№ 621
гр. К., 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:С. В. Г.
при участието на секретаря М. Т. М.
като разгледа докладваното от С. В. Г. Гражданско дело № 20215510101777
по описа за 2021 година
В исковата молба пълномощникът на ищцовото дружество адв. Й.
заявява, че „Д." ЕООД е сключило с „А." (предишно наименование „М."
ЕАД) договор за използване на мобилни услуги ***, партида ***, ID на
договор ***. Заявява, че за процесния период по договора са активирани
следните мобилни услуги/пакети от услуги със съответните приложения:
С Приложение *** от ***г. за срок от две години са активирани услуги
М. auto control за мобилни номера *** и *** с месечна абонаментна такса
16.58 лв. без ДДС. В раздел Отговорност са уговорени неустоечни клаузи за
нарушаване на задълженията на абоната по договора.
С Приложение *** от ***г. за срок от две години е активиран пакет от
услуги – фиксиран интернет с номер ***, телевизия с номер *** и мобилна
услуга М. бизнес безкрай 30 за 2 броя SIМ карта ********** и *** с месечна
такса за пакета 47.90 лв. без ДДС. Съгласно т. 6.1. от Приложението на
абоната е предоставено за временно ползване за срока на договора-
оборудване – DataBox device устройство и STВ (Set Тор Вох) устройство,
което същият е поел задължение да върне на оператора при прекратяване на
договора в пълна комплектност и изправност - т. 6.4. от Приложението. В
раздел Отговорност са уговорени неустоечни клаузи за нарушаване на
задълженията на абоната по договора.
По договора са издадени и дължими следните фактури на обща
стойност 596.74 лв.:
Фактура Период на фактуриране Дата Падеж
Стойност
1
3*** 09.02.2018-08.03.2018 12.03.2018 11.04.2018 155,82 лв.
3*** ***-08.04.2018 12.04.2018 12.05.2018 114,48 лв.
3*** 09.04.2018-08.05.2018 15.05.2018 14.06.2018 100,52 лв.
********* 09.05.2018-08.06.2018 12.06.2018 12.07.2018 97,27 лв.
3*** 09.06.2018-0 08.07.2018 12.07.2018 11.08.2018 97,27 лв.
********* 09.07.2018-08.08.2018 13.08.2018 12.09.2018 31,38 лв.
Към договора на *** е закупен мобилен апарат S. (2016) Вlack за сумата
от 1.00 лв. и е издадена фактура *** от *** г. на стойност 1.00 лв. с падеж
23.03.2018 г., която не е платена от длъжника.
Поради неизпълнение на задълженията си по договор *** за заплащане
на използваните мобилни услуги същият е прекратен считано 19.08.2018 г. на
основание т. 54.12. от Общи условия за взаимоотношенията между „А." ЕАД
и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на
„А." ЕАД по стандарта GSM, UMTS и LТЕ, съгласно която договорът на
абоната/потребителя се счита за едностранно прекратен от страна на А., в
случай че забавата на плащането на дължимите суми от абоната потребителя
е продължила повече от 124 дена. При прекратяване на договора по вина на
абоната, последният дължи неустойка за неизпълнение и неспазен срок на
действие, уговорена в Приложенията за активиране на всяка отделна мобилна
услуга/пакет от услуги, за които срокът на действие не е изтекъл. Неустойката
е определена като сбор от стандартните месечни абонаментни такси (МАТ) за
мобилните планове без отстъпки дължими от абоната за съответните SIM
карта, считано от датата на прекратяване на договора до изтичане на
посочения в договора срок за всеки мобилен номер. Начислена е и неустойка
във фиксиран размер за предоставено на абоната оборудване /модем, рутер,
ТВ приемник/, което след прекратяване на договора не е върнато на мобилния
оператор. За неустойките са издадени следните сметки общо в размер на 1
665.92 лв.:
Сметка Дата Стойност Номер на услуга Съдържание Срок на договора
********* 19.08.2018 270,00 лв. *** 18 МАТ по 15 лв. 22.02.2018-22.02.2020
********* 19.08.2018 138,60 лв. *** 18МАТро7.70 лв. 22.02.2018-22.02.2020
********* 19.08.2018 183,60 лв. *** 18 МАТ по 10.20 лв. 22.02.2018- 22.02.2020
********* 19.08.2018 270,00 лв. ********** 18 МАТ по 15 лв 22.02.2018-22.02.2020
********* 19.08.2018 100,00 лв. *** Неустойка за устр.- SТВ 22.02.2018-22.02.2020
********* 19.08.2018 281,86 лв. *** 17 МАТ по 16.58 лв. 15.02.2018- 15.02.2020
********* 19.08.2018 140,00 лв. *** Неустойка за DataBox device 22.02.2018- 22.02.2020
********* 19.08.2018 281,86 лв. *** 17 МАТ по 16.58 лв. 15.02.2018- 15.02.2020
Сочи, че изложените обстоятелства са обстоятелствата, от които
произтича вземането по издадената Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 808/2021 г. по описа на Районен
съд – К..
Длъжникът е подал възражение срещу издадената Заповед за
изпълнение на основание чл. 414 от ГПК.
