РЕШЕНИЕ
№ 124
гр. Перник, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ
НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ Въззивно
гражданско дело № 20221700500503 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на депозирани две въззивни жалби от М. К. Ф.,
ЕГН ********** и К. С. Ф., ЕГН **********, и двамата с адрес: ***, чрез
адв. К. Б. от ПАК срещу решение № 260126 от 28.04.2022 г. и допълнително
решение по реда на чл.250 от ГПК № 260184 от 22.07.2022 година,
постановени по гр. дело № 6691/2020 г., по описа на Районен съд Перник, с
които съдът е уважил иска на ищците по чл.108 от ЗС, като е признал за
установено по отношение на Б. П. Ц. и П. П. Ц., че те са собственици на
реална част от 32 кв.м. от процесния имот, както и иска за разваляне на
оградата от страна на ответниците Б. П. Ц. и П. П. Ц. на частта от
недвижимия имот с площ 32 кв.м., като е отхвърлил исковете за реалната част
на имот с площ от 7 кв.м. и е оставил без уважение искането на ищците съдът
да се произнесе с допълване на решението си по реда на чл.250 от ГПК по
предявения иск за собственост по отношение на разликата от установените в
1
решението 39 кв.м.до пълния предявен размер от 80 кв.м.
С жалбите първоинстанционното решение се оспорва в отхвърлените му
части. Твърди се, че същото е необосновано и постановено в нарушение на
материалния и процесуален закон. Според жалбоподателя, районният съд
неправилно и като не се е съобразил със събраните по делото доказателства е
постановил решението си на базата на две различни заключения на вещото
лице и на различни скици и схеми. Това е довело до постановяване на неясно
решение и извеждането на незаконосъобразни и необосновани изводи на
съда. Счита, че съдът не се е съобразил с допълнителното заключение на
вещото лице, от което е видно че след извършеното трасиране, ограничената
с перпендикуляр регулационна линия към т. 1 площта е 39 кв.м., а с
продължаващата права линия от т. 1към северната регулационна линия на
УПИ *** собственост на ищците е 69 кв.м. На следващо място твърди, че по
отношение на останалата част на имота над 39 кв.м. до предявените с
исковата молба 80 кв.м., съдът не се е произнесъл. Твърди, че погрешно съдът
не е възложил изготвянето на комбинирана скица, от която да е видно, каква
точно част от имота признава за собственост на ищците. В продължение
счита, че това води до неясно и невъзможно за изпълнение решение. Моли да
бъде отменено решението в обжалваните му части, като бъде постановено
ново решение с което да бъде уважен предявения иск, съгласно заключението
на вещото лице и втората комбинирана скица към същото. Прави искане за
присъждане на сторените разноски пред настоящата инстанция в общ размер
на 450 лева.
С пледоарията си пред въззивния съд в открито съдебно заседание
въззиваемата страна, чрез адвокат А. С. оспорва въззивните жалби, като
необосновани и моли въззивният съд да ги остави без уважение, като
потвърди решението на РС – Перник, като правилно и законосъобразно.
Претендират се съдебни разноски пред настоящата инстанция, съгласно
своевременно представен списък за разноски по чл.80 от ГПК в размер на 600
лева – за един адвокат. Не представя доказателства за реално заплащане на
посочената парична сума.
Въззивните жалби са депозирани в законоустановения срок, изхождат
от легитимирана страна и са насочени срещу съдебен акт, подлежащ на
въззивно обжалване, поради което се явяват процесуално допустими и
следва да се разгледат по същество. Съответното решение е валидно -
постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на
съдилищата по граждански дела и допустимо в частта, в която съдът се
произнесъл по предявените искови претенции.
Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в
2
обжалваната част и само на поддържаните основания.
Съдът, с оглед предмета на въззивното производство, очертан от
въззивните жалби, доказателствата по делото и доводите на страните,
намира за установено от фактическа страна следното:
С обжалваните решения РС Перник е уважил иска на ищците по
чл.108 от ЗС, като е признал за установено по отношение на Б. П. Ц. и П. П.
Ц., че те са собственици на реална част от 32 кв.м. от процесния имот, както и
иска за разваляне на оградата от страна на ответниците Б. П. Ц. и П. П. Ц. на
частта от недвижимия имот с площ 32 кв.м., като е отхвърлил исковете за
реалната част на имот с площ от 7 кв.м. и е оставил без уважение искането на
ищците съдът да се произнесе с допълване на решението си по реда на чл.250
от ГПК по предявения иск за собственост по отношение на разликата от
установените в решението 39 кв.м.до пълния предявен размер от 80 кв.м.
Със същото решение, съдът се е произнесъл и по дължимите се от
страните разноски, съобразно правилата на чл. 78 ГПК.
Районен съд – гр. Перник е бил сезиран с два обективно, кумулативно
съединени иска: осъдителен ревандикационен, с правно основание чл.108 от
ЗС и негаторен, по чл.109 от ЗС - за признаване за установено по
отношение на ответниците, че на основание наследство и покупко-продажба
ищците са собственици на посочения в исковата молба недвижим имот,
представляващ реална част с площ от около 80 кв.м. от УПИ *** в кв. ** по
плана на с.***, община *** при граници: от запад УПИ- ***, от север - дере,
от изток - УПИ ***, от юг- улица, като ответниците бъдат осъдени да
предадат на ищците владението на имота и да премахнат изградената в имота
им ограда около процесната реална част, нанесена на скицата на вещото лице
А.Ц. по гр.д.№ 8915/2017 г., на ПРС.
По силата на констативен нотариален акт за собственост на недвижим
имот №**, том ***, рег. № ***, дело № 9/23.02.2009 г. и нотариален акт за
покупко-продажна на идеална част от недвижим имот № **, том ***, рег. №
***, дело № 13/05.03.2014 година ищците се легитимират като собственици
въз основа на наследствено правоприемство и покупко-продажба върху
процесния УПИ ***, в квартал *** по застроителния и регулационния план на
с. ***, одобрен със Заповед № 437 от 05.03.1999 г. на кмета на община
Перник.
От друга страна, видно от нотариален акт за собственост върху
недвижим имот, придобит по регулация № ***, том ***, дело № 1301/72 г. от
3
22.08.1972 г., нотариален акт за собственост върху недвижим имот № ***,
том ***, дело № 897/72 г. от 30.05.1972 г., издаден по обстоятелствена
проверка и удостоверение за наследници на името на Ц.Ф.А., въз основа на
наследствено правоприемство, покупко-продажба и давностно владение
ответниците Б. П. Ц. и П. П. Ц. се легитимират като собственици на УПИ, за
който съгласно застроителния и регулационен план на селото, одобрен със
Заповед № 437 от 05.03.1999 г. на кмета на община Перник, е бил отреден
УПИ ***.
От показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд
свидетели И. К. И. (сестра на ищеца М. К. Ф.) и Р.И.К., се установява, че
къщите на ищците и ответниците първоначално се намирали в общо дворно
място, като къщата на ищците била построена през 1964 година, като баща им
разрешил на дядото на ответниците да си държи сеното на границата между
тях, както и да ползват 20 см от имота, за да си вкарват каруцата, като
оградата между двата имота била до сеновала. В началото разликата между
колчетата и оградата е била около 10 см., но надолу се увеличавала до около
метър. Приживе бащата на ищците и дядото на ответниците били в добри
отношения, но те се влошили след смъртта им.
От показанията на св. Р.Л.А. (чичо на ответника и братовчед на
ищеца) и св.С.О.Б. се установява, че оградата била изградена и се намирала на
мястото си между двата имота от 30 години, а спорът за нея възникнал от
около година.
От заключенията на допуснатите, извършени и приети по делото
съдебнотехническа и две допълнителни съдебнотехнически експертизи става
ясно, че действащият регулационен план на с. *** бил одобрен със Заповед №
437 от 05.03.1999 г. на кмета на община Перник, а отмененият регулационен
план е от 1963 г. Експертът е констатирал, че на граничните точки между
УПИ *** и УПИ *** при извършеното трасиране, означаване и координиране
са поставени колове в т. 1 от север и т. 2 от юг. Между двата имота има
частична ограда от мрежа на бетонни колове (между т. 4 и т. 6 на скицата). По
отменения план от 1963 г. имотът на ищците представлявал парцел *** в кв.
**, отговарящ на имот пл. № ***, към който с плана от 1999 г. е била
придадена част, предвидена за озеленяване, отговаряща на имот пл. № ***.
УПИ ***, с площ от 830 кв.м. По отменения план от 1963 г. имотът на
ответниците бил парцел *** в кв. ***, отговарящ на имот пл. № ***, към
който с плана от 1999 г. е придадена част, предвидена за озеленяване,
отговаряща на имот пл. № ***. УПИ *** е с площ от 822 кв.м. В южната част
на регулационната линия има минимално навлизане в имота на ищците от
страна на ответниците, като на място съществувала трасираната т. 2 по
скицата. Съществуващата на място ограда в южната част на имотите от мрежа
на бетонни и метални колове е означена на приложените към заключението
комбинирани скици между точките от 1 до 13 със зелен цвят. Северно от т. 1
на комбинираните скици между двата имота нямало ограда.
Фиксираната с перпендикуляр от регулационната линия към т. 1
спорната площ между двата имота е оцветена в зелено на комбинираната
скица и възлиза на 39 кв.м., а с продължаваща права линия от т. 1 към
4
северната регулационна граница на УПИ *** площта е 69 кв.м. Разходите,
необходими за премахване на оградата, изразяващи се в сваляне на мрежата и
изваждане на коловете, са в размер на 60 лева.
От допълнителното заключение на вещото лице от 16.02.2022 г.,
допълнено със заключение от 04.03.2022 г. се установява, че има изместване
на регулационните линии, ограждащи парцелите на страните по
регулационния план от 1963 г. и по този, одобрен със Заповед № 437 от
05.03.1999 г. на кмета на община Перник, като площта между регулационните
линии между имотите на страните по отменения и действащия план и
уличната регулация, попадаща в УПИ ***, измерена графично е 12 кв.м.
Няма данни за уреждане на регулационни сметки между страните. Част от
оградената процесна площ от 7 кв.м. попадала в имота на ответниците по
плана от 1963 г.
Видно от заключение от 04.03.2022 г., по отменения план на с. *** от
1963 г. имотът на ищците (парцел *** в кв. ***, отговарящ на имот пл. №
***) и имотът на ответниците (парцел *** в кв. ***, отговарящ на имот пл. №
***) били отредени за имот пл. № *** и нямало придаваеми места по
регулация между тях. Частта от оградената процесна площ от 7 кв.м.,
попадаща в имота на ответниците по плана от 1963 г., измерена графично е
между цифрите 1-6-4-7-1 по схемата, а площта от 12 кв.м. - между
регулационните линии на имотите на страните по отменения и действащия
план и уличната регулация, попадаща в УПИ *** по плана от 1999 г.,
измерена графично е между цифрите 1-6-2-1 по схемата.
При така установеното от фактическа страна, съдът възприе
следните правни изводи:
Уважаването на иска по чл. 108 ЗС предполага установяването от страна
на ищеца, с оглед доказателствената му тежест съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК,
кумулативното наличие на три предпоставки, а именно: че той е собственик
на процесния недвижим имот на соченото основание, както и че същият се
владее или държи именно от ответника, като това владение или държане се
осъществява без правно основание. От друга страна, в тежест на ответникът е
да докаже, че това владение или държане е правомерно.
Съгласно трайната и задължителна съдебна практика, обективирана в
Тълкувателно решение № 4/2015 година, прието на 06.11.2017 година от
ОСГК на ВКС се приема, че съгласно чл.109 ЗС собственикът може да иска
прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява
своето право. За да се проведе успешно доказване на негаторната искова
претенция следва да са налице две задължителни, кумулативни условия за
уважаването на иска с правно основание чл.109 от ЗС: установяване
неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и
създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на
собственост в неговия пълен обем.
Негаторният иск, като способ за защита на собствеността, предоставя
5
правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено
неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта
на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване
на вещта/имота според нейното предназначение, но без да отнема владението
на собственика. С предявяването му се цели това неоснователно въздействие
да бъде преустановено или да бъдат премахнати последиците от него.
Предмет на настоящото дело е несъществуването на правото ответникът да
въздейства върху вещта или всяко друго обременяване върху имота, което да
задължава собственика-ищец да търпи различни по характер въздействия
върху имота от другия собственик на съседния имот - ответник, които
смущават упражняването на правото на собственост на ищеца повече от
допустимото.
В случая по силата на дворищно-регулационния план на с. *** от 1963
г. имотът на ищците парцел *** в кв. ***, отговарящ на имот пл. № *** и
този на ответниците - парцел *** в кв. ***, отговарящ на имот пл. № *** са
били първоначално част от имот пл. № ***, като няма придаваеми места по
регулация между тях, поради което не могат да бъдат предмет на уреждане на
регулационни сметки или за заемане на придадени поземлени имоти или
части от поземлени имоти, като по действащият към 1963 г. Закон за
плановото изграждане на населените места (ЗПИНМ - отм.)
дворищнорегулационният план от 1963 г. е приложен, а предвижданията му
са актуални при изготвянето на последващия план от 1999 година, одобрен
при действието на ЗТСУ(отм.).
В настоящия казус липсват данни за неуредени регулационни сметки с
бившите собственици на имот пл. № *** и имот пл. № ***, поради което
имотната граница между страните съвпада с регулационния план от 1963 г.,
изразена графично с оранжева линия между точките 1 и 2 по приложената
схема, изготвена от вещото лице към заключението от 04.03.2022 г., а в
северната част на имотите границата продължава между точките 1 и 5,
обозначена със синя линия, представляваща регулационна граница съгласно
плана на с. *** от 1999 г.
След като границата между имотите между точките 4 и 7 по схемата се
пада в имота на ответниците, претенцията за тази част от оградата и
процесната спорна площ се явяват неоснователни. Оградата, попадаща в
имота на ищците между точките 7 и 3, обозначени на схемата със зелена
линия, като ответниците владеят площта между точки 1-7-3 и спуснат от т. 3
перпендикуляр към вътрешната регулационна граница, от около 32 кв.м.,
извадена от общата площ от 39 кв.м., заключена между оградата и
регулационната линия по плана от 1999 г. съгласно допълнителното
заключение на вещото лице от 12.01.2022 г., и оградената процесна площ от 7
кв.м., попадаща в имота на ответниците по плана от 1963 г., измерена
графично между цифрите 1-6-4-7-1 по схемата към заключение от 04.03.2022
година ответниците са направили възражение за придобиване по давност.
При действието на чл.59 ЗТСУ (отм.) е била налице забрана за
придобиване на реална част от дворищнорегулационен парцел по давност. С
изменението на текста на посочената разпоредба през 2000 година е била
6
допусната възможност за придобиване по давност или чрез сделка на реално
определени части от поземлени имоти в населените места, но само ако
отговарят на изискванията за минимални размери на площ и лице, определени
с правилника на закона, или ако се присъединяват към съседен имот при
условията на чл. 28, като оставащата част следвало да отговаря на
изискванията за минимални размери за площ и лице или също се
присъединява към съседен имот.
В тази насока било и предвиденото в чл.200, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, но на
тази разпоредба не може да се позовава собственик на УПИ, който е завладял
реална част от съседен УПИ и е осъществявал владение повече от 10 години.
Горното налага изводът, че в настоящия казус ответниците не са могли да
придобият по давност спорната част от имота на ищците.
Всичко изложено дотук налага извода, че предявените искове се явяват
частично основателни, като ищците бъдат признати за собственици по
наследство и покупко-продажба на спорната реална част от имота на ищците
от 32 кв.м. между точки 1-7-3 и спуснат от т. 3 перпендикуляр към
вътрешната регулационна граница по схемата към заключението на вещото
лице от 04.03.2022 г., а ответниците да бъдат осъдени да им предадат
владението на тази част и да премахнат оградата, в частта между точки 7-3 по
схемата. В останалата част исковите претенции следва да бъдат отхвърлени,
като неоснователни.
Поради съвпадения с преценките и изводите на въззивния съд с тези на
първостепенния, обжалваните решенията на РС - Перник следва да бъдат
потвърдени, като правилни и законосъобразни.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора и на осн.чл.78, ал.3 от ГПК, настоящият съдебен
състав следва да потвърди решението на районния съд и в частта за
разноските, като в настоящата инстанция не следва да присъжда разноски на
въззиваемата страна за един адвокат, съгласно представения списък по чл.80
от ГПК, тъй като от една страна в него са посочени различни суми – 700 и
600 лева на едно и също основание, а от друга – липсват данни същите да са
реално заплатени.
Воден от горното, Пернишки окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО решение № 260126 от 28.04.2022 г. и
допълнително решение по реда на чл.250 от ГПК № 260184 от 22.07.2022
година, постановени по гр. дело № 6691/2020 г., по описа на Районен съд
Перник.
7
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок
от съобщаването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8