Р Е Ш Е Н И Е
ГР.БЕРКОВИЦА, 19.04.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
гр.Берковица……………………….гражданска колегия в публично заседание на 02 февруари……………………………………………
през две хиляди двадесет и първа година……….…..………………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ел.ФИЛИПОВА
при секретаря Н.Георгиева…………………….……………и
в присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело
596 по описа за 2019г…………..……………………..и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по иск с правно основание чл.45 ЗЗД.
Предявен е иск от Г.Д.К., по който е конституиран като ответник И.Г.
Ташков.
Ищецът твърди, че в периода 2015-2017 година заемал
длъжност Главен секретар на МВР. Твърди, че предложението на МС към Президента
за освобождаването му от длъжност било мотивирано с това, че според изявление в
новинарската емисия по БТВ и БНТ на 22.02.2017 година, К. е накърнил
интересите на МВР и на обществото, като принуждавал директори на Областни
дирекци да напускат „доброволно”, обяснявайки им, че върху него се указва
политически натиск. Твърди, че един от тези директори е ответникът, който по
това време заемал длъжността Директор на ОД на МВР – Монтана. Твърди, че на
22.02.2017 година в централната новинарска емисия по Нова телевизия било
излъчено интервю с последния, в което описвал среща между двамата, в която К.
му казал, че се налага да се разделят по политически причини.
Твърди, че ответникът
е изказал клеветнически и неверни твърдения, насочени срещу личността на ищеца,
които са го злепоставили пред обществото и колегите му, което в крайна сметка е
довело и до освобождаването му от длъжност. Всичко това довело до нарушаване на
емоционалното, здравословно и психическо състояние на ищеца, допринесло за
изживяни от него негативни емоции, напрежение и неудобство, били уронени честа,
достойснството и авторитета му в обществото. Мотивиран от горното, предявява
настоящия иск и моли съда да постанови
решение, с което осъди ответника да му заплати сумата от 5 000 лева,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от завеждане на делото до окончателното й изплащане. Претендира
и направените в производството разноски.
В срока за отговор ответникът И.Г. Ташков оспорва предявения иск.
Твърди, че никога и по никакъв повод не е разпространявал неверни и
клеветнически факти, насочени персонално към ищеца. Подробно обяснява фактите
около пенсионирането си. Убеден е, че по никакъв начин изказването му в
излъченото на 22.07.2017 година интервю не е повод за освобождаване на ищеца от
длъжност, нито пък е заявил неверни обстоятелства, които да са причинили
неудобство на последния. Моли съда, да постанови решение, с което отхвърли
предявения иск и му присъди сторените в производството разноски.
От събраните в хода на съдебното дирене писмени и гласни доказателства,
се установи следната фактическа
обстановка :
За периода 11.03.2015 – 22.02.2017 година ищецът заемал длъжност Главен
секретар на МВР. Длъжността се заема, респ. освобождава след Указ на Президента
на Република България по предложение на Министерски съвет. На датата на
подписване на Указа за освобождаването му от длъжност – 22.02.2017 година,
събитието е отразено в новинарските емисии на Националните телевизии. Новината
била придружена с интервюта. Служебният министър на МВР разяснил, че мотивите
за освобождаване на ищеца от заемане на длъжността са действия, с които
накърнил интересите на МВР и на обществото и в частност като отстранил няколко
лица, заемащи длъжност Директор на ОД на МВР под предлог, че спрямо самия него
е упражнен политически натиск. В емисията на Нова телевизия новината била
придружена от интервю, дадено от ответника. Към 2015 година последният заемал
длъжност Директор на ОДМВР Монтана. В интервюто последният казал : „Още с
влизането в кабинета му ме уведоми, че се налага да се разделиме по политически
причини. Идваха изборите, той ми обясни, така се налага. Ще оставаш ли в
системата. Викам, не. Аз си имах годините за пенсия, няма да тръгна да се моля
на който и да е.” Именно последните думи ищецът възприел като неверни и
клеветнически, което го мотивирало да предяви правата си в настоящото
производство.
Съгласно
разпоредбата на чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. Виновното поведение се презюмира по силата на ал.2. За да е
основателен такъв иск, следва да е установено, че е налице вреда с конкретен
обем или в конкретни размери, причинена от действията на конкретно физическо
лице. Тези действия трябва да са противоправни. Освен всичко останало трябва да
е налице пряка причинна връзка между поведението на деликвента и настъпилия
вредоносен резултат. В контекста на разглеждания казус следва да бъде обсъден
въпросът доколко изказването на ответника съдържа клеветнически и неверни
твърдения, които са причинили вреда на ищеца, като се държи сметка и за
спазване принципа на гарантиране правото на свободно изразяване.
В конкретния
случай от доказателствата по делото не се установи ответникът да е изказал
твърдения, които да са позорящи и да могат да бъдат квалифицирани като
противоправни.
На първо място не се установи изказването на ответника, без оглед на
неговото съдържание, да е станало причина за отстраняване на ищеца от длъжност.
Както е отбелязано и по – горе, назначаването, респ.уволняването от длъжност на
главния секретар на МВР става по предложение на МС и след подписване на Указ от
президента на Републиката. Към момента на излъчване на новинарската емисия –
вечерта на 22.02.2017 година, факт са били вече както решението на МС, така и
подписан от президента Указ.
Разпространението на информация по отношение на конкретно лице не би
могло да бъде противоправно деяние, освен ако не съдържа неверни данни, които
обективно са в състояние да засегнат честта и достойнството на конкретен
субект. Във въпросното интервю ответникът не споменава името на ищеца. Внимателното
му проследяване би могло и да създаде впечатление, че то се отнася до разговор,
проведен между двамата, но само субективното възприятие за това, не е
достатъчно, за да бъде възприето с категоричност, че ответникът е визирал
именно ищеца. На следващо място, от доказателствата по делото се установява
именно фактическата обстановка, изложена от ответника в отговора на исковата
молба. Към 2015 година последният е заемал длъжност Директор на ОД на МВР
Монтана и успешно е изпълнявал задълженията си – Дирекцията застанала на едно
от челните места в страната. Имал визия за развитие на Дирекцията и обмислял
разрешаване на конкретни кадрови въпроси. Именно по този повод отишъл на среща
със зам.министъра на МВР към онзи момент – св.Ц.Г.. Последният потвърждава, че към конкретния
момент ответникът не е изразявал планове за пенсиониране и напускане на
системата, а напротив – за по – нататъшно развитие. По време на разговора им,
ответникът бил потърсен от ищеца. Двамата се срещнали в кабинета на последния.
След приключване на срещата им, ответникът се върнал в Монтана със служебния
автомобил, управляван от св.Б.Б.. По време на пътуването ответникът споделил,
че Гл.секретар му казал, че следва да напусне поста си по политически причини.
Този разговор бил предаден по телефона и на св.Ц.Г.. Ответникът предпочел да се
пенсионира, за да избегне евентуално друго, неблагоприятно отстраняване от
длъжност. По това време по подобен начин били освободени директорите и на други
Областни дирекции в страната. Анализът на свидетелските показания води до извод
за истинност на твърденията на ответника във въпросното интервю, поради което
последните не могат да бъдат възприети като клеветнически, а от там и като
противоправни. Ето защо, какъвто и дисконфорт да е преживял ищецът в резултат
на излъченото, то той не подлежи на обезщетяване по реда на чл.45 ЗЗД.
По изложените съображения, съдът намира
предявения иск за неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен. При
този изход на делото ответникът има право на направените в производството
разноски.
По горните съображения съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Г.Д.К. с ЕГН **********,*** срещу И.Г.Г. с ЕГН **********,*** иск
за заплащане на сумата от 5000 лв., представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди като НЕОСНОВАТЕЛЕН
ОСЪЖДА Г.Д.К.
с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на И.Г.Г. с ЕГН **********,*** сумата от 580.00
лева направени в производството разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Монтана
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :