№ 14430
гр. София, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20221110127111 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Предявени са от Л. И. А. срещу „К.И.И БГ“ ЕООД отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 439 ГПК за установяване недължимостта на сумата от 9801,52 лева -
главница, просрочена редовна лихва в размер на 1162,18 лева за периода 25.10.2008г. до
10.01.2010г., сума в размер на 270,68 лева, представляваща просрочена наказателна лихва за
периода от 25.11.2008г. до 28.01.2010г., законна лихва върху главницата от 29.01.2010г. до
изплащане на вземането и разноски по делото в размер на 224,69 лева - за държавна такса,
както и сумата от 474,00лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, за които е
издаден изпълнителен лист от 04.02.2010г. по ч.гр.д. № 4307/2010г. по описа на СРС, 33
състав, както и кумулативно съединени обусловени осъдителни искове с правно основание
чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата от 5021.84 лв., платена от ищеца сума без основание в хода на
принудително изпълнение по посоченото изпълнително дело, преведена на „К.И.И БГ“
ЕООД за погасяване на задължения по изпълнителния лист, както и с правно основание чл.
49 вр. 45 ЗЗД за сумата от 352.49 лв., обезщетение за претърпени от ищеца имуществени
вреди, изразяващи се в събрани такси по принудително изпълнение на недължимо вземане в
полза на съдебния изпълнител, ведно със законната лихва върху сумите от датата на
подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.
Ищецът твърди, че е длъжник по изпълнителен лист от 04.02.2010г., издаден по ч.гр.д.
№ 4307/2010г. по описа на СРС, 33 състав за сумата от 9801.52 лв., задължение по договор за
кредит, сключен с „Р.Б.” ЕАД, ведно със законна лихва върху главницата, просрочена
редовна лихва в размер на 1162,18 лева за периода 25.10.2008г. до 10.01.2010г., сума в
1
размер на 270,68 лева , представляваща просрочена наказателна лихва за периода от
25.11.2008г. до 28.01.2010г., законна лихва върху главницата от 29.01.2010г. до изплащане
на вземането и разноски по делото в размер на 224,69 лева - за държавна такса, както и
сумата от 474,00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, като въз основа на
изпълнителния лист е образувано изпълнително дело през 2010 г. при ЧСИ Мария Цачева и
е връчена покана за доброволно изпълнение на ищеца.
Поддържа, че вземанията по изпълнителния лист са погасени по давност, вкл. към
датата на подаване на исковата молба вземането по изпълнителния лист е недължимо като
погасено с изтичането на петгодишен давностен срок. Навежда, че на 30.01.2012г. по делото
е извършено последното годно изпълнително действие, като след тази дата не са правени и
искания за извършване на изпълнителни действия, включително и от ответното дружество,
което е придобило процесните вземания по силата на договор за цесия, сключен с
първоначалния кредитор на вземанията, поради което счита, че към настоящия момент не
дължи непогасената част от сумите, защото погасителната давност изтекла на 30.01.2017г.
Твърди, че в хода на изпълнителното дело принудително била събрана сума в общ размер от
5 374,33 лева, от която принудително били удържани суми по наложен запор върху трудово
възнаграждение за периода от м.02.2018г. до м.05.2022г., от които била преведени към
взискателя сума в размер на 5021,84 лева, както и била удържана сума в размер на 352,49
лева за такси по т. 26 ТЗЧСИ. Счита, че същите са платени без основание, с оглед
недължимостта на вземанията, поради което претендира връщането им; а 352.49 лв. са
удържани от ЧСИ за такси, които ищеца счита, че представляват претърпени от него
имуществени вреди, поради което претендира същите от ответното дружество.
В срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който намира предявения
иск за неоснователен. Твърди, че на 04.07.2008 г. ищецът бил сключил Договор за банков
кредит с „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, за вземанията по който бил издаден процесният
изпълнителен лист. Твърди, че въз основа на изпълнителния лист имало образувано изп. д.
№ 20108400400060 по описа на ЧСИ Мария Цачева, поради което давността относно
вземанията била прекъсната. Въз основа на договор за цесия от 24.06.2013 г. вземанията по
процесния изпълнителен лист били придобити от ответника. На 23.09.2013 г. била
депозирана молба за конституиране на нов взискател от „К.И.И БГ“ ЕАД, с което действие
отново била прекъсвана течащата относно вземането погасителна давност. Посочва, че в
хода на изпълнителното производство били предприемани изпълнителни действия,
включително и редовни месечни постъпления по наложен запор по сметки на ищеца, с
които давността била прекъсвана, като настъпването на перемпция било без правно
значение за прекъсването на давността по отношение на вземанията по изпълнителния лист.
Моли за отхвърляне на предявените искове.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намери за установено следното от фактическа страна:
2
От приобщеното по делото заверени копие на изп.д. № 60/2010 по описа на ЧСИ
Мария Цачева, рег.№ 840 на КЧСИ, се установява, че същото е образувано по молба на Р.Б.
ЕАД от 26.02.2010г. срещу ищеца, въз основа на заповед от 04.02.2010г. по чл.417 ГПК и
изпълнителен лист от 04.02.2010г. по ч.гр.д. № 4307/2010г., по описа на СРС, 33 състав, по
силата на който е разпоредено ищецът да заплати сумата: 9801.52лв. главница, 1162.18лв.
договорна лихва за периода от 25.10.2008г. до 10.01.2010г., 270.68лв. наказателна лихва за
периода от 25.11.2008г. до 28.01.2010.г, ведно със законната лихва върху главницата от
29.01.2010г. до изплащане на вземането, както и сумата от 224.69лв. разноски по делото за
държавна такса и 474лв. юрисконсултско възнаграждение. В молбата за образуване на изп.д.
е поискано налагане на запор върху трудовото възнаграждение, както и на основание чл.18
ЗЧСИ е възложено определяне способа на изпълнение, като поканата за доброволно
изпълнение е връчена до длъжника на лице по чл.46, ал.2 ГПК (л.51). След образуване на
изпълнителното дело са извършвани следните изпълнителни действия: наложени са запори
върху банкови сметки на длъжника от 02.03.2010г. (л.19 и сл. по изп.д.), изпратено е
запорно съобщение от 02.03.2010г. за налагане на запор на трудовото възнаграждение (л.57),
което не е връчено. Върху гърба на процесния изпълнителен лист от 04.02.2010г. по ч.гр.д.
№ 4307/2010 по описа на СРС, 33 състав, се установява, че има отбелязани множество
плащания в периода от 17.08.2010г. до 26.08.2010г., след което от 20.02.2018г. до
17.08.2022г.
С молба от 15.02.2011г. взискателят Р.Б. ЕАД е поискал образуване на изпълнително
дело срещу длъжника за събиране на вземания по Заповед от 11.12.2010г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417, т. 2 ГПК и изпълнителен лист от
11.12.2010г., издадени по ч.гр.д. № 57514/2010г. на СРС, 43 състав, по силата на които
ищецът е разпоредено да плати на взискателя сумите: просрочена главница в размер на
1000лв., просрочена наказателна лихва в размер на 678.15лв. за периода от 18.12.2008г. до
24.11.2010г., вкл., ведно със законната лихва върху главницата от 25.11.2010г. до изплащане
на вземането, както и сумата от 33.56лв. за д.т. и 100лв. за юрисконсултско възнаграждение,
като е поискано по чл.456 ГПК присъединяване към изп.д. № 60/2010г. по описа на ЧСИ
Цачева. С молбата е възложено на основание чл.18 ЗЧСИ определяне способа на
изпълнение. Поканата за доброволно изпълнение е връчена до длъжника на лице по чл.46,
ал.2 ГПК (л.77). Върху гърба на изпълнителния лист от 11.12.2010г. по ч.гр.д. № 57514/2010
по описа на СРС, 43 състав, се установява, че има отбелязани множество плащания в
периода от 02.08.2012г. до 20.02.2018г.
Следващите изпълнителните действия се изразяват в изпращане на запорни съобщения
върху банкови сметки на длъжника от 28.01.2011г. и 21.02.2011г. (л.74 и сл.), така и от
06.01.2012г. (л.83 и сл.); Изпратено е запорно съобщение за налагане на запор върху трудово
възнаграждение до работодател „Александра 96“ ЕООД от 06.01.2012г. (л.86).
С молба от 21.06.2012г. „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД уведомява ЧСИ Цачева, че
по силата на договор за цесия от 03.11.2011г. взискателят е прехвърлил вземането си срещу
3
длъжника (настоящ ищец) по изпълнителен лист от 11.12.2010г., издадени по ч.гр.д. №
57514/2010г. в полза на цесионер „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ АД, като с молба от
11.07.2012г. „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ АД иска на основание чл.429 ГПК
конституиране на мястото на взискателя „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, към която се
представят доказателства за извършената цесия, потвърждение на цесията от цедента и
уведомително писмо до длъжника.
С молба от 23.07.2013г. „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД уведомява ЧСИ Цачева, че
по силата на договор за цесия от 24.06.2013г. взискателят е прехвърлил вземането си срещу
длъжника (настоящ ищец) по изпълнителен лист 04.02.2010г. по ч.гр.д. № 4307/2010г. в
полза на цесионер „К.И.И БГ“ ЕАД, като с молба от 23.09.2013г. „К.И.И БГ“ ЕАД иска на
основание чл.429 ГПК конституиране на мястото на взискателя „Райфайзенбанк (България)“
ЕАД, към която се представят доказателства за извършената цесия, потвърждение на
цесията от цедента и уведомително писмо до длъжника.
Следващите изпълнителните действия се изразяват в изпращане на запорни съобщения
върху банкови сметки на длъжника от 23.06.2014г. (л.128 и сл.).
С молба от 19.06.2014г. „К.И.И БГ“ ЕАД е поискало извършване на справки за трудови
договори на длъжника и при наличие на такива да бъде запорирано трудово възнаграждение
(л.132).
С молба от 05.06.2014г. „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ АД е поискало извършване
на справки за трудови договори на длъжника и при наличие на такива да бъде запорирано
трудово възнаграждение (л.135).
С молба от 13.11.2015г. „К.И.И БГ“ ЕАД е поискало извършване на справки за трудови
договори на длъжника и при наличие на такива да бъде запорирано трудово възнаграждение
(л.141).
На 27.11.2015г. е изпратено запорно съобщение за налагане запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника до работодател „ЕКСПРЕС ДИСТРИБЮШЪН“ ЕООД (л.145),
получено на 04.12.2015г.
С молба от 15.12.2015г. „К.И.И БГ“ ЕАД е поискало налагане запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника (л.144).
С молба от 16.05.2017г. „К.И.И БГ“ ЕАД е поискало налагане запор върху банкови
сметки на длъжника (л.152). На 09.06.2017г. са изпратени запорни съобщения от ЧСИ
Цачева за налагане запор върху сметките на длъжника (л.156 и сл.).
С молба от 18.07.2017г. длъжникът е поискал вдигане на наложени запори.
С разпореждане от 22.02.2018г. ЧСИ Цачева е приключила частично производството
по изп.д. № 60/2010г. поради пълно погасяване на задължението към взискателя
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ АД по сумите по ИЛ от 11.12.2010г. по гр.д. №
57514/2010г. по описа на СРС, 43 състав, като делото оставало висящо за събиране на
задължението към „К.И.И БГ“ ЕАД.
4
Съгласно справка за извършени плащания по изпълнително дело (л.176 и 177) се
установява, че плащанията по делото към взискателя „К.И.И БГ“ ЕАД за периода от
налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника от работодател „ЕКСПРЕС
ДИСТРИБЮШЪН“ ЕООД са, както следва: от 20.02.2018г. ежемесечно до 05.05.2022г.
Към приобщеното копие на изпълнително дело № 60/2010г. по описа на ЧСИ Цачева,
са представени копия на „Финансова част“, в която са приобщени фактури и платежни
нареждания, от които се установява, че в периода от 31.07.2012г. до 02.12.2013 (л.10 до л.34)
са превеждани суми по наложен запор от работодател „Александра 96“ ЕООД; а в периода
от 15.02.2016г. до 05.05.2022 (л.45 до л.216) са превеждани суми по наложен запор от
работодател „ЕКСПРЕС ДИСТРИБЮШЪН“ ЕООД.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК (обуславящ) кумулативно
съединен с (обусловени) осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД и с правно
основание чл. 49 ЗЗД.
С оглед твърденията на страните и предвид разпоредбата на чл. 154 ГПК при предявен
отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание (заповедното производство), са настъпили факти, които водят до погасяване на
установеното изпълняемо право. Предвид наведените основания за недължимост на сумата,
ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за
спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД, респ.
в тежест на ответника е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, е станал титуляр на
оспорените вземания по силата на валидно сключени договори за цесия, за които длъжникът
е бил уведомен.
По обусловения иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже, че е платил процесната сума на ответника при липса на основание за това, поради
което ответникът се е обогатил. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е
да установи погасяване на паричното си задължение, респ. че е налице основание за
задържане на получената сума.
По обусловения иск с правно основание чл. 49 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че е
претърпял твърдените имуществени вреди (платил е такси към съдебния изпълнител и
адвокатско възнаграждение и такси за преписи в посочения размер), настъпили в причинна
връзка с виновното и противоправно поведение на ответника.
По обуславящия иск по чл.439 ГПК:
Съдът приема, че искът е допустим и за ищеца е налице правен интерес от
предявяването му и по отношение на сумите, които са събрани в хода на принудителното
5
производство. Предмет на иска по чл.439, ал.1 ГПК е установяване на факти, настъпили
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание и довели до погасяване правото на принудително изпълнение.
Обстоятелството дали сумите са платени или не в хода на изпълнителното производство е
ирелевантно за преценката за наличие на правен интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск, защото съдът в това производство преценява дали е погасено правото на
взискателя по отношение на всички суми по изпълнителния титул, доколкото пред
съдебният изпълнител длъжникът не може да упражнява правото си на възражение за
изтекла погасителна давност. Предявяването на иска по чл.439 ГПК е изрично предвиден
способ за защита и не е необходимо ищецът да доказван наличието на конкретен интерес от
завеждането му (в който смисъл е и определение № 266638/09.04.2021г. по в.гр.д. №
5580/2020г. на СГС, IV-г състав). Вкл. обстоятелството, че след предявяване на иска ищецът
е погасил чрез плащане задълженията по изпълнителното производство съставляват
действия по прекъсване на давността, но доколкото предмет е недължимост на вземането от
влизане в сила на изпълнителното основание, то плащането след завеждане на иска не
обуславя отпадане на правния интерес. Това е въпрос по същество относно дали е налице
хипотеза на признаване на вземане от страна на длъжника. Фактът на плащане след
завеждане на исковата молба не се отразява в степен да лишава от правен интерес ищеца от
водене на първоначално предявения иск. Правният интерес да бъде съдебно отречено едно
парично вземане не отпада в момента, в който вземането бъде погасено поради изпълнение.
Какъв вид защита иска да поеме ищеца е изцяло негово правомощие, с оглед застъпеното в
гражданския процес диспозитивно начало, което не следва да отстъпва пред принципа за
процесуална икономия. Вкл. следва да бъде съобразено, че при плащане след завеждане на
иска, правният интерес на ищеца по принцип би бил защитим с водене на осъдителен иск,
но основанието за водене на последния е възникнало след завеждане на исковата молба
(плащане) и не означава, че наличието на друг способ за защита възникнал след предявяване
на иска в разположение на ищеца го лишава от правен интерес да води вече избрания от
него иск, стига последният да може да се отрази в неговата правна сфера, така и за ищеца не
би съществувала възможност да премине от отрицателен установителен към осъдителен иск
на друго основание, доколкото би противоречало на изискванията на чл.214 ГПК.
Предвид това, че е предявен отрицателен установителен иск, при разпределение на
доказателствената тежест съгласно чл.154 от ГПК в тежест на ответника е да докаже, че
разполага с вземане в претендирания размер, което подлежи на принудително изпълнение,
вкл. извършването на действия по спиране или прекъсване на течащата срещу вземанията
погасителна давност по смисъла на ЗЗД.
Не се спори между страните, че праводател (цедент) на ответника е разполагал с
вземане в претендирания размер срещу ищеца, което е подлежало на принудително
изпълнение. Спорът е концентриран върху това дали след издаване на изпълнителния лист е
изтекла необходимата давност, съответно дали същата е била прекъсната с извършвани
действия по изпълнение, които прекъсват погасителната давност.
6
Изпълнителният лист е бил издаден по ч.гр.д. № 4307/2010г., по описа на СРС, 33
състав, въз основа на влязла в сила заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК, поради
което и с оглед чл.117, ал.2 ЗЗД приложимата давност е общата 5г. давност за вземанията (в
който смисъл е и Решение № 3/04.02.2022 г. по гр.д. № 1772/2021г. по описа на ВКС , IV
г.о.)
В ТР 2/15 по т.д. 2/13 на ОСГТК на ВКС е прието, че прекъсва давността
предприемането на конкретни изпълнителни действия (независимо дали прилагането им е
поискано от взискателя или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител по
възлагане по чл.18 ЗЧСИ), като прекъсват давността – насочване на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагане за събиране или
вместо плащане, извършване на опис и оценка, назначаване на пазач, насрочване и
извършване на продан, но не и действия по образуване на изпълнителното дело, изпращане
и връчване на покана за доброволно изпълнение, проучване на имущественото състояние,
извършване на справки, набавяне на документи, книжа и др. Така и когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
В конкретния случай, въз основа на издадения в полза на цедента на ответника срещу
ищеца изпълнителен лист (04.02.2010г), с молбата за образуване на изпълнително дело
(26.02.2010г.) е възложено на съдебния изпълнител предприемане на изпълнителни
действия, което според мотивите на цитираното ТР2/15 съставляват действия, прекъсващи
давността.
След образуване на изпълнителното дело са извършвани действия, прекъсващи
давността, както следва: запорни съобщения върху банкови сметки от 28.01.2011г.,
21.02.2011г., 06.01.2012г., запор върху трудово възнаграждение до работодател
„Александра 96“ ЕООД от 06.01.2012г. На 23.09.2013г. е присъединен кредитор („К.И.И БГ“
ЕАД). На 23.06.2014г. са изпращани запорни съобщения върху банкови сметки на длъжника.
С молба от 19.06.2014г. е поискало налагане запор на трудово възнаграждение; С молба от
13.11.2015г. е поискало налагане запор на трудово възнаграждение; На 27.11.2015г
„ЕКСПРЕС ДИСТРИБЮШЪН“ ЕООД. е наложен запор върху трудово възнаграждение на
длъжника. С молба от 15.12.2015г. е поискано налагане запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника . С молба от 16.05.2017г. е поискано налагане запор върху
банкови сметки. На 09.06.2017г. са изпратени запорни съобщения за налагане запор върху
банкови сметките. Съгласно справка за извършени плащания по изпълнително дело (л.176 и
177) се установява, че плащанията по делото към взискателя „К.И.И БГ“ ЕАД за периода от
налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника от работодател „ЕКСПРЕС
ДИСТРИБЮШЪН“ ЕООД са, както следва: от 20.02.2018г. ежемесечно до 05.05.2022г. В
ТР 2/15 по т.д. 2/13 на ОСГТК на ВКС е прието, че в изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да
бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
7
изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се
прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Всички от
цитираните изпълнителни действия (вкл. искането за извършване на такива) според
мотивите на цитираното ТР2/15 съставляват действия, прекъсващи давността.
Съдът приема, че давността не е изтекла, защото са извършвани действия, прекъсващи
давността по см. на чл. 116, б. „в“ ЗЗД вр. приетото в ТР 2/15 по т.д. 2/13 на ОСГТК на ВКС,
а именно с описаните по-горе действия, като между поисканите и изпълнени изпълнителни
действия (28.01.2011г., 21.02.2011г., 06.01.2012г., 23.09.2013г., 19.06.2014г., 13.11.2015г.,
27.11.2015г. 16.05.2017г., от 20.02.2018г. ежемесечно до 05.05.2022г.) не е изминал 5г.
давностен срок. Това е така, защото в чл. 116, б. „в“ ЗЗД е изрично установено правилото, че
давността се прекъсва с предприемането действия за принудително изпълнение. Същинско
действие за принудително изпълнение обаче може да предприеме само съдебният
изпълнител и то прекъсва давността, но давността е свързана с поведението на кредитора –
тя не се влияе от поведението на други лица. Затова ако искането от кредитора е направено
своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди
изтичането на давностния срок, по причина, което не зависи от волята на кредитора,
давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е
изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство. Давността не
се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието.
Прекъсването е едно – с предприемането на действието, но се счита да е настъпило с
обратна сила, ако след поискването давността е изтекла. След това тя се прекъсва
последователно във времето, когато осъществяването на способа става чрез отделни
процесуални действия (Решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747 / 2020 г. на ВКС, 4-то
гр. о).
По съображенията касателно пороците по уведомяване за цесията – съдът приема, че
длъжникът не е легитимиран да оспори валидността на договора за цесия по иск относно
цедираното вземане, освен в предвидените от закона случаи, когато прехвърлянето на
вземането е изрично забранено или допустимо при изрично установени условия, които не са
спазени, какъвто не е настоящият случай (Решение № 60256/07.03.2022г. по гр.д. №
3590/2020г. на ВКС ІV-то г.о.), така и е без значение за основателността на иска по чл.439
ГПК срещу конституирания в изпълнителното производство нов кредитор /цесионер/е
установяване на надлежното уведомяване на длъжникът по смисъла на чл.99, ал.4 ЗЗД за
извършена цесия, тъй като този факт не рефлектира върху дължимостта на вземането - то
съществува и следва да бъде удовлетворено принудително от съдебния изпълнител, като не
освобождава длъжника от отговорност за погасяването му. Съдебният изпълнител е този,
който провежда изпълнението и съответно носи отговорност за своите действия, които освен
това подлежат и на съдебен контрол, така че ако изпълни, чрез него в изпълнителното
производство, длъжникът се освобождава от дълга (Решение № 209 от 28.11.2018 г. по т. д.
№ 2530 / 2017 г. на ВКС, 1-во тър. отделение).
Оттук съдът приема обуславящия иск за неоснователен, съответно това води до
8
неоснователност и на обусловените искове по чл.55 и чл.49 ЗЗД (доколкото биха били
основателни при уважаване на обуславящия иск, включващ като предпоставка от
фактическия им състав по иска по чл.55 ЗЗД – липсата на основание, а по иска по чл.49 ЗЗД
– противоправното поведение).
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 8, вр. ал.3 ГПК с право на разноски разполага ответникът,
който е претендирал такива, поради което следва да бъдат присъдени такива в минимален
размер от 100лв. предвид ниската фактическата и правна сложност на делото.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. И. А., ЕГН: **********, гр.София, *****, отрицателен
установителен иск с правно основание чл.439 ГПК, че не дължи на „К.И.И БГ“ ЕАД, ЕИК:
**** със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „П.В“ № 21, Бизнес център Л.,
сумите, както следва: 9801.52лв. главница, 1162,18 лева просрочена редовна лихва за
периода 25.10.2008г. до 10.01.2010г., сума в размер на 270,68 лева, представляваща
просрочена наказателна лихва за периода от 25.11.2008г. до 28.01.2010г., законна лихва
върху главницата от 29.01.2010г. до изплащане на вземането и разноски по делото в размер
на 224,69 лева - за държавна такса, както и сумата от 474,00лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение, за които е издаден изпълнителен лист от 04.02.2010г. по
ч.гр.д. № 4307/2010г. по описа на СРС, 33 състав, въз основа на който е образувано
изпълнително дело № 60/2010г. по описа на ЧСИ Мария Цачева, рег.№ 840 на КЧСИ, както
и ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за осъждане ответника да
плати на ищеца сумата от 5021.84 лв., представляваща платена от ищеца сума без основание
в хода на принудително изпълнение по изпълнително дело № 60/2010г. по описа на ЧСИ
Мария Цачева, рег.№ 840 на КЧСИ, преведена на „К.И.И БГ“ ЕООД за погасяване на
задължения по изпълнителния лист, както и ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно
основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 352.49
лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в
събрани такси по принудително изпълнение на недължимо вземане в полза на съдебния
изпълнител, ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата
молба до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.8 вр. ал.3 ГПК Л. И. А., ЕГН: **********, гр.София,
***** , да заплати на „К.И.И БГ“ ЕАД, ЕИК: **** със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул. „П.В“ № 21, Бизнес център Л., сумата от 100лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
9
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10