Р
Е Ш Е Н И Е №
гр.
София, 01.02.2018
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-16 състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и трети януари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при
участието на секретар Алина Тодорова и прокурор Чавдар Ангелов, разгледа
докладваното от съдията търг. дело № 2171 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано
е по искова молба на С.Г.П. за прекратяване на Ф.ЗА Р.НА М.О., рег. по ф. дело
№ 3685/2004 г. на СГС, ФО, поради наличие на предпоставките на чл. 13, ал. 1,
т. 3, б. „б“ ЗЮЛНЦ – извършване на дейност в нарушение на закона, изразяваща се
в неподаване на документи за първоначална регистрация и ежегодни доклади за
дейността на фондацията в ЦРЮЛНЦ при Министерство на правосъдието, както и на
годишни данъчни декларации.
В исковата молба се
твърди, че след възникването на фондацията, регистрирана като такава за осъществяване
на дейност в обществена полза, нейните управляващи и представляващи органи не
предприели действия за вписването ѝ в Централния регистър на ЮЛНЦ към
Министерство на правосъдието, съгласно изискванията на чл. 45, ал. 1 ЗЮЛНЦ (действаща до 01.01.2018 г.
редакция) и не изпълнили задължението си по чл. 46, ал. 1 ЗЮЛНЦ за ежегодно
представяне пред ЦРЮЛНЦ на информация за дейността на фондацията за предходната
година. Освен това липсвали данни за подадени от фондацията като
данъчнозадължено лице по чл. 92, вр. чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗКПО годишни данъчни
декларации за периода от 2012 г. до 2015 г.. Изложеното сочело, че фондацията
никога не е била обект на текущ или ежегоден контрол от централния регистър при
Министерство на правосъдието и в нито един момент от съществуването й
правноиндивидуализиращите я данни не били публично достъпни. През целия период
на съществуването си фондацията била структурирана като типична организация в
частна полза, но пред участниците в гражданския оборот се представяла като
учредена в обществена полза, без да отговаря на по-високите законови изисквания
за прозрачност и отчетност. По този начин фондацията е заблуждавала участниците
в гражданския оборот и се ползвала от позитивите на статута на организация в
обществена полза, без да понася свързаните с този статут тежести. От друга
страна демонстрираната недобросъвестност на фондацията при осъществяване на
поетите с учредителния акт цели и задачи накърнявала и добрите нрави.
Изложените факти налагали прекратяването на фондацията и откриването на
производство по ликвидация по реда на чл. 14 ЗЮЛНЦ.
В
срока за отговор на исковата молба, от страна на представляващия фондацията Р.Г.К.е
депозиран такъв, в който предявеният иск се твърди да е процесуално недопустим,
тъй като било налице по-рано образувано, между същите страни, за същото искане
и на същото основание, производство по т. д. № 6334/2016 г., по описа на СГС,
ТО, VI-2 състав,
затова настоящото следвало да бъде прекратено, евентуално се иска развитието му
да бъде спряно до приключване на по-рано образуваното производство, което се
явявало обуславящо го. На следващо място твърди, че от представените към
исковата молба доказателства се установявало наличието на престъпни
обстоятелства, разкрити по досъдебно производство № 48/2016 г., по описа на
ГДНП – МВР СЗ „ППФСЕС“, пр. пр. № 6934/2015 г., по описа на СРП, които също
съставлявали основание за спиране на производството.
Възражението
за процесуална недопустимост на производството е неоснователно, тъй като не са
налице предпоставките на чл. 126, ал. 1 ГПК, за да се счете, че настоящото
производство дублира вече висящо такова. Между производството по т. д. №
6334/2016 г., по описа на СГС, ТО, VI-2 състав и настоящото няма идентичност на страните.
Служебна справка в деловодната система установява, че ищец в производството по
търг. дело №6334/2016 г. е различен от СГП субект - сдружение „Асоциация на
юристи за развитие на правото в обществен интерес и хармонизиране на
българското и европейското право“, т. е. липсва субективен идентитет между
двете дела, който да обуслови прекратяване на по-късно образуваното. От друга
страна производството по т. д. № 6334/2016 г. не се явява и преюдициално, тъй
като евентуалното решение по делото няма да формира сила на присъдено нещо,
която да обвързва настоящия съд при преценка на факти от предмета на доказване
и да е от значение за правилността на решаването на настоящия спор. Уважаването
на предявените във всяко от производствата искове с влязло в сила решение, би
лишило от предмет производството, което не е завършило с влязъл в сила съдебен
акт. Затова и спиране не е постановено. По никакъв начин не са обуславящи и
посочените от ответника престъпни обстоятелства, свързани с промяна на състава
на управителните органи на сдружението, с оглед факта, че тези обстоятелства не
са от значение за решаването на настоящия спор.
По
същество счита иска за неоснователен и недоказан, посочвайки, че по делото били
налице данни за осъществени документни престъпления по отношение на промяната
на състава на управителните органи на фондацията и за извършени вписвания на
несъществуващи обстоятелства по партидата на юридическото лице, които били
пречка фондацията да изпълни задълженията си пред централния регистър на ЮЛНЦ
към Министерство на правосъдието и пред данъчните власти. Предприетите от ищеца
действия по иницииране на настоящото производство за прекратяване на фондацията
били продиктувани от желанието да се укрият злоупотребите извършени с личните
данни на Росица Крупнева, за които злоупотреби било образувано и досъдебно
производство.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна
следното:
Не е спорно и от представеното съдебно решение №1/13.04.2004 г. по
фирмено дело №3685/2004 г. на СГС, се установява, че ответната фондация е
регистрирана като юридическо лице с нестопанска цел за осъществяване на дейност
в обществена полза. В регистъра на юридическите лица при СГС са вписани като
цели на учредената фондация: да подпомага утвърждаването и закрилата на местните
общности и хората в неравностойно положение в България, да популяризира правата
и нуждите на местните общности, да насърчава институционализирането на местните
общности чрез обособяването им в самостоятелни нестопански организации, да
подпомага нуждаещи се като им осигурява квалифицирана помощ за справяне със
социални проблеми като бедност, безработица и други, да подпомага социалната
интеграция и личностната реализация на представители на общността, попадащи в
различните групи безработни- регистрирани, дълготрайно безработни и млади
безработни, да подпомага реализацията в обществото на социално уязвимите
групи-етнически малцинства, възрастни хора, хора с увреждания и други нуждаещи
се лица, да насърчава въвеждането и разпространението на образователни програми
и обучителни модули за превантивна и практическа социална работа, да подпомага
създаването на партньорства, работни контакти и мрежи от институции,
организации и лица, работещи в сферата на социалната закрила на местните
общини. Поставените цели фондацията следвало да постига със следните средства: извършване на
експертна и консултативна дейност за подпомагане на хората в неравностойно
положение-социално слабите, хора с увреждания, етнически малцинства, сираците,
бездомните, безработните и лицата, нуждаещи се от грижи в България, подготовка
и подпомагане на социални работници и специалисти в социалната сфера за
извършване на дейност във връзка с целите на фондацията, разработване и
публикуване на информационни материали, изследвания и анализи по темите
свързани с целите на фондацията, осъществява на съвместна практическа
реализация и обмяна на опит на професионалисти в социалната сфера, провеждане
на конференции, семинари, обучения и други, свързани с целите на Фондацията,
осъществяване на самостоятелни и партньорски програми и проекти, подпомагащи
постигането на целите на фондацията, осъществяване на други законни дейности,
свързани с целите на фондацията.
С решение № 2 от 19.03.2007 г. регистърният съд вписал по партидата на
фондацията заличаване на А.Д.Д.като член на настоятелството и
заместник-председател, наред с което като такъв бил вписан П.Й.В., който имал и
представителни функции по отношение на фондацията.
Съгласно удостоверение, изх. №220191600213234/13.07.2016 г. на НАП в
базата данни на данъчната администрация липсвали подадени от Ф.ЗА Р.НА М.О. годишни
данъчни декларации по чл. 92 ЗКПО за периода 2012 г. – 2015 г..
Съгласно писмо на Директор на Дирекция „Електронно правосъдие и
регистри“, изх. №05-00-544/26.07.2016 г., адресирано до трето, неучастващо в
спора лице, при извършена проверка и в двете информационни системи (до края на
2014 г. и след 01.01.2015 г.) във всички преписки, постъпвали в ЦРЮЛНЦ при
Министерство на правосъдието, не били открити данни относно Ф.ЗА Р.НА М.О.,
регистрирана по ф. д. №3685/2004 г. на СГС. Фактът, че фондацията не е вписана
в регистъра и не е подавала изискваните от закона отчети за дейността си, не е
спорен.
Също
така не е спорно, че в предоставения 3-месечен срок ответната фондация не е
предприела действия за преустановяване на твърдените от ищеца нарушения по
причина, че по партидата на фондацията са вписани несъществуващи обстоятелства
и в издадено удостоверение за актуално правно състояние биха били отразени
неверни данни относно персоналния състав на органите и представителството на
фондацията.
Други
доказателства от значение за спора не са събрани.
По отношение на иска, с правна
квалификация чл. 13, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗЮЛНЦ.
Съгласно
чл. 13, ал. 1, т. 3 ЗЮЛНЦ юридическо лице с нестопанска цел се прекратява с решение
на окръжния съд по седалището му, когато извършва дейност,
която противоречи на Конституцията, на
законите и на добрите нрави. Активна легитимация за предявяване на този конститутивен
иск законът придава на всеки заинтересуван и на прокурора. В случая, искът е
предявен от прокурор при СГП, поради което няма необходимост от изследване на
въпроса с наличието на правен интерес, тъй като на основание чл. 127 КРБ
прокуратурата следи за спазване на законността и в упражняване на тази
компетентност е овластена да предявява конститутивни искове за прекратяване на
юридически лица (търговци и такива с нестопански цели).
Принудителното
прекратяването на правен субект е по своята същност най-тежката санкция за
юридическото лице и затова е приложима само в изрично предвидените хипотези,
които следва да се тълкуват и прилагат ограничително. В случая се твърди
ответната фондация да осъществява дейност в нарушение на закона, което нарушение
се изразява в две форми на бездействие – неподаване на документи за
първоначална регистрация и ежегодни доклади за дейността на фондацията в ЦРЮЛНЦ
при Министерство на правосъдието и неподаване на годишни данъчни декларации.
Тези обаче правни бездействия не се субсимират под хипотезата извършване на
дейност, която противоречи на закона, представляваща основание за прекратяване
на фондацията. Няма съмнение, че бездействието на фондацията да изпълни
породените в правната й сфера административни задължения, е противоправно в
широк смисъл, но не покрива хипотезата на чл. 13, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗЮЛНЦ, тъй
като разпоредбата визира правната активност на юридическото лице, която сама по
себе си трябва да нарушава императивни правни норми.
Ясно
е, че основен правно индивидуализиращ белег на юридическите лица с нестопанска
цел, създавани във формата на фондации, представляват техните цели и средствата
за постигането им, които се определят от учредителя/учредителите, но в рамките
на конституционната рамка, която забранява създаването на организации, чиято дейност е насочена срещу суверенитета, териториалната
цялост на страната и единството на нацията, към разпалване на расова,
национална, етническа или религиозна вражда, към нарушаване на правата и
свободите на гражданите, както и организации, които създават тайни или
военизирани структури или се стремят да постигнат целите си чрез насилие – чл.44, ал.2 КРБ.
Във
всички случаи на осъществявана от юридическото лице дейност, която нарушава
конституционната забрана ще е изпълнена хипотезата на чл. 13, ал. 1, т. 3,
б."б" ЗЮЛНЦ. Твърдения за такава дейност на фондацията обаче ищецът
не излага. Основанието за прекратяване на частноправен субект, създаден при
спазване на ЗЮЛНЦ ще е изпълнено когато действително (фактически) осъществяваната
от юридическото лице дейност нарушава императивни правила на закона или по
същността си противоречи на добрите нрави. Неизпълнението на
административноправни задължения по естеството си не съставлява дейност
(активност) на фондацията. Административноправните задължения са съпътстващи
дейността или възникват в резултат от нейното осъществяване (данъчните такива).
От друга страна ЗЮЛНЦ урежда изрично правните последици от неизпълнението на тези
вторични (допълнителни) административноправни задължения за вписване и подаване
на информация към централния регистър, като не ги скрепява със санкцията на
прекратяването на юридическото лице. Това е аргумент в подкрепа на извода, че
твърдените форми на незаконосъобразна дейност на фондацията не попадат в
хипотезата на чл. 13, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗЮЛНЦ.
Юридическите
лица с нестопанска цел за общественополезна дейност се създават, за да подпомагат
развитието и утвърждаването на духовните ценности, гражданското общество,
здравеопазването, образованието, науката, културата, да подпомагат социално
слабите, инвалидите и лицата, нуждаещи се от помощ, да защитават човешките
права, околната среда или други цели, определени със закон (38, ал. 1 ЗЮЛНЦ).
Тези цели определят необходимостта върху дейността на тези лица да бъде
осъществяван ежегоден и текущ контрол, поради което и до 01.01.2018 г.
законодателят е предвидил същите да подлежат на допълнително вписване в
централния регистър при Министерството на правосъдието, съгласно разпоредбата
на чл. 38, ал. 3 (1) ЗЮЛНЦ – редакция към предявяване на исковата молба (към
който момент ищецът твърди да е възникнало потестативното му право да иска
прекратяване на фондацията). С посочената разпоредба на юридическите лица с
нестопанска цел, определени за извършване на общественополезна дейност, е
вменено задължението да заявят за вписване в централния регистър
обстоятелствата по чл. 45, ал. 2 ЗЮЛНЦ (редакция до 01.01.2018 г.) в двумесечен
срок от вписването на определянето на дейността им в съдебния регистър.
В
производството няма спор, че такова вписване в централния регистър при МП на Ф.ЗА
Р.НА М.О. не е осъществено, съответно фондацията не е подавала и ежегодни
отчети за извършваната дейност. Това бездействие обаче влече предвидените в чл.
48, ал. 1 ЗЮЛНЦ (действаща към предявяването на иска редакция) последици -
вписването се заличава от министъра на правосъдието или оправомощено от него
лице - служебно, по искане на прокурора или на съответните държавни контролни
органи, когато юридическото лице с нестопанска цел за осъществяване на
общественополезна дейност системно не представя в определените срокове
информацията по отношение подлежащите на вписване обстоятелства и две поредни
години не представи в срок информация за дейността по смисъла на чл. 46, ал. 1.
При всички положения обаче се заличава вписването в централния регистър, а не
юридическото лице като такова, тъй като ал. 3 на чл. 48 ЗЮЛНЦ изрично
предвижда, че заличаването на вписването не освобождава юридическото лице с
нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност и членовете на
управителните му органи от задълженията и отговорността им по закона. Изрично
предвидените правни последици от неизпълнение на задължението на фондацията да
инициира вписване в централния регистър, респ. да предоставя информация за
подлежащите на вписване обстоятелства означава, че законодателят не ги
приравнява на дейност, извършвана в нарушение на закона. Напротив.
Осъществяването на такава е предвидено като основание за заличаване на
вписването.
Липсата
на вписване в централния регистър не е довела до възможност на ответната
фондация да се ползва от статута си на юридическо лице с нестопанска дейност,
извършвана в обществена полза, както неоснователно твърди ищецът, тъй като по
изричната разпоредба на чл. 45, ал. 8 ЗЮЛНЦ правата на юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на
общественополезна дейност да ползват облекчения по настоящия закон възникват от
датата на вписване в централния регистър. Това означава, че до извършване на вписването (а такова изобщо не
е извършено) никакво право, предоставящо предимство на фондацията не е
възникнало, респ. е нямало и как да бъде упражнено.
По същия начин се поставя и въпросът с неподаването на годишни
данъчни декларации. По естеството си това бездействие съставлява
административно правонарушение. Нармата на чл. 261 ЗКПО предвижда данъчно задължено лице, което не подаде декларация
по този закон, не я подаде в срок, не посочи или невярно посочи данни или
обстоятелства, водещи до определяне на дължимия данък в по-малък размер или до
неоснователно намаляване, преотстъпване или освобождаване от данък, да
се наказва с имуществена
санкция в размер от 500 до 3000 лева, като при повторно нарушение
санкцията е в размер от 1000
до 6000 лева. Неподаването на годишни данъчни декларации по
същността си е формално нарушение – на просто извършване. Невнасянето на
дължими данъци вече е резултатно административно нарушение, което по дефиниция
е по-тежко от формалното такова, тъй като от осъществяването му са настъпили и
допълнителни вредни последици. В чл. 48, ал. 1, т. 4 ЗЮЛНЦ (действаща до
01.01.2018 г. редакция) системното невнасяне в срок на публични вземания е
предвидено като основание за заличаване на вписването в централния регистър,
при запазване на правния субект на юридическото лице. Следователно ако за
по-тежкото административно нарушение – неизпълнение на задължението за
погасяване на публични задължения е предвидена санкцията заличаване от
регистъра, то по-лекото формално административно нарушение (неподаване на
данъчни декларации) няма как да съставлява основание за прекратяване на юридическото
лице. Затова съдът приема, че и тази форма на твърдяна от прокуратурата
незаконосъобразна дейност не попада в хипотезата на чл. 13, ал. 1, т. 3, б."б" ЗЮЛНЦ и не е основание за прекратяване на ответната фондация.
Не
може да се приеме, че дейността на фондацията накърнява добрите нрави, поради проявена
„недобросъвестност“ при осъществяване на поетите с учредителния акт цели и
задачи. На първо място добросъвестността, респ. недобросъвестността е правна
категория с повече от едно значения. Най-общо в частното право касае знанието
на определени факти с правно значение, използва се като критерий при
тълкуването и съставлява принцип на изпълнението на поетите задължения, като
отразява разбиранията за честност, почтеност и коректност възприети в
обществото. В случая й е придаден оценъчен характер, но в исковата молба недобросъвестността
се извлича от същите фактически твърдения за неизпълнени административни
задължения, което неизпълнение, както се изясни по-горе не придава на дейността
релевантната противозаконност, затова по аргумент за по-силното основание и не може
да се приеме, че води до дейност в противоречие с добрите нрави по смисъла на
чл. 13, ал. 1, т. 3, б. "б" ЗЮЛНЦ. Друг е въпросът, че сам ищецът
твърди, че фондацията не развива дейност, съответно същата няма как да
накърнява добрите нрави. Липсата на извършвана
от фондацията дейност обаче не съставлява основание за принудителното й
прекратяване.
С
оглед доводите на ответника, необходимо е да се посочи, че физическото лице,
представляващо фондацията не е в невъзможност да изпълнява
административноправните задължения, породени за фондацията, тъй като разполага
с правни средства да установи вписването на несъществуващи обстоятелства по
партидата на същата и да постигне като резултат тяхното заличаване. Иначе
казано, твърдението да е налице вписване на несъществуващо обстоятелство в
регистъра на юридическите лица при СГС по отношение на персоналния състав на
органите на Ф.ЗА Р.НА М.О., не освобождава фондацията от задълженията й,
произтичащи от ЗЮЛНЦ и специалните (данъчни) закони, но това неизпълнение не
съставлява основание за прекратяването на юридическото лице. В този смисъл
предявеният конститутивен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При
този изход на спора право на присъждане на разноските за производството се
поражда за Ф.ЗА Р.НА М.О., в приложение на чл. 78, ал. 3 ГПК, която доказва
извършени разноски в размер на 300 лева – заплатено адвокатско възнаграждение
по договор за правна защита и съдействие, сключен с адв. Д., който следва да се
възложат в тежест на СГП.
Така
мотивиран, СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от С.Г.П. иск с правна квалификация чл. 13, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗЮЛНЦ за прекратяване на Ф.ЗА Р.НА М.О., рег. по фирмено дело № 3685/2004 г. на
СГС, ФО, поради извършване на дейност в нарушение на закона, изразяваща се в
неподаване на документи за първоначална регистрация и ежегодни доклади за
дейността й в ЦРЮЛНЦ при Министерство на правосъдието, както и в неподаване на
годишни данъчни декларации.
ОСЪЖДА
С.Г.П., да заплати на Ф.ЗА Р.НА М.О., регистрирана по фирмено дело № 3685/2004
г. на СГС, ФО, със седалище гр. София, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата
300,00 (триста) лева – разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: