Гражданският ищец и частен обвинител Д. В. М. моли съда след като признае подсъдимия И. за виновен по повдигнатото му обвинение, да му наложи наказание, което да е справедливо и съразмерно на вината му, а по отношение на предявения граждански иск моли съда да го уважи изцяло като основателен и доказан. Заявява, че действително е направил грешка като е ударил болно момче, но е бил под въздействието на алкохол и искрено съжалява, но в никакъв случай не е заслужвал да бъде пребиван от бой от подсъдимия, с който дотогава са били в добри и дори приятелски отношения.

Подсъдимият И. не се признава за виновен. Заявява, че изложеното в обвинителния акт не отговаря на истината и събитията са се развили по коренно различен начин. Признава, че действително е ударил М., но само веднъж – в областта на лицето, след което го е бутнал на земята и последният е паднал. Как е счупил крака си той не знае, но заявява, че не го е ритал или удрял в областта на левия крак. Заявява, че е отишъл да иска обяснение от М. защо е ударил сина му болен от ДЦП. Бил е афектиран и моли съда да вземе това обстоятелство под внимание, защото М. го е предизвикал с действията си. Заявява, че не се чувства виновен. Моли съда да го оправдае и отхвърли изцяло предявения граждански иск.

Защитникът на подсъдимия И. – адв. Надя Александрова излага доводи за невиновност на И., тъй като по делото не се установява с категоричност нито авторството на деянието, нито механизмът на причиняване на телесната повреда, като това налага единствено верния подход – произнасяне на оправдателна присъда. Заявява също, че следва да се кредитират обясненията на подсъдимия, че е бил афектиран и силно раздразнен от поведението но пострадалия, който си е позволил да удря болен младеж, но че И. му е нанесъл само един удар в лицето, а не му е причинил травма на лява подбедрица със счупване на малкия пищял. Моли съда да оправдае И. и отхвърли изцяло предявения граждански иск като неоснователен и недоказан.

Доказателствата по делото са писмени и гласни. Прието е заключение по извършена съдебно-медицинска експертиза. Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на страните, приема за установено следното:

Подсъдимият Д. И. И. е неосъждан /реабилитиран/, видно от справка за съдимост рег. №1043/05.06.2009 г.

Живее в с. В., обл. Монтана, а работи в гр. София като строител. Женен е с две деца – син И. на 20 години и дъщеря Нели - на 18 г.

На сина му още в ранна детска възраст е поставена диагноза “ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА”, което се установява и от писмените доказателства по делото – Епикриза от Специализирана болница за активно лечение по ортопедия гр. София /л.39 от делото/, и ЕР №0099/11.01.1006 г. на МБАЛ “Д-р Стамен И. ”xxx /л.40 от делото/.

На 08.08.2008 г. подсъдимият И. се върнал от София, където работел като строител. След като си починал малко, решил заедно със съпругата си, сина си И. Д. и племенника си Цветелин да излязат вечерта и да пиийнат нещо в кръчмата в с. В.. Дъщеря му Нели останала вкъщи заедно с баба си /майка на подсъдимия/, с която живеели в едно домакинство.

Четиримата се поразходили малко и към 20.30-21.00 часа влезли в питейното заведение, по – известно в селото като «кръчмата на Ф.». То се стопанисвало от свидетеля И. М. и била с «плаващо» работно време, т. е., затваряло врати едва когато си тръгне и последният клиент. Влезли вътре и си поръчали алкохол и безалкохолни напитки. В кръчмата, на барплота седели техни съселяни – свидетелят М. Л., по прякор си «М.», криминално проявен и ползващ се с недобро име в селото, гр. ищец Д. М. по прякор «П.», заедно с брат си - свидетелят М. М., с които подсъдимият и семейството му нямали проблеми и били в добри отношения.

Въпреки, че живеели в едно село и се познавали от дълги години, подсъдимият и свидетелите не си знаели имената, а в разговорите си служели с прякорите, който всеки имал. Така например, подсъдимият Д. е известен с прякора си «Милчо», гр. Ищец е «П.», свидетелят Л. – «М.», свидетелят И. М. – «Ф.» и т. н. Подсъдимият забелязал, че компанията на бара е доста пийнала, като всички без изключение пиели алкохол и то от дълго време. Синът му – И. веднага след като забелязал свидетеля М. Л., започнал на висок глас да му иска обяснения за предишен конфликт между баща му и Л., както и свидетелят К. С..

Подсъдимият извел момчетата навън, като им забранил да се разправят с пийналите мъже. Казал на съпругата си, че трябва да се прибират и оставили двете момчета в градинката на центъра на селото, за да чакат техни приятелки. Младежите посетили дискотека в селото, след което племенникът на подсъдимия /Цветелин/ се прибрал вкъщи.

Свидетелят И. Д. заедно с друг негов роднина /също братовчед/ - С. Е. Р. към 2.00 часа, отново се върнали в кръчмата като установили, че компанията на бара е същата. Двете момчета седнали на маса на разстояние не повече от два метра от седящите на бара мъже.

Свидетелят Д. отново се закачил с М. Л. като му заявил, да не се заяжда с баща му и, че «всички на бара са затворници».

Подразнен от думите му и изпития алкохол, Л. xxx Д. В. М. и му се оплакал, че Д. го тормози. «Аз се оплаках на Д.. Не помня какво прошепнах на Д. на ухото. Оплаках му се, защото бяхме заедно с Д.. Казах на Д. да ме защити, защото това момче ме обижда. Обижда ме, че съм затворник и аз се оплаках на Д., но не знам какво му казах в ухото, но го накарах да отиде да удари И.. » /показания на свидетеля Л. /.

М. също бил употребил голямо количество алкохол и ядосан, се приближил към Д.. Заплашил го да не се занимава с «М.», че ще последва нещо сериозно. В подкрепа на думите си, той го ударил с ръка в лицето.

В настъпилата суматоха се намесил свидетеля К. А., който буквално изнесъл сина на подсъдимия на ръце от кръчмата, за да го предпази от М.: «Да, изнесох едно малко момче.... детето, така като го погледнах мисля, че страда от ДЦП... буквално го хванах и го изнесох отвън, защото видях, че Д. беше много изострен и агресивен към него, и да не стане нещо по сериозно. » /показания на свидетеля А., xxx. от 27.07.2009 г. / После, свидетелят казал на двете момчета, че нямат работа в кръчмата и да си ходят, за да нямат неприятности.

През това време, уплашен, че нещо лошо ще се случи с болния му братовчед, свидетелят С. Р. звъннал по мобилния си телефон и събудил чичо си - подсъдимия И.. Разказал му накратко, че имат проблем с «М.», който е ударил И..

Притеснен, подсъдимият И., без да губи време, бос и тичайки, след не повече от 15-20 минути стигнал до заведението. Същото вече било затворено, а наблизо го чакали сина и племенника му, които накратко разказали какво точно е станало вътре.

И. казал на момчетата да го изчакат, а той ще потърси М.. Намерил го недалеч от заведението да уринира сам отстрани на пътя. Обърнал го рязко към себе си и разгневен поискал от обяснение защо малтретира болния му син с думите “Луд ли си да биеш детето ми?!”.

Преди М. да успее да му даде адекватен отговор, И. го ударил с юмрук в лицето, а после го блъснал с всичка сила в областта на гърдите. От удара, М. паднал на асфалта. Въпреки, че вече бил повален и безпомощен, /а и не се съпротивлявал заради изпития алкохол/, И. продължил да го рита по цялото тяло, но най-вече в областта на лявата подбедрица на крака. Виждайки, че бият брат му, свидетелят М. М., се притекъл на помощ, като ударил отзад в гръб подсъдимия.

През това време, двете момчета чувайки, че нещо става недалеч от тях по улицата, също се намесили, като се сборичкали с М. М.. Единствено гражданският ищец останал да лежи на земята безпомощен. Оттам го вдигнали по-късно, брат му и свидетелят Р.. Ставайки, той им се оплакал, че изпитва нечовешки болки в левия крак и той сякаш «играе». Това чул и подсъдимия: «след като брат му го вдигна чух, че да вика, че го боли крака... ».

Била извикана линейка, която откарала М. в ЦСМП към МБАЛ «Д-р Ставен И. »xxx. Там бил извършен преглед на пострадалия о му направена рентгенова снимка на левия крак, от която ясно личало прясно счупване на малкия пищял. Насочен към ортопед, левият му крак бил имобилизиран /гипсиран/, а после М. освободен от отделението. Определили му контролен преглед след свалянето на гипса, което станало след три месеца и половина. При извършеният контролен преглед било установено от ортопеда, че мястото на счупването не заздравява нормално.

На 22.08.2008 г. към 09.00 часа, гр. ищец М. посетил и съдебен лекар – д-р И. Д.. От съдебно-медицинско удостоверение №198/22.08.2008 г. /л.16 от ДП/, както и от показанията на разпитаното в. л. д-р И. Д. се установява, че Д. М. е ролучил на 09.08.2008 г. следните увреждания: травма на главата с кръвонасядане, разкъсно контузна рана на лигавицата на долна устна, оток в тилната област, като тези повреди са от естеството да води до временно разстройство, неопасно за живота. Получил е също травма на лява подбедрица със счупване на малкия пищял, което е от естеството да води до трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за срок над един месец, като оздравителният период за такава травма е около 2 - 2,5 месеца.

Вещото лице е категорчно в с. з., че гореизброените увреждания са получени по механизма на удари с или върху твърди, тъпи и тъпоръбести предмети и добре отговарят да са получени по време и начин, посочен от пострадалия. «Направих си труда да изслушам всички свидетели, очевидци, както и обясненията на пострадалия и няма доказателства, които да променят заключението ми. Това е, че категоричен съм че има причинена средна телесна повреда. Увреждането е получено по механизма на удари, върху или с твърди тъпи или тъпоръбести предмети и добре отговарят да са получени по време и начин посочени от пострадалия. Тези увреждания могат да се получат и от удари с крак. Счупването е на 10 см. над глезенната става и когато се огъне кракът при падане, той се чупи дол, ниско, т. е. ако беше от падане щеше да бъде по- различно. Тук е над 10 см от глезенната става и има оформено фрагментче, което говори за директен удар». /показания на вещто лице д-р И. Д., xxx.27.07.2009 г. /.

Горната фактическа обстановка се установява и от събраните по делото гласни доказателства. По делото да се очертаха две групи свидетели, съвсем нормално поддържащи различни показания, поради родствени или приятелски отношения с подсъдимия и пострадалия.

Въпреки, че част от тези показания /непълни, непоследователни и в услуга на страните по делото/, съдът не кредитира, то друга част от същите, които се подкрепят от показания на незаинтересовани свидетели, показания на вещо лице и събраните писмени доказателства /съдебно-медицинска експертиза и фиш от ЦСМП/, очертават ясна и логична картина какво точно се е случило на 09.08.2009 г. рано сутринта.

Следва да се отбележи, че съдът частично дава вяра и на обясненията на подсъдимия И., xxx, както и за останалите обстоятелства с изключение на твърденията му, че не е удрял с ръка или ритал с крак М.. Съдът не кредитира показанията на сина на подсъдимия – И. Д. И., племенника му С. Е. С. и М. Л., поради съществени противоречия в последователността на събитията, участието на подсъдимия и гр. ищец в тях и т. н. /колко пъти подсъдимия и сина му са влизали в кръчмата, кой кого е ударил по време на побоя, дали синът на подсъдимия му е разказал всичко случило се преди И. да намери М. и т. н. /.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите К. А. и И. М., частично от показанията на К. Сукнаров и на гр. ищец, който признава, че действително е ударил сина на подсъдимия. Същият поради алкохолното опиване, в което се е намирал не може да даде логични обяснения как точно е получил травмата на крака, но си спомня: “тази въпросна вечер Д. ме удари два пъти, аз залетях и падна в областта на тила, в главата, след това падам и ми нанася удар в устната. В този момент не съм видял кой къде е бил, бях пиян, единствен той /подсъдимият/ е главния и само него виждах, и други говореха, след това и много сеирджии, но той беше на най близко разстояние до мене.

Останалите събрани писмени доказателства - показания на свидетелите И. Д., С. С. и М. Л., до голяма степен са заинтересовани от изхода на делото, а и не са длъжни да дават показания, които биха ги уличили в престъпление, тях или техни близки, съдът кредитира частично, а именно: приема за обективно, че действително на 09.08.2008 г. в с. В., обл. Монтана, е станал конфликт между гр. ищец Д. М. и подсъдимия И., свързан с обстоятелството, че М. е ударил сина на подсъдимият, като последният го е намерил още същата нощ и му е поискал обяснение.

Съдът кредитира същите като логични, непротиворечиви и взаимно допълващи се тези показания на пострадалия, които кореспондират изцяло с писмените доказателства по делото /съдебно-медицинско удостоверение №198/22.08.2008 г. /.

По първоначално повдигнатото обвинение по чл.129 ал.2 вр. с ал.1 от НК, съдът намира, че подсъдимият е невинен и следва да бъде оправдан.

Съдът намира за установено и това, че гр. ищец е бил пиян и то в голяма степен, непозволяваща му да се отбранява въпреки физиката си и съответно да отвръща на удари.

Установи се също, че именно по това време, няколко часа след полунощ, М. е получил средна телесна повреда, изразяваща се в травма на лява подбедрица със счупване на малкия пищял, и медицински невъзможно /становище на в. л. д-р Д. /, тази трамва да е получена вследствие падане на асфалта. Счупването е на 10 см. от глезенната става, и добре отговаря да е получено в резултат на силен и насочен удар в областта на пищяла. Ако хипотетично се предположи /както твърди в обясненията си подсъдимият/, че падането е причинило това счупване, то травмата щеше да се намира на по-билзко разстояние от глезена.

Показанията на пострадалия /макар и непълни, поради алкохолното му опиване/, са в съответствие и кореспондират, както с описаните наранявания в съдебно-медицинско удостоверение по делото, така и с показанията на свидетеля д-р И..

Не приема за верни и обясненията на подсъдимия, че не е нанесъл удар /и/ в областта на левия крак на гр. ищец, като намира това твъдление за негова защитна позиция. В тази насока, съдът не приема и показанията на свидетелите И. Д. и С. С., които твърдят, че подсъдимият дори не е удрял гр. ищец /самият подсъдим признава, че го е ударил в областта на лицето/.

По изложените съображения, съдът квалифицира деянието на подсъдимия И. по чл.132 ал.1 т.2 от НК, като приема, той е бил в състояние на силно раздразнение непосредствено след като бил информиран по телефона, че синът му е удрян от гр. ищец.

Съдът не приема доводите на РП-Монтана, че липсва установено състояние на афект. След като научава по телефона, че синът му е ударен от М., подсъдимият въпреки, че вече си е бил легнал, става, дори не си обува обувки и тичешком стига до мястото на инцидента.

Т. е., в тези 15-20 минути подсъдимият не е имал време за трезва преценка, нито да проверява дали действително фактите са такива. Единствената му мисъл е била, да потърси сметка за поведението на М.. Намерил е М. на улицата, в посока към дома му, да уринира в храстите. Именно в резултат на силното му раздразнение, той го е обърнал с лице към себе си рязко и крещейки: “Луд ли си да биеш детето ми?!”, той го е ударил в лицето и после продължил да го удря и паднал на земята. В това състояние на афект, той му е причинил леките телесни повреди /охлузвания и синини по лицето/ и средната такава /счупване на левия пищял/. Съдът намира, че подсъдимият е бил провокиран от гр. ищец да предприеме действия /да излезе от дома си през нощта и да го търси из улиците на селото/ и впоследствие да му причини телесната повреда в състояние на силно раздразнение в резултат на упражненото насилие спрямо негов ближен – болния му от ДЦП сина.

По изложените по-горе съображения, съдът намира, че подсъдимият И. не е осъществил престъпния състав на чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК и следва да бъде оправдан по това обвинение.

Причини за извършеното престъпление - незачитане на правовия ред в страната, респ. телесната неприкосновеност на пострадалия.

ПО ГРАЖДАНСКАТА ОТГОВОРНОСТ:

На основание чл.85 и сл. от НПК в настоящото наказателно производство е приет за съвместно разглеждане и предявен от гр. ищец и частен обвинител Д. М. срещу подсъдимия Д. И. иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди /претърпени болки и страдания/ в размер на сумата от 5 000 лв. ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на деянието до окончателното изплащане.