Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 91
гр. ВРАЦА, 28.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският
окръжен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шести март,две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Татяна А.
Членове: Мирослав Досов
Пенка
Т.П.
при участието на секретаря Галина
Емилова, като разгледа докладваното от съдия Пенка Т.П. въззивно гр.дело №96/2019
год.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството
се развива по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от М.П.А.
***,чрез особен представител адв.М.М. от ВрАК, срещу решение на РС гр.Враца от
04.01.2019г., постановено по гр.д.№ 2782/2018г., в частта, в която е уважен
предявения против нея иск с правно основание чл.422, вр.чл.410 ГПК за сумата
1251,37 лв. главница – стойността на консумирана, но незаплатена топлинна
енергия за жилище, находящо се в гр.Враца; 216 лв.-лихва за забава за периода
31.08.2015г.-15.03.2018г.,законната лихва върху главницата, начиная от
предявяване на иска до заплащане на главницата и направените разноски в
заповедното и исковото производства.
Поддържа се във въззивната жалба, че решението
в обжалваните части е неправилно, необосновано и незаконосъобразно –
постановено при неправилно приложение на материалния закон и доказателствата по
делото, и при допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд. Иска
се отмяна на обжалвания съдебен акт, и решаване на спора по същество от
настоящата инстанция с отхвърляне на предявения против въззивницата иск и в
уважената му част.
Противната страна не е
ангажирала становище по въззивната жалба.В хода на делото оспорва същата.Моли
първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.
Настоящият състав намира жалбата
за редовна от външна страна,и процесуално допустима.Подадена е в преклузивния
срок по чл.259 ал.1 ГПК,от страна в процеса,имаща право и интерес от обжалване,
и против акт на съда,подлежащ на обжалване.Разгледана по същество същата се
явява основателна.
Районен съд-Враца е бил сезиран и се е
произнесъл по предявен от "Топлофикация-Враца" ЕАД-гр.Враца против М.П.А.
***, положителен установителен иск по чл.422 ал.1, вр. с чл.415 ал.1 и чл.124
от ГПК, за признаване за установено по отношение на въззивницата-ответник, че
дължи сумата от 1251,37 лв. - главница, представляваща стойността на услугите
по доставка на топлинна енергия за отопление,битово горещо водоснабдяване и
топлоенергия отдадена от сградната инсталация за периода от 31.07.2015г. до 30.06.2017г.,
сумата в размер на 216,71 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата
за периода от 31.08.2015г. до 15.03.2018г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до
окончателното й изплащане, както и разноските по делото.
В исковата молба се поддържа, че за така
претендираните суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.дело №1257/2018г.по описа на Районен съд-Враца, но поради обстоятелството,
че заповедта е била връчена по реда на чл.47 ал.5 ГПК , на ищеца е указано да
предяви иск за вземането си, определило интереса му да иска установяване със
съдебен акт на претендираните вземания.
Към исковата молба са приложени писмени
доказателства. Изискано и приложено е ч.гр.дело №1257/2018г.по описа на
РС Враца.
На основание чл.47 ал.6 от ГПК районният съд е назначил особен представител
на въззивницата М.А. - адв. М.М. ***.
В срока по чл.131 ал.1 ГПК адв.М. е депозирала писмен отговор, с който
оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва твърдението в
исковата молба, че въззивницата е потребител
на услугите,предоставени от въззиваемото дружество. Поддържа се, че от представения нот.акт за покупко-продажба на недвижим
имот-апартамент, със задължение за гледане и издръжка и запазено право на
ползване №162, том V, рег. №8486
дело №565/27.11.2002г. на нотариус В.В., с район на действие РС Враца и вписан
в регистъра към Нотариалната камара под №338,е видно, че продавачът Т.Т. е
запазила пожизнено правото да ползва имота.Твърди се, че ползвателката,
притежаваща ограниченото право на ползване, изключва собственика М.А. в
правоотношението с въззиваемото дружество по доставка на топлинна енергия. Иска се отхвърляне на предявения иск.
По делото е изслушано заключение на съдебно-техническа
и счетоводна експертиза, което е оспорено от особения представител на
ответницата,но е прието от съда като обективно и компетентно. Видно от същото
е, че вещото лице Т.А., след запознаване с материалите по делото и проверка във въззиваемото
дружество,е установило, че по партидата с аб. №8303,аб.станция № 283, за имот находящ се
в гр. Враца, жк. ***, с отопляем обем 188 куб.м. се дължат следните суми за периода от 31.07.2015 г.
до 30.06.2017 г., за отопление:153,31 лв. без ДДС, за топла вода 964,02 лв.,корекции
изравнение-74,53 лв., начислен ДДС 208,57 лв. или обща сума главница 1251,37
лв.Лихвата за забава е определена в размер на 216.44 лв. за периода от
31.08.2015г. до 15.03.2018г.
Въз основа на събраните доказателства, РС
Враца е приел за установено, че за имота на въззивницата е отчетена и таксувана
топлинна енергия, която не е заплатила в срок, поради което същата дължи на
въззиваемото дружество начислените суми, ведно с обезщетение за забавено
плащане от падежа на всяко едно периодично задължение/с оглед на наличие на
установени срокове за заплащане на консумацията/.За меродавния размер на
задълженията,първоинстанционния съд се е позовал на заключението на вещото
лице,което е кредитирал като компетентно и обективно,въпреки оспорването от
особения представител на въззивницата.
При така установеното от фактическа страна
настоящият състав приема следното:
С иска по чл.422 ГПК се цели стабилизиране на заповедта за изпълнение,
която да послужи като титул за принудително събиране на вземането. В това
исково производство задължение на ищеца е да установи основанието и размера на
вземането, за което се е снабдил със заповед за изпълнение срещу ответника –
длъжник,който от своя страна следва да докаже, че е погасил задълженията си към
ищеца или,че не дължи.
През процесния
период отношенията между страните във връзка с доставката, отчитането и
разпределението на топлинна енергия се регулират от действащите ЗЕ /ДВ, бр.107/
09.12.2003 г./, приетите въз основа на закона /чл. 125 и сл. от ЗЕ/ Общи условия ,одобрени
с решение №ОУ-004/07.01.2008г. на ДКЕВР, както и Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Съгласно чл.150
от Закона за енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от комисията, в които се определят: правата и задълженията на
топлопреносното предприятие и на потребителите,редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия,отговорността при
неизпълнение на задълженията,условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване
на топлоснабдяването, редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела,
средствата за търговско измерване или други контролни приспособления, редът и
сроковете за предоставяне и получаване от потребителите на индивидуалните им
сметки за разпределение на топлинна енергия по начин, удостоверяващ времето, от
което тече срокът за възражение, като съответно в ал. 3 на същата разпоредба е
предвидено, че в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите,
които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. Предложените от
потребителите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се
отразяват в писмени допълнителни споразумения. По делото не са ангажирани
доказателства за постигнати различни условия между страните, поради което съдът
приема, че общите условия са приложими в отношенията между същите.
В конкретния случай въззивницата А.,
чрез особения представител е оспорила предявените искове с аргумент, че А.,макар
и да е собственик на процесното жилище, тя няма качеството на потребител на
топлинна енергия, тъй като в полза на друго лице е учредено пожизнено право на
ползване, съгласно нот.акт №162, том V, рег. №8486 дело №565/27.11.2002г. на нотариус В.В., с
район на действие РС Враца и вписан в регистъра към Нотариалната камара под №338.
Съгласно чл. 153 ал. 1 ЗЕ "потребители на
топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач (страна) по сключения
договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик
или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. В
конкретния случай, от представения по делото нот.акт за покупко-продажба на недвижим
имот-апартамент със задължение за гледане и издръжка и запазено право на
ползване №162, том V, рег. №8486 дело №565/27.11.2002г. на нотариус В.В., с
район на действие РС Враца и вписан в регистъра към Нотариалната камара под
№338,е видно, че продавачът Т.Т. е запазила пожизнено правото да ползва имота.
В случаите, когато е учредено вещно право на ползване, неговият титуляр, а не
собственикът /притежаващ само т. нар. "гола собственост"/, се счита
за потребител на топлинна енергия по арг. от чл. 57
ЗС. В този смисъл са и разпоредбите в действащите през процесния период и
представени по делото от ищеца Общи условия - чл.3 ал.1 - "купувач може да
бъде всяко физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди,
който е собственик или титуляр на вещно право на ползване".
С оглед изрично
оспорения още в отговора на исковата молба от ответника факт, че е страна по
твърдяното от ищеца облигационно правоотношение,и предвид разпоредбата чл. 154 ГПК, в тежест на ищеца е доказване на положителния факт, че ответникът има
качество на потребител. В настоящия случай, от представения нотариален акт се
установява, че М.А. не е пасивно материално легитимирана да отговаря по предявените
искове, тъй като продавачът Т.Т. е запазила пожизнено правото си на ползване и
по силата на чл.
57 ЗС същата отговаря за разноските свързани с ползването на вещта. Отговорността
на собственика на топлофицирания имот би възникнала от момента на прекратяване
на вещното право на ползване по някой от способите, уредени в ЗС. По делото не
се твърди и съответно не се установява вещното право на ползване да е
прекратено.В подкрепа на изложеното са и писмените доказателства по делото,от
които е видно,и се установява,че партидата се води на името на титуляра на
вещното право на ползване,а не на собственика,както и,че всички изравнителни
сметки,талони за отчет на уреди,констативни протоколи и пр.са на името на
титуляра на партидата – носителя на вещното право на ползване.
С оглед
изложеното, уважавайки иска с правно основание чл.422 ал.1, вр. с чл.415 ал.1 и чл.124 от ГПК, районният съд е постановил неправилно решение, което
следва да се отмени,в обжалваната му част като такова и на основание чл.271,
ал.1 пр.2 ГПК,този иск ще следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан. Решението ще следва да се
отмени и в частта за присъдените разноски.
Съгласно указанията,дадени с Тълкувателно решение №6/2012 г. по тълк. дело
№ 6/2012 г. на ВКС,ОСГТК, при депозирана въззивна жалба от особения
представител същият не дължи внасяне на държавната такса, а задълженото лице е
представляваната от него страна, в случая въззивника М.А.. Дължимата държавна
такса се присъжда с решението по спора в тежест на съответната страна, съобразно
изхода на делото. Ето защо,и тъй като подадената въззивна жалба се явява основателна,
то следващата се за въззивното производство държавна такса от 50,03 лв. ще
следва да бъде възложена в тежест на въззиваемото дружество, както и
адвокатското възнаграждение в полза на особения представител на ответницата-адв.
М.М. *** в размер на 200 лв., определено по реда на чл. 7 ал.2, т.1 Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за представителство във въззивната инстанция.
Водим от горното,Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №18
от 04.01.2019 г. на ВРС, постановено по гр. д. № 2782/2018 г., в частта, с която
е уважен предявения против М.П.А. ***, иск с правно основание чл.422 вр.чл.415
ал.1 и чл.124 ГПК за сумата 1251,37 лв. главница – стойността на консумирана,
но незаплатена топлинна енергия за жилище, находящо се в гр.Враца, жк. ***; сумата
в размер на 216 лв.-лихва за забава за периода 31.08.2015г.-15.03.2018г.,законната
лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до заплащане на
главницата, както и в ЧАСТТА за разноските,в която част М.А. е осъдена да
заплати на „Топлофикация Враца“ ЕАД гр.Враца 59,35 лв.в заповедното
производство по ч.гр.д.№ 1257/2018г.на РС Враца и 490,61 лв.в исковото
производство, и вместо него в тези му части
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че М.П.А. ***, ЕГН **********, с адрес *** НЕ ДЪЛЖИ на
"Топлофикация-Враца" ЕАД, ЕИК ***, сумата от 1251,37 лв. главница –
стойността на консумирана, но незаплатена топлинна енергия за жилище, находящо
се в гр.Враца, жк. ***; сумата в размер на 216 лв.-лихва за забава за периода
31.08.2015г.-15.03.2018г.,законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на иска до заплащане на главницата и направените разноски в
заповедното и исковото производства.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата му част.
ОСЪЖДА "Топлофикация-
Враца"ЕАД гр. Враца, с ЕИК ***, с адрес на управление гр. Враца, ул. ***,
представлявано от Р.М. ДА ЗАПЛАТИ в полза на ОКРЪЖЕН СЪД гр. Враца сумата в
размер на 50.03 лв. държавна такса за въззивното производство.
ОСЪЖДА
„Топлофикация- Враца“ЕАД гр. Враца, с ЕИК ***, с адрес на управление гр. Враца,
ул. ***, представлявано от Р.М. ДА ЗАПЛАТИ в полза на особения представител на
ответницата М.П.А., адв. М.М. *** сумата в размер на 200 лв.-адвокатско възнаграждение
за представителство във въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:........... Членове:1..........
2..........