О П
Р
Е Д Е Л Е Н И Е №2221
30.11.2022г., гр. Стара Загора
Административен съд – Стара Загора,
седми състав, в закрито заседание на тридесети ноември
през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кремена Костова-Грозева
разгледа
докладваното от съдия Костова-Грозева адм. дело №741 по описа за 2022 година.
Производството е по реда на чл.197 и сл. от АПК.
Образувано по жалбата на Г.Х.Е. *** против отказ на Началник отдел КПК при ТП НОИ Стара Загора с изх. № 4005-23-158-1 от 30.09.2022г. да разгледа по същество заявление от 23.08.2022г., подадено от г-н Е. за издаване на задължителни предписания за подаване на данни с декларация образец 1 „Данни за осигурено лице“ по чл.5, ал.4, т.1 от КСО като самоосигуряващо се лице за периода от 01.01.2012г до 17.05.2013г.
Частният жалбоподател счита този отказ за незаконосъобразен и немотивиран. Сочи, че за периода 16.02.2012г. – 12.05.2013г. полагал труд за „Венди-101“, ООД. В резултат на проведено ревизионно производство и издаден РА на дружеството от приходната администрация било прието, че положеният труд не бил по граждански договор, а представлявал прикрито трудово правоотношение по см. на чл.1, ал.2 от КТ. Въз основа на този РА, ТП на НОИ издали предписание на г-н Е. да заличи информацията, подадена с декл., обр. 1 и обр.6, като самоосигуряващо се лиц и да подадял нови по реда на чл.4, ал.1, т.1 от КСО, като лице, полагащо труд по трудово правоотношение.
На практика органите на НОИ не оспорвали факта на упражнена трудова дейност от жалбоподателя, както и обстоятелството, че били внесени от него осигуровки, че данните били подадени в НОИ, макар и като за самоосигуряващо се лице. Безспорно в правомощията на контролните органи на НОИ било да констатира действително съществуващи трудово правоотношения и да прилагали произтичащите от това правни последици за осигурителното правоотношение, вкл. задължителни предписания за спазване на законовите разпоредби. В случая обаче контролните органи на НОИ не установили нарушения на чл.1, ал.2 от КТ при предоставяне на работната сила от Е. за „Венди-101“ООД и не провели процедурата по чл.405а от КТ, съотв. не издали постановление, с което да обявят гражданският договор между двете лица за трудов.
Счита, че били налице основанията на чл.99 от АПК за изменение на влязъл в сила административен акт. Вместо да преразгледал дадените предписания, административния орган отказал.
Съдът, въз основа на данните по преписката, намира за установено от фактическа страна следното:
По отношение на Г.Е. били издадени задължителни предписания № ЗД-1-23-00982003/28.03.2021г. от Контролен орган при ТП на НОИ Стара Загора /л.18/, с което същият бил задължен да заличи данните, подадени по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО за периода 01.01.2012г. – 17.05.2013г., с вид осигурен 12, декларация обр. 1. Задължителните предписания били основани на Констативен протокол за проверка № КП-5-23-00981930/23.08.2021г. /15-17/. С предписанието бил даден срок от 20 работни дни за изпълнението му и същото било връчено на Е. на 23.08.2021г.
От Г.Е. *** било подадено искане вх. рег. № 4005-23-158/23.08.2022г. /л.13/ за издаване на предписания за подаване на данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО като самоосигуряващо се лице, упражнявало свободна професия за периода 01.01.2012г. -17.05.2013г. По повод на същото било издадено и процесното писмо изх. № 4005-23-158-1/30.09.2022г., в което бил обективиран отказ за разглеждане на искането на осн. чл.27, ал.2, т.1 от АПК. Писмото било съобщено чрез изпращането му по пощата и връчено на адресата си на 17.10.2022г. Жалбата до съда била подадена чрез органа на 28.10.2022г.
При така установеното от фактическа страна, от правна Съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, като изходяща от активно легитимирано лице, против акт по см. на чл.197 от АПК и в установения 14 дневен срок.
По същество, същата е неоснователна.
В конкретният случай с процесното писмо, контролният орган при ТПНОИ Стара Загора е отказал разглеждане по същество на подаденото от г-н Е. заявление за издаване на задължителни предписания от 23.08.2022г., като се е мотивирал с факта на издадени задължителни предписания №ЗД-1-23-00981930/23.08.2021г., връчени на 23.08.2021г. и поради необжалването им, влезли в сила на 07.09.2021г. Задължителните предписания били изпълнени на 23.09.2021г. в определения срок, поради което било налице отрицателното условие по чл.27 ал.2 т.1 от АПК – влязъл в сила акт със същия предмет и страни.
С жалбата тези факти не се отричат, а и те се удостоверява от данните по изпратената преписка. Видно е от същите, че тяхното издаване е било по повод влязъл в сила РА против „Венди-101“ ООД, с който е било прието, че г-н Е. за периода 01.01.2012г. до 17.05.2013г. е бил в трудови правоотношения с това дружеството, които в нарушение на чл.1 от КТ били прикрити от сключен между страните граждански договор. Безспорно е също така, че въпросното задължително предписание, издадено по отношение на Г.Е. не е било обжалвано от него.
При това положение и от формална гледна точка, отказът, като основан на чл.27, ал.2, т.1 от АПК се явява законосъобразен, тъй като безспорно пред органа се удостоверява наличие на влязъл в сила административен акт с конкретно съдържание, което е пречка към 23.08.2022г. за издаването на друг акт със същото съдържание, в какъвто смисъл е искането на г-н Е..
Едва в жалбата си пред съда, частният жалбоподател сочи, че били налице основанията по чл.99 от АПК за изменение на този влязъл в сила административен акт. Такива доводи обаче липсват в искането му до органа, а и същите не се конкретизират по никакъв начин и пред съда. В чл.99 от АПК законодателят изчерпателно установява седем различни хипотези, при наличието, които органът/ засегната страна могат да искат възобновяване на производството по издаване на административен акт, който е влязъл в сила и не е било обжалван пред съда. Г-н Е. не мотивира нито едно от тези основания пред компетентния орган, вкл. и пред съда, за да има задължение за първия да се произнесе по същество на евентуално искане основано на този текст от АПК.
За пълнота на изложението, Съдът намира, че следва да посочи и следното:
Съгласно чл.108, ал.1, т.3 от КСО, издаването на задължителни предписания е нормативно установено правомощие, чрез които се осъществява контрол върху спазването на разпоредбите на държавното обществено осигуряване и дейността, възложена на НОИ. Те се форма на административна принуда, която има за цел да отстрани отклонения от предписаното на задължените субекти поведение. Предоставени са на контролните органи, за да постигнат съответствие между правно дължимото и фактическото, при което се удовлетворява обществения интерес от съблюдаване установения ред на държавно управление в областта на осигуряването. По аргумент на новелата на текста, Съдът приема извод, че задължените да спазват този ред лица нямат право да искат издаване на задължителни предписания, защото задължението за подаване на данните се свързва с началото или с възобновяването на дейността, която е основание за осигуряване и когато то не е изпълнено точно, едва тогава ще възникне санкционното по своя характер правоотношение с упражняване на правомощията по чл.108, ал.1, т.3 от КСО.
Органът правилно отказва, защото той не дължи разглеждане по същество на така подаденото искане първо, защото то няма за предмет издаване на акт, по силата на който да се упражнят административни права на заявителя и второ, липсва признат правен интерес за г-н Е. да иска издаване на акт с такъв предмет. Ако, същият е считал, че с издаденото през 2021г. задължително предписание са накърнявани негови права, то е следвало да упражни правото си на жалба против тях и евентуално чрез акта на горестоящия административен орган или съда, да постигне отричане на материално-правното основание, което обосновава въпросното задължение, отразяващо се по негативен начин върху интересите на частния жалбоподател.
С оглед гореизложеното и на основание чл.200, ал.1 от АПК, Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на на Г.Х.Е. *** против отказ на Началник отдел КПК при ТП НОИ Стара Загора с изх. № 4005-23-158-1 от 30.09.2022г. да разгледа по същество заявление от 23.08.2022г., подадено от г-н Е. за издаване на задължителни предписания за подаване на данни с декларация образец 1 „Данни за осигурено лице“ по чл.5, ал.4, т.1 от КСО като самоосигуряващо се лице за периода от 01.01.2012г до 17.05.2013г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС на Р.България в 7-дневен срок от връчването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: