О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е №1585
гр. Пловдив, 02.08.2019г.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, VІII
гр. състав, в закрито съдебно заседание на втори август през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА
МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
разгледа докладваното от съдията Цветкова в. ч. гр. д. № 1754 по описа на съда за 2019г. и взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба вх. № 40467/19.06.2019г. от Р.А.Д., ЕГН ********** и М.М.Б., роден на ***г.
в гр. Д., Р. Ф., с филипинско гражданство, двамата със съдебен адрес:***,
„Делови Ц. ., ет. 6, офис 606 чрез адв. К.Б. и мл. адвокат Т. Е. против
определение № 5966 от 30.05.2019г., постановено по гр. д. № 6935 по описа за
2019г. на ПОС, с което се прекратява на основание чл. 118, ал. 2 от ГПК във вр.
с чл. 104, т. 4 и т. 6 от ГПК производството по гр. д. № 6935/2019г. по описа
на Пловдивски районен съд и се изпраща делото на Пловдивския окръжен съд по
компетентност.
В частната жалба се излагат подробни
съображения за неправилност на определението, поради противоречие с
процесуалния закон.Поддържа се, че предявените искове съгласно правилото на чл.
71, ал. 1 от ЗЗДискр. следва да се разгледат от компетентния районен съд.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба и данните по
делото, намира следното:
Частната жалба е
подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.Разгледана по същество, тя е и
основателна.
Районният съд е сезиран
с искова молба от Р.А.Д., ЕГН ********** и М.М.Б., роден на ***г. в гр. Д., Р.
Ф., с филипинско гражданство, двамата със съдебен адрес:***, „Д. Ц. П.“, ет. .,
офис . чрез адв. К.Б. и мл. адвокат Т. Е.а против Народно събрание на Република
България и Дирекция „Миграция“ при Министерство на вътрешните работи, с която
са предявени искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от
ЗЗДискр. – да бъде установено, че ответникът Народно събрание на Република
България е допуснал и осъществил спрямо ищците дискриминация, като не е създал
правна възможност ищеца М.Б. да остане законно на територията на Република
България, като партньор и член на семейството на ищеца Р.Д., а ответникът
Дирекция „Миграция“ при Министерство на вътрешните работи е допуснал и
осъществил спрямо ищците дискриминация, като не е разрешил, въз основа на пряко
приложимите норми на правото на ЕС и на Конвенцията, на ищеца М.Б. да остане
законно на територията на Република България като партньор и член на
семейството на ищеца Р.Д.; да бъдат осъдени ответниците да преустановят
нарушенията, да възстановят положението преди нарушенията, както и да се
въздържат от по-нататъшни нарушения; да бъдат осъдени ответниците солидарно да
заплатят обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 50 000 лева на
всеки от ищците.
С обжалвания съдебен акт
е прието, че делото не е подсъдно на районен съд като първа инстанция предвид
цената на предявените искове и разпоредбата на чл. 104, т. 4 от ГПК.По
отношение на исковете по чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗДискр. районният съд
счита, че е налице хипотезата на връзка между делата – арг. от чл. 104, т. 6 от ГПК.
Настоящият състав на
съда намира, че при преценка основателността на постъпилата частна жалба следва
да се съобрази Тълкувателно постановление № 1 от 16.01.2019г. на ВКС по т. д. №
1/2016г., ОСГК и ОСС на Първа и Втора колегия на ВАС, което има задължителен
характер.Със същото е прието, че исковете с правна квалификация чл. 71, ал.1,
т. 1 и т. 2 от Закона за защита от дискриминация за установяване на нарушението
по този закон, респ. за осъждане на ответника да преустанови нарушението и да
възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от
по-нататъшни нарушения, са подсъдни на районния съд.Искът с правна квалификация
чл. 71, ал. 1, т. 3 от Закона за защита от дискриминация също е подсъден на
районния съд.
Следва да се има предвид
също, че нормата на чл. 71, ал. 1 от ЗЗДискр. не предвижда разграничение на
хипотезите, в които дискриминационното поведение е осъществено от субект,
равнопоставен на ищеца или при и по повод на административна дейност, поради което
няма основание за прилагане на такъв критерий при определяне на компетентността
на съда, каквото тълкуване би било разширително, несъответно на разпоредбата на
закона.
На следващо място следва
да се съобрази, че нормата на чл. 71, ал. 1 от ЗЗДискр. е специална, като в
същата изрично е предвидено, че исковете за защита на нарушени права, свързани
с равенство в третирането, извън случаите по раздел I /когато е проведено производство пред Комисията
за защита на от дискриминация/, се предявяват пред районния съд.Поради това
независимо от размера на претендираното с иска по т. 3 обезщетение, компетентен
да разгледа исковете като първа инстанция във всички случаи ще бъде съответния
районен съд /в този см. определение № 93 от 29.11.2018г. на ВКС по гр. д. № 76/2018г.,
5-членен състав/.
Предвид гореизложеното
обжалваното определение се явява неправилно и незаконосъобразно, поради което
следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на РС Пловдив за продължаване
на съдопроизводствените действия по него.
По
изложените съображения Пловдивският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 5966 от
30.05.2019г. на РС – Пловдив, X гр. с., постановено по гр. д. № 6935 по описа за 2019г. на същия
съд.
ВРЪЩА делото на РС – Пловдив за извършване на следващите се
процесуални действия съобразно изложените в определението мотиви.
Определението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: