РЕШЕНИЕ
№ 159
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на девети октомври
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ
при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Гражданско дело №
20221880100634 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото дело е образувано по искова молба, подадена от „ТИ БИ АЙ
Банк“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано от Изпълнителните
директори А. Ч. Д. и Н. Г.С., чрез пълномощник, срещу Н. К. Я., ЕГН
**********, с адрес: *****.
Предявени са кумулативно съединени положителни установителни
искове с правно основание чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс ГПК),
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), вр. чл.
430, ал. 1 и 2 от Търговския закон (ТЗ), и чл. 86, вр. с чл. 84, ал. 1, изр. 1 от
ЗЗД, вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит ЗПК).
Ищецът твърди, че на 22.07.2021 г. между него – кредитор и ответника –
кредитополучател (потребител) е сключен Договор за потребителски кредит
№ 720031102386. Предоставен е кредит в размер на 5 000 лева, при годишен
лихвен процент в размер на 41,12 %. Твърди се, че потребителят е пожелал да
сключи застраховка „Защита на кредита“ при застрахователна премия в размер
на 1 752 лева, поради което общият размер на кредита възлиза на 6 752 лева.
Общото крайно задължение по договора възлиза на 13 856,24 лева, която сума
1
е разсрочена на 48 погасителни месечни вноски – 47 вноски всяка в размер на
288,67 лева и последна изравнителна вноска в размер на 288,75 лева.
Падежната дата за издължаване на месечните вноски е 25-то число на месеца.
Твърди още, че ответникът е преустановил плащанията по договора, считано
от 25.08.2021 г. за повече от три месечни вноски, съгласно погасителния план
към договора, а именно вноски с падежи 25.08.2021 г., 25.09.2021 г. и
25.10.2021 г., поради което му е изпратено Уведомление за предсрочна
изискуемост на цялото задължение по договора от 11.02.2022 г., което е
получено от ответника на 28.02.2022 г. Твърди също, че ищецът се е снабдил
със заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника, издадени по
ч.гр.д. № 190/2022 г. по описа на Районен съд Своге за сумите, предмет на
настоящото производство, въз основа на които е образувано изп.д. №
1590/2022 г. по описа на ЧСИ С. Л., peг. № ** на КЧСИ. Иска се от съда да
бъде признато за установено, че ответникът Н. К. Я., в качеството си на
кредитополучател (потребител) по Договор за потребителски кредит №
720031102386 от 22.07.2021 г., дължи изпълнение на парично задължение към
„ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, в качеството му на кредитодател по същия договор, за
сумите 6 752 лева – главница, 88,65 лева – обезщетение за забава за периода от
25.08.2021 г. до 15.03.2022 г. и 1 582,62 лева – договорна лихва за периода от
25.08.2021 г. до 28.02.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 29.03.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, за
които са издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 190/2022 г. по
описа на Районен съд Своге. Претендира се присъждане на разноските,
направени в заповедното и в настоящото производство.
С отговора ответникът, чрез пълномощника си, оспорва исковете, като
твърди, че не е подписвал процесния договор, нито останалите документи,
представени с исковата молба и не е получавал сумата по договора за кредит,
не е заявявал, нито ползвал електронния подпис, с който са подписани
представените с исковата молба документи, не е създавал и никога не е имал
достъп до електронната поща, посочена в процесния договор, както и че на
22.07.2021 г., издадената му лична карта е обявена за невалидна, за което е
уведомил представител на ищцовото дружество. Поради това счита, че
договорът за кредит е нищожен поради липса на съгласие, на основание чл. 26,
ал. 2, пр. 2 от ЗЗД. Претендира разноски.
2
В открито съдебно заседание пълномощникът на ответника подробно
аргументира тезите си. От пълномощника на ищеца е депозирана молба за
прекратяване на производството по делото поради заявен със същата отказ от
предявените искове. Доколкото обаче, в представеното по делото пълномощно
липсва изрично овластяване на пълномощника на ищеца за извършване на
действия на разпореждане с предмета на делото, каквото представлява
горепосоченото, предвид разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ГПК, както и поради
това, че пълномощно, с което пълномощникът е овластен с правото да се
откаже от предявените искове не е представено по делото, въпреки дадените
от съда указания за това, се налага изводът, че липсва надлежно заявено
десезиране на съда и същият дължи произнасяне по съществото на заявените
искови претенции.
По делото са събрани писмени доказателства, представени от страните,
както и изискани от съда.
Свогенският районен съд, втори състав, вземайки предвид постъпилата
искова молба и писмения отговор, като обсъди становищата и доводите на
страните и съобразявайки приетите по делото доказателства по реда на чл. 12
от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.д. № 190/2022 г. по описа на Районен съд Своге, се
установява, че въз основа на подадено от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД заявление е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК с № 105 от 29.03.2022 г., с която е разпоредено
длъжникът Н. К. Я. да заплати на заявителя сумата 6 752 лева – главница по
Договор за потребителски кредит № 720031102386 от 22.07.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 29.03.2022 г. до окончателното
изплащане на задължението, сумата 1 582,62 лева – договорна лихва за
периода от 25.08.2021 г. до 28.02.2022 г. по същия договор и сумата 88,65 лева
– обезщетение за забава за периода от 25.08.2021 г. до 15.03.2022 г., както и
сумата 168,47 лева – заплатена държавна такса за заповедното производство и
150 лева – възнаграждение за юрисконсулт, както и изпълнителен лист № 92
от 30.03.2022 г. за същите суми, въз основа на които е образувано изп.д. №
1590/2022 г. по описа на ЧСИ С. Л., peг. № *** на КЧСИ.
В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК длъжникът е оспорил заповедта за
изпълнение. Заповедта за изпълнение с отбелязването за издаден
3
изпълнителен лист и копие от документа, въз основа на който е издадена
заповедта за изпълнение е връчена от съдебния изпълнител на длъжника на
11.08.2022 г., а възражението на ответника е подадено по пощата на 08.09.2022
г. Поради това, с определение от 12.09.2022 г., заповедният съд е указал на
заявителя възможността в едномесечен срок от съобщението да предяви иск за
установяване на вземането си, като довнесе дължимата държавна такса.
Съобщението с указания за възможността за предявяване на установителен
иск е получено от ищеца на 28.09.2022 г., като ищецът е упражнил правото си
на иск и в рамките на законоустановения едномесечен срок е предявил
настоящия иск за установяване на вземането си със сила на пресъдено нещо.
Видно от изискания от съда и представен по делото заверен препис от
Присъда № 79 от 30.04.2024 г., постановена по НОХД № 207/2024 г. по описа
на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 14 състав, влязла в сила на
16.05.2024 г., неучастващо по настоящото дело лице е подписало процесния
договор за потребителски кредит и е получило сумата по него в размер на
5 000 лева. Ответникът по настоящото дело нито е подписал договора за
кредит, нито е получил сумата по него.
Така изложената фактическа обстановка съдът приема за установена по
делото въз основа на събраните по делото писмени доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
За да се уважат предявените искове, то ищецът следва да докаже
фактите, които сочи да обуславят исковите му претенции в т.ч. наличието на
сключен валиден договор с изложеното в исковата молба съдържание
(договор за потребителски кредит); предоставяне на сумата по кредита на
ответника; уговорения начин за връщане на усвоените суми и падеж на
уговорените дължими вноски за връщане на сумите; надлежно упражняване
на потестативното право на кредитора да обяви кредита за предсрочно
изискуем, в това число получаването от длъжника на изявлението на
кредитора за упражняване на правото и наличието към този момент на
договорени в договора или предвидени в закона предпоставки за това;
настъпване на падеж на вземанията; по отношение на претенцията за
договорна лихва ищецът носи тежестта да докаже основанието за
начисляването й и нейния размер; по отношение на претенцията за
4
обезщетение за забава в размер на законната лихва ищецът носи тежестта да
докаже съществуването и размера на главния дълг, изпадането на ответника в
забава и размера на лихвата.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че
неучастващо по настоящото дело лице е подписало процесния договор за
потребителски кредит и е получило сумата по него в размер на 5 000 лева.
Ответникът по настоящото дело нито е подписал договора за кредит, нито е
получил сумата по него. Ето защо, същият не го обвързва, доколкото не е
сключен от него. Не може да се приеме тезата на пълномощника на ответника,
че договорът е нищожен поради липса на съгласие, на основание чл. 26, ал. 2,
пр. 2 от ЗЗД. На първо място, липсата на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2,
пр. 2 от ЗЗД е тежък порок на правната сделка, който е налице, когато
волеизявлението е направено при т. нар. „съзнавана липса на съгласие“
(например – изтръгнато е с насилие, направено е без намерение за обвързване
– на шега, като учебен пример и др. подобни). Този тежък порок е непоправим
и непреодолим – за да породи действие, договорът трябва да бъде сключен
отново (мотивите по т. 3 от Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. по
тълк.д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС и мотивите на Тълкувателно решение №
5 от 30.05.2022 г. по тълк.д. № 5/2020 г. на ОСГТК на ВКС). Настоящият
случай не е такъв, доколкото нито представителят на ищеца е знаел, че
договаря с лице, различно от ответника, нито ответникът по настоящото дело
е знаел, че се сключва процесният договор. По важното обаче е, че за да може
да е налице нищожен договор – трябва преди всичко да е налице сключен
такъв между страните. В настоящия случай изобщо липсва договор между
страните по делото със соченото от ищеца съдържание, поради което няма
договор, който да може да бъде нищожен. Ответникът не е обвързан от
представения с исковата молба договор, не защото същият е нищожен, а
защото изобщо не е сключен от него.
С оглед изложеното, предявените в настоящото производство искове са
изцяло неоснователни.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът
дължи на ответника, направените по делото разноски. От пълномощника на
ищеца е направено възражение за прекомерност на договореното и заплатено
от ответника адвокатско възнаграждение, както по настоящото дело – 1 142,33
5
лева, така и по заповедното производство – 524,81 лева. Съгласно чл. 7, ал. 2,
т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (НМРАВ), размерът на минималното възнаграждение за
процесуално представителство, защита и съдействие по настоящото дело е в
размер на 742,33 лева. Процесуално представителство за подаване на
възражение не е сред случаите изрично предвидени в Наредба № 1 от
09.07.2004 г., поради което и на основание § 1 от допълнителните разпоредби,
възнаграждението следва да се определи по аналогия, като се изходи от вида
на самото процесуално действие. За възражението е налице образец, утвърден
с Наредба № 6 от 20.02.2008 г. Поради това и с оглед на извършените от
адвоката действия по изготвяне на възражението, съдът намира, че по
аналогия следва да намери приложение разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 5 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. – възнаграждения за изготвяне на книжа и
молби, чиито размер е 200 лева, доколкото тези действия на адвоката са най-
близко до действията му свързани с подаване на възражение по чл. 414 от
ГПК, като така определеното възнаграждение отговаря на фактическата и
правна сложност на извършеното. Поради така установената прекомерност на
заплатените адвокатски възнаграждения, отчитайки действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът намалява размера на разноските за
адвокатско възнаграждение за исковото производство на 842,33 лева,
съобразявайки процесуалната активност на процесуалния представител на
ответника, предявените по делото три кумулативно обективно съединени иска
и необходимостта от транспортни разходи, а за заповедното производство – до
минимално определения съобразно НМРАВ размер, а именно 200 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър
Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано от Изпълнителните директори А. Ч. Д.
и Н. Г. С., за признаване за установено по отношение на Н. К. Я., ЕГН
**********, с адрес: *****, че същият дължи на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД
сумите, за които са издадени Заповед № 105 от 29.03.2022 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и
6
изпълнителен лист № 92 от 30.03.2022 г. по ч.гр.д. № 190/2022 г. по описа на
Районен съд Своге, а именно: сумата 6 752 лева – главница по Договор за
потребителски кредит № 720031102386 от 22.07.2021 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 29.03.2022 г. до окончателното изплащане
на задължението, сумата 1 582,62 лева – договорна лихва за периода от
25.08.2021 г. до 28.02.2022 г. по същия договор и сумата 88,65 лева –
обезщетение за забава за периода от 25.08.2021 г. до 15.03.2022 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър
Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано от Изпълнителните директори А. Ч. Д.
и Н. Г. С., да заплати на Н. К. Я., ЕГН **********, с адрес: *****, сумата от
842,33 лева, представляваща направени разноски по гр.д. № 634/2022 г. по
описа на Районен съд Своге, както и сумата от 200 лева, представляваща
направени разноски по ч.гр.д. № 190/2022 г. по описа на Районен съд Своге.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. Жалбата се подава чрез
Свогенския районен съд.
След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по
ч.гр.д. № 190/2022 г. на Районен съд Своге.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
7