№ 24012
гр. С, 10.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Й. Н. СТ.
като разгледа докладваното от Й. Н. СТ. Частно гражданско дело №
20221110170440 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
Делото е образувано по заявление по чл. 410 ГПК, подадено от „Ф-МА“ ООД срещу
М. П. В..
На 10.01.2023г. е издадена Заповед № 977 за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК за всички суми, претендирани със заявлението.
Препис от заповедта е връчен на длъжника на 14.01.2023г. В срока по чл. 414 ГПК е
постъпило възражение от длъжника, в което е посочено, че не дължи изпълнение по
издадената заповед. Представя приходен касов ордер № 10406703 от 10.05.2021г.; приходен
касов ордер № 10406710 от 17.05.2021г. и приходен касов ордер № 10406801 от 30.06.2021г.
Във възражението е релевирано искане за присъждане на разноски. Представен е договор за
правна помощ, пълномощно и списък на разноските.
С разпореждане № 21088 от 15.02.2023г. съдът е дал указания на заявителя по чл. 415
ГПК, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението.
Препис от разпореждането е връчен на заявителя на 01.03.2023г. В указания срок не са
представени доказателства да е предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК.
С Определение № 16649 от 09.05.2023г. съдът е обезсилил заповед за изпълнение на
парично задължение от 10.01.2023г., издадена по ч.гр. дело № 70440/2022г. по описа на
СРС, 25-ти състав.
В срока за обжалване на така постановеното определение е постъпила молба по чл.
248 ГПК от М. П. В. чрез адв. П. Й. Н., с която е посочено, че с възражението е поискано да
се присъдят разноски в полза на длъжника, като били приложени списък по чл. 80 ГПК и
договор за правна помощ, удостоверяващ сторените разноски. Сочи, че с определението
съдът е пропуснал да се произнесе по така направеното, допустимо и вероятно основателно
и навременно искане. Искането към съда е да допълни определението в частта за разноските,
като осъди „Ф-МА“ ООД да заплати на адв. П. Й. Н. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 450 лева, уговорени по реда на чл.38, ал. 1, т. 2
1
ЗАдв.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор на молбата от заявителя, в който е
посочено, че производството не е с фактическа и правна сложност, не било необходимо
процесуално представителство и участие в съдебно заседание. Било депозирано възражение
по образец, като за създаването му не било необходимо участие на адвокат. Считат, че
процесуалният представител на длъжника не бил извършил реална правна защита и
процесуални действия, а единствено бил попълнил възражение по образец, което съгласно
чл. 414 ГПК не следвало да бъде обосновано. В условия на евентуалност молят съда да
определи възнаграждение в размер на 200 лева съгласно чл. 6, т. 5 НМРАВ. Направено е
искане съдът да задължи процесуалният представител на другата страна на основание чл.
127, ал. 4 ГПК да посочи банкова сметка, по която да му бъдат преведени присъдените суми.
Поддържат, че в случай че в рамките на три дни от получаване на определението за
изменение в частта за разноските не се посочи банкова сметка, ще се снабдят с исканата
информация чрез справка в Регистъра на банковите сметки и сейфове, воден при БНБ. Така
получената информация щяла да се използва единствено с цел изпълнение на задължения по
постановени актове с осъдителен характер за превеждане на суми, присъдени в полза на
другата страна.
Съдът, като взе предвид постъпилата молба и становището на заявителя и извърши
преценка на данните по делото, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Молбата за изменение на определението в частта за разноските е подадена в рамките
на срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК от легитимирана страна- длъжник в производството.
Разгледана по същество, молбата е частично основателна.
Настоящият съдебен състав намира, че минималният размер на адвокатското
възнаграждение в заповедното производство е установен с изрична правна норма – чл. 7, ал.
7 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
/НМРАВ/, според която за защита в производства за издаване на заповед за изпълнение
възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата на половината от стойностите
на претендираните суми. Нормата не съдържа ограничение, съобразно което така уреденото
възнаграждение да касае само защитата на заявителя, доколкото „защита“ по смисъла на чл.
7, ал. 7 НМРАВ се осъществява и от двете страни в производството, макар и на различни
етапи от неговото развитие. Разграничение в размера на възнаграждението не може да се
провежда и съобразно вида и обема на извършваната от процесуалните представители на
страните дейност – заповедното производство е в еднаква степен формално и за двете
страни, като защитата на заявителя в него се свежда до подаване на заявление по образец с
изложени твърдения за вземания, а защитата на длъжника – до подаване на възражение по
образец, съдържащо оспорване на тези твърдения. Наличието на различни процесуални
възможности за длъжника също не води до различен правен извод, тъй като на страната се
дължи само едно възнаграждение за осъществената защита, независимо от броя на
предприетите процесуални действия /подаване на възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК или
2
414а, ал. 1 ГПК, жалба по чл. 413, ал. 1 ГПК и пр./. Следователно липсва каквото и да било
правно или фактическо основание възнагражденията на заявителя и длъжника в заповедното
производство да се определят по различен начин. Липсва основание при наличие на изрична
правна норма да се прилага по аналогия разпоредбата на чл.6, т. 5 НМРАВ, която
регламентира възнагражденията за съвет, справка, изготвяне на книжа и договори или т. 2 за
писмени консултации.
В случая материалният интерес по делото, определен по реда на чл. 7, ал. 7 НМРАВ,
вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ, е в размер на 713,32 лева /1426,64:2/, поради което минималният
размер на адвокатското възнаграждение се равнява на 400 лева, доколкото съгласно чл. 7,
ал. 2, т. 1 НМРАВ при интерес до 1000 лева възнаграждението е в размер от 400 лева.
Липсва възможност за съда да определи възнаграждение, което да е под минималния
размер, определен в НМРАВ. Съдът намира, че справедливият размер на адвокатско
възнаграждение с оглед обичайната за този вид дела фактическа и правна сложност е
минималният размер, предвиден в НМРАВ- 400 лева, която сума следва да бъде присъдена
на адв. П. Н., който е осъществил безплатно процесуално представителство на М. П. В. по
делото с оглед представения договор за правна помощ от 30.01.2023г.
По искането на заявителя за задължаване на страната да представи банкова сметка
съдът счита, че разпоредбата на чл. 127, ал. 4 ГПК не намира приложение в настоящото
производство, като във връзка с искането следва да бъде изпратен препис от становището на
заявителя за сведение на адв. Н..
Така мотивиран и на основание чл.248, ал.3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА изменение на Определение № 16649 от 09.05.2023г., постановено по ч.
гр.д. № 70440/2022г. по описа на СРС, 25-ти състав, в частта за разноските, като ДОПЪЛВА
определението, както следва:
ОСЪЖДА „Ф-МА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С,
ул. „ПВ“ № 29, ет.3, да заплати на адв. П. Й. Н., член на ВАК, рег. № **********, с адрес на
упражняване на дейността: гр. В, бул. „Ц О“ № 44, ет. 4, офис 6, на основание чл. 38, ал. 2
ЗАдв. сумата от 400 лева, представляваща възнаграждение за осъществено безплатно
процесуално представителство на М. П. В..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. П. Й. Н. за изменение на
определението в частта за разликата над 400 лева до пълния претендиран размер от 450 лева.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните, на адв. П. Н. да се изпрати и препис от
становище с вх. № 174444 от 19.06.2023г., подадено от „Ф-МА“ АД.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4