№ 288
гр. Смолян, 15.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на седемнадесети
юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Гергана Кузманова
при участието на секретаря Веселина Младенова
като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело №
20245440100361 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на И. О. Г. против „* * * БГ“ ЕАД, в
която се твърди от ищцата,че е осъдена солидарно с лицето * * * да заплати на „* * *“
ЕООД следните суми: главница от 5561.62 лв., ведно със законната лихва от 10.01.2013 г.;
472.46 лв. за юрисконсултско възнаграждение; 85,00 лв. за разноски в арбитражното
производство и 50,00 лв. за държавна такса за издаване на Изпълнителен лист /ИЛ/ по т. д.
№ */16 г. на ТО, VI-12 с-в на *.
Въз основа на описания по-горе ИЛ е образувано изпълнително дело № 2016** по
описа на ЧСИ * * *, с per. № * в КЧСИ и район на действие * * съд. По изпълнителното дело
срещу нея са предприети следните изпълнителни действия:
- на 08.04.2016 г. е наложен запор върху трудовото й възнаграждение при * - *
ЕООД.
- на 12.04.2016 г. е наложен запор върху банкови сметки.
- на 17.03.2017 г. е наложен запор върху трудовото й възнаграждение при И. Н. *
ЕООД.
След 17.07.2017 г. няма повече предприети изпълнителни действия срещу нея.
Твърди се от ищцата също, че по изпълнителното дело на 24.09.2018 г. е депозирана
молба за промяна на взискателя, като новият взискател е „* * * Бг“ ЕАД, по силата на
договор за цесия от 08.08.2018 г. По делото няма приложени доказателства, че тя е
уведомена за настъпилото прехвърляне на вземанията на „* * *“ ЕООД към „* * * Бг“ ЕАД.
ЧСИ * * * е загубил правоспособност на осн. чл. 31, ал. 1, т. 1 от ЗЧСИ., в резултат на което,
за да може да продължи работата по делата, служебният му архив е прехвърлен, съгласно
Заповед на * на правосъдието с № *, на ЧСИ * * *, с per. № * в КЧСИ и район на действие *
1
* съд.
Поради прехвърлянето на архива при друг съдебен изпълнител, делото срещу нея е
получило нов номер, а именно: *.
Съгласно чл. 116 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/, давността се
прекъсва с: - признаване на вземането от длъжника; - предявяване на иск или възражение
или на искане за почване на помирително производство; ако искът или възражението или
искането за почване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята
прекъсната; - предприемане на действия за принудително изпълнение. В настоящия казус по
отношение на нея, *орът не е предприемал никакви изпълнителни действия в период над 5
години, поради което и е настъпила общата погасителна давност от 5 /пет/ години за
процесиите суми. Предвид гореизложеното прави възражение за настъпила обща
погасителна давност за сумите посочени в ИЛ по т. д. № */16 г. на TO, VI-12 с-в на *, към
датата на подаване на настоящата искова молба.
Моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено по
отношение на ответника, че ищцата не дължи изпълнение за сумите от: 5 561.62 лв. -
главница; 6182.38 лв. - законна лихва за забава начислена върху главницата за периода от
10.01.2013 г. до датата на подаване на исковата молба в съда; 472.46 лв. - юрисконсултско
възнаграждение 85.00 лв. - разноски за арбитражното производство 50.00 лв. - държавна
такса за издаване на Изпълнителен лист, за събиранвето на които е образувано изп.дело.
№*/2021г. по описа на ЧСИ Г.*. Претендира и за разноски по водене на делото.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмено отговор от ответника, с който
оспорва иска. Твърди, че между „* * *" ЕООД, в качеството му на *ор, от една страна и
неучастващо в настоящото производство лице, в качеството й на *ополучател, от друга, е
подписан Договор за *. Така отпуснатия * е бил обезпечен с поръчителство от страна на
ищцата. Поради неспазване на поетия от солидарно задължилите се по сключения договор за
* ангажимент, предишният взискател е пристъпил към принудително изпълнение, след като
се е сдобил с годно изпълнително основание, като по молба „* * *" ЕООД е образувано изп.
дело № 2016** по описа на ЧСИ * * и е приведен в изпълнение изпълнителният лист,
вземанията по който ищцата претендира да са погасени по давност. Впоследствие, след
прехвърлянето на архива на ЧСИ * изпълнителното дело по описа на същия е продължено
по описа на ЧСИ * *, с рег. № * към КЧСИ и с район на действие *, което изпълнително дело
образувано под № * до момента на депозиране исковата молба е висящо.
Оспорва твърдението на ищцата, че вземанията по изпълнителния лист са погасени
по давност. Счита, че твърденията на ищцата са в противовес с най-новата задължителна
практика на ВКС. Твърди, че в хода на водения изпълнителен процес са извършени
следните изпълнителни действия, прекъсващи погасителната давност: Дело */2016 г. е било
образувано по молба на „* * *" ЕООД на 06.04.2016 г., на която дата възможността за
погасяване по давност на присъдените в листа суми е препятствана с подаването на молба за
образуване на ИД, с която първоначалният взискател е възложил правомощията по чл.18 от
ЗЧСИ на ЧСИ *. На тази дата е прекъсната погасителната давност, тъй като съгласно
2
Тълкувателно Решение от 26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г на ОСГТК на ВКС „ ...е нередовна
молбата за изпълнение (освен при наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ), в която
взискателят не е посочил изпълнителен способ (чл. 426, ал. 2 ГПК) и такава молба подлежи
на връщане съгласно чл. 426, ал. 3 вр. чл. 129 ГПК.." По аргумент на противното, следва, че
молбата за иницииране на изпълнително производство, с която се възлагат правата по чл. 18
ЗЧСИ е редовна и води до прекъсване на започналата да тече с издаването на ИЛ в полза на
*ора погасителна давност (в тази насока е и Решение №169 от 04.06.2018г. на Окръжен съд -
Враца: „Според Окръжен съд, от събраните по делото доказателства се установява, че по
изпълнително дело *** първоначалният взискател е поискал извършването на изпълнителни
действия с молбата за образуване на изпълнително производство от ***, доколкото в тази
молба той е възложил на ЧСИ права по чл.18 от ЗЧСИ) и именно от 06.04.2016 г. е започнал
да тече нов давностен период.
На 08.04.2016 г. са наложени запори върху вземанията на ищцата по сметки,
открити в „*“ АД; „* *“ ЕАД и „** *“ АД, както и е наложен запор върху получаваното от
ищцата от „* – *“ ЕООД трудово възнаграждение.
На 17.03.2017 г. е изпратено запорно съобщение до „И. Н. * ЕООД, като работодател
на ищцата.
На 15.06.2018 г. е наложен запор върху вземанията по сметката ищцата в „** *“ АД.
От банката са върнали отговор, че по същата постъпва трудовото възнаграждение на ищцата
и са признали вземането им.
На 24.09.2018 г. „* * * БГ“ ЕАД се е конституирало в производството в качеството
си на нов взискател. Давността е била прекъсната и това е така, защото в молбата си за
конституиране, дружеството, освен че е възложило правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ -
действие, което е годно да прекъсне давността, така също е изискало и насрочването на дата
за опис, оценка и публична продан в дома на длъжника- ищец и независимо дали такъв е
бил насрочен или не, фактът на манифестиране желанието на взискателя по категоричен
начин показва, че същият проявява интерес към висящността на процеса и желае същата да
се поддържа и занапред.
На 12.12.2019 г. към взискателя са разпределени суми в размер на 264.13 лв. от
реализиран изпълнителен способ.
На 21.12.2020 г. в кантората на ЧСИ е входирана молба за извършване на
изпълнителни действия- проверка за новооткрити банкови сметки и запор на вземанията по
така установените.
След прехвърлянето на архива към ЧСИ * са извършени следните действия по ИД *:
Входирана е молба за посочване и извършване на изпълнителни действия от 21.11.2022 г.
Със същата е поискано да се направи справка за наличие на трудови договори и да се
запорират вземанията във връзка с така сключените. Алтернативно е поискано да се насрочи
дата за опис, оценка и публична продан в дома на длъжника. Молбата не е разгледана от
ЧСИ. От изложената хронология на извършените спрямо имуществото на ищцата
3
изпълнителни действия и макар изминалият период от време, твърди че както по отношение
на главното, така и спрямо всички следващи се от него вземания, погасителна давност не е
настъпила.
Твърденията, че вземането не е погасено по давност , освен изложеното до тук се
основат и на следното релевантно за изхода на делото обстоятелство: Съгласно разпоредбата
на чл. 3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (в
сила от 14.05.2020 г.) за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. давност за вземането не е
текла. Съгласно §13 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците (в сила от 14.05.2020 г.), сроковете, спрели да текат по време на
извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на закона
в „Държавен вестник". Законът е обнародван на 13.05.2020 г., поради което течението на
давностният срок е възобновено на 21.05.2020 г. Следователно процесният давностен срок е
бил спрян за период от 2 месеца и 7 дни за периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.
включително. Ето защо и счита, че от общия срок, в който давност е текла по отношение на
вземанията по процесния изпълнителен лист, следва да бъде приспаднат периодът от общо 2
месеца и 7 дни.
Що се отнася до срока по чл.433, ал. 1, т. 8 от ГПК, следва да бъде споделено
становището, че „настъпилата перемпция на изпълнителното дело е без правно значение за
давността, а обезсилването по право на изпълнителните действия по перемираното дело не
се отразява на настъпилото по същото прекъсване на погасителната давност съгласно чл.116,
б. „в" от ЗЗД". В посочените решения е прието още, че когато в хода на изпълнението е
направено искане за прилагане на изпълнителен способ, след настъпване на перемпцията,
съдебният изпълнител не може да откаже да го изпълни, а следва да образува ново
изпълнително производство, като искането прекъсва давността независимо дали е било
образувано ново дело. Разяснено е още, че ако искането на *ора е направено своевременно,
но изпълнителното действие не е било предприето от надлежния орган преди изтичане на
давностния срок по причина, която не зависи от волята на *ора, то давността се счита за
прекъсната с искането. Всички гореизброени изпълнителни действия са прекъснали
течащата относно вземането погасителна давност. Като се вземе предвид и образуването на
ново изп. дело през 2022 г., по категоричен начин става ясно, че давност не е и няма как да е
изтекла в полза на ищцата, тъй като същата е прекъсвана многократно с предприемането
и/или осъществяването на горепосочените изпълнителни действия, с което се доказва и че
предишният взискател „* * *" ЕООД, настоящия взискател „* * * БГ" ЕАД, ЧСИ * * и ЧСИ *
* не са бездействали, а напротив, са предприемали необходимите действия в хода на двете
образувани изп. дела.
В с.з. ищцата р. пр. не се явява. Поддържа иска с пимена молба чрез пълномощника
4
й адв.И. С..
Ответникът оспорва иска с писмена молба ,подадена от проц. му представител
юриск. * *а.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба и отговора, на
становищата на страните в съдебно заседание и като обсъди събраните по делото
доказателства прие за установено следното от фактическа страна:
На 06.04.2016г. е образувано изпълнително дело №*/2016г. по описа на ЧСИ * * с
рег.№* с район на действие * по молба на „* * *“ ЕООД против И. О. Г. и * * * въз основа на
Изпълнителен лист от 26.02.2016г.г., издаден от * въз основа на Решение №*/10.01.2023г. по
вътешно арбитражно дело №*/2013г. по описа на арбитражния съд“*“ СНЦ, с който
длъжниците солидарно са осъдени да заплатят на взискателя сумата от 5561,62лв., заедно
със законната лихва от 10.01.2013г.-датата на постановяване на арбитражното решение до
окончателното погасяване на задължението, сумата от 472,46 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение и сумата от 85,00лв.-разноски по арбитражното
производство, както и сумата от 50,00лв.-представляваща заплатена от молителя ДТ в
производството по издаване на изпълнителен лист.
С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал съдебния
изпълнител да наложи запори на банковите сметки на длъжниците в Банка ДСК.
До длъжника И. Г. е изпратена покана за доброволно изпълнение връчена чрез
залепване на уведомление на 04.05.2016г., с която длъжникът е уведомен,че задължението
му по изп.дело възлиза на 5 561,62лв.-главница, 1853,04лв.-законна лихва за периода
10.01.2013г. -21.04.20116г., съдебни разноски в гражданското производство в размер на
607,46лв. и разноски в изпълнителното производство за процесуално представителство в
полза на взискателя в размер на 236,23лв., разноски в изпълнителното производство в
размер на 216,00лв., както и такса по т.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ в
полза на частния съдебенизпълнител в размер на 816,80лв., като е поканен в двуседмичен
срок да плати добровоно задължението си и ако не стори това ще се пристъпи към
принудително изпълнение по реда на ГПК., както и че е наложен запор върху вземанията му
в банкови сметси и трудово възнаграждение.
На 08.04.2016 г. са наложени запори върху вземанията на ищцата по сметки,
открити в „*“ АД; „* *“ ЕАД и „** *“ АД, както и е наложен запор върху получаваното от
ищцата от „* – *“ ЕООД трудово възнаграждение.
На 17.03.2017 г. е изпратено запорно съобщение до „И. Н. *“ ЕООД, като
работодател на ищцата.
На 14.06.2018 г. е наложен запор върху вземанията по сметката ищцата в „** *“ АД.
От банката са върнали отговор, че по същата постъпва трудовото възнаграждение на ищцата
и са признали вземането им.
На 24.09.2018 г. „* * * БГ“ ЕАД се е конституирало в производството в качеството
си на нов взискател поради сключен Договор за цесия от 08.08.2018г., с който *орът „* * *“
5
ЕООД е прехвърлил всечки свои вземания от длъжниците И. Г. и * * на „* * *“ ЕАД. В
молбата си за конституиране, дружеството е възложило правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ и
е поискало да се насрочи дата за извършване и да се извърши опис на движими вещи ,
находящи се в дома на длъжника * * *.
С Протокол за приемане на изп.дело от 10.12.2021г. служебния архив на ЧСИ * * е
прехвърлен на основание заповед на * на правосъдиято от 12.10.2021г. на ЧСИ * * с рег №*
с район на действие * и изп.дело */2016г. по описа на ЧСИ * * ще се води под №*/2021г. по
описа на ЧСИ * *.
С молба от 08.11.2022г. „* * * БГ“ ЕАД е поискал от ЧСИ да извърши справка в ТД
на НАП на името на длъжника И. О. Г. за наличието на валидно сключени трудови договори,
декларирано движимо и недвижимо имущество и банкови сметки и налагане на запори и
предприемане на съответните изпълнителни действия с цел обезпечаване на вземането.
При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.439 от ГПК.
С посочената правна норма законодателят е предвидил възможност длъжникът да
оспори чрез иск изпълнението, като претенцията му може да се основава само на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Касае се за защита на длъжника срещу материално
незаконосъобразно принудително изпълнение, с оглед което искът се явява отрицателен
установителен.
Предявеният отрицателен установителен иск за недължимост на сумите по изп.д.
№*/2021г. по описа на ЧСИ * с рег№* с район на действие * поради погасяване на
вземането по давност е допустим. Надлежни страни в производството по чл.439, ал.1 ГПК са
страните по изпълнителното дело. При извършената цесия в хода на изпълнителното
производство, както е в случая, надлежен ответник по иска е цесионерът, който е
конституиран като взискател на осн.чл.429 ал.1 от ГПК като частен правоприемник на *ора
по изпълнителният лист.
Разгледан по същество искът е неоснователен и недоказан, по следните
съображения:
Не е спорно между страните, че вземанията за исковите суми по процесният
изпълнителен листи, издаден на 26.02.2016г. са установени с влезъл в сила съдебен акт.
Съгласно чл.117 ал.2 от ЗЗД ако вземането е установено със съдебно решение, давността
всякога е пет години.
Съгласно чл.115, ал.1 ЗЗД, давността почва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо.
В чл.116 ЗЗД са посочени случаите, при които се прекъсва давността. Съгласно
чл.116 б.”в” от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия на принудително
изпълнение.
6
На основание чл. 125 от ЗЗД, прекъсването и спирането на давността срещу един
солидарен длъжник не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници.
Действия по принудително изпълнение, представляват такива действия, които пряко
са насочени към събиране на вземането, искането за които е адресирано до съдебния
изпълнител, т.е. само онези действия, които са пряко насочени към имуществената сфера на
длъжника с цел удовлетворяване на съдебно признатото право на взискателя. Съгласно
задължителната тълкувателна практика на ВКС- т.10 от ТР по ТД № 2/2013 на ОСГТК на
ВКС прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане
от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на *ора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица.
Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др.
Видно от гореизложеното давността за процесното вземане е започнала да тече от
датата на влизане в сила на съдебното решение, като съдът приема че най-късната дата на
влизането му в сила е в деня преди издаването на изп.лист, който е издаден на 26.02.2016г. е
била прекъсната на 06.04.2016г. с направеното искане от взискателя до съдебния изпълнител
за налагане на запор на банковите сметки на длъжника, обективирано в молбата за
образуване на изпълнителното дело. Искането да бъде приложен определен изпълнителен
способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по
изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие
за принудително изпълнение. В случая от ЧСИ е приложен поискания от взискателя
изпълнителен способ, като запорът на трудовите възнаграждения и банковите сметки се
смята за наложен от момента на получаването съответно на запорните съобщения от
третите задължени лица – на 08.04.2016г. от „*-*“ ЕООД, на 12.04.2016г.- в „*“ АД; „* *“
ЕАД ,, на 17.03.2017г. от „И.Н. *“ ЕООД и на 14.06.2018г.- в "** *" . Дали вземането, върху
което се налага запор, действително съществува и може да бъде събрано не са обстоятелства,
които водят до невалидност на процесуалните действия на *ора, а само до тяхната
безрезултатност. Те не са правно нищо, а демонстрират ясната воля на *ора вземането да
бъде събрано и съставляват действия, които прекъсват давността /така изрично Определение
№ 95 от 10.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № */2021 г., III г. о., ГК/. Следва да се допълни, че с
Определение № 441 от 26.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № */2022 г., III г. о. изрично е застъпено
7
становището, че изпращането на запорни съобщения прекъсва давността, без да е
необходимо да има осребряване по извършения изпълнителен способ. Следователно
давността за процесните вземания, която е петгодишна е прекъсната в хода на
изпълнителното производство с налагането на запор на трудови възнагжраждения и банкови
сметки на ищцата-солидарен длъжник по изп.дело на датите, посочени по-горе. С
предприемането на посочените действие на принудително изпълнение върху съдебно
установеното вземане давността е прекъсната и е започнала да тече нова петгодишна
давност. След 14.06.2018г. по отношение на ищцата не са извършвани изпълнителни
действия, които са прекъснали давността, поради което петгодишната давност към
настоящия момент е изтекла. Предвид изложеното вземането е погасено по давност, поради
което предявения иск се явява основателен и доказан и следва да се уважи., като поразди
основателността на иска за недължимост на вземанията по изпълнителния лист ищецът не
дължи и разноските по изпълнението.
С оглед изхода на делото, на осн.чл.81 във вр. с чл.38 ал.2 от ЗА ответникът следва
да заплати на пълномощника на ищцата адвокатско възнаграждение в размер на 1 511,63 лв.,
определено съгласно чл.7 ал.2 т.3 .от Тарифата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в минимално предвидения размер с оглед цената на иска.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „* * * БГ“ ЕАД с ЕИК: * Със
седалище и адвес на управление гр.*, р-н *, бул.“*“ №21, * „* 6“ ет.2, представлявано от * *
*, * * * и * *, че И. О. Г., ЕГН ********** с адрес С.*, общ.*, обл.Смолян не дължи сумите ,
за които е издаден изпълнителен лист от 26.02.2016г. по т.д.№*/2016г. на * ,които суми към
07.12.2023г. възлизат, както следва: 5 561.62 лв. - главница; 6182.38 лв. - законна лихва за
забава начислена върху главницата за периода от 10.01.2013 г. до датата на подаване на
исковата молба в съда; 472.46 лв. - юрисконсултско възнаграждение, 85.00 лв. - разноски за
арбитражното производство и 50.00 лв. - държавна такса за издаване на Изпълнителен лист,
за събирането на които е образувано изпълнително дело № */2021 г. по описа на ЧСИ * * с
рег.№* с район на действие *, поради погасяване на вземанията по изпълнителния лист по
давност.
ОСЪЖДА на осн.чл.38 ал.2 от ЗА „* * * БГ“ ЕАД с ЕИК: * Със седалище и адрес
на управление гр.*, р-н *, бул.“*“ №21, * „* 6“ ет.2, представлявано от * * *, * * * и * * да
заплати на адвокат И. С. С. от АК-* с личен №* адвокатско възнаграждение в размер на 1
511,63 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Смолянски окръжен съд в двуседмичен
срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
8
9