№ 17241
гр. София, 25.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110117411 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, с която *******************, ЕИК:
***********, със седалище и адрес на управление: *************************, е
предявило срещу М. Д. П., ЕГН: **********, с адрес: ********************, в условията
на обективно кумулативно съединяване следните искове: установителен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД, вр. с чл. 430, ал. 1
ТЗ за установяване съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника, както следва:
сумата в размер на 623,83 лв., представляваща остатък от изискуема главница по договор за
потребителски кредит № 40008925553 от 08.04.2022г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 28.08.2023 г. до окончателното плащане,
сумата от 136,16 лв., представляваща договорно възнаграждение, за периода от 15.05.2022г.
до 05.06.2023г., за които вземания в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 48085/2023 г. по описа на СРС, 45 с-в; осъдителен иск с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240 ЗЗД, вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 186,64 лв., представляваща незаплатено
възнаграждение за допълнително закупена услуга „Фаст“, и сумата от 293,36 лв.,
представляваща незаплатено възнаграждение за допълнително закупена услуга „Флекси“,
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда –
27.03.2024г. до окончателното плащане.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпила насрещна искова молба от М. Д. П., ЕГН:
**********, с адрес: ********************, срещу *******************, ЕИК:
***********, със седалище и адрес на управление: *************************, с която е
предявен осъдителен иск с правно основание 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищцата, сумата от 150 лева, представляваща недължимо платена сума по
нищожен договор за потребителски кредит № 40008925553, ведно със законната лихва,
считано от датата на насрещната исковата молба – 23.10.2024г. до окончателното плащане.
Ищецът ******************* твърди, че на 08.04.2022г. сключил с М. Д. П. договор за
потребителски кредит № 40008925553, по силата на който на последната бил отпуснат заем
1
на стойност от 800 лв., при ГПР – 48.23%, ГЛП – 41.00%. Сочи, че за ответната страна е
възникнало задължение да погаси кредита в срок от 18 месеца съгласно определен
погасителен план. Допълва, че по желание на ответника били закупени и допълнителни
услуги „Фаст“ и „Флекси“, изразяващи се в приоритетно разглеждане на искането за
отпускане на кредит, отлагане/намаляване на определен брой погасителни вноски или
промяна на техния падеж, като ответникът се бил възползвал единствено от услугата
„Фаст“. За тяхното предоставяне било уговорено възнаграждение от 280 лева за първата и
съответно 440 лева за втората услуга, като възнагражденията ставали изискуеми с
подписването на ДПК, но се разсрочвали на равни месечни вноски и се добавяли към
месечните вноски за погасяване на кредита. Общият размер на ежемесечната погасителна
вноска възлизал на 100,24 лева и същата ставала изискуема на 15-то число на съответния
месец. Описва, че ответната страна усвоила кредита и извършила плащания, както следва:
на 28.06.2022г. – 50 лв., на 06.07.2022г. – 50 лв., на 12.11.2023г. – 500 лв. и на 05.03.2024г. –
350 лв. Излага, че крайният срок за погасяване на кредита изтичал на 15.10.2023г., но поради
неизпълнение на задълженията договорът за кредит бил обявен за предсрочно изискуем на
05.06.2023г., за което обстоятелство ответникът бил уведомен. Счита, че в негова полза са
възникнали притезания за процесните суми, в това число и за неизползваната услуга
„Флекси“, тъй като била закупена и ищецът разполагал с правна невъзможност да се
възползва от нея. Моли за уважаване на исковите претенции. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба,
обективиран в насрещната искова молба, с която оспорва дължимостта на сумите,
представляващи възнаграждения за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“. Счита, че
договорът за кредит е недействителен, тъй като не съдържал необходимото
нормативноустановено съдържание и не му били предоставени приложимите към него общи
условия. Инвокира доводи за нищожност на клаузите, регламентиращи допълнителни
услуги, тъй като нарушават добрите нрави, неравноправни са и противоречат на чл. 10а
ЗПК. Допълва, че процесните услуги не били предоставени от дружеството. Поради
изложените съображения, счита, че заплатените суми, които надхвърлят размера на
главницата по договора за кредит, са получени от ******************* при начална липса
на основание и в негова полза е възникнало притезание за възстановяване на сумата от 150
лв. Моли за уважаване на насрещния осъдителен иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на насрещната искова
молба, с който излага становище за недопустимост и неоснователност на предявената искова
претенция. Оспорва твърденията, че клаузите за възнаградителна лихва и уговорения ГПР са
нищожни с аргументи, че максималният размер на годишния лихвен процент не можел да
бъде по-висок от петкратния размер на законната лихва за забава. Поддържа, че при
подписването на договора за кредит ответникът се е запознал с общите условия относно
допълнителните услуги и сам е направил избор за тяхното закупуване. Допълва, че
предоставянето на тези допълнителни услуги не е условие за отпускане на кредита, поради
което същите не следва да се включват в размера на ГПР. Оспорва твърденията за
недължимост на възнагражденията за допълнителните услуги, тъй като ответникът се е
възползвал от първата и е разполагал с възможност по всяко време да се възползва и от
втората. Възразява срещу твърденията, че процесните уговорки на договора са
неравноправни. Моли за отхвърляне на насрещния иск. Претендира разноски.
В съдебно заседание, ищецът ******************, редовно призован, не се
представлява. С молба с вх. № 210506/16.06.2025г. ищецът поддържа исковата молба и моли
за уважаване на исковите претенции.
В съдебно заседание, ответникът М. Д. П., редовно призован, не се явява, не се
2
представлява. С молба с вх. № 227666 от 27.06.2025г. поддържа отговора на исковата молба
и моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като прецени доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, и по
свое вътрешно убеждение на основание чл. 12 от ГПК, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
Исковете са допустими, като депозирани от лице в полза на което е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д. №
48085/2023г. по описа на СРС, 45-ти състав, в срока по чл. 415 от ГПК, и при подадено от
ответника в срок възражение по реда на чл. 414 от ГПК. Предявените осъдителни искове
също са процесуално допустими, предявени при наличие на правен интерес от
предявяването им. Съгласно трайната съдебна практика, в хипотезата на предявени
установителни искове по чл. 422 ГПК, кредиторът ще получи защита чрез снабдяване с
изпълнителен лист в случай на уважаването им, като идентична защита и по осъдителните
искове е недопустима. В случая съдът с разпореждане от 26.10.2023г., постановено по ч.гр.д.
№– 48085/2023г. е отхвърлил заявлението в частта по така предявените претенции за
заплащане на суми за предоставени услуги Факс и Флекси. В случая е налице хипотезата на
т. 11б от ТР № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, тъй като основанието на
предявените осъдителни искове не е идентично с основанието на което са предявени
исковете по чл. 422 от ГПК. Според чл. 415, ал.1, т.3 от ГПК съдът следва да укаже на
заявителя да предяви иск когато е отхвърлил заявлението в конкретната част. Съдът е дал
такива указания и ищецът е предявил за отхвърлената част осъдителни искове, съединени с
исковете по чл. 422 от ГПК при условията на обективно кумулативно съединяване на искове,
поради което тези искове са допустими.
По делото се установява, че между ищеца като кредитодател и М. Д. П., като
кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит № 40008925553 от
08.04.2022г., съгласно който на М. П. е предоставен кредит в размер на 800 лева със срок на
кредита 18 месеца и размер на месечната вноска от 100,24 лева, и последна вноска в размер
на 100,11 лева, при ГЛП от 41% и ГПР от 48,23%. При подписването на договора е закупен и
пакет от допълнителни услуги в размер на 720,00 лева с размер на вноската по закупения
пакет допълнителни услуги от 40,00 лева, като горепосоченият размер включва и дължимите
суми за допълнителните услуги. Общото задължение по кредита възлиза на сумата от
1084,19 лева. Не е спорно по делото, че задължението се претендира като предсрочно
изискуемо от дата 05.06.2023г., при краен падеж на погасяване на задължението на
15.10.2023г., като ответникът не оспорва че е уведомен за обявената предсрочна
изискуемост, преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК – 28.08.2023г.
По делото е подаден отговор на исковата молба, с релевирани с него възражения срещу
исковете. Доколкото задължението се претендира като предсрочно изискуемо, следва да се
посочи, че предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва
при наличието на две предпоставки: обективен фактор, обусловен от неплащането на част
от падежирани вноски или лихви по договор за кредит и субективен фактор- обективиран в
упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на
предсрочната изискуемост по смисъла на цитираната по- горе норма предполага изявление
на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения негов остатък за предсрочно
изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на
изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост обаче има действие от
момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент
3
са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й, а предпоставките за
постановяване на изпълнение са налице, ако получаването на волеизявлението от длъжника
е реално и предхожда по време подаването на заявление за издаване на заповед за
изпълнение. В настоящият случай в исковата молба, се твърди, че обявяването на кредита за
предсрочно изискуем е било направено от страна на ищеца чрез изпращане на уведомление
до длъжника, като тези твърдения не се оспорват от ответника. По делото е прието и
уведомление за настъпилата предсрочна изискуемост /л.42 по делото/, като няма данни
изявлението да е достигнало до адресата. Следва да се посочи, че към датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК всички процесни суми все още не са падежирали и не са с
настъпил краен срок за плащане. Ето защо, съдът счита, че волеизявлението на кредитора е
достигнало до длъжника и съответно е настъпила предсрочна изискуемост на вземането по
договора за кредит, с връчването на исковата молба и уведомлението приложено към него,
което според константната съдебна практика е допустимо. По изложеното съдът намира, че е
настъпила предсрочната изискуемост на вземането и вземането се претендира като
изискуемо.
По гореустановеното и с оглед предмета на доказване, съдът намира, че по делото се
установи безспорно, че между М. П. и ищеца е било налице сключено правоотношение по
договор за потребителски кредит, като към процесния договор, към датата на сключването
му е бил приложим ЗПК /в редакцията му с ДВ, бр. 104 от 08.12.2020г., в сила от 01.01.2021г.
Нямо спор по делото, че заемната сума е предадена на ответника, предвид реалния характер
на договора, както и че ответникът е заплатил по договора сума в размер на 950,00 лева,
последното обстоятелство е обявено за безспорно с протоколно определение на съда от
01.07.2025г.
Следва да бъдат обсъдени възраженията на ответника, релевирани с отговора на
исковата молба за нищожност на процесния договор и на процесните клаузи, предмет на
осъдителните искове, тъй като въпроса за дължимостта им рефлектира и върху въпроса за
основателността на установителните искове, а и съдът е длъжен да извърши и служебно
проверка по силата на нормата на чл. 7, ал.3 от ГПК на клаузите на потребителски договор,
когато той е предмет на спора. С оглед качеството на кредитополучателя, е налице договор с
потребител по смисъла на пар. 13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират приложение
съответно разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл. 24 ЗПК за договора за потребителски кредит
се прилага и чл. 143-148 от ЗЗП, като неравноправна клауза в договор, сключван с
потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя. Дори и ответника да не е релевирал възражения за
нищожност, то съдът е длъжен да следи служебно за наличието на нищожни и
неравноправни клаузи в договори за кредит, по които кредитополучателя има качеството
потребител.
В разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК е предвидено, че: "Годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България". Цитираният законов текст е насочен към избягване на възлагането на
несъразмерни тежести върху икономически по-слабата страна, а именно потребителя, от
страна на търговеца, който има възможност да се възползва от по-неблагоприятното
положение на кредитополучателя. За да възприеме като законов критерий ГПР,
законодателят е отчел, че размерът на договорената възнаградителна лихва за предоставяне
на средства на потребителя, не винаги е меродавен, защото към него може да се насложат
допълнителни разходи като такси, комисиони, други разноски и те на практика да увеличат
4
кредитната тежест за кредитополучателя. Ето защо, за да бъде избегната подобна
злоупотреба, законодателят е предвидил като критерий максимален размер на ГПР, до който
може да се зачете като непротиворечащо на морала и добрите нрави общото оскъпяване на
кредита. Доколкото преди приемането на законоустановен размер на годишния процент на
разходите по потребителски кредити, не съществуваше нормативен текст регулиращ
оскъпяването на кредита, съдът следваше да изхожда от общите правни принципи и морални
норми. Към настоящият момент е налице нормативен текст - чл. 19, ал. 4 и ал. 5 от Закона за
потребителския кредит /в сила от 23.07.2014 г./, който точно и ясно определя предела на
оскъпяване на кредита – годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Възнаградителната лихва е компонент от ГПР и размерът и подлежи на преценка от
кредитодателя, като единственото условие е, същата заедно с другите елементи на ГПР
общо да не надвишава максимално допустимия размер. В случая ГПР в договора е посочен в
размер на 48, 23 % т. е. Формално не надхвърля размера предвиден в чл. 19, ал. 4 и ал. 5 от
ЗПК. Не така стои въпроса обаче като се отчете уговорката в договора относно заплащането
на сумата от 720,00 лева, представляваща възнаграждение за закупен пакет допълнителни
услуги. Съдът намира, че приетото по делото споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги, противоречи на закона. Възможността за събиране от потребителя на
такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в
разпоредбата на чл. 10а ал. 1 ЗПК, но съгласно ал. 2 на същия член законът не допуска
кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Заплащането на възнаграждение в размер 280, 00 лв. за
приоритетно разглеждане на искането за потребителски кредит има очевидния характер на
такси/комисионни във връзка с усвояването на кредит, а възможностите за отлагане и
намаляване на вноски и смяна на датата на падежа по естеството си са такива, свързани с
управление на кредита. Не се установи и твърдението на ищеца, че тази услуга е използвана,
като в тази връзка ответникът е релевирал своевременно възражение. В противоречие с
императивната разпоредба на чл. 10а ал. 4 ЗПК споразумението за закупуване на пакет
допълнителни услуги е неясно, тъй като закупените такива нямат стойностно измерение, от
което да се установи тежестта им в ежемесечните вноски, дължими по допълнителния пакет,
както и съразмерността им с цената, която се заплаща за ползването им. Тъй като
допълнителните услуги касаят усвояването и управлението на кредита или са относими към
бъдещи несигурни събития, а и са неясно формулирани, уговарянето им е в нарушение на
императивните разпоредби на чл. 10а ал. 2 и 4 ЗПК, поради което тези уговорки са
нищожни, съгл. чл. 21, ал. 1 ЗПК. Уговорките за заплащане на допълнителния пакет от
услуги са неравноправни и по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Заплащането на възнаграждението за
различните видове допълнителни услуги от потребителя е предварително и дължимо само за
правото, предоставено от заявителя на длъжника да се възползва от всяка от посочените
услуги, без значение дали някоя от тези услуги ще бъде реално използвана по време на
действието на сключения между страните договор. Видно от чл. 15.2.3. от общите условия
обаче за осъществяването на тази възможност е необходимо подписване на допълнително
споразумение, тоест за да се възползва длъжникът от пакета допълнителни услуги, се
изисква одобрение от кредитора, което означава, че следва да се плати предварително за
възможност, която зависи от волята на кредитора. Независимо, че тези услуги може да не
бъдат предоставени от кредитора, цената по тях остава дължима, като не е предвидена
възможност за отпадане или намаляването й. Това поставя в по-неблагоприятна позиция
потребителя, не защитава правата му като по-слаба страна в правоотношението и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на страните. Тъй като клаузите за
5
заплащане на пакет от допълнителни услуги са неравноправни и обективно няма
доказателства по делото да са уговорени индивидуално, на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП те са
нищожни.
По гореизложеното таксите събрани за пакет допълнителти услуги, съдът намира, че са
разход по кредита и е следвало да бъдат включени в ГПР. Като не ги е включил кредиторът е
нарушил нормата на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, както и тази по чл. 19, ал.4 от ГПК, тъй като
при включването им ще се надвиши размера, посочен в чл. 19, ал.4 от ГПК. На основание чл.
22, ал.1 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.1, чл. 11, ал.1, т.7-12 и 20 и
ал.2 и чл. 12, ал.1, т.7-9 договорът за потребителски кредит е недействителен. При
недействителност на договора на основание чл. 23 от ЗПК е дължима само чистата стойност
по кредита в размер на 800,00 лева. По делото се установи, че ответникът е заплатил по
кредита сума в размер на 950,00 лева, което обосновава извод, че той е престирал чистата
стойност по кредита, което води до обоснован извод, че както положителните установителни
искове с правно основание чл. 422 от ГПК, така и осъдителните такива с правно основание
чл. 79, ал.1 от ЗЗД следва да бъдат отхвърлени.
По насрещния иск:
По така предявения като насрещен иск в тежест на ищеца бе да установи че е заплатил
процесната сума от 150,00 лева, а в тежест на ответника бе да установи основание за
задържането й. В производството се установи заплащане на сума над чистата стойност на
кредита от 150,00 лева, а от друга страна ******************* не установи основание за
задържане на сумата. По изложеното съдът намира, че насрещната искова претенция следва
да бъде уважена
При този изход на спора право на разноски се поражда в полза на ответника. По
установителните искове се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в
заповедното и исковото производство на ***********, БУЛСТАТ **************, с адрес
на упражняване на дейността в ****************, представлявано от Д. М. в хипотезата на
чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, за което по делото са представени договори за
правна защита и съдействие, от които се установява, че страните са уговорили
представителство в горепосочената хипотеза. С молба с вх. № 2150506/16.06.2025г.
******************* е релевирало възражение за прекомерност. Съдът намира с оглед
правната и фактическа сложност на делото, цената на иска, извършената работа от адвокат
М. /без явяване в единственото о.с.з./, че следва да намали така претендираното за
присъждане възнаграждение под минимума, определен с Наредбата, съгласно дадените най-
нови постановки с практиката на СЕС. Намаляване на присъденото адвокатско
възнаграждение и падането му под минимума определен с Наредбата е допустимо, съгласно
най-новата практика на СЕС, обективирана в постановеното Решение от 25.01.2024 г. по
дело С-438/22 на СЕС, като съдът намира, че за да се падне под определения от Наредбата
минимум, следва да са налице такива обстоятелства по делото, от които да се изведе
несправедливост дори и на минималния адвокатски хонорар. Съдът, както посочи по-горе
намира, че такива обстоятелства са налице, поради което в заповедното производство за така
подаденото възражение съдът присъжда 50,00 лева, а по предявените установителни и
осъдителни искове от по 150,00 лева, доколкото възнаграждение се присъжда по всеки от
предявените искове според чл. 2, ал.5 от Наредбата. По насрещния иск на ищеца – М. П.
следва да се присъдят разноските за държавна такса в размер на 50,00 лева, а на
*********** възнаграждение в размер на 200,00 лева. Или общо на *********** за
представителство и защита по всички предявени искове следва да му се присъди адвокатско
възнаграждение в размер на 550,00 лева, върху което следва да се начисли ДДС на
основание §2а от Наредбата, или на *********** следва общо да бъде присъдена сума в
6
размер на 660,00 лева.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ****************, ЕИК *********** срещу М. Д. П.,
ЕГН **********, положителни установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК, за
признаване на установено в отношенията мужду страните, че М. Д. П. дължи на
******************, сумата в размер на 623,83 лв., представляваща остатък от изискуема
главница по договор за потребителски кредит № 40008925553 от 08.04.2022г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 28.08.2023 г. до
окончателното плащане, сумата от 136,16 лв., представляваща договорно възнаграждение, за
периода от 15.05.2022г. до 05.06.2023г., за които вземания в полза на ищеца е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 48085/2023 г. по описа на СРС, 45 с-в.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ****************, ЕИК *********** срещу М. Д. П.,
ЕГН ********** осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240
ЗЗД, вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 186,64
лв., представляваща незаплатено възнаграждение за допълнително закупена услуга „Фаст“,
и сумата от 293,36 лв., представляваща незаплатено възнаграждение за допълнително
закупена услуга „Флекси“, ведно със законната лихва върху горепосочените суми, считано от
датата на предявяване на исковата молба в съда – 27.03.2024г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА ****************, ЕИК *********** ДА ЗАПЛАТИ на М. Д. П., ЕГН
**********, сумата в размер на 150 лева, представляваща недължимо платена сума по
договор за потребителски кредит № 40008925553 от 08.04.2022г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на насрещната исковата молба – 23.10.2024г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА ****************, ЕИК *********** ДА ЗАПЛАТИ на М. Д. П., ЕГН
**********, сумата в размер на 50,00 лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1 от
ГПК.
ОСЪЖДА ****************, ЕИК *********** ДА ЗАПЛАТИ на ***********,
БУЛСТАТ **************, с адрес на упражняване на дейността в ****************,
представлявано от Д. М., сумата в размер на 660,00 лева, присъдено адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7