Определение по дело №179/2020 на Окръжен съд - Разград

Номер на акта: 408
Дата: 14 декември 2020 г. (в сила от 14 декември 2020 г.)
Съдия: Рая Петкова Йончева
Дело: 20203300500179
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 14 август 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 408
гр. Разград , 14.12.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на четиринадесети декември, през две хиляди и
двадесета година в следния състав:
Председател:Рая П. Йончева
Членове:Валентина П. Димитрова

Ирина М. Ганева
като разгледа докладваното от Рая П. Йончева Въззивно частно гражданско
дело № 20203300500179 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.274, ал. ГПК
Образувано е по частна жалба, подадена от адв.Николова, в качеството й на особен представител
на Л. С. Д. -ответник в производството по гр.д.№ 2524/2019 на РРС срещу постановеното по това дело
Разпореждане № 2179/26.VІ.2020г., което прегражда развитието на предявения в срока по чл.21 ГПК
насрещен иск поради неотстранена нередовност, изразяваща се в неприлагане на изрично пълномощно по
предявяването му от назначения в производството особен представител на ответната страна.
Частният жалбоподател поддържа, че постановеното от първоинстанционния съд разпореждане е
неправилно. По подробно изложените в ч. жалба съображения прави искане за отмяна на разпореждането
и за продължаване на съдопроизводствените действия по приемане на насрещния иск за съвместно
разглеждане.
Жалбата е подадена в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Гр.д.№ 2524/2019 на РРС е образувано по иск на „Агенция за събиране на
вземания“ЕАД,ЕИК203670940, гр.София, предявен по реда и в срока на чл.422 във вр. с чл.415, ал.1,
т.2ГПК срещу Л. С. Д., при установено в хода на воденото срещу последната заповедно производство
обстоятелство, че същата не живее на посочения и регистриран в НБД постоянен, респ. настоящ адрес.
При така установените в хода на делото обстоятелства, първоинстанционният съд е предприел
служебно вменените му по см. на чл.47, ал. ГПК действия по назначаване на особен представител на
ответницата за сметка на ищеца, който в срок е депозирал указаната му за възнаграждението на особения
представител сума.
Със свое Разпореждане №961/9.III.2020г. съдът е назначил адв. А.М.К.Н. за особен представител на
ответната в производството по делото страна, като с оглед на произтичащите от служебно назначеното
представителство, на същата е разпоредено връчване на преписи от исковата молба и приложенията, и
предоставен следващия се по см. на чл.131 ГПК срок за отговор, за предявяване на насрещен иск и за
други, преклудиращи се с изтичането му процесуални действия.
1
Указанията са връчени на служебно назначеният особен представител на 10.III.2020г. На 1.IV.2020, в
срока по чл.131 ГПК и в качеството си на назначен особен представител на ответника, адв. А.М.К.Н. е
упражнила правото на отговор и е сезирала съда с насрещно предявен иск за прогласяване на
недействителността на кредитния договор,с8лчет между ищеца и представляваната от нея Древниок .
Установявайки, че към така предявения насрещен иск липсва в приложение изрично пълномощно,
първоинстанционният съд е приел, че наср. искова молба е нередовна; предоставил е срок за отстраняване
нередовността на иска с прилагане на изискуемото се според него „ изрично“ пълномощно и поради
непредставяне на същото в срок, е върнал наср. иск, преграждайки хода му с постановеното обжалвано в
това производство Разпореждане № 2179/26.VІ.2020г.
Постановено в този смисъл, разпореждането е неправилно и следва да бъде отменено, а делото върнато за
продължаване на дължимите по наср. иск съдопроизводствени действия.
За този си извод, в този си състав съдът на първо място съобрази, че се касае за произтичащо от закон
и назначено от съд процесуално представителство в защита на страна-длъжник в заповедно
производство, за която съдът служебно е констатирал, че не живее на регистрирания постоянен/настоящ
адрес и не работи по трудово правоотношение. В тези случаи института на процесуалното
представителство е предвиден м хипотеза, изключваща възможността за личното явяване на страната и
договорно учреденото от нея представителство по спорове, произтичащи от облигационно установени с
кредитор отношения по потребителски договор.
На следващо място РОС съобрази, че по регл. на чл.47, ал.6 ГПК, действието по подаване на
насрещен иск и защитимите с предявяването му в това производство интереси не попадат в предметния
обхват на действия и спорове, за редовността на които разпоредбите на чл.29(5 ГПК и чл.34(3 ГПК,
изискват „изрично“ пълномощно. Не се касае за спогодба или действие на разпореждане с предмета на
иска, за което процесуалният представител следва да е изрично упълномощен от довереника си; не се
касае за свързан с лични права спор. Още повече, че в предявения по реда на чл.422 ГПК иск, съдът е
длъжен и да се произнесе по въпроса за валидността на ДПК.
На особения представител следва да се определи възнаграждение в размер на сумата 200 лв.,
съобразно наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения - в минималния размер по
чл. 11 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, приложим към производствата за разглеждане на частни жалби.
По изложените съображения и на основание чл. 274 ГПК, РОС
ОПРЕДЕЛИ:
Производството е по реда на чл.274, ал. ГПК

Образувано е по частна жалба, подадена от адв.Николова, в качеството й на особен
представител на Л. С. Д. -ответник в производството по гр.д.№ 2524/2019 на РРС срещу
постановеното по това дело Разпореждане № 2179/26.VІ.2020г., което прегражда
развитието на предявения в срока по чл.21 ГПК насрещен иск поради неотстранена
нередовност, изразяваща се в неприлагане на изрично пълномощно по предявяването му от
назначения в производството особен представител на ответната страна. Частният
2
жалбоподател поддържа, че постановеното от първоинстанционния съд разпореждане е
неправилно. По подробно изложените в ч. жалба съображения прави искане за отмяна на
разпореждането и за продължаване на съдопроизводствените действия по приемане на
насрещния иск за съвместно разглеждане.

Жалбата е подадена в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което
е допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Гр.д.№ 2524/2019 на РРС е образувано по иск на „Агенция за събиране на
вземания“ЕАД,ЕИК203670940, гр.София, предявен по реда и в срока на чл.422 във вр. с
чл.415, ал.1, т. ГПК срещу Л. С. Д., при установено в хода на воденото срещу последната
заповедно производство обстоятелство, че същата не живее на посочения и регистриран в
НБД постоянен, респ. настоящ адрес.

При така установените в хода на делото обстоятелства, първоинстанционният съд е
предприел служебно вменените му по см. на чл.47, ал. ГПК действия по назначаване на
особен представител на ответницата за сметка на ищеца, който в срок е депозирал указаната
му за възнаграждението на особения представител сума.

Със свое Разпореждане №961/9.III.2020г. съдът е назначил адв. А.М.К.Н. за особен
представител на ответната в производството по делото страна, като с оглед на
произтичащите от служебно назначеното представителство, на същата е разпоредено
връчване на преписи от исковата молба и приложенията, и предоставен следващия се по см.
на чл.131 ГПК срок за отговор, за предявяване на насрещен иск и за други, преклудиращи се
с изтичането му процесуални действия. Указанията са връчени на служебно назначеният
особен представител на 10.III.2020г. На 1.IV.2020, в срока по чл.131 ГПК и в качеството си
на назначен особен представител на ответника, адв. А.М.К.Н. е упражнила правото на
отговор и е сезирала съда с насрещно предявен иск за прогласяване на недействителността
на кредитния договор,с8лчет между ищеца и представляваната от нея Древниок .
Установявайки, че към така предявения насрещен иск липсва в приложение изрично
пълномощно, първоинстанционният съд е приел, че наср. искова молба е нередовна;
предоставил е срок за отстраняване нередовността на иска с прилагане на изискуемото се
3
според него „ изрично“ пълномощно и поради непредставяне на същото в срок, е върнал
наср. иск, преграждайки хода му с постановеното обжалвано в това производство
Разпореждане № 2179/26.VІ.2020г

Постановено в този смисъл, разпореждането е неправилно и следва да бъде отменено, а
делото върнато за продължаване на дължимите по наср. иск съдопроизводствени
действия. За този си извод, в този си състав съдът на първо място съобрази, че се касае
за произтичащо от закон и назначено от съд процесуално представителство в защита на
страна-длъжник в заповедно производство, за която съдът служебно е констатирал, че не
живее на регистрирания постоянен/настоящ адрес и не работи по трудово правоотношение.
В тези случаи института на процесуалното представителство е предвиден м хипотеза,
изключваща възможността за личното явяване на страната и договорно учреденото от нея
представителство по спорове, произтичащи от облигационно установени с кредитор
отношения по потребителски договор.

На следващо място РОС съобрази, че по регл. на чл.47, ал.6 ГПК, действието по
подаване на насрещен иск и защитимите с предявяването му в това производство интереси
не попадат в предметния обхват на действия и спорове, за редовността на които
разпоредбите на чл.29(5 ГПК и чл.34(3 ГПК, изискват „изрично“ пълномощно. Не се касае
за спогодба или действие на разпореждане с предмета на иска, за което процесуалният
представител следва да е изрично упълномощен от довереника си; не се касае за свързан с
лични права спор. Още повече, че в предявения по реда на чл.422 ГПК иск, съдът е длъжен
и да се произнесе по въпроса за валидността на ДПК.

На особения представител следва да се определи възнаграждение в размер на
сумата 200 лв., съобразно наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения - в минималния размер по чл. 11 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия
адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приложим към
производствата за разглеждане на частни жалби. С оглед крайния изход на спора по чвгрд
№179/20 на РОС и предвид изрично сторено в срок за отговор искане за присъждане на
разноски, на основание чл. 78 ГПК представляваната чрез особеният си представител
жалбоподателка следва да заплати на въззиваемия- сторените разноски за изплащане
възнаграждението на особения представител разноски в размер 200 лв. "

Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5