О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 02.07.2020
год.
Софийски окръжен съд, търговско отделение, ІІІ-ти състав, в закрито заседание на втори юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ
като разгледа докладваното от съдията т.д. № 40 по описа за 2020 год. на СОС,
намери следното :
С исковата
молба вх. № 2147/10.03.2020 год. по описа на СОС на В.Г.П. ***, са предявени
срещу „З.Б.И.” АД, ЕИК . обективно
съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, с
цена на първия от тях 35 000 лева.
След
размяната на книжа между страните по реда на чл.367 и сл. от ГПК и след
подадения отговор на и.м. от ответника с молба от 08.06.2020 год. ищцата е
искала по реда на чл.228 от ГПК замяната на първоначалния ответник с нов – Г.,
като е сочила, че от представената с отговора на и.м. справка от информационния
фонд на ГФ се установява, че към момента на ПТП за автомобила, участвал в
същото, е нямало сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите.
С
рез. от 10.06.2020 год. съдът е указал на ищцата, че за да се допусне исканата
замяна или следва да се представи писмено съгласие на първоначалния и на новия
ответник по чл.228, ал.1 от ГПК или ищцата на осн. чл.228, ал.2 от ГПК да
депозира отказ от исковете, предявени срещу „З.Б.И.”
АД.
С
молба от 22.06.2020 год. ищцата е сочила, че оттегля на осн. чл.232 от ГПК
предявените срещу първоначалния ответник искове.
С
оглед така депозираната молба съдът намира следното :
Искането
на ищцата за замяна на осн. чл.228 от ГПК на първоначалния ответник „З.Б.И.” АД с нов ответник – Г., следва да бъде оставено без
уважение, доколкото ищцата нито е удостоверила наличието на предпоставките по
чл.228, ал.1 от ГПК /съгласие за замяната от двамата ответници/, нито се
отказва по реда на чл.233 от ГПК от исковете срещу първоначалния ответник – с
молбата изрично се сочи, че не се прави отказ, а оттегляне на исковете на осн.
чл.232 от ГПК. В случая не са налице и предпоставките по чл.228, ал.3 от ГПК –
горното е и недопустимо, доколкото исковете срещу застрахователя са с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ, а срещу ГФ – с правно
основание чл.557, ал.1, т.2, б.„а“ от КЗ. Аргумент за горното е и приетото в ТР
№ 1/23.12.2015 год. на ОСТК на ВКС по тълк. дело № 1/2014 год. –
„Тълкувана
систематично разпоредбата на чл.228,
ал.3 от ГПК позволява да се приеме, че с нея е създадена единствено възможност
за процесуално приемство по делото, без съгласие на
заменяната страна, което предполага продължаване на висящия процес по
предявената искова претенция. Следователно сочената процесуална разпоредба не
позволява едновременно изменение и на основанието на първоначалния иск, нито
създава процесуална възможност за последващо
субективно съединяване на искове, или въвеждане на нови искови претенции, наред
с вече заявената, респ. привличане и на други ответници, наред с първоначалния.
Затова искането за конституиране на застрахователя на гражданската отговорност
на делинквента, като ответник по иск, основан на
чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, във висящото производство по предявен срещу прекия
причинител на увреждането деликтен иск по чл.45 от ЗЗД, по своята правна
същност не представлява искане за изменение на първоначалния иск чрез замяна на
страна. Това искане е процесуално действие, което от обективна страна
представлява предявяване на нова, самостоятелна и различна от вече предявената
искова претенция, по която производството е висящо.
Ето защо се явява
недопустимо по реда на чл.228, ал.3 от ГПК
– във вече образувано срещу делинквента производство
по чл.45 от ЗЗД, като евентуален ответник да бъде конституиран застрахователят
по застраховка „Гражданска отговорност“, при условие, че заявената срещу него
искова претенция е с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./.
Въпреки че исковата
претенция по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ е недопустимо въведена по реда на чл.228, ал.3 от ГПК във висящо производство по
предявен иск, основан на чл.45 от ЗЗД, тя не е процесуално недопустима. Не съществува
процесуална пречка след оттегляне на първоначално предявения деликтен иск,
прекият иск да бъде самостоятелно разгледан и съдът да се произнесе по него,
ако са спазени изискванията за родова подсъдност по ГПК и за редовност на
исковата молба.“.
С
оглед възприетото в цитираното по-горе съдът следва да отдели от производството
по настоящото дело предявения с исковата молба на ищцата /вх. № 3696/08.06.2020
год. по описа на СОС/ нов иск срещу Г.и да изпрати същия за образуване на
гражданско дело и разглеждането му от СОС, ГО – родовата и местната подсъдност
на съда произтичат от чл.104, т.4 от ГПК /цена на първия иск от 35 000
лева/ и чл.115, ал.2 от ГПК /местонастъпването на застрахователното събитие е в
с. М., С. област/. Доколкото новият предявен иск следва да се разгледа по общия
ред, а не по реда на търговските спорове, същият следва да се разгледа от СОС,
ГО, а не в рамките на настоящото производство.
Доколкото обаче в случая са
налице предпоставките по чл.232 от ГПК – оттеглянето на исковете на ищцата,
предявени срещу „З.Б.И.” АД, е извършено от пълномощник
с изрично пълномощно /с изрично посочване на правата по чл.34, ал.3 от ГПК в
пълномощното на л.4 от делото/ и тъй като не е необходимо съгласие на ответника
„З.Б.И.” АД за оттеглянето – същото е извършено преди
приключване на първото заседание по делото, съдът следва да прекрати
производството по делото и на осн. чл.78, ал.4 от ГПК да осъди ищцата да
заплати на този ответник направените по делото разноски – адвокатски хонорар за
процесуално представителство в размер на 2 400 лева с ДДС по договор за
правна помощ, представен с молба от 01.06.2020 год. /л.41 от делото/; със
същата молба е направено и изричното искане на ответника за присъждане на
разноски.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л
И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл.228
от ГПК на ищцата за замяната на първоначалния ответник по т.д. № 40/2020 год.
на СОС „З.Б.И.” АД с нов – Г..
ОТДЕЛЯ от производството по т.д. №
40/2020 год. на СОС предявения с исковата молба вх. № 3696/08.06.2020 год. по
описа на СОС на В.Г.П. ***, с ЕГН **********,
срещу Г., иск с правно основание чл.557, ал.1, т.2, б.„а“ от КЗ и
изпраща същия за образуване на гражданско дело и разглеждането му от СОС, ГО.
Определението в тази му част
не подлежи на обжалване.
ПРЕКРАТЯВА на осн. чл.232 от ГПК производството по т.д. № 40/2020 год. на СОС.
ОСЪЖДА
на осн. чл.78,
ал.4 от ГПК В.Г.П. ***, с ЕГН **********, да заплати на „З.Б.И.” АД, ЕИК .направените по делото разноски в
размер на 2 400 лева /две хиляди и четиристотин лв./.
Определението
в тази му част подлежи на обжалване от страните с частна жалба пред САС в едноседмичен
срок от връчването му.
СЪДИЯ :