№ 28404
гр. София, 12.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело №
20231110145455 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава тринадесета ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба на С. Й. И. против
„ФИНАНСИ ЦЕНТЪР“ ООД. Препис от исковата молба и приложенията към нея са редовно
връчени на ответника, като в указания срок същият не е подал писмен отговор.
Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна, на основание чл. 146, ал. 1
вр. чл. 140 ГПК, намира, че следва да изготви проект за доклад по делото.
Писмените доказателства, приложени към исковата молба следва да бъдат приети по
делото, тъй като са относими и допустими за изясняване на спора от фактическа страна.
Следва да бъде уважено доказателственото искане на ищцата на основание чл. 190 ГПК
ответникът да бъде задължен да представи договора за потребителски кредит, сключен с
ищцата, както и справка за извършените плащания по договора, доколкото същото е
относимо към правилното разрешаване на спора по делото.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СЪСТАВЯ, на основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 140 ГПК, следния проект за доклад на
делото:
Ищцата С. Й. И. твърди, че между нея и ответното дружество бил сключен договор за
потребителски кредит, по силата на който страните се договорили ответникът да отпусне на
ищцата заем в размер на 1300 лева, който ищцата да върне с 11 погасителни вноски.
Размерът на годишната лихва бил уговорен в размер на 251 лева за целия срок на договора.
Сочи се, че съгласно чл. 11.1. от договора, страните се уговорили изпълнението на
задълженията по заема от страна на ищцата да бъде обезпечено, като в чл. 11.3. от договора
страните уговорили, че при неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечение,
1
заемополучателят ще дължи на заемодателя неустойка в размер на 1617 лева. Съгласно
уговореното неустойката се заплащала от заемополучателя разсрочено, заедно с
погасителните вноски по кредита, като погасителната вноска заедно с начислената
неустойка била в размер на 288 лева.
Ищцата твърди, че заплатила на ответното дружество осем погасителни вноски по
288 лева, като общата заплатена сума била в размер на 2304 лева. Поддържа, че към
момента на подписване на документите, не й бил предоставен нито договор за кредит, нито
общи условия и СЕФ от заемодателя, който й обещал, че ще й бъдат представени такива
след подписването им от упълномощен представляващ дружеството в централния офис. Бил
й предоставен само погасителен план, в който да бъде попълвано от представител на
ответното дружество. Ищцата така и не получила екземпляр от договора за кредит, като
известно време след сключване на договора започнала да получава посещения на адрес и да
получава телефонни обаждания от служители на ответното дружество, от които била
уведомена, че следва да си заплаща задължението. Поради този натиск ищцата заплатила
посочените 8 погасителни вноски. Ищцата счита процесният договор за нищожен, доколкото
не е сключен в изискуемата от закона форма. Поддържа се, че договорът бил недействителен
и поради липсата на съществен елемент от неговото съдържание, а именно – в договора ГПР
е посочен единствено като процент, но без изрично да са описани основните данни, които са
послужили за неговото изчисляване. Бил налице и грешно посочен размер на ГПР,
доколкото действителният размер многократно надхвърлял посочения в договора.
Неправилно ответникът не бил включил в размера на ГПР разходите за заплащане на
процесната неустойка, която по своята същност представлявала разход по кредита – част от
разходите по управление на кредита. Намира, че посочването на грешен ГПР в договора за
кредит представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал.
2, т. 1 ЗЗП. В случая следвало да бъде взета предвид разпоредбата на чл. 22 ЗПК, която
предвижда недействителност на целия договор за потребителски кредит в случай на
недействителност на целия договор за потребителски кредит при определени хипотези. Ето
защо моли съда да осъди ответника да й заплати сумата в размер на 1004 лева,
представляваща недължимо платена сума по договора за кредит поради недействителност на
целия договор за кредит. При условията на евентуалност в случай че съдът намери, че
договорът за кредит не е недействителен, а е нищожна само посочената клауза за неустойка,
дължима при непредставяне на обезпечение, моли съда да осъди ответното дружество да й
заплати сумата в размер на 753 лева, представляваща разликата между реално платената от
ищцата сума в размер на 2304 лева и сумата от 1551 лева (сбор от дължимата главница и
възнаградителна лихва по договора). Претендира присъждането на разноски.
Съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже, че е сключил с ответника
процесния договор за кредит и че са налице твърдените надплащания.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с исковата молба
писмени документи.
2
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответникът да представи процесния
договор за потребителски кредит, сключен между страните, както и справка за извършени
плащания от ищцата.
НАПЪТВА страните към спогодба, като им УКАЗВА, че доброволното и/или
извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на
спора.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
НАСРОЧВА делото за 09.10.2024 г. от 13:30 часа, за когато да се призоват страните с
препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3