Р Е Ш Е Н И Е
№ 1940/8.5.2019г. , гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав , в публично
заседание на 11.04.2019 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА
ДАНЕВА
при секретаря М.Дончева като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 7767 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК.
Производството по делото е образувано по
повод предявен от ищеца „З.Д.Е.“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:*** срещу ответника П.Ч.К.
ЕГН **********, с адрес: *** установителен
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за
приемане за установено в отношенията между страните ,
че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА , както
следва: сумата в размер на 523,70
лв. (петстотин двадесет и три лева и седемдесет
стотинки), представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета
№ *********, по задължителна застраховка "Гражданска отговорност",
застрахователна полица № **************от 16.07.2015 г., във връзка с настъпило
на 17.04.2016 г. събитие, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК в съда –02.02.2018 год. до
окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед №
735/05.02.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№ 1564/2018 г. по описа на ВРС-ХVІІ състав.
Ищецът обосновава съществуващия за него
правен интерес от провеждане на установителния иск, навеждайки следните
фактически твърдения:
Излага , че на 17.04.2016 г. в гр. Варна, на ул. „Сан Стефано" № 12, в
посока ул. „Приморска", е реализирано
пътнотранспортно произшествие (ПТП), с участието на лек автомобил марка
„Мерцедес Ванео" с ДК №*******собственост на ЕТ „Радослав Пенев -Транс
Трейд", управляван от П.Ч.К., и лек автомобил марка „Фолкваген Голф"
с ДК №*******, собственост на Ненко Маринов Цветков, в резултат на което са
нанесени вреди на лекия автомобил „Фолксваген Голф".
За настъпилото ПТП е съставен Протокол за
ПТП № ******/**.**.****г. ПП на МВР при РДВР-Варна.
Лек автомобил „Мерцедес
Ванео" с ДК №*******е застрахован при "З.д.Е." АД по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите, застрахователна полица № **************от
16.07.2015 г., с период на действие от 16.07.2015 г.
до 16.07.2016 г.
По повод настъпилото
събитие, на 18.04.2016 г. до застрахователя е подадено Искане за завеждане на
претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите" и е образувана е щета № *********. Извършен е оглед на автомобила и щетите по
същият са оценени в размер на 513,70 лева. Сумата е платена на искателя по банков път с преводно нареждане от
22.04.2016 г.
От Протокол за ПТП № ******/**.**.****г. ПП на МВР при РДВР - Варна, се установява, че
произшествието е настъпило по вина на водача на л.а. „Мерцедес Ванео" с ДК
№*******който като не осигурява достатъчно странично отстояние се блъска в
паркирания л.а. марка „Фолкваген Голф" с ДК №*******. От същия протокол се
установява, че водачът П.Ч.К. към момента на реализиране на пътнотранспортното
произшествие е бил с концентрация с алкохол в кръвта над допустимата по закон
норма, а именно над 1,72 %. За
извършените нарушения на П.Ч.К., е съставен акт за установяване на
административно нарушение по чл. 25, ал. 1 и чл. 150 от ЗДвП № 411066 от 17.04.2016
г.
На основание на чл. 500, ал. 1, т. 1
от Кодекса за застраховането (КЗ), застрахователят има право да получи
платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски от лицето,
управлявало МПС, когато при настъпването на пътнотранспортното произшествие, е
извършил нарушение по Закона за движение по пътищата, като е управлявал
моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на
алкохол в кръвта над допустимата по закон норма.
С регресна покана изх. № РК-***-****/*/**.**.****З.д.Е."
АД, на основание чл. 500, ал.
1, т. 1 от КЗ, П.Ч.К., е поканен да възстанови на дружеството платеното
застрахователно обезщетение, в размер на 523,70 лева, от които 10.00 лева
ликвидационни разходи в седемдневен срок от датата на получаване на поканата. Видно от обратната разписка поканата не е получена от адресата, с
отбелязване, че пратката не потърсена. Към настоящия момент в
дружеството не е постъпило плащане от страна на П.Ч.К..
С оглед на изложеното се моли съда да
постанови съдебно решение, с което да уважи предявения иск ,
както и да се присъдят направените по делото разноски, както и разноските в
заповедното производство.
Ответникът П.Ч.К. ЕГН **********, с адрес: *** , в срока по
чл.131 от ГПК , не е депозирал
отговор на исковата молба.
В хода на производството по делото ищецът, чрез процесуален представител поддържа предявения иск и моли за постановяване на неприсъствено решение по делото, с което
предявеният иск да бъде уважен.
Въпреки предоставената му възможност, в срока по чл. 131 от ГПК, ответникът не е депозирал отговор на
исковата молба и не е изпратил представител в първото по делото заседание, без
да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.
