РЕШЕНИЕ
№ 109
гр. Павликени, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радка Цариградска
при участието на секретаря Венка Миланова
като разгледа докладваното от Радка Цариградска Гражданско дело №
20224140100227 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл. 150, ал.1
ЗЕ.
Ищецът „Топлофикация-***” ЕАД излага чрез пълномощника си в исковата молба, че
Ищецът „Топлофикация ***“ ЕАД гр. *** основава претенцията си на твърдението, че
наследодателката на ответницата А. Т. А. – Н. П. Г., е била негов битов клиент за
топлоснабден имот в гр. С,, п.к. ***, ж.к. „***“, с абонатен № ***. Твърди, че за периода м.
май 2018г.-м. април 2019 г. абонатът е ползвал доставяната топлинна енергия, но не е
заплатил нейната стойност. Моли по отношение на ответницата като наследник по закон на
неизрядния длъжник да бъде признато за установено съществуване на задължението за
сумата от 2087,87 лв., от които 1771,13 лв. – главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м. май 2018 г. – м.април 2019 г., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане
на вземането и 300,60 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019 г.-15.06.2021 г., както и
сума за дялово разпределение в размер на 12,99 лв. – главница периода от м. май 2018г.-
м.април 2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането и 3,15 лв. –лихва за периода от 01.07.2018 год. до
15.06.2021 год. Претендира разноски.
Ответницата в депозиран в срок писмен отговор отправя възражение за изтекла в нейна
полза погасителна давност по отношение на вземането за ползвана топлинна енергия, такси
за услуги „Дялово разпределение“ и лихви за забава. Излага, че като наследник на дъщеря
си Н. П. Г. /поч. ***г./ е придобила собствеността на топлоснабдения имот, описан в ИМ, но
1
го е продала през месец Юли 2021 год. Навежда възражение за изтекла в нейна полза
погасителна давност от 3 години на осн. чл.111, б. „в“ от ЗЗД, тъй като се касае за
периодични плащания в периода до м. април 2019г. и счита всички тях за погасени по
давност, като брои срокът от 45 ден от изтичане на периода, за който се отнасят. Не оспорва
извършения отчет и дялово разпределение на топлинна енергия. В писмено становище от
07.06.2022г. заявява, че признава предявените искове, представя доказателства за извършено
плащане в размер на 2087, 87лв., което твърди, че погасява всички претендирани вземания.
Във връзка с признанието на исковете ищецът не отправя искане за постановяване на
решение при признание на иска, признава плащането, но поддържа иска и претенцията за
разноски.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
прие за безспорно и категорично установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното към настоящото Гр.д.№5733/2022г. по описа на *РС, исковата молба
е депозирана на 07.02.2022г. С нотариален акт от 24.04.2001г. на Нотариус С. Т., рег. № ***
при НК, наследодателката на ответницата – Н. П. Г. е закупила недвижими имот в гр. С. –
апартамент №**, гр. ***, ж.к. „***“, в жилищна сграда блок №***, вх. *, * етаж. С договор
от 10.10.2002г. етажната собственост, част от която е закупеното жилище е възложила на
„МХ Е.“ ООД доставка и монтаж на електронни радиаторни разпределители на топлинна
енергия, като по делото са приложени и протоколът от решението на ОСЕС, съдържащ
подписа на Г., абонатния и номер и др. Горното потвърждава и признатото от ответната
страна обстоятелство, че имотът е топлоснабден. Не се спори и че именно ищецът е
доставчикът за този имот на топлинна енергия.
В исковата молба се твърди, че е приложено към нея извлечение по месеци за процесния
абонатен номер***, но такова липсва за сметка на извлечение за абонат *** за периода м.
май.2018г. – м. юли 2019г. и стойност на главницата по фактурите 1771,13лв., лихва
300,60лв. Приложено е и съобщение към фактура № *** от 31.07.2019г. на стойност с ДДС
1771,13лв. за същия период, от което не личи за кой абонатен номер и кое лице се отнася, а
самата фактура не е представена. Предвид признанието на ответника, същото съдът третира
като признание на неизгони за страната факти, поради което приема, че посочените
документи удостоверяват действително потреблението в имота, притежаван от ответницата.
Видно от служебните справки, изготвени от *РС, абонатът Н. П. Г. /Н.П. Д. Ф./ е починала
на ***г. с единствен наследник по закон – отв. А. Т. А., нейна майка. По делото ответницата
е представила писмени доказателства – платежно нареждане от 07.06.2022г. за сумата от
2564лв., преведени от нея по сметка на ищцовото дружество. Последното признава, че е
получило сумата и с нея са погасени всички вземания, предмет на ИМ.
При така установената фактическа обстановка, съдът обоснова следните правни изводи:
Съдът е сезиран с искове за присъждане на суми, представляващи вземания за главница,
мораторна и законна лихва, с правна квалификация чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл. 150, ал.1 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД.
2
Видно от предложените писмени доказателства относно договорните отношения между
страните, няма индивидуален договор между наследодателката на ответницата и ищеца.
Първата не спори, че за процесния период наследодателката й е била собственик на имота,
което се установява и от приложения нотариален акт. Не са представени доказателства за
последаващата продажба, твърдяна от ответницата, но тя е без значение за процеса,
доколкото не засяга периода на потребление, предмет на ИМ. Налице са неоспорени
доказателства за дължимите от ответницата суми – потребление и дялово разпределение,
въпреки че представените месечно извлечение и съобщение към фактура не са свързани с
абонатния номер на имота на ответницата, но последната признава връзката.
Съдът е сезиран и с възражения за погасителна давност. Процесиите вземания за заплащане
на цената на доставена топлинна енергия представляват „периодични плащания“ по смисъла
на чл. 111, буква "в" ЗЗД, за които е приложима 3-годишна погасителна давност /ТР №
3/18.05.2012 г. на ОСГТК, ВКС, имащо задължителен характер за съдилищата съгласно чл.
130, ал. 2 ЗСВ/. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения /каквито са
процесиите за главница/, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в
полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. В частност
задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия са
възникнали като срочни - според общите условия месечните суми за топлинна енергия са
били дължими в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно
за всяка една от претендираните от ищцовото дружество главници, касаещи процесния
период, тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича срока за тяхното
заплащане. От месечното извлечение първата фактура е с дата 31.05.2018г., последната
помесечна от 30.04.2019г. От 15.07.2018г. - когато изтича срока за заплащане на стойността
на доставената топлинна енергия за първия месец от исковия период, до датата на подаване
на исковата молба -07.02.2022г., са изтекли 3 години по отношение на вземането за главница
за периода от м.05.2018г. до м.12.2018г., включително и за тях правото на принудително
изпълнение е погасено. С погасяване на вземането за главницата е погасено и вземането за
мораторна лихва върху тях. За задълженията за периода м.01.2019г. - м.04.2019г. е започнала
да тече нова тригодишна давност, считано от депозиране на ИМ, предвид обстоятелството,
че исковата молба има правните последици на прекъсване на погасителната давност на
основание чл. 116, б. „б” ЗЗД. С плащането им в хода на процеса същите са погасени чрез
изпълнение.
Отчитайки фактите и обстоятелствата, настъпили към датата на приключване на съдебното
дирене, претендираните суми са погасени и на това основание претенциите следва да бъдат
отхвърлени.
При този изход на делото ответникът дължи възстановянане на направените от ищеца
разноски за ДТ и юрисконсулт само за вземанията, за които е станал причина за завеждане
на делото, тъй като са погасени след завеждане на исковата молба. Това са непогасените по
давност суми за периода м.януари-м. април 2019г. в размер на 1016,71лв. от общата сума от
3
1771,13 лв. или 57%. Разходите на ищеца са 220,85лв. за ДТ и се претендира 100лв.
юрисконсултско възнаграждение - общо 320,85лв. Дължимите за възстановяване 57% са
182,88лв., но ответницата е възстановила пълния разход за ДТ от 220,85лв., поради което не
следва да се присъждат разноски в полза на ищеца.
По изложените съображения Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „ТОПЛОФИКАЦИЯ-***“ ЕАД с ЕИК ***, седалище гр. ***,
против А.Т. А. с ЕГН **********, за заплащане на сумата от 2087,87 лв., от които 1771,13
лв. – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
от м.май 2018г.- м.април 2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното изплащане на вземането и 300,60 лв.-мораторна лихва за
периода 15.09.2019г.-15.06.2021г., както и сума за дялово разпределение в размер на
12,99лв.- главница периода от м.май 2018г.-м.април 2019г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането и
3,15лв.-лихва за периода 01.07.2018г.-15.06.2021 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________
4