№ 645
гр. Благоевград, 27.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми май през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Вили Дацов
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело
№ 20251200500343 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
Образувано е по депозирана в съда въззивна жалба с вх. № 26034/15.11.2024г. от
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Околовръстен път“ № 260, представлявано от изпълнителния директор Д. Ш. и
прокурист М. В., чрез Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“, представлявано от адв. Х. И., със
съдебен адрес ***, срещу Решение № 749/15.10.2024г., постановено по гр.д. № 1274/2024г.
по описа на РС – Благоевград.
Във въззивната жалба са релевирани доводи за неправилност, незаконосъобразност и дори
нищожност на обжалваното първоинстанционно решение, с което Районен съд Благоевград е
отхвърлил изцяло предявените от ищеца „Юробанк България” АД искове, срещу
кредитополучателя Г. В. Г..
Сочи се в жалбата, че при постановяване на своя съдебен акт първоинстанционният съд е
допуснал съществени процесуални нарушения, неправилно е приложил едни законови
разпоредби вместо други, неправилно е кредитирал едни доводи и доказателства, а други е
счел като ирелевантни, което е довело до недопустимост, незаконосъобразност и
неправилност на така постановеното от него решение.
Твърди се в жалбата, че обжалваното решение е процесуално недопустимо. Решаващата
съдебна инстанция не се е произнесла по направено от банката – кредитор искане за спиране
на производството по гр.д. № 1274/2024г. по описа на РС Благоевград, доколкото
производството по гр.д. № 1478/2024г. по описа на РС Благоевград се явява преюдициално
по отношение на настоящето производство. Искането е било направено с с нарочна молба с
изх. № 5231/2024г., депозирана пред съда на 11.04.2024г., като първоинстанционният съд не
1
се е произнесъл по нея.
Твърди се, че обжалваното решение е нищожно поради явно противоречащи си мотиви,
както и неразбираеми такива.
Сочи се, че мотивите на съда представляват подробна статия относно практиката на ЕС и
въпроса с неравноправните клаузи по принцип, а не конкретно приложимите мотиви в
дадения казус. Позовавайки се на Решение № 432/26.10.2010г. по гр.д. № 826/2010г. на ВКС,
ГК-II г.о.; Решение № 157/01.07.2011г. по гр. д. № 1125/2010г. на ВКС, ГК-III г.о.; Решение №
134/30.12.2013г. по т.д. № 34/2013г. на ВКС, ТК, II т.о. и др., жалбоподателят сочи също, че
решаващата съдебна инстанция на една страница твърди, че процесния договор отговаря на
изискванията на ЗПК, но на следващата излага привидни и неприложими към конкретиката
на казуса мотиви, съгласно който процесния договор за потребителски кредит не отговаря на
изискванията на ЗПК, което води на нищожност на Договора.
Сочи се още, че видно от мотивите на решението и представените по делото доказателства
не може да се стигне до заключението за наличието на неравноправни клаузи по договора,
нито за обоснова вероятност от едностранна промяна на договора и за наличие на
значително неравновесие между правата и задълженията на страните. По кредитната сделка
не е налице промяна на лихвения процент, която да не съответства на договореното между
страните, още повече, че лихвеният процент за периода на действие на договора единствено
е намалявал и няма как банката с поведението си да е действала недобросъвестно и в ущърб
на правата на потребителя.
Изтъква се в жалбата, че по силата на чл. 3 от договора, за усвоения кредит
кредитополучателят дължи на банката променлива лихва за първите девет месеца от срока
на издължаване на кредита, в размер на сбора от референтен лихвен процент плюс
фиксирана договорна надбавка в размер на 4,019% (четири цяло и деветнадесет хилядни
процентни пункта). Страните са уговорили, че за референтен лихвен процент ще се ползва 6-
месечен СОФИБОР, приложим за съответния период на начисляване на лихвата, по
методика, определена съгласно чл. 3, ал. 2 и следващите от процесния договор. За периода
след първите девет месеца до крайния срок на издължаване на кредита кредитополучателят
дължи на Банката променлива годишна лихва, която се определя като сбор от референтен
лихвен процент плюс договорна надбавка в размер на 13,019% (тринадесет цяло и
деветнадесет хилядни процентни пункта). В Договора подробно е изложено и какво
представлява индексът „СОФИБОР“, как и кога се изготвя, като е посочено и мястото, на
което се публикува ежедневно, а именно на сайта на Българска народна банка. Към момента
на сключване на Договора размерът на референтния лихвен процент 6М СОФИБОР е 0,981
% (нула цяло и триста тридесет и четири хилядни процентни пункта).
Посочва се, че съгласно чл. 3 от договора за потребителски кредит, приложимата лихва се
определя първоначално и след това се актуализира два пъти годишно, като при
определянето/актуализирането банката ползва стойностите на 6М СОФИБОР, публикувани
на интернет сайта на БНБ съответно на 15-ти януари и на 15-ти юли всяка година от срока
на кредита. В случай, че на съответната дата няма публикувана стойност, за такава ще се
2
ползва последно публикуваната преди тази дата стойност на 6М СОФИБОР. Банката обявява
в банковите си салони и на своя интернет сайт актуалните нови стойности на ползвания 6М
СОФИБОР, както и всяка последваща негова стойност. Съгласно чл. 3, ал. 5 от Договора за
потребителски кредит, при всяко публикуване на нова стройност на 6М СОФИБОР, банката
извършва съответната актуализация на приложимата годишна лихва по кредита, като новата
стойност на 6М СОФИБОР е в сила и ще се ползва за определяне на приложимата годишна
лихва по кредита за следващия шестмесечен период от срока на договора за кредит, считано
от датата, следваща първата падежна дата на месечна вноска по кредита след датата на
публикуване на новата стойност на 6М СОФИБОР.
Навежда се, че индексът SOFIBOR е фиксинг на котировките на необезпечени депозити в
български левове, предлагани на българския междубанков пазар. Той се изготвя за набор от
срочности в 11:00 ч. (местно време) всеки работен ден като средна величина от котировките
„продава“, подадени от представителна група банки. Индексите се котират за вальор „спот“
(2 работни дни) за всички срочности, освен „овърнайт“ и при конвенция „реален брой
изминали дни/360“. Фиксинг на SOFIBOR се публикува за всеки работен ден за Република
България на сайта на Българска народна банка. Индексите са се изчислявали на база
котировки „купува“/„продава“ на необезпечени депозити в български левове на българския
междубанков пазар, подавани от представителна група от банки, в съответствие с Правила и
процедурите за изготвяне на справочните индекси СОФИБИД и СОФИБОР, одобрени от
БНБ. Участниците във фиксинга трябва да отговарят на следните условия: да бъдат банки,
получили лиценз за банкова дейност от БНБ, да са активни участници на левовия паричен
пазар и да извършват голям обем сделки с инструменти, свързани с левова лихва дори в
условия на нестабилност.
Посочва се, че неоснователно е възприетото от решаващата съдебна инстанция, че липсва
методика и яснота относно индекса СОФИБОР. СОФИБОР изцяло се определя от
компоненти, като пазарни индекси и борсови мерители, който стоят извън волята на Банката,
именно този индекс и прилагането му изцяло се определя от БНБ и прилагането му не е в
противоречие с добрите нрави и добрите търговски практики, както и ЗПК, доколкото
неговото изменение не се определя от Банката- Кредитор.
Посочва се още, че по кредитната сделка не е налице промяна на лихвения процент, която да
не съответства на договореното между страните, още повече, че лихвеният процент за
периода на действие на договора единствено е намалявал. Така съгласно чл. 3 от Договора за
първите девет месеца от срока на кредит лихвения процент по кредитната сделка се
формира от договорна надбавка в размер на 4,019% + 6М СОФИБОР е 0,981% = 5%. За
периода след първите девет месеца лихвения процент по кредитната сделка се формира от
договорна надбавка в размер на 13,019% + 6М СОФИБОР е 0,981% = 14%. Така по делото е
прието и неоспорено от страните като доказателство лихвен лист, от който е видно, че
банката- кредитор е прилагала дори по-нисък от договорения в договора лихвен процент,
т.к. стойностите на СОФИБОР са намалявали.
По отношение на възприетото от решаващата съдебна инстанция по отношение на ГПР по
3
Договора за кредит, се сочи че същото е неоснователно и несъответстващо със събраните по
делото доказателства. Посоченият по договора ГПР отговаря изцяло на изискванията по
ЗПК в неговата приложима към датата на сключване на договора редакция от 28.07.2015г.,
като дори и да се приеме, че процесния договор не отговаря на изискванията на закона, то
несъответствието на тази клауза не води до нищожност на договора съгласно чл. 20 ЗПК.
Сочи се също в жалбата, че по делото не са изследвани нивата на ГПР, а мотивите и
твърденията на решаващата съдебна инстанция са изцяло по „вероятно съображения“,
поради което се оспорва и възприетото от районния съд, че в процесния случай не са
спазени императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 2, 7, 10-12, т. 20 от ЗПК, което води до
недействителност на договора.
Оспорва се като неоснователно и възприетото от съда, че по процесния Договор за
потребителски кредит не ставало ясно как е изчислен ГПР и по каква методика, нито как
сумата по кредита от предоставен кредит в размер на 13 958,00 лв. при 120 месеца, общата
сума по кредита е станала 25 488,24 лв.
Твърди се в жалбата, че по делото не е изследвано, какъв размер на ГПР по кредитната
сделка е използван, указания в тази насока не са били давани на ищеца, поради което е
приложима разпоредбата на чл. 266, ал. 3 от ГПК.
Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното Решение № 749/15.10.2024г., постановено
по гр.д. № 1274/2024г. по описа на РС Благоевград и да постанови решение, с което да осъди
длъжника Г. В. Г., ЕГН **********, да заплати свое наследено задължение към „Юробанк
България“ АД, ЕИК *********, произтичащо от Договор за потребителски кредит FL786324
от 09.10.2015г. солидарно със съкредитополучателя Е. Д. П., ЕГН **********, за което е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение и Изпълнителен лист по ч.гр.д.
2205/2022г., по описа на РС Благоевград, в размер на: 8 218,63лв.(осем хиляди двеста и
осемнадесет лева и шестдесет и три ст.)– главница по Договор за потребителски кредит
FL786324 от 09.10.2015г., ведно със законната лихва върху него считано от датата на
подаване на заявлението в съда– 18.12.2023г.; 596,59лв. (петстотин деветдесет и шест лева и
петдесет и девет ст.)– непогасена възнаградителна лихва за периода от 09.11.2021г. до
31.03.2023г.; 675,06лв. (шестстотин седемдесет и пет лева и шест ст.)– непогасена мораторна
лихва за периода от 09.10.2021г. до 04.12.2023г., както и сумата от 837,00лв.(осемстотин
тридесет и седем лева.)-непогасени такси за периода от 03.05.2022г. до 21.04.2023г. във
връзка с процесния договор.
Направено е и искане за присъждане на направените съдебни и деловодни разноски за
първоинстанционното и за въззивното производство.
С въззивната жалба е направено доказателствено искане – да бъде допуснато изслушване на
допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на въпроса Какъв е
размерът на прилагания от ищеца ГПР (годишен процент на разходите) по Договор за
потребителски кредит FL786324/09.10.2015R.
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна – Г. В. Г., от която, чрез
4
процесуалния представител – адв. К., в срок е постъпил писмен отговор, с който се иска
въззивният съд да отхвърли като неоснователна въззивната жалба и да остави в сила
обжалваното решение, поради липса на предпоставки за отмяната му.
Посочва се в писмения отговор, че обжалваното решение е правилно, валидно и допустимо.
Доводите в жалбата, наведени в обратна насока се обосновават единствено с неяснота на
обжалваното решение, досежно мотивите на съда за наличието на неравноправни клаузи,
като тези доводи на жалбоподателя не намират опора както в доказателствата по делото,
така и в закона.
Сочи се, че правилно в обжалваното решение е прието, че в тежест на ищецът е да установи,
че съдържанието на договора за потребителски кредит отговаря на изискванията на ЗЗП и
ЗПК, както и че претендираните суми извън главницата, са начислени въз основа на валидни
договорни клаузи. Правилно решаващия състав е приел, че съгласно чл. 11, т. 9 от ЗПК
договорът за потребителски кредит следва да съдържа лихвения процент по кредита,
условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на
лихвения процент, ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти,
тази информация се предоставя за всички лихвени проценти. Така поставените нормативни
изисквания са свързани с възможността за промяна на уговорения първоначално лихвен
процент. В случая такъв е уговорен като променлив, поради което не е достатъчно да бъде
посочен само размера на същия.
Сочи се още, че в настоящия случай, при така определен лихвен процент е необходимо
посочване на периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, като в
случая важи и изискването за посочване на методиката за определянето му.
Излагат се в отговора съображения, че тези изисквания на закона не са спазени – от значение
за установяване какви по вид и размер вземания са били изискуеми и неплатени към датата
на обявяване на кредита за предсрочно изискуем, са уговорките между страните относно
дължимата главница, договорната лихва и условията и начина, при които се начислява
наказателна лихва, размера, структурата и падежите на вноските по погасителен план и в
тази връзка неоснователно се явява оплакването в жалбата за допуснато нарушение на
материалния закон от страна на първоинстанционния съд при преценка валидността на
клаузата относно възможността банката едностранно да променя уговорената между
страните възнаградителна лихва в частта на променливата й компонента.
Посочва се, че е правилен извода на съда, че разпоредбите на чл. 3 от договора за банков
кредит, с всичките му 9 алинеи се явяват нищожни по смисъла на чл. 143, т. 10 ЗЗП.
Съобразно съдържанието на тези клаузи, промяната на базовия лихвен процент е
предоставена изцяло на преценка на банката, без в договора да са посочени конкретни
параметри на изменение във факторите, формиращи променливата годишна лихва и с колко
всеки един от тях участва при образуването й, което налага евентуалното изменение на
посочената компонента на лихвата. Липсва обвързаност на изменението на лихвения
процент с конкретни обективни показатели, поради което не може да се счете, че
5
кредитополучателят е получил предварително достатъчно конкретна информация за начина,
по който банката може едностранно да промени цената на предоставената финансова услуга.
Създава се възможност за субективна преценка на кредитора, несъответстваща на
изискването за добросъвестност и водеща до неравновесие между правата и задълженията
на страните по договора за банков кредит, поради което в случая е изпълнено общото
изискване по чл. 143 от ЗЗП.
Посочва се също, че районният съд правилно е приел, че съобразно формулировката на
клаузата на чл. 3 от договора, промяната в договорната лихва би настъпила при промяна на
6М СОФИБОР, без в съдържанието на договора да е включена методиката за това
изменение, т.е. на „непредвидено в него“ по смисъла на чл. 143, т. 10 ЗЗП основание.
Липсата на уговорени от страните ясни правила относно методиката и условията за
едностранна промяна на лихвения процент, а оттук и за размера на анюитетните вноски по
кредита, води до невъзможност да се обоснове „основателна причина“ по смисъла на чл.
144, ал. 2, т. 1 ЗЗП или външни фактори, които са „извън контрола на търговеца“ по смисъла
на чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП, следователно и прилагане на изключенията от потребителска
защита.
Посочва се още в отговора, че наведените в обратна насока доводи в жалбата са
неоснователни и неподкрепени от доказателствата по делото. Направените емпирични
изчисления във въззивната жалба, касаещи формирането на ГПР не се основават на
заложена в договора методика/формула/. Няма как този ГПР да е постоянна величина от
14.93% през целия период на кредита, докато съгласно чл. 3 от договора за банков кредит,
един от компонентите – СОФИБОР е променлив и се изчислява на всеки 6 месеца, тъй като
неговата стойност се променя. Нищожността на чл. 3 от договора за кредит води до извод за
нищожност и на акцесорната клауза по чл. 6, ал. 2 от същия договор, относно размера на
едностранно променените анюитетни вноски от страна на банката, а оттук и на размера на
целия дълг.
В отговора на въззивната жалба се сочи, че е правилен и крайния извода на районния съд, че
в случая не са спазени императивните изисквания на чл. 10, ал. 1 и на чл. 11, т. 10 ЗПК.
Прието е, че съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.
10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен,
поради което наведените в обратна насока доводи с жалбата са неоснователни и като такива
следва да бъдат отхвърлени.
С отговора на въззивната жалба се възразява срещу доказателственото искане на въззивното
дружество, като се застъпва становище, че не са налице основанията по чл. 266, ал. 3 от ГПК
и се иска съдът да остави същото без уважение.
Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267 вр. с чл. 262 ГПК, намира
подадената въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от
легитимирана страна с правен интерес от обжалване. Същата отговаря на изискванията по
чл. 260 и чл. 261 от ГПК и е редовна. Осъществена е процедурата по чл. 263 от ГПК.
6
Съдът намира доказателственото искане на въззивното дружество за допускане изслушване
на допълнителна съдебно-счетоводна експертиза за неоснователно.
С определението си по чл. 146 от ГПК първоинстанционният съд е разпределил
доказателствената тежест и е указал на ищеца за кои факти не сочи доказателства– факта на
наличие на подробна за информация, преддоговорна, по кредита относно лихва, периоди,
методика за формиране на лихвата и разходите по кредита, предоставяне на тази
информация на клиента преди подписване на договора за кредит. С молба с вх. №
16339/11.07.2024г. ищцовото дружество „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, не е
направило възражения по отношение на проекта на доклад към делото и не е взело
становище по този въпрос в откритото съдебно заседание по делото.
С оглед на горното съдът следва да остави без уважение доказателственото искане на
ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД за допускане изслушване на допълнителна съдебно-счетоводна
експертиза.
Предвид редовността на жалбата и на нейното администриране, съдията-докладчик, на
основание чл. 267, ал. 1 от ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 19.06.2025г. от 9.30ч., за която дата да се
призоват страните и техните пълномощници.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД за
допускане и изслушване на допълнителна съдебно-счетоводна експертиза.
Определението на съда не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7