РЕШЕНИЕ
№ 75
гр. гр.Мадан, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на осми април през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20245430100472 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от К. Ч. Л., ЕГН
********** против „Фератум България" ЕООД, ЕИК *, с която е предявен иск
с правно основание чл. 55, ал. 1 пр. 1 от ЗЗД за осъждането на „Фератум
България“ ЕООД да заплати на К. Ч. Л., сумата от 880,88 лева (след допуснато
изменение на иска в о.с.з. от 08.04.2025 г.), представляваща недължимо
платени суми по Договор № * за предоставяне на потребителски кредит от
15.09.2020г.
В исковата молба се твърди, че на 15.09.2020 година ищцата сключила
Договор № * за предоставяне на потребителски кредит с ответното дружество,
по силата на който кредиторът „Фератум България" ЕООД й предоставил заем
при следните условия: Размер на Кредита: Общият размер на отпуснатия
Кредит е 3 000,00 лева, срокове и начин на плащане: брой вноски: 12, начин на
плащане: съгласно Погасителния план, който е неразделна част от Договора
Първа падежна дата: 15.10.2020 Обща сума, която следва да бъде върната от
Кредитополучателя за целия период на кредита: кредитополучателят следва да
върне на кредитора общо сума в размер на 3690,00 лева, представляваща сбор
от следните суми: сумата на отпуснатия Кредит, посочен в т. 1 по-горе, в
размер на 3000,00 лева, лихва, в размер на 690,00 лева, лихвен процент 23,00
%, годишен процент на разходите по Кредита в размер на 49,17 %,
Обезпечение: кредитът се обезпечава с поръчителство предоставено от
Ferratum Bank в полза на дружеството, с одобряването от дружеството на
предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с
обезпечението не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от
лицето, предоставило обезпечението. Едновременно с подписването на
договора за потребителски кредит, между К. Л. като клиент и Feriatum Bank
като гарант е сключен и Договор за гаранция /поръчителство/, по силата на
1
който Гарантът предоставя гаранция, като се задължава да обезпечи
изпълнение на задълженията, произтичащи от Договора за Потребителски
кредит, включително и от Общите условия. По този договор клиентът К. Л.
дължи такса за предоставяне на гаранция(поръчителство) в размер на 2310,00
лева, платима на месечни вноски, в размерите, условията и на падежите,
уговорени с договора за кредит. Ищецът счита, че договор № * от 15.09.2020г.
за предоставяне на потребителски кредит е недействителен на основание чл.
22 ЗПК. При сключването му била нарушена разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10
ЗПК, според която договорът за потребителски кредит трябва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин,
като неспазването на това изискване е скрепено с недействителност на
договора за кредит. Ищецът счита, че уговорената такса за предоставяне на
гаранция/поръчителство е разход по кредита, който следва да бъде включен
при изчисляването на годишния процент на разходите - индикатор за общото
оскъпяване на кредита - чд.19, ал.1 и 2 ЗПК. Кредиторът бил нарушил
императивното правило на чл.19, ал.1 ЗПК и незаконосъобразно не бил
включил таксата за осигуряване на гаранция/поръчителство в записания в
договор размер на ГПР от 49,11%. Счита, че сключеният между ищеца и
Ferratum Bank договор за предоставяне на гаранция е нищожен поради
противоречието му с добрите нрави - чл. 26, ал.1, предл. III ЗЗД. В
разглежданата хипотеза ищецът-потребител бил поставен в положение, при
което отпускането на кредит е поставено в зависимост от сключването на
възмезден обезпечителен договор с икономически свързано със заемодателя
лице, посочено от самия него. Договорът за предоставяне на гаранция бил
сключен, в деня на отпускане на кредита, с юридическо лице търговец, което
по занятие сключва възмездни обезпечителни сделки, с които обезпечава
чужда гражданска отговорност, запазвайки си правото на регрес спрямо
длъжника. В случая договореното в полза на гаранта възнаграждение,
всъщност представлявало скрита възнаградителна лихва по договора за
кредит. Договорът за предоставяне на гаранция бил нищожен, поради
накърняване на добрите нрави. Сочи, че така създадената обща конструкция
от два договора с потребителя - за кредит и за гаранция, като на насрещната
на потребителя страна и по двата от тях стоят две свързани лица, на практика
съставлява разделяне на приходите от кредита чрез тези два свързани
стопански субекта с цел да се заобиколят законовите норми за защита на
потребителите и да се натовари заемополучателят с допълнителни и
прекомерни плащания. Затова и Договорът за предоставяне на гаранция бил
сключен в условията на неравнопоставеност по смисъла на чл. 143 ЗЗП, което
го прави и нищожен поради заобикаляне и противоречие със закона и в
нарушение на добрите нрави, на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, чл. 24 ЗПК и чл.
26 ЗЗД. Освен това в нарушение на чл. 11. ал.1 т.11 от Закона за
потребителския кредит договорът за предоставяне на потребителски кредит не
съдържал условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими
2
при различни лихвени проценти за целите на погасяването.
В изпълнение на Договор № * за предоставяне на потребителски
кредит от 15.09.2020г. К. Л. била заплатила на „Фератум България" ЕООД,
ЕИК * сумата от 4 480,88 лева посредством следните плащания: На
15.10.2020г. 500,00 лева, На 14.11,2020г. - 520,00 лева, На 01.02.2021 г. -
3460,88 лева. Поради недействителността на договора за кредит за нея е
възникнало задължение за връщане само на чистата стойност на кредита, а
именно - главницата от 3000,00 лева, а разликата в размер на 1 480,88 лева се
явявала платена при липса на основание и подлежи на връщане от заемодателя
на заемополучателя. По изложените съображения моли за уважаване на иска.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника, с който взема
становище за неоснователност на предявения иск. Счита за неоснователно
твърдението на ищеца, че поръчителството от Мултитуюд Банк (Малта) е
задължително условие за сключване на кредитен договор, е неоснователно.
Кредитополучателят може да избере свой поръчител или този, предложен от
кредитора. Според сайта на „Фератум България“, потребителят сам избира
обезпечението. Следователно сключването на договор за гаранция не е
задължително. Исковете за нищожност или унищожаване на Договора за
гаранция били недопустими, тъй като не са насочени срещу правилната страна
— Мултитуюд Банк, а не „Фератум България“ ЕООД. Мултитуюд Банк било
самостоятелно юридическо лице, банкова институция, лицензирана в Малта,
която предоставя услуги на територията на Република България по силата на
свободата на предоставяне на услуги, съгласно взаимното признаване на
единния европейски паспорт, и е вписана под № 178 в нарочния регистър на
БНБ. Ищецът сам бил избрал Мултитуюд Банк (Малта) като поръчител в
електронния формуляр и, след като е бил информиран за дължимите такси, е
подал заявление за кредит. Получил е преддоговорна информация по e-mail,
която изрично посочва, че за сключването на договора за кредит „Фератум
България“ изисква поръчителство. Ищецът е получил и документи от
Мултитуюд Банк, включително Договор за гаранция. След като е бил
информиран, ищецът е потвърдил чрез SMS желанието си да сключи
договора. Твърденията за нарушение на чл. 143 от ЗЗП били неоснователни.
Чл. 5 от договора ясно посочвал избраната от ищеца опция за поръчител, без
задължение за сключване. В СЕФ и договора за гаранция са подробно описани
възможностите за обезпечение и дължимите суми към Мултитуюд Банк,
които ищецът е приел доброволно. В ОИМ се сочи, че договорът за гаранция
е възмездна услуга от трето лице, а разходът за нея не се включва в ГПР, тъй
като е незадължителна. Твърдението на ищеца за допълнителни разходи било
неоснователно, тъй като обезпечението е резултат от оценка на
кредитоспособността по закон. „Фератум България“ е предоставила
необходимата информация за ГПР и условията, като ищецът е имал време да
избере обезпечение и правото да се откаже в 14-дневен срок, но не е упражнил
това си право. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от
фактическа следното:
Липсва спор между страните, а и от събраните по делото доказателства
се установява, че на 15.09.2020 г. между страните е сключен Договор за
3
потребителски кредит № *, по силата на който ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД,
в качеството на кредитодател е предоставил на К. Ч. Л. - кредитополучател
сумата от 3000 лева. От приетия като писмено доказателство заверен препис
от договор № * от 15.09.2020 г. е видно, че страните са постигнали съгласие
предоставената от Фератум България ЕООД на К. Ч. Л. сума от 3000 лева да
бъде върната от кредитополучателя на 12 погасителни вноски съгласно
приложения към договора погасителен план, ведно с договорна лихва в размер
на 690 лева, при лихвен процент посочен в договора - 23%. Общата дължима
сума от кредитополучателя по договора възлизала на 3690 лева. В договора е
посочен ГПР от 49.11%. Съгласно чл. 5 от договора кредитът се обезпечава с
поръчителство предоставено от Фератум Банк в полза на дружеството.
По делото е представено заверено копие от Договор за гаранция
(поръчителство) от 16.09.2020 г., сключен между Фератум Банк р.1.с., със
седалище в Малта (гарант) К. Ч. Л. (клиент), с предмет предоставяне на
гаранция от Фератум Банк за обезпечаване на задълженията на К. Ч. Л. по
Договор за потребителски кредит № * от 15.09.2020 г., сключен с Фератум
България ЕООД. Съобразно клаузите на договора за гаранция гарантът се
задължава солидарно с кредитополучателя да отговоря спрямо кредитора, за
изпълнението на всички задължения, произтичащи от Договора за заем между
клиента и заемодателя в размер до 6000 лева. Ако клиентът не изпълни
задължението си да върне получения от кредитора потребителски кредит,
гарантът следвало да заплати дължимата сума на кредитора при първо негово
поискване. От своя страна клиентът се задължила да заплати на гаранта такса
за предоставяне на гаранция, която възлизала на сумата в общ размер от 2772
лв., платима по банков път на месечни вноски, в размерите, условията и на
падежите, уговорени съгласно погасителния план по договора, с дата на първо
плащане 15.10.2020 г. и краен срок на издължаване 13.12.2021 г. Като
доказателство по делото е прието заверено копие от Общи условия към
договор за гаранция (поръчителство).
По делото е изготвено и прието заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, според която К. Ч. Л. е заплатила на „Фератум България„ЕООД
сумата от 4480,88 лева, с която са погасени задължения – по Договор за
кредит № * от 15.09.2020г – 3935,63 лева, от които главница 3600 лева,
възнаградителна лихва в размер на 297,63 лева, плащания по Тарифа – 20
лева, такси за предсрочно погасяване – 18 лева, както и за допълнително
избрана незадължителна услуга 545,25 лева. В констативната част на
заключението е отразено, че на 18.12.2020 г. между страните е подписан Анекс
№ 1 към Договор *, с който отпуснатия кредит в размер на 3000 лева се
увеличава със сумата от 600 лева, като е посочена датата на получаване на
допълнителната сума по кредита – 18.12.2020 г. В о.с.з. вещото лице поддържа
представеното заключение, като посочва, че сумата от 600 лева е
допълнително усвоена от кредитополучателя. Съдът кредитира изготвената по
делото съдебно-счетоводна експертиза като обективна, компетентна и
неоспорена от
При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните
в настоящата съдебна инстанция доказателства, съдът по правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски
4
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Ответникът- кредитодател е небанкова финансова институция по смисъла на
чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства,
които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване
на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на
потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгласно чл. 9, ал. 4
ЗПК. Сключеният договор между ищцата и Фератум България ЕООД по
своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за
потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат
изискванията на специалния закон ЗПК.
Според чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й
са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит
следва да съдържа и годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин. Спазването на това изчисление, дава информация на
потребителя, какъв е размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора.
Според дадената дефиниция в § 1, т. 2 от ДР на ЗПК - "Обща сума, дължима от
потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по
кредита на потребителя, които пък представляват всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Като взе предвид съдържанието на клаузите на чл. 5 от Договор за
потребителски кредит № * от 15.09.2020 г. и чл. 1.4, чл. 1.5 и чл. 1.6 от
Договора за предоставяне на гаранция(поръчителство) от 16.09.2020 г. съдът
намира, че уговореното възнаграждение, дължимо за ангажиране на гарант за
обезпечаване на задълженията на кредитополучателя по кредита съставлява
възнаграждение по усвояване, отпускане и управление на кредита, поради
което същото следва да се включи в годишния процент на разходите - чл. 19
ал. 1 от ЗПК, доколкото сключването на договор за гаранция представлява
задължително условие при сключването на процесния договор за
5
потребителски кредит. Годишният процент на разходите, представлява така
нареченото "оскъпяване" на кредита и включва всички разходи на кредитната
институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната
лихва и се изчислява по специална формула. В ГПР следва да бъдат изрично
описани всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко
свързани с кредитното правоотношение. В контекста на дадената дефиниция в
чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Доколкото в договора за
кредит е уговорено обезпечаването му чрез предоставяне на гаранция, таксата
за допълнителната услуга, която макар и формално да е дължима по друг
договор на друго лице - гарант, е пряко свързана с договора за кредит и се
явява част от съдържанието му и всъщност води до скрито оскъпяване на
кредита и следва да бъде включено в размера на ГПР. ГПР представлява вид
оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната
институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната
лихва, поради което съдът намира, че е необходимо в ГПР да бъдат описани
всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде
поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои
суми точно ще дължи. При служебно изчисляване на реално приложимия ГПР
с включване на възнаграждението на гаранта, при следните допускания:
главница в размер на 3000 лева, лихва в размер на 690 лева, възнаграждение за
поръчител в размер на 2772 лева, обща размер на всички плащания 6 462 лева,
платими на 12 месечни вноски, то ГПР по договора възлиза на 400.59% и
противоречи на императивните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
предвиждаща забрана ГПР да бъде по- висок от пет пъти размера на законната
лихва в левове и валута, определена с постановление на МС. Доколкото
посоченият в договора за кредит размер на ГПР не съответства на
действително прилагания между страните е налице нарушение на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК, тъй като потребителят се явява реално лишен от информация за
действителния размер на приложимия на ГПР, което право ЗПК му признава и
гарантира. Тази норма, от една страна, е насочена към осигуряване защита на
потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на
потребителски кредит, а от друга - към стимулиране на добросъвестност и
отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски
кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В
случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора
не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора предвид предоставените му от законодателя
съответни стандарти за защита.
С оглед изложеното процесният договор за кредит се явява
недействителен на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, и т. 10 от ЗПК, като
недействителен се явява и сключеният анекс към договора, по силата на който
на ищцата е предоставена допълнителна сума от 600 лева. На осн. чл. 23 от
ЗПК потребителят дължи само чистата стойност на кредита, без да дължи
лихва или други разходи, която чиста стойност в настоящия случай възлиза на
общо 3600 лева.
6
От заключението на ССЕ се установява, че общо заплатената от ищеца
на ответника сума по процесния договор за кредит възлиза на 4480,88 лева,
като разликата между подлежащата сума на връщане на осн. чл. 23 от ЗПК и
общо заплатената от заемополучателя сума възлиза на 880,88 лева, която сума
се явява недължимо платена при начална липса на основание и подлежи на
връщане на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД. Дори да се приеме, че част от
заплатената от ищцата на ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД сума от 545,25 лв. е
преведена от ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД на трето лице - Фератум Банк, то
това действие е ирелевантно по отношение на основателността на иска по чл.
55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, доколкото материалноправно легитимиран да отговаря
по предявения от ищцата е иск е правният субект, който е получил
престацията без основание, в случая ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД. От
събраните по делото доказателства се установява, че сумата от 4480,88 лева е
заплатена от ищцата на ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД, с оглед на което
предявеният иск с правно осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за разликата над
чистата стойност на кредита е доказан по основание и размер, поради което
следва да бъде уважен.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски в общ размер на 310 лева, от които 60 лева за
внесена държавна такса и 250 лева депозит за съдебно-счетоводна експертиза.
В представения по делото договор за правна защита и съдействие е посочено,
че ищцата се представлява безплатно от адв. М. О. на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗА. Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността
съдът да определи размер на адвокатското възнаграждение, което следва да
бъде определено в минималния предвиден в Наредба № 1/2004 г. за
възнагражденията за адвокатската работа размер за дела с определен
материален интерес размер от 400 лева, която сума следва да се присъди в
полза на пълномощника, доколкото това не представляват направени от
страната разноски, а определени от съда такива на неговия адвокат по реда на
чл. 38, ал. 2 от ГПК.
На осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК в полза на ответника следва да се присъдят
направените по делото разноски с оглед частичното прекратяване на
производството. На осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК съдът определя юрисконсултско
възнаграждение в полза на ответника в размер от 100 лева, предвид липсата на
фактическа и правна сложност на делото и оглед ниския обем от извършените
от страните процесуални действия. По съразмерност с частта от иска, спрямо
която производството е прекратено в полза на ответника следва да се присъдят
разноски в размер на 40,51 лева.
С оглед изложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление: *, представлявано от управителя Д. В. Н. да заплати на К. Ч.
Л., ЕГН **********, с адрес: * сумата от 880,88 лева (осемстотин и
осемдесет лева и осемдесет и осем стотинки)- главница, представляваща
недължимо платени суми по Договор № * за предоставяне на потребителски
7
кредит от 15.09.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 28.11.2024 г. до окончателно изплащане на вземането.
ОСЪЖДА ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление: *, представлявано от управителя Д. В. Н. да заплати на К. Ч.
Л., ЕГН **********, с адрес: * сумата от 310 лева (триста и десет лева)
направени по делото разноски, от които 250 лева за съдебно-счетоводна
експертиза и 60 лева за държавна такса.
ОСЪЖДА ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление: *, представлявано от управителя Д. В. Н. да заплати на адв. М.
М. О., БУЛСТАТ *, АК С., съдебен адрес: *, сумата от 400 лева
(четиристотин лева) адвокатско възнаграждение, определено на осн. чл. 38,
ал. 2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА К. Ч. Л., ЕГН **********, с адрес: * да заплати на ФЕРАТУМ
БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *,
представлявано от управителя Д. В. Н. сумата от 40,51 лева (четиридесет
лева и петдесет и една стотинки) – направени по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение по съразмерност с частта от иска, спрямо
която производството е прекратено.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Смолян в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
8