Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
...............2018г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски
районен съд, XXXVI – ти състав
На двадесет и
втори март две хиляди и осемнадесета година
В
публично заседание
Районен съдия: Теодора Шишкова
Секретар:
Неше Реджепова
като разгледа
докладваното от съдията
а.н.д. № 25 по описа за 2018
година, установи следното:
Производството е по реда
на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И.Ж.Т., с ЕГН ********** ***,
подадена чрез адв. И., против Наказателно
постановление № 17-0442-001075/25.10.2017 год. на Началника на 04 РУП към ОД
МВР - Варна, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лв. на
основание чл.179, ал.3, т.3 ЗДвП за нарушение по чл. 139, ал.5 ЗДвП.
В
жалбата се сочи, че издаденото НП е неправилно и незаконосъобразно, като се посочва, че постановлението е издадено при
непълно изясняване на фактическата обстановка, тъй като АНО не се е съобразил с
обстоятелството, че с Решение на Общински съвет № 1406-5-1, отразено в протокол
№ 23/09.02.2005г. гражданите са били освободени от заплащането на винетни такси в участъка гр. Варна – с. Константиново.
В съдебно
заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, а се представлява от
надлежно упълномощен процесуален представител. По съществото на делото адв. И. пледира да се уважи
жалбата, и НП да бъде отменено без да сочи конкретни аргумени
за това.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно
заседание не изпраща представител и не ангажира становище.
С оглед събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 27.09.2017 г. около 23.20 ч. в гр. Варна, по трети
клас № 9004- Варна - Белослав - Разделна - Падина - Житница - (Провадия -
Дългопол) до под. Чайка, на кръстовището за с. Звездица в посока гр. Белослав
жалбоподателят управлявал л.а. Ситроен Берлинго с ДК
№ В 7644 РН, собственост на Ж.Т., когато бил спрян за проверка от дежурен екип
по автоконтрол при Четвърто РУП при ОД на МВР-Варна,
включващ свидетеля В.А..
В хода на
проверката било установено, че на предното панорамно стъкло на автомобила не е
залепен валиден винетен стикер за платена винетна такса съгласно чл. 10, ал.1, т.1 от ЗП.
Жалбоподателят не представил и доказателства за закупен такъв винетен стикер.
При така установените факти, св. А. съставил на въззивника АУАН за нарушение на чл. 139, ал.5 от ЗДвП, въз основа на който е
издадено обжалваното НП.
В хода на преписката жалбоподателят изложил твърдения, че
с Решение на Общински съвет Варна пътят от гр.Варна до с. Константиново бил
освободен от заплащането на винетна такса, но тези довови не били споделени от АНО, който приел,ч е доколкото
се касае за път включен в Републиканската пътна мрежа, то последващи
актове на ОС не могат да дерогират изискването на
закона.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от
събраните по делото писмени доказателства по АНП, както и от гласните
доказателства, приобщени към делото .
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и
справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна
страна в законоустановения срок за обжалване и е
приета от съда за разглеждане, но по същество е неоснователна.
Наказателното постановление № 17-0442-001075/25.10.2017г.
е издадено от компетентен орган, надлежно упълномощен със заповед №
8121з-952/20.07.2017 г. на Министъра на вътрешните работи.
В хода на административонаказателното
производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения.
Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен
срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на
въззивника нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава.Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанията за
нарушенията са индивидуализирани.
В АУАН и НП са цитирани както разпоредбите, сочещи
дължимото поведение от водачите на МПС, които въззивникът
е нарушил, така и правното основание, въз основа на което е ангажирана
административно-наказателната му отговорност.
Не е налице и неясно описание на нарушението в частта досежно
изпълнителното деяние на същото. Действително в АУАН и НП е посочено, че
водачът не е закупил и не е залепил винетен стикер,
но посоченото описание не сочи наличие на противоречие, тъй като е безспорно е
установено, че жалбоподателят не е изпълнил нито едно от двете задължения, а
обстоятелството, че всяко едно от тях се санкционира самостоятелно не води до
твърдяната вътрешна противоречивост.
Правото на защита на водача не може да се счете за
нарушено, защото той се брани против фактите, като в конкретния случай може да
възрази, че има закупен стикер, но той не е залепен, каквото възражение съдът
не констатира да е направено в съставения АУАН, или в тридневен срок от
връчването му пред АНО, съотв. такова възражение не е
направено и не е подкрепено с доказателства и в хода на съдебното производство.
Съдът намира, че ясно и недвусмислено е посочено и
мястото на извършване на нарушението, като ноторно
известен факт е, че същото се отнася към пътищата за преминаването по които се
дължи заплащане на винетна такса приет с Решение №
945 на МС от 1.12.2004 г. за утвърждаване на списък на републиканските пътища,
приемане на списък на републиканските пътища, за които се събира такса за
ползване на пътната инфраструктура - винетна такса, и
за определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл. 10, ал. 4 от
Закона за пътищата за ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища
доколкото същият е обнародван в ДВ.
Съдът счита, че в хода на административно-наказателното
производство е изяснена фактическата обстановка по случая и правилно въз основа
на констатираните факти административно-наказващият орган е приложил
материалния закон. Безспорно установено е по делото, че посочената в НП дата и
час жалбоподателят е извършил нарушение на ЗДвП като е управлявал моторно
превозно средство за превоз на пътници с 8 или по-малко места с място за
водача, за което не е закупил и залепил на предно панорамно стъкло валиден винетен стикер за платена винетна
такса съгласно чл. 10, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Основното възражение по същество на жалбоподателя, че
пътят е бил освободен от заплащане на винетна такса,
в случая не се споделя от съда доколкото с Решение на Общински съвет не би
могла да се дерогира законовата разпоредба, която
посочва, че по пътищата, които са част от републиканската пътна мрежа водачите
на МПС следва да се движат със заплатена винетна
такса, удостоверение на което обстоятелство се явява изискването за поставяне
на нарочен стикер.
Като съобрази, че за нарушението е предвиден твърд размер
на санкцията, съдът констатира, че не следва да обсъжда размера на наложените
административни наказания.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17-0442-001075/25.10.2017
год. на Началника на 04 РУП към ОД МВР - Варна, с което на И.Ж.Т. е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 300 лв. на основание чл.179,
ал.3, т.3 ЗДвП за нарушение по чл. 139, ал.5 ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Варна на основанията, по реда на глава 12 от АПК в
14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: