№ 19
гр. София, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Вера Чочкова
Членове:Тони Гетов
МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря Цветанка Б. Делова
в присъствието на прокурора М. Н. Г.
като разгледа докладваното от Тони Гетов Въззивно частно наказателно дело
№ 20211100603742 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 341, ал. 1 от НПК
С протоколно определение от 30.06.2021 г. по НЧД № 2782/2021 г., Софийски
районен съд, НО, 121-ви състав по реда на чл. 434-436 от НПК, е образувал производство за
съдебна реабилитация по молба на Б. СТ. Д.. Със сезиращата районния съд молба се иска
постановяване на съдебна реабилитация по осъжданията на Б.Д. по НОХД № 15995/2010 г.
по описа на СРС, 100 с-в, НОХД № 8055/2012 г.на СРС, НО, 102-ри състав и по НОХД №
8315/2012 г. на СРС, НО, 5 състав.
С цитираното протоколно определение предходната инстанция е постановила съдебна
реабилитация за осъжданията по НОХД № 8055/2012 г.на СРС, НО, 102-ри състав и по
НОХД № 8315/2012 г. на СРС, НО, 5 състав.
Прокуратурата е депозирала частен протест срещу определението на СРС, свързан с
приложението на института на съдебната реабилитация. Изтъкват се доводи, че
предходната инстанция правилно е реабилитирала осъденото лице Д. по НОХД № 8315/2012
г., но съдът не е приложил основателно съдебната реабилитация по отношение на
осъждането по НОХД № 8055/2012 г. на СРС. В тази връзка навежда твърдения, че
разпоредбата на чл. 87, ал. 3 от НПК урежда хипотеза, когато наказанието „глоба“ е
наложено кумулативно с наказанието „лишаване от свобода“, а в настоящия случай е
неприложима. Аргументира се с това, че наказанието „глоба“ е наложено самостоятелно, с
оглед на което следва да е изтекъл тригодишният давностен срок от изпълнение на
1
наказанието. Иска от съда да отмени постановеното от СРС определение и да се произнесе
по същество.
В съдебно заседание от 08.11.2021 г. прокурорът не поддържа протеста, но не го и
оттегля. Намира, че първоинстанционният съдебен акт е правилен и законосъобразен. Счита,
че не са допуснати процесуални нарушения и че са налице законовите предпоставки на чл.
87 от НК. Моли въззивния съд да потвърди определението на СРС.
Защитникът на Б.Д. иска от съда да остави без уважение протеста на СРП и да
потвърди определението на първоинстанционния съд.
В последната си дума осъденото лице иска да бъде реабилитиран, за да работи.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите изложени в протеста и тези,
изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл.314 от НПК
провери изцяло правилността на атакуваното определение намира за установено
следното: Б. СТ. Д. е
роден на 26.05.1975 г. в гр. София, българин, български гражданин, осъждан, с настоящ
адрес – гр. София, община Столична, ул. „****.
Предмет на анализ в настоящото производство е дали проверяваната съдебна
инстанция правилно е постановила съдебна реабилитация за осъждането Б. Д. по НОХД №
8055/2012 г.
Настоящият въззивен състав се солидаризира с установената от първата съдебна
инстанция хронология, изразяваща се в следното:
С влязло в сила на 26.04.2011 г. споразумение по НОХД № 15995/2010 г. по описа на
СРС на Б.Д. му е наложено наказание „глоба“ в размер на 300 лева, като същата е заплатена
на 24.10.2019г. На молителя му е наложена реабилитация по право по чл. 86,ал. 1 от НК.
Със споразумение по НОХД № 8055/2012 г. по описа на СРС, влязло в сила на
29.06.2012 г., на осъденото лице му е наложено наказание „глоба“ в размер на 300 лева, като
глобата е изплатена на 24.10.2019 г.
Б.Д. е осъден по НОХД № 8315/2012 г. по описа на СРС със споразумение, влязло в
сила на 30.11.2012 г. на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, чието
изпълнение е отложено с изпитателен срок от три години.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери
правилността на определението съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за
установено следното.
Протестът е неоснователен.
Правилно предходната инстанция е извела хронологичния анализ на времето на
извършване на престъпните посегателства и времето на влизане в сила на съдебните актове.
В настоящия случай обект на оспорване е дали са настъпили предпоставките да
реабилитация спрямо осъденото лице по НОХД № 8055/2012 г. Въззивният съд намира, че
проверяваната инстанция основателно е постановила съдебна реабилитация за
2
коментираното осъждане на Б.Д., като е съблюдавала постановките, дадени в ТР № 2 от
28.02.2018 г. по т.д. №2 на ОСНК на ВКС относно допустимостта на реабилитацията, когато
е образувано изпълнително производство. При преценката си съдът е
обсъдил задълбочено изисканите от НАП – София данни относно образуваното
изпълнително производство, водено спрямо осъденото лице за събиране на наложеното му
наказание „глоба“. От приобщеното писмо от НАП се установява, че издаденият
изпълнителен лист по отношение на глобата е постъпил в НАП на 23.03.2013 г.,с
разпореждане за присъединяване от 25.04.2015 г. е приобщено коментираното публично
вземане към изпълнително дело № 22050010742/2005 г. Спрямо осъденото лице публичният
изпълнител е наложил запор върху банковите сметки, но не са били налице постъпили
плащания по образуваното изпълнително дело.
Споразумението, с което на осъденото лице му е наложено наказание „глоба“ в
размер на 300 лева е влязло в сила на 29.06.2012 г. В тази връзка правилно районният съд е
отчел, че двугодишният давностен срок за изпълнение на наложеното наказание „глоба“ е
бил прекъснат с образуването на изпълнително производство на 23.03.2013 г. Започналият
да тече с началото на изпълнителното производство давностен срок е изтекъл на 23.03.2015
г. Предходната инстанция не е изчислила правилно датата, на която изтича давността по чл.
82, ал.1, т. 5 от НК, като погрешно е отчела, че това е 23.05.2015 г. Въпреки това
несъответствие същото не променя обстоятелството, че е изтекъл и предвиденият
тригодишният срок по чл. 87, ал. 1 от НК. Обстоятелството, че молителят Д. е заплатил
доброволно задължението си на 24.10.2019 г. не предизвиква неблагоприятни последици за
него, като моментът, от който е започнал да тече срокът на реабилитация не се променя
съобразно извършеното плащане. Съдът установи от приобщената справка за
съдимост, че Б.Д. не е осъществил друго престъпление в предвидения от закона
тригодишен срок от датата на изтичане на срока на наложеното му наказание.Налице е и
предпоставката по чл. 87, ал.1, т.1 от НК, молителят да е имал добро поведение. В
настоящия случай доброто поведение на Б.Д. се извлича от липсата на данни за
осъществяване на нови противообществени прояви на лицето, както и съобразно
доброволното заплащане на наложеното наказание „глоба“ след изтичане на давностния
срок. Приобщената характеристика по отношение на молителя, дадена от негов съсед,
съдържаща положителни данни относно личността на Б.Д. съдът оцени като още едно
доказателство за доброто му поведение.
С оглед на изложеното настоящата инстанция прецени, че са налице предпоставките
за постановяване на съдебна реабилитация по чл. 87, ал.1 от НК по отношение на
осъждането по НОХД № 8055/2012 г. по описа на СРС. Мотивиран от
горното, въззивният съд намира, че Софийски районен съд законосъобразно е постановил
съдебна реабилитация по посоченото осъждане на Б.Д.. Протестираното определение е
правилно и като такова следва да бъде потвърдено, а подадения протест срещу него да бъде
оставен без уважение.
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 30.06.2021 г. по НЧД 2782/2021 г. Софийски
районен съд – НО, 121-ви състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4