МОТИВИ по НОХД №30244/2009 г. по
описа на Районен съд-Монтана
Подсъдимият
Д. И. И. е обвинен в това, че на 09.08.2008 г. в с. В., обл.
Монтана, нанесъл побой на Д. В. М. xxx., като му
причинил средна телесна повреда, изразяваща се в травма на лява подбедрица със счупване на малкия пищял, което е от
естество да води до трайно затруднение движението на левия долен крайник за
срок над един месец – престъпление по чл.129 ал.2 във вр. с ал.1 НК.
Гражданският ищец и частен обвинител Д. В. М. моли
съда след като признае подсъдимия И. за виновен по повдигнатото му обвинение, да
му наложи наказание, което да е справедливо и съразмерно на вината му, а по
отношение на предявения граждански иск моли съда да го уважи изцяло като
основателен и доказан. Заявява, че действително е направил грешка като е ударил
болно момче, но е бил под въздействието на алкохол и искрено съжалява, но в
никакъв случай не е заслужвал да бъде пребиван от бой от подсъдимия, с който
дотогава са били в добри и дори приятелски отношения.
Подсъдимият И. не се признава за виновен.
Заявява, че изложеното в обвинителния акт не отговаря на истината и събитията
са се развили по коренно различен начин. Признава, че действително е ударил М.,
но само веднъж – в областта на лицето, след което го е бутнал на земята и
последният е паднал. Как е счупил крака си той не знае, но заявява, че не го е
ритал или удрял в областта на левия крак. Заявява, че е отишъл да иска
обяснение от М. защо е ударил сина му болен от ДЦП. Бил
е афектиран и моли съда да вземе това обстоятелство
под внимание, защото М. го е предизвикал с действията си. Заявява, че не се
чувства виновен. Моли съда да го оправдае и отхвърли изцяло предявения
граждански иск.
Защитникът на подсъдимия И. – адв. Надя Александрова излага доводи за невиновност
на И., тъй като по делото не се установява с категоричност нито авторството на
деянието, нито механизмът на причиняване на телесната повреда, като това налага
единствено верния подход – произнасяне на оправдателна присъда. Заявява също, че
следва да се кредитират обясненията на подсъдимия, че е бил афектиран и силно
раздразнен от поведението но пострадалия, който си е позволил да удря болен
младеж, но че И. му е нанесъл само един удар в лицето, а не му е причинил
травма на лява подбедрица със счупване на малкия
пищял. Моли съда да оправдае И. и отхвърли изцяло предявения граждански иск
като неоснователен и недоказан.
Доказателствата по делото са писмени и
гласни. Прието е заключение по извършена съдебно-медицинска
експертиза. Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства във
връзка с доводите и становищата на страните, приема за установено следното:
Подсъдимият Д. И. И. е неосъждан /реабилитиран/, видно от справка за съдимост рег.
№1043/05.06.2009 г.
Живее в с. В., обл.
Монтана, а работи в гр. София като строител. Женен е с две деца – син И. на 20
години и дъщеря Нели - на 18 г.
На сина му още в ранна детска възраст е
поставена диагноза “ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА”, което се установява и от
писмените доказателства по делото – Епикриза от
Специализирана болница за активно лечение по ортопедия гр. София /л.39 от
делото/, и ЕР №0099/11.01.1006 г. на МБАЛ “Д-р Стамен И. ”xxx /л.40 от делото/.
На 08.08.2008 г. подсъдимият
И. се върнал от София, където работел като строител. След като си починал малко,
решил заедно със съпругата си, сина си И. Д. и племенника си Цветелин да
излязат вечерта и да пиийнат нещо в кръчмата в с. В.. Дъщеря му Нели останала вкъщи заедно с баба си /майка на
подсъдимия/, с която живеели в едно домакинство.
Четиримата се поразходили
малко и към 20.30-21.00 часа влезли в питейното заведение, по
– известно в селото като «кръчмата на Ф.». То се стопанисвало от
свидетеля И. М. и била с «плаващо» работно време, т. е., затваряло врати едва
когато си тръгне и последният клиент. Влезли вътре и си поръчали алкохол и
безалкохолни напитки. В кръчмата, на барплота седели
техни съселяни – свидетелят М. Л., по прякор си «М.», криминално
проявен и ползващ се с недобро име в селото, гр. ищец Д. М. по прякор «П.», заедно с брат си - свидетелят М. М., с които
подсъдимият и семейството му нямали проблеми и били в добри отношения.
Въпреки, че живеели в едно
село и се познавали от дълги години, подсъдимият и свидетелите не си знаели
имената, а в разговорите си служели с прякорите, който всеки имал. Така
например, подсъдимият Д. е известен с прякора си «Милчо», гр. Ищец е «П.», свидетелят Л. – «М.», свидетелят
И. М. – «Ф.» и т. н. Подсъдимият забелязал, че компанията на бара е доста
пийнала, като всички без изключение пиели алкохол и то от дълго време. Синът му
– И. веднага след като забелязал свидетеля М. Л., започнал на висок глас да му
иска обяснения за предишен конфликт между баща му и Л., както и свидетелят К. С..
Подсъдимият извел момчетата
навън, като им забранил да се разправят с пийналите мъже. Казал на съпругата си,
че трябва да се прибират и оставили двете момчета в градинката на центъра на
селото, за да чакат техни приятелки. Младежите посетили дискотека в селото, след
което племенникът на подсъдимия /Цветелин/ се прибрал вкъщи.
Свидетелят И. Д. заедно с
друг негов роднина /също братовчед/ - С. Е. Р. към 2.00 часа, отново се върнали
в кръчмата като установили, че компанията на бара е същата. Двете момчета
седнали на маса на разстояние не повече от два метра от седящите на бара мъже.
Свидетелят Д. отново се
закачил с М. Л. като му заявил, да не се заяжда с баща му и, че «всички на
бара са затворници».
Подразнен от думите му и
изпития алкохол, Л. xxx Д. В. М. и му се оплакал, че Д. го тормози. «Аз се
оплаках на Д.. Не помня какво прошепнах на Д. на ухото. Оплаках му се, защото
бяхме заедно с Д.. Казах на Д. да ме защити, защото това момче ме обижда. Обижда
ме, че съм затворник и аз се оплаках на Д., но не знам какво му казах в ухото, но
го накарах да отиде да удари И.. » /показания на
свидетеля Л. /.
М. също бил употребил голямо
количество алкохол и ядосан, се приближил към Д.. Заплашил
го да не се занимава с «М.», че ще последва нещо
сериозно. В подкрепа на думите си, той го ударил с ръка в лицето.
В настъпилата суматоха се
намесил свидетеля К. А., който буквално изнесъл сина на подсъдимия на ръце от
кръчмата, за да го предпази от М.: «Да, изнесох едно малко момче.... детето, така като го погледнах мисля, че страда от
ДЦП... буквално го хванах и
го изнесох отвън, защото видях, че Д. беше много изострен и агресивен към него,
и да не стане нещо по сериозно. » /показания на
свидетеля А., xxx. от 27.07.2009 г. / После, свидетелят
казал на двете момчета, че нямат работа в кръчмата и да си ходят, за да нямат неприятности.
През това време, уплашен, че
нещо лошо ще се случи с болния му братовчед, свидетелят С. Р. звъннал по
мобилния си телефон и събудил чичо си - подсъдимия И.. Разказал му накратко, че
имат проблем с «М.», който е ударил И..
Притеснен, подсъдимият И., без да губи време, бос и тичайки, след не повече от
15-20 минути стигнал до заведението. Същото вече било затворено, а наблизо го
чакали сина и племенника му, които накратко разказали какво точно е станало вътре.
И. казал на момчетата да го
изчакат, а той ще потърси М.. Намерил го недалеч от
заведението да уринира сам отстрани на пътя. Обърнал го рязко към себе си и
разгневен поискал от обяснение защо малтретира болния му син с думите “Луд
ли си да биеш детето ми?!”.
Преди М. да успее да му даде
адекватен отговор, И. го ударил с юмрук в лицето, а после го блъснал с всичка
сила в областта на гърдите. От удара, М. паднал на асфалта. Въпреки, че вече
бил повален и безпомощен, /а и не се съпротивлявал заради изпития алкохол/, И. продължил
да го рита по цялото тяло, но най-вече в областта на лявата подбедрица
на крака. Виждайки, че бият брат му, свидетелят М. М., се притекъл на помощ, като
ударил отзад в гръб подсъдимия.
През това време, двете
момчета чувайки, че нещо става недалеч от тях по улицата, също се намесили, като
се сборичкали с М. М.. Единствено гражданският ищец останал да лежи на земята
безпомощен. Оттам го вдигнали по-късно, брат му и свидетелят Р..
Ставайки, той им се оплакал, че изпитва нечовешки болки в левия крак и
той сякаш «играе». Това чул и подсъдимия: «след като брат му го вдигна чух, че
да вика, че го боли крака... ».
Била извикана линейка, която
откарала М. в ЦСМП към МБАЛ «Д-р Ставен И. »xxx. Там
бил извършен преглед на пострадалия о му направена рентгенова снимка на левия
крак, от която ясно личало прясно счупване на малкия пищял. Насочен към ортопед,
левият му крак бил имобилизиран /гипсиран/, а после М.
освободен от отделението. Определили му контролен преглед след свалянето на
гипса, което станало след три месеца и половина. При извършеният контролен
преглед било установено от ортопеда, че мястото на счупването не заздравява
нормално.
На 22.08.2008 г. към 09.00
часа, гр. ищец М. посетил и съдебен лекар – д-р И. Д.. От съдебно-медицинско
удостоверение №198/22.08.2008 г. /л.16 от ДП/, както и
от показанията на разпитаното в. л. д-р И. Д. се
установява, че Д. М. е ролучил на 09.08.2008 г. следните
увреждания: травма на главата с кръвонасядане, разкъсно контузна рана на лигавицата
на долна устна, оток в тилната област, като тези повреди са от естеството да
води до временно разстройство, неопасно за живота. Получил
е също травма на лява подбедрица със счупване на
малкия пищял, което е от естеството да води до трайно затруднение на движенията
на левия долен крайник за срок над един месец, като оздравителният период за
такава травма е около 2 - 2,5 месеца.
Вещото лице е категорчно в с. з., че гореизброените увреждания са
получени по механизма на удари с или върху твърди, тъпи и тъпоръбести
предмети и добре отговарят да са получени по време и начин, посочен от
пострадалия. «Направих си труда да изслушам всички свидетели, очевидци, както
и обясненията на пострадалия и няма доказателства, които да променят
заключението ми. Това е, че категоричен съм че има причинена средна телесна
повреда. Увреждането е получено по механизма на удари, върху или с твърди тъпи
или тъпоръбести предмети и добре отговарят да са
получени по време и начин посочени от пострадалия. Тези увреждания могат да се
получат и от удари с крак. Счупването е на 10 см. над глезенната
става и когато се огъне кракът при падане, той се чупи дол, ниско, т. е. ако
беше от падане щеше да бъде по- различно. Тук е над 10 см от глезенната става и има оформено фрагментче,
което говори за директен удар». /показания на вещто
лице д-р И. Д., xxx.27.07.2009 г. /.
Горната фактическа
обстановка се установява и от събраните по делото гласни доказателства. По
делото да се очертаха две групи свидетели, съвсем нормално поддържащи различни
показания, поради родствени или приятелски отношения с подсъдимия и пострадалия.
Въпреки, че част от тези
показания /непълни, непоследователни и в услуга на страните по делото/, съдът
не кредитира, то друга част от същите, които се подкрепят от показания на
незаинтересовани свидетели, показания на вещо лице и събраните писмени
доказателства /съдебно-медицинска експертиза и фиш от
ЦСМП/, очертават ясна и логична картина какво точно се е случило на 09.08.2009
г. рано сутринта.
Следва да се отбележи, че
съдът частично дава вяра и на обясненията на подсъдимия И., xxx, както и за
останалите обстоятелства с изключение на твърденията му, че не е удрял с ръка
или ритал с крак М.. Съдът не кредитира показанията на
сина на подсъдимия – И. Д. И., племенника му С. Е. С. и М. Л., поради
съществени противоречия в последователността на събитията, участието на
подсъдимия и гр. ищец в тях и т. н. /колко пъти подсъдимия и сина му са влизали
в кръчмата, кой кого е ударил по време на побоя, дали синът на подсъдимия му е
разказал всичко случило се преди И. да намери М. и т. н. /.
Съдът
кредитира изцяло показанията на свидетелите К. А. и И.
М., частично от показанията на К. Сукнаров и на гр. ищец,
който признава, че действително е ударил сина на подсъдимия. Същият поради
алкохолното опиване, в което се е намирал не може да даде логични обяснения как
точно е получил травмата на крака, но си спомня: “тази въпросна вечер Д. ме
удари два пъти, аз залетях и падна в областта на тила, в главата, след това
падам и ми нанася удар в устната. В този момент не съм видял кой къде е бил, бях
пиян, единствен той /подсъдимият/ е главния и само него виждах, и други
говореха, след това и много сеирджии, но той беше на най близко разстояние до
мене.
Останалите
събрани писмени доказателства - показания на свидетелите И. Д., С. С. и М. Л., до
голяма степен са заинтересовани от изхода на делото, а и не са длъжни да дават
показания, които биха ги уличили в престъпление, тях или техни близки, съдът
кредитира частично, а именно: приема за обективно, че действително на 09.08.2008
г. в с. В., обл. Монтана, е станал конфликт между гр.
ищец Д. М. и подсъдимия И., свързан с обстоятелството, че М. е ударил сина на
подсъдимият, като последният го е намерил още същата нощ и му е поискал
обяснение.
Съдът кредитира същите като
логични, непротиворечиви и взаимно допълващи се тези показания на пострадалия, които
кореспондират изцяло с писмените доказателства по делото /съдебно-медицинско
удостоверение №198/22.08.2008 г. /.
От
така отразената фактическа обстановка, съдът намира, че с деянието си
подсъдимият Д. И. И. е осъществил както от обективна, така и от субективна
страна престъпния състав на чл.132 ал.1 т.2 от , тъй
като е причинил средна телесна повреда на Д. М. в състояние на силно
раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, от което е било възможно
да настъпят тежки последици близък на подсъдимия – неговия син И. И., болен от ДЦП.
По
първоначално повдигнатото обвинение по чл.129 ал.2 вр.
с ал.1 от НК, съдът намира, че подсъдимият е невинен
и следва да бъде оправдан.
Съдът
намира за установено и това, че гр. ищец е бил пиян и то в голяма степен, непозволяваща
му да се отбранява въпреки физиката си и съответно да отвръща на удари.
Установи
се също, че именно по това време, няколко часа след полунощ, М. е получил
средна телесна повреда, изразяваща се в травма на лява подбедрица
със счупване на малкия пищял, и медицински невъзможно /становище на в. л. д-р Д.
/, тази трамва да е получена вследствие падане на
асфалта. Счупването е на 10 см. от глезенната става, и
добре отговаря да е получено в резултат на силен и насочен удар в областта на
пищяла. Ако хипотетично се предположи /както твърди в обясненията си
подсъдимият/, че падането е причинило това счупване, то травмата щеше да се
намира на по-билзко разстояние от глезена.
Показанията
на пострадалия /макар и непълни, поради алкохолното му опиване/, са в
съответствие и кореспондират, както с описаните наранявания в съдебно-медицинско удостоверение по делото, така и с
показанията на свидетеля д-р И..
Не
приема за верни и обясненията на подсъдимия, че не е нанесъл удар /и/ в
областта на левия крак на гр. ищец, като намира това твъдление
за негова защитна позиция. В тази насока, съдът не приема и показанията на
свидетелите И. Д. и С. С., които твърдят, че подсъдимият дори не е удрял гр. ищец
/самият подсъдим признава, че го е ударил в областта на лицето/.
По
изложените съображения, съдът квалифицира деянието на подсъдимия И. по чл.132
ал.1 т.2 от НК, като приема, той е бил в състояние на
силно раздразнение непосредствено след като бил информиран по телефона, че
синът му е удрян от гр. ищец.
Съдът
не приема доводите на РП-Монтана, че липсва установено състояние на афект. След
като научава по телефона, че синът му е ударен от М., подсъдимият въпреки, че
вече си е бил легнал, става, дори не си обува обувки и тичешком стига до
мястото на инцидента.
Т. е., в тези 15-20 минути
подсъдимият не е имал време за трезва преценка, нито да проверява дали
действително фактите са такива. Единствената му мисъл е била, да потърси сметка
за поведението на М.. Намерил е М. на улицата, в посока към дома му, да уринира
в храстите. Именно в резултат на силното му раздразнение, той го е обърнал с
лице към себе си рязко и крещейки: “Луд ли си да биеш детето ми?!”, той
го е ударил в лицето и после продължил да го удря и паднал на земята. В това
състояние на афект, той му е причинил леките телесни повреди /охлузвания и
синини по лицето/ и средната такава /счупване на левия пищял/. Съдът намира, че
подсъдимият е бил провокиран от гр. ищец да предприеме действия /да излезе от
дома си през нощта и да го търси из улиците на селото/ и впоследствие да му
причини телесната повреда в състояние на силно раздразнение в резултат на
упражненото насилие спрямо негов ближен – болния му от ДЦП
сина.
По
изложените по-горе съображения, съдът намира, че подсъдимият И. не е осъществил
престъпния състав на чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК
и следва да бъде оправдан по това обвинение.
Причини
за извършеното престъпление - незачитане на правовия ред в страната, респ. телесната
неприкосновеност на пострадалия.
При
определяне вида и размера на наложеното наказание, съдът отчете като смекчаващи
вината обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия, положителните му
характеристични данни /характеристика на кмета на с. В., обл.
Монтана/, фактът че работи и издържа семейството си и като взе предвид размера
на предвиденото в закона за това престъпление наказание, липсата на имуществени
вреди и обстоятелството, че не е освобождаван от наказателна отговорност по
глава VIII, раздел IV НК намира, че са налице
условията на чл.78а от НК
за освобождаването му от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание "глоба" по чл.132 ал.1 т.2 от ,
при превес на смекчаващите вината обстоятелства, в размер на 500 /петстотин/
лева.
ПО ГРАЖДАНСКАТА ОТГОВОРНОСТ:
На основание чл.85
и сл. от НПК в настоящото наказателно производство е приет за съвместно
разглеждане и предявен от гр. ищец и частен обвинител Д. М. срещу подсъдимия Д.
И. иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди /претърпени болки и
страдания/ в размер на сумата от 5 000 лв. ведно със законната лихва върху
сумата считано от датата на деянието до окончателното изплащане.
От
доказателствата по делото се установи, че подсъдимият е извършил престъпното
деяние по 132, ал.1, т.2 от НК и гражданският ищец е
претърпял вреди от това престъпление. Разпоредбата на чл.45 ЗЗД е категорична, че
всеки е длъжен да обезщети вредите, които виновно е причинил другиму, т. е., предявеният
иск е основателен.
По отношение на размера
на обезщетението за неимуществени вреди:
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост и
то е свързано с естеството и характерът на страданията, претърпени от пострадалия.
Гражданският ищец М. несъмненно е изпитал не само физически болки, страдания, но
и психически шок от претърпените увреждания. Обезщетението за неимуществени
вреди има за цел да репарира в относително пълен обем болките, страданията, неудобствата
и пр. Изживените в момента на самото увреждане болки и страдания от М. са
продължили и след това, като са го поставили в още по-неблагоприятно положение.
В с. з. от дата 27.07.2009 г., вещото лице д-р И. Д. е категоричен, че въпреки имобилизацията на крака на гр. ищец повече от 3 месеца и
половина, видно от контролната рентгенова снимка от м. февруари, костта не е
зараснала, което води до подуване /отичане/ на крайника, респ. до болки и
налага бъдеща хирургична интервенция на крайника.
Съобразно гореизложеното и с оглед критериите на чл.52 ЗЗД,
обезщетението за неимуществени вреди да се определя по справедливост, съдът
намира претенцията в размер на 3 000 лв. за съответстваща в пълна степен да
репарира болките, страданията и неудобствата на М..
Предявеният иск по чл.45 ЗЗД във вр.
с чл.52 ЗЗД следва да се уважи в този размер, ведно със законна лихва върху
тази сума, считано от 07.04.2007 г. до окончателното изплащане, като над този размер до предявения от 5 000
лв. искът се отхвърли като неоснователен – недоказан.
Съобразно гоеризложеното, съдът
осъди подсъдимият И. да заплати на Д. В. М. xxx xxxx , с ЕГН xxxxxxxxxx, сумата от 3 000 лв.
- обезщетение за причинени неимуществени вреди /претърпени болки и страдания/, ведно
със законната лихва върху сумата считано от датата на деянието 09.08.2008 г. до
окончателното изплащане, като съдът отхвърли иска над този размер до предявения
от 5 000 лв. като неоснователен.
При този изход на делото, подсъдимия И. следва
да бъде осъден да заплати по сметка на ВСС-София сумата от 120 лв - държавна такса върху уважения размер на гражданския
иск, сумата от 90 лв. - направени по делото разноски за вещо лице, както и 5 лв.
- държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
При така изложените мотиви, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: