Р Е
Ш Е Н
И Е 167
гр.Пазарджик 20.12.2013г.
В
името на народа
Пазарджишкият окръжен съд ТЪРГОВСКА колегия……в публично заседание...на…двадесети
ноември..две хиляди и тринадесета....в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: КАТЯ ПЕНЧЕВА
при секретаря…В.Б.…….и в
присъствието на прокурора…………като разгледа докладваното от съдията….т.дело №19 по
описа за 2013г.,за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно и
субективно съединени искове с правно основание чл.694 ал.1 от ТЗ, във връзка с ал.3, пр.
последно.
Ищецът „МИНЕРАЛНИ РЕСУРСИ“ ООД, дружество с ограничена отговорност, съществуващо в
съответствие със законите
на Република Италия, регистрирано във фирмения регистър на
Търговско-промишлената, занаятчийска и земеделска палата - Новара, с данъчен номер и номер на вписване 01990810036, с адрес на управление Италия, Новара,
площад „Мартири дела Либерта“
№ 4, КАП 28100, представлявано от С. Б., Председател на Управителния
съвет, чрез Р.Р.А.,
адвокат, вписан в Софийска
адвокатска колегия, по пълномощно, със
служебен адрес: Адвокатско дружество „Боянов
и Ко“ - гр. София, бул. „Патриарх Евтимий“, твърди в предявената искова
молба против „БУЛГАР МИНЕРАЛИ –
СТРЕЛЧА” АД гр.Стрелча, с ЕИК ********* – с открито производство по
несъстоятелност с решение №35/21.03.2011г., постановено по т.д. №66/2010г. по
описа на ПзОС, вписано в ТР на 04.04.2011г.
и против Г.С.С.,
че с решение № 35 от 21.03.2011г.,
постановено по т. д. № 66/ 2010г. по описа на Окръжен съд Пазарджик, е открито производство по несъстоятелност на
„БУЛГАР МИНЕРАЛИ – СТРЕЛЧА“ АД, гр.
Стрелча, определена е началната дата на неплатежоспособността - 14.03.2010г. Решението е вписано в Търговския
регистър на 04.04.2011г.
/под № 20110404151145/. С
Определение №534 от 28.12.2012г., постановено по т. д. №66 по описа за 2010г. на Окръжен съд Пазарджик, вписано в Търговския
регистър на 18.01.2013г., на
основание чл. 692 от Търговския закон, съдът по несъстоятелността е одобрил списъка
на приетите предявени вземания, като е направил
изменения, изразяващи се във включване в списъка на приетите вземания, вземания на
ответника Г.С. включени от
синдика в Списъка по чл.686 ал.3 от ТЗ на неприетите предявени вземания /обявен
в ТР на 16.07.2011г./ и е изключил процесното вземане
от Списъка на неприетите такива.
Ищецът – кредитор с прието вземане в производството по
несъстоятелност, предявява отрицателен установителен
иск за несъществуване на вземанията на Г.С., включени в списъка на приетите
вземания с определението по чл.692 ал.4 от ТЗ под номер №18 и №19 и
изключени от изготвения от синдика списък по чл.686 ал.3 от ТЗ. Търди се, че ответникът Г.С.,
е предявил в производството по
несъстоятелност с Молба вх. № 854/04.05.2011г. следните вземания: Вземане в размер общо на 46 596,20лв. - неплатени месечни възнаграждения; Вземане за обезщетение за
забава върху тях в размер на 6 923,50лв. Възраженията срещу съществуване на
вземанията се основават на твърдения, че договорите,
на които се основават, са антидатирани и нищожни; Г.С.
не е изпълнявал служебните си задължения и е действал във вреда на БМС; Процесните суми
са платени на Г.С.. Поради
изложеното моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено несъществуването на
вземанията на Г.С., които са
включени под номера 18 – в размер на 46 596,20лв. и №19 – в размер на 6 923,50лв. в списъка на
неприетите вземания на синдика, но с
Определение №534/28.12.2012г. по
т.д. №66/2010г. на Пазарджишкия
окръжен съд са включени в списъка на приетите вземания.
Независимо че юридическото лице е обявено в
несъстоятелност, в специалното производство по чл.694 от ТЗ, същото се
представлява от управителния си орган. Съгласно вписванията в ТР, „БУЛГАР
МИНЕРАЛИ – СТРЕЛЧА” АД гр.Стрелча се представлява от ИД Г. Стойков С. и В. К. –
заедно. Тъй като в хода на
процедурата по размяна на съдебни книжа по реда на чл.367 от ГПК, съдът е
сезиран с молба, подадена от ИД Г. Стойков С., в която
се сочи, че поради принципни разногласия между двамата законни представители,
същите не са в състояние да постигнат единодушни решения по всички въпроси,
касаещи дружеството, включително и да предприемат необходимите процесуални
действия по подаване на отговор на исковата молба, с определение
№203/08.04.2013г. за особен представител на дружеството е назначен адв. Ц.М. – ПАК.
В постъпилия в срока по чл.367 ал.1 от ГПК отговор
от адв. М. се оспорват изцяло предявените искове.
Позовава се на недопустимост на същите, поради непредявяване на исковата молба
в предвидения преклузивен 7-дневен срок. Относно
възражението за антидатираност на договорите за
управление се позовава на разпоредбата на чл.181 ал.1 от ГПК, съгласно която договорите, като
частни документи, имат достоверна дата от деня, в който съдържанието им е
възпроизведено в официален документ, каквото представлява вписването в търговския регистър. Счита, че са
неоснователни и другите възражения, на които ищцовото
дружество основава
исковите си претенции.
В постъпилия в срока по чл.367 ал.1 от ГПК отговор
от ответника Г.С.С., се оспорват изцяло предявените искове. Заема се становище, че
исковете са допустими, но неоснователни. Относно съществуването на оспорените
вземания се сочи, че същите представляват уговорено, но неплатено
възнаграждение на ответника като член на Съвета на директорите и изпълнителен
директор на „Булгар минерали-Стрелча” АД, които
произтичат от сключен договор за възлагане на управление от 23.01.2008г. и договор за
възлагане на управление и представителство от 23.01.2008г. и касаят периода от
16.05.2008г. до 21.03.2011г. включително. Тези вземания са предявени в
производството по несъстоятелност, а срещу неприемането им от синдика е предявено
възражение №4779/26.07.2011г. против неприетите от синдика вземания (т.18 и 19
от Списъка на неприетите предявени вземания). Оспорва се възражението за антидатираност на договорите за управление, като се
позовава на прилагането им в търговския регистър по партидата на „Булгар
минерали-Стрелча” АД при вписване на дружеството в регистъра (към заявление А5 с
вх.№ 20080422162449, вписване 20080516105109), сключени са въз основа на оправомощаване съгласно Протокол от
учредително събрание на дружество от 23.01.2008г., приложен към същото заявление в
търговския регистър, който факт установява достоверността на датата по смисъла на чл.181,
ал.1 от ГПК. Заема становище, че твърдението, че С. не е изпълнявал служебните
си задължения и е действал във вреда на дружеството, е неаргументирано. Относно
възражението, че сумите, произтичащи от договор за възлагане на управление са
платени, се позовава на признанието на синдика, че този факт не е осъществен, което признание е
възпроизведено и в мотивите /стр.15/ на обявеното в търговския регистър Определение
№ 534/28.12.2012г. по т.д.№ 66/2010г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик (вписване
20130118154842). Към отговора на исковата молба са приложени писмени доказателства. Претендира
сторените по делото разноски.
В представената в срока по чл.372 от ГПК допълнителната
искова молба от ищеца се поддържа изцяло изложението на
исковата молба и се доразвиват съображенията за несъществуване на вземанията,
оспорват се фактическите твърдения и правни доводи на ответниците.
По отношение на твърдението, че процесните договори
за управление са антидатирани, се поддържа, че за достоверна
дата може да се счита 22.04.2008г. датата, на която са депозирани в търговския регистър. Твърди се, че в
първия договор е посочено възнаграждение от 500лв. съгласно решението на
учредителното събрание и в съответствие с чл.221
т.5 от ТЗ. Вторият договор обаче (също датиран 23.01.2008г.), в който е уговарено
месечно възнаграждение от 1 000лв. е нищожен поради противоречие със закона, т.к. учредителното събрание на БМС му е определило възнаграждение от 500лв., което той
вече получава по първия договор. Ето
защо, възнаграждение, което не е определено от общото събрание на акционерите не се дължи и всякакви
уговорки за такова между членовете на
СД не могат да задължат дружеството. Допълва се и се пояснява твърдението за недържимост на вземанията, поради неизпълнение на
задълженията на ответника С., произтичащи от договора за възлагане на
управление. В тази насока се позовава на разпоредбата на чл. 237 ал. 2 от ТЗ и чл. 5 ал. 1 от договора,
с която е вменено задължение на управителя да упражнява правомощията, свързани с
изпълнението на договора с грижата на добрия професионалист, в интерес на
дружеството и при спазване на закона и устава. Твърди се, че ответникът С. не само не е
действал в полза на дружеството, а напротив - извършвал е действия, с които
го е увреждал до такава степен, че дружеството е изпаднало в несъстоятелност, тъй като,
заедно с Л. К., чрез поредица от фиктивни и неизгодни сделки, са прехвърлили цялото
имущество на БМС на контролирани и свързани с тях лица, като и са задължили
последното към тези лица - „Геоминерал” АД, „Булгармин Инженеринг” АД, „Ватия”
АД, „Ватия Трейдинг” АД и „Ватия
Холдинг” АД. Изложени са факти относно сделки, увреждащи дружеството. На
самостоятелно основание се оспорва акцесорното
вземане, представляващо обезщетение за забава, с твърдението, че тази забава е
по вина на самия Г. С. в качеството му на управител на дружеството. Оспорва се истинността на представена от
ответника справка за начислени и неизплатени възнаграждения на Г.С., тъй като същите са
издадени от него и като документ същата удостоверява изгодни за него права. Оспорва се истинността
й, като се
сочи, че не може да се приеме, че същата изхожда от БМС, т.к. съгласно
вписванията в търговския регистър, същото се представлява от Г.С. и В.. К… само заедно, а
освен това не е ясно кога е издадена и дали след издаването й претендираната
сума не е платена.
В представения в срока по чл.373 от ГПК допълнителен
отговор от ответника „Булгар-Минерали-Стрелча“
АД се поддържат и доразвиват съображенията, изложени в отговора на исковата
молба.
В
представения в срока по чл.373 допълнителен отговор от ответника Г.С. се
оспорват фактическите и правни доводи, изложени в допълнителната искова молба и
се поддържат съображенията, изложени в
отговора на исковата молба. По отношение на твърдението, че на Г.С. не се дължи
възнаграждение, тъй като не е изпълнявал служебните си задължения и е действал
във вреда на дружеството, се допълва, че ищецът
не е лице, процесуалноправно легитимирано да предяви подобни претенции към член
на съвет на директорите на дружество, в което дори не е акционер, а такива
права притежава единствено самото търговско дружество, в чийто съвет на директорите
членува ответникът. В този смисъл счита, че тези възражения са и недопустими.
Съгласно молба вх.№7314/14.10.2013г., подадена от „Минерали индустриали“ ООД -
дружество регистрирано в съответствие със законите на Република Италия,
представлявано от С. Б., на 01.08.2013г. първоначалният ищец „Минерални
ресурси“ ООД Италия се е вляло в приемащо дружество „Минерали индустриали“ ООД, като към молбата са приложени писмени
доказателства установяващи твърдяното правоприемство.
/Към молбата е приложено и пълномощно от юридическото лице правоприемник с
което се упълномощава АД „Боянов и КО“ и посочени по именно адвокати/. С оглед
настъпилото правоприемство по отношение на активно
легитимираната страна след образуване на делото, на основание чл.227 от ГПК,
във вр. с чл. 261 от ГПК, като страна ищец по делото
на мястото на първоначалният ищец „Минерални ресурси“ ООД е конституиран
правоприемникът на посоченото дружество - „Минерали индустриали“
ООД - дружество регистрирано в Република
Италия, представлявано от С. Б..
Като се запозна с приложените по делото
доказателства и становищата на страните, съдът намери за установено следното:
Така
предявените искове са допустими:
С решение № 35 от 21.03.2011г., постановено по т. д. № 66
по описа за 2010г. на Окръжен съд
Пазарджик, е обявена неплатежоспособността на длъжника „БУЛГАР МИНЕРАЛИ – СТРЕЛЧА“ АД, гр. Стрелча, определена е
началната дата на неплатежоспособността
- 14.03.2010г., открито е производство по несъстоятелност с произтичащите от това
последици. Решението
е вписано в Търговския регистър на 04.04.2011г. /под
№ 20110404151145/.
„Минерални ресурси“ ООД Италия притежава качеството на кредитор в производството по
несъстоятелност – вземанията му са включени в изготвения от синдика по реда на
чл.685 ал.1 от ТЗ списък на приетите вземания /по т.11 до т.22/. и в
Допълнителен списък по чл.688 ал.3 от ТЗ, обявени в ТР на 16.07.2011г. Новоконституираният ищец „Минерали индустриали“ ООД - дружество регистрирано в Република Италия
също е кредитор с приети вземания – включени в Допълнителен списък по чл.688
ал.3 от ТЗ.
С Определение №534 от 28.12.2012г., постановено по т. д.
№66 по описа за 2010г. на Окръжен съд Пазарджик, вписано в Търговския регистър на 18.01.2013г., на основание чл. 692 от
Търговския закон, съдът по несъстоятелността е одобрил списъка на приетите
предявени вземания, като е направил изменения, изразяващи се във включване в списъка на приетите вземания, вземания на ответника Г.С., включени от синдика в Списъка
по чл.686 ал.3 от ТЗ на неприетите предявени вземания /обявен в ТР на
16.07.2011г./ - под номера 18 – в размер на 46 596,20лв., представляващо
неплатените месечни възнаграждения като член на СД и като изпълнителен директор и №19 – в размер на 6 923,50лв., представляващо лихва за забава върху неплатените
месечни възнаграждения като член на СД и изпълнителен директор и е изключил процесните
вземания от Списъка на неприетите такива.
Исковата молба е
заведена в Окръжен съд Пазарджик на 28.01.2013г., като е изпратена по пощата на
дата 25.01.2013г. – видно от положеното пощенско клеймо. Следователно е спазен предвиденият
в чл.694 ал.1 от ТЗ преклузивен 7-дневен срок,
считано от момента на обявяване на определението по чл.692 ал.4 от ТЗ в
Търговския регистър.
Съгласно чл.694 ал.1 от ТЗ, кредиторът или длъжникът, ако е направил възражение по чл.690 ал.1 от ТЗ, може да предяви иск
за установяването на неприето вземане
или за несъществуването
на прието вземане в 7-дневен срок от момента на
обявяване в Търговския регистър на определението
на съда за
одобряване на списъка по чл.692 ал.4 от ТЗ. В ал.3 на същата разпоредба такава възможност за предявяване на установителен иск е предвидена и за кредитор, чието
вземане е изключено от списъка на
приетите вземания с определението по чл.692 ал.4 от ТЗ, както и кредитор и длъжникът за вземане, включено
в списъка на приетите вземания с определението по чл.692 ал.4 от ТЗ – като в настоящия случай правото на иск
на ищеца се основава на
последната хипотеза - като кредитор, оспорващ съществуването на вземане /на ответника – физическо лице/, включено в списъка на приетите
вземания с определението по чл.692 ал.4 от ТЗ. Ищецът има правен интерес
от предявяване на установителната претенция. Искът е предявен от активно легитимирана страна, в законоустановения преклузивен срок, същият е процесуално допустим и следва да се разгледа
от съда по
същество.
Исковото
производство по чл.694 от ТЗ, макар и да подлежи на разглеждане от съда по
несъстоятелността, представлява допълнително производство, което има обслужващо
предназначение по отношение на основното, същинско производство по
несъстоятелност. Касае се за установителен иск
относно съществуването или несъществуването на релевантно за несъстоятелността
вземане. Този иск е под режима на общия исков процес и по отношение на него
важат правилата на състезателното исково производство. В производството по иска
по чл.694 от ТЗ съдът трябва да провери, както допустимостта – която в случая е
налице, така и съществуването или
несъществуването на материалното право, тъй като от това зависи
възможността на кредитор да се ползва от механизма на универсалното принудително
изпълнение. При това положение и тъй като изпълняемото
право не е установено със сила на пресъдено нещо, в
производството по установителния иск ищецът носи доказателствената тежест за установяване на съществуването
или несъществуването на материалното право.
Доколкото, според изразеното становище в допълнителната
искова молба, както и в писмената защита/, не се поддържа твърдението за
несъществуване на оспорените взимания, поради антидатиране
на договорите за управление, тъй като за достоверна дата следва да
се счита датата, на която са депозирани
в търговския регистър, както и възражението основаващо се на валидността на
договора за възлагане на управление като член на съвета на директорите от
23.01.2008г., /с който е уговорено месечно възнаграждение в размер на 500 лв./,
то относно
съществото на спора следва да се преценят
и анализират доводите на ищеца за несъществуване на приетите от съда по
несъстоятелността вземания, основаващи се на твърденията, че вторият договор – за възлагане на
управление и представителство /също от 23.01.2008г./, в който е уговорено месечно възнаграждение от 1 000лв., е
нищожен поради противоречие със закона, както и възраженията, основаващи се на твърдения, че
ответникът Г. С. не е изпълнявал служебните
си задължения и е действал във вреда на БМС и че процесните
суми са му платени.
Не
се спори, а и видно от представения договор за възлагане на управление от
23.01.2008г., сключен между „Булгар Минерали –
Стрелча“ АД /доверител/ – от една страна и от друга – Л.К., В.П. и Г.С. /довереници/ – в качеството им на членове на съвета на
директорите, в съответствие с решения на учредителното събрание на „Булгар Минерали – Стрелча“ АД, проведено на 23.01.2008г.
/протоколът от което учредително събрание е приложен като доказателство по
делото/, доверителят е възложил на доверениците да
управляват дейността на дружеството за срок от три години, срещу
възнаграждение, определено при условията и по реда, предвидени в договора.
Договорът е приложен по
партидата на дружеството в
търговския регистър на 22.04.2008г. към заявление А5 с вх.№ 20080422162449, вписване 20080516105109). Съгласно
чл.7 от договора е определено месечно възнаграждение на членовете на СД – в
размер на по 500лв., платими в срок до 10-то число на месеца, следващ този, за
който възнаграждението се дължи. Този размер възнаграждение е определен в
съответствие с взетото решение на учредителното събрание на „Булгар Минерали – Стрелча“ АД с Протокол от 23.01.2008г. –
т.4.2.
По
силата на договор от 23.01.2008г. за
възлагане на управление и представителство, сключен между „Булгар Минерали – Стрелча“ АД /доверител/ – от една страна
и от друга - Г.С. /довереник/ – на последния е възложено да осъщесвява
управлението на дейността и представителството на дружеството – в съответствие
с решение на Съвета на директорите от 23.01.20108г. Договорът е приложен по партидата на дружеството в търговския регистър - вписване 20080516105109. Съгласно
чл.7. от договора е определено месечно възнаграждение в размер на
1 000лв., платимо до 10-то число на месеца, следващ този, за който
възнаграждението се дължи.
Неоснователен
е доводът на ищеца за несъществуване на приетите от съда по несъстоятелността
вземания, основаващ се на твърдението, че вторият договор – за възлагане на управление и представителство от
23.01.2008г., в който е уговорено месечно
възнаграждение от 1 000лв., е нищожен поради противоречие
със закона, тъй като учредителното събрание на БМС му е определило възнаграждение от 500лв., което той
вече получава по първия договор.
За
да бъде една сделка нищожна, тя трябва да противоречи на императивна правна
норма или правен принцип. Съгласно чл.221 т.5 от ТЗ общото събрание на
акционерите определя възнаграждението на членовете на съвета на директорите – в
съответствие с която разпоредба е взетото решение на учредителното събрание на
„Булгар Минерали – Стрелча“ АД с Протокол от
23.01.2008г. – т.4.2. Съгласно чл.235 ал.2 от ТЗ съветът на директорите може да
овласти едно или няколко лица от състава си да
представляват дружеството, а съгласно чл.244 ал.4 от ТЗ съветът на директорите
възлага управлението на дружеството на един или няколко изпълнителни членове и определя възнаграждението им. Следователно
не само не съществува законова забрана за определяне, съответно заплащане на
възнаграждение на изпълнителния член, избран от състава на съвета на
директорите, но по смисъла на чл.244 ал.4 от ТЗ това е правно регламентирано
положение.
За установяване недължимост на договорното възнаграждение на Г.С.,
поради неизпълнение на задълженията по договора за
управление и действия от негова страна във вреда на
БМС, по искане на ищеца в задачата
на допуснатата съдебноикономическа експертиза са включени въпроси
относно сделките, сключени между БМС и свързани лица /„Геоминерал“ АД, „Булгармин
Инженеринг“ АД, „Ватия“ АД, „Ватия Трейдинг“ АД и „Ватия Холдинг“ АД/ и относно баланса между пазарните цени и съответната покупна/пазарна цена по тези
сделки. Съгласно заключението на вещото лице, изготвено
въз основа на анализ на
регистъра на сделките и задълженията между „БМС“ АД и всяко от свързаните дружества
поотделно, се констатира, че сключените между „БМС“ АД и свързаните лица сделки не се
отклоняват съществено от пазарните
условия – т.е. не може да се обоснове извод, че сделките
са водени във вреда на дружеството – „БМС“ АД. Заключението
на вещото лице в тази част е оспорено от ищцовата
страна. Но дори и да се установи
нарушение от страна на ответника
Г. С. на вменените
му задължения в качеството на член на съвета на
директорите и изпълнителен директор на изискването на
чл.237 ал.2 от ТЗ – да изпълнява функциите си с грижата на
добър търговец и в интерес на дружеството
и на всички акционери, възпроизведено и в съответните
клаузи на
чл.5 ал.1 от договора за възлагане на
управление и договора за
представителство, това би
рефлектирало върху отношенията между страните по договора
за възлагане на управление. Т.е. – като последица от евентуално
зле водени дружествени работи от страна на
ответника
– в качеството му на член на СД и законен представител - управление на дружеството без проява на
грижата на добрия търговец и не в интерес на
дружеството, биха настъпили последиците от неизпълнение на специфични договорни
задължения, визирани в специалния закон - чл.240 ал.2 от ТЗ, съгласно която членовете на съветите отговарят
солидарно за вредите, които виновно са причинили
на дружеството и която отговорност е спрямо самото дружество.
Тази отговорност би могла да се
реализира по реда, предвиден в чл.240а от ТЗ или съгласно
гаранционно – обезпечителната
отговорност, предвидена в
чл.240 ал.1 от ТЗ, или по реда на
чл.9 ал.2 от договора за управление и чл.9 ал.2 от договора за управление и
представителство. Следователно последиците от неизпълнение на договорните задължения настъпват само между страните по договорното правоотношение и това неизпълнение поражда права само за
насрещната страна по договора – дружеството,
тъй като отговорността на членовете на съвета
на директорите и изпълнителния член за действия, увреждащи интересите на дружеството, води само до вътрешноправни
последици в отношенията между дружеството и член на съвета на директорите. Тези права не биха
могли да ползват трето на
договорните правоотношения лице, каквото е ищецът – от една
страна, а от друга, не биха
могли да обосноват недължимост на уговореното възнаграждение, нито пък несъществуване на правопораждащото вземането основание – договорите за управление и съдържащите се в същите клаузи за уговорено
възнагражодение. Ето защо възражението за недължимост
на оспореното вземане,
поради неизпълнение на задълженията по договорите
за управление, се явява
неоснователно.
Неоснователно е и твърдението за недължимост на
вземането, произтичащо от договора за управление, поради извършено плащане на
уговореното възнаграждение.
Съгласно заключението от допуснатата по делото съдебноикономическа
експертиза, съгласно счетоводните документи и регистри на ответното дружество,
за периода от 16.08.2008г. до
21.03.2011г. В счетоводните
регистри на ответното дружество по счетоводна сметка
4218 „Персонал”, в аналитична
партида „Възнаграждения за плащане чрез
„телебанк” към 31.03.2011г. са осчетоводени
сумите, дължими на Г.С. за месечните
му възнаграждения като изпълнителен член на съвета
на директорите на БМС АД, възлизащи общо на 46 596,24лв. При извършената
проверка в счетоводните регистри
на „Булгар Минерали – Стрелча“ АД към 30.09.2013г. не
са установени данни за изплащане /в брой или по банков
път/ на месечните
възнаграждения или части от тях,
дължими на ответника за периода от
16.05.2008г. до 21.03.2011г. Към края
на отчетните периоди - 31 декември
на съответната година, неплатените възнаграждения на Г.С., които съставляват част от задълженията към
персонала, са отразени в балансите на ответното дружество
в раздел В „Задължения” на пасива, група
„Други
задължения”, статия „Към персонала”. Към 31.12.2008г. дължимите
суми към Г.С. възлизат на 8 796,20лв., към 31.12.2009г. -
24 996,20лв., към
31.12.2010г. – 41 196,20лв., към
31.12.2011г. и към
31.12.2012г.- 46 596,20лв. При проверката
на предоставените счетоводни регистри, отразяващи движението по счетоводна сметка
421 „Персонал”, се установява,
че месечните възнаграждения на Г.С. са начислявани ежемесечно. Разчетите за дължимия ДОД също са отразявани
ежемесечно, а разчети за осигуровки не
са извършвани, тъй като такива
не са дължими
поради обстоятелството, че Г.С. е бил осигурен
по трудово правоотношение за максималния осигурителен доход. Съгласно обясненията на вещото лице,
депозирани в съдебно заседание, ежегодно осчетоводените задължения на
дружеството към Г.С., като задължения за възнаграждение на персонала, съвпадат
с данните, съдържащи се в баланса и годишния финансов отчет за съответната
година, както и с момента на разчетите за дължимия ДОД.
Данните, съдържащи се в съдебноикономическата
експертиза, обосновават извод за наличието на редовно водено счетоводство при
дружеството – длъжник в производството по несъстоятелност, като счетоводството
е водено последователно. Съгласно разпоредбата на чл.55 ал.1 от ТЗ редовно водените търговски книги и записванията в тях могат да се
приемат като доказателство, като в съответствие с чл.182 от ГПК, действително доказателствената сила на счетоводните книги не е
равнозначна на материалната доказателствена сила на
официален свидетелски документ. Същото се отнася и до оспорената от ищеца
справка за начислени и неизплатени възнаграждения по договори за управление и
контрол на Г.С., издадена като извлечение от счетоводните книги на дружеството,
като достоверността на материализираната в този частен писмен документ
информация съвпада със спорния факт – предмет на установителния
иск. Възраженията на ищцовата страна за
несъществуване на процесното вземане обаче, се
свеждат не до нередовно водене на счетоводството, т.е. – до ненадлежно
осчетоводяване на процесната сума като задължение към
ответника – физическо лице, а до твърдения, че тези суми са изплатени, като
допълнително се въвежда твърдението, че изплащането е извършено под формата и
по повод на друг вид правоотношения. На база на това твърдение се оспорва и
заключението от съдебноикономическата експертиза, като
оспорването по чл.200 ал.3 от ГПК се изразява в твърдение, че вещото лице не е
отговорило на въпрос, който е в смисъл – какви други плащания /извън
възнагражденията по договора за управление/ са извършвани от дружеството в
полза на Г.С.. Така предявеното оспорване по чл.200 ал.3 от ГПК е
неоснователно, тъй като формулираната от самия ищец задача към съдебноикономическата експертиза, поставена в исковата
молба и в допълнителната искова молба изобщо не съдържа такъв въпрос, а вещото
лице е отгворило на поставения въпрос, съобразно
предмета на спора. Едва при провеждането на съдебното заседание, в което е
прието заключението на вещото лице и посредством оспорването му, ищецът въвежда
невъведено с исковата молба, включително и с допълнителната искова молба, чиято
функция е да поясни и допълни първоначалната, фактическо твърдение за
несъществуване на оспореното вземане - поради изплащането му под друга форма –
по друг вид правоотношения /без дори да уточни под каква форма и по какъв вид
други правоотношения е изплатено, като в писмената защита се сочи: „…вещото
лице не отговори на допуснатия въпрос какъв е размерът на всички суми, изплатени
на Г. С., а даде заключение само за сумите по мениджърския договор….“/. Освен
че ищецът, носещ доказателствената тежест да установи
положителния факт за наличието на друг вид правоотношения между двамата ответници и извършено плащане по тези правоотношения от
дружеството към физическото лице, които по някакъв начин да „компенсират“
дължимото се договорно възнаграждение, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл.154 от ГПК не установи този
факт, то и фактическото му твърдение в тази насока е и несвоевременно въведено.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената
тежест по чл.154 от ГПК ищецът не установява и положителния факт, от който
черпи благоприятни последици – че дължимото се възнаграждение по договора за
възлагане на управление е изплатено на Г.С.. Съответствието на ежегодното осчетоводяване задълженията на
дружеството към Г. С., като задължения за възнаграждение на персонала, с
данните, съдържащи се в баланса и годишния финансов отчет за съответната
година, както и с момента на разчетите за дължимия ДОД, опровергава
твърдението на ищцовата страна за техническо
манипулиране на електронния счетоводен архив на ответника – търговец.
Оспорване на
заключението от СИЕ се основава и на довода, че заключението не е изготвено
вследствие проверка на счетоводните книги, „намиращи се у синдика“, а на
счетоводство, което се води от оторизирано за тази цел лице. Действително
съгласно разпоредбата на чл.658 ал.1 т.4 от ТЗ, на която се позовава ищецът,
синдикът води и съхранява търговските книги, но тази му функция е във връзка с
общо вменените му права и задължения да осъществява правомощия съобразно с
развитието на производството по несъстоятелност и не вменява в задължение на
синдика „физически“ да води счетоводството, а тази дейност се извършва от лице
със специални познания в счетоводната област.
Аргументите за съществуване на главното вземане
обуславят и факта на съществуване на акцесорното
задължение за обезщетение за забава. Съгласно
заключението от съдебноикономическата експертиза законната лихва върху главницата, представляваща
възнаграждение по двата договора за управление, за
периода от 10.06.2008г.- първата падежна
дата за изплащане
до 21.03.2011г., възлиза общо на
7 069,47лв., като вземането, включено
от съда по несъстоятелността с определението по чл.192 ал.4 от ТЗ е в размер на 6 923,50лв. Несъстоятелен е доводът за недължимост
на акцесорните задължения, поради неоказано
съдействие от страна на кредитора. По делото не са ангажирани доказателства, а
не са наведени и конкретни доводи за наличието на предпоставките по чл.95 от ЗЗД – неоправдано неприемане предложението на длъжника от страна на кредитора.
По изложените
съображения така предявените отрицателни установителни
искове за несъществуване на приетите от съда с определението по
чл.692 ал.4 от ТЗ вземания на кредитора Г.С.
се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал.3 от ГПК ищецът следва да
заплати на ответника Г.С. направените разноски по делото, съгласно представения
списък на разноските по чл.80 от ГПК, в размер на 1 810лв. /от
които 1 510лв. – адв. възнаграждение и 300лв. –
депозит за вещо лице/. Искането на ищцовата страна по
чл.78 ал.5 от ГПК за намаляване на разноските, представляващи адвокатско
възнаграждение, е неоснователно, тъй като заплатеното адвокатско възнаграждение
в полза на процесуалния представител, не надвишава предвиденото минимално
такова според чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери за
адвокатските възнаграждения.
Следва да се присъдят и разноските, сторени от масата на несъстоятелността
на „Булгар Минерали – Стрелча“ АД в размер на 1 200лв.,
внесени за назначения особен представител.
На основание чл.694 ал.2 от ТЗ ищецът следва да заплати дължимата се ДТ в
размер на 2 100,79лв.
Водим от изложеното и на основание Пазарджишкият окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Минерали индустриали“ ООД - дружество регистрирано в Република Италия, във фирмения регистър на
Търговско-промишлената, занаятчийска и земеделска палата - Новара, с данъчен номер и номер на вписване 01661310035, с адрес на управление Италия, Новара,
площад „Мартири дела Либерта“
№ 4, КАП 28100, представлявано от С. Б. – правоприемник на „МИНЕРАЛНИ РЕСУРСИ“ ООД, Република Италия, регистрирано във фирмения
регистър на Търговско-промишлената, занаятчийска
и земеделска палата - Новара, с данъчен номер
и номер на вписване 01990810036, с адрес на
управление Италия, Новара, площад „Мартири дела Либерта“ № 4, КАП
28100, представлявано от С. Б., Председател на Управителния съвет, против
„БУЛГАР МИНЕРАЛИ – СТРЕЛЧА” АД гр.Стрелча, с ЕИК ********* – с открито
производство по несъстоятелност с решение №35/21.03.2011г., постановено по т.д.
№66/2010г. по описа на ПзОС, вписано в ТР на 04.04.2011г. и Г.С.С. с ЕГН **********,
със служебен адрес гр. София, комплекс ЕСТЕ, ул. „Самоков“
№28“И“, със съдебен адрес – гр. Пазарджик, ул. „И. Вазов“ №12б, ет.3 – адв. П.Х. - ПАК, отрицателни установителни искове по чл.694 ал.1 от ТЗ за
установяване несъществуване на приети в производството по несъстоятелност, вземания
на кредитора Г.С.С., включени в списъка на приетите вземания с
определението по чл.692 ал.4 от ТЗ – в размер на 46 596,20лв. /№18/, представляващо
неплатените месечни възнаграждения като член на СД и като изпълнителен директор и в размер на 6 923,50лв. /№19/, представляващо лихва за забава върху неплатените
месечни възнаграждения като член на СД и изпълнителен директор - като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „Минерали
индустриали“ ООД -
дружество регистрирано в Република Италия, във фирмения регистър на Търговско-промишлената,
занаятчийска и
земеделска палата - Новара, с данъчен номер и номер на вписване 01661310035, с адрес на управление Италия, Новара,
площад „Мартири дела Либерта“
№ 4, КАП 28100, представлявано от С. Б. – правоприемник на „МИНЕРАЛНИ РЕСУРСИ“ ООД, Република Италия, регистрирано във фирмения
регистър на Търговско-промишлената, занаятчийска
и земеделска палата - Новара, с данъчен номер
и номер на вписване 01990810036, с адрес на
управление Италия, Новара, площад „Мартири дела Либерта“ № 4, КАП
28100, представлявано от С. Б., Председател на Управителния съвет, да
заплати на
„БУЛГАР МИНЕРАЛИ – СТРЕЛЧА” АД гр.Стрелча, с ЕИК ********* – с открито
производство по несъстоятелност с решение №35/21.03.2011г., постановено по т.д.
№66/2010г. по описа на ПзОС, вписано в ТР на 04.04.2011г., направените разноски по делото в размер на 1 200
лв.
ОСЪЖДА „Минерали
индустриали“ ООД -
дружество регистрирано в Република Италия, във фирмения регистър на Търговско-промишлената,
занаятчийска и
земеделска палата - Новара, с данъчен номер и номер на вписване 01661310035, с адрес на управление Италия, Новара,
площад „Мартири дела Либерта“
№ 4, КАП 28100, представлявано от С. Б. – правоприемник на „МИНЕРАЛНИ РЕСУРСИ“ ООД, Република Италия, регистрирано във фирмения
регистър на Търговско-промишлената, занаятчийска
и земеделска палата - Новара, с данъчен номер
и номер на вписване 01990810036, с адрес на
управление Италия, Новара, площад „Мартири дела Либерта“ № 4, КАП
28100, представлявано от С. Б., Председател на Управителния съвет, да заплати
на Г.С.С. с ЕГН **********,
със служебен адрес гр. София, комплекс ЕСТЕ, ул. „Самоков“
№28“И“, със съдебен адрес – гр. Пазарджик, ул. „И. Вазов“ №12б, ет.3 – адв. П.Х. - ПАК, направените разноски по делото в размер на 1 810лв.
ОСЪЖДА „Минерали
индустриали“ ООД -
дружество регистрирано в Република Италия, във фирмения регистър на Търговско-промишлената,
занаятчийска и
земеделска палата - Новара, с данъчен номер и номер на вписване 01661310035, с адрес на управление Италия, Новара,
площад „Мартири дела Либерта“
№ 4, КАП 28100, представлявано от С. Б. – правоприемник на „МИНЕРАЛНИ РЕСУРСИ“ ООД, Република Италия, регистрирано във фирмения
регистър на Търговско-промишлената, занаятчийска
и земеделска палата - Новара, с данъчен номер
и номер на вписване 01990810036, с адрес на
управление Италия, Новара, площад „Мартири дела Либерта“ № 4, КАП
28100, представлявано от С. Б., Председател на Управителния съвет, да заплати на държавата по
сметка на Пазарджишки окръжен съд - ДТ в размер на 2 100,79лв.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския Апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: