Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1619
гр.
Бургас, 20.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС, XXI–ви наказателен състав, в публично заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Пламена Събева
при участието на секретаря Калина Събева, като разгледа
НАХД № 4299 по описа на РС -
Бургс за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано
е по жалба на „М.“ ЕООД, ЕИК ********* срещу Наказателно
постановление № 34 от
10.06.2019 г., издадено от директора
на РИОСВ– Бургас, с което на жалбоподателя на основание
чл. 134, ал. 2, т. 2, предложение едно от
Закона за управление на отпадъците за нарушение по чл. 29, ал. 2, предлож.
три от Закона за управление на
отпадъците, му е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лв.
С жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност
на обжалваното НП. Оспорва се изложената в НП фактическата обстановка, като се
твърди, че не е налице изгаряне на опасни отпадъци с код 030104*. Жалбоподателят,
редовно уведомен, представлява се от управителя и от адв. М.. Поддържа жалбата
и доразвива изложените в нея доводи за незаконосъобразност на обжалваното НП.
РИОСВ – Бургас чрез процесуалния си представител юк. К. оспорва
жалбата като неоснователна и моли наказателното постановление да бъде
потвърдено като законосъобразно, издадено при спазване на материалния и
процесуалния закон. Счита извършеното нарушение за безспорно доказано.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Във връзка с подаден сигнал на „Зелен телефон“ в РИОСВ
– Бургас на 11.02.2019 г. свидетелите Х.И., М.Р.и З. Н служители в РИОСВ – Бургас са извършили проверка
на цех за производство на мебели, находящ се в гр. Бургас, Промишлена зона
Север, стопанисван от жалбоподателя. В обекта били констатирани две печки за
отопление на твърдо гориво, като след извършена проверка от служителите на
РИОСВ се установило, че в печките се изгарят наред с въглища и дървен материал
и изрезки от ПДЧ плоскости. На двора на цеха се установили дърва за огрев,
около 4 броя чували с въглища и 18 броя чували с изрезки от ПДЧ. Съгласно
представени от жалбоподателя утвърдени работни листи за класификация на
отпадъците, генерирани от дейността на дружеството за процесните отпадъци от
ПДЧ е бил избран от жалбоподателя код 030105 – неопасен отпадък. При извършена
проверка от свидетелката Ю.Н. на длъжност старши експерт в РИОСВ – Бургас на
представените работни листи при сравняване от нейна страна с класификацията в
Наредба № 2 за класификация на отпадъците констатирала, че посоченият код
030105 е огледален на кода за опасен отпадък 030104*. Също така свидетелката
установила, че жалбоподателят е посочил, че отпадъкът е неопасен без да е
представил необходимите документи съгласно изискванията на Наредба № 2 за
класификация на отпадъците, които да удостоверяват, че в действителност
отпадъкът не е опасен. По тази причина при заверяване на работните листи свидетелката
Н. извършила корекция, като кодът на процесния отпадък бил променен от 030105
на 030104*.
За установеното нарушение, а именно, че се изгарят опасни отпадъци от ПДЧ
материал свидетелката И. съставила срещу жалбоподателя на
07.05.2019 г. АУАН, а впоследствие на 10.06.2019 г. било издадено и обжалваното
в настоящото производство наказателно постановление, с което на жалбоподателя
била наложена имуществена санкция в
размер на 10 000 лева.
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото писмени
доказателства и гласни доказателствени средства. От разпитите на свидетелите Х.И., М.Р.и З. Н безспорно се
установява, че на 11.02.2019 г. в производствен цех за мебели, стопанисван от
жалбоподателя са се изгаряли изрезки от ПДЧ материал. Показанията на свидетелите
И., Р. и Н са обективни, последователни, безпротиворечиви и навеждат на
осъществили се едни и същи факти. И трите свидетелки категорично заявяват, че при
извършената проверка при оглед в отворите на печките са констатирали наличие на
остатъци от ПДЧ плочи.
За да обори изложената в АУАН и
НП фактическа обстановка, жалбоподателят е ангажирал устни доказателствени
средства – показанията на свидетелите Ташо К. и Л.С.и двамата служители в цеха
на жалбоподателя. И двамата свидетели посочват, че в печките в цеха не се
изгарят отпадъци от ПДЧ, а същите се складират за извозване от дружеството,
което извършва сметопочистваща дейност. Съдът не дава вяра на показанията на
свидетелите К. и С. относно изложените от тях факти, че дружеството не изгаря
материали от ПДЧ. Показанията на двамата свидетели изцяло се опровергават от
показанията на тримата служители на РИОСВ, които са извършили проверката в
цеха. И трите свидетелки (И., Р. и Н) с категоричност твърдят,
че лично са възприели, че в печките се изгарят изрезки от ПДЧ материал, като от
разпитите и на трите свидетелки става ясно, че във връзка с изпълняваната от
тях трудова дейност имат достатъчните познания да различат ПДЧ материал от друг
подобен материал. Свидетелите К. и С.са служители в дружеството, което
обстоятелство налага извод за тяхната предубеденост от изхода на делото, което
допълнително мотивира съда да не кредитира техните показания, че не са се
изгаряли отпадъци от ПДЧ. В действителност съдът е
приел от фактическа страна, че в печките са се изгаряли и други материали,
например въглища, но този факти не изключва възможността в печките да се горят
и отпадъци от производствената дейност на дружеството от ПДЧ материал, както
безспорно се установява от извършената от служители на РИОСВ-Бургас проверка на
11.02.2019 г. Съдът дава изцяло вяра на
показанията на свидетелите Х.И., М.Р.и З. Н, като по делото не са
налични категорични и безспорни данни, които да поставят под съмнение
достоверността на показанията им.
От правна
страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме,
че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна
по следните съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество след
извършена проверка за законност на обжалвания акт, констатира, че при съставяне
на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени
нарушения на процесуалния закон, които да обуславят отмяна на НП. Обжалваното
наказателно постановление и АУАН са
издадени
от компетентни органи (съгласно Заповеди №
РД-622/08.08.2012 г. и на министъра на околната среда и водите и Заповед №
РД-5/16.01.2017 г. на директора на РИОСВ - Бургас ) в сроковете
по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са
спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
В случая се касае за нарушение по чл. 29, ал. 2,
предложение три от Закона за управление
на отпадъците, съгласно която разпоредба се забранява изоставянето, нерегламентираното изхвърляне и изгаряне или
друга форма на неконтролирано управление на отпадъците.
От събраните доказателства безспорно по делото се
установи, че на 11.02.2019 г. в цех за производство на мебели в гр. Бургас,
стопанисван от жалбоподателя са се изгаряли остатъци от ПДЧ материал.
Съдът намира за неоснователно възражението на
жалбоподателя, че неправилно кодът на отпадъка е бил коригиран от АНО и
неправилно отпадъкът е бил квалифициран като опасен. Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 2 от 23.07.2014 г. за
класифициране на отпадъците при наличие на огледални кодове причинителят може да
класифицира отпадъка с кода без знак звезда (*), като докаже, че отпадъкът не
притежава опасни свойства, като в нормата са посочени начините на доказване – чрез
представяне на документи или чрез изпитване на отпадъка. От показанията на
свидетелката Н., която е извършила проверка на представените от жалбоподателя
работни листи и ги е заверила се установява, че процесният отпадък от ПДЧ
материал има огледален код 030104*. В показанията си също така свидетелката Н.
категорично заявява, че жалбоподателят като причинител на отпадъка не е доказал
съгласно изискванията на Наредба № 2, че отпадъкът не е опасен и по тази
причина неправилно е бил определен в листите код за неопасен отпадък – 030105.
Съгласно разпоредбите на Наредба № 2 от
23.07.2014 г. за класифициране на отпадъците изцяло в тежест на
причинителя на отпадъка е вменено задължението да докаже, че отпадъкът не е
опасен. В тази връзка съдът не споделя защитната теза на жалбоподателя, че АНО
е следвало да извърши анализи на отпадъка, за да се определи как да се
квалифицира. Ето защо съдът намира, че след като жалбоподателят не е доказал,
че отпадъкът от ПДЧ материал е неопасен, правилно е бил определен от АНО като
опасен отпадък с код 030104*.
Предвид установеното нарушение, а именно нерегламентирано
изгаряне на опасен отпадък от жалбоподателя, правилно АНО е приложил
санкционната норма на чл. 134, ал. 2, т. 2, предложение едно от Закона за управление на отпадъците като
относима. Разпоредбата предвижда като наказание за едноличните търговци и
юридически лица имуществена санкция в размер от 10 000 до 50 000 лв. На жалбоподателя е била наложена
имуществена санкция в минимално предвидения размер от 10 000 лева. Така наложеното
наказание в пълна степен отговаря на целите на чл. 12 ЗАНН.
С оглед изложеното наказателното постановление е законосъобразно и следва
да бъде потвърдено.
Така мотивиран,
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 34 от 10.06.2019 г., издадено от директора на РИОСВ– Бургас, с което
на „М.“
ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 134, ал. 2, т. 2,
предложение едно от Закона за управление
на отпадъците за нарушение по чл. 29, ал. 2, предлож. три от Закона за управление на отпадъците, му е наложена
имуществена санкция в размер на 10 000 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с
оригинала: /п/
КС