Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 01.07.2019 г.
Административен съд - Русе, в публично заседание на 18
юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
при секретаря НАТАЛИЯ
ГЕОРГИЕВА и в присъствието на прокурора АНДРЕЙ
АНГЕЛОВ като разгледа
докладваното от съдията адм. дело
№ 385 по описа за 2017 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1
от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба на Ц.А.С. ***, насочена срещу Агенция за
социално подпомагане – гр. София. С предявения първоначално иск се претендира
осъждане на ответника да заплати обезщетение за причинени на ищеца неимуществени
вреди в размер 1 000 (хиляда) лева, като по молба на ищеца е допуснато
изменение на иска и същият се счита предявен за сумата от 5100лв. Претенцията
му с оглед на уточнение в с.з. от 10.08.2017г.
касае периода от 05.10.2015г. до датата на предявяване на иска -
29.09.2017 г. В исковата молба и в допълнението към нея се сочи, че
претендираните неимуществени вреди са резултат от незаконосъобразно бездействие
на длъжностни лица и органи на Агенцията за социално подпомагане. Ищецът твърди,
че като баща на малолетното към датата
на подаване на исковата молба дете Ц.Ц.С., по силата на влязло в сила на
10.08.2017 г. решение на Окръжен съд – Русе му е определен режим на лични отношения между него
и детето. Дирекция „Социално подпомагане” – Русе били запознати със случая, но
до този момент не били предприети никакви адекватни мерки от длъжностните лица,
които да гарантират правата му по цитираното съдебно решение. Твърди се, че му
е отказвано съдействие и социалните работници не са изпълнили съдебното
решение.
Вредите се изразявали в появата на ярко изразено отчуждение между родител и
дете, липсата на взаимни отношения между него и дъщеря му, прекъсване на
грижите, които следва да полага за нея, създаването на пречка за изграждането
на здрава родствена връзка между поколенията, подкрепена с почит и уважение,
понесени отчаяние, тормоз, стрес, несигурност.
Ответникът – Агенция за социално подпомагане – гр. София, чрез процесуален
представител и в писмен отговор по исковата молба вх. № 3052 от 15.12.2017 г.
по описа на съда (л. л. 28 – 32 от делото), и в съдебно заседание в хода по
същество на делото счита исковата претенция за неоснователна. Претендира се и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прокуратурата на Република
България счита, че искът е допустим, но неоснователен и недоказан.
След пълен анализ на събраните по делото писмени доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Ищецът Ц.А.С. е баща на непълнолетното дете Ц.Ц.С..
С решение № 353 от 10.08.2017 г., постановено по въззивно гражданско дело №
486/2017 г. по описа на Окръжен съд – Русе, съдът е отменил решение № 531 от
02.05.2017 г., постановено по гр. д. № 7691/2016 г. по описа на Районен съд –
Русе, в частта, в която районният съд е изменил определения с предходен съдебен
акт № 127 от 19.10.2009 г., постановен по гр. д. № 1812/2009 г. по описа на РС
– Русе режим на лични отношения между бащата Ц.А.С. и малолетната му дъщеря Ц.Ц.С.,
като е определил следния режим на лични отношения между бащата и детето, а
именно: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10:00 часа до 18:00
часа в събота и от 10:00 часа до 17:00 часа в неделя, без преспиване и вместо
него е определил режим на лични отношения между бащата и детето всяка първа и
трета събота и неделя от месеца от 10:00 часа в събота до 17:00 часа в неделя и
е потвърдил решението на първоинстанционния съд в частта, в която е изменил определения
с Решение № 127 от 19.10.2009 г., постановено по гр. д. № 1812/2009 г. по описа
на РС – Русе режим на лични отношения между бащата Ц.А.С. и малолетната му
дъщеря Ц.Ц.С., като е определил следния режим на лични отношения между бащата и
детето, а именно: новогодишните празници – за времето от 31.12 до 05.01,
първите пет дни от пролетната ваканция през м. април, както и две седмици през
лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск (л. л. 9 – 12 от делото).
На 18.09.2017 г. ищецът подал устен, а впоследствие и писмен сигнал в деловодството
на Отдел „Закрила на детето” при Дирекция „Социално подпомагане” – Русе съдържащ
оплакване, че не се спазва решението на Окръжен съд – Русе за определения режим
на лични отношения с дъщеря му, като смятал, че в нея се формира силно изразен
Синдром на Родителско отчуждение (л. 40 и л. 52 от делото). Освен това на
същата дата/ 18.09.2017г./ ищецът е подал и молба за ползване от детето му на
социална услуга в общността (л. 41 от делото). По постъпилия сигнал е било
извършено социално проучване и изготвен социален доклад за оценка на постъпил
сигнал (л. л. 42 – 44 от делото). Видно от съдържанието на доклада, при оценка
на риска е прието, че емоционалната връзка на детето с бащата не е прекъсвана и
няма симптоми на родителско отчуждение. Установено е, че между родителите има
неразбирателство по отношение отглеждането и възпитанието на детето, режима на
лични отношения и други от битов характер, поради което и отношенията им са
обтегнати, а детето с изключителната си чувствителност преживява стресови моменти
при контактите си с бащата. Прието е, че съществува риск от уреждане на
физическото, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие, както и
от прояви на синдром на родителско отчуждение на детето, то се явява дете в
риск по смисъла на §1, т. 11, б. ”в” от ДР на ЗЗДет. В тази връзка на
28.09.2017 г. е издадено Направление за ползване на подходяща услуга в
общността, с цел преодоляване на проблемите между бащата и детето (л. 45 от
делото). По издаденото направление се предоставя Социална услуга „Семейно
консултиране и подкрепа” в Център за обществена подкрепа към КСУДС – Русе,
която е дългосрочна, за срок от шест месеца, и към датата на исковата молба все
още не е приключила. По делото е представен актуален доклад за работата по
случая, направена е оценка на потребностите на детето. В него е посочено, че е
изготвен и приет план за работа, в който са били заложени определени цели. На
този първи етап, като краткосрочна цел е посочена кризисна интервенция за
стабилизиране на психо-емоционалното състояние на детето, за да почувства
по-голяма сигурност и спокойствие, за да се намали тревожността на момичето и
да се възстанови доверителната връзка между баща и дъщеря. Посочено е, че
постигането на тази основна краткосрочна цел изисква работа, както с детето,
така и с родителите му, които са декларирали готовност да сътрудничат, макар и
невинаги реалните им действия да са съответствали на декларираните им намерения
(л. л. 46 и 47 от делото).
По делото се съдържат данни за това, че и през м.октомври и м.ноември 2015 г. С. е подавал сигнали в ДСП – Русе
относно възпрепятстване от страна на майката и бабата по майчина линия на спазването на определения Решение № 127 от 19.10.2009 г., постановено по
гр. д. № 1812/2009 г. по описа на РС – Русе с оглед на неговото изменение от
РОС режим на лични отношения между ищеца и дъщеря му. По същите са извършвани
проверки и не е бил установен риск за детето, като наведените от ищеца
твърдения за възпрепятстване контактите между него и детето не са били
потвърдени - той поддържал лични отношения с дъщеря си, съобразени с
регламентирания режим в съдебно решение; детето се отглеждало и възпитавало от
майка си, в дома й, като същото гостува периодично в дома на баба си по майчина
линия в гр. Русе, в случай на трудова ангажираност на родителя в почивни дни
(л. л. 48 – 51 от делото).Били информирани и ДАЗД/ л.70/, с оглед отправен и до
там сигнал от ищеца.
Сигнал за неспазване на определения режим на лични отношения С. *** и на
дата 08.06.2017 г. и на 18.09.2017(л.52- 53 от делото). Във връзка с друг
регистриран на 28.07.17г. сигнал е изготвен социален доклад / л.78-80 от
делото/в чиято заключителна част е отразено ,че ищецът и детето са постигнали
съгласие по отношение на взаимните си контакти. Издадено е направление за ползване на социална услуга от
28.09.2017г. до Сдружение” Еквалибрмиум за провеждане на медиация с психолог за
преодоляване на емоционална бариера в общуването между дете и баща му.Изготвен
е план за подкрепа/ л.93-100/
Видно от писмо изх. № СЛ/Д-Р/595-001 от 15.11.2017 г., във връзка със сигнал
от 18.09.2017г. ,след изготвен социален доклад / л.81-83/ е проведена
среща с детето и родителите му и с представител на КСУДС – Русе, на която са им
били представени различните социални услуги в общността, с цел подпомагане да
бъдат преодолени проблемите помежду им. Детето и майки му заявили, че не желаят
да ползват такава (л. л. 113 – 115 от делото). Отразено е в доклада,че поради
неправителен подход на родителите и техните влошени отношения, детето изпитва
страх ,неспокойство и нежелание да общува с баща си и за това е предложена
дългосрочна социялна услуга „Семейно планиране и консултиране” в ЦОП към КСУДС Русе и е продължила работата
с детето
С писмо изх. № ПР/Д-Р/210-001 от 29.09.2017 г. на ДСП – Русе, Делян Маринов
– държавен съдебен изпълнител в СИС при РС - Русе е уведомен за подадения на
18.09.2017 г. сигнал от страна на Ц.С. и за предприетите от страна на ДСП –
Русе действия (л. 54 от делото).
По делото са приложени множество социални доклади и оценки на
сигнали,протоколи от провеждани срещи между детето и социални работници / л.68-л.112/
Ищецът е подавал сигнали и до РРП с оглед на престъпление по чл.182 ал.2 НК,
по които е постановяван отказ от
образуване / л.61-61 от делото/ с
мотиви, че срещите между ищеца и дъщеря му не са осъществявани поради нейн
отказ да контактува с баща си, поради негово подигравателно към външния й вид
отношение.
С оглед на показанията на св.Ц.С. режимът на лични отношения, определен от
съдебното решение не е изпълняван по нейно настояване/ идентично с приетото в
приложените постановления на РРП и отразеното в социалните доклади и
проучванията по сигналите/, поради отправяни от баща й обиди и тъй като не
усещала бащинско отношение. Свидетелката излага собствените си възприятия на
притеснение и страх от баща си и за липса на общи теми за контакт. Споделя
спомени от посещенията си във връзка с
предоставените социални услуги, както и за реакцията на бащата по повод на
споделеното от нея пред психолога. Тези показания са в синхрон с отразените в
представените от ответника писмени документи.
Макар и установяващи предприети от длъжностни лица на ответната агенция
действия, ненаведени в обстоятелствената част на исковата молба, съдът е
приобщил към материалите по делото представените от ответника писмени доказателства, с оглед разпределената в с.з.
от 18.12.2017г.доказателствена тежест и тъй
като установяват обстоятелства по изпълнение на определени в специалния закон -
ЗЗДетето правомощия.
Административен съд - Русе, при
така установената фактическа обстановка формира следните правни изводи:
Съгласно чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ, Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност. Исковете се разглеждат по реда на АПК (арг. чл. 1, ал.
2 от ЗОДОВ). В чл. 204 от АПК са уредени предпоставките за допустимост на иска.
По силата на тази разпоредба искът може да се предяви след отмяната на
административния акт по съответния ред (ал. 1) или заедно с оспорването на
административния акт до приключване на първото заседание по делото (ал. 2).
Когато вредите са причинени от нищожен или оттеглен административен акт,
незаконосъобразността на акта се установява от съда, пред който е предявен
искът за обезщетение (ал. 3), а съгласно ал. 4 на същата норма,
незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда,
пред който е предявен искът за обезщетение. В последните две хипотези не се
поставя като условие за допустимост на иска предявяване на самостоятелно искане
за установяване незаконосъобразността на сочения за нищожен административен акт
и на действията/бездействията на администрацията.
В случая са
налице всички положителни процесуални предпоставки за разглеждане на спора по
същество и липсват отрицателни такива. Ищецът има правен интерес от
инициираното от него производство.
Ето защо
настоящият състав счита, че искът за претърпени неимуществени вреди от
незаконосъобразни действия на длъжностни лица на ответника е допустим. В този смисъл е и определение 8390/21.06.2018г.
по адм.д. 3862/2018г на ВАС,че исковата молба е допустима.
Настоящият
съдебен състав намира иска, предявен от ищеца С. за присъждане на обезщетение
за претърпени неимуществени вреди за неоснователен и недоказан.
Предявен е иск за неимуществени
вреди с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Исковата претенция е насочена
срещу Агенция за социално подпомагане – гр. София, същата е надлежен ответник,
съгласно чл. 2, ал. 3 от Устройствения правилник на Агенцията за социално
подпомагане, като се твърди незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица и
органи на Агенцията.
В твърденията на ищеца,
обективирани в исковата молба и в допълнението към нея недвусмислено е заявено,
че претенцията му се обосновава на незаконосъобразното
бездействие на длъжностни лица и органи на Агенцията за социално подпомагане,
изразило се в непредприемане на адекватни мерки по изпълнение на определения с
влязло в сила съдебно решение режим на лични отношения между него и малолетното
му дете Ц.Ц.С. за
изпълнение на определения с влязло в сила решение № 353 от 10.08.2017
г., постановено по въззивно гражданско дело № 486/2017 г. по описа на Окръжен
съд – Русе режим
на лични отношения между него и детето и не оказано съдействие,като форма на бездействие.
Основателността
на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага установяването на
кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/. незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, постановени
или извършени при или по повод изпълнение на административна дейност, които да
са отменени по съответния ред; 2/. реална, пряка и непосредствена вреда от
такъв административен акт, респ. действието или бездействието; 3/. причинна
връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и
настъпилата вреда.
Съгласно
чл. 204, ал.4 от АПК при предявен иск за обезщетение на вреди от
незаконосъобразни действия или бездействия на орган или длъжностни лица при или
по повод изпълнение на административна дейност,
незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от
съда, пред който е предявен искът за обезщетението.
В случая с
оглед на наведените от ищеца твърдения, същият следва да докаже наличието на
незаконосъобразно бездействие на административен орган или длъжностно лице от
структурата на ответника, извършено при или по повод изпълнение на
административна дейност, претърпяна реална пряка и непосредствена вреда от това
незаконосъобразно действие, както и причинната връзка между претърпяната вреда
и незаконосъобразното бездействие. При липса на някой от елементите на
посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата
или общината по посочения ред. Наличието на тези предпоставки следва да бъде
доказано от ищцата, с оглед разпределението на доказателствената тежест.
Ищецът
претендира понасяне на вреди и от незаконосъобразни бездействия на длъжностни
лица от териториална структура в Русе на Агенцията за социално подпомагане. Агенцията
за социално подпомагане е орган, създаден по силата на специален закон – чл.5,
ал.2 ЗСП, на който орган и чрез съответните му териториални поделения са
възложени властнически правомощия на орган за провеждане на държавна политика
за закрила на детето – чл.6, т.2 ЗЗДет. При изпълнение на тези си правомощия
длъжностните лица от системата осъществяват административна дейност. Под
незаконосъобразни действия или бездействия законът разбира фактически такива.
Единствено при наличието на фактическо действие, респективно бездействие при
осъществяване на законоустановените правомощия на орган за защита на детето,
съдът е оправомощен да прецени законосъобразност на бездействието в
производство по иск за обезщетение по чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ.
В случая твърдяното бездействие,
както бе посочено по-горе, се състои в непредприемане на адекватни мерки за
изпълнение на влязло в сила съдебно решение, касателно определен режим на лични
отношения между родител и неговото дете и на неоказано съдействие/ отказ от
такова/ за точното изпълнение на съдебното решение. Именно това е твърдяният
източник на претендираните вреди.
Искът по чл. 203, ал. 1 от АПК не
може да се основава на твърдяно неизпълнение на влязло в сила съдебно решение.
Неизпълнението на съдебно решение не съставлява фактическо бездействие при и по
повод осъществяване на административна дейност, по смисъла, вложен от
законодателя в разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ и е неоснователно да се приема като основание на претенция за
вреди по този ред. Такива като основание са онези фактически действия и
бездействия, които административният орган или длъжностните лица са длъжни да
извършат по силата на нормативен акт, без да е необходимо издаването на индивидуален
административен акт, в който смисъл е трайна практика на ВАС/ Решение № 2715 от
12.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6476/2014 г., III о.; Решение № 3983 от
21.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 402/2011 г., III о./
Предприемането на мерки за точното изпълнение на
определения с влязло в сила решение режим на лични отношения между родител и
дете от длъжностни лица на Агенцията, не е законодателно скрепено като правомощие
и компетентност на дирекциите „Социално подпомагане“, в случая ДСП - Русе.
Органите
на Дирекция "Социално подпомагане" не са оправомощени да следят за
спазването на съдебни решения по бракоразводни дела, в частта им относно
родителските права. Неизпълнението на такива решения се
санкционира по друг ред. Изпълнението на разпореденото с влязъл в сила съдебен акт не създава административно
правоотношение по см. на чл. 128 от АПК между родител и орган за закрила на
детето. Със съдебното решение се урежда спорно гражданско правоотношение,
възникнало на плоскостта на Семейния кодекс. Същото е регламентирано с решение
по въззивно гражданско дело на Окръжен съд – Русе, като съдът не е вменил на
ДСП – Русе задължение за участие в определения режим на лични отношения,
каквато възможност е предвидена съгласно чл. 59, ал. 8, т. 1 от СК - при
необходимост съдът да определя подходящи защитни мерки за осигуряване на
изпълнение на решението по чл.59, ал. 2 и 7 като осъществяване на личните
отношения в присъствието на определено лице. В този смисъл не е
налице действие или бездействие, чиято незаконосъобразност да се установява в
хипотезата на чл. 204, ал. 4 от АПК.
В случая ищецът първо не основава иска си на твърдения за настъпили вреди в
следствие неизвършването на конкретни фактически действия, които длъжностни
лица и органи на Агенцията за социално подпомагане са били длъжни да извършат
по силата на закона, а на тяхната неефективност, с оглед твърдението
за”неприлагане на адекватни мерки, които да гарантират правата му от съдебното
решение”. На второ място ищецът твърди, че вредите са следствие на неоказано
съдействие за точното изпълнение на
съдебното решение.
Следва да се отбележи, че ДСП-Русе се намесва като орган по закрила на
детето единствено само в рамките на законоустановените й правомощия в случаите
на чл. 528 ал.4 ГПК при издаден изпълнителен лист за изпълнение режима на лични
отношения, когато съдебният изпълнител е поискал съдействие за
отстраняване на пречките за своевременното изпълнение на задължението и за
разясняване на длъжника, а при необходимост и на детето, на предимствата на
доброволното изпълнение и неблагоприятните последици от неизпълнението на
съдебното решение. Действително съдебният изпълнител може да поиска от
дирекция "Социално подпомагане" да предприеме подходящи мерки по чл. 23 от Закона за закрила на детето. От доказателствата/ л.54/ е видно, че ответникът е предприел необходимите
мерки в защита интересите на детето-предоставяне на социална услуга – семейно
консултиране и подкрепа, медиация с участието на психолог,оценка и социален
доклад,план за действие и множество проведени срещи на база на поисканата от
ищеца социална услуга и въз основа на неговите сигнали- т.е. не е налице
незаконосъобразно бездействие. Нормите на ЗЗДетето и ГПК сочат, че ролята на
ДСП е спомагателна и то с оглед предметния обхват на нормите-правата,
принципите и мерките за закрила на детето, които на плоскостта
на принципите следва да осигуряват най-добрия интерес на детето с оглед на
принципа за зачитане на висшите интереси на детето по Конвенцията за закрила на
детето.
В
разпоредбата на чл. 23, т.2 и т. 6 от ЗЗД изрично е посочено, че при житейска
хипотеза, аналогична на процесната-нежелание на детето да се спазва определения в
съдебно решение режим в частта на преспиване и за точните времеви рамки на
лични контакти, мярката за закрила в семейна среда е социална работа за
улесняване на връзките между децата и родителите и справяне с конфликти и кризи
в отношенията. Касае се до строго лични отношения, които
имат и емоционален облик и които не могат да се уреждат с предписания или глоби
от административен орган, или дори с натиск от страна на социални работници. Неизпълнението на
такива решения се санкционира по друг ред /ГПК, НК/.
В приложените по делото оценки,социални доклади, протоколи за проведени
срещи,направления за ползване на социална услуга в общността,предоставена
такава, дори и в постановленията на РРП е видно, че са предоставяни социални
услуги/- т.е. твърдението за неоказано съдействие или за бездействие е
неоснователно.
Изпълнението на съдебното решение в
частта на лични отношения не се изпълнява в цялост поради нежелание на детето,
което е изцяло породено от поведението на ищеца. С оглед правата на детето /
чл.10 ал.1 ,чл.11 ал.2,чл.12 ,чл.13 от ЗЗДет/ и защитавайки най-добрия интерес
на детето е предоставена социална услуга по чл.23 т.2 от закона, издавани са
направления и е предоставена и услугата семейно консултиране и подкрепа,
медиация с психолог
Осигуряването
на най-добрия интерес на детето е посочен като един от основните принципи, на
които се основава закрилата на детето, съгласно чл. 3, т. 3 ЗЗДет, а според определението в § 1, т. 5 ДР
ЗЗДет, "най-добър интерес на детето" е преценка на
желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните
потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на
детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да
му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето;
последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други
обстоятелства, имащи отношение към детето.
АСП/ ДСП-Русе/ са изпълнили задължението си за оказване на съдействие за
преодоляване на кризисната ситуация между бащата и детето и във всички
документи е посочено, че именно поведението на ищеца към детето е дало
основание да се приеме ,че се касае за дете в риск, тъй като поради обтегнатите
отношения между родителите, детето с изключителна чувствителност преживява
стресови моменти при контактите с бащата и въпреки това детето не отказва срещи
с него, но за по-кратко от постановеното в съдебното решение. Самото дете е
отказало да ползва предоставената социална услуга/ л.114/, но въпреки това е стартирала
и продължила социалната услуга и с детето са работили социален работник и
психолог, тъй като е бил отворен случай по превенция, поради обезпокоителни
данни, че е възможно детето вече да развива т. нар. "синдром на родителското
отчуждение" (Parental Alienation Syndrome)
Така оплакванията от неефективност на предприетите мерки не може да се
отъждестви с бездействие или с неоказано съдействие и то дължащо се на
поведението на ответника и определено не сочи на наличие на първата
предпоставка за уважаване на иска по ЗОДОВ.
Независимо от това съдът намира за необходимо да изтъкне, че с оглед всички
данни по делото, ДСП – Русе е предприела онези допустими и необходими действия,
съобразно правомощията й по Закона за закрила на детето, в отговор на сезиране
с подаваните до нея сигнали от страна на ищеца С. и изложеното в тях, като е предоставяла
социални услуги. Освен това данните по писмените и гласни доказателства сочат,
че ищецът не зачита в необходима степен интересите на малолетното дете, а
настойчиво претендира свои права в изпълнение на съдебно решение за режим на
лични отношения.Тези обстоятелства са многократно опоменати в изготвените
социални доклади и индиция за тяхната обоснованост са и свидетелските показания
на детето.
Неоснователно е позоваването от страна на ищеца на Регламент (ЕО) №2201/2203 на Съвета. С този
общностен акт се развира принципа на
взаимното признаване на съдебните решения като крайъгълен камък за създаването
на действително пространство на правосъдие и е неприложим в
настоящия случай, в който детето и неговия баща се намират на територията на
една държава-член на ЕС, а и самостоятелно посочения първичен правен инструмент
не създава задължения да ответника.
Позоваването на Хартата за основните свободи в частта на правото на личен
живот също е неоснователно, тъй като с оглед приложното й поле / чл.51/ тя
намира приложение само във връзка с правото на ЕС, като случая не е такъв.
По изложените дотук съображения,
съдът намира, че така предявеният иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ е
неоснователен и недоказан. Не е налице още първата предпоставка за ангажиране
на отговорност, а именно незаконно
бездействие, извършено от административен орган в структурата на
ответника при или по повод изпълнение на административна дейност и то най-вече причинени от неизпълнение на влязло в сила
съдебно решение. Затова претенцията
за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде отхвърлена
изцяло.
Освен това съдът намира за нужно
да посочи, че по делото не е доказано и наличието на претърпени неимуществени
вреди, още по-малко пък те да са в пряка причинно-следствена връзка с
неправомерно поведение (бездействие) на длъжностни лица на ответника.
Твърдяното чувство на отчаяние и
притеснение /като емоционална вреда/ от липсата на взаимни отношения с
детето,създаването на пречка за създаване на здрава родствена връзка,подкрепена
с почит и уважение не е резултат на „възпрепятстване” на изпълнението на
съдебното решение от страна на ответника, най-малкото защото той няма
правомощия на орган по изпълнението му. Твърдяното чувство на тормоз и безсилие
,изразено в „постоянни откази” / с
неопоменат автор/ за срещи с детето и „продължаващо емоционално и психическо
насилие над него”, определено не се дължи на поведение на ответника.
При горните съображения
настоящият състав счита, че искът на Ц.А.С. ***, насочен срещу Агенция за
социално подпомагане – гр. София за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от неизпълнение на влязло в сила съдебно решение е неоснователен и
недоказан както предвид липсата на незаконосъобразно
фактическо бездействие при и по повод осъществяване на административна дейност,
така и поради липса на реална вреда и причинна връзка.
Ищецът е освободен от заплащане
на такси, но не и от разноски. По аргумент на чл.10 ал.3 ЗОДОВ при
отхвърлителен иск съдът осъжда ищеца да заплати разноските по
производството.
По отношение на претендираното
възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт следва да се посочи, че
такова не се следва на ответника на основание чл.
10, ал. 2 ЗОДОВ. Това е така, защото разпоредбите на чл.
10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ/тълкувани
в тяхната взаимовръзка/ се явяват специални по отношение общата разпоредба на чл. 78, ал. 8 ГПК
във вр. с чл. 144 АПК.
Съобразно ал. 3 разноските по производството и държавната такса са разходи,
различни от възнаграждението на адвокат, съответно юрисконсулт, ползвани от
страна на ответника, поради което в производство по ЗОДОВ при отхвърляне изцяло
на исковата претенция ищецът не дължи на ответника заплащането на
юрисконсултско възнаграждение.
Изводът се формира от
обстоятелството, че според чл. 76 ГПК
разноските по производството са свързани само с процесуалните действия, които
страната иска да бъдат извършени, поради което и съгласно чл. 75 ГПК
за разноски по производството следва да се приемат възнагражденията за вещи
лица и тези за призоваване на свидетели. Както ГПК/чл. 71,
чл. 75
и чл. 78/,
така и ЗОДОВ ясно разграничава института на разноски по производството от
дължимата държавна такса и възнагражденията за адвокат. Отговорността на
загубилия делото ищец, съгл. чл.
10, ал. 2, предл. първо ЗОДОВ, норма - която има специален характер
спрямо чл. 78 ГПК
в делата по ЗОДОВ, се ограничава само до разноските по производството, същата
не включва заплащане на държавната такса и възнаграждение за адвокат. Различен
е режимът на отговорността на ответната страна, когато искът бъде признат за
основателен - било изцяло, било частично. В тази хипотеза отговорността на
ответника е пълна - както по исковата претенция, така и за заплащане на
разноските за производството, държавната такса и за възнаграждението за адвокат
съразмерно с уважената част от иска - ал. 3 на чл. 10 ЗОДОВ/така Решение № 2611 от 28.02.2018 г. по адм. д. № 592/2017 г.,
Решение № 1521 от 05.02.2018 г. по адм. д. № 9762/2016 г. и Решение № 819 от
22.01.2018 г. по адм. д. № 10451/2016 г. на ВАС на РБ/.В този смисъл не следва
да се присъждат разноски на ответната страна.
Мотивиран така на основание чл. 203,
ал.2 от АПК и чл.1, ал.1 ЗОДОВ, административният съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковата молба на Ц.А.С. *** срещу Агенцията
за социално подпомагане – гр. София, за обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в размер 5100 лева, претърпени в периода от 05.10.2015 г. до 29.09.2017 г.в
резултат на незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица и органи на
Агенцията за социално подпомагане, изразяващо се в непредприемане на адекватни
мерки и неоказано съдействие по изпълнение на определения с влязло в сила решение
режим на лични отношения между Ц.А.С. и малолетното му дете Ц.Ц.С..
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на АСП за присъждане на разноски по производството
за осъществена защита от юрисконсулт по делото.
Решението
може да се обжалва с
касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния
административен съд.
Съдия: