РЕШЕНИЕ №260136
гр. П., 19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пазарджишкият окръжен съд, търговско отделение, на двайсет и четвърти
С. през две хиляди двайсет и първа година в публично съдебно заседание в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕНЦИСЛАВ ПЕТРОВ
секретар Катя Кентова
като разгледа
докладваното от съдията търг. дело №
85/2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
субективно съединени искове от Й.Д.М., ЕГН ********** и В.Д.М., ЕГН **********,
действащи чрез законния си представител и техен баща Д.И.М., ЕГН **********,
чрез адв. А.Д. от САК, тримата с постоянен адрес:***, срещу Г. ф.– гр. С.,
ул. „Г. И.“ №**, за заплащане
на сумата от по 150 000 лева за
всеки един ищец, представляваща обезщетение за претърпените от тях
неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили от
смъртта на тяхната майка С. С.М., в резултат на ПТП от *** г. с делинквент Д.И.М.,
управлявал л. а. марка „С.“, модел „Д.“, рег. № ***,
ведно със законната лихва за забава върху главниците, считано от
Предявените искове се основават на следните фактически твърдения:
На **** г. Д.И.М., съпругата му С. С.М.
и двете им деца – ищците Й.Д.М. и В.Д.М. пътували с личния си *** „С.“ модел Д.,
рег. № ***, от гр. П. за село С., където живеели. Д.М. управлявал автомобила, а
до него на предна дясна седалка пътувала С.М.. При навлизане в кръстовището с
кръгово движение до бензиностанция „Ш.“ С.М. забелязала, че предната дясна
пътническа врата внезапно се отворила и съобщила на водача. Тъй като се
намирали в кръстовището с интензивно движение, Д.М. не успял веднага да
преустанови движението си и казал на съпругата си да изчака да спре. Въпреки
това обаче, тя посегнала с дясната си ръка да затвори вратата, а с десния крак
стъпила на степенката на ***а. Виждайки това, водачът инстинктивно натиснал
леко спирачката. По този начин пътничката загубила равновесие и паднала от
движещия се автомобил. Д.М. веднага спрял, слязъл и видял съпругата си на около
10 метра зад превозното средство, лежаща по гръб на платното в безсъзнание.
Оказал първа помощ на пострадалата до идването на Бърза помощ. В болничното
заведение се установило, че С.М. има мозъчен кръвоизлив и контузия на бял дроб.
Въпреки проведеното лечение, тя починала в болницата на *** г. Образуваното ДП
№ *** г. на РУ МВР – П. било прекратено, тъй като причините за възникването на
инцидента не могат да се вменят във вина на конкретен водач, на основание чл.
243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 вр. чл. 199 от НПК. Подробно се
излагат претърпените от ищците неимуществени вреди от загубата на тяхната майка
при този злощастен инцидент.
В уточнителна
молба вх. № 6298 от 17.07.2020 г. ищците сочат, че
вина за инцидента има водачът на МПС Д.М.. Допълнително се излага, че
управляваното от баща им МПС няма към датата на инцидента сключена задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, поради което
сочат като надлежен ответник в хипотезата на чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ
– Гаранционен фонд. При условия на
евентуалност, с оглед недоказването на вината на водача в наказателното
производство, се излагат съображения за приложимост на чл. 493, ал. 2, т. 4 от КЗ,
като безвиновна отговорност на застрахования водач. Претендира се и законната
лихва за забава върху главницата от момента на подаване на претенцията пред
Гаранционния фонд – 11.03.2020 г. до окончателното изплащане на сумите, като
материалноправна последица от уважаване на исковете (така изрично молба вх. №
6989/05.08.2020 г.). Претендират се и разноски.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК
ответникът Гаранционен фонд, чрез юрисконсулт Ш., е подал отговор на
исковата молба, в който излага довод за недопустимост на иска, на основание чл.
557, ал. 3, т. 2 от КЗ, тъй като пострадалата е знаела, че пътува в
незастрахован автомобил. Извод за това се прави въз основа на мотивите на
постановление за прекратяване на наказателно производство, според които на
водача М. е съставен АУАН за липса на сключена задължителна застраховка „ГО“ на
автомобилистите на датата на инцидента – 22.09.2019 г., когато автомобилът, в
който са пътували Д.М., съпругата му С.М. и двамата ищци е бил спрян в гр. С.
за проверка от полицейски служители. По същество се оспорват исковете по
основание и размер. Счита се, че не е налице фактическият състав на риска ГО.
Пострадалата е пътувала без обезопасителен колан в нарушение на чл. 137а от ЗДвП, поради което се прави възражение за съпричиняване на вредите в размер
поне на 90 % от страна на загиналата. Твърди се, че размерът на обезщетението е
изключително завишен, тъй като не отговарял на съществуващите в страната
икономически условия, стандарт на живот и съдебна практика.
В
допълнителната искова молба, постъпила в срока по чл. 372 от ГПК, се поддържа
изложеното в исковата, както и се оспорват възраженията на ответника.
Допълнително се твърди, че единствената причина за настъпване на инцидента е
поведението на водача.
В срока по чл.
373 от ГПК ответникът е депозирал допълнителен отговор на ДИМ. В него сочи, че
поддържа направените възражения.
По допустимостта на производството:
Легитимацията
на страните съответства на твърденията на ищците за претърпени вреди
от деликт и липса на застрахована гражданска отговорност на делинквента.
Сезиран
е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 от ГПК.
Съдът
счита,
че в случая претенцията на ищците за присъждане на законната лихва за
забава представлява последица от евентуалното уважаване на исковете
за обезщетение и не се предявява като самостоятелен иск по чл. 86 от ЗЗД, поради което ищците не са длъжни да сочат
размер на търсената лихва.
Съдът
приема, че надлежно е упражнено правото на
иск, доколкото ищците са провели описаната в
чл. 558, ал. 5 вр. чл. 496 от КЗ процедура за разглеждане на
претенцията пред застрахователя, като са го сезирали с искане за заплащане на обезщетение
на 11.03.2020 г. – обстоятелство, по което не се спори между страните. Исковете
са предявени на 12.06.2020 г., т. е.
след изтичане на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ.
Видно от
разпоредбата на чл. 557, ал. 3, т. 2 КЗ, въпросът за недължимостта на плащане
от Гаранционния фонд е въпрос по съществото на спора, а не по неговата допустимост.
Съдът приема от фактическа страна следното:
На
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК съдът е приел за
безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищците са
отправили претенции пред ответника за заплащане на обезщетение по повод процесното
ПТП на 11.03.2020 г., като застрахователят не се е произнесъл по тях в срока по
чл. 496, ал. 1 от КЗ, както и че за процесния автомобил няма сключена към
датата на инцидента застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
От мотивите на
приложеното по делото постановление за прекратяване на ДП № ***** г. на РУ МВР
– П. е прието, че наказателното производство следва да се прекрати на основание
чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 вр. чл. 199 от НПК, тъй като не е
установено настъпване на произшествието да е в резултат от виновно поведение на
водач (Д.М. или друг), а за причина за същото е прието единствено поведението
на пострадалата, която не е предприела действия по обезопасяването си,
поставяйки предпазен колан. В констативно-съобразителната част е посочено, че
на **** г. водачът Д.М.,*** с процесния *** заедно със съпругата си С.М. и
двете си деца (ищците по делото) били спрени в гр. С. за проверка от полицейски
служители, при което му бил съставен АУАН за това, че няма валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ (ГО) на автомобилистите. Поради това, когато
пристигнали в гр. П., потърсил офис на застрахователна компания, където да
сключи такава застраховка, но тъй като всички офиси били заключени, семейство М.
потеглили към парк „О.“ в града.
Не е спорно, че С.
С.М. е майка на ищците по делото, съпруга на Д.М., починала на **** г., видно
от препис-извлечение от акт за смърт, издаден от Община П. на същата дата.
От събраните по делото гласни доказателства се установи следното:
Свидетелят Г. В. М. дава показания, че познава много добре семейство М.,
тъй като е близък приятел с Д.М.. Познава и децата - ищците по делото. Поддържа,
че семейството е било сплотено. Понеже баща им Д.М. няколко пъти е пребивавал в
чужбина по работа, основна грижа за тях е полагала именно майката С.М., с която
децата имали много силна емоционална привързаност. Когато са идвали на гости да
си играят с неговите деца, свидетелят забелязал, че Й. и В. били много общителни,
весели, щастливи, прилежни, с направени прически и т. н. След смъртта на майка
им, децата не били така сговорчиви, не били лъчезарни, както преди. Напротив,
били смутени и затворени в себе си. Излага, че когато общува с децата се усеща
тъгата в тях. Те самите се опитват да отбягват темата за майка им. Няма я вече
тази жизненост и радост. След смъртта на майка им децата не ходили на училище
около 2 месеца, не желаели да разговарят с никого.
От изслушаните заключения на вещото лице - психолог М.К. по приетата по
делото съдебнопсихологична експертиза, неоспорени от страните, възприети от
съда за компетентно, пълно и обосновано изготвени, се установява следното:
След преживяната психотравма В.М. (на *** г.) изпада в състояние на *************.
Типичните симптоми за това стресова разстройство включват епизоди на повтарящо
се изживяване на травмата под формата на внезапно оживяване на минали сцени, напомнящи
за травмата. Към момента В. все още ******** За подобряване ***** Към момента
на изготвяне на експертизата В. изпитва чувство на *******
След преживяната психотравма Й.М. (на *** г.) изпада в състояние на ********.
Към момента Й. продължава да ******* Към момента на изготвяне на експертизата
при Й.М. ********. Експертът акцентира, че интензивността на преживяванията не е в степен, нарушаваща актуалното и
психо-социално функциониране.
От изслушаното по делото заключение на вещото лице -
автоексперт В.Ф. по допуснатата от съда съдебноавтотехническа експертиза,
неоспорено от страните, възприето от съда за компетентно, пълно и обосновано
изготвено, се установява следното:
Малко преди *** ч. на **** г. ***ът „С. Д.“, рег. № ***,
управляван от Д.М.,*** към кръговото кръстовище. Навлязъл в него от най-лявата
пътна лента, за да продължи по моста на бул. „Ц.Й.“ над р. М.. Най-вероятно се
е движил във външната дясна кръгова пътна лента по траектория с радиус 25
метра, със скорост около 40 км/ч. Предната му дясна врата не била затворена
плътно в рамката си, по начин да се заключи ключалката. При навлизане в
кръговите ленти ***ът се е движел направо, поради което вратата е останала
притворена. Това е причината водачът и пострадалата да не възприемат факта, че
вратата не е затворена. След навлизане в кръговите ленти, ***ът започва да се
движи в ляв завой, поради което центробежната сила е действала в посока отляво
надясно, от което незаключената предна дясна врата се отворила изцяло. При
излизане от кръговото кръстовище, ***ът се движел направо по възходящ наклон
със скорост около 40 км/ч. Когато автомобилът продължил по бул. „Ц.Й.“, по
моста над р. М., той се е движил праволинейно и не е имало центробежна сила. В
този момент С.М., седяща на предна дясна седалка, преценила въпреки
предупрежденията на водача и децата си, че може да затвори отворилата се врата,
стъпила с десен крак на степенката и протегнала ръка към дръжката на вратата,
за да я затвори, като в това си положение тя не е имала опора със захват на
свободната си лява ръка. При опит да захване дръжката на вратата, съобразно
височината на С.М. от 150-160 см., горната част на торса, където е центъра на
тежестта, напуска десния страничен габарит на автомобила и за кратко време се
оказва в състояние без опора и в нарушено равновесие. Виждайки опитите на
съпругата си да затвори вратата, водачът Д.М. задействал плавно-леко спирачките,
но под действието на инерционната сила, тялото на пострадалата политва напред, губи
равновесие и изпада понеже горната част-торса и главата са били извън фургона
на ***а. Експертът сочи и втори възможен вариант, при който С.М. успяла да
хване дръжката на вратата и към момента на задействане на спирачките, освен
инерционната сила на тялото на пострадалата, се е добавила инерционната сила и
на вратата, която е насочена напред и надясно, като по този начин тялото е било
издърпано навън и причинява падането.
Критичният момент в ситуацията е моментът, в който
пострадалата в положение изправена с опорен десен крак на степенката, без да се
придържа с лявата ръка, се пресяга към дръжката на отворената напълно врата,
при което горната част на торса е напуснала десния габарит на автомобила и за
момент се оказва извън него, като точно в този момент реакцията на водача за
спиране е била неправилна и не безопасна. Неустойчивото, самоволно действие на
пострадалата извън автомобила е предизвикало инстинктивната реакция за спиране
от страна на водача М., резултата от която той в този момент обективно не е бил
в състояние да предвиди. Безспорен факт е, че пострадалата е изпаднала от ***а
при задействане на спирачките. Вещото лице приема, че при задействане на
спирачките, освен инерционната сила от предприетото спиране се е добавила и
инерционната сила на вратата, което допълнително спомага да извади пострадалата
от равновесие („ако вече не го е загубила“),
независимо дали е успяла да хване дръжката на вратата или не. Процесният ***
има фабрично монтирани предпазни колани, като същите са били налични за
автомобила и са били изправни към момента на ПТП. Вещото лице обобщава, че
причините за възникване на ПТП са от субективен характер. Причината за създаване
на опасната ситуация е отварянето на предната дясна врата по време на
движението на автомобила в кръговото движение, която врата не е била затворена
от самата пострадала. Причината тя да изпадне от автомобила е в направения от
нея опит да затвори вратата по време на движение на МПС, като не е спазила
указанията на водача да изчака, както и обстоятелството, че е била без поставен
предпазен колан, който би я задържал в ***а. От страна на водача М., причината
да изпадне пострадалата е предприетото от него спиране в момент, когато я видял
че прави опит сама да затвори вратата, т. е. в момент, когато не е безопасно. Обобщено,
причината пострадалата да изпадне от МПС е в действията, както на пострадалата,
така и на водача.
По делото е приет АУАН, съставен в деня на инцидента **** г.,
около *** ч., на водача Д.И.М. при извършена проверка от актосъставителя Й.В.
за това, че на главен път от гр. Б. за гр. П. е управлявал *** „С. Д.“, рег. № ****,
без сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите - чл. 638,
ал. 3 от КЗ. Приет е и втори съставен на водача АУАН от същата дата **** г.,
след настъпване на процесното ПТП, около 14:30 ч., за това, че няма валидна
застраховка „ГО“ на автомобилистите и че не носи свидетелствата за управление и
регистрация на МПС.
При разпита на свидетеля Й.В. относно обстоятелствата, при
които е съставил АУАН, се установява, че не може да си спомни за конкретната
проверка от *** г., но излага процедурата при съставяне на АУАН на
нарушителите: На първо място, след като се спре съответния водач, визуално се
гледа дали на панорамното стъкло на автомобила е залепен стикер за сключена
застраховка „ГО“. Ако няма такъв стикер или е изтекла валидността му, се пита
водача: „Имате ли сключена застраховка Гражданска отговорност?“, тъй като може
да има, но стикерът да не е залепен. Служебно също се проверява дали има
сключена такава застраховка. След като се установи нарушението - липса на
сключена застраховка гражданска отговорност, се съставя и АУАН. Водачът се вика
при актосъставителя за предявяване на акта за запознаване, евентуално за възражения
и подпис. Посочва, че свидетел на процесния АУАН от 22.09.2019 г. е колегата му
Г..
Свидетелят В.В.Г. - старши полицай на патрулен автомобил дава
показания, че на **** г. е работил съвместен наряд с колегата му Й.В., но няма
спомен за конкретната проверка. Процесният АУАН от **** г. е съставен поради
несключена застраховка „ГО“. Твърди, че двамата проверяват спрения за проверка
автомобил, като единият проверява документите, а другият подсигурява колегата и
наблюдава реакцията на пътниците. Проверката е винаги минимум от двама
служители. Извършва се по следния начин: служителят се представя на водача на
автомобила, разговорът е с него. Изискват се документите за самоличност,
документите за МПС, проверяват се стикерите на предно панорамно стъкло - за технически
преглед, за застраховка „ГО“, докога е валиден прегледът, кога изтича
застраховката, дали е на разсрочено плащане и т. н. В провомощието и на двамата
е да извършат проверката, но само колегата В. е можел да състави акта, тъй като
служител в патрулно-постовата дейност няма право да съставя актове по ЗДвП.
Твърди, че в случай на липса или изтекла застраховка „ГО“ на всеослушание на
пътуващите в автомобила се посочва, че има извършено нарушение. В този смисъл поддържа,
че ако съпругата на водача е била в колата, няма как да не е разбрала за какво
е нарушението, тъй като се говори по начин, да се чува от всички присъстващи в
автомобила. Чисто процедурно, ако се забележи, че на предното стъкло няма
стикер за сключена застраховка „ГО“, се изисква информация от водача докато е
още в автомобила. След това той предоставя изисканите му документи. Ако не ги
предостави, се прави служебна справка. Категоричен е, че при съставяне на акт
за липса на гражданска отговорност, лицето - нарушител и присъстващите в
автомобила разбират, че се съставя акт за това нарушение. АУАН се връчва на
нарушителя - водач до патрулния автомобил, като дори му се зачита част от
текста. По принцип само водачът, на който се съставя акта присъства при
актосъставителите до патрулния автомобил.
Правни
изводи:
Предявени са субективно
съединени искове по чл. 557, ал.
1, т. 2, б. „а“ КЗ.
В производството по този иск върху ищеца лежи
доказателствената тежест да установи: 1/
противоправно поведения от страна на делинквента Д.М.; 2/ вреда;
3/ причинна връзка между деяния и вреда; 4/ вина.
Достатъчно
е ищецът да твърди, че липсва застрахователно правоотношение между деликвент и
застраховател по застраховка „ГО“ на автомобилистите, за да обоснове правния му
интерес от водене на иска, респ. ответникът доказва наличие на застраховка, в случай,
че твърди такава.
Ответникът
установява възраженията си, от които черпи изгодни за себе си правни последици
и на които основава исканията и възраженията си, вкл. че е налице съпричиняване
от пострадалата; че е знаела за липсата на застраховка на автомобила и т.
н.
Няма спор, че липсва
застрахователно правоотношение между посочения за деликвент водач Д.М. и
застраховател по застраховка „ГО“ на автомобилистите.
По делото се
установи, че предната дясна врата на МПС не е била
плътно затворена при потеглянето му, поради което впоследствие,
при ляв завой в кръговото
кръстовище, от центробежната сила на движението на ***а, същата се отворила изцяло.
Задължение на водача при превозване на пътници е преди потегляне и по време на движение да осигури
всички условия за безопасното им превозване,
съгласно разпоредбата на чл.
132, т. 2 от ЗДвП. Незабелязването от страна на водача М. на незаключената
врата безспорно е действие, което противоречи на посочената
разпоредба от закона. С оглед на това,
доказано е противоправното действие на водача, което се явява и в
причинно-следствена връзка с увреждането на пострадалата, тъй като деянието е необходимо условие за
настъпване на вредата понеже, ако при мислено изключване на
поведението на деликвента (вратата беше затворена), същата нямаше да
се отвори и вредата не би настъпила. В този ред на мисли, без значение е
дали от задействане на спирачките пострадалата е изпаднала от автомобила или
не. За пълнота на изложението съдът приема, че не се установи по категоричен начин
дали пострадалата е загубила равновесие
преди задействане на спирачките или падането е в резултат на тяхната употреба
(вж. САвТЕ: „ако вече не го е загубила“).
Разпоредбата
на чл. 557, ал. 3, т. 2 от КЗ предвижда, че Гаранционният фонд не извършва
плащане от Фонда за незастраховани МПС за вредите, претърпени от лице, което по
собствена воля е пътувало в моторното превозно средство, като е знаело, че
същото не е застраховано и Гаранционният фонд е доказал, че лицето е знаело
това обстоятелство.
От
съдържанието на цитираната правна норма, която е в синхрон с чл. 10, т. 2, втори
абзац от Директива 2009/103/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 16 С.
2009 г. относно застраховката „Гражданска отговорност" при използването
на МПС и
за контрол върху задължението за сключване на
такава застраховка, се установява, че законът е предвидил при доказване на
определени обстоятелства, които са свързани със знанието на пострадалия, че
водачът е нямал качеството на застраховано лице по договор за задължителна
застраховка „ГО“ на автомобилистие,
да се изключва отговорността на Гаранционния фон. Основанието за изключване
на отговорността на ответника следва да бъде направено в срока за
отговор чез възражение (както е в случая), а съобразно
общите правила за разпределение на доказателствената тежест,
установяването му следва да бъде осъществено в условията на пълно доказване.
Последното може да се осъществи както с преки, така и с косвени доказателствени
средства.
По делото
безспорно се установи, че в деня на инцидента - **** г., около *** ч., водачът Д.М.,
съпругата му С.М. и децата им, пътуващи заедно с тях в процесния ***, са били
спрени на проверка от полицейски служители, при което му бил съставен АУАН за
това, че няма валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ.
Съдът не намира
основания да не възприеме безпротиворечивите твърдения на актосъставителя Й.В.
и неговия колега В.Г., че при спиране на автомобил за
проверка и забелязване, че на предното панорамно стъкло липсва стикер за
валидна застраховка „ГО“ отправят въпрос към водача дали има сключена такава
застраховка. Необосновано с оглед формалната логика би било да се приеме, че въпреки
водения между служителя и водача диалог, свързан с наличието или не на сключена
застраховка „ГО“ (по време докато водачът е в автомобила заедно с останалите
пътници), респ. резултатът от проверката, а именно съставяне на АУАН за
констатираното нарушение да остане скрит (неясен) за пътуващата в същия
автомобил негова съпруга С.М. (друг е въпросът, че след проверката и пристигането
си в гр. П., малко преди инцидента, те са търсили офис на застраховател за
сключване именно на тази застраховка).
Или, знанието на пострадалата, че пътува в моторното
превозно средство, което не е застраховано е доказано от
ответника, което води до освобождаването му от отговорност по силата на
изричната разпоредба на чл. 557, ал. 3, т. 2 от КЗ.
По
разноските:
Ответникът претендира разноски в
размер на 200 лева за депозити по делото, които следва да се възложат в тежест
на ищците, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените искове на Й.Д.М., ЕГН **********
и В.Д.М., ЕГН **********, действащи чрез законния си представител и техен баща Д.И.М.,
ЕГН **********, тримата с адрес: ***, чрез адв. А.Д. от САК, срещу Г. ф.–
гр. С., ул. „Г. И.“ № ***, за заплащане на сумата от по 150 000
(сто и петдесет хиляди) лева за всеки един от ищците,
представляваща обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди – болки и
страдания, настъпили от смъртта на тяхната майка
С. С.М., в резултат на ПТП от *** г. с делинквент Д.И.М.,
управлявал л. а. марка „С.“, модел „Д.“, рег. № ***,
ведно със законната лихва за забава върху главниците, считано от
ОСЪЖДА Й.Д.М., ЕГН ********** и В.Д.М., ЕГН **********, действащи чрез законния
си представител и техен баща Д.И.М., ЕГН **********, тримата с адрес: ***, да заплатят на Г. ф.– гр. С., ул. „Г. И.“ № **, сумата в
размер на 200 (двеста) лева, представляващи направени
съдебно-деловодни разноски от ответника, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението може
да бъде обжалвано пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: /П/