Р Е Ш Е Н И Е
№ 13.03.2019 година град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД
VІІ наказателен състав, на деветнадесети
февруари две хиляди и деветнадесета година.
В публично заседание в следния състав,
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОДОР МИНОВ
Секретар: ЦВЕТЕЛИНА
ДОКОВСКА
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията ТОДОР МИНОВ,
а.н.дело № 3298 по описа за 2018 година,
Производството
по делото е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление
№ 18-1228-001509 от 17.04.2018 година на Началник сектор ПП, към ОД на МВР град
Стара Загора /Упълномощен със заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 година на
Министъра на МВР/, с което на Б.Х.Б., ЕГН **********, е наложено административно
наказание – „глоба” в размер на 300 лева, за нарушение по чл.150, във връзка с
чл.177, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата.
В
жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление и се моли същото да бъде отменено. Излагат се доводи
за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при реализиране на
административно-наказателната отговорност, досежно мястото на административното
нарушение и неговото авторство. Не била приложена правилно материалната правна
норма обуславяща административното нарушение. Наказателното постановление било
постановено при нарушаване на нормата на чл.52, ал.4 от ЗАНН.
Въззиваемата
страна моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление. В съдебно
заседание не изпрашат представител.
Старозагорският
районен съд, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по
делото писмени и гласни доказателства и взе предвид становищата и доводите на
страните намери за установено следното:
Жалбата
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Обжалваното
наказателно постановление е издадено въз основа на разпоредбата на 36, ал.2 от
ЗАНН, съгласно която едно административно наказателно производство може да се
образува, въз основа на акт на съда или прокуратурата, с който се прекратяване
наказателното производство, пред посочените инстанции и се изпраща на
административно-наказващия орган за прилагане на закона и налагане на
административно наказание.
В
разглеждания случай е било образувано досъдебно производство срещу Б.Х.Б., за
това че на 17.02.2017 година в град Стара Загора е управлявал моторно превозно
средство – лек автомобил марка „Рено Меган” с регистрационен № СТ 8997 ВС, без
съответното свидетелство за управление на моторно превозно средство, в
едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на
моторно превозно средство, без съответното свидетелство за управление с
наказателно постановление № 16-1228-002217/24.08.2016 година издадено от
началник група към ОД на МВР – Стара Загора, сектор „Пътна полиция”, връчено на
14.09.2016 година и влязло в законна сила на 26.09.2016 година – престъпление
по чл.343в, ал.2 от НК. След проведено задълбочено разследване, прокурора е
прекратил наказателното производство, поради липса на престъпление от общ
характер и делото е изпратено по реда на чл.36, ал.2 от ЗАНН на АНО за налагане
на административно наказание на Б.Х.Б.. За да прекрати досъдебното производство
прокурора е приел, че на посочената дата и място, действително Б. е управлявал
въпросното моторно превозно средство без да притежава валиден документ за
управление на моторно превозно средство, което го приравнява на неправоспособен
водач, но тъй като не се установило по безспорен начин връчването и узнаването
от страна на Б. на наказателно постановление № 16-1228-002217/24.08.2016 година
издадено от началник група към ОД на МВР – Стара Загора, сектор „Пътна
полиция”, то престъплението не било съставомерно от субективна страна, а било
налице извършено административно нарушение, а именно управление на моторно
превозно средство от неправоспособен водач. Това постановление е било връчено
на Б.Б. и последния, като не го е обжалвал се е съгласил с фактите посочени в
него, а именно че на посочената дата и място е управлявал автомобила, без да
притежава валидно свидетелство за управление, с изтекъл срок на валидност,
което напрактика се приравнява както е приел и прокурора на неправоспособен
водач.
Въз
основа на постановлението на районна прокуратура, е издадено и обжалваната наказателно
постановление. В него, като изпълнително деяние на административното нарушение
е описано, че на въпросната дата – 17.02.2017 година, в град Стара Загора, Б.,***
в посока запад управлява лека автомобил „Рено” с регистрационен № СТ 89997 ВС,
собственост на друго лице, като водачът Б. не притежава валидно свидетелство за
управление на моторно превозно средство с което е прието, че управлява пътно
превозно средство без да е правоспособен водач, с което е нарушена нормата на
чл.150 от Закона за движението по пътищата. Предвид на това на основание,
чл.177, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата, на нарушителя е наложено
административно наказание – „глоба” в максимален размер от 300 лева.
