О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Сливен, 27.03.2018 год.
В И М Е Т
О НА
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН в закрито заседание на двадесет и седми март две хиляди
и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕЛА ДИНЧЕВА
при
секретаря … и с участието на прокурора ….. като разгледа докладваното от съдия Динчева
адм. д. № 64 по описа за 2018 година, за да се произнесе съобрази:
Производството
е образувано по жалба „ЕНЕРДЖИ ГРИЙН“ ООД гр.Сливен представлявано от у. А.К.А.
против Заповед № 03-РД/5706 от 16.12.2017 год. на Изпълнителния Директор на ДФ
„Земеделие“, с която е отказано да бъде финансирано заявление за подпомагане на
дружеството-жалбоподател по Програмата за развитие на селските райони за
периода 2014-2020 год.
С
Разпореждане на съда от 26.02.2018 год. жалбата е оставена без движение като на
жалбоподателя е указано в 7 дневен срок от получаване на съобщението да внесе
по сметка на Административен съд Сливен държавна такса в размер на 1700 лева и
в същия срок с писмена молба да представи по делото документ удостоверяващ
внасянето на определената държавна такса.
В срока
за отстраняване на констатираните нередовности на жалбата по делото е представена
молба от жалбоподателя входирана в съда на 13.03.2018 год., в която е изразено становище, че таксата за
разглеждане на делото не следва да се определя съгласно чл.27, ал.6 от ЗУСЕСИФ,
а съгласно т.2б, б.Б от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси, за таксите
събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и от МП.
Дружеството-жалбоподател счита, че обжалваният акт е издаден на основание ЗПЗП
и дължимата държавна такса е в размер на 50 лева, за чието внасяне към молбата
е представена вносна бележка. С молбата се прави искане съдът да отмени
разпореждането си от 26.02.2018 год. и да постанови друго, с което да се
определи размер на дължимата държавна такса от 50 лева.
При така
установеното настоящият състав на съда намира, че в срока за отстраняване на нередовностите на
жалбата и до датата на постановяване на настоящото определение нередовностите
на жалбата не са отстранени – не е внесена дължима държавна такса в размер на
1650 лева, поради което жалбата се явява нередовна и на основание чл.158, ал.3
от АПК същата следва да се остави без разглеждане, а производството по делото
да се прекрати, за която последица
жалбоподателят е надлежно уведомен с разпореждането от 26.02.2018 год.
Съображенията
на съда в тази насока са следните:
Предмет
на оспорване в настоящото производство е Заповед № 03-РД/5706 от 16.12.2017
год. на Изпълнителния Директор на ДФ „Земеделие“, с която е отказано да бъде
финансирано заявление за подпомагане на дружеството-жалбоподател по Програмата
за развитие на селските райони за периода 2014-2020 год. Като правно основание
за издаване на оспорената заповед в същата е посочен чл.20а, ал.2 от ЗПЗП и
чл.42, ал.1 за прилагане на подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“
от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014-2020 год. Видно обаче от разпоредбата на
чл.20а, ал.2 от ЗПЗП в този текст само са посочени основните правомощия на
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“. Самото правно основание за издаване
на заповед с процесното съдържание не фигурира никъде в акта. Този пропуск на
административният орган не следва да се обсъжда тук, доколкото той е въпрос по
същество касаещ законосъобразността на административния акт. След като обаче в
акта изрично не е посочено правното основание за издаването му съдът намира, че
същото следва да се изведе от съдържанието на акта, с цел да се прецени
дължимостта на таксата в размер на 1700 лева.
Единственият
друг нормативен акт посочен в процесната заповед е Наредба № 9/21.03.2015 год.
за прилагане на подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от
мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014-2020 год. (по- нататък Наредбата). Съгласно
чл.1 от Наредбата с нея се уреждат условията и редът за прилагане на подмярка
4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции
в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2014-2020 год. (ПРСР 2014-2020 год.) съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на
селските райони (ЕЗФРСР). Заявлението за подпомагане подадено от „ЕНЕРДЖИ
ГРИЙН“ ООД гр.Сливен е именно по подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски
стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 год. Съгласно чл.1, ал.2 от ЗУСЕСИФ средствата
от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) по смисъла на този
закон са средства от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския
социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския
земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско
дело и рибарство, предоставени по програми на Република България. Съгласно §4,
ал.1 от ДР на ЗУСЕСИФ за Програмата за развитие на селските райони функциите на
органи за управление, контрол и администриране по този закон се изпълняват от
Министерството на земеделието, храните и горите и от Държавен фонд
"Земеделие"-Разплащателна агенция, както това е предвидено в Закона за
подпомагане на земеделските производители и в актовете по
неговото прилагане, а съгласно ал.3
на същия параграф (в редакция към датата на издаване на процесната заповед ДВ
бр.85/2017 год.) безвъзмездна финансова помощ по
програмата по ал. 1 се предоставя
при условията и по реда на този закон,
доколкото друго не е предвидено в
Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември
2013 г. относно подпомагане на развитието на елските райони от Европейския
земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент
(ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.) и Регламент
(ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно
финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и
за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) №
814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347/549 от 20
декември 2013 г.), в Закона за
подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане.
Цитираната по-горе наредба е издадена на основание чл. 9а от ЗПЗП видно от § 2
от ПЗР на наредбата. В чл.9а са посочени наредбите, които издава Министъра на
земеделието, храните и горите след съгласуване със заинтересованите ведомства.
Основното възражение, което навежда дружеството-жалбоподател в
молбата от 13.03.2018 год. е, че след като наредбата е издадена въз основа на
чл.9а от ЗПЗП, то процесният акт също е издаден на основание ЗПЗП и
следователно не се дължи такса в размера определен с чл.27 от ЗУСЕСИФ.
Настоящият състав на съда не може да се съгласи с този извод.
Чл.9а от
ЗПЗП урежда издаването от страна на МЗХ на няколко вида наредби, а именно: 1.
наредби по прилагане на регламенти на Европейския съюз в областта на директните
плащания; 2. наредби по прилагането на мерките и подмерките по чл. 21, параграф
1, букви "а" и "б", чл. 28, 29, 30, 31, 33 и 34 от Регламент
(ЕС) № 1305/2013 от Програмата за развитие на селските
райони за периода 2014 – 2020; 3. наредба
за условията и реда за изплащане, намаляване или отказ за изплащане, или за
оттегляне на изплатената финансова помощ за мерките и подмерките по чл. 9б, т.
2 и 4. наредба за условията и реда за установяване на изкуствено създадени
условия по заявления за подпомагане със средства на Европейския фонд за
гарантиране в земеделието и Европейския земеделски фонд за развитие на селските
райони. Наредба № 9 от 21.03.2015 год. за прилагане на подмярка 4.1
"Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в
материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода
2014-2020 год. е именно посочената в т.3 наредба, тъй като съгласно чл.9б, т.2
за Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 год.
производствата пред управляващия орган или Държавен фонд "Земеделие"-Разплащателна
агенция, се провеждат посредством информационната система за управление и
наблюдение на средствата от ЕСИФ (ИСУН) по реда
и при условията на Закона
за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове – за останалите мерки и подмерки. Кои са
останалите мерки и подмерки става ясно от разпоредбата на т.1 на чл.9б от ЗПЗП.
Съгласно този текст за Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014-2020 год. производствата пред
управляващия орган или Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна
агенция, се провеждат посредством: 1. Интегрираната система за администриране и
контрол по реда на глава трета от този
закон (ЗПЗП)– за мерките и подмерките по чл. 21, параграф
1, букви "а" и "б", чл. 28, 29, 30, 31, 33 и 34 от Регламент
(ЕС) № 1305/2013, които са съответно-„Инвестиции в
развитието на горските площи и подобряване на жизнеспособността на горите-б.“а“
залесяване и създаване на гористи местности и б.“б“ създаване на агро лесовъдни
системи“; чл.28 „Агроекология и климат“; чл.29 „Биологично земеделие“; чл.30
„Плащания по „Натура 2000“ и Рамковата директива за водите; чл.31 „Плащания за
райони изправени пред природни или други специфични ограничения“; чл.33
„Хуманно отношение към животните“; чл.34 „Екологични услуги и услуги във връзка
с климата с горското стопанство и опазване на горите“. Следователно
производствата пред управляващия орган или Държавен фонд Земеделие за
Програмата за развитие на селските райони 2014-2010 год. се провежда
посредством ИСАК по реда на ЗПЗП
само за изрично изброените мерки и подмерки по т.1 на чл.9б от
ЗПЗП. Видно обаче от тях мярката, по която е подадено заявлението на
оспорващото дружество не фигурира в изчерпателно посочените такива в текста. Заявлението
за подпомагане на „ЕНЕРДЖИ ГРИЙН“ ООД гр.Сливен е по подмярка 4.1 „Инвестиции в
земеделски стопанства“ от мярка 4
„Инвестиции в материални активи“ (чл.17 от Регламент (ЕС) № 1305/2013),
т.е. тази мярка се явява „за останалите мерки и подмерки“ по смисъла на т.2 на
чл.9б от ЗПЗП, т.е. за които програмата за развитие на селските райони за
периода 2014-2020 год. производствата пред управляващия орган или Държавен фонд
"Земеделие" – Разплащателна агенция, се провежда посредством
информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕСИФ (ИСУН)
по реда и при условията на Закона
за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове.
Съгласно
§4, ал.3 от ЗУСЕСИФ предоставянето
на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или
сертифицирането на разходите по програмата по ал. 1 се извършват при условията и по
реда на този закон, доколкото друго не
е предвидено в Регламент (ЕС) №
1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември
2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския
земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) №
1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.)
и Регламент (ЕС) №
1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември
2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата
селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО)
№ 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008
на Съвета (ОВ, L 347/549 от 20 декември 2013 г.), в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане. Както
бе посочено по-горе това друго е предвидено именно в чл.9б, т.2 от ЗПЗП, според
който за програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 год.
производствата пред управляващия орган или Държавен фонд "Земеделие"
– Разплащателна агенция, се провежда
посредством информационната система
за управление и наблюдение на средствата от ЕСИФ (ИСУН) по реда и при условията
на Закона за управление на средствата от Европейските
структурни и инвестиционни фондове, тъй като
мярката, по която кандидатства заявлението на оспорващото дружеството не е сред
изрично посочените в чл.9б, т.1 от ЗПЗП, а е сред тези „останалите мерки и
подмерки“.
Във
връзка с гореизложеното и на основание чл.27, ал.6 от ЗУСЕСИФ съдът намира, че
дължимата държавна такса за разглеждане на жалбата на „ЕНЕРДЖИ ГРИЙН“ ООД
гр.Сливен срещу Заповед № 03-РД/5706/16.12.2017 год. следва да е в размер на
1700 лева. Оспорващото дружество като е внесло 50 лева по сметка на
Административен съд Сливен не е изпълнило разпореждането на съда в цялост,
поради което за съда възниква задължение да остави жалбата без разглеждане като
недопустима и да прекрати производството по делото.
При
постановяване на настоящия съдебен акт съдията-докладчик по делото съобрази
изводите на ВАС изложени в Определение № 3690 от 27.03.2017 год. на ВАС по адм.
д. № 2802/2017 год., VII о., които изводи съдът напълно споделя.
Ръководен от
гореизложеното и на основание чл. 158, ал. 3 от АПК, Административен съд – Сливен VII състав
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „ЕНЕРДЖИ
ГРИЙН“ ООД гр.Сливен със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“Х. Д.“ … представлявано
от у. А.К.А. против Заповед № 03-РД/5706/16.12.2017 год. на изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“, с която е отказано да бъде финансирано
заявление за подпомагане на дружеството-жалбоподател по Програмата за развитие
на селските райони за периода 2014-2020 год. като НЕДОПУСТИМА
ПРЕКРАТЯВА производството
по административно дело № 64/2018 год.
по описа на Административен съд – Сливен.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд на
Република България в 7 дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