Р Е Ш Е Н И
Е
№………./21.01.2020г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание, проведено на двадесет и втори октомври през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Деспина Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Златина
Кавърджикова
Иванка
Дрингова
при секретар Димитричка Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията
Дрингова
въззивно гражданско дело № 1320 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.294, ал.1 от ГПК и е образувано след отмяна на решение от 15.02.2018г.
по в. гр. дело №2647/2017г. по описа на ВОС в частта му, с която са отхвърлени
предявените от В.В.Ш. против „Булминерал“ АД и с „ВМ Интернешънъл“ ЕООД
обективно съединени искове с правно основание чл. 128, ал.2 КТ и чл. 245, ал.2 КТ за заплащане на трудово възнаграждение и лихви за забава при условията на
солидарност.
Въззивното
производство е образувано по
жалба вх. № 65988/15.11.2017г. на В.В.Ш. ***, подадена чрез процесуален
представител адв. С.С. от АК-****,
срещу решение № 4200/19.10.2017г., постановено по гр. дело № 4400/2017г. по
описа на РС-***,
в частите, с които са отхвърлени предявените от въззивника против „Булминерал”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.***, бул. ***** искове за солидарното му осъждане да
заплати на ищеца наред с ответника „ВМ Интернешанъл” ЕООД, ЕИК *********,
следните суми: 1) сумата от 2467,87
щ.д., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м. март 2015
год. и сумата от 2056,50 щ.д.,
представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м. април 2015г., ведно със
законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба –
06.06.2016г. до окончателното плащане, на основание чл. 128, т.2 от КТ; 2)
сумата от 277,46 щ.д., представляваща обезщетение за забава върху главницата
за неизплатеното трудово възнаграждение за м. март 2015г. от 2467,87 щ.д. за
периода от 27.04.2015г. до 03.06.2016г. и сумата от 231,21 щ.д., представляваща обезщетение за забава върху главницата
за неизплатеното трудово възнаграждение за м. април 2015г. от 2056,50 щ.д. за
периода от 27.04.2015г. до 03.06.2016г., на осн. чл. 86 от ЗЗД; 3) сумата от 293,37 щ.д., представляваща обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск в размер на 7 работни дни за 2015г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 06.06.2016г. до
окончателното плащане на сумата, на основание чл. 224, ал. 1 от КТ; сумата от 32,98 щ.д., представляваща обезщетение
за забава върху главницата за неизползван платен годишен отпуск от 293,37 щ.д.
за периода от 27.04.2015г. до 03.06.2016г., на осн. чл. 86 от ЗЗД.
Във
въззивната жалба са наведени оплаквания, че решението в обжалваните части е
неправилно, постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати
нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в необсъждане и превратно
обсъждане на събрани по делото доказателства, в резултат на което решението е и
необосновано.
Въззивникът
сочи, че не са обсъдени твърденията му в исковата молба и ангажираните в тяхна
подкрепа доказателства, че реалният корабопритежател на м/к „Батя“ в процесния
период е било ответното дружество „Булминерал“ АД. Не са обсъдени и доводите на
ищеца, че вписването в регистровите книги за беърбоут чартърите, водени от ИА
„Морска администрация“, за беърбоут чартьор на наемателя „Шипинг Лоджистик“
С.А., което дружество не е българско юридическо лице, е нищожно по арг. от чл.
39а от КТК и не е породило правно действие. Предвид нищожността на вписаното
обстоятелство ответникът „Булминерал“ АД, в качеството си на корабопритежател
по смисъла на КТК, отговаря съгласно чл. 199з от КТК към ищеца за заплащане на
дължимото му трудово възнаграждение и на обезщетението за неползван годишен
отпуск. Според въззивника дори и да се приеме, че договорът за пренаемане на
кораба (договорът за подбеърбоут чартър), сключен между „Булминерал“ АД и
„Шипинг лоджистик“ С.А., е валиден, то съгласно нормата на чл. 199г от КТК
първоначалният наемател – ответникът „Булминерал“ АД – Варна продължава да
отговоря за изпълнението на договора за беърбоут чартър спрямо наемодателя и
след сключване на договора за под беърбоут чартър. Според въззивника задълженията
на наемателя по договор за беърбоут чартър (в случая на ответното дружество
„Булминерал“ АД-****)
във връзка с изплащане на възнагражденията на екипажа, са негови задължения
именно по този договор към наемодателя по аргумент от нормата на чл. 199ж, ал.
1 от КТК. От това следва, че отговорен за изплащане на възнагражденията на
екипажа е именно ответникът „Булминерал“ АД-****
в качеството му на беърбоут чартьор на кораба през процесния период.
Не са
обсъдени и наведените от ищеца доводи, черпени от разпоредбите на чл. 88б КТК и
Наредбата за трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения между
членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя, от анализа на които
разпоредби следва, че лицето, което следва да се счита за работодател на наетия
екипаж на кораб, плаващ под български флаг, е разрешен с императивни норми.
Това обяснява и уговорката в договора за беърбоут чартър (чл.9, б."
б") , сключен между корабособственика и ответното дружество „Булминерал“
АД-Варна, според която дори екипажът да е нает от собственика на кораба, то
членовете му се считат за служители на чартьора. В допълнение на горното,
съгласно пар. 1, т. 7 от цитираната наредба, „работодател е корабособственикът
или беърбоут чартьорът, наемащи лица на борда на кораба". Според въззивника
от анализа на цитираната правна регламентация следва извода, че ответникът
„Булминерал“ АД-Варна е солидарно отговорен, наред с работодателя „ВМ
Интернешънъл“ ЕООД-****
за задълженията към екипажа на кораба за заплащане на трудови възнаграждения и
обезщетения по КТ, свързани с трудовото правоотношение. Отправено е искане за
отмяна на решението в обжалваните части и за постановяване на друго, с което
исковете на ищеца против „Булминерал“ АД за заплащане на суми за трудови
възнаграждения и обезщетение по чл. 224 КТ и на мораторни лихви върху тях да
бъдат уважени.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е
постъпил отговор от насрещната страна по жалбата.
За да се произнесе по спора, съдът
съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявени искове от В.В.Ш.
срещу „ВМ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕООД и „БУЛМИНЕРАЛ“ АД обективно и субективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца 1) сумата от 2467,87 щ.д., представляваща
неизплатено трудово възнаграждение за м. март 2015 год. и сумата от 2056,50 щ.д., представляваща
неизплатено трудово възнаграждение за м. април 2015г., ведно със законната
лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба – 06.06.2016г.
до окончателното плащане, на основание чл. 128, т.2 от КТ; 2) сумата от 277,46
щ.д., представляваща обезщетение за забава върху главницата за
неизплатеното трудово възнаграждение за м. март 2015г. от 2467,87 щ.д. за
периода от 27.04.2015г. до 03.06.2016г. и сумата от 231,21 щ.д., представляваща обезщетение за забава върху главницата
за неизплатеното трудово възнаграждение за м. април 2015г. от 2056,50 щ.д. за
периода от 27.04.2015г. до 03.06.2016г., на осн. чл. 86 от ЗЗД; 3) сумата от 293,37 щ.д., представляваща обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск в размер на 7 работни дни за 2015г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 06.06.2016г. до
окончателното плащане на сумата, на основание чл. 224, ал. 1 от КТ; сумата от 32,98 щ.д., представляваща обезщетение
за забава върху главницата за неизползван платен годишен отпуск от 293,37 щ.д.
за периода от 27.04.2015г. до 03.06.2016г., на осн. чл. 86 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищецът е работил на кораб м/к
Батя, ИМО № 8000836, съгласно индивидуален трудов договор на моряка, сключен на
23.12.2014г. с „ВМ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕООД, на длъжност „електротехник“ и месечното
трудово възнаграждение в размер на 2600 щ.д. Трудовият договор е прекратен на
28.04.2015г., а ищецът не е получил трудовите си възнаграждения за месеците
март и април 2015г., както и обезщетение за неползван платен годишен отпуск в
посочените размери. Ищецът намира, че работодателят е изпаднал в забава за
изплащане дължимите суми, поради което и претендира заплащане на обезщетение за
забавено плащане. Ищецът твърди, че към момента на сключване и действие на
трудовия му договор вторият ответник „БУЛМИНЕРАЛ“ АД е бил беърбоут чартьор на
кораба. Поддържа, че беърбоут чартьорът отговаря за задълженията срещу трети,
по отношение на договора за беърбоут чартър, лица, възникнали във връзка с
експлоатацията на кораба, каквито са и възнагражденията на екипажа. С горните
твърдения обосновава солидарната отговорност на двамата ответника за претендираните
трудови възнаграждения.
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника „ВМ
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕООД.
В писмения си отговор ответникът „БУЛМИНЕРАЛ“ АД, подаден в
срока по чл.131 ГПК, оспорва предявените срещу него искове като допустими, но
неоснователни. Твърди, че съобразно уговореното в чл.30(а) от договора за
беърборд чартър, сключен на 06.01.2012г. между корабособственика „Индивидюъл
Технолъджи СА“ и „Булминерал“, същият се регулирал и тълкувал съгласно
английското законодателство, поради което разпоредбите на Кодекса за
търговското корабоплаване (КТК) били неприложими. Заявява, че не е страна по
сключения между ищеца и първия ответник трудов договор и няма основание за
ангажиране на отговорността му по него. Ответникът не оспорва, че е универсален
правоприемник на дружество „Булминерал“ ЕООД, с ЕИК *********, както и че е бил
беърбоут чартьор на кораба в периода от 08.01.2015г. до 13.11.2015г. Твърди, че
поради преотдаването на кораба под наем на „Шипинг Лоджистик СА“ не е
назначавал корабен екипаж, съответно не е страна по представения от ищеца
трудов договор и няма информация за извършените и дължими по договора плащания.
Не оспорва, че по споразумение от 11.08.2015г. е встъпил в задълженията на „ВМ
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕООД за заплащане на трудови възнаграждения към петима моряци –
членове на екипажа на кораба, но ищецът не бил сред тях. Излага, че на
06.01.2012г. е сключил с корабособственика „Индивидюъл технолъджи СА“,
Маршалови острови договор за беърбоут чартър за срок от 11.01.2012г. до
06.01.2017г., като същият е бил прекратен на 13.11.2015г. поради продажба на
кораба. Съгласно стандартен договор за беърбоут чартър от 07.05.2013г.
ответникът е преотдал кораба под наем на „Шипинг Лоджистик СА“, Маршалови
острови за срок от 07.05.2013г. до 07.05.2016г. Между пренаемателя „Шипинг
Лоджистик СА“ – като корабопритежател и първия ответник „ВМ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕООД
е сключен договор от 07.05.2013г. за мениджмънт на кораба за периода от
07.05.2013г. до 07.05.2016г. Намира, че процесният трудов договор е сключен от
първия ответник като мениджър на кораба, действащ от свое име и за сметка на
корабопритежателя „Шипинг Лоджистик С.А.“
С решение №
4200 от 19.10.2017г., постановено по гр.дело № 4400/2017г. на Варненския
районен съд, ХХVІ-ти състав, предявените искове срещу първия ответник „ВМ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“
ЕООД са уважени и отхвърлени срещу втория
ответник „БУЛМИНЕРАЛ“ АД.
Решението на първоинстанционния съд
съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства
на предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което
производството и решението са допустими.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния
съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр. второ ГПК,
въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Варненският окръжен съд, с оглед
наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 23.12.2014г. е сключен
индивидуален трудов договор, с който „ВМ Интернешънъл“ ЕООД, представлявано от
управителя си Георги Генчев Генчев, е назначило ищеца В.В.Ш. като
моряк/работник на длъжност „електротехник“, с място на работа м/к „Батя“, IMO
8000836 от датата на присъединяването му към екипажа. Трудовото правоотношение
е прекратено със заповед № 286/28.04.2015г. на управителя на „ВМ Интернешънъл“
ЕООД, считано от 26.04.2015г., на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ.
От справка от 05.08.2015 год. за
дължими суми, изходяща от „ВМ Интернешънъл“ ЕООД – ****е видно, че дружеството
дължи на служителя В.В.Ш. на длъжност „електротехник“ на м/к „Батя“, работни
заплати и обезщетение по чл. 224 КТ, съответно: за м.март 2015г. – нетна заплата от 2467, 87 щ.д.; за м. април, 2015г. – нетна заплата
вкл. и обезщетение по чл. 224 за 7 дни от 2349,87 щ.д.
На 06.01.2012г. в гр.Варна е сключен
договор за стандартен бърбоут чартър, по силата на който корабособственикът
„Индивидуал Технолоджи С.А.“, Маршалски острови е предоставил под наем на
беърбоут чартьора „Булминерал“ ООД м/к „Батя“ (бивш Дюрингтон) GBSN, IMO 8000836 за
период от 5 години.
От заверено копие на договор за
стандартен беърбоут чартър от 07.05.2013г. е видно, че м/к „Батя“, IMO 8000836 е
предоставен под наем от „Булминерал“ ООД на „Шипинг Лоджистик С.А.“, Маршалови
острови като под-беърбоут чартьор за периода от 07.05.2013г. до 07.05.2016г.
На 07.05.2013г. „Шипинг Лоджистик
С.А.“ е сключил с „ВМ Интернешънъл“ ЕООД договор за мениджмънт на м/к „Батя“ за
срок от три години.
От удостоверение, издадено от
Дирекция „Морска администрация – ****“ и
неоспорено от ищеца се установява, че по справка в регистъра на корабите,
плаващи по договор за беърбоут чартър (регистър ББЧ) на пристанище Варна, воден
от ИА „Морска администрация“ за моторен кораб „Батя“, IMO 8000836 е вписан
беърбоут чартьор „Булминерал“ ООД със срок на договора от 11.01.2012г. до
06.01.2017г. и под-беърбоут чартьор „Шипинг Лоджистик“ С.А., Маршалови острови
със срок на договора от 07.05.2013г. до 07.05.2016г.
За установяване на твърденията си,
че „Шипинг лоджистик“ С.А. реално е бил под-беърбоут чартьор на м/к „Батя“ и е
експлоатирало кораба в процесния период, ответното дружество е представило по
опис писмени документи за извършвани разходи, свързани с експлоатацията на
кораба, приети като доказателства по делото /л.124-180/.
Гореизложената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Съгласно гл.ІІ, т.1,
б. а и б. с от Морска трудова конвенция, моряците, работещи на кораби, плаващи
под знамето на държава, ратифицирала конвенцията, притежават моряшки трудов
договор, подписан както от моряка, така и от корабособственика или негов представител,
които се явяват страни по трудовия договор. Във вътрешното ни законодателство
това правило е регламентирано в чл. 88б, ал. 1 КТК, съгласно който текст
трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения между членовете на
екипажа и на обслужващия персонал на кораб, плаващ под българско знаме, и
корабопритежателя се уреждат от този кодекс и с наредба на Министерския съвет.
Съгласно Наредбата за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между
членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя, „работодател" е
корабособственикът или беърбоут чартьорът, наемащи лица на борда на кораба
(§1,7 ДР), а съгласно чл. 6, преди постъпване на работа между кандидата и
работодателя или негов представител, се сключва трудов договор в писмена форма,
който трябва да съдържа данни за моряка и работодателя: наименование, седалище,
адрес на управление, БУЛСТАТ или ЕИК.
Така установената
уредба на трудовите правоотношения с екипажа на кораб, плаващ под българско
знаме, изключва възможността морският трудов договор да бъде сключен с лице,
което не е корабособственик (беърбоут чартьор) или негов представител.
Мениджърът (лице, компания, институция, агенция или друга организация,
занимаваща се с набиране на моряци от името на корабособственици или
настаняване на работа на моряци при корабособственици - чл. II, б. h от Морска
трудова конвенция) не е работодател по смисъла на §1, т. 7 от ДР на Наредбата
за трудовите отношения с екипажа на кораба. Мениджърът комплектува корабния
екипаж от името и за сметка на корабопритежателя (чл. 225а, т. 2 КТК), поради
което данните за представителната му власт са включени в минималното съдържание
на договора за корабен мениджмънт (чл. 225б КТК). Той действа като представител
на корабопритежателя (беърбоут чартьора) - работодател, поради което правните
последици от договора възникват пряко в сферата на представлявания - чл. 36,
ал.2 ЗЗД.
По силата на чл. 27,
ал.1, т. 5 КТК, под знамето на Република България може да плава кораб, който е
нает по договор за беърбоут чартър от българската държава или от лице по чл. 27,
ал.1, т. 2, т.З и т. 4 КТК, т.е. от българско физическо или юридическо лице;
повече от половината от кораба да е собственост на българско физическо или
юридическо лице, или от физическо или юридическо лице от страна - членка на
Европейския съюз при спазването на определени изисквания. Корабът трябва да
бъде вписан в регистровите книги на Изпълнителната агенция "Морска
администрация" (чл. 33, ал.1 КТК), а условията за вписване на договора за
беърбоут чартър, съгласно чл. 39а, ал.1, т. 1 КТК е корабът да бъде нает от
лицата по чл. 27, ал.1, т.5 КТК. Само при спазване на тези изисквания на
кораба, може да бъде издадено свидетелство за регистрация, удостоверяващо
правото на кораба да плава под българско знаме - чл. 35а КТК. Между страните не
е спорно, а и от доказателствата по делото се установява, че „Шипинг
лоджистик" СА. е учредено по правото на Република Маршалови острови, т.е.,
акционерното дружество е правен субект извън кръга на изчерпателно посочените в
чл. 39а, ал.1 КТ - не е българско юридическо лице, нито повече от половината е
собственост на българско физическо или юридическо лице, нито е собственост на
физическо или юридическо лице от страна - членка на Европейския съюз. Ето защо,
договорът от 07.05.2013 г. за подбеърбоут чартър с „Шипинг лоджистик" СА.
за моторен кораб „Батя" не е следвало да бъде вписан в регистровите книги
на Изпълнителна агенция "Морска администрация". Вписването на този
договор е извършено в нарушение на императивни норми на закона и е недействително.
Поради тази причина и на „Шипинг лоджистик" СА. не е издадено временно
свидетелство за регистрация, удостоверяващо правото на кораб „Батя" да
плава по време на действие на договора под българско знаме. Корабът е отплавал
от българско пристанище, под българско знаме, с временно свидетелство за
регистрация, издадено на „Булминерал" АД, вписан като корабопритежател и в
корабния дневник, удостоверяващ фактите, изискващи се, както от международните
договори, страна по които е Република България, така и от националното
законодателство - чл. 2 от Наредбата за корабните документи.
Договорът за
подбеърбоут чартър от 07.05.2013 г., сключен между „Булминерал" АД и
„Шипинг лоджистик" СА., е валиден в отношенията между страните, доколкото
чартьорът е могъл да плава под чуждо (но не и българско) знаме. Същият обаче е
непротивопоставим на членовете на екипажа на кораба, явяващи се трети
добросъвестни лица. Такова спрямо тях се явява и извършеното в нарушение на
закона вписване на договора в регистровите книги на Изпълнителна агенция
"Морска администрация". Съгласно чл. 225а, т. 2 КТК комплектува
корабния екипаж от името и за сметка на корабопритежателя, т.е. действа като
негов представител, поради което, съгласно чл. 6 от Наредбата за трудовите
отношения в трудовия договор, следва да се посочат данни за работодателя и
представителната власт на мениджъра, което не е сторено от ВМ
Интернешанъл" ЕООД в трудовия договор, сключен с ищеца. При сключването на
трудовите договори и изпълнението им, работникът е действал добросъвестно,
поради което и съгласно принципите на трудовото право, отношенията с работника
следва да се уреждат като при действителен трудов договор - на работника се
дължи уговореното по недействителния договор трудово възнаграждение и то се
дължи от работодателя, независимо дали той е точно посочен в трудовия договор.
Кой е работодателят на екипажа на кораба следва от легалната дефиниция на §1,
т. 7 от Наредбата за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между
членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя, поради което, съгласно чл.
199ж, ал. 1 КТК корабопритежателят отговаря пряко за трудовите възнаграждения
на екипажа. По отношение на екипажа на кораб „Батя" работодател по смисъла
на §1, т. 7 от ДР на Наредбата за трудовите отношения е корабопритежателя
„Булминерал" АД, вписан валидно като такъв в регистровите книги на
Изпълнителна агенция "Морска администрация" и в корабния дневник, с
чието свидетелство за регистрация корабът е плавал в процесния период през 2015
-2016 година. По делото няма спор, а е и установено по несъмнен начин, че В.Ш.
е престирал труда си в изпълнение на поетите по договора задължения.
Корабопритежателят (беърбоут чартьор) „Булминерал АД е приел изпълнението на
работата - осигурил е отплаването на кораба с наетия в него екипаж от
българското пристанище под националния ни флаг, предоставил е временното си
свидетелство за регистрация, както и плаването на кораба в процесния период с
документи, осигуряващи му правото да плава по море с този екипаж под българско знаме,
изплатил е трудовото възнаграждение на част от екипажа, независимо от
твърдението, че плащането е извършено в изпълнение на чужд дълг. Разгледани в
тяхната съвкупност, посочените факти обуславят несъмнения извод, че беърбоут
чартьорът „Булминерал" АД е работодател на екипажа по смисъла на § 1, 7 ДР
от Наредбата за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между
членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя, поради което, съгласно чл.
199ж, ал. 1 КТК отговаря пряко за трудовите възнаграждения на екипажа.
Предвид изложеното,
ответникът „Булминерал" АД дължи както претендираното трудово
възнаграждение на ищеца Ш. за исковия период от време, така и обезщетение за
неползването на отпуск пропорционално на отработеното време. Няма спор, че тези
суми не са изплащани. Искът не е оспорен по размер от ответника „Булминерал“
АД, а само по основание. Приложената още с исковата молба справка за дължимите
суми като трудово възнаграждение и обезщетение за неползван отпуск, също не е
оспорена относно верността на съдържанието си. Извършените от мениджъра
действия по отношение на работника, възникват директно в правната сфера на
работодателя. Предвид това и установяването на претенцията по размер чрез
представената справка и неоспорването й от работодателя „Булминерал“ АД
обвързва последния. Последният следва да бъде осъден да заплати на Ш. сумите от
2467,87 щ.д., представляваща
неизплатено трудово възнаграждение за м. март 2015 год. и 2056,50 щ.д., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за
м. април 2015г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на
подаване на исковата молба – 06.06.2016г. до окончателното плащане, на
основание чл. 128, т.2 от КТ, както и сумата от 293,37 щ.д., представляваща обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск в размер на 7 работни дни за 2015г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба – 06.06.2016г. до окончателното плащане
на сумата, на основание чл. 224, ал. 1 от КТ.
Работодателят е
изпаднал в забава за заплащане на трудовото възнаграждение, както и по
отношение на обезщетение за неползване на платен годишен отпуск най-късно към
момента на прекратяване на трудовото правоотношение, което е на 26.04.2015г. Ето
защо, и този иск е доказан по основание и размер за претендирания период,
доколкото не е оспорен от ответника.
Искането за
солидарното осъждане на ответника „Булминерал" АД ведно с „ВМ
Интернешанъл" ЕООД не обвързва съда, който извършва самостоятелна преценка
дали вземането се дължи при условията на солидарност. Обстоятелството, че има
влязло в сила решение, с което първият ответник - „ВМ Интернешанъл" ЕООД,
е осъден да заплати дължимото на В.Ш. трудово възнаграждение и обезщетение за
отпуск, няма отношение към допустимостта на иска, предявен и разгледан срещу
втория ответник - „Булминерал" АД, както и за основателността на същото.
Съдът не е обвързан от влезлия в сила съдебен акт поради липсата на субективен
идентитет. Солидарността между двама или повече длъжници, съобразно нормата на
чл.121 ЗЗД, освен в определените от закона случаи, възниква, само когато е
уговорена. В настоящото производство не се установява нито по силата на закона
да е предвидена такава солидарност, нито да е налице уговорка между двамата
ответници за възникване на солидарна отговорност. Извод за наличие на солидарна
отговорност не може да бъде направен и от цитираните законови разпоредби на
нормите на чл.199з КТК, тъй като последната предвижда ангажирането
отговорността на беърбоут чартърьора, но само при определени обстоятелства.
Извод за солидарност не може да бъде направен, поради което искането за
солидарно осъждане следва да бъде отхвърлено.
По изложените
съображения първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с
която са отхвърлени предявените от Ш. срещу „БУЛМИНЕРАЛ“ АД искове с правни
основания чл. 128, ал.2 и чл.245, ал.2 КТ и чл. 86 ал. 1 ЗЗД за солидарното му
осъждане ведно с другия ответник „ВМ ИНТЕРНЕШАНЪЛ“ ЕООД за заплащане на
претендираните суми, като вместо него бъде постановено друго, с което
„БУЛМИНЕРАЛ“ АД, в несъстоятелност, ЕИК ********* бъде осъден да заплати на В.Ш.
следните суми: 1) сумата от 2467,87
щ.д., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м. март 2015
год. и сумата от 2056,50 щ.д.,
представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м. април 2015г., ведно със
законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба –
06.06.2016г. до окончателното плащане, на основание чл. 128, т.2 от КТ; 2)
сумата от 277,46 щ.д., представляваща обезщетение за забава върху главницата
за неизплатеното трудово възнаграждение за м. март 2015г. от 2467,87 щ.д. за
периода от 27.04.2015г. до 03.06.2016г. и сумата от 231,21 щ.д., представляваща обезщетение за забава върху главницата
за неизплатеното трудово възнаграждение за м. април 2015г. от 2056,50 щ.д. за
периода от 27.04.2015г. до 03.06.2016г., на осн. чл. 86 от ЗЗД; 3) сумата от 293,37 щ.д., представляваща обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск в размер на 7 работни дни за 2015г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 06.06.2016г. до
окончателното плащане на сумата, на основание чл. 224, ал. 1 от КТ; сумата от 32,98 щ.д., представляваща обезщетение
за забава върху главницата за неизползван платен годишен отпуск от 293,37 щ.д.
за периода от 27.04.2015г. до 03.06.2016г., на осн. чл. 86 от ЗЗД.
Първоинстанционното
решение следва да бъде отменено и в частта за разноските, с която ищецът е
осъден да заплати на Булминерал АД разноски в размер на 750 лв.
При този изход на спора,
въззивникът има право да му бъдат присъдени направените пред всички инстанции
разноски, но доколкото такива не са претендирани, нито са представени списъци и
доказателства, съдът не присъжда такива.
На основание чл. 78,
ал. 6 ГПК, с оглед изхода на спора, въззиваемият „Булминерал“ АД следва да бъде
осъден да заплати по сметка на ВОС сумата 451,27 лв., представляваща държавна
такса за първоинстанцинното производство, както и сумата от 225,64 лв.,
представляваща такса за въззивно обжалване, или общо 676,91 лв.
Водим от горното,
съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№ 4200/19.10.2017г., постановено по гр. дело № 4400/2017г. по описа на РС-****, в частите, с които са отхвърлени
предявените от В.В.Ш., ЕГН ********** *** против „Булминерал” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *****, искове за солидарното му осъждане да
заплати, наред с ответника „ВМ Интернешанъл” ЕООД, ЕИК *********, следните
суми: 1) сумата от 2467,87 щ.д., представляваща
неизплатено трудово възнаграждение за м. март 2015 год. и сумата от 2056,50 щ.д., представляваща
неизплатено трудово възнаграждение за м. април 2015г., ведно със законната
лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба – 06.06.2016г.
до окончателното плащане, на основание чл. 128, т.2 от КТ; 2) сумата от 277,46
щ.д., представляваща обезщетение за забава върху главницата за
неизплатеното трудово възнаграждение за м. март 2015г. от 2467,87 щ.д. за
периода от 27.04.2015г. до 03.06.2016г. и сумата от 231,21 щ.д., представляваща обезщетение за забава върху главницата
за неизплатеното трудово възнаграждение за м. април 2015г. от 2056,50 щ.д. за
периода от 27.04.2015г. до 03.06.2016г., на осн. чл. 86 от ЗЗД; 3) сумата от 293,37 щ.д., представляваща обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск в размер на 7 работни дни за 2015г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 06.06.2016г. до
окончателното плащане на сумата, на основание чл. 224, ал. 1 от КТ; сумата от 32,98 щ.д., представляваща обезщетение
за забава върху главницата за неизползван платен годишен отпуск от 293,37 щ.д.
за периода от 27.04.2015г. до 03.06.2016г., на осн. чл. 86 от ЗЗД, както и в
частта за разноските, КАТО ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
„БУЛМИНЕРАЛ“ АД, в несъстоятелност, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от синдика Я.Н.С. да заплати на В.В.Ш., ЕГН **********
***, следните суми: 1) сумата от 2467,87 щ.д., представляваща
неизплатено трудово възнаграждение за м. март 2015 год. и сумата от 2056,50 щ.д., представляваща
неизплатено трудово възнаграждение за м. април 2015г., ведно със законната
лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба – 06.06.2016г.
до окончателното плащане, на основание чл. 128, т.2 от КТ; 2) сумата от 277,46 щ.д., представляваща обезщетение
за забава върху главницата за неизплатеното трудово възнаграждение за м. март
2015г. от 2467,87 щ.д. за периода от 27.04.2015г. до 03.06.2016г. и сумата от 231,21 щ.д., представляваща обезщетение
за забава върху главницата за неизплатеното трудово възнаграждение за м. април
2015г. от 2056,50 щ.д. за периода от 27.04.2015г. до 03.06.2016г., на осн. чл.
86 от ЗЗД; 3) сумата от 293,37 щ.д.,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 7
работни дни за 2015г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 06.06.2016г. до окончателното плащане на сумата, на основание
чл. 224, ал. 1 от КТ; сумата от 32,98
щ.д., представляваща обезщетение за забава върху главницата за неизползван
платен годишен отпуск от 293,37 щ.д. за периода от 27.04.2015г. до 03.06.2016г.,
на осн. чл. 86 от ЗЗД
ОТХВЪРЛЯ
искането за солидарно осъждане на „БУЛМИНЕРАЛ“ АД, в несъстоятелност, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление ***, представлявано от синдика Я.Н.С.
ведно с „ВМ ИНТЕРНЕШАНЪЛ” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. ******.
ОСЪЖДА
„БУЛМИНЕРАЛ“ АД, в несъстоятелност, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от синдика Я.Н.С., да заплати по сметка на ВОС,
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата 676,91
лв. /шестстотин седемдесет и шест лева и деветдесет и една стотинки/,
представляваща държавна такса за първоинстанцинното производство и за въззивното
обжалване.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ, в едномесечен
срок от датата на обявяването му, при условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.