Р Е Ш Е
Н И Е
№ ………..…… / 24.01.2018година град А.
В ИМЕТО НА НАРОДА
А.ки Районен съд гражданска колегия на десети ЯНУАРИ две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния
състав:
Председател: Мария Дучева
секретар: Яна Петкова
прокурор:………………….
като разгледа докладваното от съдията Дучева
гражданско дело №722 по описа на РС-А. за 2016г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.42,б.“б“, вр.чл.25,
ал.1 ЗН.
При условията на евентуалност
е предявен иск с правно основание чл.30 ЗН.
Производството е образувано по ИМ , подадена от А.Н.А., ЕГН **********
с постоянно местоживеене в Турция , съдебен адрес:***— чрез адв. А. П. Т.,
против Е.Н.Х., ЕГН ********** ***. С исковата молба ищцата моли да бъде отменено от съда като
нищожно саморъчно завещание № 104, том 4, дело № 1679 от 2016г. нa Служба по вписванията към РС-А., с което наследодателят
й Н. М. К., ЕГН ********** е завещал на ответницата - Е.Н.Х. цялото си
имущество.
В исковата молба се твърди ,че към момента на смъртта си общият
на страните наследодател Н. М. К.- 25.04.2016г е притежавал в патримониума си :
1. Двуетажна
масивна жилищна сграда, със застроена площ от 35 кв.м. находяща
се в землището на гр. А., .извън регулационния план на същия град, построена
върху общински поземлен имот с пл. № 670 /no
кадастралната карта на ЗЗП „Провадийско шосе", с площ на поземления имот
от 895 кв.м., при граници: път и имоти с пл. № 671, 669 и 668. /подробно описан
B нотариален акт № 191, том "III, per. № 3041, нот.д. № 485/2013г. на нотариус Бисер Демирев, рег. № 324 B
регистъра на НК, с район на действие — района на APC
2. Поземления
имот, върху който е изградена описаната по- горе сграда, пл. № 670, /пo кадастралната карта на ЗЗП „Провадийско шосе", с
площ на поземления имот от 895 кв.м., при граници: път и имоти с пл. № 671, 669
и 668..
3. 1/2 идеална
част от закупения от наследодателя и лицето С. Р. А. недвйжим
имот, описан B нотариален акт № 34, TOM III, нот.д. №
598/78г. на районен съдия гр. А., и описан B акта, както следва: „ дворно място, съставляващо имот имот пл. № 1099, B
KB. 36 no плана на гр. А., цялото с плoщ от 225 кв.м., пpи граници:
улица, Г. Ж., П. Т., заедно с построените в него жилищна сграда, навес и всички
останали постройки и насаждения ".
Със саморъчно завещание № 104, том 4, дело № 1679 от
2016г. нa Служба по вписванията към РС-А., Н. М. К.,
ЕГН ********** завещал на ответницата - Е.Н.Х. цялото си имущество.
Наведени в ИМ са твърдения, че процесното
саморъчно завещание е нищожно, т.к. ръкописният текст в него не е изпълнен от
наследодателят Н. К.. При условията на евентуалност се предявява иск за намаляне на завещателното
разпореждане до запазената част на ищцата като дъщеря на наследодателя.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил Отговор на исковата
молба от Е.Н.Х..
В отговора
се твърди, че исковете са
допустими. Относно искът по
чл.42,б.“б“, вр.чл.25, ал.1 ЗН се твърди,че същия е и неоснователен . Относно искът по чл.
30 ЗН ответната страна
признава същия в частта относно имотите по т.1 и 2. Посочени в Им. Относно имотът , посочен в т.3 на ИМ се твърди,
че същия е собственост на ответницата , придобит от нейната майка
и поради тази причина не е предмет
на атакуваното завещателно разпореждане.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Не се спори между страните по делото, че
двете са сестри и в това си качество -наследници на Н. М. К., ЕГН **********,
починал на 25.04.2016г. Малко преди смъртта на наследодателя –на 19.04.2016г, било
изготвено универсално саморъчно завещание, вписано в Агенция по вписванията при
РС-А. № 104, том 4, дело № 1679 /26.08.2016г.,
с което наследодателят К. завещал на ответницата цялото си имущество.
За изясняване
на делото от фактическа страна
бяха допуснати и разпитани в качеството на свидетели М. А. М. и Е. М. Х. от страна
на ищецът, както и свидетелите Й. П. К.
и П. Б. П. от страната на ответницата,
чийто разпити имат отношение към евентуалния иск по чл.30 ЗН.
Изслушана и
приета беше съдебно- оценителна експертиза относно стойността на наследствената
маса , която наследодателят е оставил също във връзка с тежестта на доказване
на иска по чл.30 ЗН.
Назначени
и изслушани бяха 3бр. съдебно- графологични експертизи, заключенията на които се
разминават в частта относно отговора на въпроса дали ръкописния текст в процесното саморъчно завещание е изпълнен от наследодателя.
Видно от заключенията на експертизите, единствено ВЛ С. е отговорил категорично
на въпроса за ръкописния текст като е посочил, че „ръкописният текст в
саморъчното завещание е изпълнен от Н. К.“. По време на защитата на експертното
заключение обаче ВЛ С. не успя да отговори на въпроса как и от къде се е сдобил
със сравнителният материал от почерка, който е използвал (1бр.тетрадка, за
която се твърди , че е била на наследодателя). С оглед на факта, че за
изготвяне на експертизата ВЛ е ползвало сравнителен материал с неясен произход,
за който не може да гарантира, че е изпълнен от наследодателя, нито пожела да уточни от коя от страните е
получил, съдът прецени да не кредитира с
доверие експертизата на ВЛ С.. В този смисъл беше и становището на страните.
Изложеното наложи допускането на повторна единична и тройна експертизи, които
да отговорят на същите въпроси.
Съдът
при оценка на доказателствата и изготвяне на съдебния акт прецени да
кредитира с доверие заключението на ВЛ Н.Р. и на Тройната съдебно- почеркова експертиза доколкото и двете кореспондират помежду
си и не си противоречат. В заключителната си част ВЛ изготвили двете експертизи
са категорични, че „ Подписът, положен в един брой Саморъчно завещание от
19.04.2016г. на Н. М. К. е изпълнен от лицето Н. М. К., ЕГН: **********. Подписът,
положен в един брой Разписка на Н. К. е изпълнени от лицето Н. М. К., ЕГН: **********.
Почеркът, отразен в ръкописния текст на Разписка на Н. К. е идентичен с този в
Саморъчно завещание от 19.04.2016r. на Н. М. К., т.е. ръкописните текстове в
двата документа са написани от едно и също лице. Поради липса на достоверни образци от ръкописен текст изписани от
лицето Н. М. К., не може да бъде извършена идентификацията на изпълнителят на
ръкописните текстове в двата документа“. Заключението не е оспорено от страните и като
компетентно, пълно и обосновано е прието от съда като доказателство пo делото.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Според чл. 25, aл.1 ЗН
саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е
съставено, и да е подписано от него. Подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания. Завещанието, при съставянето
на което са нарушени разпоредбите на чл. 25, aл. 1 от ЗН, е нищожно поради недостатьк в законоустановения
елемент на формата - изрично посочено в чл. 42, 6."6" ЗН. Саморъчното
завещание представлява частен диспозитивен документ и
се ползва с предвидената в чл. 180 ГПK формaлна доказателствена сила, която се основава на неговата
автентичност. Когато се оспорва автентичностга на
завещанието, доказателствената тежест за
установяване, че същото е написано и подписано от завещателя, е върху страната
която се ползва от нeгo, пo
правилото на чл. 193, aл.3 от ГПК, изр. последно ГПК.
Страната, която се ползва от документа трябва да установи неговата истинност
при пълно и пряко доказване. Това разрешение е последователно и безпротиворечиво застъпено в съдебната практика на ВКС,
включително и в задължителната такава (решение № 60 от 23.04.2013 г. на ВКС пo гр.д. № 693/2012 г., II г.о.; решение № 123 от
07.04.2014 r. ВКС пo гр.д. № 2393/2013 г., IV г.о.;
решение № 202 oт 24.07.2001 г. на ВКС пo гр.д. № 583/2000 г. I г.о.; решение № 493 от 09.07.2003
г. на ВКС пo гр.д. № 106/2002 г. I г.о.). B случая,
ответницата не е доказaла автентичността на
завещанието, извършено в нейна полза, като въпреки правилно разпределената доказателствена тежест между страните и конкретните
указания на съда не се събраха категорични доказателства в полза на защитното
твърдение на ответницата, че саморъчното завещание на наследодателя К. е
автентично. Многократно при допускане на експертизите на почерка (3 бр.) съдът
указваше на ответницата, че следва да представи или да посочи от къде ВЛ може
да се снабди с достоверен и достатъчен по количество материал за нуждите на
експертизата. Въпреки това при условията на пълно и главно доказване
ответницата Х. успя да докаже единствено, че подписът под саморъчното завещание
е положен от наследодателя. Заключението на ВЛ Р. и на тройната съдебно- почеркова експертиза, които казват, че ръкописният текст в
Разписка и Саморъчно завещание са написани от едно и също лице не е достатъчно,
за да обоснове автентичността на документа като написан от наследодателя К.,
както твърди ответницата. Затова, съдът следва да приеме, че завещанието е неавтентично, т.к. като
същото не се установи категорично да е написано oт
завещателя. Именно защото ответницата носи доказателствената
тежест да установи автентичността на завещанието като писано и подписано oт завещателя, за нея настъпват и правните последици в
случай, че не докаже този факт . C оглед изложените съображения, предявеният
иск пo чл. 42, б."б" вр.
чл. 25, aл. 1 ЗН е основателен и следва да бъде
уважен, като саморъчното завещание бъде прогласено за нищожно.
Поради уважаване
на иска за нищожност, не следва да се разглежда евентуалният спрямо него иск за
намаляване на завещателното разпореждане, поради
което и не следва да бъдат обсъждани събраните в тaзи
връзка доказателства.
Относно
разноските по делото.
На основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответникът Е.Н.Х.,
ЕГН ********** ***, следва да заплати на А.Н.А., ЕГН ********** с постоянно
местоживеене в Турция , съдебен адрес:***— чрез адв. А.Т. сторените по делото разноски
в размер на 1530,52 лева, от които 550 лева за съдебно-оценителна
експертиза, 394,12 лева за повторна съдебно почеркова
експертиза; 86,40лева съдебно-деловодни разноски и 500 лева - адвокатско
възнаграждение. Ищцата по делото не е посочила стойността на адвокатския
хонорар в приложеното към ИМ пълномощно, поради което съдът прецени, че
присъдената сума от 500 лева е в съответствие с НАРЕДБА № 1 ОТ 9 юли 2004 Г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от изложеното,
Съдът
Р Е
Ш И:
ПРОГЛАСЯВА
на осн.чл. чл. 42, б."б" вр. чл. 25, aл. 1 ЗН НИЩОЖНОСТТА на саморъчно завещание от 19.04.2016г на Н. М.
К., ЕГН **********, починал на 25.04.2016г в гр.А., което след смъртта на
наследодателя е било вписано в Служба по Вписванията към РС-А. с № 104, том 4,
дело № 1679 от 2016г, т.к. ръкописния
текст не е написан от завещателя.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Е.Н.Х., ЕГН ********** ***, да заплати
на А.Н.А., ЕГН ********** с
постоянно местоживеене в Р.Турция, сторените по делото разноски в размер на 1530,52 (хиляда петстотин и тридесет лева и
52ст.) лева
Решението подлежи на въззивно
обжалване в 2-седмичен срок от връчването му на страните, пред ОС-Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………..