При
съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на
чл.150 от ЗДвП, всяко пътно превозно средство, което участва в движението по
пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от
правоспособен водач. При неизпълнение на това задължение в хипотезата на чл.177,
ал.1, т.2 от ЗДвП, в зависимост от начина на отнемане на свидетелството за правоуправление
е предвидена съответната административна санкция – „глоба” в размер от 100 до 300
лева.
В
разглеждания случай несъмнено от събраните по делото доказателства се
установява, че жалбоподателя действително не е бил правоспособен водач към
момента на извършената проверка, той като свидетелството за управление на МПС
му е било с изтекъл срок и не е било подновено. Безспорно доказателство в тази
насока е и справка от ПП – Стара Загора, относно извършени от жалбоподателя Б.
административни нарушения, от която е видно, че свидетелството за
правоуправление на МПС е отнемано многократно от страна на правораздавателните
органи и не е било подновено и изтекло като срок на валидност през 2014 година,
като са подадени съответните документи за издаване на ново на 04.09.2017
година. Следователно несъмнено към 17.02.2017 година, Б. не е притежавал
валидно свидетелство за правоуправление на моторно превозно средство и поради
това се приема, че същия не е бил правоспособен водач. Следва да се има
предвид, че процедурата по издаване на ново свидетелства е доста сложна и до
приключването и няма как едно лице да се води правоспособно независимо, че е
имало такава правоспособност назад във времето. В тази насока са и мотивите
изложени в постановлението на прокурора дали основание за прекратяване на
наказателното производство за извършено престъпление, а именно, че към момента
на проверката, Б. е бил неправоспособен водач. Както бе посочено, последния не
е обжалвал постановлението на прокурора и се е съгласил с фактологията приета в
него. Неоснователни са доводите изложени в жалбата, че не конкретизирано
точното място на административното нарушение и че към момента на проверката, Б.
не е управлявал автомобила. Мястото е конкретно посочено от административно
наказващия орган и за това противоречиви доказателства не са събрани, а що се
касае до авторството то за съда също е безспорно установено. Преди да паркира
лекия автомобил, Б. се е движел по посочената улица и именно във връз с това
негово управление е реализирана административно-наказателната му отговорност.
За противното доказателства не се събраха.
Предвид
гореизложеното въззивния съд намира, че в разглеждания случай действително
виновно е допуснато нарушение по чл.150 от ЗДвП. В тези случаи по реда на чл.177,
ал.1, т.2 от ЗДвП е предвидено наказание – глоба в размер от 100 до 300 лева.
При определяне на наказанието съгласно разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН се
вземат пред вид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и
другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното
състояние на нарушителя. В разглеждания случай следва да се има предвид от една
страна, че административното нарушение е поредно – жалбоподателя е системен
нарушител, което налага извода за по висока обществена опасност – същият не се
е повлиял от наложените му наказания и продължава на извършва системно
административни нарушения, изразява явно незачитане на правовия ред на страната.
От друга страна не са налице смекчаващи вината обстоятелства, които да
обуславят по ниско по размер административно наказание. С оглед на това, съда
намира, че глобата, която следва да се наложи на Б. за поредното извършеното от
него, при това виновно, административно нарушение, в случая по чл.150 от ЗДвП,
следва да бъде над следния към максималния предвиден в закона размер. Наложеното
наказание от страна на административно-наказващия орган е съобразено с
разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН, поради което и обжалваното наказателно
постановление се явява законосъобразно.
С
оглед на това съдът намира, че обжалваното наказателно постановление като
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл.63, ал.1, предложение първо, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
18-1228-001509 от 17.04.2018 година на Началник сектор ПП, към ОД на МВР град
Стара Загора /Упълномощен със заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 година на
Министъра на МВР/, с което на Б.Х.Б., ЕГН **********, е наложено административно
наказание – „глоба” в размер на 300 лева, за нарушение по чл.150, във връзка с
чл.177, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата, КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от
получаване на съобщението от страните пред Административен съд град Стара
Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: