РЕШЕНИЕ
№ …
гр. София, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II Б въззивен
състав, в публичното съдебно заседание на четиринадесети февруари през две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл. съдия: ДЕСИСЛАВА АЛЕКСИЕВА
при участието на
секретаря ДОНКА ШУЛЕВА, като разгледа докладваното от мл. съдия Десислава
Алексиева гр. д. № 2746 по описа на
СГС за 2021 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по
чл.258 и следв. ГПК.
С Решение № 20280997/
18.12.2020 г. по гр.д. № 25218/2017 г.
по описа на СРС, 138 състав са отхвърлени, като неоснователни предявените от „Б и Б Б.Б.“
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, против „Б.“ ЕООД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** искове с правно основание
чл. 55, ал.1, т.3 ЗЗД вр. чл.195, ал.1, пр.1 ЗЗД, чл.
79, ал.1 вр. чл.82 ЗЗД, чл. 79, ал.1 вр. чл.82 ЗЗД вр. чл.52 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 10 352,16
лева, представляваща платена на отпаднало основание по договор за доставка
на стоки цена на доставена битумна емулсия със съществени недостатъци, за която
е издадена фактура № **********/27.01.2017 г., сумата от 6 325,84 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди вследствие на неточно изпълнение на договорни задължения, изразяващи се в
направени разходи за съхранение на негодна стока по договора, както и заплатена
сума за изследване на стоката в сертифицирана лаборатория, сумата от 1 000 лева, обезщетение за
неимуществени вреди вследствие неточното изпълнение на договора, ведно със
законната лихва за периода от 24.04.2017 г. до погасяване на вземането, и на
сумата от 264,56 лв. – обезщетение
за забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата за периода от
15.03.2017 г. до 23.04.2017 г.
С решението е осъден
ищеца основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на ответника сумата от 2034,20
лева, представляваща разноски по делото.
В срока по чл. 259, ал.
1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ищеца срещу
постановеното решение, с което са отхвърлени предявените искове. Изложени са
доводи, че решението е неправилно, поради противоречие с материалния закон и
процесуалните правила. При формиране правните си констатации съдът неправилно е
игнорирал залючението на допълнителната
съдебно-техническа експертиза, което се подкрепяло от свидетелските показания
на Пламен Живков, които установявали негодността на доставената емулсия за
работа. Това се установявало и от проведени срещи между представители на
страните, както и от изследването на експерти от Изпитвателна
лаборатория към ИПМ при АПИ. Счита, че установеното по делото факти са в
противоречие с неговите изводи и заключения. Отправя искане за отмяна на
решението и уважаване в цялост на предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна „Б.“ ЕООД подава отговор на въззивната жалба. Излага доводи, че обжалваното решение е
правилно и законосъобразно, а подадената жалба неоснователна по подробни
съображения, изложени в отговора. Претендира разноски.
Софийският градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно
указаното в чл. 12 ГПК във връзка с наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в
срок и е срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо, поради което въззивният
съд следва да се произнесе по отношение правилността му с оглед наведените в
жалбата доводи за допуснати нарушения на материалния закон, за необоснованост
на решението и за нарушение на съдопроизводствените
правила, като намира следното:
СРС е сезиран с обективно
съединени осъдителни искове за заплащане на следните суми: сумата от 10 352,16
лева, представляваща платена на отпаднало основание цена по договор за доставка
на битумна емулсия, сумата от 6325,84 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди вследствие на неточно изпълнение на договорни
задължения, изразяващи се в направени разходи за съхранение на негодна стока,
както и заплатена сума за изследване на същата в сертифицирана лаборатория,
сумата от 1000 лева, обезщетение за неимуществени вреди вследствие неточното
изпълнение на договора, ведно със законната лихва за периода от 24.04.2017 г. до погасяване на вземането, както и сумата от 264,56 лева – обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху
главницата за периода от 15.03.2017 г. до 23.04.2017 г.
Между страните не е
спорно, че е сключен договор за доставка на битумна емулсия тип "СВ
65-В4", като е договорена доставка на 10 тона битумна емулсия, за
установяване на което по делото са представени електронна кореспонденция и
фактура № *********/27.01.2017 г. Видно от представената международна
товарителница CMR, гръцки производител А.СА, Гърция е доставил на ответника по
делото 7,9 тона битумна емулсия, на обща стойност от 10352,16 лв. без ДДС,
който от своя страна е доставил получената емулсия на ищеца по делото. От представеното
банково извлечение /л. 10 - 11 от делото/ е видно, че ищецът е платил авансово на
23.01.2017 г. сума в размер на 15 724,80 лв. По делото са представени и приети
в превод от английски език на български език: сертификат за качество на
битумната емулсия от 26.01.2017 г. от А.СА , Гърция, декларация за
експлоатационни показатели от 26.01.2017 г. и лист с данни за продукта „катионна битумна емулсия“, съдържаща указание за боравене и
съхранение на продукта и инструкции за употреба.
На 02.03.2017 г.
ответникът по делото е уведомен от ищеца, че според последния доставената на
27.01.2017 г. битумна емулсия не отговаря на сертификата за качество, издаден
от производителя и е поканен да получи обратно некачествената стока, както и да
възстанови направеното от ищеца плащане в размер на 10532,16 лв. по издадената
фактура и платената сума в размер на 201 лв. без ДДС за изследването на
доставената стока съгласно фактура от 03.02.2017 г. за протокол от 09.02.2017
г. за изпитване на катионна битумна емулсия, клас С65
- В4, извършено от Изпитвателна лаборатория към
" ИПМ" при АПИ.
Представена е изготвена
от ищеца справка за разходи за съхранение на негодна емулсия към 24.04.2017 г.
и възлагателно задание № 1 от м.01.2017 г. за аварийно
възстановяване на пътни настилки чрез инжекционен метод на територията на Община Бургас, с общо количество от 150
куб.м., с изпълнител ищцовото дружество, метеорологична
справка минимална и максимална температура ежедневно за м.януари 2017 г. за гр.
София, издадена от Националния институт по метеорология и хидрология.
Приобщен по делото е и
протокол от 09.12.2017 г. за извършено лабораторно изследване на битумна
емулсия, ангажирано от ищеца, което представлява частен документ, притежаващ
единствено формална доказателствена сила по чл. 180 ГПК, не притежава обвързваща съда доказателствена
сила, поради което следва да бъде преценен с другите доказателства по делото.
По делото са събрани
гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели – по един на всяка от
страните.
От показанията на св. Ж.се
установява, че свидетелят работи при ищцовото
дружество като ръководител група в строителството и е присъствал на
разтоварването на извършената доставка на битумна емулсия на 27 януари 2017 г.
Твърди, че 9000 литра от доставеното количество битумна емулсия е разтоварена в
камион, който е следвало да пътува за гр. Бургас, а останалото – в две от
наличните в базата на дружеството цистерни, които били правени лично от
свидетеля. Камионът бил получен в контейнер от Америка и бил сглобен в България.
Камионът бил с фабрични електрически нагреватели, с изолация от вата, а по
време на движение емулсията се подгрявала чрез циркулация на маслото. Относно
наличните при дружеството цистерни твърди, че същите са с поставена изолация от
минерална вата, с нагреватели, в едната е налична система за разбъркване на
емулсията, а в останалите няма такава система и в тях се разбърква с
електрическа, ръчна бъркалка. Направило му впечатление при получаването, че
като се изцапал с емулсията, падала като сажди, а друг път трябвало с бензин да
се измива. На 28 –ми януари 2017 г. пътували до гр. Бургас и на 29 –ти започнали
работа с доставената емулсия на обект на дружеството, но констатирали, че
емулсията не стяга, поради което на 30- ти януари преустановили работата.
Счита, че при доставката, емулсията не е била студена, имала е някаква
температура, тъй като в противен случай щяла да стегне и не би могла да бъде
разтоварена, но сочи, че не е била гореща. Според показанията на свидетеля в
складовите цистерни на ищцовото дружество не е имало
остатъци от стар материал, тъй като не приемали нова емулсия, ако съдовете не били
почистени и имали остатъци. Маркучите никога не са били подгрявани. Само
американският камион, с който работели зимно време можел да подгрява маркучите,
но не и другите камиони. Цистерните трябвало да бъдат почистени предварително,
но не и подгряти. Включвали подгряването, едва когато
сипвали емулсията в цистерната. Изолациите от цистерните на снимките по делото били
правени лично от свидетеля, а изправената цистерна била изцяло направена от
свидетеля.
От показанията на св. Г.,
на длъжност „шофьор“ при ответното дружеството се установява, че в края на м.
януари 2017 г. е извършил транспорта на процесната емулсия.
В деня на разтоварването бил сух студ, около минус 15 – 20 градуса. Емулсията била
разтоварена в базата на ищеца в три приемни съда и в една автоцистерна. Твърди,
че емулсията била натоварена с температура от около 75 – 80 °C, като твърди, че
за 24 часа температурата на емулсията пада с около 10 °C, в зависимост от
метеорологичните условия, като при разтоварването, неговият продукт бил около
60-70 градуса. Твърди, че един от приемните съдове при ищеца бил без изолация,
не си спомня някоя от цистерните да е имала бъркалки, а едва в деня на
разтоварването, слагали изолация – стъклена вата върху цистерните. За
разтоварването били използвани маркуч и помпа на ищеца, като според свидетеля
се наложило да бъдат загрявани около два часа. Сочи, че в деня на процесната доставка неговата цистерна не била пълна, а била
натоварена на малко повече от 1/3 от обема. Камионът, с който е доставена емулсията
не разполагала със система за подгряване на битумна емулсия по време на
транспорт. Забелязал, че всички съдове, в които се разтоварвала емулсията били
студени и не били работили от дълго време според свидетеля. Ако материалът се е
пресякъл в цистерната на свидетеля, то помпата нямало да може да го изпомпа към съдовете на ищеца.
За изясняване на факти
по делото с оглед необходимостта от специални знания в областта на науката, по
делото е изслушано и прието, неоспорено от страни, основно заключение на
съдебно - техническа експертиза, изготвена от вещото лице А.Р., което съдът
изцяло кредитира като пълно, обективно и компетентно дадено. От заключението се
установява, че не са налице нормативни изисквания за наличие на подгряване на
превозващата цистерна, изисква се само температурата на превозваната битумна
емулсия да не достига по-малко от + 10 °C, каквото е и указанието на
производителя в листа с данни за продукта. Относно вместимостта на превозното
средство, с оглед възможността за образуване на въздушен слой, вещото лице
сочи, че за продукта е важен не въздушният слой, а контактната повърхност между
емулсията и въздушното пространство и то ако престоява повече от 5 дни, без да
се разбърква, с оглед изпаряването на водата от нейния състав, но това се
отнася за нейното съхранение в складови цистерни, като поддържа, че в листа с
данни за продукта няма никакви изисквания относно наличие на въздушен слой и
неговите площ и обем. Въз основа на тези констатации дава заключение, че няма
изисквания за вместимост на транспортното средство за превоз, с оглед
възможността за образуване на въздушен слой вътре в същото. Според заключението
автомобил " Ман", с рег. *******, е снабден със съоръжение за
подгряване на монтираната на него цистерна за съхранение на емулсия, термометър
за отчитане на температурата на емулсията в цистерната и с подгряване на
маркуча за подаване на емулсията при работа на обекта, като автомобилът и
оборудването са в добро състояние към 13.11.2019 г., а вместимостта на
работната цистерна, монтирана на автомобила, е 950 литра.
От
заключението се установява, при използване за разтоварване на гъвкави маркучи
от каучукова и подобна материя, не е необходимо подгряване или допълнително топлоизолиране поради наличието на такива свойства на
материала. В случай че емулсията се транспортира по метални тръбопроводи с
голяма дължина / повече от 20 - 30 м/, необходимо е да са топлоизолирани,
а при по-голяма дължина - и с подгрев. Според
експертното заключение дългосрочното съхранение на битумната емулсия трябва да
се извършва в почистени от всякакви остатъци топлоизолирани
цистерни, оборудвани с подгряваща инсталация с автоматично поддържане на
определена положителна температура, с възможност за контрол, обикновено в
границите на от + 10 °C до + 40 °C, със система за разбъркване на емулсията,
най-често от няколко реда пластинчати бъркалки,
неподвижно закрепени на въртяща се централна ос, като е възможно да се използва
и преносима бъркалка или ръчно разбъркване, ако е възможно разбъркването на
емулсията по цялата височина и ширина на цистерната. Според заключението
съхранението на битумната емулсия може да е в хоризонтални и/или вертикални,
плътно затворени цилиндрични цистерни, по възможност запълнени до максималния
обем. Разтоварването на битумната емулсия чрез замърсени съдове и/или маркучи с
вещества / обикновено органични/, които могат да взаимодействат с емулсията по
химичен път, и/или в цистерните има течни, полутвърди или твърди вещества и
утайки, включително и вода, дори независимо от температурата, може да доведе до
влошаване на качеството ѝ, нейното разслояване/разпадане и вследствие на
това тя става негодна за работа поради липса на свойствата, необходими за
нейното предназначение, съответно с нея не може да се изпълни аварийно
възстановяване на пътните настилки по инжекционен метод. Вещото лице установява,
че съхранението на битумна емулсия при отрицателни температури в замърсени и
студени приемни съдове, без топлоизолация и подгряване, без механично
разбъркване, ще доведе до нейното компрометиране и негодност за работа. Дава
заключение, че в случай на негодност на доставената емулсия, изразяваща се в
нейното разслояване/разпадане, няма да е възможно да бъде разтоварена в
приемните съдове при ищцовото дружество.
Съгласно изслушаното
допълнително заключение на съдебно-техническата експертиза относно инициираното
от ищеца лабораторно изследване на битумна емулсия се установява, че взетата
проба не е представителна по смисъла на БДС EN 58:2012 г., което според вещото
лице може да доведе до изкривяване на резултатите както в негативна, така и в
позитивна насока. Установява се от допълнителното експертно заключение, че
битумната емулсия от пробата не отговаря на БДС EN 13808 - NA:2016 и
сертификата за качество. Емулсия с такъв показател за съдържание на свързващо
вещество /чрез дестилация/, равняващо се на 54 % не отговаря на изискването за
качество, което трябва да притежава за предвидената цел и тя е негодна да бъде
употребявана в хода на СМР, като е бил наличен и процес на разпадането ѝ.
Съгласно чл. 202 ГПК
съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда с
всички доказателства по делото. С отговора на т. 1 от допълнителното заключение
на съдебно-техническото заключение /СТЕ/, се установява, че взетата проба,
предмет на изследване по т. 2 от същото заключение, не е представителна по
смисъла на БДС EN 58:2012. Вещото лице сочи, че пробата не е взета от
специалист на лабораторията, а от служител на ищеца, не е ясно от кое място е
взета пробата, като освен това липсвала и контролна проба, която е задължителна
в такива случаи. Следователно по делото не се установява дали пробата е взета
от доставената от ответника битумна емулсия. Наред с горното, видно от
посоченото в протокол от 09.02.2017 г. заявката за изпитване е подадена на
31.01.2017 г., като на тази дата е получена пробата за изпитване, следователно
дори и да се приеме, че пробата е от процесната
доставка, то същата е получена за изследване 4 дни след доставката ѝ,
т.е. след четири дни съхранение. Според основното заключение от значение за
годността на емулсията е при какви условия
е съхранявана емулсията. Съгласно показанията на св. Г., съдовете, в които
емулсията е била преливана са били студени, не са били подгряти,
а някои от тях дори не били топлоизолирани, като това
се случвало в момента на разтоварването на емулсията. Св. Ж.също заявява, че
цистерните не били предварително загряти, а това се
случвало когато наливат емулсията. От заключението на СТЕ се установява, че при
отрицателни температури (-10 градуса и по-ниска) каквито са били в деня на
пристигането на емулсията е добре цистерната да е предварително загрята до
температура + 15 градуса до 30 градуса. Видно от представената от НИМХ таблица
в този период през м. януари 2017 г. както минималните, така и максималните
температури са били все отрицателни величини. Горните обстоятелства: неизяснен
начин на вземане на пробата, при това от служител на ищцовото
дружество, а не от лабораторията, при неяснота дали са спазени изискванията за
вземането ѝ, при липса и на контролна проба, каквато според вещото лице е
задължителна, при липса на яснота от кой съд е взета пробата, както и при какви
условия е съхранявана, както и изобщо дали пробата е взета от доставената от
ответника битумна емулсия налагат извода, че отговорът на т. 2 от допълнителното заключение относно негодността
на пробата, представена за изследване в института не следва да бъде кредитиран.
При преценка на
показанията на св. Ж.по реда на чл. 172 ГПК , същите са логични и
последователни и следва да бъдат кредитирани, освен в частта, че при
доставянето на емулсията, същата падала като сажди при изцапване с нея,
доколкото в тази част не се подкрепя от другите събрани по делото
доказателства. Напротив, страните не спорят, че емулсията е доставена и
разтоварена в приемните съдове на ищеца, а според заключението на СТЕ, това
действие не би могло да бъде извършено, ако е бил налице процес на разпад или
разслояване на емулсията.
При преценка на
показанията на св. Г. по реда на чл. 172 ГПК, същите са логични, последователни
и задълбочени, поради което същите следва да бъдат кредитирани.
При така установената фактическа страна, съдът намира от
правна страна следното:
Настоящият състав
намира, че точната квалификация на главния иск е тази по чл. 195, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 193 ЗЗД, вр. с чл. 318 ТЗ. Страните по делото са търговци, а договорът е сключен във връзка с
дейността им, упражнявана по занятие като търговци. Съгласно чл. 324 ТЗ на
купувача е вменено задължението да прегледа стоката за съответствието и с
изискванията за характеристиките ѝ, като при липса на навременно
възражение, се счита одобрена, освен за скритите недостатъци. Процедурата по
предявяването на скритите недостатъци е уредена в разпоредбите на чл. 197 във вр. с чл. 195, ал. 1 ЗЗД, като при движими вещи е предвиден
преклузивен срок за предявяване на иск от шест месеца
от предаването на вещта, със съдържание една от претенциите по чл. 195 ЗЗД.
От заявените факти в исковата
молба, е видно, че ищецът търси реализация на законна отговорност, като се
позовава на скрити недостатъци на продадената вещ и търси възстановяване на
продажната цена. В случая ищецът е избрал да претендира първата от алтернативно
предоставените възможности на купувач на вещ с недостатъци, а именно връщане на
цената. Твърди, че емулсията е била приета от купувача и се касае за
недостатъци, които били установени няколко дена по-късно при започване на
работа с емулсията в гр. Бургас, когато е установено, че емулсията не проявява
адхезионното си свойство и остава течна при полагането на асфалтови смеси, за
което уведомили ответника.
Между страните е
възникнало облигационно отношение по договор за продажба - доставка на катионна битумна емулсия тип СВ65-В4, по силата на която на
27.01.2017 г. ответникът е доставил на ищеца 7,9 тона битумна емулсия, за което
страните не спорят. Спорен по делото е въпросът дали доставената битумна
емулсия е била с недостатъци, които съществено намаляват годността ѝ за
ползване по предназначение.
Съгласно чл. 193, ал. 1
от ЗЗД ако продадената вещ има недостатъци, които съществено намаляват нейната
цена или нейната годност за обикновеното или за предвиденото в договора
употребление продавачът отговаря за същите, като правата на купувача са уредени
в чл. 195, ал. 1 от ЗЗД - да върне вещта и да иска връщане на цената, да поиска
съответно намаляване на цената като задържи вещта или да отстрани недостатъците
за сметка на продавача. В Тълкувателно решение № 88/28.02.1984 г. на ОСГК на ВС
е разяснено, че отговорността за недостатъци може да бъде реализирана в две
хипотези: а) като установена в закона и/или договора гаранционна отговорност и
б) като установената в закона отговорност за недостатъци по чл. 195, съответно
чл. 265 от ЗЗД, като това са два отделни прави института, които съществуват
успоредно, но които не могат да се реализират при условията на кумулативност.
В правната доктрина се
приема, че основните белези на недостатъка, които обуславят отговорността на
продавача по чл. 195 ЗЗД са следните: недостатъкът да е съществувал при
продажбата, т.е. при преминаване на собствеността върху купувача по аргумент от
чл. 193, ал. 2 ЗЗД, недостатъкът да е съществен, т.е. да намалява цената или
годността на продадената вещ и недостатъкът да е неизвестен на купувача,
безразлично дали е явен или скрит. Така „Облигационно право“, проф. Ал.
Кожухаров, изд. Юриспрес, л.196-197. Недостатъкът
трябва да съществува в момента на предаването на вещта. Така „Облигационно
право“, Ангел Калайджиев, изд. Сиби, 2013 г., л. 353.
В този смисъл са и постановките в мотивната част на
цитираното ТР № 88/28.02.1984 г. на ОСГК на ВС. Задължение на купувача е да
прегледа стоката. При всички случаи обаче след откриване на недостатъци - явни
или скрити, купувачът трябва незабавно да уведоми продавача за тях. Това
правило е без изключение. В същия смисъл е и чл. 324 ТЗ за преглед на стоката
при търговска продажба. (Така Решение № 10 от 07.03.2011 г. по т. д. № 475/2010
г., т. к., І т. о. на ВКС).
По делото е установено
въз основа на съдебно-техническата експертиза и свидетелските показания, че
технологичните изисквания за температурата на процесната
битумна емулсия при транспортирането ѝ до склада на ищеца са спазени,
т.е. продуктът е доставен при необходимата за запазване на качествените му
характеристики температура. Противно на доводите на ищеца по делото е
установено, че незапълването на цистерната в максималния й обем при транспорта не
влияе негативно въру битумната емулсия, дори при минусови външни
температури и липса на подгряване на превозната цистерна. Битумната емулсия е
била успешно разтоварена в приемните съдове на ищцовото
дружество в деня на доставката ѝ. Този извод следва от показанията на
свидетелите и на двете страни. От отговора на вещото лице по основното
заключение на СТЕ се установява, че в случай на негодност на доставената
емулсия, изразяваща се в нейното разслояване или разпадане, ще се стигне до
невъзможност емулсията да бъде разтоварена в приемните съдове при ищцовото дружество. Следователно, по делото е установено по
несъмнен начин, че такова разслояване или разпадане на емулсията не е било
налично към момента на доставката ѝ в складовете на ищцовото
дружество.
Неоснователни са релевираните възражения от жалбоподателя, че първоинстанционният съд не е зачел допълнителното
заключение на СТЕ/т.2/ и свидетелските показания на св. Живков, в частта, че
емулсията падала като сажди при изцапване с нея, доколкото настоящият състав не
дава вяра на същите по съображения, изложени по-горе.
Следователно по делото
не се установява по несъмнен начин наличие на съществени недостатъци на емулсията към момента на предаването й, а се поставя под съмнение дали
съхранението ѝ от ищеца отговаря на технологичните изисквания. При
липсата на един от елементите на фактическия състав на чл. 195, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, то безпредметно е обсъждането на останалите, тъй като дори и при тяхното
наличие, искът следва да бъде отхвърлен, както правилно е сторено от първоинстанционния съд.
Настоящият състав
намира, че точната правна квалификация на исковете за вреди от неточното
изпълнение на договорни задължения при продажба на вещ с недостатъци е такава
по чл. 195, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД за заплащане на
сумата от 6325,84 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди и по чл. 195, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД за сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди вследствие на неточно изпълнение на договорни
задължения:
Съгласно разпоредбата на
чл. 82 ЗЗД, регламентираща обема и границите на отговорността за вреди от
виновно неизпълнение на договорните задължения, обезщетението обхваща всички
причинени вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и
са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, като при
недобросъвестност на длъжника - обезщетението обхваща всички преки и
непосредствени вреди. Според посочената разпоредба, подлежащите на обезщетяване
имуществени вреди са два вида - претърпяна загуба и пропусната полза. Със
задължителните разяснения , дадени в ТР № 4 от 29.01.2013 г. по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГТК на ВКС е прието, че при липсата
на обща уредба на вредата от неизпълнението (или неточното изпълнение) на
договорни задължения и наличието на общи правила за пределите на отговорността
за обезщетение на имуществени вреди в чл. 82 ЗЗД и за начина на определяне на
обезщетението за неимуществени вреди в чл. 52 ЗЗД, следва да се приеме, че и
нарушаването на общата забрана да се вреди другиму, и нарушаването на договорно
задължение може да причинят неимуществени вреди, които подлежат на
обезщетяване. Когато неимуществените вреди са причинени от неизпълнението (или
неточното изпълнение) на договорни задължения, на обезщетяване подлежат
вредите, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и
са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, а при установена по
делото недобросъвестност на длъжника (знание на фактите, обуславящи по-тежката
му отговорност) - обезщетението е за всички преки и непосредствени
неимуществени вреди.
В случая ищецът
претендира обезщетение за претърпяна загуба и обезщетение за неимуществени
вреди.
В настоящото производство
не е доказано неточно неизпълнение на задължението по двустранен договор на
ответника по причина, която може да му се вмени във вина, с оглед
гореизложеното. При липсата на една от
кумулативно наличните предпоставки е безпредметно обсъждането на останалите,
доколкото дори и при тяхното наличие, това няма да доведе до различен краен
резултат с оглед законовото изискване за кумулативното им наличие. При
недоказаност по несъмнен начин на твърдяното с исковата молба неточно
изпълнение на договорното задължение на ответника по отношение качествата на
доставената битумна емулсия по процесния договор, изискуемия
фактически състав на отговорността за вреди по чл.82 ЗЗД не е доказан, поради
което предявеният иск за имуществени и неимуществени вреди от неточното
изпълнение, правилно е отхвърлен от първоинстанционния
съд като неоснователен.
Поради неоснователност
на главния иск, неоснователен е и искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 264,56
лв. – мораторна
лихва поради неговата акцесорност.
С оглед изложеното и предвид изчерпване предмета на въззивна
проверка, първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
По разноските.
С оглед изхода на спора,
право на разноски има въззиваемата страна, чиято
претенция за адвокатско възнаграждение е в размер на 2 500 лева съгласно
представен договор за правна помощ от 11.02.2021 г. Към договора е представено
и банково извлечение, че сумата е платена от въззивамата
страна на адвоката на 11.02.2021 г. Възражението на въззивника
по чл.78, ал.5 ГПК съдът намира за основателно доколкото минималният размер на
възнаграждението с оглед броя и размера на предявените искове на сн. чл.7, ал.2, т.2-4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е общ размер на 1795 лева,
като бъде отчетено и обстоятелството, че във въззивното
производство не са събирани нови доказателства. Ето защо, на въззивамата страна на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да
се присъдят разноски в производство в общ размер от 1795 лева за адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20280997/18.12.2020 г.,
постановено по гр.д. № 25218/2017 г. по описа на СРС, 138 състав.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78,
ал. 3 ГПК „Б и Б Б.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на „Б.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление:*** сумата от 1795 лева, представляваща адвокатско възнаграждение
пред СГС.
Решението не подлежи на
касационно обжалване на осн. чл. 280, ал.3, т. 1, предл. второ ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.