Досежно допустимостта на предявения иск с правно
основание чл.422 от ГПК:
От изисканото в настоящото производство ч.гр.д.№
1564/2018 г. по описа на ВРС-ХVІІ състав , се установява, че същото е
образувано по подадено от ищцовата страна в настоящото производство в
качеството й на заявител срещу ответника в настоящото производство в качеството
му на длъжник заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,
депозирано в деловодството на съда на 02.02.2018 г. Въз основа на депозираното
заявление е издадена Заповед № 735/05.02.2018 г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК, по силата на която е разпоредено на длъжника П.Ч.К. ЕГН ********** с адрес *** ДА
ЗАПЛАТИ на Кредитор З.Д. „Е.“ АД *** сумата от 523.70 лв. /петстотин двадесет и три лева и
седемдесет стотинки/, представляваща
главница за изплатено застрахователно
обезщетение на основание сключен Договор за застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите”, застрахователна полица № № **************г., със срок на
валидност от 16.07.2015 г. до 16.07.2016 г.,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда – 02.02.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и
направените по делото разноски в размер на 25,00 лв. /двадесет и пет лева./, внесена държавна такса,
и 360.00 лв. /петдесет лева/ - адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78, ал. 8 ГПК.
Посочено е , че вземането произтича от следните обстоятелства: за
изплатено застрахователно обезщетение на основание сключен Договор за
застраховка „Гражданска отговорност”, застрахователна полица № № **************г.,
със срок на валидност от 16.07.2015 г. до 16.07.2016г.
Заповедта
е връчена по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, като заявителят и ищец в настоящото
производство е уведомен е предявил настоящия иск преди изтичане на едномесечния
срок от уведомяването му за предявяване на искова молба, на основание чл.415 от ГПК и е представил доказателства за заведената искова молба по ч.гр.д.№
1564/2018 г. по описа на ВРС-ХVІІ състав.
С оглед на
гореизложеното, съдът намира,че настоящото
производство е допустимо и предвид на това, че е налице идентитет между
процесните вземания и вземанията по заповедта, съдът дължи произнасяне по
съществото на исковата претенция.
СЪДЪТ, след като взе
предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По делото са приобщени към доказателствения материал
следните писмени доказателства, представени от ищеца, а именно: Застрахователна полица
по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" №
**************от 16.07.2015 г.; Протокол за ПТП № ******/**.**.****г. ПП на МВР
при РДВР - Варна; Свидетелство за регистрация и технически преглед на л.а.
марка „Фолкваген Голф" с ДК №*******, заедно със свидетелство за
регистрация; Искане за завеждане на претенция по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите, вх. № РК-001-432/2/1в.04.2016 г. на „ЗД
Евроинс" АД и декларация от Ненко Маринов Цветков; Опис - протокол от
извършен оглед по щета № *********; Доклад по щета № *********; Платежно
нареждане от 22.04.2016 г. (извлечение от интернет банкирането на „ЗД
Евроинс" АД); Регресна покана, изх. № РК-001-432/2/26.04.2016 г. на
"ЗД Евроинс" АД, ведно с известие за доставянето му; Снимков материал
на електронен носител, изготвен при огледа на увредения автомобил.
СЪДЪТ, като взе
предвид, че на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, че ответникът не е
депозирал отговор на исковата молба и не се явява в съдебното заседание, нито
изпраща упълномощен процесуален представител в съдебно заседание, както и че исковете са вероятно основателни ,
с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства, които не са оспорени от ответната страна в срока по чл.131 от ГПК и като съобрази приложимите материалноправни норми и предпоставките на чл.422 ал.1 от ГПК, намира, че са налице
предпоставките на чл. 238, ал. 1 вр. чл. 239 от ГПК. Ето защо решението по
делото следва да бъде основано на положителната преценка за наличие на предпоставките
за постановяване на неприсъствено такова, като исковете следва да бъдат уважени
в претендирания размер.
При този изход на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на заплатените от него
съдебно-деловодни разноски, като се съобрази представения по делото списък с
разноски по чл.80 от ГПК , приложен по делото и доказателствата за реализирани
разходи, както и приложимите законови разпоредби. С оглед на това съдът
намира,че на ищцовата страна следва да бъдат присъдени направените в настоящото
производство разноски в общ размер от 385,00 лв., от които от които държавна
такса в размер на 25,00 лв. /като надвнесената държавна такса в исковото
производство може да бъде върната по искане на страната/ и адвокатско
възнаграждение в размер на 360,00 лв. с ДДС.
Съгласно т.12 от Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК
следва да бъдат присъдени с настоящото решение и разноските в заповедното
производство в общ размер от 385,00 лв. , от които 25,00 лв. – за внесена държавна
такса и 360,00 лв. – за изплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от така изложените съображения,
Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между ищеца „З.Д.Е.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, от една страна и ответника П.Ч.К. ЕГН **********, с адрес:
***, от друга страна , че ОТВЕТНИКЪТ
ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА , както следва:
сумата в размер на 523,70 лв. (петстотин
двадесет и три лева и седемдесет стотинки), представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по щета № *********, по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност", застрахователна полица № **************от
16.07.2015 г., във връзка с настъпило на 17.04.2016 г. събитие, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК в съда – 02.02.2018 год. до окончателното изплащане на задължението, за
която сума е издадена Заповед № 735/05.02.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 1564/2018 г. по описа на Варненски районен съд -ХVІІ
състав , на основание чл. 422 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА П.Ч.К.
ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „З.Д.Е.“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** сумата в
размер на 385,00 лв. ,
представляваща съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д.№ 1564/2018 г. по описа на Варненски районен
съд -ХVІІ състав, както и сумата от 385,00
лв., представляваща сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски в
исковото производство, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239,
ал. 4 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: