РЕШЕНИЕ
№410
гр. Перник 14.12.2018г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд, гражданска
колегия в публичното заседание на четиринадесети
ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав :
Председател: Милена Даскалова
Членове : Радост Бошнакова
Кристиан Петров
при секретаря Е. Павлова като
разгледа докладваното от съдия Даскалова гр. дело № 594 по описа за 2018
год., за да се произнесе взе предвид следното:
С решение № 34/02.08.2018г.,
постановено по гр.д. № 251/2017г. по описа на Брезнишкия районен съд е признато
за установено на основание чл. 124, ал. 1,
пр. 3-то от ГПК по отношение на „Дива“ ООД, гр. Перник, че
сключеният между ответниците „ФАРМ ДЕЛТА” ЕООД, с. Конска, община Брезник, като
арендатор и Е.Т.И. като арендодател, договор за аренда на земеделски земи, вписан
на 01.02.2016 г. в Служба по вписванията – гр. Брезник, за следните земеделски
имоти: 1. Поземлен имот № 005011 – нива, с площ от 11,396 дка, местност
„Чифлик”, при граници и съседи имоти с номера № 006001, № 005007, № 005012, №
000004, № 005010; 2. Поземлен имот № 017029 – нива, с площ от 27,795 дка,
местност „Друм”, при граници и съседи имоти с номера № 017023, № 000028, №
017024, № 000066; 3. Поземлен имот № 022033 – нива, с площ от 4,000 дка,
местност „Своге”, при граници и съседи имоти с номера № 022047, № 022053, №
022034, № 000165; 4. Поземлен имот № 062011 – нива, с площ от 4,153 дка,
местност „Поище”, при граници и съседи имоти с номера № 062013, № 000028, №
000022; 5. Поземлен имот № 064016 – нива, с площ от 4,000 дка, местност
„Поляна”, при граници и съседи имоти с номера № 064013, № 064006, № 064007, №
064015, № 000097; 6. Поземлен имот № 068010 – нива, с площ от 3,803 дка,
местност „Орница”, при граници и съседи имоти с номера № 068011, № 068016, №
068017, № 068009, № 000166, № 068012 и 7. Поземлен имот № 030074 – нива, с площ
от 3,132 дка, местност „Дисази”, при граници и съседи имоти с номера № 030034,
№ 000137, № 030056, № 030059, няма правно действие спрямо ищцовото дружество.
Със същото решение е отменено на основание чл. 537, ал. 2 ГПК
извършеното в Служба по вписванията Брезник вписване на Договор за аренда вх.
рег. № ***, акт № 30, том 1, дело № 45/2016 г., партида *** на Служба по
вписванията гр. Брезник, сключен на 19.01.2016 г.
В установения от закона срок
решението е обжалвано от „ФАРМ ДЕЛТА” ЕООД, с. Конска, община Брезник с искане
същото да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен.
„Дива“ ООД, гр. Перник е изразило
становище за неоснователност на жалбата.
Е.Т.И. моли решението да бъде отменено.
Пернишкият окръжен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Пред районния съд е предявен
установителен иск по чл. 124 ГПК.
„Дива“ ООД, гр. Перник поддържа, че
по силата на договор от 10.07.2013г. е арендатор на земеделски земи, за които
между ответниците по делото е сключен договор да аренда, вписан на 01.02.2016
г. в Служба по вписванията – гр. Брезник и е поискало да се признае за
установено, че по отношение на него този договор няма правно действие.
Ответникът „ФАРМ ДЕЛТА” ЕОО е
оспорило иска с твърдения, че са налице два арендни договора за едни и същи
имоти, като съществува припокриване на част от периодите по двата договора, но
в тази връзка поддържа, че вторият договор, по който арендатор е ответникът, има
действие от прекратяване на първия договор, т.е. след изтичане срока му на
действие. Поддържа, че искът е недопустим.
Е.Т.И. не е подала отговор на
исковата молба.
С определение от 20.10.2017г.
районният съд е прекратил производството по делото, приемайки че липсва интерес
от търсената защита. Това определение е отменено от въззивния съд, като е
прието, че с оглед извършеното вписване на втория аренден договор, преди
изтичане срока на първия такъв, е налице оспорване правата на ищеца, което
обуславя и наличието на правен интерес от предявяване на иска.
Видно от събраните в хода на
първоинстанционното производство доказателства, то на 10.07.2013 г. между ЕТ „Е.Н.“
гр. Перник и ищцовото дружество е постигнато съглашение, по силата на което
едноличния търговец, действащ в качеството си на арендодател е предоставила на
ищеца за временно и възмездно ползване земеделски земи. Договорът за аренда е
сключен за 6 години, като влиза в сила от датата на неговото подписване. Същият
е вписан в Служба по вписвания Брезник на 23.07.2013 г.
За земеделските земи, предмет на
горния договор, е сключен договор за аренда между ответниците, по който „Фарм
делта” ЕООД е арендатор. Договорът е сключен на 19.01.2016 г. и е вписан в
Служба по вписванията Брезник на 01.02.2016 г. Договорът е сключен за срок от
шест стопански години.
За да уважи иска, първоинстанционният
съд е приел, че се касае два договора за аренда, надлежно вписани в съответната
служба по вписвания. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 5 от ЗАЗ, действаща
към датата на възникване на облигационно – правната връзка, договор за аренда,
сключен от съсобственик, не може да се противопостави на арендатор по договор
за аренда, сключен със съсобственик на същия имот, който е бил вписан по-рано в
службата по вписванията. В случая договорът за аренда с арендатор ищцовото
дружество е вписан в службата по вписвания преди договора, по който страна са
ответниците и е налице конкуренция на права по договори за аренда по смисъла на
разпоредбата на чл. 3, ал. 5 от ЗАЗ. Съдът е приел, че следва да се вземе
предвид датата, на която са вписани договорът за аренда, сключен между
ответниците и договора за аренда, по който арендатор е ищеца, и е уважил иска.
Обжалваното решени е валидно.
По допустимостта:
В жалбата са наведени доводи, че с
отмяната на чл.3, ал.5 от ЗАЗ е отпаднала възможността за предявяване на иск за
противопоставимостта на сключен договор за аренда, като тази разпоредба вече е
била отменена към датата на предявяване на иска.
Действащата до изменението на ЗАЗ,
обн. в ДВ бр. 13
от 7.02.2017 г., в сила от 7.02.2017 г., редакция на чл. 3, ал.4 от ЗАЗ дава
възможност договорът за аренда да се сключва от някои от съсобствениците на
земеделската, без да е налице изискване относно обема на притежаваните от тях
права върху земята. С оглед
съществуващата при тази уредба възможност за сключване на няколко арендни
договора за едни и същи имоти, то съгласно нормата на чл. 3, ал.5 от ЗАЗ /
отм./,сключените последващи договори са непротивопоставими на арендатора, чиито
договор първи е вписан в службата по вписванията. С изменението на ЗАЗ, в сила
от 7.02.2017 г. , се промени начинът на сключване на договорите за аренда, като
това вече може да стане само от собственик, съсобственик на земеделска земя, притежаващ
повече от 50 на сто идеални части от съсобствен имот. От анализа на горните
норми, се налага извод, че разпоредбата на чл.3, ал.5 ЗАЗ / отм./ е във връзка
с ал. 4 и доколкото вече начинът на сключване на договори е изменен, то и
логично това има за последица на ал. 5. Изменението на чл. 3 ЗАЗ има действие
за в бъдеще и е относимо към сключените след 07.02.2017г. договори. За
заварените случаи обаче е приложима предходната уредба и при наличие на спор по
вече сключени договори, то съответно са приложими онези материално правни
норми, действали към датата на възникване на правата по договорите.
Предвид горното, въззивният съд
намира за неоснователни наведените доводи за недопустимост на иска, основани на
изменението на чл. 3 от ЗАЗ. Предпоставка за допустимостта на предявения иск е
наличието на правен интерес от търсената с него защита, какъвто в случая е
налице, доколкото съществува припокриване на част от периода, за който са
сключени договорите и фактът на вписване на договора от ответника по иска е
достатъчен, за да се направи извод, че правата на ищеца са оспорени. В този
смисъл обстоятелството, че ответникът фактически не е оспорвал правата на
ищеца, не е достатъчно, за да се обоснове извод за липса на правен интерес и
оттам за недопустимост на обжалваното решение.
Разгледан по същество искът е
основателен, защото несъмнено е установено наличието на два вписани договора за
аренда за едни и същи земеделски земи. Първият от тях е 10.07.2013г. и е за
срок от 6 години , а вторият е сключен преди изтичане на първия – 19..01.2016г.
и при тези обстоятелства, предвид нормата на чл. 3, ал.5 ат ЗАЗ / отм./,
договорът от 19.01.2016г. е непротивопоставим
на арендатора по първия договор, тъй като неговият договор е вписан на
по- ранна дата – 10.07.2013г.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че началото на
действие на неговият договор започва след изтичане срока на договора, сключен с
ищеца, тъй като липсва такава уговорка в представения договор за аренда от
19.01.2016г.
Предвид горното, съдът намира, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди, като
на основание чл. 272 ГПК въззивният препраща към мотивите на първоинстанционния
съд.
С оглед изхода на делото в полза на
въззиваемото дружество следва да се присъдят направените разноски в размер на
400 лв.
Водим от гореизложеното Пернишкият
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 34/02.08.2018г.,
постановено по гр.д. № 251/2017г. по описа на Брезнишкия районен съд.
Осъжда „ФАРМ ДЕЛТА” ЕООД, с ЕИК
*********, с адрес: село Конска – Бивш стопански двор, общ. Брезник, обл.
Перник, и Е.Т.И. с ЕГН ********** *** да заплатят на „Дива“ ООД, със седалище и
адрес на управление гр. Перник, ул. „Миньор”, № 3 А, сумата от 400 лв.,
представляваща направени разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:1.
2.