№ 463
гр. Плевен, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-
СТОЯНОВА
ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-СТОЯНОВА
Въззивно гражданско дело № 20224400500720 по описа за 2022 година
Гражданско производство по реда на чл. 437 от ГПК във вр.
чл.435,ал.2,т.7 от ГПК.
Производството по делото е образувано на основание частна жалба,
подадена от адв. М.С. от АК-Плевен – пълномощник на В. И. Н., ЕГН-**********, ЕГН-
********** с адрес в гр.Плевен, *********** - длъжник в изпълнителното производство по
изпълнително дело №20227560400068 по описа на ЧСИ Ц.Н. с район на действие ОС-
Плевен, ******** на КЧСИ, срещу Постановление на ЧСИ, инкорпорирано в Съобщение с
Изх.№9341/25.08.2022г., с което е отхвърлено направеното възражение относно разноските,
свързано с редуциране на адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя и
намаляване на таксите по чл.26 от ТТРЗЧСИ, като неправилно.
Жалбоподателят прави искане да се отмени отказа на ЧСИ Ц.Н., като
вместо нег, съдът постанови намаляване на основание чл.78,ал.5 от ГПК разноските по
изпълнението в полза на взискателя от 800лв.- адвокатски хонорар на 200лв. съгласно
чл.10,ал.1 от Наредба №1/2004г. на ВАдС, както и таксата по чл.26 от ТТРЗЧСИ, като се
съобрази материалния интерес. Излагат се подробни съображения в подкрепа на изразеното
становище.
Ответникът по жалбата – „Интернешънъл Саламанка Капитал“-ООД,
ЕИК- ******** със седалище и адрес на управление в гр.София, ********, чрез
пълномощника адв. Б. С. от АК-Кюстендил, е подал писмено възражение, с което е изразил
1
становище за недопустимост и неоснователност на същата. Оспорил е твърденията на
жалбоподателя.
ЧСИ Ц.Н. е представил писмени мотиви по обжалваните действия, като
е посочил, че не са налице основания за редуциране на адвокатското възнаграждение в
посочения от жалбоподателката размер, както и за намаляване на таксата по чл.26 от
ТТРЗЧСИ.
Приложено е копие на изпълнително дело №20227560400068 по описа
на ЧСИ Ц.Н..
Пред съда не са представени доказателства.
Плевенският окръжен съд, като провери данните по делото,
приема за установено следното:
По ДОПУСТИМОСТТА на жалбата.
Жалбата е ДОПУСТИМА.
Жалбата е подадена от надлежна страна, при наличие на интерес,
срещу процесуално действие, изрично посочено в разпоредбата на чл.435,ал.2,т.7 от ГПК, в
законоустановения двуседмичен срок. ( Съобщението, в което е инкопропирано
постановлението на ЧСИ е връчено на пълномощника на жалбоподателката – адв. М.С. на
26.08.2022г, а жалбата, въз основа на която е образувано настоящето съдебно производство
е регистрирана с Вх.№4922/08.09.2022г. по регистъра на ЧСИ) Възражението на ответника
по жалбата (взискател по изпълнението) и на ЧСИ, че жалбата е недопустима, тъй като
искането за намаляване на адвокатското възнаграждение е направено от длъжника, след
изтичане на срока за обжалване на постановлението за разноски, който тече от връчване на
съобщението, е неоснователно, поради следното: Видно от съдържанието на изпратеното от
ЧСИ до длъжницата съобщение за образуване на изпълнително дело на л.8, в което са
определени и разноските по изпълнението, в него липсва текст, който да указва правата на
длъжника вкл. и да обжалва. Забележката в края на текст препраща към „указания на гърба
на поканата“, но такива липсват в материалите по делото, а освен това в случая до
длъжника не се изпраща покана, тъй като изпълнителния лист е издаде въз основа на
заповед за изпълнение.( Аргумент от разпоредбата на чл.428,ал.1 от ГПК.) Следователно,
липсва надлежно уведомяване на длъжника, поради което следва да се приеме, че искането
на длъжницата до ЧСИ за намаляване размера на адвокатското възнаграждение,
претендирано от взискателя, е заявено в срок, поради което е допустимо, а като последица
от това е допустима и жалбата срещу постановлението на ЧСИ, с което е отказано
изменение на инкорпорираното в съобщението, постановление за разноски в частта
относно адвокатския хонорар от 800лв. и съответстващата пропорционална такса по чл.26 от
ТТРЗЧСИ.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата:
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
От данните в приложеното изпълнително дело се установява следното
2
от фактическа страна:
Изпълнителното производство по изпълнително дело
№20227560400068 по описа на ЧСИ Ц.Н., ******** на КЧСИ, с район на действие Окръжен
съд-Плевен, е образувано на 14.03.2022г., с взискател – „Интернешънсъл Саламанка
Капитал“-ООД, ЕИК- ******** със седалище и адрес на управление в гр.София, ******** (
понастоящем ответник по жалбата) и длъжник настоящата жалбоподателка В. И. Н., ЕГН-
********** с адрес в гр.Плевен, ********, за събиране на парично вземане по
изпълнителен лист №672/07.03.2022г., издаден на основание чл.416 във вр. чл.410 от ГПК
въз основа на Заповед за изпълнение №4617/2021г. по ч.гр.д.№24/2021г. на РС-Плевен, за
следните суми, така, както са посочени в ИЛ: 83.33лв.- дължима главница по падежирала и
непогасена единадесета вноска по Договор за потребителски кредит SO№2375/26.01.2021г,
от 27.12.2021г; 28.65лв.- договорна лихва към първа вноска с падеж 27.12.2021; ведно със
законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението -31.12.2021г.
до окончателното изплащане, както и деловодни разноски от 25лв. за държавна такса и
адвокатско възнаграждение в размер на 400.00лв.
С молбата за образуване на изпълнителното производство, подадена
чрез пълномощника адв. Б. В., взискателят е поискал да се наложат запори върху трудовото
възнаграждение на длъжницата, което получава в Регионална здравна инспекция-Плевен и
върху банковата й сметка, открита в „Райфайзенбанк(България)“-ЕАД. Възложил е на ЧСИ
съгласно чл.18 от ЗЧСИ да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави
справки, да набавя документи, книжа и други, както и да определя начина на изпълнението.
Заявил е претенция за събиране и на сумата от 800лв.- адвокатско възнаграждение за
образуване и водене на изпълнителното производство. Посочил е банковата сметка, по
която да се превеждат събраните суми.
Към молбата са приложени: Цитираният изпълнителен лист;
Адвокатско пълномощно; Договор за правна помощ и съдействие, в който е отразено, че
между взискателя и пълномощника адв. Б.В. е договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение от 800лв.
След образуване на изпълнителното дело, са извършени средните
процесуални действия от ЧСИ и страните:
Взискателят е заплатил на ЧСИ такси, посочени в сметка по чл.79 от
ЗЧСИ на л.4;
ЧСИ е извършил проучване на имуществото на длъжника (л.5-л.7);
Със Запорно съобщение, изх.№3098/16.03.2022г. е наложил запор върху
банковата сметка на длъжницата в „Райфайзенбанк България“-ЕАД (л.9)
Със Запорно съобщение , изх.№3099/16.03.2022г. е наложил запор
върху трудовото възнаграждение на длъжницата в Регионална здравна инспекция-
Плевен(л.10);
Със съобщение за образуване на изпълнително дело съгласно
3
чл.428,ал.1,изр.последно от ГПК, изх.№3100/16.03.2022г.,ЧСИ е уведомил длъжницата за
следното (л.8):
- Че задължението й възлиза на 1575.58лв.( хиляда петстотин
седемдесет и пет лв. и петдесет и осем ст.), от които главница в размер на 83.33лв, законна
лихва от 2.06лв. за периода от 31.12.2021г. до 30.03.2022г, 28.65лв.- неолихвяеми
вземания, 425.00лв.-присъдени разноски, 800лв.- разноски по изпълнителното дело и
236.54лв.- такси по ТТРЗЧСИ, дължими към 30.03.2022г.
- Че са наложени запори върху банковите й сметки в „Райфайзенбанк“ и
върху трудовото възнаграждение в РЗИ-Плевен;
Със съобщение изх.№ - 001-14721/21.03.2022г, „Райфайзенбанк
(България)“ – ЕАД, в качеството на трето задължено лице, е уведомил ЧСИ съгласно чл.508
от ГПК, че признава вземането, върху което е наложен запор за наличности по сметки,
които длъжницата поддържа лично, като е уточнил, че върху посочените вземания са
налични запори и за други задължения.(л.11);
С друго съобщение, РЗИ-Плевен в качеството на трето задължено
лице, е уведомил ЧСИ съгласно чл.508 от ГПК за следното: не са превеждани суми за
погасяване на дълга по изпълнително дело№20227560400068, тъй като върху вземането на
длъжника за трудово възнаграждение, са наложени предходни запори, както следва: по
изп.д.№20217560400739 – за сумата от 1432.52лв.; по изп.д.№20217560400740 – за
1426.39лв.; по изп.д.№20227560400067- за 1529.49лв. и по изп.д.№20217560400056 – за
сумата от 1507.65лв. Считано от м. април 2022г. поради увеличаване на размера на
минималната работна заплата за страната, ще започне да удържа от възнаграждението на
длъжницата В. И. Н., сума в размер на 335.80лв., които ще се превеждат по сметка на
съдебния изпълнител.(л.13)
В материалите по делото липсват данни кога, как и какви суми са
постъпвали по изпълнителното дело в резултат на наложените запори, но от приложените
три броя платежни нареждания за кредитен превод (л.14,л.17 и л.33) и от отбелязванията на
обратната страна на изпълнителния лист, се установява, че ЧСИ Ц.Н. е превел по сметка на
взискателя „Интернешънъл Саламанка Капитал“-ООД, следните суми: На 06.07.2022г.-
305.80лв.; на 29.07.2022г-727.50лв. и на 01.09.2022г.-335.80лв. ( Следва да се приеме, че
последната сума е преведена по изпълнителното дело от РЗИ-Плевен с оглед цитираното
по-горе съобщение по чл.508 от ГПК, че от м. април ще превежда по 335.80лв.)
На 03.08.2022г,длъжницата В. Н., чрез пълномощника адв. М.С. от АК-
Плевен е подала Молба, регистрирана с Вх.№4069/03.08.2022г.- по регистъра на ЧСИ Ц.Н.,
с която е направила възражение за прекомерност по чл.78,ал.5 от ГПК на претендираното
от взискателя адвокатско възнаграждение от 800лв., като несъответстващо на
действителната фактическа и правна сложност на делото и многократно надвишаващо
материалния интерес по делото, както и за намаляване на пропорционалната такса по чл.26
от ТТРЗЧСИ..(л.18)
4
Във връзка с горната молба, взискателят „Интернешънъл Саламанка
Капитал“-ООД е подал писмено становище, регистрирано с Вх.№4383/18.08.2022г., в което
е изразил становище за неоснователност на същата.(л.29)
Междувременно, след подаване от длъжницата на молбата за
намаляване на адвокатското възнаграждение, но преди изпращане на становището по нея,
взискателят е депозирал по изпълнителното дело, следните други молби: Молба,
регистрирана с вх.№422/12.08.2022г.- за налагане на запор върху банковата сметка на
длъжницата в „Райфайзенбанк(България)“-ЕАД(л.22); Молба, регистрирана с Вх.
№4218/12.08.2022г. за насрочване на опис на движими вещи в жилището на длъжницата.
(л.23)
ЧСИ е насрочил опис на движими вещи в дома на длъжницата.(л.32)
С обжалваното Постановление, обективирано в изпратеното до
длъжницата Съобщение с Изх.№9341/25.08.2022г., ЧСИ Ц.Н. е оставил молбата на
длъжницата без уважение като неоснователна. Изложил е мотиви, че не са налице
предпоставките за намаляване размера на адвокатското възнаграждение, заплатено от
взискателя поради прекомерност, така и на таксите по чл.26 от ТТРЗЧСИ, тъй като част от
събраната сума вече е разпределена за заплащане на възнаграждението от 800лв.
Срещу горното постановление, длъжницата, чрез пълномощника адв.
М.С. от АК-Плевен е подала жалба, въз основа на която на 06.10.2022г. е образувано
настоящето изпълнително дело.
Въз основа на горните фактически положения, съдът формира следните
правни изводи:
Съгласно чл.79,ал.1 от ГПК., разноските по изпълнението са за сметка
на длъжника, освен в три конкретно посочени случаи. Съгласно ал.2, когато таксите по
изпълнението не са внесени от взискателя се събират от длъжника.
Следователно, когато взискателят не е внесъл авансово таксите по
ЗЧСИ за образуване на изпълнително производство и извършване на изпълнителни
действия, съдебният изпълнител събира същите от длъжника, както е процедирал в
процесния случай.
Съгласно чл.435,ал.2,т.7 от ГПК, предмет на съдебен контрол в
настоящето производство по обжалване действията на ЧСИ, може да бъде само
определянето на разноските по изпълнението, които не са посочени в изпълнителния лист, а
се изчисляват по основание и размер от ЧСИ . В конкретния случай, това са следните
суми: 800лв.-адвокатско възнаграждение на пълномощника за взискателя за изпълнителното
производство и таксите, събирани от ЧСИ, като длъжницата обжалва само част от
последните, а именно размер на пропорционалната такса по чл.26 от ТТРЗЧСИ.
По заявените две оплаквания в жалбата, съдът приема следното:
Относно намаляване на адвокатското възнаграждение на
основание чл.78,ал.5 от ГПК:
5
Съгласно чл.78,ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата(ЗА) Тази разпоредба се намира в ЧАСТ ПЪРВА
на ГПК- Общи правила, от което следва, че е приложима и за изпълнителния процес. По
тълкуването й, не съществува спор в правната доктрина и съдебната практика.
Какви са данните по делото? – Взискателят претендира заплащане на
разноски по изпълнението в размер на 800лв. – адвокатско възнаграждение. В представения
договор за правна помощ е отразено, че същата сума е договорена и заплатена. В тази част
договорът има характера на разписка за заплатена сума, поради което съдът следва приеме,
че такъв разход е направен от взискателя. Пълномощното и договорът за правна помощ
сочат, че адвокатското възнаграждение е за образуване на изпълнително дело и за
процесуално представителство в изпълнителното производство. Съдът обаче намира, че
размерът на договореното, заплатено и претендирано адвокатско възнаграждение от 800лв. е
прекомерно завишен с оглед на действителната фактическа и правна сложност на делото:
Преди всичко, същият почти двукратно надвишава паричното вземане по изпълнителния
лист, а като се съобрази обстоятелството, че преобладаващата част от сумите по
изпълнителния лист са също за адвокатско възнаграждение (400.00лв.), сумата от 800.00лв.
многократно надвишава вземането на взискателя по договора за кредит (главница,
договорна и мораторна лихви); Наред с това с молбата за образуване на изпълнително
производство, взискателят е възложил проучване имущественото състояние и събиране на
данни, изцяло на ЧСИ съгласно чл.18 от ЗЧСИ, което последният е сторил. Освен подаване
на молбата за образуване на изпълнително дело, пълномощникът на взискателя не е
извършвал други процесуални действия по делото. ЧСИ е наложил запори върху трудовото
възнаграждение и банкова сметка на длъжницата, които са приети от третите задължени
лица. Макар да липсват конкретни данни за постъпването на суми по изпълнителното дело,
такива са постъпвали с оглед съдържанието на съобщенията по чл.508 от ГПК, изпратени от
третите задължени лица и приложените платежни нареждания за кредитен превод. Съгласно
тях през м. юли 2022г. ЧСИ е превел на взискателя общо сумата от 1033.30лв.
(305.80лв.+727.50лв.), а на 01.09.2022г. сумата от 335.80лв., или общо 1369.10лв. При това
положение не се е налагало подаване на нови молби от взискателя на 12.08.2022г., с които
се сочат изпълнителни способи. – Преди всичко същите са постъпили по делото след
03.08.2022г., когато длъжницата е подала молба до ЧСИ за намаляване на адвокатското
възнаграждение. Освен това не са били необходими, тъй като по делото постъпват суми,
които се изплащат на взискателя, С тях взискателят отново иска налагане запор върху
банковата сметка на длъжницата в „Райфайзенбанк(България)“-ЕАД,какъвто вече е наложен
и приет, а исканият опис на движими вещи е несъразмерен на остатъка от задължението, тъй
като голяма част от него е погасено. Тези обстоятелства дават основание да се приеме, че
взискателят е проявил привидна процесуална активност с цел предотвратяване приложение
нормата на чл.78,ал.5 от ГПК.
6
Настоящият съдебен състав, като прецени данните по делото, по
отделно и в съвкупност, намира, че претендираното адвокатско възнаграждение от
800.00лв. за пълномощника на взискателя е прекомерно завишено с оглед действителната
фактическа и правна сложност на делото, извършените процесуални действия от
пълномощника и минималните размери на адвокатските възнаграждение за изпълнителното
производство, регламентирани в разпоредбата на чл.10 от Наредба №1/2004г. на ВАдС. -
Съгласно чл.10,т.1 от наредбата, минималното адвокатско възнаграждение за образуване на
изпълнително дело е 200.00лв, а съгласно чл.10,т.2 от същата за процесуално
представителство по изпълнително дело с предмет удовлетворяване на парични вземания от
до 1000.00лв.( каквото е вземането по процесния изпълнителен лист), минималното
възнаграждение също е 200.00лв.
Пред вид на горното, съдът намира, че адвокатското възнаграждение
на адвокат Б. В.- пълномощник на взискателя, за изпълнително дело №20227560400068 по
описа на ЧСИ Ц.Н. с район на действие ОС-Плевен, следва да се намали на основание
чл.78,ал.5 от ГПК от 800.00лв. на 200.00лв. – възнаграждение за образуване на изпълнително
производство, в минималния размер съгласно чл.10,т.1 от Наредба №1/2004г. на ВАдС. Не
се следва възнаграждение по чл.10,т.2 от същата Наредба за процесуално представителство
по изпълнителното дело, , тъй като съдът приема, че освен образуване на изпълнителното
дело, пълномощникът не е извършвал други действия по изпълнението, защото не са били и
необходими. Както беше посочено по-горе, двете молби от 12.08.2022г., са подадени от
пълномощника на взискателя след искането на длъжницата по чл.78,ал.5 от ГПК, и с оглед
съдържанието им са напълно излишни, тъй като повтарят исканията от молбата за
образуване на делото и повторно заявяват изпълнителни способи, които са вече приложени
и в резултат на тях по делото постъпват суми, които се превеждат на взискателя. Нещо
повече, след намаляване на адвокатското възнаграждение по чл.78,ал.5 от ГПК, след
първите две вноски през м. юли 2022г., задължението по изпълнително дело №68/2022г. е
погасено и дори е налице надплащане.
Освен изложеното, съдът намира, че адвокатското възнаграждение на
пълномощника на взискателя следва да се намали до минималния размер, тъй като в случая
претенцията за заплащане на възнаграждение от 800.00лв., противоречи на добрите нрави,
представлява злоупотреба с процесуални права съгласно чл.57,ал.2 от Конституцията на
Република България( КРБ), и нарушава принципа за добросъвестност по чл.3, изр.1 от ГПК.
( Съгласно чл.57,ал.2 от Конституцията не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното
упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други; Съгласно чл.3, изр.1 от
ГПК,участващите в съдебните производства лица и техните представители под страх от
отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права
добросъвестно и съобразно добрите нрави.).
За да формира горните изводи, съдът взе пред вид следното: При
служебна справка в електронната деловодна система, установи, че по описа на Плевенски
окръжен съд, Гражданско отделение, са образувани шест броя въззивни граждански дела,
7
между едни и същи страни ( жалбоподател В. И. Н. и ответник по жалбата“Интернешънъл
Саламанка капитал“-ООД), с един и същ предмет – обжалване действия на ЧСИ Ц.Н. с
район на действие ОС-Плевен, изразяващи се в Постановления, с които е отказал
намаляване поради прекомерност на основание чл.78,а.5 от ГПК на адвокатските
възнаграждения на пълномощника на взискателя за изпълнителното производство. –
възз.гр.д.№715/2022г, възз.гр.д.№716/2022г, възз.гр.д.№717/2022г., възз.гр.д.№718/2022г,
възз.гр.д.№719/2022г. и настоящето възз.гр.д.№720/2022г. От данните в гражданските дела,
както и от съобщението на л.13 от приложеното изд.№68/2022г., се установява, че по описа
на ЧСИ Ц.Н. са образувани минимум шест броя изпълнителни дела за събиране на парични
вземания, с взискател „Интеренешънъл Саламанка Капитал“-ООД със седалище в гр. София,
представляван от адвокат Б. В. от АК-Кюстендил и длъжник В. И. Н. с постоянен
адрес в гр.Плевен. Изпълнителните листове по всички изпълнителни дела са издадени въз
основа на Заповеди за изпълнение по чл.410 от ГПК, като сумите по тях, произтичат от
следното: Просрочена единична вноска за главница и договорна лихва по Договор за
потребителски кредит SO№2375/26.01.2021г, в общ размер не надвишаващ 120лв.( 80-
85лв.-главница и 20-30лв.-договорна лихва); 25лв.- държавна такса за заповедното
производство и 400лв.- адвокатско възнаграждение. Общо паричното взимане за просрочени
погасителни вноски по всеки от изпълнителните листове е около 600-700лв. По
образуваните въз основа на тях изпълнителни дела по описа на ЧСИ Ц.Н., взискателят е
претендирал по 800лв.-възнаграждение за образуване на дело и процесуално
представителство, която сума е съобразена от съдебния изпълнител при определяне на
пропорционалната такса по чл.26 от ТТРЗЧСИ. Изпълнителните дела са идентични, може да
се каже, че молбите за тяхното образуване се различават единствено по претендираните
суми ( но в някои случаи дори съвпадат) и предложените способи са еднакви – запори върху
вземанията на длъжницата за трудово възнаграждение от РЗИ-Плевен и банкова сметка в
„Райфайзенбанк(България)“-ЕАД.В резултат на изложеното, общият размер на сумите,
които длъжницата В. И.Н. следва да заплати по всяко едно от изпълнителните дела са
между 1500лв. и 1600лв., т.е. сума, която повече от 10 пъти надвишава размера на
просрочената вноска по договора за кредит. Общият размер на задълженията по шестте
дела е около 10000.00лв.( десет хиляди лв.) Тези факти налагат категоричен извод, че
отделното претендиране на всяка просрочена вноска по един и същ договор за кредит в
отделно заповедно производство и образуване на отделни изпълнителни дела за нейното
събиране, независимо, че страните са едни и същи, е извършвано от кредитора ( заявител,
взискател, понастоящем ответник по жалбата) единствено с цел претендиране на
адвокатско възнаграждение по всяко дело, размерът на което многократно надвишава
вземането по договора. – По изпълнително дело №20227560400068, вземането по договора
за кредит е общо 114.04лв.(главница- 83.33лв, мораторна лихва - 2.06лв. и договорна лихва-
28.65лв.) Адвокатското възнаграждение на заявителя по заповедното производство, което е
присъдено със заповедта за изпълнение и е предмет на изпълнителния лист е 400лв., а
адвокатското възнаграждение по изпълнението – 800лв. След прибавяне и на такси за
заповедно производство и изпълнение, задължението на длъжницата В. Н. е нараснало на
8
посочената в съобщението сума от 1575.58лв.(л.8 от изпълнителното дело). Очевидно е, че
чрез законни средства – упражняване на процесуални права по ГПК, взискателят иска да
постигне свое неоснователно обогатяване за сметка драстично натоварване на длъжника с
разноски,, десетократно надвишаващи размера на вземането по съществуващото
облигационното правоотношение между страните. Съдът не обсъжда поведението на
взискателя като заявител в заповедните производства, тъй като не е предмет на
процесуален контрол по настоящето дело. Що се касае до изпълнителното производство,
при положение, че изпълнителните листове са издадени в полза на един и същ взискател,
срещу един и същ длъжник и то за вземания, произтичащи от едно и също правоотношение,
е било напълно логично, вместо да инициира образуването на шест отделни дела по описа
на един и същ ЧСИ, да поиска образуване само едно изпълнително дело, към което да се
прибавя евентуално всеки следващ изпълнителен лист. В случая са образувани поне 6 бр.
изпълнителни дела между същите страни, действията по които се обжалват пред ОС-Плевен
и са образувани цитираните 6 бр. граждански дела, като по всяко от тях взискателят
претендира адвокатско възнаграждение от по 800лв.за изпълнителното производство.
Размерът на последното се отразява и върху размера на пропорционалната такса по чл.26 от
ТТРЗЧСИ, а освен това по всяко от делата длъжникът дължи заплащане и на прости такси
за образуване, извършване на изпълнителни действия. Като краен резултат, при общ
размер на просрочените вноски по кредита, който не надвишават 800-900лв., от длъжница
В. Н. се претендира адвокатско възнаграждение от общо 4800.00лв. за
изпълнението(6х800лв.) и такси в полза на ЧСИ от около 1800.00лв. ( Адвокатското
възнаграждение за шест заповедни производства възлиза на 2400лв., а таксите - на 150лв.)
Съдът счита, че взискателят изключително недобросъвестно злоупотребява с
процесуални права, с което грубо нарушава нормата на чл.57,ал.2 от Конституцията на
страната и чл.3, изр.1 от ГПК. Процесуалното му поведение противоречи на закона и морала
и не може да бъде толерирано от съда, който е призван да утвърждава правовия ред.
Относно пропорционалната такса по чл.26 от ТТРЗЧСИ:
ЧСИ определя и събира такси по изпълнението по реда на ТТРЗЧСИ (
наричана за кратно Тарифата), които са прости и пропорционални. В процесния случай
ЧСИ Ц.Н. е определил общ размер на таксите по Тарифата, които длъжницата следва да
заплати в размер на 236.54лв., без да посочи какви такси по вид и размер са включени в
тази сума. Предмет на обжалване в настоящето производство е пропорционалната такса по
чл.26 от Тарифата, чиято разпоредба гласи, че за изпълнение на парично вземане се събира
такса върху събраната сума, както следва:
а) до 100 лв. - 10 лв.;
б) от 100 до 1000 лв. - 10 лв. + 10 на сто за горницата над 100 лв.;
в) от 1000 до 10 000 лв. - 100 лв. + 8 на сто за горницата над 1000 лв.;
г) от 10 000 до 50 000 лв. - 820 лв. + 6 на сто за горницата над 10 000 лв.;
д) от 50 000 до 100 000 лв. - 3220 лв. + 4 на сто за горницата над 50 000
9
лв.;
е) над 100 000 лв. - 5220 лв. + 2 на сто за горницата над 100 000 лв.
Съгласно т.4. от следващата горния текст „Забележка“ ,в размера на
паричното вземане не се включват авансовите такси.
Следователно, таксата по т.26 следва да се изчисли само върху сумите,
които съдебният изпълнител следва да събере от длъжника за да предаде на взискателя,
респ. на взискателите, ако са повече от един. – Това са сумите по изпълнителния лист и
сумите, които взискателят евентуално е направил като разноски по изпълнението, които
следва да му се възстановят от длъжника. В основата за изчисляване на пропорционалната
такса по чл.26 от ТТРЗЧСИ, не се включват сумите, които ЧСИ събира в своя полза ,
каквито са обикновените такси и самата пропорционална такса по чл. 26.
В процесния случай, основата, върху която следва да се изчисли
пропорционалната такса по чл.26 от ТТРЗЧСИ включва следните суми:
-Сумата по изпълнителния лист - главница в размер на 83.33лв, законна
лихва от 2.06лв. 28.65лв.- неолихвяеми вземания, 425.00лв.-присъдени разноски, или общо
539.04лв.;
-Адвокатско възнаграждение, заплатено от взискателя за
изпълнителното производство.
Съгласно договора за правна помощ адвокатското възнаграждение,
договорено и заплатено от взискателя е в размер на 800лв., но съдът го редуцира поради
прекомерност до минималния размер от 200лв. Тъй като пропорционалната такса по чл.26
от Тарифата не е изрично посочена, а е включена в общата сума на таксите по ТТРЗЧСИ,
съдът намира, че ЧСИ е определил нейния размер върху подлежащата на събиране и
предаване на взискателя сума от 1339.04лв., получена след като към вземането по
изпълнителния лист от 539.04лв. се прибави претендираното адвокатско възнаграждение от
800лв.(539.04лв.+800.00лв.=1339.04лв.) Същият аритметичен резултат се получава и ако от
общия размер на задължението от 1575.58лв., посочен в съобщението до длъжницата се
издава сумата на определените от ЧСИ такси по Тарифата.(1575.58лв.-
236.54лв.=1339.04лв.)
Съгласно чл.26,б.“в“ от ТТРЗЧСИ, тъй като първоначално
подлежащата на събиране сума е в интервала от 1000.00лв. до 10000.00лв., таксата се състои
от сбора на 100лв. плюс 8 на сто от горницата над 1000.00лв. Горницата над 1000.00лв. в
случая е 339.04лв., а 8 на сто от нея – 27.12лв., от което следва, че сборът по б.“в“ е
127.12лв.(100лв.+27.12лв.) От намиращите се в изпълнително дело сметки по чл.79 от
ЗЧСИ, се установява, че ЧСИ Ц.Н. е регистриран по ЗДДС, поради което върху сумата от
127.12лв. се начислява ДДС от 20%, чиито размер е 25.42лв., поради което крайният размер
на таксата по чл.26 от ТТРЗЧСИ, която ЧСИ Ц.Н. е начислил е 152.54лв. При това
положение, от общия размер на таксите по Тарифата от 236.54лв., делът на
пропорционалната такса по чл.26 е 152.54лв.
10
Съдът обаче намалява поради прекомерност размера на адвокатското
възнаграждение от 800лв. на 200лв. Като последица от това, сумата за събиране и
предаване на взискателя намалява от 1339.04лв. на 739.04лв. (539.04лв.+200лв.=739.04лв.)
Съгласно чл.26,б.“б“ от ТТРЗЧСИ, действително подлежащата на събиране сума е в
интервала от 100.00лв. до 1000.00лв. и таксата се състои от сбора на 10лв. плюс 10 на сто от
горницата над 100лв.00лв. Горницата над 100лв. е 639.04лв., а 10 на сто от нея – 63.90лв.,
което означава, че върху събираема сума от 739.04лв., таксата по чл.26,б.“б“ е 73.90лв. След
начисляване на ДДС от 20%, чиито размер е 14.78лв., крайният размер на пропорционалната
такса е 88.68лв.
Следователно, размерът на пропорционалната такса по чл.26 от
ТТРЗЧСИ, включена в общия размер на определените такси по Тарифата от 236.54лв.,
следва да се намали от 152.54лв. на 88.68лв., т.е. със сумата от 63.86лв. Тъй като ЧСИ не е
разграничил пропорционалната такса в общия размер на таксите, намаляването на
пропорционалната такса обуславя намаляване на общия размер на таксите с 63.86лв., т.е. от
236.54лв. на 172.68лв.
Резултат от обжалването:
Въз основа на горните фактически и правни изводи, съдът намира, че
жалбата на длъжницата В.Н. срещу действията на ЧСИ Ц.Н. по изпълнително село
№20227560400068, изразяващи се в Постановление , инкорпорирано в съобщение, с което е
отказано намаляване на адвокатско възнаграждение съгласно чл.78,ал.5 от ГПК и
съразмерно намаляване на адвокатското възнаграждение по чл.26 от ТТРЗЧСИ, е изцяло
основателна, поради което обжалваното постановление следва да бъде отменено. Вместо
него съдът постановява друго, с което намалява на основание чл.78,ал.5 от ГПК, поради
прекомерност приетите за събиране в полза на взискателя разноски за адвокатско
възнаграждение от 800.00лв. на 200.00лв. Като последица от това следва да се намали
пропорционалната такса по чл.26 от ТТРЗЧСИ от 152.54лв. на 88.68лв., а общият размер на
таксите по Тарифата, определен от ЧСИ – от 236.54лв. на 172.68.
След постановяване на настоящето съдебно решение, задължението на
длъжницата по делото се намалява до следните задължения по вид и размер: Главница в
размер на 83.33лв, законна лихва от 2.06лв. 28.65лв.- неолихвяеми вземания, 425.00лв.-
присъдени разноски, адвокатско възнаграждение за изпълнително производство 200лв. и
такси по ТТРЗЧСИ – 172.68лв., или общо – 911.72лв. Безспорно е установено, че през м.
юли 2022г. ЧСИ е превел на взискателя общо сумата от 1033.30лв.(305.80лв.+727.50лв.), а
на 01.09.2022г. сумата от 335.80лв., или общо 1369.10лв. Следователно, длъжницата е
погасила изцяло задължението си по това изпълнително дело и е надплатила значителна
сума, която следва да се върне или да се отнесе за погасяване на задълженията по другите
дела, инициирани от същия взискател при условията на злоупотреба с процесуални права.
С оглед изхода на делото ответникът по жалбата следва да заплати на
жалбоподателката разноски за съдебното производство, които са доказани до размер на
25лв.-държавна такса да обжалване.
11
По изложените съображения, Плевенският окръжен съд,
Гражданско отделение, ІV-ти граждански въззивен състав, на основание чл.437 във
вр. чл.435,ал.2 от ГПК
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ПОСТАНОВЛЕНИЕ за разноски на ЧСИ Ц.Н. по
изпълнително дело №20227560400068, инкорпорирано в Съобщение изх.
№9341/25.08.2022г, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл.78,ал.5 от ГПК размера на приетите
за събиране в полза на взискателя разноски за АДВОКАТСКО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ
по изпълнително дело №20227560400068 по описа на ЧСИ Ц.Н., с район на действие
ОС-Плевен, дължимо от В. И. Н., от 800.00лв.( осемстотин лв.) на 200.00лв.(двеста лв.)
НАМАЛЯВА определената от ЧСИ по изпълнителното дело
пропорционална такса по чл.26 от ТТРЗЧСИ от 152.54лв. на 88.68лв., а общият размер
на таксите по ТТРЗЧСИ от 236.54лв. на 172.68лв.
ОСЪЖДА „Интернешънъл Саламанка Капитал“-ООД, ЕИК-
******** със седалище и адрес на управление в гр.София, ********, ДА ЗАПЛАТИ на
В. И. Н., ЕГН-********** с адрес в гр.Плевен, ********, РАЗНОСКИ за съдебното
производство от 25.00лв.(двадесет и пет лв.-)
РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12