М О Т И В И
към присъда по НОХД N 12 по описа за 2020 год. на Провадийски районен съд.
На 24.01.2020 год.
ВРП-ТО-Провадия е внесла обвинителен акт по вх. Пр. №761/2018г. по описа на
ВРП-ТО-Провадия, ведно с материалите по ДП №2107/2018г. по описа на РУ-Провадия
по което е образувано производство пред първа инстанция срещу подсъдимия П.Н.П.
за извършено от него престъпление по чл.129, ал.1 от НК.
Пострадал от извършеното престъпление се явява Т.А.С., който в хода на
делото е конституиран, като частен обвинител и не се е възползвал от правото си
да предяви граждански иск и да се конституира, като граждански ищец в
наказателното производство.
В съдебно заседание
представителят на ВРП-ТО-Провадия поддържа обвинението така, както е отразено в
обвинителния акт.Предвид обстоятелството, че делото се гледа при условията на
глава ХХVІІ от НПК-съкратено съдебно следствие в производството пред първа
инстанция, пледира за налагане на наказание на подсъдимия при условията на
чл.58а от НК, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от девет месеца и същото
да бъде намалено с 1/3, което наказание да бъде отложено с минимален
изпитателен срок.
Частният обвинител, чрез процесуалния си представител поддържа становището
на представителя на прокуратурата.
Защитника на подсъдимия пледира за определяне на наказание „Пробация“, като
счита, че са налице предпоставките на чл.55 от НК. При условията на
евентуалност, моли за определяне на
наказание „Лишаване от свобода“, което да е в минимален размер и същото да бъде
отложено с минимален изпитателен срок.
Подсъдимият разбира обвинението, признава се за виновен и изразява съгласие
делото да бъде гледано при условията на ХХVІІ от НПК-съкратено съдебно
следствие в производството пред първа инстанция .
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимия П.Н.П. ***. Бил в
приятелски отношения със св.Н.Т.К., който живеел на квартира в село Комунари,
община Дългопол, област Варна и комуто подс.П. през лятото на 2018 год. дал за
отглеждане куче от породата „питбул“, оранжево и бяло на цвят, на 3 години. К.
държал кучето в двора на имота, в който живеел. В съседство се намирали имотите
на пострадалия Т.А.С. и неговия брат Й. А.С., както и на св.И.М.К. /през лятото
на 2018год. заемаща длъжността кмет на село Комунари/.
На 15.07.2019год. около 18.30 часа
св.К. се прибрал в квартирата си и установил, че кучето, описано по-горе,
липсва. Той веднага излязъл на улицата и започнал да го търси, но безуспешно.
Тъй като се притеснил много, около 21.30 часа позвънил на подс.П. и му съобщил,
че кучето е изчезнало. Тогава П. *** и двамата да продължат търсенето. В селото
подс.П. пристигнал с неустановен по делото микробус, бял на цвят, марка „Фиат
Дукато“, с регистрация на област Пазарджик. К. се качил в описаното МПС и подс.П.
потеглил по улицата, на която живеел К. съвсем бавно. К. имал съмнения, че св.Т.С.
е взел кучето и споделил за това с подс.П..
Междувременно св.Т.С. се намирал в
дома на св.К., където били още св.К.Н.В., съжителстващ на семейни начала с К.,
както и десетгодишната й дъщеря. Всички чули шума от придвижващия се по улицата
микробус, видели го, а впоследствие забелязали, че същият спрял на улицата,
между имотите на Т.С. и Й. С., разположени от двете страни на улицата един
срещу друг. Тъй като микробусът останал на място, в един момент Т.С. решил да
излезе, за да разбере причината за този престой, т.к бил в непосредствена
близост до имота му. Той приближил до микробуса откъм дясната му страна и видял,
че на предната дясна седалка седи св.К., когото добре познавал, а на мястото на
водача бил обв.П., когото С. не бил виждал по-рано. Св.С. отворил дясната врата
на микробуса и се обърнал с въпрос към К.: „Тамарче, намерихте ли кучето?“. К.
отговорил отрицателно, както и, че се съмнява в него. В този момент подс.П.
решил, че въпросът на С. всъщност съдържа ирония и с предизвикателен тон от
мястото си намекнал на С., че може да му навреди с думите: „Ти знаеш ли кой съм
и с какво се занимавам в София?“. Веднага след това подс.П. слязъл от
микробуса, заобиколил го и отишъл до св.С., от дясната страна на МПС. След като
приближил до С., подс.П. му нанесъл един силен удар с юмрук в областта на
устата, при което С. залитнал и паднал назад и настрани край ограда от жив
плет. Подс.П. видял кръв по лицето на С. и осъзнал случилото се, поради което
бързо се качил в микробуса, К. го последвал и двамата напуснали
местопроизшествието.
В същото време, свидетелите Великов
и К., които междувременно също били излезли на улицата и видели случващото се,
се приближили до С. с намерението да му помогнат. По лицето на С. и в предната
част на фланелката му имало кръв, двете му устни били сцепени, той изпитвал
силна болка и с едната си ръка притискал устата си. Споделил със св.Великов, че
имал избити зъби.
Св.К. веднага позвънила на ЕЕН 112 и
съобщила за случилото се.
Подс.П.,*** и осъзнавайки стореното
от него, направил опит да си изгради защитна версия като също позвънил на ЕЕН
112 и заявил, че С. е имал пушка, поради което се изплашил и го ударил, а после
избягал.
По делото са приложени две справки:рег.№324р-11695 от 30.07.2018год. на
Мл.ПИ КОС при РУ-Провадия, ОДМВР-Варна, видно от която лицето Т.А.С. няма
издадени разрешения за съхранение, носене и употреба на ловно и късо
огнестрелно оръжие и не е уведомявал за притежание на неогнестрелно оръжие ;
рег.№324р- 7884 от 27.05.2019год. на Мл.ПИ КОС при РУ-Провадия, ОДМВР-Варна,
видно от която лицето Й. А.С. няма издадени разрешения за съхранение, носене и
употреба на ловно и късо огнестрелно оръжие, има издадено удостоверение за
уведомление на пневматично оръжие въздушна пушка марка „GAMO Couteblack РСРНР“ к.5,5 № CY 221276-JK, закупена на 31.01.2019год..
Видно от заключението на вещото лице
по извършената по делото СМЕ №323/2018 год. по описа на ОСМ при
МБАЛ“Св.Анна-Варна“АД- гр.Варна в резултат на действията на подс.П.П.
пострадалият С. получил травматичен оток, кръвонасядания и разкъсно-контузни
рани по лигавицата на горната и долна устни, кръвонасядане по лигавицата на
венеца от горната зъбна поредица, избиване /експулсио/ на 1-ви и 2-ри
горни леви зъби и 1-ви горен десен зъб от
анатомичното им място.
Описаните травматични увреждания са
резултат на удар с или върху твърд тъп предмет, биха могли да бъдат получени
при удар с юмрук, реализиран в посока отпред назад в областта на лицето, т.е по
начин описан по-горе.
Избиването на 1-ви и 2-ри горни леви
зъби и 1-ви горен десен зъб определя трайно затруднение във функцията на говора
и функцията на дъвченето във фазата на захапване, съставляващо средна телесна
повреда по смисъла на чл.129 от НК.
В своята съвкупност останалите
травматични увреждания са обусловили временно разстройство на здравето неопасно
за живота.
Видно от заключението на вещите лица
по извършената по делото ДСМЕ с участието на стоматолог №236/2019год., е
потвърдено заключението на първоначалната СМЕ. Посочено е също, че в
материалите по досъдебното производство липсва медицинска документация,
илюстрираща стоматологичния статус /наличие или не на парадонтозно заболяване у
пострадалия С./ преди датата на произшествието - 15.07.2018 год.
Изложените фактически положения съдът приема
за установени въз основа на събраните по делото доказателства–обясненията на
подсъдимия, показания на свидетели, заключението на вещото лице по възложената
и изготвена съдебно-медицинска експертиза, както и неговото свидетелство за
съдимост.
Съдът кредитира дадените от
подсъдимия показания.
Съдът кредитира изцяло всички
събрани и приложени по делото доказателства, както и доказателствата събрани в
хода на досъдебното производство и преценя, че заедно с обясненията на
подсъдимия са взаимно допълващи се, правдиви и следва да бъдат изцяло
кредитирани.
Авторството на деянието,
съдът намери за доказано съпоставяйки самопризнанията на подсъдимия с другите
доказателства по делото–основно показания на свидетели, заключението на вещото
лице по възложената и изготвена съдебно-медицинска експертиза, както и неговото
свидетелство за съдимост.
От обективна страна подс. П.
е нарушил обществените отношения гарантиращи правата на личността и
по-специално здравето на хората.
От субективна страна деянието
е извършено при форма на вината пряк умисъл от страна и на подсъдимия. Същия е
съзнавал обществено опасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването
на обществено опасните му последици и е целял те да настъпят. Съзнавал е, че с
действията си причинява телесна повреда на пострадалото лице.
Съдът намира, че по отношение
на подсъдимия е било налице специфичното за този вид престъпление намерение –
да се причини телесна повреда на пострадалия.
Причина за извършване на
престъплението е незачитането на правото на неприкосновеност на личността.
Изхождайки от гореизложеното, Провадийски районен съд намери подсъдимия П.Н.П.
за виновен в извършването на престъпление по смисъла на чл. 129, ал.1 от НК,
като във вр. с чл. 58А, ал.1, ал.1 от НК му наложи наказание Лишаване от
свобода за срок от девет месеца, което наказание на осн. чл. 58а, ал. 1 от НК
намалява с 1/3, а именно Лишаване от свобода за срок от шест месеца
изпълнението на което, на основание чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено с
изпитателен срок от три години.
При определяне на наказанието съдът отчете, като смекчаващи вината
обстоятелства направените самопризнания, чистото съдебно минало, оказаното
съдействие в хода на досъдебното производство и разкаянието за извършеното
престъпление.Като отегчаващи вината обстоятелства съдът отчете факта, че с
деянието си, подсъдимия е причинил три телесни повреди изразяващи се в
избиването на 1-ви и 2-ри горни леви зъби и 1-ви горен десен зъб, които по своя
характер са основни зъби.
Съдът счете, че не са налице основания за приложение на разпоредбата на
чл.55 от НК, тъй като липсват установени такива в хода на досъдебното
производство.
С така определеното наказание
съдът счита, че е изпълнена разпоредбата на чл.36 от НК по отношение на подс.П.
и така определеното наказание, ще спомогне за поправянето и превъзпитаването на
подсъдимия.
На основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимия за заплати
направените разноски по делото на фаза досъдебно производство в размер на
173.57 лева (сто седемдесет и три лева и 57 ст.) в полза на Държавата по сметка
на ОД на МВР Варна и сумата от 69,58 лв.(шестдесет и девет лева и 58 ст.) в
полза на държавата по сметка на РС Провадия.
Воден от горните съображения Провадийски районен съд постанови съдебния си
акт.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :