РЕШЕНИЕ
№ 12806
гр. София, 01.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20241110128863 по описа за 2024 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от „З. А.“ АД, ЕИК ...,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С. К.“ № 2, чрез юрк. Г. В.,
срещу ЗАД „Д. Б. Ж. и З.” АД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление:
гр. С., ж.к. „Д.“, бул. „Г.М. Д.” № 1, чрез юрк. А. С.
Предявени са положителни установителни искове с правно основание
чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 411 от КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните
задължения, установени с влязла в сила Заповед № 2214 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК от 18.01.2024 г. по ч. гр. дело №
692/2024 г., 90 състав, по описа на Софийски районен съд /СРС/, а именно
сума в размер на 2 465 /две хиляди четиристотин шестдесет и пет/ лева
главница, представляваща изплатено от ищеца обезщетение по имуществена
застраховка „Индустриален пожар“ за увреден от ПТП, настъпило на
15.07.2019 г., в гр. В., имот – Магазия № 6, собственост на „П. В.“ ЕАД, ЕИК
*********, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК, считано от 02.01.2024 г., до
окончателното плащане на вземането, както и сума в размер на 806,95
/осемстотин и шест лева и деветдесет и пет стотинки/, представляваща
мораторна лихва за забава за периода от 29.12.2020 г. до 29.12.2023 г., както и
направените по делото съдебно-деловодни разноски в производството по ч. гр.
дело № 692/2024 г., 90 състав, по описа на Софийски районен съд /СРС/ и в
настоящото производство.
В исковата молба са налице твърдения, че на 15.07.2019 г. в гр. В., на П.
1
„В. – Изток“, 6-та Магазия Юг, е реализирано ПТП между товарен автомобил
„В." с peг.№ ..., управляван от С. Г. И., който, при повдигане на коша на
автомобила за извършване на разтоварна дейност, удря портална врата „Юг“
на обект „Магазия“ № 6, при което причинява имуществени щети, изразяващи
се в увреждане на водачите на порталната плъзгаща врата. Твърди, че
увреденото недвижимо имущество е собственост на Държавно предприятие
„Пристанищна инфраструктура“ – „П. В.“ ЕАД, ЕИК .
Твърди, че към датата на застрахователното събитие гореспоменатата
сграда е застрахована по имуществена застраховка „Индустриален пожар“ с
полица № 19 130 0801 00008565554 от 28.06.2019 г. при ищеца, със срок на
застрахователния договор 24 месеца, считано от 01.07.2019 г. до 30.06.2021 г.
Ищецът твърди, че към датата на процесното събитие, товарният
автомобил „В.“ с peг.№.... е имал валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ЗАД „Д. Б. Ж. и З.” АД, ЕИК: ..., с
начална дата на покритие 09.07.2019 г. и крайна дата 09.07.2020 г., видно от
застрахователна полица „Гражданска отговорност“ № BG/30/119001919847 от
09.07.2019 г., както и от извършена проверка в уебсайта на „Гаранционен
фонд“.
С оглед реализираното ПТП, в „З. А.“ АД е подадено Уведомление за
щета по застраховки на имущества от застрахованото лице по гореспоменатата
застрахователна полица „Индустриален пожар“ от представител на Държавно
предприятие „Пристанищна инфраструктура“ – „П. В.“ ЕАД, ЕИК *********,
явяващ се собственик на увредената сграда. В тази връзка, при застрахователя
е образувана преписка по щета № 13019080100226.
Към посочената преписка по щета са приложени Констативен акт №
../15.07.2019 г. с рег.№ 004639/15.07.2019 г., Опис на повреденото имущество
по щета № 130 19 0801 00226 от 16.07.2019 г., извлечение от Инвентарна
книга за сметка 903.901 – Сгради на „П. В." ЕАД, Обяснение от водача на
товарен автомобил с рег.№ .., а именно С. Г. И., с дата 15.07.2019 г., Обяснение
от Л. Г. Л. – магазинер, Констативен протокол от огледа на увредения обект на
16.07.2019 г. и Опис на повреденото имущество по щетата от 16.07.2019 г.,
Експертно заключение от вещо лице от 04.11.2019 г., Стойностна сметка от
04.11.2019 г. на ремонтно-възстановителните работи по транспортна метална
врата на „Магазия“ № 6 на стойност 2 450 лв. и Констативен протокол за
приемане на обект: „Авариен ремонт на врата в Магазия № 6, П. В.- изток“, в
изпълнение на Договор № Д(АИ)-05-19 от 13.09.2019 г. към Констативен акт
№ И-04/15.07.2019 г., с Възложител: „П. В.“ ЕАД и Изпълнител: „С.“ ЕООД.
Твърди, че в цитирания констативен протокол за приемане на обекта са
описани вида и количеството на извършените СМР на обща стойност 2 450
лева без ДДС.
В исковата молба е налице твърдение, че застрахователят е намерил
претенцията за основателна, тъй като вредите касаят покрит застрахователен
риск по валидно застрахователно правоотношение, както и че претенцията е
2
предявена от правоимащо увредено лице. Поради това и въз основа на
Доклада по щетата – Плащане №1 от 12.11.2019 г., ищецът е изплатил
обезщетение за имуществени вреди на Държавно предприятие „Пристанищна
инфраструктура“ на 19.11.2019 г., видно от приложено по делото Платежно
нареждане № П18475458/19.11.2019 г. Твърди, че с оглед възникналите щети
на увреденото имущество, причинени от настъпилото събитие,
застрахователят е изпълнил задължението си по договора за имуществено
застраховане.
Във връзка с ликвидацията на преписката в хода на експертната дейност,
от ищцовото дружество са реализирани обичайни разноски в размер на 15
/петнадесет/ лева.
Налице е твърдение, че с писмо с изх.№ Л-8723 от 02.12.2019 г.,
получено от ответника на 04.12.2019 г., ищецът е предявил регресна
претенция към ответното дружество, в качеството му на застраховател по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, за
сума в общ размер на 2 465 /две хиляди четиристотин шестдесет и пет/ лева,
включваща обезщетение в размер на 2 450 /две хиляди четиристотин и
петдесет/ лева, както и реализираните ликвидационни разноски по щетата в
размер на 15 /петнадесет/ лева. Твърди, че към датата на предявяване на
исковата молба, ответното дружество не е изпълнило задължението си за
заплащане на дължимото към ищеца вземане, представляващо сума в размер
на 2 465 /две хиляди четиристотин шестдесет и пет/ лева, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявление по чл. 410 от ГПК до
окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер на 806,95
/осемстотин и шест лева и деветдесет и пет стотинки/, представляваща
мораторна лихва за забава за периода от 29.12.2020 г. до 29.12.2023 г.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
ответника ЗАД „Д. Б. Ж. и З.” АД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на
управление: гр. С., ж.к. „Д.“, бул. „Г.М. Д.” № ., чрез юрк. А. С., с който
отговор оспорва предявените искове, като счита същите за неоснователни и
недоказани. Ответникът признава за установено наличието на валидно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, касаещо товарен автомобил „В.“ с peг.№ ..., по силата на
застрахователна полица, валидна към датата на ПТП.
Оспорва твърдения от ищцовото дружество механизъм за реализиране
на събитието, като смята, че водачът на товарен автомобил „В.“ с peг.№ ..., а
именно С. Г. И., не е нарушил императивните разпоредби на Закона за
движение по пътищата и Правилника за неговото прилагане, съответно не е
причинил виновно процесното ПТП. Твърди, че в случая се касае за случайно
деяние по смисъла на чл. 15 НК, тъй като водачът на товарен автомобил „В.“ с
peг. № ... обективно не е могъл, нито е бил длъжен да предвиди настъпването
на вредоносните последици.
Счита, че изложените фактически твърдения от ищцовата страна не
3
съответстват на действителността при реализиране на процесното събитие,
както и че са налице обстоятелства, които изключват вината на водача на
товарен автомобил „В.“ с peг.№ .... по отношение на нанесените щети върху
недвижимия имот.
Твърди, че липсват обективни доказателства за механизма на ПТП и за
отговорността за настъпването му. Твърди, че не са налице данни относно
качественото и сертифицирано строителство на процесната сграда и
порталната врата, представляваща и увредения елемент, от които данни да
бъде установен фактът на реалното и качествено изпълнение на строително-
монтажните работи от застрахованото при ищеца имущество. Прави
възражение за съпричиняване, както и по отношение на наличието на
причинно-следствена връзка между процесното ПТП и всички посочени от
ищеца вреди.
В условията на евентуалност твърди, че претендираният размер на
обезщетение за претърпените имуществени вреди е прекомерно завишен и не
съответства на средната пазарна цена за възстановяването на същите. Оспорва
размера на претендираните от ищеца лихви по предявения акцесорен иск,
както и началния момент, от който същите са били претендирани.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и
правна страна:
Съдът, като прецени изложените в исковата молба фактически
твърдения и съобрази формулираното искане, намира, че е сезиран с
обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове с
правно основание чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 411 от КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1
и чл. 86 ЗЗД за установяване на вземанията по заповедно производство по ч.гр.
дело № 692/2024 г., 90 състав, по описа на Софийски районен съд.
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК разпределението на
доказателствената тежест е, както следва: ищецът по иска за главница следва
да установи при условията на пълно и главно доказване с годни доказателства
съществуването на застрахователно правоотношение по застраховка
„Индустриален пожар“ и изпълнението на задълженията си по него, както и
плащането на исковата сума за главница, поканата до ответника и размера на
иска, че ответникът е застраховател по валидна застраховка гражданска
отговорност на причинителя на вредата, действителния механизъм на
процесното ПТП и наличието на принос за настъпването на същото по
отношение на водача на товарен автомобил „В.“ с peг.№ В9955НК, причинно-
следствената връзка на твърдените вреди по транспортна портална метална
4
врата на обект на пристанищна инфраструктура, а именно недвижим имот –
„М.“ № 6, собственост на „П. В.“ ЕАД, ЕИК *********, с процесното ПТП,
т.е. причинната връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида
и размера на претърпените вреди. В тежест на ответника е да докаже фактите,
от които произтичат възраженията му, а именно липсата на причинно-
следствена връзка между процесното ПТП и всички посочени от ищеца вреди,
твърдяното съпричиняване, вкл. и възражението за прекомерност на
претендираното обезщетение. По иска по обезщетението за забава ищецът
следва да установи периода на забавата на длъжника и размера на иска, а
ответникът следва да докаже фактите, от които произтичат възраженията му.
С Определение № 36795 от 13.09.2024 г. съдът е отделил като безспорни
и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че към датата на
процесното събитие обектът „М.“ № 6, представляващ недвижим имот,
собственост на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ – „П.
В.“ ЕАД, ЕИК ********* е бил застрахован по имуществена застраховка
„Индустриален пожар“ в ЗАД „А.“, с полица № 19 130 0801 ********** от
28.06.2019 г., с начална дата 01.07.2019 г. и валидна до 30.06.2021 г., наличието
на валидно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ЗАД „Д. Ж. и З.” АД, касаещо товарен
автомобил „В.“ с peг. № ..., по силата на застрахователна полица, валидна към
датата на ПТП, изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение за
възстановяване на имуществените вреди на Държавно предприятие
„Пристанищна инфраструктура“ в горепосочения размер, видно и от
приложеното към исковата молба Платежно нареждане №
П18475458/19.11.2019 г., обстоятелството на изпратената от страна на ищеца
регресна покана за изплащане на застрахователно обезщетение,
представляваща писмо с изх.№ Л-8723 от 02.12.2019 г., получена от ответника
на 04.12.2019 г., в качеството му на застраховател на товарен автомобил
„Волво“ с peг. № В9955НК по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите.
Видно от застрахователна полица на л.7 от делото сред покритите
рискове по имуществената застраховка „Индустриален пожар“, сключена
между ищеца и Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ – „П.
В.“ ЕАД, ЕИК .., е и „Увреждане вследствие на удар от превозно средство
(включително плавателен съд)“. Следователно нанесените щети на вратата на
5
Магазия № 6, доколкото са следствие от удар от товарен автомобил,
представляват покрит риск по валидна и действаща имуществена застраховка.
По делото е приет Констативен акт № И-04/15.07.2019 г. с рег.№
004639/15.07.2019 г., в който се посочва, че водачът на товарен автомобил „В.“
с peг. № .. С. Г. И. при маневриране на автомобила и повдигане на коша му за
извършване на разтоварна дейност е ударил портална врата „Юг“ на Магазия
№ 6, при което е причинил щета – изкривяване на шината на порталната
плъзгаща врата. Същият механизъм на ПТП се потвърждава от обяснението
на С. Г. И., изготвено на датата на произшествието и подписано от него, както
и от свидетелските му показания, дадени пред Районен съд - Д. В показанията
си свидетелят потвърждава, че на 15.07.2019 г. е управлявал жълт камион „В.“
с малка гондола. Докато разтоварвал, гондолата закачила щората на вратата на
Магазията. Потвърждава, че той е виновен за произшествието. Не си спомня
даването на обяснения в деня на събитието, нито да е подписвал протокол, но
смята, че е възможно това да се е случило. Спомня си, че е подписал документ
в управлението на пристанището. Според свидетеля не е имало увреждания по
сградата на пристанището, вратата не е била повредена, тъй като се е вдигнала
нагоре.
С оглед последните твърдения на свидетеля следва да се посочи, че
съдът кредитира констативния протокол в частта относно механизма на ПТП,
както и обясненията на С. Г. И., тъй като те се потвърждават от показанията
му, дадени като свидетел. По отношение на съществуването и вида на
уврежданията, нанесени на вратата на Магазия № 6, съдът не възприема
показанията на свидетеля поради неговата заинтересованост по случая, а
приема за установено настъпването на щетите, посочени в заключенията по
САТЕ и СТЕ, както и в констативния протокол и обясненията на водача, които
са в пълен унисон.
По делото са представени и обяснения от Л. Г. Л. – магазинер, посочена
като свидетел на събитието, които обяснения са неподписани. Тя е разпитана
като свидетел по делегация от районен съд – В., 31 състав, като твърди, че в
деня на ПТП не е била на работа, а е била вкъщи на инвалиден стол. Като
неподписан частен документ и при условие че ищцата твърди, че не е
очевидец на ПТП, съдът не взема предвид приложените обяснения на Л. Г. Л..
По делото е прието и неоспорено от страните заключение по Съдебно-
6
автотехническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвено. Според заключението при този вид дейност товарното
МПС захожда на заден ход към мястото на разтоварване, установява се на
място, след което вдига товарния кош на МПС и извършва разтоварването. В
конкретния случай водачът на товарен автомобил „В.“, рег. № ... е заходил на
заден ход към отворената врата на Магазия №6 и е влязъл с част от камиона в
халето, установил се е на място и е повдигнал коша на автомобила за да
разтовари превозваната от него пшеница. При достигане на коша почти в
крайно горно положение същият удря напречната шина на вратата, която се
изкривява леко, усуква се, вследствие на което се деформират водачите на
плъзгащата се врата. Според вещото лице инцидентът е настъпил поради не
добра преценка от страна на водача на товарния автомобил каква част от МПС
да навлезе в склада с оглед на височината на вратата и височината на
повдигане на коша, така, че при максимално горно положение на коша да не
може да се достигне до шината на вратата. При така установения механизъм
на ПТП с товарен автомобил „В.“, рег.№ ..., има пряка и непосредствена
връзка между процесния инцидент и уврежданията по плъзгащата се врата на
Магазия №6. Точното местоположение на МПС в конкретния случай не може
да се установи, защото липсват данни за размера на вратата, точното място на
съприкосновение на коша с шината на вратата и каква част от камиона е
влязла в халето. Посоката на движение на коша при извършване на
разтоварване е нагоре, като същият описва дъга като част от окръжност с
радиус, равен на дължината на коша от мястото му на закрепване към
повдигащия механизъм до предната му част.
По делото е прието и неоспорено от страните заключение по Съдебно-
техническа експертиза, което съдът също кредитира като обективно и
компетентно изготвено. В заключението се потвърждава гореописаният
механизъм на ПТП. Вещото лице се позовава на описа на повреденото и
унищожено имущество по вреда №13019080100226, изготвен от вещото лице
Д. Д. при ЗАД „А.“, който определя щетата като деформирани стоманени
профили на водач и П-образен ограничител с дължина 15м. Според
заключението общата цена за отстраняване и възстановяване на нормалната
работа на плъзгаща се врата на обект: „Магазия №6“ е в размер на сумата от
2778,24 лв. с ДДС или 2315,00лв. без ДДС. Експертът счита, че има причинно-
следствена връзка между процесното ПТП и описаните щети. В случая се
касае за повреда само на водачите на индустриална плъзгаща се врата, без да
се засяга панела на вратата. В случай, че елементите са били увредени преди
събитието, то вратата не би могла да служи по предназначението си. Според
7
вещото лице в случая не би било удачно да се използват стоманени елементи
втора ръка за поправка на повредите по вратата. Ако желязото е било
предадено за скрап, то стойността му би била 55,44 лв.
Въз основа на гореописаните доказателства, които не разкриват
значителни противоречия помежду си, съдът намира за установено, че на
15.07.2019 г. в гр. В., на Пристанище „В. – Изток“, 6-та Магазия Юг, е
реализирано ПТП между товарен автомобил „В.“ с peг.№ .., управляван от С.
Г. И., който, при повдигане на коша на автомобила за извършване на
разтоварна дейност, удря портална врата „Юг“ на обект „Магазия“ № 6, при
което причинява имуществени щети, изразяващи се в увреждане на водачите
на порталната плъзгаща врата. Налице е пряка причинно-следствена връзка
между настъпилото ПТП и нанесените щети по вратата, тъй като те са именно
в зоната на удара, както е посочено в експертните заключения. В допълнение,
от заключението по СТЕ става ясно, че вратата не е била повредена преди
процесното ПТП, тъй като в противен случай тя не би могла да функционира
нормално, а очевидно е работила към момента на удара. Щетите по нея са
били предизвикани именно от съприкосновението с коша на автомобила.
При тези данни съдът намира за основателен главния иск по чл. 411 от
КЗ по следните съображения. Ищецът, в качеството си на застраховател по
имуществена застраховка „Индустриален пожар“ е платил на Държавно
предприятие „Пристанищна инфраструктура“ – „Пристанище Варна“ ЕАД
обезщетение за възстановяване на щетите по процесния имот в размер на 2450
лв. Затова същият има право на регресна претенция, на основание чл. 411 от
КЗ, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски.
Искът се явява доказан по основание и размер от 2465 лв. с включени
ликвидационни разноски в размер на 15 лв., тъй като изплатената главница от
2450 лв. е в съответствие със средните пазарни цени според САТЕ – 2778,24
лв. с ДДС или 2315 лв. без ДДС. В тази насока следва да се отбележи, че
задължителната съдебната практика, например Решение №52 от 08.07.2010 на
ВКС на Република България, Търговска колегия, Първо отделение по т.д.№
652 по описа за 2009г., производство по чл.290 ГПК, Решение №
209/30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г. на ВКС, приема, че застрахователното
обезщетение се присъжда по средни пазарни цени.
Обезщетението, изплащано от застрахователя, следва да е от естеството
да покрие пълната цена на ремонта на повреденото имущество, която по
принцип включва ДДС (чл. 386, ал. 2 КЗ вр. чл. 400, ал. 2 КЗ). Дори и такова
да не се дължи от пострадалото лице, в случая отклонението от средните
пазарни цени без ДДС е незначително и няма как да е било изчислено с
точност от ищеца към момента на плащането, поради което искът следва да
бъде уважен в пълен размер. Не се установява и повредената врата на Магазия
№ 6 или част от нея да е била върната на вторични суровини, от което да са
получени средства, които да се приспаднат от дължимото обезщетение.
Накрая съдът следва да разгледа направеното от ответника възражение
8
относно липсата на вина на застрахования при него водач, евентуално за
съпричиняване от страна на служителите на Пристанище В. Съдът намира, че
водачът е имал вина за настъпилото ПТП, видно от заключенията по СТЕ и
САТЕ, тъй като водачът е предприел маневра на движение на заден ход, без да
се увери, че зоната зад превозното средство е свободна и няма да създаде
опасност за хора или имущество, т.е. същият не е изпълнил задължението си
по чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП. Според тези разпоредби преди да започне
движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното
средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението. По време на движението си назад
водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а
когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му
сигнализира за опасности. В настоящия случай водачът на товарния
автомобил е предприел маневра на заден ход и е повдигнал товарния кош на
автомобила на почти максимална височина, без да се увери, че теренът зад
него е свободен и няма препятствия, нито е преценил къде се намира вратата,
т.е. същият не е изпълнил задълженията си по чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП и е
извършил противоправно деяние. На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се
предполага. Поради това съдът намира за неоснователно възражението на
ответника за липса на вина и противоправно поведение от страна на водача.
Не се установява и съпричиняване от служители на увреденото лице, тъй като
водачът е този, който е длъжен да следи за препятствия зад автомобила или да
си осигури навигатор.
С оглед извода за основателност на главния иск, съдът намира за
основателен и иска по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода 29.12.2020 г. до 29.12.2023 г., като след
изчисление с лихвен калкулатор дължимият размер е 806,92 лв.
По разноските.
Право на разноски при този изход от спора има само ищецът. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят 74,30 лв. за
заплатена държавна такса в заповедното производство и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение; а в исковото производство – 74,30 лв. –
държавна такса, 300 лв. депозит за вещи лица и 150 лв. – депозити за
свидетели. Съдът присъжда на ищеца и юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер от 100 лв. в съответствие с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, като общо сторените разноски от ищеца
възлизат на 748,60 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 411 КЗ във вр. с чл.
45, ал. 1 ЗЗД, че ЗАД „Д. Б. Ж. и З.” АД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на
9
управление: гр. С., ж.к. „Д.“, бул. „Г.М. Д.” № 1 дължи на „З. А.“ АД, ЕИК ..,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С. К.“ № 2 сума в размер на 2
465 лв., представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно
обезщетение ведно с ликвидационни разноски за щети, причинени при ПТП
по щета № ..., при което на 15.07.2019 г. в гр. В., на Пристанище „В. – Изток“,
6-та Магазия Юг, е реализирано ПТП между товарен автомобил „В.“ с peг.№
.., управляван от С. Г. И., който при повдигане на коша на автомобила за
извършване на разтоварна дейност, удря портална врата „Юг“ на обект „М.“
№ 6, при което причинява имуществени щети, изразяващи се в увреждане на
водачите на порталната плъзгаща врата, ведно със законната лихва от датата
на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 02.01.2024г. до окончателното
изплащане на задължението, както и на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 806,92
лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата от 2 465 лв.,
начислена за периода от 29.12.2020 г. до 29.12.2023 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение № 2214 от 18.01.2024 г. по ч. гр. д. № 692 от 2024 г. на
СРС, 90ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК ЗАД „Д. Б. Ж. и З.” АД,
ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „Д.“, бул. „Г.М. Д.”
№ 1 да заплати на „З. А.“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.
С., ул. „С. К.“ № 2 сумата от 748,60 лв. – разноски, от които 124,30 лв. в
заповедното производство и 624,30 лв. в исковото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10