвокатски пълномощни от кочан, в
които са отразени както договорените
възнаграждения, така и направените от гражданските ищци плащания към съответния
адвокат.
Не се прави
възражение за настъпила погасителна давност относно претендираните
имуществени обезвреди, за каквато съдът
не следи служебно. Според настоящия съдебен състав такова възражение би се
явявало и неоснователно. Макар и освободен от задължението да следи служебно
за погасителна гражданска давност, съдът следва да отбележи,
че:
Съобр. чл. 110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички
вземания, за които законът не предвижда друг срок. В т. 2 на Тълкувателно
решение № 5 от 5.04.2006 г. на ВКС по т. д. № 5/2005 г., ОСГК и ОСТК, е
указано, че вземането възниква от деня на откриване на дееца, както и че от
същия момент то става и изискуемо, тъй като от този момент длъжникът изпада в
забава съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД. В
повечето случаи деецът е известен в момента на довършване на престъплението,
поради което тогава давността започва да тече от момента на извършване на
деликта. Въпросът от кой момент деецът следва да се счита за открит / за да се
определи началния момент на давността при непозволено увреждане / е определен
като фактически въпрос, който се решава според всеки конкретен случай. Последователна
е и съдебната практика, че не винаги
моментът на довършване на престъплението съвпада с момента на „откриване
на дееца“. И за трите граждански претенции по настоящето дело е налице такова
несъвпадение. На първо място- всеки един от процесуалните представители на
трите търговски дррежества, които са били въведени в заблуждение, не е разбрал
това в деня на довършване на престъплението (деня на фактическото разпореждане
с платените суми), а в един значително по- късен момент. В подкрепа на това са
и водените граждански дела от представляваните от свид. Г. дружества, по които
е искана съдебна защита именно за „сделките“, за които подсъдимите в настоящето
производство са признати за виновни. Допълнителен аргумент са и водените наказателни
дела спрямо всеки един от представляващите търговските дружества,
финализиращите актове за които са приложени по делото. От тях се установява, че
всеки един от свидетелите Г.Г., Сл.Ш., С.Ш. е бил обект на наказателно
преследване за деяния, основани на факти, включени в предмета на доказване и по
настоящето дело. Всеки един от двамата
подсъдими, като носител на
деликтна отговорност в резултат на извършено престъпление, следва да се счита
за открит с привличането му като обвиняем за същото престъпление, поради което
давността за претенцията за обезвреда за вредите, настъпили от това
престъпление започва да тече от този момент . За деянията, реализирани спрямо „***“
ЕООД и „***“ ЕООД привличането на подсъдимите е осъществено за пръв път на
10.04.2013 г.( и за двамата). За деянието, осъществено спрямо „***“ЕООД ,подс.
П.Ф. е бил привлечен като обвиняем за пръв път на 19.01.2017 г.
Относим към въпроса за давността е текстът
на чл.
114, ал. 3 от ЗЗД. Той е бил
подложен на задължително тълкуване със
същото ТР № 5/05.04.2006 г.
на ВКС по т. д. № 5/2005 г. на ОСГК и ОСТК. Прието е, че за спирането на
давността е необходимо да има съдебен процес чрез предявяване на иск по реда на
ГПК, или на
граждански иск в наказателния процес, а не само образувано наказателно
производство във връзка със същото деяние. Следователно давността за предявения
съвместно в наказателния процес граждански иск спира от момента на предявяване
на гражданската претенция в рамките на този процес. В чл. 115 б.
ж от ЗЗД е уредено изрично, че давност не тече докато трае съдебният
процес относно вземането. Първите две търговски дружества са предявили
гражданската си претенция за пръв път
пред съда с искови молби от 11.03.2014 г., приложени по НОХД № 6890/2013 г. на ПдРС. Всяка от тях е
била приета за разглеждане в хода на съдебното производство и до връщането на
делото на прокурора с Решение № 231/
14.10.2015 г. по ВНОХД 1329/2015 г. давностен срок не е текъл. Сочените две търговски дружества
са предявили същата си претенция по настоящето дело, според датата на
пощенското клеймо, с молба от 15.11.2018 г. Поради предвиденото от закона
прекъсване на давностните срокове, към този момент не е била изтекла 5-
годишната давност по чл. 110 от ЗЗД. Предявеният с молба от 16.15.11.2018 г. по настоящето
дело гр. иск от „***“ ЕООД също е преди изтичане на петгодишния давностен срок.
С оглед на постановената осъдителна
присъда, при спазване императива на чл. 189 ал. 3 от НПК, в тежест на всеки от
подсъдимите следва да бъде възложена съответната част от направените по делото
разноски. Всеки един от тях следва да заплати и съответната част от дължимата
държавна такса, изчислена съобразно размера на уважените граждански искове за
всеки. Подсъдимият
К.Ф.Ф. следва да заплати по сметка на ОД на МВР гр. Пловдив сумата от 723,25
лв.- направени разноски в хода на досъдебното производство; в полза на ВСС, по
сметка на Пловдивския окръжен съд сумата от 410 лв.- направени по делото
разноски в хода на съдебното производство, както и сумата от 23 380 лв.-
държавна такса върху уважените размери на гражданските искове .
Подсъдимият П.
К.Ф. следва да бъде осъден да
заплати по сметка на ОД на МВР гр. Пловдив сумата от 723,25 лв.- направени
разноски в хода на досъдебното производство; в полза на ВСС, по сметка на
Пловдивския окръжен съд сумата от 410 лв.- направени по
делото разноски в хода на съдебното производство, както и сумата от
33 840, 50 лв.- държавна такса върху уважените размери на гражданските
искове .
Веществените доказателства по делото – 12 бр.
печати на „***“ АД гр. Пловдив, следва да се върнат на собственика им след
влизане на присъдата в сила.
Като причина за
извършване на престъплението съдът възприе стремежа на двамата подсъдими към
лично облагодетелствуване по запретен начин, както и към облагодетелствуване на
близкия му родственик- другия подсъдим.
Воден от горното,
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.