НОХД №  1790/2015 год.

МОТИВИ:

 

Обвинението против подсъдимия М.Н.М. с ЕГН **********  е  за  престъпление по чл.211 във вр. с чл.209 ал.1, във вр. с чл.29 ал.1, бук.А и Б от  НК за това, че на 06.03.2015 г., в гр. Пазарджик, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил у К.Н.Б. ***, в качеството й на служител в обменно бюро „K.“ гр. Пазарджик, заблуждение, че й предоставя сумата от 4 500 евро за обмен в български лева, като в действителност й е предоставил 2 750 евро и с това е причинил имотна вреда в размер на 1 750 евро, равняващи се на 3 412,50 лева по фиксирания курс на БНБ за страната, на „К.“ ЕООД гр. Пазарджик с управител А.Н.Ц., като деянието представлява опасен рецидив.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура-гр.Пазарджик поддържа изцяло така повдигнатото обвинение. Излага подробни съображения по същество  в хода на съдебните прения. Пледира за постановяването на осъдителна присъда спрямо подсъдимия и налагане на ефективно наказание лишаване от свобода.

Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание и със защитник. Не се признава за виновен по обвинението и дава обяснения, с които отрича въобще да е автор на вмененото му престъпление. Лично и чрез защитника си пледира да бъде оправдан, респ. предявеният гр. иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

От ощетеното юридическо лице „К.“ ЕООД гр. Пазарджик, представлявано от управителя А.Н.Ц., бе предявен и съответно приет за съвместно разглеждане в наказателния процес гр.иск против подсъдимия за сумата от 3412.50 лева, представляваща обезщетение за причинените с престъплението имуществени вреди. Ощетеното ЮЛ бе конституирано като граждански ищец, представлявано в процеса от повереник, който поддържа предявения гр. иск и излага съображения за неговото уважаване в пълен размер.

Районният съд като обсъди и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено от фактическа страна следното:

Подс. М.М. е осъждан общо дванадесет пъти с влезли в сила присъди в периода 1987г. - 2012г., но за осъжданията му по присъдите посочени в справката за съдимост от позиция № 1 до позиция № 6 е била постановена съдебна реабилитация с определение на Бургаския РС от 26.09.2000г., поР. което за тези деяния той следва да се счита неосъждан. Отделно от това обаче, след постановената съдебна реабилитация, е осъждан още шест пъти.

Последните му четири осъждания са както следва:

По  НОХД № 96/2012г. на РС-Несебър с присъда, влязла в сила на 03.02.2012г. е осъден за престъпление по чл.343в ал.2 от НК на пробация по чл.42а ал.2, т.1, т.2 и т.6 от НК;

По НОХД № 1042/11г. на РС-Горна Оряховица с присъда, влязла в сила на 23.02.2012г. е осъден за престъпление по чл.209 ал.1 от НК на 6 месеца ефективно лишаване от свобода;

По НОХД № 448/12г. на РС-Айтос с присъда, влязла в сила на 27.02.2014г. е осъден за престъпление по чл.206 ал.1 от НК на 1 година ефективно лишаване от свобода;

По НОХД № 1092/12г. на ОС-Бургас с присъда, влязла в сила на 29.07.2014г. е осъден за престъпление по чл.244 ал.2 от НК на 5 години ефективно лишаване от свобода.

С определение на ОС-Бургас по ЧНД №336/15г., влязло в сила на 13.08.2015г., на подс.М. е било определено и наложено едно общо най-тежко наказание измежду тези по горепосочените четири присъди, а именно 5 години лишаване от свобода, което да се търпи  ефективно при строг режим в затвор.

Всички тези подробно посочени негови осъждания обуславят квалифициране на престъплението, предмет на  настоящото наказателно производство, като извършено при условията на опасен рецидив.

Дружеството „КЕШ А. Г.“ ЕООД-гр. Пазарджик, представлявано от управителя – св.А.Ц., стопанисвало обменно бюро, находящо се в гр.Пазарджик, на ул.„Г. ***. Там като валутен касиер работела св.К.Б., която извършвала обмяна на валута, предоставена от клиенти на бюрото.

На 06.03.2015 г., около 10,55 часа, в бюрото влязъл подс.М.М. и поискал да обменни парична сума от евро в български лева. Подал на св.Б. пачка от 81 банкноти с номинал 50 евро или общо сумата от 4 050 евро. Св.Б. взела банкнотите и ги проверила по холограмата дали са истински, след което ги преброила. Междувременно тя се свързала по телефона със св.Ц. и го уведомила, че клиент желаел да обмени голяма парична сума. Подс.М. заявил, че сумата била 4 000 евро, но след като броячната машина преброила банкнотите се оказало, че сумата е 4 050 евро, а св.Б. показала резултата на подсъдимия. Тогава той поискал от нея да му върне една банкнота от 50 евро, което тя направила. Св.Б. започнала да изчислява с калкулатор размера на паричната сума в лева, която следвало да изплати, като показала на подсъдимия резултата, който бил 7 760 лева. След това Б. започнала да приготвя парите. В този момент подсъдимият я попитал дали ще вземе още дребни пари и след като получил утвърдителен отговор, подал отново банкнотата от 50 евро и още 40 банкноти с номинал 10 евро. Св. Б. започнала да преглежда и новите банкноти, като сумата от 4 000 евро била на плота до нея. След това преброила банкнотите по 10 евро на машината и така установила, че подсъдимият е дал още 450 евро. Така сумата станала общо 4 450 евро. Св. Б. поставила банкнотата от 50 евро при останалите банкноти от 50 евро и ги преброила отново. Подс. М. попитал колко общо са станали банкнотите и свидетелката му показала, че са 81 банкноти с номинал 50 евро и 40 банкноти с номинал 10 евро. Той с жест, сочейки банкнотите, отново се поинтересувал колко била сумата. Св. Б. пояснила, че пачката с банкноти с номинал 10 евро е общо 400 евро, а другата- с номинал 50 евро- 4 050 евро. Подс. М. с жест посочил отново към банкнотите като поискал свидетелката да му ги даде, за да й обясни какво питал. Тя му подала през гишето всички банкноти, а той ги взел и събрал в ръцете си, като ги разперил. През цялото време разговарял със св.Б. и непрекъснато я питал колко станали парите. Докато разпервал банкнотите, с лявата си ръка, извършил бързо и ловко движение, невидимо за Б.. С него отделил от долната страна на пачката с банкноти част от тях, които свил и прибрал в лявата си длан, докато с дясната ръка подал останалата част от сумата на свидетелката и едновременно прибрал отделената парична сума в левия джоб на якето си. След това М. извадил портфейла си и подал на свидетелката десет банкноти с номинал 5 евро, като й казал да вземе и тях. Б. оставила на страна банкнотите, които подсъдимият й върнал, като сума, която вече е преброила и проверила и преброила новите банкноти, след което ги прибавила към другите. Без да преброи всички банкноти отново, св.Б. се доверила на подсъдимия, че паричната сума предоставена за обмен е станала 4 500 евро. Тя пресметнала сумата в лева и започнала да приготвя банкнотите, като преброила една пачка с банкноти с номинал 50 лева на броячната машина и показала сумата на подсъдимия. След това приготвила за преброяване и другите две пачки с банкноти в лева. Подс. М. обаче казал на свидетелката, че не желае да брои останалите български пари, а веднага след като Б. му ги дала той си тръгнал.

Междувременно в обменното бюро били влезли още двама клиенти, които св.Б. обслужила и едва тогава решила, преди да прибере паричната сума в евро предоставена й от подсъдимия, да преброи отново парите. В този момент установила, че от пачката липсвали 35 банкноти с номинал 50 евро, т.е. сумата от 1 750 евро.

Св. Б. веднага съобщила на св.Ц. за извършената измама. Когато пристигнал на място, той прегледал записите от охранителните видеокамери, монтирани в обменното бюро и установил начина, по който подсъдимият бил взел част от банкнотите. Ц. сигнализирал полицията за случая, като с ПДП от 06.03.2015 г. предал на св.С.Х. - полицейският служител извършил проверката по случая, 1 бр. флаш-памет, на която били прехвърлени записите от видеокамерите. В хода на извършените издирвателни мероприятия подс.М.М. бил разкрит като извършител на престъплението.

По повод на всичко това било отпочнато настоящото наказателно производство.

Видно от заключението на изслушаната по делото видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза /ВТЛИЕ/, което съдът цени като обективно и компетентно изготвено, флаш паметта с надпис на нея „ЕМТЕС J”, обект на експертизата, съдържа 2 папки - „zapis” и „Smart Player”.

В папка „zapis” се съдържа 1 бр. инсталационно приложение (Сепега1_Р1ауег), както и 5 бр. специализирани видео DAV файла, заснет от пет различно разположени стационарни камери - САМ1, САМ2, САМ3, САМ4 и САМ5

В папка „Smart Player” се съдържа 37 елемента - инсталирани файла на Smart Player за възпроизвеждане на специализираните видео DAY файла от папка „zapis”.

След преглед на всички видеофайлове се установява, съгласно данните от вкопираната в кадъра информация на файловете, че часовият диапазон, който обхваща всяка камера е от 10:55:00ч. до 11:01:59ч. на 06.03.2015г.

Записаните изображения от всичките пет камери са цифров презапис от оригиналните файлове, записани върху твърдия диск на компютърните видеоохранителни системи. Изображенията са цветни, с резолюция 960x576 пиксела.

От лицата и техните действия са извлечени снимкови кадри. Снимковите файлове са обработени и допълнително подобрени за повишаване на качеството им с помощта на редактор за растерни изображения Adobe Photoshop CS5 и представени в приложение, подредени в хронологичен ред и условно номерирани като ф.к. 1.0 - 5.4

Установено е, че на 06.03.2015г. от 10:55:00ч. до 11:00:12ч. има едно лице от мъжки пол, през кадъра на САМ 1, САМ 2, САМ 3 и САМ 5 (ф.к. 1.1 - 1.4; ф.к.2.1 - 2.10; ф.к.3.1 - 3.116; ф.к.5.1- 5.4), които кадъра обхващат:

за САМ 1 - фокусирана пред в ходно-изходната врата на обменното бюро

за САМ 2 - пред касово помещение, които центърът и фокусът на камерата е насочен към входно-изходната врата на даденото помещение в обстоятелства по делото на протокола като обменно бюро „К.”.

за САМ 3 - пред касово помещение, които центърът и фокусът на камерата е насочен към касовото гише.

за САМ 5 - касово помещение, които центърът и фокусът на камерата е насочен към касовото гише.

Заснетото лице, условно означено като №1 е със средно телосложение, среден на ръст, къса прошарена коса, средно дълго стигащо до седалищните части на лицето тъмно синкаво яке с качулка, което в горната лява част е видно, че има надпис "XLAND" (областта на сърцето), както и емблема на левия ръкав, а отвора на качулката започва с ивица от космести влакна, тъмно, дълго и широко долнище, тъмни обувки със светли подметки тип „маратонки”. На лявата ръка на безименен пръст има поставен златисто метален пръстен, както и на китка има златисто метален часовник. Видимо на дясната ръка в областта на горната страна на китката има нашарена част наподобяваща татуировка.

Със започване на записа на САМ 3, лице №1 се намира в пред касовото помещение на обменното бюро като държи банкноти в дясната си длан и след 3-4 секунди ги прибира във вътрешния си джоб на якето. След това започва да ръкомаха и да говори на жената в касовото помещение (лице №2; ф.к.4.1 - 4.22), която, видно oт САМ 4, показва резултат на калкулатор и поставя банкноти на апарат за броене и му показва резултата, като от тестето от преброените банкноти подава на лице №1 една банкнота. Лице №1 взима банкнотата и започва да гледа жената, която брои на ръка тестето с пари. В 10:56:57 мъжът изважда от вътрешния джоб няколко банкноти, маха ластика, с който са вързани и ги подава през отвора на жената, като изчаква гледайки я да ги преброи и тези банкноти. Жената му показва резултата от броенето на последните банкноти и му ги подава през отвора, като преди това лице №1 ги поисква. Той ги взима и поисква всичките останали пари, като жената подава и тях. В 10:58:41 мъжът взема всички банкноти е двете ръце, разперва ги и говорейки на лице №2, с лявата ръка, с бързо движение, видимо от долната страна на тестето с банкноти, отделя част от банкнотите и ги прибира в левия джоб на якето (САМ 2, ф.к.2.4 - 2.6), като същевременно с това с дясната ръка подава през отвора на лице №2 остатъка от банкнотите. След това започва да се бърка в десния джоб на якето, изважда предмет наподобяващ „портфейл” и изкарва още банкноти, като подава и тях през отвора на лице №2. В последствие прибира „портфейла” и изважда калъф с мобилен телефон, като го изкарва, поглежда и пак го прибира в калъфа и от там обратно го поставя в десния джоб на якето. В 10:59:54ч. жената подава на лице №1 три броя тестета с банкноти, като той събира в едно и ги прибира във вътрешния джоб на якето си. След това изчаква Лице №2 да му преброи и подаде през отвора още няколко броя банкноти, той с лява ръка ги придърпва към него, взима ги, обръща се на дясно и се насочва към изхода на помещението, като го напуска. Видно от САМ 1 в 11:00:13ч., лице №1 напуска обменното бюро на дясно и излиза от обсега на всички камери (ф.к.1.1 - 1.4).

Вещото лице сочи в своето заключение, че от проведеното сравнително лицево-идентификанионно изследване може да се направи извод, че на ф.к.3.14, 3.16, 3.17, 3.36 и 3.57 (извлечени от флаш паметта - обект на експертизата) и сн.2, 3 и 4 (сравнителен снимков материал) е заснето едно и също лице, посочено като М.Н.М. с ЕГН: **********.

Вещото лице пояснява в съдебно заседание, че при наличието на съвпадение между 10 общи и 7 частни признака, подробно описани в т.ІІ от експертизата, може категорично да се заключи, че лицето от мъжки пол, заснето на видеокамерите и подсъдимия М. са едно и също лице.

Видно от заключението на изслушаната по делото допълнителна видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно изготвено, от заснетото на камерите лице и неговите действия са извлечени снимкови кадри. Снимковите файлове са обработени и допълнително подобрени за повишаване на качеството им с помощта на редактор за растерни изображения Adobe Photoshop CS5 и представени в приложение, подредени в хронологичен ред и условно номерирани като ф.к. от 1 до 6.

 Това лице, условно означено като №1, е със средно телосложение, среден на ръст, къса прошарена коса, средно дълго стигащо до седалищните части на лицето тъмно синкаво яке с качулка, което в горната лява част е видно , че има надпис "XLAND" (областта на сърцето), както и емблема на левия ръкав, а отвора на качулката започва с ивица от космести влакна, тъмно, дълго и широко долнище, тъмни обувки със светли подметки тип „маратонки”. На лявата ръка на безименен пръст има поставен златисто метален пръстен, както и на китка има златисто метален часовник. Видимо на дясната ръка в областта на горната страна на китката има нашарена част наподобяваща татуировка. На лявата ръка, поР. наличието на дълъг ръкав на якето и златисто метален часовник на китката, не се наблюдават татуировки (ф.к.б).

От проведения сравнителен анализ може да се направи извод, че на ф.к. 1, 2, 3, 4 и 5 (извлечени от флаш паметта - обект на експертизата) и сн. 1, 5 и 7 (сравнителен снимков материал на ръцете на подсъдимия) е възможно да е заснета една и съща татуировка.

Вещото лице пояснява в съдебно заседание, че не може да се ангажира с отговор каква е степента на вероятност татуировката от сравнителния снимков материал да съответства на тази, която е на ръката на заснетото лице от мъжки пол в обменното бюро.

Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло въз основа   на показанията на разпитаните в съдебната фаза на процеса свидетели – А.Ц., К.Б. и С.Х., заключението на основната и допълнителна видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза,  а също от относимите писмени доказателства и приобщеното веществено доказателство – 1 бр. флаш-памет надпис на нея „ЕМТЕС J”.

Съдът дава пълна вяра на показанията на горепосочените свидетели, т.к. те са обективни, хронологично точни, взаимно допълващи се, като кореспондират помежду си и с останалите доказателства, при което по несъмнен  начин очертават гореописаната фактическа обстановка.

Съдът не дава вяра на обясненията на подс.М., с които отрича да е извършител на вмененото му престъпление като твърди, че от 2012г. бил заминала за Германия, където престоял до 25.03.2015г., когато се завърнал в България. Твърди, че никога не е ходил в гр.Пазарджик, още по-малко на 06.03.2015 год. в процесното обменно бюро и не е обменял пари.

Тези негови обяснения са очевидно израз на защитна позиция, а не източник за фактите от обективната действителност. Те обаче се опровергаха от показанията на горепосочените свидетели и основно от тези на св.Б., а също и от категоричното заключение на основната видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза.

Св.Б., макар и в служебни взаимоотношения с ощетеното юридическо лице, няма никакъв личен мотив да уличава подсъдимия, като му приписва поведение или деяние, което обективно той да не е извършил. Тя бе категорична в своите показания, че на процесната дата именно подсъдимият М. е извършил обмен на пари от евро в лева. Изключително хронологично точно разказа как й е била предоставена на няколко етапа сумата от общо 4500 евро за обмен, как подсъдимият е започнал с една по-малка сума – 4050 евро, след това добавял на два пъти още суми с номинал 10 евро и 5 евро, докато се достигне до общата такава от 4500 евро. Подробно изясни също, че когато подсъдимият напуснал обменното бюро тя била с убеждението, че действително М. й е дал за обмен 4500 евро, но всъщност се оказало, че сумата е с 1750 евро по-малко.

Тези нейни показания категорично се подкрепят от показанията на св.А.Ц. и св.С.Х.. Те двамата не са очевидци на процеса на обмяна на парите, но малко след това са гледали записите от охранителните видеокамери в обменното бюро. При прегледа на записите те са възприели изцяло поведението  на обменящия еврото – подс.М., което напълно съответства на разказаното от св.Б.. Св.Х. бе категоричен, че когато са прегледали видеозаписите личността на обменящия валутата е била неизвестна, но той е извлякъл фотоси на лицето от видеозаписа и ги е изпратил в ГД „Национална полиция”-София. Именно там е било установено, че именно подс.М. е евентуалният извършител на престъплението, за което е била уведомена ОД на МВР-Пазарджик с писмо ГД „НП”-София /лист 16 от ДП/.

Показанията на горекоментираните трима свидетели се подкрепят категорично и от приобщеното по делото веществено доказателство - 1 бр. флаш-памет надпис на нея „ЕМТЕС J”, съдържащо запис от охранителните камери за процесната дата в обменното бюро. Няма никакво съмнение, че въпросната флаш-памет има статут на веществено доказателство по смисъла на чл.109 ал.1 от НПК, т.к. представлява предмет, върху който има следи от престъплението – видеозапис на извършителя и на неговата престъпна деятелност. В свое Решение № 390 от 02.10.2009 г. на ВКС по н. д. № 393/2009 г., II н. о., с докладчик съдия Румен Ненков, върховната съдебна инстанция недвусмислено е посочила, следното: 

„ …няма никаква процесуална пречка снимките от видеокамерите на Министерството на отбраната от времето на инцидента да се третират като веществени доказателства по смисъла на чл.109 ал. 1 НПК. Същите имат качеството на предмети, върху които има следи от престъплението, поР. което без съмнение могат да се ползват, като съмненията за достоверността им може да се проверяват чрез различни процесуални способи, включително и експертиза. Неправилно е случайно създадените фотоснимки, диапозитиви, кинозаписи, видеозаписи и пр., които отразяват или съдържат информация за обстоятелства, включени в предмета на доказване по чл.102 НПК, да се смесват със съответните веществени доказателствени средства, визирани в чл.125 ал. 1 НПК”.

Не може да бъде споделено възражението на защитника в смисъл, че въпросното веществено доказателство е компрометирано и като такова следва да се изключи от доказателствения материал. Защитата аргументира тази своя теза с твърдението, че видеозаписът качен на флаш-паметта е записан от охранителните камери в обменното бюро, като този видеозапис представлява „компютърни данни”, но същите не са били иззети по реда на чл.163 ал.7 от НПК.

Такова възражение не било направено ако се държеше сметка за това, че нормата на чл.163 ал.7 от НПК регламентира изземването на „компютърни информационни данни”, а видеозаписът от охранителните камери в обменното бюро, макар да се запаметява и съхранява в паметта на компютърна система, с която несъмнено са свързани камерите, съставлява само и единствено видеозапис, но не е каквато и да е информационна данна, още по-малко компютърна такава. Според легалната дефиниция дадена в разпоредбата на чл.93, т.22 от НК, „компютърни данни” е всяко представяне на факти, информация или понятия във форма, поддаваща се на автоматична обработка, включително компютърни програми. В случая видеозаписът от охранителните камери съставлява представяне на факти, посредством преглед на заснетите изображения, но не във форма „поддаваща се на автоматична обработка” от съответната компютърна система. Записът само се съхранява в нея, но не подлежи на никаква обработка.

Отделно от това нормата на чл.163 ал.7 от НПК регламентира принудителното изземване на „компютърни информационни данни”, а процесният видеозапис, съдържащ се на вещественото доказателство е бил предаден доброволно с протокол от 06.03.2015г. Предаващ е бил  св.А.Ц., който е законен притежател на флаш-паметта и съдържащия се в нея видеозапис, при което не било необходимо приобщаването на ВД да става по реда на горецитираната разпоредба.

Горепосочените гласни доказателства напълно се подкрепят и от заключението на основната видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза. От него става ясно, че ВД, а именно флаш-паметта с надпис на нея „ЕМТЕС J”, обект на експертизата, съдържа 2 папки - „zapis” и „Smart Player”. Записаните изображения от всичките пет камери са цифров презапис от оригиналните файлове, записани върху твърдия диск на компютърните видеоохранителни системи. Изображенията са цветни, с резолюция 960x576 пиксела. Според заключението на вещото лице, поведението на обменящия еврото мъж е именно такова, каквото го описва св.Б.. Ясно се вижда, че докато тече процесът на обмяната на парите, в 10:58:41 часа мъжът взема всички банкноти е двете ръце, разперва ги и говорейки на Б., с лявата ръка, с бързо движение, видимо от долната страна на тестето с банкноти, отделя част от банкнотите и ги прибира в левия джоб на якето, като същевременно с това, с дясната ръка подава през отвора на остатъка от банкнотите. Според категоричното заключение на вещото лице, от проведеното сравнително лицево-идентификанионно изследване може да се направи извод, че на файловите кадри с № 3.14, 3.16, 3.17, 3.36 и 3.57 (извлечени от флаш-паметта - обект на експертизата) и снимки 2, 3 и 4 (сравнителен снимков материал), при наличието на съвпадение между 10 общи и 7 частни признака, подробно описани в т.ІІ от експертизата, може да се заключи, че лицето от мъжки пол, заснето на видеокамерите и подсъдимия М. са едно и също лице.

Този извод се налага и от заключението на допълнителната видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза, обект на която е татуировка на ръката на подсъдимия и тази заснета на ръката на обменящия еврото мъж на инкриминирната дата. Вярно е, че това заключение не е така категорично, както това на основната експертиза, т.к. от видеоохранителните камери не е била заснета изцяло татуировка на ръката на обменящия еврото. Според това заключение е възможно да е заснета една и съща татуировка, като вещото лице не може да се ангажира с отговор каква е степента на вероятност татуировката от сравнителния снимков материал на ръцете на подсъдимия  да съответства на тази, която е на ръката на заснетото лице от мъжки пол в обменното бюро. Това заключение обаче, отнесено към категоричното заключение на основната експертиза, също допринася в немалка степен за формирането на извод, че именно подс.М. е автор на престъплението, т.к. с допълнителната експертиза не се изключва изобщо възможността заснетата от камерите татуировка да не е на подсъдимия.

В подкрепа на извода, че подс.М. е автор на вмененото му престъпление са и приетите като писмени доказателства по делото обвинителен акт по пр. вх. № 1712/2011г. на РП-Горна Оряховица и протоколи от о.с.з. по НОХД № 1042/2011г. на РС-Горна Оряховица /лист 144-161 от съдебното дело/. От тях е видно, че подс.М. е осъден по силата на съдебно одобрено споразумение за извършено престъпление по чл.209 ал.1 от НК, което е осъществено в обменно бюро, при идентична с настоящия казус фактическа обстановка, а именно  чрез въвеждане в заблуждение, че се предоставя за обмяна по-голя сума в евро, а в действителност е по-малка. Тези писмени доказателства са косвени, но съотнесени към преките такива – показанията на горепосочените свидетели, вещественото доказателство и заключенията на двете ВТЛИЕ, са напълно достатъчни като обем, за формирането на извод за авторството на престъпното посегателство в горния смисъл.

С оглед на всичко това не могат да бъдат споделени възраженията на защитата в смисъл, че липсвали достатъчно по обем и убедителни доказателства относно това, че на процесните дата и място въобще е била извършена сделка по обмен на евро в лева, както и категорични доказателства каква сума е смятала, че обменя св.Б. и какъв е размерът на действително причинената вреда.

Веднага следва да се каже, че няма никаква обективна причина св.Б. да твърди, че е била заблудена, че й се предава обща сума от 4500 евро за обмяна, а действително сумата е била с 1750 евро по-малко, ако това наистина не е било така.

Отделно от това по делото се събраха категорични и неопровергани доказателства, че на процесната дата около 10.00 часа фискалното устройство в обменното бюро се е повредило и е било предоставено за ремонт в оторизиран сервиз, като е било отремонтирано около 13.00 часа. В този смисъл са показанията на св.Б. дадени в проведения допълнителен разпит в о.с.з. на 14.04.2016г., както и приетите като писмени доказателства по делото – гаранционна карта с приемо-предавателен протокол, описание на извършен ремонт и квитанция /лист 116 – 118 от съдебното дело/. Установи се, че след като подс.М. напуснал обменното бюро, а св.Б. обслужила и останалите двама клиенти след него, тя пристъпила към съставянето на приетите като писмени доказателства по делото - бордеро и касова бележка от кочан /лист 114-115 от съдебното дело/, в които отразила обмяната на 4500 евро по курс купува от 1.94 лева за 1 евро.  Вярно е, че на видеозаписа от охранителните камери в обекта, процесът на съставянето на бордерото и касовата бележка от кочан не се наблюдава, но това може да бъде обяснено с факта, че записът приключва с момента, в който св.Б. е обслужила другите двама клиенти след подс.М.. Напълно е възможно съставянето на бордерото и касовата бележка да е станало малко по-късно, т.е. във време след момента, в който е прекъснат записа, качен на вещественото доказателство и по тази причина да не се наблюдава издаването на бордерото и касовата бележка. Нещо повече, дори хипотетично да се приеме, че св.Б. на процесната дата е допуснала нарушение на финансовата дисциплина, т.е. че не е издала никакви документи за обмяната на евро от подс.М., а въпросните бордеро и касова бележка са съставени на един по-късен етап, та дори и за нуждите на настоящия процес, то това пак не означава, че няма доказателства за извършената обмяна от страна на подсъдимия. Напротив, най-категоричното доказателства за това е записът на вещественото доказателство и заключението на основната ВТЛИЕ, от които категорично се установява, че именно подс.М., на  06.03.2015г. в описаното вече  обменно бюро, предоставя парична сума в евро на св.Б., успява незабелязано от нея да вземе част от предоставените за обмяна банкноти и да я заблуди, че обменя 4500 евро, а всъщност действително сумата е била с 1750 евро по-малко.

Тук е мястото да се посочи, че съдът изключи от доказателствения материал, приетия като писмено доказателствено средство  протокол за разпознаване на лице от 10.06.2015 год., находящ се на лист 24 от ДП. Причината за това е, че според настоящия съдебен състав това процесуално-следствено действие е извършено при грубо нарушение на изискванията на чл.171 от НПК. Тази правна норма регламентира реда, по който се извършва разпознаването на лица и предмети, като принципът при разпознаването на лица е, че то се извършва посредством физическото  показване на разпознаваното лице. Изключение от този принцип се съдържа в разпоредбата на чл.171 ал.4 от НПК, където е разписано, че само ако не е възможно да се покаже самото лице, то тогава разпознаването се извършва по негова снимка, заедно със снимките на поне три лица, сходни с него по външност. В конкретния случай разпознаването на подс.М. е станало по снимка, при наличие на безспорни данни към 10.06.2015г. в ДП, че самият М. ***, където от 26.03.2015г. изтърпява наказание лишаване от свобода. Това личи от уведомителното писмо на ГД „НП” до директора на ОД на МВР-Пазарджик от 08.04.2015г. /лист 16 от ДП/, както и разпита на св.Х. в ДП, който е бил проведен на 05.05.2015 година. В този смисъл разследващият полицай от РУ на МВР-Пазарджик не е имал основание да извърши разпознаването по снимка, т.к. не е била налице невъзможност за показване на лицето по смисъла на чл.171 ал.4 от НПК, доколкото в правомощията на разследващия  е било да призове подс.М. и той да бъде конвоиран от затвора, за да бъде подложен на физическо и непосредствено разпознаване.

Независимо, че горепосоченото писмено доказателствено средство, обективиращо разпознаване на лице като способ за доказване, бе изключено от доказателствения материал, то при наличието на всички останали писмени, гласни и веществени доказателства и доказателствени средства, подробно описани по-горе, изводът за авторството в лицето на подс.М. не се променя.

Единственото гласно доказателство, подкрепящо защитната теза на подс.М. са показанията на св.А.Р.. Същият твърди, че познавал подс.М. от около 3-4 години, т.к. живеели в един и същ квартал в гр.Бургас – „Меден рудник”. Твърди, че го познавал заР. сина му, с който били съученици в средно училище в гр.Бургас. Св.Р. заявява, че на 10.02.2015 година заминал за гр.Берлин в Германия, за да си търси работа. Сочи, че там, в един населен предимно с турци квартал, бил видял подс.М., който дори му съдействал да си намери работа. Заявява, че се прибрал в България на 15.03.2015 година, а докато бил в гр.Берлин виждал подс.М. в кафенета средно около три пъти седмично.

Очевидно е, че с тези свои показания св.Р., по неясни за съда причини, се опита да изгР. алиби на подсъдимия за инкриминираната дата, внушавайки, че тогава той е бил в Германия, респ. няма как да е бил в гр.Пазарджик и да е извършил вмененото му престъпление.

Настоящият съдебен състав обаче не даде вяра на показанията на св.Р., т.к. ги прецени като необективни, вътрешно противоречиви и житейски нелогични. Не убягна от вниманието на съда обстоятелството, че св.Р. не можа да посочи имената на сина на подсъдимия, с който твърди, че били съученици и заР. който познавал самия М., което  е меко казано смущаващо и предизвиква обосновано съмнение в достоверността на заявеното от свидетеля. Съдът констатира и една друга противоречивост в заявеното от св.Р., която подсилва съмненията в неговата обективност. В своите показания той твърди, че засичал подс.М. в кв.”Меден рудник” преди да замине за Германия. Първоначално казва, че го засичал през 2015 година, което значи, че е било в началото на година, т.к. е сочи, че бил заминал на 10.02.2015 година. Малко по-надолу в показанията си прави корекция, като твърди, че го бил засичал в кв.”Меден рудник”, т.е. в България, в края на 2014 година. Уточнява, че преди това също го засичал през 2014 година в България, но не често, а през 1-2 месеца.

В същото време подс.М. пък твърди в обясненията си, че бил заминал за Германия през 2012 година и след това се завърнал в България едва на 25.03.2015 година, а на следващия ден влязъл в Затвора в гр.Бургас.

При това положение, ако е вярно казаното от подсъдимия, то няма как да е вярно казаното от св.Р.. За съда не остана съмнение обаче, че нито подсъдимият, нито св.Р. говорят истината. За това, че св.Р. не е бил в Германия през 2015 година се събра едно неоспоримо писмено доказателство, а именно докладна записка от полицейски служител на 04 РУ на МВР-Бургас от 08.04.2016г. /лист 211 от съдебното дело/. Тази докладна записка е била изготвена по повод искане на РП-Пазарджик за проверка на местопребиваването на св.А.Б.Р. в периода 01.01.2015г. – 31.03.2015 година. Във въпросната докладна записка недвусмислено е посочено, че по данни на майката на св.Р. – D. A. B., в горепосочения период синът й е пребивавал на домашния си адрес в гр.Бургас.

При така установената и възприета фактическа обстановка съдът намира, че от обективна и субективна страна подсъдимият М.М.  е осъществил престъпния състав на  чл.211, във връзка с чл.209 ал.1, във връзка с чл.29 ал.1, бук. „а” от НК, като на 06.03.2015г. в гр.Пазарджик, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил у К.Н.Б. ***, в качеството й на служител в обменно бюро „К.” ЕООД гр.Пазарджик заблуждение, че й предоставя сумата от 4500 евро за обмен в български лева, като в действителност й предоставил 2750 евро и с това е причинил имотна вреда в размер на 1750 евро, равняваща се на 3 395 лева по обменния курс на „К. ЕООД гр.Пазарджик, представлявано от управителя А.Н.Ц., като деянието представлява опасен рецидив.

Авторството на горепосоченото деяние се доказа по един несъмнен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Безспорно доказани са и останалите обстоятелства за времето, мястото и начина на извършване на престъплението. Подсъдимият е имал представа и за всички обективни елементи на престъплението, включително и квалифициращите.

Съзнавал е, че с користна цел, т.е. за да си набави материална облага, посредством измамливите си действия /подробно описани по-горе/ въвежда в заблуждение св.К.Б. относно това, че й предоставя за обмяна в лева парична сума в размер на 4500 евро, а в действителност й предоставя по-малка сума – 2750 евро, с което причинява имотна вреда от 1750 евро на дружеството, стопанисващо обменното бюро, от името и за сметка на което св.Б. извършва обмяната.

Бил е наясно със съдебното си минало, при което е съзнавал, че   извършва деянието при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1, бук.”а” от НК, т.к. го върши в петгодишния срок по чл.30 от НК, който тече от влизане в сила, респ. изтърпяване на наказания лишаване от свобода по подробно посочените в самото начало на настоящото изложение четири присъди по НОХД.

Подсъдимият е предвиждал конкретно и е искал настъпването на общественоопасните последици на деянието си, т.е. действал е с пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК.

Тук е мястото да се посочи, че съдът призна подс.М. за невиновен и го оправда по първоначално повдигнатото му обвинение, а именно за това да е причинил имотна вреда с левова равностойност за разликата от 3 395 лв. до 3 412.50 лв., както и за това, че е извършил деянието при условията на опасен рецидив и по смисъла на чл.29 ал.1 б.”б” от НК.

Според обвинението повдигнато с ОА, подс.М. е причинил имотна вреда в размер на 1750 евро с левова равностойност по фиксирания курс на БНБ за страната към инкриминираната дата от 3 412,50 лева. В същото време обаче се събраха неоспорими доказателства /показанията на св.Б., бордеро и касова бележка от кочан – лист 114-115 от делото/, че на инкриминираната дата св.Б. е пресметнала обмяната на сумата от 4500 евро по курс купува от 1.94 лева за 1 евро. При това положение, за прибраната от подсъдимия без нейно знание сума от 1750 евро, Б. му е  заплатила сумата от 3 395 лева / 1750 € х 1.94лв. = 3395 лв./ и именно това е действителния размер в лева на причинената имотна вреда.

Подсъдимият бе признат за невиновен и оправдан и за това, че е извършил деянието при условията на опасен рецидив по смисъла и на бук.”б” на чл.29 ал.1 от НК. Вече бяха описани в самото начало влезлите в сила четири осъдителни присъди спрямо подс.М., които обуславят квалифициращия признак „опасен рецидив”. Тези присъди обаче са относими към опасния рецидив по буква „а”, но не и по буква „б” на чл.29 ал.1 от НК. Това е така, защото всяко от деянията по четирите присъди по отделните НОХД е било извършено в условията на реална съвкупност по смисъла на чл.25 ал.1 във вр. с чл.23 ал.1 от НК, т.е. преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях.  Според  константната практика на ВС, а и на ВКС, „опасен рецидив” по чл. 29, ал. 1, б. „б” от НК е налице, когато деецът извърши престъпление, след като е осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер и изпълнението поне на едно от тях не е отлагано по чл.66 от НК. Опасният рецидив по чл. 29, ал. 1, б. „б” НК има предвид две или повече осъждания, а не престъпления. Затова при реална съвкупност на престъпленията, макар да са постановени различни присъди за отделни престъпления, е налице едно осъждане.  

 

 

 

Член 29, ал. 1, б. „б” НК има предвид две или повече осъждания за престъпления, извършени след като лицето за всяко предходно е осъждано с влязла в сила присъда. В този смисъл е постановление № 2 от 27-29.04.1970г. на Пленума на ВС. В същия смисъл са и Решение № 407/19.09.1980г. по н.д. № 401/80г. на І н.о., Решение № 154/04.05.1987г. по н.д. № 125/87г. на ІІ н.о., Решение № 110/03.03.1984г. по н.д. № 68/84г. на І н.о.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК - относно целите на наказанието и на чл.54 и следващите от НК - за неговата индивидуализация.

За да определи наказанието съдът отчете високата степен на обществена опасност на деянието – измама, което е тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК и е предвидено в раздел ІV-ти на глава V-та от НК – “Престъпления против собствеността”.

Конкретно извършеното от подс.М. деяние също е със завишена степен на обществена опасност предвид времето, мястото и начина на извършване – на публично място, демонстративно и с чувство за безнаказаност, а и поР. обстоятелството, че е извършено при условията на опасен рецидив, което заслужава по-високата морална, социална и правна укоримост.  

Подсъдимият М.  е личност с висока степен на обществена опасност. Осъждан е многократно, криминално проявен и с негативни характеристични данни.

Подбудите за извършване на престъплението се коренят в личността на подсъдимия - незачитането на установения в страната правов ред, правото на собственост и в желанието му да се облагодетелства бързо по неправомерен, включително  престъпен  начин.

Като смекчаващо наказателната отговорност обстоятелство за подсъдимия съдът прецени тежкото му материално положение и имотно състояние.

Отегчаващи отговорността обстоятелства: миналите осъждания, които не са обективен елемент на състава и не влияят на правната квалификация „опасен рецидив”, а това са тези по НОХД № 287/2002г. на РС-Бургас и НОХД № 1000/2002г. на РС-Силистра, за които не е била постановена съдебна реабилитация, нито е настъпила такава по право или абсолютна. Отегчаващи са още негативните характеристични данни и  размера на причинените с престъплението имуществени вреди в български лева, който се равнява на почти десет минимални работни заплати определени за страната към инкриминираната дата, доколкото 1 МРЗ е била 360 лева, а 3 395 лева се равняват на 9.43 МРЗ.

 

 

Съдът като прецени наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест, наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода в размер на пет  години, т.е. малко под средния размер определен измежду минимума и максимума на престъпния състав на чл.211 от НК,  с което намери, че  ще  се  постигнат целите на наказанието и което съответства на тежестта на извършеното и на степента на вината на дееца.

Предвид размера на наложеното наказание е безпредметно обсъждането на въпроса досежно приложението на института на условното осъждане по смисъла на чл.66 от НК.

На основание чл.61 т.2 от ЗИНЗС съдът определи строг първоначален режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в затвор.

Както вече се посочи и по-горе, настоящото престъпно посегателство М. е извършил след като е бил осъден с подробно описаните най-горе влезли в сила присъди по НОХД № 96/2012г. на РС-Несебър, НОХД № 1042/11г. на РС-Горна Оряховица, НОХД № 448/12г. на РС-Айтос и НОХД № 1092/12г. на ОС-Бургас,  по които с определение на ОС-Бургас по ЧНД №336/15г., влязло в сила на 13.08.2015г., при условията на чл.25 ал.1 във вр. с чл.23 ал.1 от НК, на подс.М. е било определено и наложено едно общо най-тежко наказание от 5 години лишаване от свобода, което да се търпи  ефективно при строг режим в затвор. Началото на изтърпяване на това наказание е от 26.03.2015 година, като с определението за кумулация е зачетено и приспаднато от общото наказание изтърпяното наказание от 6 месеца ЛС по НОХД № 96812г. и НОХД № 1042/11 година.

В заключение следва да се каже, че деянието, предмет на настоящото обвинение, подс.М. е извършил настоящото деяние преди да е изтърпял горепосоченото общо най-тежко наказание от 5 години ЛС, което се търпи понастоящем.

При тези данни е видно, че  са  налице основанията на чл.27 ал.2 във вр. с ал.1 от НК, т.к. престъплението по настоящото дело е извършено по време и преди изтърпяването на горкоментираното наказание лишаване от свобода.

При това положение съдът намери, че следва да присъедини изцяло наказанието от пет години лишаване от свобода по настоящото дело към неизтърпяната част от наказанието в размер на пет години лишаване от свобода, наложено на подсъдимия М. като едно общо най-тежко наказание по ЧНД № 336/2015г. по описа на ОС – Бургас посредством кумулиране на наказанията по НОХД № 96/2012г. на РС – Несебър, НОХД № 1042/11г. на РС – Горна Оряховица, НОХД №448/12г. на РС – Айтос и НОХД № 1092/12г. на ОС – Бургас.

При този изход от делото съдът постанови вещественото доказателство - 1 бр. флаш-памет с надпис „EMTEC J”, следваща делото, да остане по него и да се унищожи заедно с делото при настъпване на законовите срокове за това.

От деянието на подсъдимия ощетеното юридическо лице „К.” ЕООД-гр.Пазарджик, представлявано от управителя А.Н.Ц. е претърпяло имуществени вреди, за които М. дължи обезщетение – чл.45 от ЗЗД.

Съдът съобрази събраните по делото писмени и гласни доказателства,  които кредитира, при което установи, че имуществената вреда е била в размер на 1750 евро, за които св.Б. е изплатила на подсъдимия обща сума в размер на 3395 лева по курс купува 1.94 лева за едно евро. Съобразено бе и това, че до настоящия момент тези имуществени вреди не са репарирани, при което намери, че предявеният граждански иск е доказан по основание и частично доказан по размер.

С оглед на това съдът осъди подс. М.М. да заплати на  да заплати на гражданския ищец „К.” ЕООД-гр.Пазарджик, представлявано от управителя А.Н.Ц.,  парична сума в размер на 3 395 лв., представляваща обезщетение за причинените с престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 06.03.2015г. до окончателното й изплащане, като за разликата до претендирания размер от 3412.50 лв. отхвърли предявения граждански иск като неоснователен.

С оглед изхода от делото и на основание чл. 189 ал.3 от НПК  съдът осъди подсъдимия  М.М. да заплати сторените по делото разноски в размер на 318.49 лв. за изготвянето на ВТЛИЕ в ДП, платими по сметка на ОД на МВР – Пазарджик,  а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Пазарджик да заплати разноски в размер на 88.37 лв. за изготвянето на допълнителна ВТЛИЕ, също и 4% държавна такса върху размера на уважения граждански иск, т.е. такса в размер на 135.80 лв.

Подс.М. бе осъден за заплати по сметка на Националното бюро за правна помощ – София разноски в общ размер на 400 лв. за участие на служебен защитник в ДП и в първото по делото съдебно заседание в съдебната фаза, т.к. от уведомителните писма на лист 213 и лист 216 от съдебното дело се установява, че такова възнаграждение е било платено на сл. защитник. Подс.М. бе осъден да заплати и по 5 лева държавна такса при евентуално служебно издаване на изпълнителен лист за горните суми, платима в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Пазарджик.

По изложените съображения  съдът постанови присъдата си.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: