Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 21.02.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание на шести декември през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ТАТЯНА
Д.
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
МЛ.
СЪДИЯ КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от съдия Д. в. гр. д. № 8/2018 год. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Със съдебно решение от 30.08.2017г.,
постановено по гр.д. № 46668/2013 г. по описа на СРС съдът е отхвърлил исковете
на А.Г.П., ЕГН **********, Е.Г.П., ЕГН **********, К.Т.С., ЕГН **********, Б.Б.Ч., ЕГН **********,
Е.А.П., ЕГН **********, А.П.П., ЕГН **********,
Б.П.П., ЕГН **********, М.Г.Д., ЕГН **********, Д.Х.Д.,
ЕГН **********, М.Я.Д., ЕГН **********, Н.Я.Д., ЕГН **********, Я.Я.Д., ЕГН ********** и Б.Я.Д., ЕГН ********** *** правно
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за заплащане на следните суми: за А.П. - 2 868,22
лв., за Е.П. - 2 868,22 лв., за К.С. - 961,95 лв., за Б.Ч. - 1 923,89 лв., за Е.П.
- 664,63 лв., за А.П. - 664,63 лв., за Б.П. - 664,63 лв., за М.Д. - 2 710,93
лв., за Д.Д. - 542,19 лв., за М.Д. - 542,19 лв., за Н.Д.
- 542,19 лв., за Я.Д. - 542,19 лв. и за Б.Д. - 542,19 лв., които суми
представляват частични претенции от искове в общ размер от 180 000 лв.,
представляващи обезщетение за лишаване от ползването на имот № 937, кв. 7 и 8а,
попадащ в УПИ I, кв. 8а и УПИ IV-335,336,337,338, кв. 7 по плана на гр. София,
м. „Манастирски ливади-изток“ с площ от 1 171 кв. м. Отхвърлил е исковете на А.Г.П.,
ЕГН **********, Е.Г.П., ЕГН **********, К.Т.С.,
ЕГН **********, Б.Б.Ч., ЕГН **********, Е.А.П., ЕГН **********,
А.П.П., ЕГН **********, Б.П.П.,
ЕГН **********, М.Г.Д., ЕГН **********, Д.Х.Д., ЕГН **********, М.Я.Д., ЕГН **********,
Н.Я.Д., ЕГН **********, Я.Я.Д., ЕГН ********** и Б.Я.Д.,
ЕГН ********** срещу „С.е.“ ЕАД, ЕИК******** с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за заплащане на следните суми: за А.П. - 2 868,22 лв., за Е.П. - 2 868,22
лв., за К.С. - 961,95 лв., за Б.Ч. - 1 923,89 лв., за Е.П. - 664,63 лв., за А.П.
- 664,63 лв., за Б.П. - 664,63 лв., за М.Д. - 2 710,93 лв., за Д.Д. - 542,19 лв., за М.Д. - 542,19 лв., за Н.Д. - 542,19
лв., за Я.Д. - 542,19 лв. и за Б.Д. - 542,19 лв., които суми представляват
частични претенции от искове в общ размер от 180 000 лв., представляващи
обезщетение за лишаване от ползването на имот № 937, кв. 7 и 8а, попадащ в УПИ
I, кв. 8а и УПИ IV-335,336,337,338, кв. 7 по плана на гр. София, м. „Манастирски
ливади-изток“ с площ от 1 171 кв. м. Отхвърлил е исковете на А.Г.П., ЕГН **********,
Е.Г.П., ЕГН **********, К.Т.С., ЕГН **********, Б.Б.Ч.,
ЕГН **********, Е.А.П., ЕГН **********, А.П.П., ЕГН **********,
Б.П.П., ЕГН **********, М.Г.Д., ЕГН **********, с адрес ***, Д.Х.Д.,
ЕГН **********, М.Я.Д., ЕГН **********, Н.Я.Д., ЕГН **********, Я.Я.Д., ЕГН ********** и Б.Я.Д., ЕГН ********** *** „С.е.“
ЕАД, ЕИК********, с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за солидарно заплащане
на следните суми: за А.П. - 11 135,80 лв., за Е.П. - 11 135,80 лв., за К.С. - 3
734,07 лв., за Б.Ч. - 7 468,13 лв., за Е.П. - 2 580,24 лв., за А.П. - 2 580,24
лв., за Б.П. — 2 580,24 лв., за М.Д. - 10 524,09 лв., за Д.Д.
- 2 104,82 лв., за М.Д. - 2 104,82 лв., за Н.Д. - 2 104,82 лв., за Я.Д. - 2
104,82 лв. и за Б.Д. - 2 104,82 лв., които суми представляват частични
претенции от искове в общ размер от 700 000 лв., представляващи обезщетение за
причинени вреди от невъзможността да бъде застроен имот № 937, кв. 7 и 8а,
попадащ в УПИ I, кв. 8а и УПИ IV-335,336,337,338, кв. 7 по плана на гр. София,
м. „Манастирски ливади-изток“ с площ от 1 171 кв. м, които се изразяват в
пропуснатата възможност да бъде реализиран доход от бъдещата сграда под формата
на наем. С оглед изхода на спора съдът е разпределил разноските между страните
по правилата на чл. 78 от ГПК.
Недоволни от постановеното съдебно решение са
останали ищците по първоинстанционното производство, които са подали настоящата
въззивна жалба. В същата излагат, че съдът неправилно е приел за разглеждане
направеното от ответника С.О. възражение за придобиване на процесния имот въз
основа на давностно владение. В тази връзка твърдят,
че възражението за придобиване на имота по давност не е направено в срока за
отговор на исковата молба. Освен това сочат, че дори и да се приеме, че същото
е направено в срок, то то не може да бъде предмет на
разглеждане в производство по облигационен иск. Излагат доводи и за неправилност
на съдебното решение, тъй като съдът неправилно е приел, че заявеното от
ответника С.О. възражение за придобиване на имота по давност е основателно. Представят
подробно становище в подкрепа на твърденията си.
В срок по делото е постъпил отговор на
въззивната жалба от страна на ответника С.О.. С него се обосновава становище за
неоснователност на възраженията на въззивника и за правилност и
законосъобразност на обжалваното съдебно решение.
Ответникът „С.е.“ ЕАД не е представил отговор
на въззивната жалба.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е допустима, поради което
подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, а по отношение на неговата правилност съдът намира подадената
въззивна жалба за неоснователна, поради следните съображения:
Неоснователно е възражението на въззивника, че в
рамките на първоинстанционното производство въззиваемият С.О., в качеството на ответник по исковете, не
е направил своевременно възражение за изтекла в негова полза придобивна давност
досежно процесния имот. Видно от отговора на исковата молба, с него соченият
ответник е направил неясно възражение за давност, от което съдът не е могъл да
установи действителната воля на страната. Предвид това, с определение на съда,
са дадени изрични указания на ответника да уточни възражението си. В срок, в
първото по делото заседание, ответникът е направил уточнение, от което става
ясно, че той претендира, че в процесния период е бил собственик на имота,
поради придобиването му по давност, поради което предявените искове са
неоснователни. С оглед установеното следва да се приеме, че възражението на
ответника не е преклудирано и правилно е било разгледано от първоинстанционния
съд. Направеното възражение от С.О. касае твърдението на ищците, че са били
собственици на имота в процесния имот и именно в качеството им на такива претендират исковити суми. Предвид това допустим способ за защита на
ответника е да твърди, че не ищците, а той е собственик на имота, включително и
на основание давностно владение. Приетото от с
мотивите на съдебния акт, няма значение за възникване, изменение или погасяване
на право на собственост, а само за основателността на предявените искове.
Неоснователно се явява и възражението на въззивника,
че съдът неправилно е приел, че ответникът С.О. е собственик на недвижимия имот
в процесния имот въз основа на давностно владение. От
събраните по делото доказателства е категорично установено, а и не е било
спорно между страните, че С.О. е застроила имота и освен това го е предоставила
за стопанисване на втория ответник. С тези си действия общината ясно е обективирала външно субективното си намерение да свои
имота. Не са представени доказателства, от които да се изведе извод, че в
периода от 10 години (22.11.1997 г. –
влизането в сила на чл.2, ал.2 от ЗВСОНИ вр. чл. 5, ал.2 от ЗВСОНИ до
22.11.2007 г.) ищците са предприели поведение, с което да смутят владението на
ответника С.О.. Предвид изложеното правилно първоинстанционният съд е приел, че
през 2007 г. общината е станала собственик на процесния имот въз основа на
изтекла в негова полза придобивна давност. Съответно доколкото общината е била
собственик на имота, неоснователна се явява претенцията на ищците. Неоснователно
в тази връзка е възражението, че общината не би могла да има намерение да своене на вещ, тъй като тя действа в обществен интерес.
Правото на общината да придобива недвижими имоти по давностно
владение е признато изрично с разпоредбата на чл. 2, ал.1, т. 7 от ЗОС.
Неоснователно е и възражението, че
първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните
правила като не е открил производство по оспорване на констативния нотариален
акт, с които ищците се легитимират като собственици. Видно от събраните материали по
първоинстанционното производство ответникът е оспорил този нотариален акт, а за
провеждането на това оспорване не се открива производство по чл. 193 от ГПК. Съгласно
съдебна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 11/21.03.2013 г.
по тълк. д. № 11/2012 г. на ВКС, ОСГК самата констатация в констативния
нотариален акт за принадлежността на правото на собственост не се ползва с
материална доказателствена сила и оспорването й става по общия ред.
Възражението, за липса на намерение да своене поради
неактуване на процесния имот също се явява неоснователно, тъй като съобразно
чл. 56, ал.2 от ЗОС за такъв тип обекти не се съставят актове за общинска
собственост.
С оглед изложеното въззивната инстанция намира, че
обжалваното съдебно решение е правилно и законосъобразно, предвид което се
солидаризира с мотивите на първоинстанционния съд и потвърждава същото.
По разноските:
При този изход на спора въззиваемият „С.е.“ ЕАД, ЕИК******** има право на
направените от него разноски в размер на 4260 лв. с ДДС адвокатско
възнаграждение на основание чл. 78, ал.3 от ГПК. Въззиваемият
С.О. не е представил доказателства за реализирани разноски във въззивното
производство.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІІ-г състав
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение от 30.08.2017г., постановено по гр.д. № 46668/2013 г. по
описа на СРС.
ОСЪЖДА А.Г.П., ЕГН **********, Е.Г.П., ЕГН **********, К.Т.С., ЕГН **********, Б.Б.Ч., ЕГН **********,
Е.А.П., ЕГН **********, А.П.П., ЕГН **********,
Б.П.П., ЕГН **********, М.Г.Д., ЕГН **********, Д.Х.Д.,
ЕГН **********, М.Я.Д., ЕГН **********, Н.Я.Д., ЕГН **********, Я.Я.Д., ЕГН ********** и Б.Я.Д., ЕГН ********** да заплатят
на въззиваемия „С.е.“ ЕАД, ЕИК******** сумата от 4260
лв. с ДДС адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.