Предвид гореизложеното моли съда да постанови съдебен акт, с който
да признае за установено, „Д." ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: община К., с. Б., ***, ул. „П., ***, представлявано от С.С.С. –
2
управител дължи на „А." ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. С., ***, район И., ул. „К." ***, представлявано от А. В. Д. – Главен
изпълнителен директор и М.М. – Изпълнителен директор сумата от 2 263.66
лв., представляваща:
596.74 лв. – месечни такси и потребление за използване на услуги по
договор *** за периода 09.02.2018 - 08.08.2018 г., ведно със законна лихва за
забава от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане;
1 лв. – цена на закупен мобилен апарат към договор *** по фактура ***
от *** г., ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на
заявлението до окончателното плащане;
1 665.92 лв. – неустойка за неизпълнение на договор ***, ведно със
законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението до
окончателното плащане.
С допълнителна молба вх. № 2261/28.06.2021 г. по описа на Районен съд
– К. пълномощникът на ищцовото дружество прави следните уточнения:
Основанието, от което произтича вземането е сключен между страните
договор за мобилни услуги ***, партида ***, ID на договор *** от ***г., към
който с 2 броя Приложения *** съответно от *** и *** г. за срок от две
години са активирани мобилни услуги/пакет от услуги.
Касае се за един единствен договор за мобилни услуги, толкова
доколкото в чл. 3.2. от Договора е уговорено, че договорът урежда условията,
валидни за всички услуги, използвани от абоната, като всяка избрана услуга
или пакет от услуги, в това число срок на ползване, ценови и други условия за
ползване, се описват в Приложения, представляващи неразделна част
договора. В т. 4.2. от Договора страните са се съгласили, че той представлява
цялото споразумение, което урежда правоотношенията, възникнали във
връзка с ползваните от Абоната услуги, и всички предишни договори, които
са подписани преди подписване на договора и не са прекратени, стават
неразделна част от договора и се идентифицират с неговия уникален
клиентски номер ***.
С Приложение *** от ***г. за срок от две години са активирани услуги
М. auto control за мобилни номера *** и *** с месечна абонаментна такса
16.58 лв. без ДДС. В раздел Отговорност са уговорени неустоечни клаузи за
нарушаване на задълженията на абоната по договора.
С Приложение *** от ***г. за срок от две години е активиран пакет от
услуги – фиксиран интернет с номер ***, телевизия с номер *** и мобилна
услуга М. бизнес безкрай 30 за 2 броя SIM карта ********** и *** с месечна
такса за пакета 47.90 лв. без ДДС.
Договорът и приложенията са представени като доказателства с
исковата молба.
Претендираните суми по всяка фактура са посочени в исковата молба.
По претенцията за закупен мобилен апарат е посочено основание –
Приемо-предавателен протокол от *** г. за закупено устройство S. (2016)
Black за сумата от 1.00 лв.
В издадената фактура *** от ***г на стойност 1.00 лв. е фактурирана
3
цената на апарата.
Досежно претенцията за неустойка уточнява, че периодите, за които се
претендира неустойка, са: от 19.08.2018г. (датата на предсрочно прекратяване
на договора на основание т. 54.12 от ОУ) до 14.02.2020 г. - уговорената дата
на ползване на услугите М. auto control за мобилни номера *** и *** (т. 9.2. от
Приложение *** от ***г. – за оставащите 18 месеца от срока; от 19.08.2018 г.
(датата на предсрочно прекратяване на договора на основание т. 54.12 от ОУ)
до 20.02.2020 г. – уговорената дата на ползване на пакета от услуги –
фиксиран интернет с номер ***, телевизия с номер *** и мобилна услуга М.
бизнес безкрай 30 за 2 броя SIM карта ********** и *** (т. 8.2.2 от
Приложение №1 от ***г.) за оставащите 18 месеца от срока.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Д."
ЕООД, чрез адв. С. Г., с който заявява, че счита исковата претенция за
допустима но неоснователна, като излага следните съображения:
По нищожност на договора:
Подписаният договор, ведно с два броя приложения и приемно-
предавателен протокол за закупено крайно устройство от *** г. не са
подписани от доверителят му С.С.С., в качеството му на управител на „ Д."
ЕООД, с. Б., общ. К.. Видно от представените доказателства по делото същите
носят подписа на друго лице представител – Д.К.А., като претенцията по
исковата молба и фактуриране на услугата от страна на „А." ЕАД, гр. С., е до
лицето Д.К.А., а не до юридическото лице „ Д." ЕООД, с. Б., общ. К..
Исковата претенция се основава на месечни такси и потребление за
използване на услуги по договор *** за периода от 09.02.2018 г. - 08.08.2018
г., ведно със законната лихва, цена на закупен мобилен апарат към същия
договор, както и неустойка за неизпълнение към договора. Видно от
приложения договор с приложенията към исковата молба същият носи дата
*** г., което буди недоумение в тях на какво се основава исковата претенция.
По повод на горното твърдят, че договора е нищожен, като подписан от
лице, което не е представител на търговеца, както и че същия носи друг номер
и дата.
По основанията в договора.
Съгласно предмета на договора от *** г. операторът е предоставил на
абоната електронни съобщителни услуги, чрез една или няколко електронни
съобщителни мрежи. Към договора е било приложено и Приложение *** от
същата дата, за тарифен план и условия за ползване на услугата М. auto
control.
Горната услуга е била предоставена от М. на абоната в сътрудничество
с друго юридическо лице „Д." АД. Услугата позволява на абоната чрез GPS
устройство да проследява в реално време, чрез Интернет движението на
определено моторно превозно средство в Б. или чужбина в рамките на
покритието на обществената мобилна наземна мрежа на М. по стандарт GPS,
като услугата се предоставя само в пакет с устройство с инсталирана в него
SIМ карта.
Съгласно предоставения пакет, услугата е достъпна през всеки един
компютър или мобилен телефон посредством интернет, без инвестиции за
4
допълнителни технологии и позволява лесно проследяване на движението на
един автомобил или на цял автопарк. Съгласно договора системата осигурява
надежден контрол над средствата за транспорт навсякъде и по всяко време
независимо от тяхното местоположение - в Б. или в чужбина. Иновативната
услуга предлага и редица допълнителни предимства. С нея може да се
проследява скоростта, с която автомобилът се движи, посоката на движение,
както и изминатия маршрут и пробег за период от време.
Пълномощникът на ищцовото дружество сочи, че съгласно т. 6.1 и 6.2
от приложение *** към договора от *** г., монтажът на устройството
следвало да бъде извършен от оторизиран сервиз на „Д." АД. Доверителят му
заплатил необходимата услуга по монтажа за М. auto control, която услуга
била задължителна при подписване на договора и приложението, като с
последното договора бил изпълнен от страна на абоната.
Въпреки горното и до настоящия момент заплатената и претендирана
услуга от „А." ЕАД гр. С. в исковата молба не била монтирана. Няма
подписан приемно-предавателен протокол за монтаж на GPS устройството.
Многократно били извършвани поредица от разговори по телефона
както и посещения в офисите на „А." ЕАД гр. С., т.к. договорената и
заплатена услуга била необходима за работата на доверителят му.
Независимо от горното GPS-са с инсталираната в него SIМ карта не
била монтирана и договорът от страна на оператора не бил изпълнен. Въпреки
това, ежемесечно била фактурирана услуга от страна на оператора без абоната
да може да ползва същата.
В договора било договорено, че абонатът няма право друг доставчик от
оторизиран сервиз да монтира устройството. Затова, „Д." ЕООД, с. Б., общ. К.
не предприели необходимите мерки за инсталиране на GPS услугата от друг
доставчик.
Адвокат Г. заявява, че с исковата молба се претендира и заплащането на
фиксиран интернет и телевизия и фиксирана услуга М. бизнес безкрай 30 за 2
броя SIМ карта с месечна такса в размер на 47,90 лева, без ДДС, като във
фактурата не било отразено по какъв начин е формирано задължението. Ведно
с последното доверителят му искал да заплати фактурата, съгласно
Приложение *** от *** г,. касаещо интернет услугата за телевизия и
фиксираната услуга М. бизнес безкрай 30. При посещението си в офис на „А."
ЕАД, гр. С., му било отказано заплащането само на интернет услугата, т.к.
била част от цялостната фактура, която касаела М. auto control и М. бизнес
безкрай 30 и не можела същата да бъде разделена.
Прави възражение за неспазване на договора от страна на оператора,
като на практика доверителят му поискал да заплати само и единствено
фактурата, касаеща интернет М. бизнес безкрай 30, но поради причината, че
същата не могла да се раздели от цялостната фактура това задължение
останало незаплатено.
Твърди, че видно от представените по делото доказателства от страна
на ищеца, договорът, е със срок на валидност две години, съгласно
Приложение *** към договора. По силата на последното срокът на договора е
изтекъл на 14.02.2020 г. Доверителят му не е подписал писмено съгласие за
5
продължаване срока на договора, поради което следва, че договорът е
прекратен, т.к. автоматичното продължение на срока на договора на
самостоятелно основание клауза по договора от своя страна е недействителен.
Такава клауза, е несъществуваща и не създава права и задължения за
страните. Всякакви такива уговорки се смятат за несключени и договорът
действа между страните като безсрочен след изтичането на срока, за който е
подписан. Това от своя страна означава, че договорът може да бъде прекратен
във всеки един момент от страна и на потребителя, и на оператора, за което се
изисква едномесечно предизвестие и не се дължат никакви неустойки.
Сочи, че по силата на договора ищецът претендира сумата от 1 665,92
лева, неустойка за неизпълнение, като не му е известно как е формирана тази
сумата.
Прави възражение за неспазване на договора и на всички произтичащи
от това законови последици, т.к. GPS устройството не е било инсталирано и
не се е ползвало от абоната, независимо от това, че с подписване на договора
услугата е била заплатена от потребителя.
Моли съда да има предвид и възражението им, касаещо интернет М.
бизнес безкрай 30, т.к. счита, че „Д." ЕООД, с. Б., общ. К. е изправната страна
и е направила необходимото, за да заплати само тази услуга по договора, но
от страна на "А.", ЕАД, гр. С. му било отказано, т.к. фактурата била една
цялост и не следвало да се заплаща само и единствено поисканата услуга.
Счита, че уговорката за неустойка е изцяло нищожна, като
противоречаща на разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД и разпоредбите за
защита на потребителя, като в този смисъл е и практиката на ВКС. Договорът
и приложенията са нищожни и поради противоречие с добрите нрави, за
което съда следи служебно, каквато е и практиката на ВКС: /решение № 229
от 21.01.2013 год., по т.д.***050/2011 год. на IIт.о. на ВКС, т. 3 от ТР
***/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС/.
Сочи, че критериите дали е налице нищожност поради противоречие с
добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР *** от 15.06.2010 г. по т. д.
***/2009 г. на ОСТК на ВКС. Клаузата за неустойка предвиждаща
задължение за длъжника за заплащане на неустойка, равняваща се на
дължимите до края на договора за предоставяне на процесния вид услуга
абонаментни такси, независимо от момента на разваляне на същия, е
нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Неустойката излиза извън
допустимите законови рамки, тъй като кредиторът получава имуществена
облага от насрещната страна в определен размер, какъвто би получил, ако
договорът не беше развален, без да има престация от негова страна,
респективно да е извършил допълнителни разходи по договора, което води до
неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост.
(Решение: № 219/09.05.2016 г. по т.д. № 203/2015 . на ВКС, I т.о.) Претендира
присъждането на разноски. В съдебно заседание пълномощника на ответника
адвокат С. Г. моли съда да отхвърли предявеният иск ката неоснователен и
недоказан. Подробни съображения излага в писмена защита по делото.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните,
намира за установено следното от фактическа страна:
6
Предявен е иск по чл.415 от ГПК, който представлява специален
положителен установителен иск с предмет съдебно установяване, че
вземането на кредитора съществува, т.е. че присъдената със заповедта за
изпълнение сума се дължи. По този иск кредиторът следва да докаже факта,
от който вземането му произтича, а длъжникът – възраженията си срещу
вземането.
Видно от приложеното частно гражданско дело № 808/2021г. по описа
на Районен съд – К., на основание чл. 410 от ГПК съдът е издал заповед за
изпълнение № 260802/06.04.2021г. в полза на кредитора „А 1 Б.“ ЕАД – С.
срещу длъжника „Д.“ ЕООД – село Б. за изпълнение на парично задължение,
за сумите: 596.74 лева главница, 1.00 лев за закупен мобилен апарат към
договор М 5927268 по фактура *** от 09.03.2028г., 1 665.92 лева – неустойка
за неизпълнение на договор М 5927268 и законната лихва върху главницата,
считано от 05.03.2021г., както и сумата 345.27 лева разноски.
По делото не е спорно че между „А 1 Б.“ ЕАД и ответникът „Д.“ ЕООД
е сключен договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги ***,
партида ***, по договор М 5927268. Във връзка с договора между страните са
сключени: Приложение №1 от ***г. и Приложение №1 от ***г. Съгласно
прилижение №1 от ***г. за срок от две години са активирани услугите М.
auto control за мобилни номера *** и *** с месечна абонаментна такса 16.58
лева с ДДС. Съгласно приложение №1 от ***г. за срок от две години е
активиран пакет от услуги : фиксиран интернет с номер ***; телевизия с
номер ***; мобилна услуга М. бизнес безкрай 30 за ца броя SIM карти
********** и *** с месечна такса на пакета 47.90 без ДДС. Съгласно т.6.1 от
Приложението на абоната е предоставено за временно ползване за срока на
договора – оборудвана – DataBox device устройство и STB /Set Top Box/
устройство, което абоната сее задължил да върна на оператора пир
прекратяване на договора в пълно комплектност и изправност съгласно т.6.4
от приложението. Клаузите за неустойка за нарушаване на задълженията на
абоната по договора са уговорени в раздел „Отговорност“.
По делото се представени следните фактури: фактура ****** от
12.03.2018 г. за отчетен период 09.02.2018 г. – 08.03.2018 г., с падеж
11.04.2018 г. на стойност 155,82 лева; фактура ****** от 12.04.2018 г., за
отчетен период *** г. – 08.04.2018 г., с падеж 12.05.2018 г. на стройност
114,48 лева; фактура ****** от 15.05.2018 г., за отчетен период 09.04.2018 г. –
08.05.2018 г., с падеж 14.06.2018 г. на стойност 100,52 лева; фактура
***74384693 от 12.06.2018 г., за отчетен период 19.05.2018 г. – 08.06.2018 г., с
падеж 12.07.2018 г. на стойност 97,27 лева; фактура ****** от 12.07.2018 г.,
за отчетен период 09.06.2018 г. – 08.07.2018 г. с падеж 11.08.2018 г., на
стойност 97,27 лева; фактура № ********** от 13.08.2018 г. за отчетен
период 09.07.2018 г. – 08.08.2018 г. с падеж 12.09.2018 г., на стойност 31,38
лева.
По делото е постъпило писмо от „Д.“ АД, от което се установява, че
протокол за извършен монтаж не е извършен, тъй като клиента не е направил
уговорка за монтаж с оторизирания партньор на „Д.“ АД в град С., който е
трябвало да извърши монтажа в град К.. Посочено е, че клиентът е заплатил с
проформа-фактура транспортните разходи, свързани с монтажа.
7
По делото са представени и Общи условия за взаимотношенията между
от „А.“ ЕАД, и абонатите и потребителите на обществените мобилни
наземни мрежи на „А.“ ЕАД.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите Д.С. С. и А.С. А..
От показанията на свидетеля С. се установява, че през месец февруари
2018 г. управителят на „Д.“ ЕООД е сключил договор с „А.“. Заявява, че
управителката на ответното дружество е негова ***. Сочи, че той помагал
„във всички неща“. Поводът бил, че трябвало да се поставят GPS устройства
на два камиона за извършване транспорт на дървесина. Изискването за
поставяне на GPS устройство било на Регионалната дирекция по горите.
Поставянето на GPS устройства на камионите извършващи транспорт на
дървесина било задължително,в противен случай същите не можели да
извършват такъв превоз. Твърди, че договорът се сключил с представител на
М., който му обяснил, че може да направи пакет от услуги, включително и за
проследяване като към тази услуга да бъдат добавени две СИМ карти за
мобилни телефони, плюс интернет и телевизия, като в този случай пакетната
цена щяла да бъде по-евтина. Уговорката била най-късно до една седмица да
бъдат поставени устройствата на автомобилите. „Трябва да ги постави
някакво дружество или фирма.“ Представителят на „А.“ ЕАД му казал, че
дружеството „Д.“ АД ще извърши монтажа на устройствата и ще издаде
протокол, който им бил нужен за Регионална дирекция по горите.
Устройствата не били монтирани „мина една седмица, втора, трета“. Заявява,
че постоянно звънял по телефона като му казвали, че „имат много работа“.
Първо му казали, че монтажа ще е безплатен, по-късно казали, че трябва да
заплатят транспортни разходи в размер на 42 лева с ДДС. Транспортните
разходи били заплатени по банков път „и пак не дойдоха“. Била им издадена
проформа-фактура за транспортни разходи. Няколко пъти уведомили „А.“
ЕАД като към края на месец май им казал, че няма смисъл от изпълнените на
договора, тъй като същото било безпредметно. Телефоните, SIM картите
работели до май когато ги спрели. Казали им, че всичко е пакетна цена и не
можело да се раздели. „Услугата GPS върви в пакета.“ Заявява, че от „А.“
ЕАД не получили нищо, във връзка с тази услуга. Трябвало техен
представител или фирма подизпълнител да постави GPS устройствата, да им
издадат протокол, който да бъде представен в Регионална дирекция по горите,
да има удостоверение с потребителско име и парола. За услугата GPS не били
получавали нищо. Платили за монтаж, „но не са идвали“.
Свидетелят А. знаел, че фирмата „Д.“ ЕООД са занимава с превоз на
дърва. „Ходя, помагам в тази фирма.“. Твърди, че ходили в „А.“ ЕАД и
поискали да използват услугата GPS проследяване. След като подготвили
договора им казали, че ще изпратят „техни хора да монтират GPS-ти при
нас“. Заявява, че устройствата не били монтирани. Ходили „най-малко 10
пъти“ в клон на А. и поискали да си заплатят фактурата. В тази обща фактура
била и таксата за GPS-те, които не били монтирани. Поискали да си заплатят
само кабелната телевизия, интернета и телефоните, без GPS-те, тъй като
същите не били монтирани. От офиса им отговорили, че фактурите „няма как
да разделят фактурите, всичко е пакет“.
По делото е назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза,
8
която е депозирала първоначално и допълнително заключение. От
първоначалното заключение се установява, че процесните фактури са
издадени в периода 09.02.2018г. – 08.08.2018г. Не са осчетоводени в
счетоводството на ответника „Д.“ ЕООД, не фигурират в счетоводния архив и
респективно не участват във формирането на данъчната основа по ЗДДС за
съответните периоди. В този смисъл по тези фактури не е използвано право на
приспадане на данъчен кредит. Посочено е, че в периода *** г. – 08.08.2018 г.
в счетоводството на ответното дружество няма осчетоводено и/или
извършено плащане за монтаж към „Д.“ АД в размер на 29.00 лева без ДДС.
Размерът на задължението на ответника е формирано от неплатените фактури
и начислени неустойки по договор за използване на мобилни услуги ***,
партида ***, ID на договор ***. Вещото лице сочи, че общата стойност на
задължението е формирано както следва: по фактури 597,74 лева и неустойки
1 665,92 лева, общи 2 263,66 лева. Посочено е още, че дължимата по договор
за използване на мобилни услуги ***, партида ***, ID на Договор ***
неустойка е изчислена съгласно чл. 8.3.1 /а/ от Приложение *** от *** г.
Вещото лице сочи, че общата стойност на неустойката за предоставено
оборудване за устройство DataBox device и STB /Set Top Box/ устройство е
формира на основание чл. 8.3.2 от Приложение *** към Договор *** от *** г.
е в размер на 240 лева. Същата е калкулирана като обезщетение в размер
стойността на оборудването, съгласно действащия ценоразпис на оператора.
От експертизата се установява още, че сметките за неустойка съдържат
всички необходими реквизити на първичен счетоводен документ, съгласно чл.
7, ал. 1 от Закона за счетоводството /ЗСч/. Същите отговарят на изискванията
на чл. 6 от ЗСч. Посочено е, че „А.“ води своето счетоводство съгласно
Международните стандарти за финансово отчитане, приети от Европейския
съюз. Годишните финансови отчети на „А.“ ЕАД подлежат на одит от
независим одитор, съгласно Закона за независимия финансов одит.
Процесните фактури не са осчетоводени и не фигурират в счетоводните
регистри на „Д.“ ЕООД. Счетоводството на дружеството-ответник е водено
редовно и съгласно действащите счетоводни стандарти и нормативни
изисквания. От допълнителното заключение се установява, че изчислените
суми само за телевизия, интернет и SIM карти, изключвайки GPS
устройствата, за периода 09.02. – 19.04. са 228,68 лева. Изчислените суми за
телевизия, интернет и SIM карти, изключвайки GPS устройствата, за периода
19.04.- 15.06. са 121,73 лева.
По делото е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза,
която е депозирала първоначално и допълнително заключение. От
първоначалното заключение се установява, че между мобилния оператор „А.“
ЕАД и „Д.“ ЕООД съществува договор с номер на партида ***, ID на Договор
***. Процесните услуги са прекратени на 19.08.2018 г. вследствие 124-ия ден
забава на плащанията, съгласно т. 54, т. 12 от Общите условия. Деактивацията
е автоматичен процес, който се изпълнява след 124-ия ден на забавата.
Посочено е, че при плащане на забавените задължения изцяло, алгоритмът за
прекратяване на договора се спира и услугите се активират в пълен обем.
Сметките за неустойки се генерират и изчисляват автоматично по
предварително зададени параметри за всеки договор – номер на услуга,
месечна абонаментна такса и период на договора. От допълнителното
9
заключение на съдебно-техническата експертиза се установява, че реда по
който се изпълнява клиентската заявка за услугата Аутоконтрол е следната:
договорът се сключва между „А.“ ЕАД и абоната като операторът пуска
заявка към „Д.“ АД. Ежедневно куриер на „Д.“ АД взема всички изписани
комплекти от „А.“ ЕАД и ги доставя в логистичния център на „Д.“ АД. След
като пристигне оборудването, от „Д.“ АД се свързват с абоната, за да се
уточни мястото за монтаж и се пуска заявка за монтаж. Посочено е, че
оборудването се изпраща към съответния сервизен център за монтаж. Ако е
необходимо се издава проформа на клиента за посещение на място, като
оборудването се изпраща към съответния сервизен център. Посочено е, че
контрол и координация по сигурността прави служител на „Д.“ АД. Вещото
лице сочи, че в конкретния случай целия процес е изпълнен до момента
когато клиента е заплатил транспортни разходи за посещение на място за
монтаж. Монтажът е трябвало да се извърши в сервизния център в С., но не е
извършен. Установено е, че няма приемо-предавателни протоколи за доставка
на GPS апарати и пароли за монтажа на проследяващите устройства, и
годността им за използване.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
Предявеният иск с правно основание чл.422 от ГПК има за предмет
установяване на вземане на ищеца, за което е била издадена заповед
изпълнение. Съгласно общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК в тежест на
ищеца е да установи основанието, от което произтича вземането му. В тежест
на ответника е да установи фактите, на които основава своите възражения
срещу вземането.
Съгласно т.11а от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г.,
постановено по т. дело № 4/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС
процесуалните последици от предявяването на иска по чл. 422 от ГПК респ.
чл. 415, ал. 1 от ГПК настъпват с подаването на исковата молба, но от
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
обуславя допустимостта на разглеждане в исковото производство на
направените оспорвания на вземането от длъжника във възражението по чл.
414, ал. 1 от ГПК. Възражението по чл. 414, ал. 1 от ГПК е депозирано по
време на висящността на процеса, адресирано е до съда и е подадено преди
да е започнал да тече срокът за отговор на исковата молба по реда на чл.131
от ГПК. Възможността длъжника да обоснове оспорванията си във
възражението по чл.414, ал.1 от ГПК има правните последици на отговор на
исковата молба по чл.131 от ГПК. Независимо от депозирано на обосновано
възражение по чл.414, ал.1 от ГПК ответникът по иска може да подаде
писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК. Съдът следва да разгледа в
производството по чл.422 от ГПК респ. чл.415, ал.1 от ГПК само
обоснованите във възражението по чл.414, ал.1 от ГПК оспорвания на
вземането на кредитора.
По делото безспорно се установи, че страните по делото са в договорни
отношения, съгласно договор за използване на мобилни услуги ***, партида
***, ID на договор ***. Съдът приема, че през процесния период ответникът е
използвал, съгласно договора, интернет, телевизия и 2 бр. телефони. От
заключението на допълнителната съдебно-счетоводна експертиза се
10
установява, че дължимите суми само за телевизия, интернет и SIM карти за
периода от 09.02.2018 г. до 08.08.2018 г. са в размер общо на 350,41 лева.
Следва да се посочи, че посочената сума включва само телевизия, интернет,
SIM карти, изключвайки GPS устройствата за процесния период. Спорно
между страните е дължимостта на сумите на 2 броя SIM карти за GPS
проследяващи устройства за автомобил, които съгласно Приложение *** от
*** г. имат месечна такса от 16,58 лева за всяко едно. Съгласно Приложение
*** от *** г. монтажът на съоръжението се извършва от „Д.“ АД. Абонатът
следва да заплати срещу заплащане монтаж, транспортните разходи и
предоставените от „А.“ ЕАД SIM карти с прилежащите за монтаж
устройства. В чл. 9 от приложението е посочено, че монтажът се извършва в
7-дневен срок от подписване на приложението и предоставяне на прилежаща
SIM карта. Безспорно по делото се установи, че Приложение *** е подписано
на *** г. По делото е представено и платежно нареждане от ответника в
полза на „Д.“ ЕАД за сумата от 42 лева, ведно с проформа фактура за монтаж
на устройствата и транспортни разходи. Видно е плащането от страна на
ответника в полза на „Д.“ АД е извършено на 15.02.2018 г., т.е.
непосредствено след подписване на Приложение *** от *** г. Налага се
извода, че ответникът е изправна страна по договора като е заплатил
необходимите такса за монтажа на устройствата и транспортни разходи на
сервизното дружество. От заключенията на съдебно-техническата експертиза
се установява, че между „А.“ ЕАД и „Д.“ АД съществува рамков договор по
отношение на монтажа на проследяващите устройства. Установи се, че
монтажът не е извършен от сервизния център в С.. Вещото лице сочи, че няма
приемо-предавателни протоколи за доставка на GPS апарати и пароли за
монтажа на проследяващите устройства и годността им на ползване. В тази
връзка съдът намира, че следва да отбележи, че всяка от страните по договора
следва да изпълнява точно и добросъвестно задълженията си по него,
съобразно закона и да не пречи на другата страна и тя да изпълнява своите
задължения по същия начин. От гореизложеното се налага извода, че в случая
ответникът е изправна страна, като същият е изпълнил задълженията си,
свързани във връзка с монтирането на 2 бр. проследяващи устройства на
товарни автомобили, като същите не били монтирани. Установи се и от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че за процесния период
ищцовото дружество е продължило да начислява такса за проследяване без
GPS устройствата да са монтирани. От свидетелските показания се установи,
че ответникът е настоявал да заплати интернет, телевизия и 2 броя SIM за
мобилни телефони, но от операторът им отговорили, че услугите не могат да
бъдат заплатени отделно. Тук следва да се отбележи, че между „А.“ ЕАД и
„Д.“ АД има сключен Рамков договор за монтиране на проследяващи
устройства по който ответникът не е страна. Налага се извода, че „А.“ ЕАД
има задължение да предостави услугата за монтиране на GPS устройствата.
От събраните по делото писмени доказателства, заключенията на съдебно-
счетоводната и съдебно–техническата експертизи, както и от свидетелските
показания безспорно се установи че „А.“ ЕАД не са изпълнили задължението
си по договора да предоставят услугата. Фактът, че „А.“ ЕАД са
предоставили с рамков договор извършването на монтажа на подизпълнител
не отменя неговата отговорност по изпълнението на договора. Това е така,
тъй като абонатът няма договорни задължения с подизпълнителя „Д.“ АД,
11
освен да заплати таксата по монтажа и транспортните разходи, което е
направил.
По изложените съображения съдът намира, че иска за главница следва
да бъде уважен до сумата в размер на 350,41 лева, като над този размер до
претендираните 596,74 лева следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Основателен се явява иска за 1 лев, представляващ цена за закупен
мобилен апарат S. (2016) Black към договор *** по фактура № *** от *** г.
видно от представения по делото приемо – предавателен протокол.
Ищецът претендира и неустойка за предсрочно прекратяване на договор
*** в размер на 1665,92 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 92 ЗЗД неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вреди от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. По своята същност
неустойката е едно предварително и доброволно установяване на размера на
обезщетението за вреди, които изправната страна ще претърпи от пълното
неизпълнение или неточното изпълнение на задълженията на неизправната
страна. Фактическият състав на отговорността за неустойка включва
установяване на неизпълнено от неизправната страна договорно задължение и
на вина за неизпълнението. Съгласно чл. 27 от Общите условия на ищеца
плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока, указан на
фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При
неспазване на срока потребителят дължи неустойка за забава в размер на
законната лихва за всеки ден закъснение.
По делото се установява, че ответникът не е бил изправна страна по
договора и не е заплащал дължимите суми за предоставените услуги. В този
случай съгласно процесния договор "А." ЕАД има право да прекрати
едностранно индивидуалния договор с потребителя. В сключения с ответника
договор за мобилни услуги страните са се уговорили в случай на
прекратяване на договора по вина или инициатива на потребителя,
последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за
съответния абонаментен план месечни абонаменти за всеки номер, по
отношение на който е налице неизпълнение, дължими до края на срока на
договора. Съдът приема посочената клауза за неравноправна и съответно
нищожна, на основание чл. 146, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП във връзка с чл. 143, т. 5,
т. 9 и т. 14 от ЗЗП, във връзка с чл. 3, пар. 1 от Директива 93/13/ЕИО на
Съвета, тъй като с определяне на неустойка в размер на оставащите
абонаментни месечни цени до края на срока на договора се създава
значителна неравнопоставеност между страните по договора. В случая с оглед
начина на попълване на договорите и обстоятелството, че полетата се
попълват от представител на ищеца-търговец, означава, че ответникът не е
имал възможност да изрази воля и съгласие по отношение на клаузата за
неустойка, така че не може да се приеме, че е налице индивидуално
уговорена клауза между страните.
Допълнителен аргумент, че уговорката за неустойка в полза на мобилен
оператор при предсрочно прекратяване на договор за услуга поради
неплащане на сума по договора от потребителя, определена в размер на
всички абонаментните вноски за периода от прекратяване на договора до
12
изтичане на уговорения в него срок, е нищожна и поради противоречие с
добрите нрави, на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, е, че по този начин мобилният
оператор по прекратения договор ще получи имуществена облага от
насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше
прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора. В този
смисъл константната практика на ВКС: Решение ***10/21.07.2016 по дело
***226/2015 на ВКС, ТК, I т. о., Решение № 219/09.05.2016 г. по т. д. №
203/2015 г. на ВКС, I т. о. и др.
Предвид гореизложеното съдът счита, че претендираната от ищеца
неустойка, в размер на 1 665,92 лева по Договор *** се явява недължима,
поради това, че клаузата, с която е уговорена е нищожна. Предявеният
установителен иск в тази част, се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
По отношение на претендираните от ищеца разноски, съдът възприема
следното:
В разпоредбата на чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за
съда да се произнесе в тежест на кого възлага разноските.
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по
тълк.дело № 4/2013 г., на Общото събрание на Гражданска и Търговска
колегии на ВКС на РБ, съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производства, включително и когато не изменя разноските по издадена
заповед за изпълнение. Принудителното събиране на разноските се извършва,
въз основа на издаден, след влизане в сила на решението по установителния
иск, изпълнителен лист по чл.404, т.1 от ГПК от съда в исковото
производство.
Направено е възражение от ищеца за намаляване на адвокатското
възнаграждение, платено от ответника, поради прекомерност. Възражението
е направено своевременно. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
фактическа и правна сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по-малко от минималния размер, предвиден в чл. 36 от Закона за
адвокатурата. В чл. 36 от ЗАдв е предвидено, че за размера на минималните
адвокатски възнаграждения Висшия адвокатски съвет приема Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съгласно т. 3 на ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г.,
ОСГТК, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско
възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е
обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. ограничение и е
свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба
минимален размер. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата, при защита по
дела с определен материален интерес от 1000 до 5000 лева –
възнаграждението е 300 лева + 7% за горницата над 1000 лева, каквото е
настоящото, размерът на минималното адвокатско възнаграждение е 388,46
лева без ДДС, а с ДДС 466,15 лева. Договореното и заплатено от ответника на
пълномощника му адвокатско възнаграждение е в размер на 480 лева с ДДС.
13
При определяне размера на адвокатското възнаграждение съдът взе предвид
извършения обем от процесуални действия от страна на пълномощника на
ответника., както и броя на проведените съдебни заседания, броя на
проведените съдебни заседания, поради което счита, че адвокатското
възнаграждение не е прекомерно. Начисленият към адвокатското
възнаграждение и заплатен от страната ДДС при облагаема по ЗДДС услуга
се явява разноски по смисъла на чл.78 от ГПК, независимо дали страната
получател на услугата има право на данъчен кредит /Определение ***09 от
18.02.2016г по ч.т.д. №1983/2015г. на I т.о на ВКС/.
Съдът намира за основателно искането на ищеца за присъждане на
разноски, съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК. Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК
заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за
един адвокат, ако е имало такъв, се заплащат от ответника съразмерно с
уважената част от иска. Предвид изложеното и изхода на спора, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца съразмерно с
уважената част от иска както следва: в заповедното производство - в размер
на 53,60 лева, представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение,
както и в настоящото производство - в размер на 130,44 лева, представляващи
държавна такса и възнаграждение за вещи лица.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът също има право на
разноски съразмерно отхвърлената част на иска. Предвид изложеното и
изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати
на ответника съразмерно с отхвърлената част от иска както следва: в
заповедното производство - в размер на 253,43 лева, представляващи
адвокатско възнаграждение, както и в настоящото производство - в размер на
870,10 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат и
възнаграждение за вещи лица.
Съгласно чл. 80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на
разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване
на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма
право до обжалва решението в частта му за разноските. В настоящия случай
само ищецът е представил списък на разноските.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК по
отношение на „Д.“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: село Б.,
улица „П.“ ***, представлявано от управителя С.С.С. съществуването на
вземането на „А.“ ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град
С., район И., улица ”К.” ***, представлявано от А. В. Д. – главен
изпълнителен директор и М.М. за сумите: 350,41 лева главница,
представляваща месечни такси и потребление за използване на услуги по
договор *** /телевизия, интернет и SIM карти/ за периода 09.02.2018 г. –
08.08.2018 г., 1 лев, представляващ цена за закупен мобилен апарат към
договор *** по фактура № *** от *** г. като ОТХВЪРЛЯ иска за главница в
частта за разликата над 350,41 лева до претендираните 596,74 лева като
14
неоснователен, ведно със законната лихва върху главницата считано от
05.03.2021 г. до изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
260802/06.04.2021 г. по частно гражданско дело № 808/2021 г. по описа на
Районен съд – К..
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.“ ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: град С., район И., улица ”К.” ***, представлявано от А. В. Д. –
главен изпълнителен директор и М.М. против „Д.“ ЕООД, ЕИК ***, седалище
и адрес на управление: село Б., улица „П.“ ***, представлявано от управителя
С.С.С. установителен иск за сумата от 1 665.92 лева, представляваща –
неустойка за предсрочно прекратяване на договор ***, като неоснователен.
ОСЪЖДА „Д.“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: село
Б., улица „П.“ ***, представлявано от управителя С.С.С. да заплати на „А.“
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град С., район И., улица
”К.” №1, представлявано от А. В. Д. – главен изпълнителен директор и М.М.,
сумата от 53,60 лева, представляващи разноски по ч.гр.дело № 808/2021г. по
описа на Районен съд – К..
ОСЪЖДА „Д.“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: село
Б., улица „П.“ ***, представлявано от управителя С.С.С. да заплати на „А.“
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град С., район И., улица
”К.” ***, представлявано от А. В. Д. и М.М., сумата от 130,44 лева,
представляващи направени по настоящото делото разноски.
ОСЪЖДА „А.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
град С., район И., улица ”К.” №1, представлявано от А. В. Д. – главен
изпълнителен директор и М.М. да заплати на „Д.“ ЕООД, ЕИК ***, седалище
и адрес на управление: село Б., улица „П.“ ***, представлявано от управителя
С.С.С., сумата от 253,43 лева, представляващи разноски по ч.гр.дело №
808/2021 г. по описа на Районен съд – К..
ОСЪЖДА „А.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
град С., район И., улица ”К.” №1, представлявано от А. В. Д. и М.М. да
заплати на „Д.“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: село Б.,
улица „П.“ ***, представлявано от управителя С.С.С., сумата от 870,10 лева,
представляващи направени по настоящото делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
15